За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 15 януари 2017 г.

Евангелие от Матей 7

Художник: Венета Дочева
“1. Не съдете, за да не бъдете съдени;
2. защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери.
3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си.”

Не съди, за да не бъдеш съден, казва мъдрецът. Многопластово послание. В този свят сме, за да се учим, за да трупаме нетленни съкровища във вечността си, взаимодействайки с преходността. Противоположно на съденето е обичането. То приема, синтезира, обединява, включва, обема, слива, вместява, съвместява, сдобрява, кооперира в ритъма на заедността. Не съди, за да не бъдеш съден, каквото посееш, това ще пожънеш, който нож вади, от нож умира, създай причината на хлопането, за да се случи следствието на отварянето… Причинно следственият закон, карма. Нещо повече – карма, която адекватно живяна, по законите на вечността, води до Дхарма, до божествения свят, до същността.

За да съди ли е тук човек или за да се учи? Когато съдиш, автоматично проектираш невидимата си подсъзнателна греда зад сляпото петно на себенепознаването си в сламката на ближния си. А това е поведението на незрящия за смисъла двуног. Да, масово е. Да, всеки от нас го прави. Въпросът е да се научим да го осъзнаваме все по-бързо, да проследяваме автоматизираните мисли, водещи ни към базисните изкривени програми в подсъзнанието зад тях. Осъзнаване, фон на благодарна, фокусирана в преобразуване на мисленето в синхрон с Бога молитва и реструктуриране на психичния процес във връзка с реалността. Реалност социална, но и божествена, от която първата се явява малка част.

Всяко рационално мислене всъщност е съдене, съждение. Логиката винаги съди, нормален когнитивен процес е. Нормален е обаче, когато се осъществява на фона на диалектичния синтез, на любовта на духа. Един прочул се с гения си евреин от 20-ти век (Айнщайн) е казал, перифразирам: „Рационалният ум е създаден, за да бъде слуга на интуитивното вдъхновение. Съвременното човечество е разменило ролите на господаря и слугата в жалка пародия.“…

С каквато мяра съдиш, с такава съдбата ти отсъжда. Кой каквото прави, на себе си го прави. Понякога нарушаващият закономерностите на любовта бере горчивите плодове от посетите от него тръни със закъснение или в следващия си живот. Това е привидно обаче. В мига на породената причина, всички свързани невидимо с него хора вече се повлияват. Родът започва да се изражда, децата да боледуват, появяват се болести, нещастия и житейски катастрофи. Закономерни и правдиви сигнали са за виждащия ги – защото целят не злощастна мъка, а указване на връщане в пътя на любовта. 

В съвремието ни вибрацията на малкото обиталище на земния ни глобус постоянно се покачва, а ако в миналото, за да преминат породените причини в следствия, са били нужни цели животи или поне няколко десетилетия, понастоящем често са нужни едва няколко години, дни, часове или мигове. В работата си нерядко терапевтирам близки и роднини на известни и червиво богати, но силно отклонили се от законите на Битието и любовта хора. Ако кармата не се стовари върху самия невеж двуног, то неизменно започват да страдат, да се разболяват, измират и преживяват катаклизми най-близките в семейството, поколението, родителите, партньорите, заобикалящите, свързаните с тях по всякакъв начин човеци. 

Единствено любовта спасява душата, дава истинско и нетленно богатство, снабдява живота с изконен смисъл, ясни праведни цели и щастие. 

Любовта е всичко. От нея произлиза естествената интуитивна мъдрост и свободата на творческия потенциал, смисълът, призванието, знанието за това кой си, какво правиш в този свят, как да живееш, накъде си се запътил. Защото любовта е вечна. В основата ти си любов, част от мащабния космически организъм, от разумен живот, от който биологично човешкото световъзприятие се явява само една от първите степени на проявата на съзнателността.

Карма и Дхарма. Причинна следственост и абсолютна трансцедентна първичност, иманентно проникваща и задвижваща всичко в бинарната материалност. Да изучиш законите на Дхарма, бидейки подвластен на автоматичните кармични взаимовръзки. Да спуснеш царството божие на тази грешна земя, вадейки гредите от психичните си очи, за да можеш да помагаш и на ближния си да извади своите сламки, когато е поискано да помогнеш. А когато не е, самото ти присъствие, провеждащо безкрая, вече лекува и облагородява малките мигове в ежедневието ти, толкова важни, колкото експлозията на всяка свръхнова.

Когато логичният ум е подчинен субординарно на интуитивния разум, заключенията му са налице, но вече в ролята единствено на инструмент и нищо повече. Знаеш, че си много повече от съжденията на логиката си. Дори компютърът е далеч по-логичен, без да притежава духовната същност и потенциал, определящи всъщност човека като такъв. Когато познаваш Себе си като любов, съденето на малкия его ум, се подчинява на благодарното учене от земните противоречия, синтезирани в диалектичното единство на любовта. Защото любовта обема и удоволствие и болка, успех и провал, радост и скръб в целостта си.

Когато основната цел и смисъл на живота ти е любовта/ Бог, тогава осъзнаваш, че всяка трудна ситуация и враг, всяко дразнене, подтикващо те към осъждане, са подлежани от собствени неотработени „греди в ретината“ на подсъзнанието. Така разбираш, че външният свят отразява синхронично вътрешния ти. Картата на територията в ума ти не е територията, но с перцепцията през нея определя виждането на света, хората и теб самия, както и на принципа на самоизпълняващата прогноза те кара така да се държиш, че записите в тази ментална карта да станат реалност. Извън чисто когнитивното обяснение, съществуват фини психо – енергийни процеси на синхрон между вътрешното ти състояние и външния свят. Битието влияе на съзнанието, но съзнателността, когато е слята с любовта, определя битието пряко, вълшебно.

Когато любовта е основното в живота ти, с лекота осъзнаваш споменатите психични греди в теб, разкрити от неслучайно появилата се външна ситуация или човек. Осъзнаваш и с благодарната си молитва и динамична, в самия живот медитация, приветстваш тези греди-комплекси така, че през прегръдката на любовта, да изградят устойчивата ти психична къща, градена на скалата на духа ти. Психична сграда, основана в законите на любовта, мъдростта и истината. Тогава ползваш рационалното съждение като стабилна връзка със социалната условна реалност, но на фона на благодарното учене през „лещите“ на обичта си. Не съдиш не само за да не бъдеш съден от закона на карма, а защото познаваш вкуса на любовта, на следването на божествените закони, Дхарма. Обичаш, понеже ти самият си тази разумна, светла, вечна обич. А всяка ситуация е влагана в градежа на стабилността ти. Няма случайности!

7. Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
8. защото всякой, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
9. Има ли помежду ви човек, който, кога му поиска син му хляб, да му даде камък,
10. и кога поиска риба, да му даде змия?
11. И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате на чедата си добри даяния, колко повече вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат?
12. Прочее, всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям; защото това е законът и пророците.

Искаш, създаваш нужната ментална установка, подходяща за постигането на намерението, резонантно с целта, произлизаща от любовта, адекватно планираш посоката, съобразяваш ресурсите, помощниците, начините за преодоляване на неизбежните пречки, действаш с нетклонно поддържана, висока вътрешна мотивация и малки, дисциплинирано търпеливи и упорити, постъпателни крачки, гъвкаво, смирено и решително.

Забележи – цел, но изхождаща от любовта, от Бога. Тогава егото е само инструмент, а цялата Вселена стои зад теб, насочва те, подкрепя и ти съдейства в постигането на целта ти. Когато смирено провеждаш любовта и активно и решително я заявяваш в този свят, хлопаш и ти се отваря.

Всяка друга цел, идваща от егоизъм, инстинкт, властов и либиден нагон, ако е откъсната от Бога, е заблуда, сенчеста игра на илюзии, опитваща се да запълни безлюбното безмъдрие в зейналата бездна от липса и страх.

Отново закономерностите на карма: пораждаш причини, водещи до последствия.
В думите си Йешуа включва цялото ординарно планиране, риск мениджмънт, активни действия, но ги надхвърля. Когато целевата ти посока синхронира с пулса на любовта, „…вашият Отец Небесен ще даде блага на ония, които Му искат…“ – случва се уникалното вълшебство на любомъдрия живот, познаваемо и преживяемо от сподвижниците, от свързаните с Бога люде. Както се казва в православието, молитвата на такива хора се чува. Тоест, когато центърът на себеидентификация е в любовта, човек преживелищно познава единството си с целокупния живот, с един мащабен свят на синхроничност, но и на дело живее съдействието и подкрепата му в живота си. Не че няма трудности и мъки. Когато е нужно напомняне при липса на съзнателност и загуба на любящата посока, те са нужен коректив. Но и смисленото щастие е неописуемо красиво, когато живееш от ядрото на смисъла си, закрилящ събитията в живота ти, в степента, в която си единен с Него. Казано приземено и шеговито, имаш връзки. Връзки, но ангелски, архангелски, божествени закрилници „повдигат ногата ти“, когато е нужно да не паднеш. А когато провалът е част от ученето ти, имаш високата перспектива да го приемеш за естествена част от пътя на подвига да живееш от душа, дух и живо, мъдро сърце!

Тогава се държиш с другите, с хората, животните, растенията, с чувстващите същества, както искаш с теб да се отнасят. Не защото от ума си следваш правилно кармичния закон, а защото в сливането с Бога в себе си, познаваш единството си с Бога в брата си. Познаваш го отвъд думи, над логика, но сърдечно  недуално живееш и съ-чувстваш преливащото единство, относителността на аза си земен или Аза си божествен. Случвайки живота си в двойнствеността на карма, вътрешно го преживяваш от високата недуална позиция на Дхарма, на любовта. Само любов, която освобождава потенциала на духа, е любов!


От любовта следва естествена мъдрост, нравственост. От нравствеността произтичат социалните, човешки закони и следването им от индивида. Когато любовта не е средоточие на живота, нравствеността деградира до нарцистично мотивирано знание, до суха логика, подлежана и тласкана единствено от животинските, властово сексуални инстинкти. Целта тогава оправдава всякакви, дори най-диаболичните и адски средства за достигането си. Човекът се превръща в жив дявол. Откъснал се от любовта извътре, индивидът губи естественото свързване с природата, с чувстващите същества, с ближния си. Колкото и да огражда безлюбието си с властово финансови стени, манипулации и социален контрол, ужасът отвътре не спира да крещи, а нормалната животинска агресия (когато е прихваната от любовта, е просто здрава, витална мотивация) слиза до кошмара на психопатното насилие. Сянката (подсъзнанието), лишена от интеграцията на любящото прегръщане и присъствие на мъдрата виделина на духа/ свръхсъзнанието, един вид поглъща, изяжда всякаква морална цензура, настанява се на мястото на божествената нравственост, а центърът на живота се поставя в биологичното, социално его, способно да изтезава милиарди и унищожи планетата, в името на собственото си фалшиво благополучие. Фалшиво, тъй като сянката се състезава в мрака на невежеството със суетата на незнанието… 

Любовта е всичко! Само божията любов е любов! 

Орлин Баев

вторник, 10 януари 2017 г.

Мъжко, Женско, Отвън и Отвътре

С този материал не разкривам нова истина.
Само представям друг поглед на вече известно знание.

