За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 25 септември 2017 г.

Къмто Бога - стиховете на Цено от Бургас


Току що прочетох петата стихосбирка на Цено: "Само едно лято" - предстои да бъде издадена. По втората му: "Къмто Бога", писах увод, който е включен в нея. За тази също ме помоли за встъпление. Ето редовете на двете ми рецензии, излети изцяло интуитивно, в синхрон с посланията в стиховете. 

Силно препоръчвам великолепните текстове на Цено Лефтерски - могат да се закупят например от книжарници "Хеликон"




Петте силни стихосбирки на Цено:
Заглавия:

(1) Ловци на мигове
(2) Къмто Бога
(3) Сънувах нежност
(4) Химера
(5) Само едно лято

.................................................

Р Е Ц Е Н З И Я
НА СТИХОСБИРКА „КЪМТО БОГА” 

Къмто Бога! Не този в небесата. А къмто Бога във всяко чувство, емоция, мисъл, съждение, интуиция. Към Бога, запълващ фугите на зейналите ни за любов души. Към Него, зидащ дома на смисъла извътре с тежките камъни на опита. Kъм Бога там, където чайките описват магията на живота с полета на крилата си...

Отначало подходих към стихосбирката „Къмто Бога” резервирано. Кой е Цено Лефтерски, малкият човек от Бургас? Никой. И точно за това някой! Човек, умеещ да се смирява, да се превръща в нула, за да провежда творческия плам през освободеното его простанство. Като перести облаци в пролетен ден, пълен с експлозии от живот, още след първите няколко стиха недоверието ми се разпръсна... 

Хайку! Не по форма, а по послание. Едно послание за спускане на Бога в дребната ежедневност  и за въздигането й до любомъдрото единство с Него.  Носещите скърби противоречия метаморфизират до разумното и вече осъзнато с благодарност страдание  по пътя към голгота.

... Да живееш от сърце и душа, ни казва Цено Лефтерски  във всеки свой стих. Да се учиш, не да съдиш...

Кой определя величието, качеството и стойността на едно произведение? Не е ли често бестселерът резултат на реклама и маркетинг, прикриващ полударна масовка, спусната през силна за деня икономическа и политическа система? Едва ли тези проникновени редове ще достигнат до жителите на Америка, Европа, Русия... Но има ли значение, когато те вече са стигнали до ушите на Бога?! Не на този в небесата, а на Бога в живота на обикновения човек, в повтаряемия делник на българина, изпитал щастието да се гмурне  в таланта на Цено Лефтерски. На Цено, обикновения човек, имал смелостта да запази сърцето си живо, за да види, че няма нужда от чудеса.
Защото всеки миг от най-малката и делнична битийност, вече е чудо.
Благодаря от все сърце.

                                 Рецензия на стихосбирката "Само едно лято"

Какво почувствах, докато четях, прокарвах през душата си и съпреживявах посланията във вълшебната поезия на Цено?

Любов, горест, тегоба и сълзи, но музика звучи в тез думи обживяни, над пороя кален на бита, слънце, грее в думите на Цено, отвъд и тук, и в малкия грешен ден и живот. Големият живот, влязъл в страстите на малката делничност, лъчите на безкрая, спуснали се в мъжденето на земната битийност. 

Порок и святост, обикновена празнота, плачеща под кухите