Дали е вярна тезата, че външната реалност съответства на вътрешното състояние. Можем да мислим, да разсъждаваме, да дискутираме. Но, не! Наистина не е необходимо. Вярна е. Защо ли? Защото външната и вътрешната реалност са едно и също – ЖЕНА.
Китайската медицина казва, че вътрешното, долното, тъмното, влажното, плътното, невидимото, непроявеното, отрицателния полюс е женско, а външното, горното, светлото, сухото, каналчестото, видимото, проявеното, положителния полюс е мъжко.
Да започнем това изследване с клетката. Клетката се състои от вътрешно съдържимо – цитоплазма с органели и външна граница – клетъчната мембрана. Репродуктивният орган с наследствената информация се намира във вътрешното съдържимо. Клетката, заедно с мембраната е потопена в извънклетъчната течност, наречена екстрацелуларен матрикс. Вътрешното също течно съдържимо на клетката се нарича интрацелуларен матрикс. Клетката, заедно с много други като нея и извънклетъчната течност, в която са потопени са вътрешното съдържимо на някакъв орган. Този орган също има граница, обвивка, която го отделя от външната също течна среда, в която са потопени не само той, но и другите органи от коремната или от гръдната кухина. И двете кухини също имат обвивки – перитониума и плеврата, които ги отделят от мускулите. Самите мускули се състоят от вътрешна част – тяло и ципа, която обвива мускулното тяло и го отделя от другите мускули. Ципата се нарича фасция и е установено, че ако се извадят фасциите от един човек и се разпънат, те ще покрият около 3-3,5 кв.км. площ. Над тялото е позиционирана главата. В черепната кутия има мозък, за който е известно, че вътрешната му част е просто една мека пихтия, а така наречената висша нервна дейност се извършва в кората и подкоровите му центрове. За клетъчната мембрана знаем също, че точно тя осъществява тази разумна дейност, свързана с преноса на хранителните вещества и отпадните продукти между външната и вътрешната среда и, че това сложно действие, наречено ИЗБИРАТЕЛНА ПРОПУСКЛИВОСТ се осъществява благодарение на система от каналчета и на различни положително или отрицателно заредени йони на различни елементи. В състояние на покой от вътрешната страна на мембраната се разполагат основно отрицателно заредени йони, а от външната основно положително заредени йони.
Запознатите с китайската медицина знаят също, че органите в тялото са мъжки и женски и, че всеки мъжки орган има съответен му точно определен женски. Плътните, паренхимни органи са женски – сърце, бял дроб, черен дроб, далак, бъбреци, а тръбните, перисталтиращи органи са мъжки – тънки черва, дебело черво, жлъчен мехур, стомах, пикочен мехур.
Сега, знаейки всичко това можем да проследим взаимовръзките. А те са: вътрешната среда на клетката е женска /отдолу, отвътре/, а клетъчната мембрана е мъжка /отгоре, отвън/. Външната извънклетъчна вода е женска, защото е влажна и е среда, но тъй като е извън и над клетката тя е в мъжка вибрация спрямо съдържащите се в нея клетки, но поради факта, че е жена /среда/ тя е майка на клетките в нея. Мъжът, бащата и майката са в мъжка, доминантна вибрация или вибрацията на възрастен, зрял. Жената, момчето и момичето са в женска, подчинена вибрация или вибрацията на дете, незрял. Така че в случая клетъчната мембрана е мъж за интрацелуларния матрикс и син за екстрацелуларния матрикс. Клетките с мембраните и извънклетъчната вода са в женско състояние спрямо обвивката на органа, която е мъжка /отгоре, отвън/ за вътрешното съдържимо на този орган. Но, ако този орган е женски, например черния дроб, то той с вътрешния си паренхим и обвивката е женски спрямо мъжкия си еквивалент, в случая жлъчния мехур. Всички органи и женските и мъжките са позиционирани в тялото, което е женско /отдолу/ спрямо главата, която е над него. Главата с мозъка е мъжкия еквивалент на тялото, макар че мозъкът също има своята женска, вътрешна част с мъжка обвивка – кората. Така че всички хора сме мъже и жени вътре в телата си като това, което от-диференцира мъжа като мъж е един мъжки орган, който няма женски еквивалент, а това което от-диференцира жената като жена е един женски орган, който няма мъжки еквивалент. Пенисът е свързан с тялото, с женската част на мъжа, но е извън и затова е мъжки спрямо него. Влагалището и матката са вътре в тялото и част от вътрешната му среда. Репродуктивните органи също имат своите мъжка и женска част. Тестисите с вътрешната течна среда са женската част, а семепроводите /канал, провежда/ са мъжката част. Яйчниците са женската част, а яйцепроводите /провеждат, изявяват яйцеклетката/ са мъжката част. Остават матката с влагалището и пениса. И тук вече мъжете и жените имат свободния избор да си намерят сами съответно мъжкия или женски еквивалент. Те не са генетично обусловени и предварително определени, а е оставено на хората да изберат, решат с кого да реализират тази връзка. Макар, че матката с влагалището също могат да се разглеждат като органична връзка между женско/среда/ и мъжко/изява/, защото бебето, но в случая на външния мъж се отглежда и храни от матката, а влагалището чрез контракции го извежда във видимия мъжки свят. И това показва един природно зададен принцип, а той е, че при половия акт пенисът минава през влагалището за да достигне до маточната шийка, или за да събуди и разкрие жената в жената, мъжът първо преодолява мъжа в жената. Това преодоляване се осъществява първо чрез комуникацията, а сексуалното действие е само външния израз на вече достигнато вътрешно състояние. И ако това не се получи /бих казала при повечето двойки/ взаимоотношенията им са като между двама мъже.
Можем да продължим тази схема така: Земята е женска, а кората и е нейната мъжка част. Земята е клетка. Земята е в женска вибрация спрямо нас хората, защото ние сме отгоре и отвън. Земята заедно с населяващото я човечество, растителен и животински свят сме потопени в атмосфера, въздух, който е женски, защото е среда, но спрямо нас хората е отвън, отгоре или във вибрация-майка. Растенията също имат своята женска част – корените /долу, тъмно, влажно/ и своята мъжка надземна част /горе, светло, сухо/. Макар, че растенията и с корените и с видимата си част са в женска вибрация спрямо нас хората, защото са неотменна част от Земята и са свързани неподвижно с нея. Така можем да продължим нагоре и навън с планетите и галактиките като в крайна сметка над всичко това стои един МЕГА МЪЖ, наречен БОГ, спрямо който всички сме в женска вибрация.
Казаното дотук е описано в древното знание, макар форматът и изказът да са различни, затова в началото уточних, че не откривам нова истина, а се опитвам да я представя от друг ъгъл.
Какво наблюдаваме? Всичко, което може да се нарече СРЕДА е женско, било то в състояние жена или в състояние майка. Всичко, което може да се нарече ГРАНИЦА, СЛОЙ, ОБВИВКА е мъжко, било то в състояние мъж или в състояние син. И мъжкото и женското са потопени в средата /жената/ и се хранят от нея. Жената ражда и момчето, и момичето, кърми и момчето, и момичето. Тук ще направя едно отклонение за да се заям с едни нашумели сексолози, които упорито твърдят и се опитват да учат едни неориентирани женици, че жената трябва да бъде слаба и безпомощна пред мъжа за да може той да се почувства и да се изявява като един истински силен мъж. Ами, ако това беше вярно, може би пенисът щеше да е забоден в главата – мъжката част на мъжа, а нямаше да е посаден в женската му част – тялото. Всъщност, ако тялото на мъжа е слабо и болнаво, дали той ще има добра ерекция?!
Та значи средата храни сама себе си – женското и храни и пронизващите я, опасващите я слоеве на мъжки разумен интелект, които слоеве притежават така уникалното свойство електропроводимост и всякаква друга проводимост, с което свойство те движат, провеждат хранителни вещества, отпадни продукти, носители на възпроизводството и всякакви елементи, които са нужни на средата за да поддържа функциите си на среда. Всъщност тези изумителни, високо организирани слоеве движат храната и енергията, които средата произвежда. И най-интересното е, че не просто ги движат напред-назад, а правят избор какво, колко и кога точно да пропуснат, и докато правят тези непрестанни избори, като не изпускат от вниманието си ефектите от техните избори върху средата, те се учат как все по-добре и по-ефективно да я управляват. В крайна сметка тези високо организирани, внимателно наблюдаващи и мислещи слоеве правят така, щото средата от една хаотична супа да се организира в една насочено движеща се, подредена супа, която да произвежда енергия и за тях, и за себе си, и за възпроизводството.
Сега искам да разгледам неотменните свойства на тази среда и на проникващите я слоеве и да направя съответните изводи.
Първо, всичко необходимо се намира в средата, или средата притежава качеството ИЗОБИЛИЕ, което е НАЛИЧНОи ДОСТЪПНО. Второ, тази среда притежава свойството ИНЕРТНОСТ. Знаем, че мембраната трепти, пулсира, а мъжките органи перисталтират, т.е. също вибрират. Или тази иначе напълно достъпна наличност, няма да се задвижи наникъде, освен ако мъжките слоеве не започнат да вибрират по начин, който да я задвижи. Това те могат да направят като ВНИМАВАТ, НАБЛЮДАВАТ, МИСЛЯТ, РЕШАВАТ, ДЕЙСТВАТ.
В древна Индия, така наречените гурута са казвали, че жените не могат да достигат просветление и това е способност само на мъжете. Те не са приемали за ученици в духовните практики жени, но ако някоя жена все пак много е настоявала, те са и предлагали, щом толкова иска просветление, да я научат как в следващия си живот да се роди мъж за да го достигне. Колко вярно! Разбира се, че няма как жените да достигат до просветлението, все едно океанът да се опитва да стане мокър. Жените са просветлени, защото те се явяват просветлението за мъжа /правим разлика между женски пол и женско състояние/. Мъжът става просветлен, когато започне да осъзнава средата /жената/ и най-вече, когато се свърже със средата и започне да я пропуска през себе си, да черпи, да получава от нея. Но тъй като за да разбереш, усвоиш, осъзнаеш нещо, трябва да влезеш, да се потопиш, самият ти трябва да станеш това нещо, то мъжът осъзнава жената, когато се ОТДАДЕ НА ЖЕНАТА, което е точно обратното на схващането, че жената трябва да е отдадена на мъжа. Извинете, жената винаги е отдадена /средата е налична и достъпна/. Този, който трябва да се отдаде, да се свърже, да се посвети е мъжът. И като казвам мъжа, не адресирам мъжете, защото жените са точно толкова неотдадени на жената си, колкото и мъжете.
Когато човек е нахранен и доволен, той е щастлив. Храната е любов. Когато човек е нахранен, той има енергия и действа, учи, твори. Енергията е информация, знание. И нека видим как го казва това учителя Дънов: „Някои си мислят, че нямат любов. Защо? Защото спят. Други си мислят, че нямат знание. Защо? Защото спят. Оставете ги, нека спят. Не ги будете, освен ако не видите, че къщите им горят.“ Кой всъщност спи? Мъжът спи. И какво ще се случи? Ще се разболее – къщата му гори. Уточнявам отново, че пишейки по този начин, не подразбирам под мъж – човек от мъжки пол и под жена – човек от женски пол. Ние носим и мъжкото и женското вътре в себе си и вършейки обичайните си дейности и мъжете и жените общуваме помежду си през външната изява /видимо, проявено/ т.е. като мъже, а и както казах спрямо Земята всички сме мъже. Това се променя, само когато огънят на страстта пламне и тогава сексуалният акт се превръща в ритуалното действие, с което мъжът провокира, раздразва, събужда маточната енергия на жената и изисква тя да се позиционира и закотви в женския си център или да увисне в състояние ИН, за да може той да се издигне повече в мъжкия си център или да изпълни нагоре състояние ЯН и така да получи допълнителен творчески импулс, а и за да се продължи рода. Извън интимните взаимоотношения, в обичайното си ежедневие всеки е мъж-жена, като естествено мъжете клонят повече към мъжко проявление /баща, мъж – син/, а жените към женско /майка – жена, дъщеря/. Но, когато управляваме телата си, грижим се за здравето си, ние всички хора го правим като мъже. Така че всеки е отговорен за собственото си тяло, което е поверената му вътрешна жена, средата осигуряваща ресурса.
И така установихме, че жената /средата/ е ИЗОБИЛНА, НАЛИЧНА, ДОСТЪПНА, ОТДАДЕНА, а мъжът /проникващият средата разум/ е ВНИМАТЕЛЕН, НАБЛЮДАТЕЛЕН, МИСЛЕЩ, РЕШАВАЩ, ДЕЙСТВАЩ.          
Затова сега ще разгледам връзката или мъжкия и женския път на изявата. Какво живее в тялото, което е нашата женска част? Емоциите и чувствата. Те се пораждат от жената. Какво се случва в мозъка, в мъжката ни част? Това е мястото, където възникват мислите, идеите, концепциите. Ако аз уважавам и обичам моето тяло, което ме храни и поддържа, какво би следвало да направя като мъж, ако то избухва в емоции или ми сигнализира с чувства? Трябва ли да ги скрия, преглътна, подтисна, смачкам, защото не отговарят на обществените очаквания за приемливост или на моите собствени предразсъдъци и вярвания за правилност. Или трябва да ги приема, осъзная, да потърся формата, структурата, канала, чрез който да ги изразя по възможно най- приемливия за обществото начин, за да мога аз самата да ги видя в тяхното проявление, след което да получа обратна връзка от външната среда и така да имам нужния ресурс, храна, енергия, която жената ми подава от вътрешния матрикс и ресурса, храната, енергията, която жената ми подава от външния матрикс и движейки тази преобразувана от мъжа в мен информация, съобразявайки се със спецификата и на вътрешната, и на външната среда да уча, да се развивам, да еволюирам. Очевидно, ако съм познаващо предназначението си същество, бих направила второто. И това е пътя отвътре-навън или пътя на женския импулс. Но парадоксът тук е, че един мъж е истински, зрял мъж, когато е майстор точно на този път. Защото, когато мъжът е бдителен, осъзнаващ, действащ, оформящ, изявяващ женското съдържимо, той показва на жената, че я цени и уважава, че е готов да получава и е благодарен за ресурсите, които тя му предоставя. И тогава се случва какво? Тогава и само тогава жената започва да се ДОВЕРЯВА. И когато жената започне да се доверява, тя става послушна за сигналите, идващи от мъжа, изпитва желание да потече към него и да му послужи като източник. И сега мъжът може да реализира мечтите си или да осъществи мъжкия път, импулса отвън-навътре. В ума възникват идеи, концепции, но за да ги реализира, да ги превърне във видима реалност, плод, резултат е нужен женския елемент – чувството. Защото за да се роди нещо, каквото и да е – дете, самолет, компютър, изкуство е нужно да има взаимоотношения между мъжка форма и женско съдържание. И мъжът запленява жената с идеята си и тя намира в средата нужното чувство за реализацията. И тук също има парадокс и той е, че жената е зряла, истинска жена, когато е майстор на мъжкия път, което значи, че дори и да не разбира идеята, концепцията на мъжа, тя до такава степен му вярва и му се възхищава, че самото и отношение към неговата личност е достатъчно за да я възбуди и да я накара да извади от средата нужното чувство за творенето. Отговорност на жената е да поддържа наличността, присъствието на средата, а мъжът като създател на формата конструира пространството, през което тече женската любов. Мъжът се интересува от външния свят, от формата, с която да изрази жената. Жената се интересува от вътрешната си реалност, от съдържанието, което изпълва формата. Затова мъжът се възбужда от формата и от действието, а жената се възбужда от отношението на мъжа към вътрешната и среда – чувствата. И ако вие сте мъж с прекрасно мускулесто тяло и жената се възбужда от тялото ви, то трябва да знаете, че мъжът в нея се възбужда от жената във вас. Не че има нещо нередно в смяната на ролите, но е добре да сте наясно. Жена, която е в състояние жена се възбужда единствено от мъжкото желание да увлече средата и да я задвижи в поток от блага. Точно това твърдо намерение характеризира мъжа като мъжествен, а не Аполоновата външност. Истинският мъж няма да остане с жена, ако тя не го предизвиква с хаос и ирационалност. Истинската жена няма да остане с мъж, ако той няма идеи и не я възбужда за чувства. На пръв поглед това изглежда конфликтно, но произвежда енергия и движи взаимоотношенията. Защото конфликтът се явява отрицателното, негативно, женско състояние, което зарежда връзката с импулс за развитие. Затова в безконфликтните връзки няма енергия. Те са умрели като участниците в тях. Смисълът на съжителството в двойка е, че жената поема по-голямата отговорност за общата, на двамата среда и мъжът, освободен от тази грижа може да се отдаде на развиването на идеи за еволюция и обществен напредък.
И така, мъжът учи през действие как да оформя, да структурира и канализира енергията /информацията/ и учейки, измисля концептуално нови форми и структури, и ако добре се е грижил за вътрешната си жена, то тогава външната жена /светът наоколо/ се погрижва за него като подрежда събитийния поток на живота така, щото идеите му да се превърнат във видима реалност. Майката в жената се грижи за мъжа, само когато той се е погрижил за жената в жената.Това може да бъде казано и така: МЪЖЪТ СЕ ГРИЖИ ЗА ЖЕНАТА, ЖЕНАТА СЕ ГРИЖИ ЗА СРЕДАТА. Понеже звучи противоречиво, ще го обясня. Средата се грижи на майчински принцип – БЕЗУСЛОВНО – за това, което я населява. Тя не прави избор и не решава за или против. Ако на мъжът му се струва, че тя не се грижи, то не е защото нейната наличност и достъпност е намаляла, а защото той не се е свързал, не се е отдал. И изглежда, че средата се грижи, но всъщност ТОЙ СЕ ГРИЖИ за правилната си връзка със средата за да получава и да има енергия за поддържането на организацията и за обогатяване на осъзнаването с нови форми, през които средата да тече и да се проявява. Сега нека мъжете в човеците сами да преценят важна ли им е комуникацията със жената или не. Всички сме наясно с факта, че човечеството става все по-болно и с по-малко енергия.
И ако четете това и сте жени в интимна връзка следва да знаете, че ако искате мъжът ви да научи нещо от вас трябва да му показвате състояния на емоции и чувства, а не да му изсипвате мислите си. Мъжът бива отблъснат от женския ум, така както положителния полюс от друг положителен полюс. Освен това мъжът очаква да му предоставите жената във вас, защото така изследва, изучава и управлява по-добре и собственото си вътрешно съдържимо, неговата вътрешна жена. Така, както вие очаквате от него не да стои безучастно потопен в емоциите и чувствата си, а да прави избори, да взема решения и да действа. Един мъж надали ще се грижи за вас като жена, ако не се грижи за собствената си вътрешна жена – тялото. И вие като жена, ако не овластите мъжа във вас и не полагате грижи за себе си като мъж за жена си, едва ли ще можете да делегирате права и да овластите външния си мъж. Или с други думи – мъжът трябва да направи силна жената си за да има сила и той като мъж, а жената трябва да даде властта на вътрешния си мъж, ако иска да цари ред и разумност във вътрешната и среда и така и външният и мъж ще бъде разумен и организиран. Жената е правилна за мъжа, ако е издигнала и се е доверила на вътрешния си мъж. Мъжът е правилен за жената, ако е уважил и се е погрижил за вътрешната си жена. Огледайте се и забележете колко много мъже днес са в състояние – СРЕДА и очакват жената да изпълнява ролята на организиращия принцип в живота им. И колко много жени участват в това, дори недосещайки се, че изневеряват на женското предназначение. И как това рефлектира върху репродуктивната система на жената. Като пример ще посоча факта, че само допреди 100 години кистата на яйчника е била теоретична възможност, съществуваща единствено в учебниците по медицина. И тук разбира се се сещам, защо в древните езически култури се е отдавало толкова голямо значение на сексуалния акт, защо фалоса е бил издиган в култ и защо в Кама Сутра пише, че най-важното умение, което трябва да развие един мъж е усвояването на тайните на любовното изкуство. Напомням, че всички сме мъже спрямо Земята за да кажа следното: ако отглеждате растение и сте забравили да го поливате то започва да вехне. Не ви се кара, не ви мъмри, не ви нравоучава как трябва да се грижите за него. ИЗРАЗЯВА СЪСТОЯНИЕ. Вие виждате състоянието и се погрижвате. Защото като мъж можете да се свържете само с женско състояние. В тази връзка, тъй като спрямо Бог всички сме жени, то ако искате Бог да чува молбите ви трябва да ги отправяте с чувство или от позиция на женско състояние, защото Бог не може да се свърже с мислите ви /мъжкото у вас/, а само с чувствата ви /женското ви/. И винаги, когато искаме да създадем нещо, нещо да се роди или да се получи определен резултат ние започваме със сексуалния акт, бил той между ума и тялото, между мъжа и жената, между човека и Земята или между човека и висшия всепроникващ разум. И ако очакванията ни не се реализират, значи имаме още да учим и трябва да подобрим уменията си в любовното изкуство.
След всичко казано дотук смятам да разгледам тези страховити, така наречени отрицателни чувства, защото още с отварянето на социалните мрежи попадам поне на една публикация на тема как тези ужасни, кой знай откъде взели се отрицателни чувства ни разболяват и направо ще ни унищожат като вид. Отрицателният полюс е женски, а положителният - мъжки. И откъде идваха храната, ресурсите, енергията? От тъмната, мрачна, влажна, отрицателна почва. Кой възбужда импулса на мъжа да твори, да се развива, да еволюира и кой осигурява ресурса за това – ЖЕНСКОТО, ОТРИЦАТЕЛНОТО. Ако вие изпитвате завист, гняв, ревност, недоволство, подозрителност и всичко от дългата листа на отрицателното и го ПРИЕМАТЕ, УВАЖАВАТЕ, НАБЛЮДАВАТЕ, ОСЪЗНАВАТЕ, ОФОРМЯТЕ, ИЗРАЗЯВАТЕ, то вие ще го ВИДИТЕ, ОСВЕТИТЕ, ще получите ОБРАТНА ВРЪЗКА и то ще се превърне за вас в инструмент за еволюция и ще се трансформира в положителен резултат. То е инструмент за учене и еволюция и за тези около вас, защото им показвате ИСТИНСКО СЪСТОЯНИЕ и съответно можете да получите ИСТИНСКА ОБРАТНА ВРЪЗКА, тъй като сте провокирали и тях да се свържат и изразят истинските си състояния. И точно това е нещото, което върши мъжкият преобразуващ принцип. Изявява от света на невидимото в света на видимото и обратно, преобразува отрицателното невидимо в положително видимо и обратно. А какво се случва, ако вие преглъщате и подтискате чувствата си, поради каквито се сетите измислени светски причини? Първо губите връзката с жената /тялото/. Когато един канал не се използва той се задръства, закърнява. Второ не ги изразявате /извеждате, изхвърляте/ и те стават токсични за вашия организъм. Можете да предположите какво ще се случи с клетките ви, ако клетъчните мембрани започнат да се срамуват от разположените във вътрешността им отрицателно заредени йони. И вие можете да излъжете всички, дори и ума си, но не можете да излъжете тялото си. То не се лъже, защото самото то не лъже. Когато мъжът не намира форма да изрази жената тя се изразява чрез болест и по този начин възстановява потока и баланса. Какво означава това? ЧЕ, когато подтискате импулсите, идващи от средата вие не се свързвате с информацията и не осъзнавате, съответно не търсите формата за изява в света на видимото. Тогава средата ражда вътре в себе си мъжки канал за проява, защото женското невидимо трябва да се трансформира в мъжко видимо. И този роден от средата вътре в нея си канал изявява импулса, но не през съзнателно действие в света на взаимоотношенията, а чрез болестта, която също е вид мъжка изява, защото е видима и е външната проява на вътрешното състояние. Така че проблемът не са отрицателните чувства. Жената не може да е проблем, защото е среда. Проблемът е вашата съпротива, мъжкото подтисничество, осъждането от страна на горделивото и разпростряло се его. Сега да не си помислите, че трябва да си осъждате и унищожавате егото, защото мутациите на лудостта са безкрайни, а нюейджърското безумие вече приема застрашителни размери. Егото е тази чудесна част от нас, която ни казва, че макар да знаем, че всички сме едно и, че всичко е любов, все пак имаме наша си кожа /граница/, която ни разделя от себеподобните ни и ни фокусира в това да си гледаме нашата работа и да си гоним нашите задачи. Просто не трябва да забравяме, че егото е слуга на личността, а не обратното, а личността действа от позицията на по-широка перспектива.
Средата поражда състояние. И тук не смятам да се фокусирам върху причините за това. Дали то е следствие от мисъл в мъжкия ум или е плод на предразсъдъци и вкоренени вярвания? Състоянието е факт. И ние не можем да сме против нещо, което ВЕЧЕ Е! То не изчезва, защото ние не го харесваме и не искаме да го виждаме. Но когато сме против, ние всъщност не приемаме средата, отхвърляме средата. А тя е наличността, ресурса, материала. И ако сме против, започваме да прекъсваме връзките си със средата, да се откъсваме от източника, който произвежда енергията, съответно прекъсваме потока на жизнената сила. Ние или сме свързани и черпим, или не сме свързани и не черпим. Но защо е тази съпротива, това осъждане, това подтисничество на женското? Кой във вас се страхува? И от какво се страхува? Ами, ще ви кажа. МЪЖЪТ СЕ СТРАХУВА. Боже, казва си мъжът в човека, и в мъжкия човек и в женския човек, Боже, чувствата ми са толкова силни, толкова дълбоки, толкова всепоглъщащи, че ако им позволя да се изявят, ами те ще ме потопят, ще ме погълнат, ще разрушат целия ми грижливо подреден и поддържан социум. И тогава Боже, какво ще остане от мен, как ще се съхраня и ще се познавам, като не знам в кого ще се превърна.И наистина, какво ще се случи, ако мъжът се потопи до най-дълбокото дълбоко на чувството и се остави чувството да го залее и да му покаже цялото си величие?  Ами, този мъж ЩЕ СЕ ОТДАДЕ. На кого? НА ЖЕНАТА! И какво ще стане след това? Ами, егото му ще се разтвори, ще изчезне, или поне така изглежда ситуацията в мъжкия ум. А защо? Защото мъжът е отъждествен с егото си. Егото ми, счита той, това съм АЗ. И мъжът се страхува, защото смята, че ако се отдаде на жената АЗЪТ му ще изчезне. А истината е, че егото ми, това не съм аз, а личността е това нещо, наречено АЗ. Но личността е моята мъжка и моята женска част в единство и хармония, личността е целокупността от всичко в мен, личността е АЗ ЦЯЛОТО. А и истината е, че егото съвсем не изчезва, защото не може да изчезне нещо, което вече е. То само сменя мястото си в йерархията и от поста директор слиза на поста завеждащ канцеларията.
В Кришна казват, че Бог не е писател, нито художник, защото и писателят и художникът са отделени от творението си. А Бог, казват, е танцьор, защото танцьорът е едновременно и твореца, и творението си и той е творец, само докато танцува, докато изявява творението, а ако спре да танцува, да изявява, той вече не е и творец. Когато личността се възцари и заеме мястото си човекът се превръща в танцьор, в творец, в единство на пораждане и проявление. Бог е съвършен, не заради съвършенството на формата, а заради съвършения начин, по който движи потока.
Как действа средата /жената/? Ако си сух, ще те навлажни, ако си мокър, ще те изсуши, ако си страхлив, ще ти вдъхне смелост, ако си тъжен, ще те утеши, ако си яден, ще ти даде любов. Това е принципа на цветолечението на Д-р Бах. Това е принципа и на Рейки. В Рейки ти дават енергия, енергия, енергия /ресурс, ресурс, ресурс/ и търпеливо, нежно, любящо, майчински те чакат да се събудиш от его-илюзиите си и да хапнеш най-после. Как действа Бог? По мъжки, бащински. Ако си лош, ще те накаже, ако си страхлив, ще те подиграе, ако си недоволен, той ще стане още по недоволен от твоето недоволство. Ще ти даде от твоето. Това е принципа на хомеопатията. Хомеопатът ти дава още от същото, от което си болен и запознатите знаят, че хомеопатичното лечение минава през остри лечебни кризи и това са кризите на съпротивата. Това е и принципа на терапията Боуен. Боуен-терапевтът упражнява натиск върху фасциите и провокира едни специални рецептори за да събуди спящия мъж и да го стимулира да вземе мерки, да се погрижи, да внесе ред в хаотичния безпорядък на средата. Докато ние упорито и настойчиво държим да се свързваме с Бог като мъже с мъж, той ще ни учи по мъжки. Когато се свържем с него през жената в нас, той ще се погрижи за нас като мъж за жената си. И усетили, почувствали, осъзнали, придобили жената, защото нещата се случват, само когато внесеш себе си в тях, ние ще знаем как да се погрижим за Земята като мъж за жената си.
Дали ние хората сме лоши, неразумни или неправилни? Не мисля. Мисля, че това, което трябва да променим е просто да завъртим полюсите и да се научим да танцуваме с тях. Средата е дружелюбна и отзивчива. Ако излъчим намерение, а намерението е мъжки акт, средата започва да събира ресурс за реализацията му. Но средата не прави избор и не взема решения. Тя само се отзовава и показва състояние. Състояние, което е следствието, резултата от мъжкото действие. Така че отговорността е изцяло в ръцете на мъжа. И ако можем да приложим това в ежедневния си живот ние наистина ще разберем значението на тази широко употребявана дума – ОТГОВОРНОСТ, защото ще осъзнаем с кристална яснота, че отговорността започва от отговорността към собствената ни вътрешна среда /жена/ и така най-накрая ще започнем да се държим отговорно и към по-голямата жена – Земята и света наоколо. Защото Земята няма да ни се скара или смъмри, нито ще ни дава акъл как да се погрижим за нея. Тя само ще изразява състояние, като една ИСТИНСКА ЖЕНА.

Росица Тончева

Мъжка и Женска Сила

 Жената винаги отразява мъжа, на когото е дала сърцето си, иска или не, осъзнава го или не. Нейният избор и шанс е дотолкова, че да избере мъж, когото иска и харесва да отразява. За да направи такъв избор тя трябва да е много осъзната и безкомпромисно честна, защото така или иначе тя избира да отразява този мъж, който в дадения момент е най-релевантен на вътрешната й същност. И ако тя е осъзната за подсъзнателните си стремежи и копнежи и достатъчно честна да не ги крие от себе си то връзката й с мъжа ще бъде ползотворна, благодатна и в нея ще има израстване и развитие.
Винаги, когато една жена се дразни от мъжа до себе си, тя всъщност се дразни не от него, а от собственото си вътрешно състояние т.е. от отражението. И ако това отражение не показва визията на мъжкия принцип тя се чувства неестествено и неминуемо е недоволна. Когато една жена харесва и се възхищава на мъж, тя всъщност харесва себе си с този мъж, защото жената може да бъде наистина щастлива само, ако пребивава в естественото си състояние на жена. Затова мъжът трябва да се стреми във всеки един момент да разгръща максимума от своя потенциал и максимума от това, на което е способен. И това напълно изключва възможността той да пледира безпомощност или невежество. Подразбира се, че жената ще търси мъж, с когото да разгърне своя женски потенциал, към което състояние тя върви през годините. И съответно, движейки се към тази цел избира по пътя мъже, които съответстват на етапа, в който тя се намира в дадения момент. Този път може да бъде извървян и с един партньор, ако той също е убеден в ползата и необходимостта за себе си да разгърне напълно своя мъжки потенциал.
И затова ще се върна отново към смешното хленчене на съвременните мъже и по копнежа им към слаби, безпомощни и невежи жени. Това, че жените в миналото са били повече жени, съвсем не означава, че са били слаби, безпомощни и още по-малко глупави. Ясно е, че ако жените са слаби, безпомощни или невежи, каквито мъжете твърдят, че биха искали да са, то те ще отразяват слаби, безпомощни и невежи мъже. Ясно е също, че жената, която е захранвана от мощната енергия на Земята не може дълго да отразява безпомощност и невежество, за да е угодна на мъжете. И тук стигаме до двата типа женско поведение така популярни днес в нашето общество. В единият полюс попадат тези жени, които избират вместо да станат пълноценни жени да се върнат към инфантилното състояние на малко момиченце, най-често преследвайки и издигайки като най-важна материалната обезпеченост и така се превръщат в инертно същество, придатък, но не и партньор на мъжа си като започват интензивно да го изчерпват, обикновено през чувство за дълг и чрез тиранията на добротата и услужливостта. В другият полюс са жените с по-динамичен и амазонски дух, които са достатъчно честни към себе си за да пренебрегват женската си сила и да се преструват на безпомощни, при които проблемът идва от това, че не виждат друг начин да се реализират в мъжкия свят, освен играейки по правилата на мъжете и използвайки мъжките похвати – рационално мислене и мъжки тип борбеност. Но тъй като не могат да избягат от външните белези на природата си се получава така, че те се опитват да бъдат силни или за сметка на мъжете или въпреки мъжете. В единият полюс имаме жена – момиченце, която се страхува да бъде жена, а в другият жена – мъж, която смята, че е под достойнството й да бъде жена.
Няма нищо лошо в това жената да бъде, в което и да е от двете състояния, стига да не се фиксира в тях и да не спира да се опитва да реализира автентичната си женственост, защото само тя ще отрази автентична мъжественост. Силен мъж може да бъде отразен само от силна жена. И само с такава той ще се почувства наистина мъж.
Старите източни текстове казват, че Вселената е като утроба и е женска (Богинята). Тя създава Твореца (Бог). Бог твори чрез енергията и силата на Богинята. И забележете – той твори, не Богинята. И забележете – чрез нейната сила. Мисля, че изводите се налагат от само себе си. А те са: първо – няма такова нещо като слаби и безпомощни жени и ако жените са такива, то и мъжете ще са такива и второ – жените са силни, но са силни заради мъжете, не въпреки и не за сметка на мъжете.
И тук виждаме нежизнеността на двата типа женско поведение, защото и при двата жените под натиска на социално-обусловени, но антиприродни модели отказват да се свържат със своята женственост, съответно със своя източник на сила като така лишават от сила себе си, лишават и мъжете.
И при двата типа заляга един и същ порочен стремеж и той е неестественото желание на съвременните жени да впримчат мъжа в собственото си разбиране за женска реализация, в която мъжът е инструмент за творенето и изявата на жената. Това е извратен, обърнат поток на енергията.
Така че шанса на жените е да се сдобият с кураж и всячески да търсят, да намерят и се задържат в състоянието на жени, и да генерират и поддържат сила заради мъжа, който е избраният да е творец. Да се връщат в инфантилното състояние на момиченца, за да угодят на мачовци с комплекси, както и да си отмъщават заради малодушието и неспособността на мъжете да бъдат най-доброто, на което са способни, като се стремят да бъдат по мъже от мъжете говори за незрялост и неразбиране на същността, духа и предназначението на Богинята.
Преди години една моя учителка ми каза: „Женската енергия е болна“. „Пак ли жените сме виновни“- отвърнах аз. „Е, щом женската е болна, то ясно, че и мъжката страда“- отговори тя. Тогава не разбирах това. Сега се чудя как другите не го разбират.
Но къде в една жена е източникът на силата? Това са интуицията, емоциите и чувствата, които се намират в женското тяло. Не в главата на жената, а точно в нейното тяло.
Затова жените никога и по никакъв повод и под никакъв натиск не трябва да губят връзка с процесите, протичащи в тялото им. Защото, както Теун Марес казва – мъжете ловят сила във външния свят, но жените ловят сила вътре в себе си. За да уловят, запазят и разполагат с тази сила жените трябва да слушат само импулсите, идващи от тялото им и напълно да изоставят рационалното мъжко мислене. Да, може би те ще изглеждат по-глупави в аргументирания мъжки сват, защото не винаги, да не кажа почти никога няма да могат да дадат обосновано обяснение защо правят или не правят нещо, продиктувано от тялото им, но не е и работа на жената да обяснява. Тя може само да изрази емоциите и чувствата, които спонтанно възникват, а превода и обясненията са работа на мъжа. И не е нужно мъжът да бъде подпомаган, нито щаден. Нужно е само жената да изрази случващото се в тялото й и да остави мъжа сам да си превежда, подрежда и структурира получената информация.
И ако жените слушат телата си, те ще забележат, че не е необходимо да се правят на слаби или на силни, или на жени, или на каквото там се очаква от тях. Защото от тях ще започне да тече една автентичност. А автентичността не е слаба, нито е силна или някаква друга. Тя си е просто автентичната женска същност. И добрата новина е, че когато това се случи, тази жена бързо бива надушвана от мъж с все още не съвсем заспали инстинкти, който улавя този поток на автентична женска енергия и канализирайки го, структурирайки го и използвайки го за себе си, го усилва и в жената. И това е акт на истинско творчество, в което и женската и мъжката същност са си на мястото и в отредената роля. А още по-добрата новина е, че дори и това да не се случи, жената, постигнала автентичност, престава да се интересува от мъжкото признание и мъжкото одобрение, било то в професионален или личен план, от това дали изглежда в мъжкия свят достатъчно жена или достатъчно справяща се като мъж. Но аз твърдя, че то ще се случи, защото такава жена е винаги търсена и желана, без значение дали има хиалурон в лицето или силикон в гърдите, тъй като мъжете безпогрешно надушват животворящата енергия, която тече от нея, а както казва стара мъдрост „Красотата е в очите на съзерцателя, а не в обекта на съзерцанието“

Росица Тончева

Мъже, Жени, Сила и Слабост

 Определени тенденции в мисленето на някои психолози, които познавам, както и разговорите ми с моите клиентки на тема мъжко-женските взаимоотношения ме накараха да се замисля и преди време написах този текст. Днес, обаче водих разговор за политическите събития в България в момента и го допълних с последния абзац.  Ето текста:
Сега много се лансира тезата, че мъжете не са мъже, защото видите ли жените не били достатъчно женствени, защото видите ли жените били твърде еманципирани и твърде оправни, защото видите ли не можели да бъдат слаби и беззащитни пред мъжа, за да може той да се почувства истински мъж. Има една мисъл: "Жените се раждат, а мъжете се изграждат". В тази мисъл е заключена цялата истина. А тя е, че ако нещата се оставят на естествената им природа, то жените са по-силния пол. Те са свързани с енергията на Земята чрез матката си и имат повече първична сила, повече издръжливост, повече интуиция, повече вродени способности за оцеляване и справяне. Те са свързани с източника по рождение и не е нужно да бъдат някакви или да правят нещо, за да са жени. Те са родени жени.
Жената ражда и мъжа и жената, а мъжът може да роди само себе си. За да бъде силен и успешен и да твори той се нуждае от енергията на източника, намиращ се в матката на жената. Този източник не се отваря просто и само, защото мъжът е проникнал. Това място е много архаично и се събужда единствено, ако усети силата на твореца. А как да се изгради мъжът, за да има силата. Знаем качествата на боеца и на добрия стопанин. Мъжът трябва да стане боец и добър стопанин. Боецът приема предизвикателствата, той е смел и рискува, търпелив е, и не се обезкуражава, развива воля, решителност и всякакви качества, които ще го доведат до победата. Когато завладее мечтаната земя той се грижи за нея с любов и търпение като добър стопанин. И тогава той черпи от благата на земята.
Жената е по природа силна, по природа могъща. Ако боецът я победи, укроти и подчини тя отваря източника за него, ако е и добър стопанин този източник остава отворен за целия му живот. Няма такава възможност жената да се опитва да става слаба, да става беззащитна, за да може мъжът да лентяйства и да получава наготово. Защото женският принцип е принципа на неправенето. И ако се опитва да става някаква, за да угоди на мъжа тя започва да прави. Самото действие, самото правене я изваждат от женската й същност и я откъсват от източника. Принципът на правенето е мъжкия принцип.
В противовес на общоприетото схващане в  сексуалното общуване мъжът е този, който дава секс и го прави, за да получи женската любов, за да отвори резервоара на женските емоции, където е силата и енергията. Затова е нормално жената да е пасивна в секса, за да се вглъби и да почувства, а мъжът да е активен, за да отвори и да вземе. Мъжът прави всякакви активни действия - купува къща, кола, печели пари и се грижи за жената, не защото я обича, а защото иска да получи нейната любов. Защото нейната любов му дава сила и енергия да печели още пари и да се грижи за нея, за да получава още любов. Всъщност мъжът обича себе си и жената обича него. И това е естественият ред. Ако мъжът обича жената, за да получи секс потока е обърнат. Жената обича мъжа и получава секс. Половите органи на мъжа са извън тялото и той изхвърля сперма навън. Половите органи на жената са вътре в тялото и тя приема спермата вътре в себе си. Тя има нужда от материално напълване - секс и материални придобивки, а той има нужда от духовно извисяване - емоции, чувства, любов. Затова рядко мъжете казват на жените, че ги обичат, защото не е истина, докато жените често казват на мъжете, че ги обичат, защото е истина. (Тук имам предвид потока мъжко-женско, разбира се в междучовешките отношения мъжът обича не по-различно от жената) Когато мъжът е интимен с жената той казва: "Аз правя секс" и това е буквално така. Когато жената е интимна с мъжа тя казва: "Аз правя любов" и това също е буквално така. Когато мъжът иска да е с жена той казва: "Искам да я сваля" и това е точната истина, защото той я сваля отгоре надолу. Прониква първо в мислите й и печели нейното уважение и възхищение, после завладява чувствата й като печели нейното доверие, и накрая  покорява тялото й, където е източника на силата. Отворена веднъж емоционално за мъжа жената тече към него постоянно, дори и, когато не са заедно и са на хиляди километри разстояние. При жената важи принципа на Мечо Пух  „Колкото повече, толкова повече“. Т.е. – колкото повече емоции, чувства, любов тя дава на мъжа, толкова повече има за даване. Докато при мъжа сексуалните възможности са ограничени, то при жената способността за емоционален отговор е безгранична. Тук е важно жените да знаят, че ако правят секс само заради физическото удоволствие, без да са ангажирани чувствата им в процеса, то те изчерпват мъжа през секса, без да му дават нищо в замяна. На пръв поглед изглежда, че в това няма нищо страшно. И ако това е само епизодичен контакт наистина е така. Но когато става въпрос за семейна двойка, при която години наред жената прави секс по задължение, без чувства и емоционален подтик, или заради мъжа, или като превенция на менопаузата само защото гинеколожката го е предписала, тогава е съсипващо и за двамата. Защо и за двамата? Защото системно се нарушава основен космичен закон за даването и получаването и мъжът се свръх изчерпва, а жената ненужно натрупва. Затова най-често срещаните женски болести са болестите на излишъка на енергия, а най-често срещаните мъжки болести са болестите на недостига на енергия. Жените са тези, които подкрепят живота и е добре да не изневеряват на това си основно предназначение и да не поддържат безплодно сексуално общуване само заради безсмислени порядки или още по-лошо, заради нежизнеутвърждаващи модни схващания. Мъжете са тези, които посяват семето на живота и за собственото им здраве и просперитет е препоръчително да се грижат жената да разцъфва в любов към тях, а не да се задоволяват с дежурни физически упражнения.
Защо жената чисти, мие, готви, пере и поддържа дома? Защото тези дейности символизират грижата за храма. Храмът, от който мъжът ще почерпи вдъхновение и духовно извисяване е тялото на жената. Тя отговаря за сексуалността, но потенциалите, които ще разкрие зависят от мъжа. Затова във връзката жената е съответна, а не активна. Това означава, че тя може да се изяви и като жена, и като мъж, и като майка и това зависи от състоянието на мъжа. При жената има усещане и автоматична реакция на усещането. Тя отразява мъжа и запълва празнините. Така че, ако мъжът е безпомощен тя автоматично приема ролята на силния пол, ако е безотговорен тя автоматично става майка и съответно, ако той е мъж тя с лекота става просто жена. Тя е адаптивна и приспособима. Затова, ако мъжете смятат, че жените не са достатъчно слаби и безпомощни, нека да погледнат себе си и да видят как тяхното поведение предизвиква проявата на тези потенциали. С всичко казано дотук искам да подчертая, че няма как жените да станат слаби за мъжете, по-скоро мъжете трябва да станат силни за жените.
Така че: Жени, не очаквайте от мъжете да чувстват като вас и да ви казват, че ви обичат! Това противоречи на мъжката съзидателност. И повлияни от модерните тенденции за женско поведение не припознавайте в инфантилизма женственост. Инфантилността е недостатък както при мъжете, така и при жените. И мъже, не очаквайте от жените да ви бъдат утроби и не се опитвайте да им станете деца! Колкото и да обича децата си все пак жената в един момент ги отхвърля, а любовта и към мъжа е завинаги.
Постигналият мъж няма вид на отявлен мъжкар, защото в него тече потока на женската енергия и тя му придава мекота, благост, топлина. Ако видя шамаросващо ме мъжкарство аз знам, че този мъж е гладен и незрял. Но той няма да получи от жена, докато не победи и не се научи да получава първо от жената вътре в себе си, която е изначално по-силната. Също така, ако видя подкосяващо женствена жена, аз знам, че тя е незряла и не отдава на мъж. Но тя няма да може да отдаде, защото първо трябва да отдаде на вътрешния си мъж. Истинската жена може да си позволи да се държи и като мъж, ако поиска, и женското й присъствие няма да пострада от това. На нея не й е нужно да се прави на слаба и беззащитна, за да доказва на себе си и на мъжете, че е жена. Когато е налице вътрешното качество, външните проявления го показват ненатрапчиво и негротескно.
Затова, ако една държава е закъсала, начело на управлението трябва да застане жена. Защото жената влиза във властта, за да отдаде. А често мъжете се стремят към власт само защото властта ги обгражда с божествен ореол и така по-лесно могат да се домогнат до женското внимание и до резервоара на женските емоции. Тук не казвам, че мъжете не стават за политици. Разбира се, ако един мъж е боец и добър стопанин и вече има до себе си жена, от която черпи енергия, то той може да стане и много успешен и отговорен политически водач и историята познава много такива мъже. Но ако няма вътрешните качества и не е отворил за себе си поне една жена, а се домогва до властта само, за да получи женската енергия, то такъв лидер е пагубен и обикновено закопава държавата, която управлява. Парадоксът тук е, че обикновено мъжете, които имат енергията на източника и са успешни не се стремят да влизат във властта и тя не ги привлича. В този случай трябва да бъде ангажирано чувството им за отговорност към бъдещите поколения и във властта е редно да бъдат привличани само такива мъже. Ако не искат, по добре да управляват жени.
Това, което аз наблюдавам в момента е, че голяма част от мъжете и жените са по неволя мъже и по неволя жени. Ще спечелим всички като общество, ако не се съпротивляваме на ролите, които природата ни е отредила и ако се откажем от инфантилността, поемайки отговорност за  съхраняването на чудото, наречено живот.
Росица Тончева

събота, 7 януари 2017 г.

Евангелие от Матей 6 - първом търси царството божие

"Настроение" Художник: Венета Дочева
“19. Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;
20. но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
24. Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона. *
25. Затова казвам ви: не се грижете за душата си, какво да ядете и да пиете, ни за тялото си, какво да облечете. Душата не струва ли повече от храната, и тялото от облеклото?
26. Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни. Не сте ли вие много по-ценни от тях?
27. Па и кой от вас със своята грижа може да придаде на ръста си един лакът?
28. Защо се грижите и за облекло? Взрете се в полските кринове, как растат: не се трудят, нито предат;
29. а казвам ви, че нито Соломон във всичката си слава не се е облякъл тъй, както всеки един от тях;
30. и ако полската трева, която днес я има, а утре се хвърля в пещ, Бог тъй облича, колко повече вас, маловерци!
31. И тъй, не се грижете и не думайте: какво да ядем, или какво да пием, или какво да облечем?
32. Защото всичко това търсят езичниците, и защото вашият Небесен Отец знае, че имате нужда от всичко това.
33. Но първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко това ще ви се придаде.
34. И тъй, не се грижете за утре, защото утрешният ден сам ще се грижи за своето: доста е на всеки ден злобата му.”

Нямаш ли любов, нищо нямаш. Имаш ли я, в теб заживява естествена нравственост, познаваща законите на Битието. Ориентирите са вътрешни. През теб протича творчество, мъдрост, смисъл. Мъдър смисъл, виделина осветяваща те отвътре. Светло ти е, топло и красиво ти е, обичаш, твориш, свободен си, а в същото време се чувстваш и чрез мъдростта си знаеш, че си част от всеобемащо цяло. Жител на космоса си, а визата ти за страната на щастието е разпечатана. В нея си! 

Тогава целите ти в земния живот са различни. Съзнаваш, че дори тялото ти не е твое – на Живота е. Знаеш, че си тук, за да облагородяваш, за да превърнеш земния чертог в една приземена, коренна част от светлия, творчески, силен и любящ свят-дом, в който вече си вътрешно. 

Магията на битието е с теб и всичко се подрежда по най-добрия за теб начин, така че да вървиш в посока светлите си цели. 

Защото целият Космос, всички ангелски йерархии, цялата разумност на всемира е зад теб. Кой знае какви усилия дори не е нужно да прилагаш, а просто през спокойното си доверие в потенциала, смирено да го пропускаш през себе си. Напорът му е огромен, безкраен е. Дори се чувстваш като малка клапа, зад която стои океан – дори при максималното ти, смирено и благо изчистване на менталните ти и емоционални пречки, все още максимално провежданият от теб дебит е ограничен от часовете за сън, битови задължения, от малката човешка природа. 

Но, познаваш източника, Бога, едно много по-мащабно от външно социалното Себе! Малката личност вече с готовност се е превърнала в инструмент на величието на Бога. За нея самата, за социалното его, има премного изобилие. Не само защото желанията са смирено малки, а понеже, живеейки отвътре в царството божие, „всичко земно естествено ти се придава“. Придава се естествено – появяват се точните хора в точните ситуации случайно неслучайно… 

А сега качествата, дарбите ти са изобилни – та нали небето преминава и свети през проводника на смиреното его. Имаш много, огромно налягане, напиращо за даване. Потенциал, искащ да се реализира. Благо налягане, радостна пълнота.

Като цветята си – живееш автентично. В простотата на невинния си, по Бога живот, любовта ти е украшение, разпалващо светлина, с която насочваш събратята си, помагаш, лекуваш с присъствието си. Не малкото ти его, а ангелското, любящо присъствие, разтварящо ангелските криле на вдъхновението през теб. Даряваш надежда, вяра, любов. „Доста е на всеки ден злобата му“ – като посланик на небето в ада си. Но не бой се – още преди въплътяването си в това тяло, ти вече го възнамери. Не случайно преживя всички тези трудности – за да се полира диамантът, е нужно налягане. А топлината и светлината ти създават райски оазиси където и да си, каквото и да правиш!
…………….

Познаваш ада наоколо си, виждаш ясно закономерностите, липсите, страховете, инстинктивните му страсти и отчаяни опити за илюзии на щастие, търсени по невъзможни начини…

Адът е безлюбие. Липса на любов е адът. Адът е его интелект, нагон, инстинкти,сексуалност, агресия, които бидейки нормални, когато са част от управляващите принципи на любовта, мъдростта и истината на холистичния човек, се превръщат в жив дявол, когато са откъснати от тях.

Адът е да си потопен в океан от любов, да си жаден, но да не я виждаш, да не я чуваш, да я отхвърляш всячески, да търсиш малко течност, изсмукана от гнойта, кръвта и потта на събратята във властовата ти психопатия. Адът е да си клетка от цялото, заливана с огромни блага, от които в невежеството си да се оградиш, издигайки стените на аз и мое, аз съм по-силен от теб. Адът е когато имаш любов към силата, вместо силата на любовта!

Няма ли я любовта, остава вкопчването в нормите. Първоначално все още с остатъчно присъствие на висшите. Не след дълго тази остатъчност се изчерпва поради липса на подхранване от източника. Тогава нравствеността слиза до едната човешка справедливост, до безлюбния човешки закон и плитък морал, „трябва“ нормираност. Постепенно деградацията става все по-пълна, човещината се губи всячески и слиза до грубия егоизъм, краен индивидуализъм, култ към отцепената от брата сила и власт, парите, секса, лъжата, материалното подсигуряване, с които плешивата маймуна (защото така отцепен от висшите си принципи, човекът повече прилича на шимпанзе) се опитва да компенсира винаги безуспешно безлюбния си, адски ужас, зейнал на мястото на липсващата любов. 

Този процес се случва както на индивидуално, така и на държавно и общочовешко ниво. Явен е в страната, в която пиша тези редове – България. Мирогледът на любовта, братството, колективността е изоставен, оттам нравствеността също за няколко години се разтопи. Остана единият човешки закон, който все повече се превърна във врата в полето. А народът, от парламентарния политик, президент и премиер, през олигархичните структури, до последния Ганьо се превърна в неангажирана, невротизирана или психопатизирана маса от живеещи за себе си, при това през крайно примитивни, единствено подсигуряващи телцето през лъжа и манипулация цели. Не всички, разбира се – има светли, обичащи, провеждащи потенциала и смисъла люде немалко. Но, общата държавна тенденция е такава.

Когато това се случи на лично или държавно ниво, следват болести, разпад, евентуално смърт. Болести психични, физиологични, а ако говорим за държава, социални извращения, насилие, оскотяващо подивяване на народа, разпад, заличаване или териториално орязване...

Причините зад външните политико икономически случвания винаги са по-дълбоки, психично духовни са. България ще я бъде въпреки поразяващата демографска криза, макар и вероятно в по-малък мащаб, съответстващ на количеството люде, съумяващи да провеждат смисленото качество на любовта! Има ги!

……………………………………………………

Великият юдейски душеприказчик метафорично представя един удивителен свят и живот. Има ли нужда да потребителстваш, да трупаш и се свръхосигуряваш, да се прегрижваш за хляба, дрехите, подсигуряването си, когато живееш в любовта? Няма! Защото когато си препълнен от смислено щастие, знаеш, че поставянето на телцето в двореца за милиони, притежаването на бизнес за милиарди и социалната власт не могат нито с микрометър да запълнят евентуалната липса на този смисъл. А него няма ли го, нищо няма. Загубиш ли любовта в душата си, над целия свят да властваш нарцистично, полза няма – викът за любов отвътре не се задоволява, колкото и голям звяр и деспот да си. Напротив, по-голям става този вик за топлота и обич, задоволяван чрез неща, които не се купуват с много пари, тъй като не са неща, а вътрешни стойности, губени при фалшивата, раздираща от Себе си посока.  

Знаеш и че, каквото и да владееш, то не е твое, само управител си му и нищо повече. Когато имаш любовта, всичко имаш, самата житейска мъдрост така нарежда нещата, че ти се дава достатъчно. А има ли нужда от повече, когато познаваш краткостта на престоя и целта си?!

Но, как да опишеш светлината на слепия и музиката на глухия? А ако ги виждаш и чуваш, имаш ли нужда от описването им? Красив, вълшебен може да бъде този свят и живот. При това не някога и някъде, а от всеки от нас, сега и вътре в нас започва този божествен свят, спуснат тук. Не от другиго, но от теб, във всяко мигновение. Сърцето ти познава царството божие. Душата ти само от него може да се нахрани истински. Духът ти живее в него, а тук като птица в кафез е. Учебен и нужен кафез, но не по-малко телесна клетка... 

Да бъде волята Божия! 

Орлин Баев



петък, 6 януари 2017 г.

Евангелие от Матей 5 - Отче наш

"Да докоснеш дъгата". Художник: Венета Дочева
 “9. А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
10. да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
11. насъщния ни хляб дай ни днес;
12. и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
13. и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.”

Преди време се казваше: „Да знаеш нещо като Отче наш!“ – горната молитва, доколко разбирана, доколко папагалски повтаряна, бе наизустявана. В подивялото ни технологизирано съвремие, процентно все по-малко люде си правят труда да запомнят „Отче наш“ молитвата. Може би по-добре. Защото механичното повтаряне прави посланията ѝ кухи, губи се огромният вложен смисъл.

Отецът, бащата на небесата, това е собствената изначална вътрешна природа, вътрешният человек, идващ от един божествен свят на любов. Самият ти си, Човекът отвътре си. Защото обръщението към божественото започва от интернализирания в теб бащин образ, но се развива през приятел, до единство с любимия/ата, с Бога.

Отче на небето би звучало така: „Възлюбена същност от света дом, от който дойдох…“

Има и далеч по-приземена хипотеза относно небесния създател. В книгите си, Зекария Сичин прекрасно доказва как човечеството е създадено или по-скоро, апгрейднато генетично от космическа раса астронавати, т.н. в записките от шумерсите, акадийски и вавилонски плочи анунаки. Генетично подобрено, с цел създаване на добра работна ръка за астронавти-търговци, изглеждащи „богове“ в очите на примитивните примати-хора. Технологически силно напреднали, дълголетни спрямо земните разбирания, както и с определено характеропатийни, твърде примитивни мотивации, задвижващи дългите им, но така погледнато, жалки животи.
Оказва се, че библейският стар завет (тора, петокнижие) е нищо повече от алегорично съкращение на много по-древните шумерски послания. Оказва се, че старозаветните религии като юдейската, ислямът (като насока на посланията и проявата си), както и маса древни култове, всъщност се прекланят на въпросните „богове“, елохими (думата, използвана за бог в стария завет, елохим, е в множествено число – боговете). Самият  евреин Йешуа (Исус) се обръща към божественото като към баща освен в психологично-духовен, така и в пряко директен смисъл. Напълно съм съгласен с проучванията на Зекария Сичин, верността на които е потвърдена в множество сравнителни религиоведни, митологични, исторически и лингвистични анализи. отвъд изумително плоското (не)научно отхвърляне, разбира се. Сравнителната митология, история и религиоведение проследяват практически аналогични истории за космически същности - "богове", за летателните им апарати, войни, власт над земята и ползване на ресурсите ѝ. Истории от Индия, Гърция, Япония, Скандинавските страни, Африка и т.н. и т.н. - идентично по съдържанието си народни записани или устно предавани спомени за въпросните "богове"...

Това, което аз мога да кажа е, че важното в думите на Исус е именно психологично-духовното разбиране, чието следване акордира човека с принципите на целокупния живот, прави него самия и планетата по-добро място за учене и живеене. На този аспект се спирам в настоящия си поглед към думите на Йешуа.

Именно психологично-духовна, а оттам и социално битийна стойност имат новозаветните думи на Спасителя Помазаник (Исус Христос). Такава стойност, отвъд дивашкото преклонение пред въпросните характеропати-астронавти има и работещата и истински ценна, психо-духовна част от всяка система за себепознание и себеразвитие – новозаветно християнство, ислям, хиндуизъм, шинтоизъм, зороастризъм и т.н. Изключение правят даоизмът, будизмът и йога в чистия ѝ, над хиндуистичен вид: те изначално и пряко са изцяло практически насочени, психодуховни системи за развитие на вътреличностовия потенциал, а оттам и подобряване на социално-душевния и нравствен статус на планетата. Към споменатите, вибриращи в унисон със законите на вселената психодуховни принципи, са насочени думите на този поглед (тази статия) към посланията на еврейския дърводелец.

„Да се свети името ти!“, казва строителният дърводелец. Дали божественото е някакво нарцистично отражение на човешката гордост, която желае да бъде възхвалявана? Или занаятчията-душелечител и харизматичен проповедник казва друго?! Светлината външна, тази изучавана от физиката, но и виделината вътрешна, тази изучавана от науката на посветените, с корпускулярно-вълновата си природа, с фотоните и енергията си насища и озарява както материалния, така и духовния живот.Светлината на мъдростта произлиза от топлината на любовта, неин продукт е. А какво е името на Бога? Някаква супер думичка като Саваот, Йод Хе Вау Хе (Йехова), Аллах или Шива? Не мисля, че тези външно социални, теоретично догматични семиотики имат кой знае каква стойност в същностното разбиране. И все пак, Nomen est omen -  името е съдба. Името обозначава, дава наричаща рамка на обекта, неслучайно насочва съдбата му в посоката на наричането си. Словото е сила, а името като част от наричащото слово обозначава съдбата на наричаното. Да се свети наричащото ти, определящо законите на Битието слово. Да се свети Дхарма, законите на целокупния, божествен живот. Или: „Да се живее любомъдро, по законите на целокупния живот!“, „Да се слави любящата мъдрост на божественото слово, на божествените принципи!“,“Да се живее по законите на любовта, мъдростта и истината!“, казва Йешуа.

„Възлюбена същност от света дом, от който дойдох. Възнамерявам да живея по законите на любовта, мъдростта и истината ти.“

Исус говори за царството небесно, за превръщане на земята в негово отражение. Това няма как да се случи, когато чакаш на някакъв баща на някакво външно небе. Ако е виждан като психологичен израз, като проекция на родителския суперего интроект, през желанието за протекция на възрастния, добре е това обръщение да възрасне до осъзнаването, че „бащата“ е собственият дух, вътрешният человек, безкраят от потенциал, вечната безсмъртна същност извътре, да прерасне в един порив към сливане, към прехвърляне самосъзнателния център в духовната същина на божествената човещина. Ако е виждано през приземената хипотеза за „бащата“ в лицето на анунаки/ елохим татенцето, на небесните астронавти-психопати, не е зле да се осъзнае, че зрелият индивид в даден момент е добре да разчита на себе си, да поеме отговорност за живота си, вместо зависимо да проси от мама и татко. Когато обръщението „небесни отче“ бъде осъзнато като преживелищен порив към сливане със Селфа, с вечността на духа, а царството божие бъде виждано като психо-духовен домейн във вътрешната природа, тогава нещата идват на мястото си. Тогава думите на Йешуа придобиват практически полезен облик, превръщат се във виделина, водеща към интензивна промяна на самосъзнателното себеразбиране.

Какво е царството божие? Реалността е! Не тази - криво отражение, а изворната, тази от която всичко в този свят-отражение произтича. Всичко в тази твърдо физична, но и астрална и ментална условна реалност е единствено отражение на божествената реалност. Отражение, игрови тренажор. Играта на самсара, на колелото от превъплъщения свършва, когато уроците на любовта, мъдростта и творческата свобода, са смирено усвоени. Дали ще наречем това постигане на бодхисатва или възкресение състояние, но само тогава човек осъзнава какво е Човекът, познава Себе си. Много по-реален от мъждивите, условни проблясъци на реалност в мира сего е божественият свят.

Как практически и преживелищно, отвъд метафизиката, е възприемано царството божие? То живее в онова чисто, детско радване и доверие, така естествено поглеждащо от собствената ни изначална невинност или от погледа на обичано коте. То се усмихва в цветовете на цъфналата праскова, в полета на птица и оценяването на най-малките неща през отвореното, благодарно и мъдро сърце. Царството божие се проявява, когато отвъд съжалението, но от жива емпатия помогнеш безкористно на старец, опростиш дълга или обикнеш врага си искрено. Проявява се през смирението на молитвата, която не проси, а акордира малкото човешко възприятие към високата визия на Аза. Царството небесно живее през прегръдката на майката към бебчо, през изкуството на твореца и откритията на гениалния учен. Живее в безкористната готовност на обикновения човек да помогне на брата си, поставяйки егоизма си на жертвеника на човещината си. То е в устрема на монаха към безкрая толкова, колкото в преклонението пред красотата на осъзнаващия я. Царството божие заживява чрез любовта, мъдростта и истината, в които самосъзнанието прехвърля себеидентификацията си, когато вече няма нужда от медитация, защото медитацията медитира човека, пропива се във всяко правене или неправене в правенето. Царството божие живее като обич, фино вътрешно познание за закономерностите на Битието, преживяване за принадлежност и помазване (което в превод означава машиах-месия, христос), погалване и помилване, съпричастен смисъл и собствена значимост на вътрешното величие, идваща когато балонът на его значимостта се спука или радушно смирено издиша. Царството божие присъства в сънищата и медитативните визии на провидеца. 

Сякаш пелена се отдръпва и си спомняш нещо, което винаги си знаел. Разкрива се величествен свят, ръководен от принципите на любовта и истинната свобода. Свят, в който аз и мое е надраснато от ние и наше, конкуренцията от сътрудничество, доброто и злото са слети в единство на противоположностите, в недуалността на синтеза на хармонията. Трудно е да се опише небесното царство. Могат да се ползват метафори, да се укаже пътят към личното преживяване и толкова.

От царството небесно струи единствената автентична самоувереност, идваща от Себе-то, от същностната ни природа. Думите на мистика Руми, в комбинация с мое слово, насочват към притихване на его ума и разтваряне за безкрая на Бога:

 Дворецът на любящата самоувереност

„В мълчанието има красноречие. Спри да тъчеш и виж как шарката се усъвършенства“. Спри да искаш самоувереността, за да осъзнаеш, че в тишината изворът ѝ вече е в теб. А той е любовта, от която произлизат вярата и надеждата. Вярата в Себе си, идваща от живата вода на любовта. Да се обичаш означава да позволиш на егото смирено да притихне. Тогава тази автентична любовяра залива дните ти. 

Да оставиш ума да притихне, докато тялото с всяко издишване отпуска и най-малкото мускулче или да наблюдаваш пренасянето на това релаксирано усещане там, където напрежението отпада само по себе си, разтворило се в доверието в безкрая. Остави тялото неподвижно като планина, така както умът все повече заприличва на планина – спокоен, могъщ в самоуверената енергия, преливаща отвътре.

 „Аз искам самоувереност!“, твърди някой. Махни „аз“, позволи си да не искаш – тогава остава самоувереността. Когато оставиш искането да си отиде, разтворено в смирената тишина, тогава нямаш жалка, компенсираща страхове уж самоувереност, защото ти си самата самоувереност! Да имаш или да бъдеш? Имането е его позиция, Майа, илюзия. Биването, да бъдеш, си ти, Същността.

„В скотобойната на любовта биват умъртвявани само най-читавите, не слабите или недъгавите. Не бягай от това умиране. Който не е убит от любовта, е мъртва плът!“. Оставяйки егото да изчезне сега в тишината на безмълвието, ти се струва, че умираш в нищото, докато всъщност се раждаш във всичкото на Духа си. За да живееш, е нужно да умреш, казват мъдрите. Тогава не обичаш, защото няма кой да го прави. Ставаш любовта. Не ти като личност обичаш, а ти си любовта, която преминава през руслото на смиреното его. А тя е светла, мъдра, истинна – освобождава те за същностната ти природа. Само тогава истински си вярваш, с вяра резонираща с неподправената автентичност на гения ти!

„Бъди пияница в любовта, защото любовта е единственото, което съществува.“ Има ли смисъл да бягаш от празнината в душата си чрез вино, когато можеш да се опиеш с виното на любовта?! Да се отпуснеш толкова, че тялото да изчезне. Да смириш ума си така, че да остане тих и свободен. Тогава знаеш, че никога не си бил друго, освен красотата, силата, вярата и мъдростта на любовта. Постоянно си влюбен – тихо и омайно е виното на любовта. Понякога е смирена възхита, а друг път – самоуверено себезаявяване и здрава твърдост. Да, любовта има женска и мъжка страна - знаеш това, нали?!

Отначало ти медитираш. После медитацията медитира теб. Потокът на любящата самоувереност!

„В сълзите намирай стаения смях. Търси съкровища сред развалините.“ Да, понякога, за да съградиш двореца на самоуверената си обич, е нужно да се радваш на повалянето на плевнята на комплексите си от бурята на промяната. Ако не можеш да губиш, нима можеш и да печелиш? Знам, че дълбоко в сърцето си познаваш синхроничната неслучайност на всяко вътрешно или външно случване в живота ти – винаги най-подходящо за теб в точния момент, така че да осъзнаеш, че замъкът на любовта винаги е бил там, в земите на автентичната ти самоувереност! За да стигнеш до него, е необходимо да намериш вратата на приемането. За да я видиш, можеш или да се отпуснеш в доверието, или да смириш егото си до спокойно преклонение пред духа ти. Тогава, с очите на сърцето си виждаш вратата, водеща те към замъка на любящата самоувереност. Тази врата е специална – тясна е като процеп и е голяма колкото грахова шушулка… Само когато си позволиш да стопиш гордостта си и станеш малък, смирено малък, само когато приемеш страховете си от провал и слабост, можеш да се промъкнеш през нея. Тесен и нагорен е пътят към любовта – но само той е истински светъл и водещ до мощта на диамантената ти, ваджра самоувереност!

Страховете, пазачи на прага, се зъбят, превръщат се в най-страшните чудовища от кошмарите ти. Но, не бой се, страннико, пристъпи смело напред. Тогава силата на любовта ти ги превръща в малките, сладки палета на невинността ти и пухкавите котенца на самоприемането ти. Ето, можеш да пристъпиш. Да, ето го чудния, кристален дворец на любящата ти смелост.
Заобиколен е от вълшебните планини и магичните поля на възможностите на потенциала ти. Странно – земният ти живот прозира под чародейния. Сега, във всеки миг и навсякъде съзираш неразкритите потенциали на богати възможности, видими през присъствието на духа ти!

В двореца на любящата си самоувереност си! Никога не е бил другаде, а точно тук и сега, в смелостта на любящото ти сърце. Красиво е да живееш силно, познавайки призванието и мисията си в училището на земния живот!

………………..

Ето какво се получава дотук:

„Възлюбена същност от света дом, от който дойдох. Възнамерявам да живея по законите на любовта, мъдростта и истината ти. Да дойде твоето любомъдрие, да бъде твоята воля, да се спусне любовта ти от свръхсъзнанието, в ежедневието ми…“

„Насъщния хляб, дай нам и днес“. Дали да просим хляб като изгонени, казва юдейският душепознайник и сърцеприказчик? Ако е така, то молитвата би била не акт на синхронизиращо учене, смирено доверие, прошка и благодарност, славене и мъдро разтваряне за потока на потенциала. Би била акт на просия или на злоупотребяваща и примитивна, повеляваща магия – сякаш божественото не знае нуждите ни, а е нужно да просим като невръстни неволници… 

Не, молитвата никога не е била просия, както е масово разбирана в невежеството на тълпите и институционализираната църковност. Ако Йешуа говори за хляба, спокойно можем да добавим и луканката и едно ферари с цвят червен, харем от наложници, стотина имоти по света, верига от банки, предприятия и световно господство… на невежеството и гордостта ни. Е да, но светът и без това е затънал в него, а не е ли казано, че „… не само с единия хляб ще живее човек…“ Хлябът в случая символизира доволството на ситостта, изпълненият с вдъхновена благодарност живот, наситил търбуха на вътрешния человек, на душите ни. И днес ми дай вдъновеното, благодарно доволство, дай ми спокойната наситеност с творческия ти поток, о естествена природа в същността ми, Господи Боже мой.

„Възлюбена същност от света дом, от който дойдох. Възнамерявам да живея по законите на любовта, мъдростта и истината ти. Да дойде твоето любомъдрие, да бъде твоята воля, да се спусне любовта ти от свръхсъзнанието, в ежедневието ми. И днес ми дай вдъхновеното, благодарно доволство, дай ми спокойната наситеност с творческия ти поток, о естествена природа в същността ми, Господи Боже мой…“

и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си“. Пророкът сам дава тълкувание на думите си:

14. Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
15. ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.

Отец, тоест Азът, Селфът, ти самият извътре си, се проявяваш през инструментите на този ум, чувства, емоции, телесни усещания, поведение и социални дейности. Всъщност разделение между Аза и телесната социалност има само в илюзията на обусловения човек. Тази илюзия е, която има да прераства в осъзнаване единството с Аза, с Бога през прехвърляне на самосъзнателния център в Него и сливане (Йога) с Него. Когато в молитва и медитация, това се случи, знаеш, че умът, чувствата, тялото и поведението ти са единствено обслужващ целите на духа ти, на Теб самия, персонал.

Тоест, всяка мисъл, чувство и поведение на съзнателния човек, са всъщност ръководени от Селфа, от Бога, от божествената ти природа, когато присъства качествена самосъзнателност. Кой прощава на враговете външни или на враговете в самия себе си (мисли, чувства, емоции, желания) тогава? Илюзията за отделност на малкия ум или провеждания през смирението му дух, същността?!

За да простиш истински, е нужно да си не теоретично, а преживелищно в позицията на духа си, да си се отъждествил в медитация, пренесла се в ежедневието, с Бога. Ако не си, прошката се превръща в невротичен фарс. Затова повече от 2000 години християнството е възприемано криво – защото, за да си новозаветен християнин, отвъд всякаква вербалност и пози, църкви и институции, но преживелищно автентично, е нужно да си в идентификация с духа, с Бога, с вътрешния Христос, с Аза си. А това е висока позиция, която не може да бъде престорена. От божествения свят идва християнството и за да бъде истински следвано, се иска средоточието на самосъзнателността да бъде в божественото, отвъд думи и намерения, но актуално. Само тогава прощаваш от душа и цялостно. Прощаваш, познавайки интуитивно неслучайността на всеки ежедневен, най-подходящ за теб урок, преподаван ти от този „враг“ или ситуация, по най-добрия за разширението на съзнанието ти начин. От такава диалектична, преживелищно духовна и висока позиция няма добро и зло, а черпене на опит и от двете по равно. Врагът е толкова учител, колкото и приятелят. Тогава смирено и спокойно се учиш. Но, това смирение няма общо с примирението.

Наскоро мъдър приятел сравни смирената прошка с отношението на татко лъв към малкото лъвче. То дъвче ушите на татко си, перва го с лапите си стотици пъти на ден, хапе и скача по опашката му, катери се по него, взема от храната му, отклонява вниманието на мама самка от татко... Но татко лъв смирено му прощава всичко това. Дали от позиция на слабост и примирение? Или от панорамата на огромната спрямо него сила, спокойно и с обич, великодушно приемане!... 

Когато думите на великия юдейски душепознайник (психолог) са виждани от позиция на идентификация с тялото, емоцията, чувствата и ума, тоест идентификация с телесно социалното его, посланията му са разбирани напълно погрешно, като примиренчески, автоагресивен мазохизъм. Един вид, видите ли, чифутите евреи популират християнството, за да поддържат тълпите от гои (рая) в робско подчинение. Идентификацията с телесно-социалното его, е старозаветна позиция на неразвито съзнание, която споделя огромна част от съвременния постхристиянски постмодернизъм. Пост християнски, тъй като макар и все още повече от половината от човечеството на планетата да се води християнско, поради липсата на обсъжданата, преживелищно диалектична, духовна гледна точка и позиция на осъзнаване, всъщност е старозаветно. Старозаветно човечество и разбирания, което схваща думите на юдейския мъдрец през призмата на духовния си идиотизъм, съсипвайки както себе си, така и планетата и всичко живо по нея. Ползвам тази дума без каквато и да е влагана емоция, а с цел прецизирано назоваване, нищо повече… През познаването на диалектичната позиция на духа, употребявам тази дума и с тъга и душевна болка… Защото ясно виждам и знам в какъв свят, в какво царство божие с лекота може да се превърне тази планета, когато присъства позицията на духовната самосъзнатост…

Да прощаваш не седем пъти, а като състояние на съзнанието си, да обичаш врага си като учител по мъдрост, е изключително висока и силна, диалектична позиция, която поставя човека в актуалната му роля на временен ученик в материалния, бинарен свят на противоположности, учещ се на обединяващото им синтезиране през призмата на Себе си, на духа.

Преди известно време за две години живях в център на бялото братство в Канада, в скалистите планини. За да живееш там, беше нужно да прехвърлиш самосъзнателния си център в обсъжданата диалектична позиция на учене. Иначе огънят, енергията са толкова силни, че ако останеш, просто започваш да гориш вътрешно или бягаш. Гориш болезнено, пърлиш се от високата вибрация на присъстващата любов, на проявеното в земен план царство божие, създадено  от сбора от съзнанията на обитателите на общността. Ако издържиш и ползваш пламъка, разбунил старите програми в теб, за да се учиш, преобразуваш и растеш, в даден момент качественият скок на самосъзнанието се случва, прехвърля се в недуалната, диалектична позиция на духа, надхвърляща бинарностите. Тогава радостта става почти постоянна, но спокойна, от най-малките неща, виждани като чудо. Както и напрежението, пораждано от преживяване на трудности, болка, предателство, е приемано през призмата на естествено и синхронично учене, с вътрешна благодарност.

Такъв ашрам представлява един вид скок във времето, настоящо отражение на една бъдеща, след хилядолетия земя, в която човещината и съзнанието са качествено развити, пораснали. В такъв свят и всред такива хора, няма нужда външно да поставяш граници. Няма нужда от външно заявявани закони, рамки, ограничения. Защото границите, рамките, идват от връзката с и познаването законите на целокупния живот извътре. Закони на живота, дхарма, познавана през вътрепсихичната, психодуховна позиция на себепознание и възприятие на себе си, света и другите от панорамата на духа си, на Аза, на вътрешната божественост. Самосъзнание, пряко преживелищно случващо се в представяното от Йешуа царство небесно или от Сидхарта Гаутама буда природа… Защото думите, теоретичното представяне е различно, но преживелищността единна. 

В такъв свят, не е нужно да слагаш огради нито на физическия си дом, нито на психичния си живот. Защото присъства съзнание на любяща истинност, което познава границите извътре и дори мисъл за прекрачване отсъства. Когато психодуовността е такава, няма нужда от полиция и съдилища. Съдник и охранител е собствената висока съзнателност.

За такова слизане на царството божие на земята разказва еврейският душевед-душелечител и спасител. Свят на живеещи от гледната точка на духа, съзнателни ученици в земното училище.

Тогава прошката е безусловна и постоянна, не единично повторяем акт, а състояние на съзнанието, произлизащо от любящото, благодарно учене, през призмата и от позицията на диалектичната истинност. Не философски теории, а преживелищни опитности…

………………………………

Учителят Беинса Дуно (Петър Дънов) дава следната градация на съзнателността: старозаветен, праведен, новозаветен, духовен ученик.

При старозаветния съзнанието е изцяло грязно егоистично, идентифицирано изключително с тялото, грубата емоция, либидото и териториалните инстинкти, пренесени в приличащото на човешко, но всъщност примитивно живуркане. Това е съвременният политик, съвременният олигарх и с властова позиция глобален икономист, но и огромен процент от народа.

Праведният е ригиден персонаж, фиксиран в нормите на закона и буквата догми, в коловозите на статуквото и „трябва“,често от взирането в пръста, сочещ слънцето, пропускащ самото слънце и от дърветата, описани в картата на някого, незрящ за магичната гора на живота, в която се намира… Все пак, една крачка напред спрямо старозаветния примитив е. Тъй като правдата на праведния не се ръководи толкова от любовта, а от мъртвата буква на догмата, той лесно прераства във фанатик, горящ на клади или правещ атентати, „в името на бога и любовта“…

Новозаветният вече до определена степен познава законите на сърцето, има известна връзка със сърдечния разум. Води се в по-голяма степен от нравствеността. Вече не само от суперего „трябва“ (отчасти и от него) на малките човешки норми, както праведния, а от нравственост, която се прелива между аз идеално нормираността на праведния и известна връзка с нравствеността на божественото, на свръхсъзнанието. Известна обаче. Тъй като тази връзка все още не е пълна, новозаветният има склонност да се невротизира, като възприема отчасти качествено, отчасти изкривено през неразбирането си законите на Битието в дълбочина. Вече чувства и преживява донякъде любовта и сърдечния разум, но вехтите разбирания, заложени през родителското възпитание и социалната сугестия, все още присъстват в него и го спъват. Например, дискутираната разлика между високата позиция на смирена прошка и невротично примиренческото, мазохистично себепотъпкване - новозаветното съзнание интелектуално може дори да познава тази разлика, но през несъзнаваните когнитивни схеми, да пречупва прошката във вида на автоагресивен, мазохистичен акт на невротично себепотискане. Разбиране и актуална психична и поведенческа динамика, които нямат нищо общо с прошката, каквато е!

Именно към новозаветното съзнание е насочена тази статия. Защото старозаветният по никакъв начин няма да разбере посланията ѝ, както и няма да има интерес към тях. Праведният пък отчасти ще се съгласи, но ще отхвърли, тъй като холистичността ѝ противоречи на ортодоксалната норма на конкретната система, за която фанатично е прикрепил ориентирите на живота си през ригидността на световъзприятието си на „кон с капаци“. Духовният ученик като цяло няма нужда от тази текст – ще се съгласи и радушно ще приеме посланията ѝ, ще му е полезна, но не повече от четенето книгата на живата природа, която е пред очите му постоянно. Истинска нужда от тези думи има именно новозаветното съзнание, явяващо се преходно между малката и ригидна човешка норма и актуалната божествена самосъзнателност. За това по-долу ще се спра на разликата между невротичното възприятие на прошката и прошката действителна.

Духовният ученик живее от позицията на духа, на Себе си. Това не е едноактово решение, а постигнато с много работа не само в един живот равнище на съзнание. Понякога слиза до по-ниските нива на новозаветния невротик или дори до първите две, но тъй като вече е преминал по тази пътека съзнателно, бързо се завръща в диалектичната, холистична позиция на ученик в този бинарен свят. Позиция на идентификация с любовта, мъдростта и свободата на духовната си природа.

Подобна класификация споделя съвременният руски пророк и душевед Сергей Николаевич Лазарев. Ако човек не живее изключително устремено към сливане с любовта (духовен ученик), се зацепва за нравствеността човешка (донякъде новозаветен и изцяло праведен), което е агресия към любовта, тъй като през непрескачане летвата на нравствеността се появява агресивното осъждане, безсмислената невротична вина и садистичната агресия към света и другите. Когато безусловната любов липсва, благополучието и добрата съдба, търсени от новозаветния и праведния, деградират до едното имбецилно материално осигуряване, до стремежът към пари, психопатна власт, териториални печалби от старозаветния глупак. Глупак, погледнато от позицията на духовната (не)интелигентност и без осъждане, разбира се, но фактически.

…………………..

Да прощаваш като състояние на съзнанието е да провеждаш любовта и живееш от нейната любомъдра позиция на творческа свобода. Доколкото в живота си възприемаш света от такава позиция, можеш истински, здраво да прощаваш. Дотолкова Бог ти прощава, тъй като в самия акт на прощаване идентификацията ти е в Него и Той самият е прощаващият. Човешкото его се е научило смирено да стихва, да се подчинява на интуитивното, действително присъствие на духовния разум.

За споменатата разлика между невротичната, мазохистична псевдопрошка и прошката от любов. Това е невротичен конфликт, когнитивно изкривяване в разбирането, която праведното (в някои случаи) и новозаветното съзнание несъзнавано споделя през все още присъстващите в него програми: „Преклонена глава сабя не я сече! Прави като хората! Мнението на другите е много важно – то те определя! Ако се заявиш, оставаш сам  -всички ще те изоставят! Мама не те обича, ако не си изядеш супичката! Скромността краси човека (разликата между скромността и смирението е аналогична с разликата между примирението и смирението)! Не се обаждай много много!“ и т.н. мазохистични заложености. 

Когато човек с такива орално мазохистични програми в себе си, прочете великолепните послания на древния юдейски психолог Йешуа, автоматично ги пречупва през зависимо-мазохистичното си аз-ти обектно отношение, през автоагресивното си себепотискане, поради страха си от изоставяне и отхвърляне от значимия друг в основата му. Тогава смирението, провеждащо любовта, при такова невротично възприятие, бива разбирано изкривено като автоагресивното примирение. Когато в процес на психотерапия или самостоятелно развитие на съзнанието, невротикът се научи да разпознава изкривените си програми и ги преработи до самоуверена асертивност, му се налага да се научи сам да приема и обича себе си, като спре да робува на страховете си от унижение, изоставяне и отхвърляне от хорското мнение. Едва когато така се научи да се заявява силно пред себе си, света и другите, човек може да се научи и да прощава истински. Тоест, прошката няма общо с някаква робка слабост и преклонена главица, не. Директно свързана е с активното и качествено себезаявяване. Едва, когато такова себеуважение е налично, човекът се научава да прощава както на себе си, така и на другите.

Често в психотерапията работя с дълбоки травми от отхвърляне, изоставяне, унижение, нанесени от реално насилие, побой, систематични изнасилвания и всяческо погазване с години, кошмарно нарушаване на всякакви лични граници, обиди и злоупотреби. Ако такъв човек е насочван директно към прошката, както би го посъветвал един свещеник примерно, това още повече би затвърдило травмите му чрез потискане на душевната болка чрез такава евтина псевдо прошка. Външно заявена прошка, която няма нищо общо с прошката реална. Няма, защото засилва автоагресията, учеща човека външно уж да прости, на фона на изолиране, отричане и потискане на огромна вътрешна агресия, на непреработени болезнени душевни рани, травми. 

Едва когато човекът се научи да изрази тази агресия, от насочена навътре, да си позволи в защитена среда да я извади навън, да се защити пред агресорите си, да се заяви, едва тогава след време настъпва моментът, в който реално или символично може през здрава асертивност да се заяви пред тях вече спокойно. Спокойно, в убеждението, че Животът, Бог, съдбата, божествената му същност му дават пълното и свещено право да го прави. Когато това умение се усвои, човекът се научава да обича истински и безусловно и прощава на самия себе си. А тогава може да прощава и на другите, на враговете си. Постепенно човекът се учи прошката да присъства в него все по-постоянно, като вътрешно състояние на съзнанието му, докато външно социално и междуличностово спокойно и здраво се заявява, поставя границите си асертивно и мотивирано. 

Психотерапията поставя човека в ролята му на духовен ученик в земното училище. Самото му травматично или невротично състояние вече го е поставило в такава роля, а на него му остава единствено да осъзнае и усвои вложените в преживяването му уроци.

На психотерапия старозаветни психопати и грубо егоцентрични, с твърде вулгарно, чалга нарцистично отношение към живота, рядко ходят. Ако се случи да отидат, то е не за да съдействат на вложените в преживяването им житейски уроци, а отиват като на психо масаж. Някои колеги с изискван огромен финансов израз на труда си,  са специализирали в приема на такъв контингент от кифло-кроасанска популация. Но, нито те правят реална психотерапия, фасилитираща израстването на човека, нито такава е искана от споменатия контингент, нито се случва…

Праведните ригидници виж, твърде често се оказват на терапевтичната кушетка. Защото скованата им догматичност дисонира с несъобразяващия се с нея свят, събужда преживяване за несправедливост, а при по-силни стимули предизвиква психичен регрес до по-ранни и дълбоки онтогенетично травми и психични фиксации. С праведните се тръгва по-отдалеч. Първо е нужно да се окажат в неконтролираната слабост на новозаветния, за да си я позволят и надхвърлят от едно по-високо съзнание на приемащо и пълно с доверие учене.

Най-честите клиенти в психотерапевтичния кабинет, са именно новозаветните, при които моделите (интроектите, програмите, когнитивните схеми, сценарии) в суперегото им са разтърсени от преживяваната невроза, от душевната болка и вегетативната симптоматика. Разтърсване, което обаче цели да ги накара окончателно да изоставят все още присъстващите в тях старозаветни фиксации и да прехвърлят самосъзнанието си в позицията на благодарно учене и израстване до съзнателни студенти в земния университет.

Да, когато  психотерапията бъде видяна през призмата на целокупния живот, именно такава е ролята ѝ на фасилитатор на житейско усвояване на неслучайни и точно на мястото и времето си уроци.
………………………………………………..


Вкратце, за да прощаваш истински в този свят, какъвто е, е нужно да можеш и активно да се заявяваш. Прошката няма нищо общо с мазохизма. Отвътре прощаваш безусловно, а социално поставяш ясни граници и се заявяваш здраво. В един по-развит свят, както писах по-горе, нужда от такива външни граници няма, тъй като през познанието на законите на дхарма, на целокупния живот, на Битието, те присъстват естествено вътрешни и никой няма и намерение да ги прекрачва. В този свят обаче, такъв какъвто е, активното социално себезаявяване и поставяне на ясни граници, са абсолютно необходими! Исус не е стоял безучастно, когато е гонел търговците от храма, нито е замълчавал, когато фарисеите са били очевидно несъгласни с думите му! Напротив, силен бунтар е бил Йешуа!  

……………………………………………………………

Как би звучала молитвата „Отче наш…“ дотук:

„Възлюбена същност от света дом, от който дойдох. Възнамерявам да живея по законите на любовта, мъдростта и истината ти. Да дойде твоето любомъдрие, да бъде твоята воля, да се спусне любовта ти от свръхсъзнанието, в ежедневието ми. И днес ми дай вдъхновеното, благодарно доволство, дай ми спокойната наситеност с творческия ти поток, о естествена природа в същността ми, Господи Боже мой. Нека, Боже, докато твоята любяща прошка присъства като смирено състояние на съзнанието ми отвътре, когато е нужно външно, здраво да се заявявам и поставям граници на психичния си и социален живот. Защото доколкото през вътрешното си смирение провеждам любовта ти, мога и външно социално да се заявявам и прощавам истински…“

. и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия;“, казва пророкът - строителен дърводелец, душевед и сърцеспасител, семитът Йешуа от Назарет.

Казано е, че „…изкушението трябва да дойде“, а в земното училище то е главен инструмент в съвместяването на полярностите, в синтеза между дух и материя, тяло и душа, висши стремежи и земни страсти. Злото/ лукавият е слуга не на полярното в хоризонтала на двоичността си добро, а на божествеността, която синтезира и двете в условията на земното, предметно училище. Така че, изкушението е нужно да дойде, за да бъде надмогнато. Не чрез отричане, което единствено го засилва и още повече въвежда в него, а чрез надмогването му. 

Надмогване, което се получава, когато присъства диалектичното, холистично разбиране и визия на духа, от позицията на която човек може да се свърже с автоматично очакваните от подсъзнанието изгоди от отдаването на изкушението. Свързване на свръхсъзнание и подсъзнание в процес на молитва и медитация, при които нуждата на подсъзнанието (лукавия)  от защита и удоволствие биват прихванати от свръхсъзнателната (божественото) потребност от любящ, творчески смисъл и със съзнателно и здраво усилие импулсите им влети и задоволени чрез нея. 

Беинса Дуно и Омраам Микхаел Айванхов, тези удивителни духовни водачи и холистични психолози и психотерапевти, наричат този процес метафорично „духовна присадка“. Присадка, като аналог на ботаническото ашладисване, при което върху подложката на дивото и здраво дръвче е присаждано културната, плодна фиданка. Така плодовете са далеч по-изобилни, животът дълъг, а податливостта на болести по-малка. По-детайлно на този процес се спирам в статиите си, посветени на зависимостите, на пристрастяванията, при които въпросното изкушение играе централна роля.

Молитвата градира. Започва от нуждата от самосъзнателност, идентична с огъня на твореца и провеждане на потенциала му, преминава през психологичната работа със смиреното прегръщане на страховете и активното себезаявяване, нужни условия за автентичната прошка и достига до работата с изкушението, със страстта. Както много пъти съм казвал: ако работата със страховете е котенце, то тази със страстта, е тигър. По-цялостни усилия, по-дълбоко преживелищно себепознание, външна дисциплина, вътрешна мотивация изисква работата с изкушението. В хода ѝ, се задействат и подводните неотработени страхове. Силна е работата със страстното изкушение. Но е и най-благословената! Основна е във всяка психодуховна система – езотерично християнство, бяло братство, будизъм, хиндуизъм, даоизъм, йога, тантра, суфизъм (езотеричен ислям) и т.н.

Как би звучала досега молитвата Отче наш:

„Възлюбена същност от света дом, от който дойдох. Възнамерявам да живея по законите на любовта, мъдростта и истината ти. Да дойде твоето любомъдрие, да бъде твоята воля, да се спусне любовта ти от свръхсъзнанието, в ежедневието ми. И днес ми дай вдъхновеното, благодарно доволство, дай ми спокойната наситеност с творческия ти поток, о естествена природа в същността ми, Господи Боже мой. Нека, Боже, докато твоята любяща прошка присъства като смирено състояние на съзнанието ми отвътре, когато е нужно външно, здраво да се заявявам и поставям граници на психичния си и социален живот. Защото доколкото през вътрешното си смирение провеждам любовта ти, мога и външно социално да те заявявам и прощавам истински. Нека се науча, Боже, не да боря злото, а с помощта на любовта, мъдростта и истината ти, да обяздвам енергията му и я канализирам в посока безкрая ми от творчески потенциал…“

защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.” Защото твое е царството на любовта, силата на свободата и мъдрата светлина на славата. Амин, да бъде! 

Триединството е основна тема не само в християнството, но и в хиндуизма, теософията, бялото братство… Трите качества на огъня: топлина, сила и светлина. Трите гуни (качества на материята) в хиндуизма и трите лица на Бога: съзидаване, Брама, поддържане, Вишну и трансформация, Шива. Триединството на вечния, вътрешен човек: духът, Атман, душата, Буддхи, духовният разум, Манас. Любовта, мъдростта и истината. Качествата на същинския човек, проявени повече или по-малко в земната обусловеност на играта - пореден живот, целящ извличане на непреходен смисъл от преходното битие.

Какво се получава, когато сглобим думите на Йешуа през съвременен психотерапевтичен и холистично психологичен поглед:

Господнята, или на Същността, молитва…

.....................................................................................

Същностна молитва

Възлюбена същност от света дом, от който дойдох. Възнамерявам да живея по законите на любовта, мъдростта и истината ти. Да дойде твоето любомъдрие, да бъде твоята воля, да се спусне любовта ти от свръхсъзнанието, в ежедневието ми.

И днес ми дай вдъхновеното, благодарно доволство, дай ми спокойната наситеност с творческия ти поток, о естествена природа в същността ми, Господи Боже мой.

Нека, Боже, докато твоята любяща прошка присъства като смирено състояние на съзнанието ми отвътре, когато е нужно външно, здраво да се заявявам и поставям граници на психичния си и социален живот. Защото доколкото през вътрешното си смирение провеждам любовта ти, мога и външно социално да те заявявам и прощавам истински.

 Нека се науча, Боже, не да боря лукавия в страстното изкушение, а с помощта на любовта, мъдростта и истината ти, да обяздвам енергията му и я канализирам в посока безкрая ти от творчески потенциал. 

Защото твое е царството на любовта, силата на свободата и мъдрата светлина на славата ти.

Амин, да бъде!

................................

Орлин Баев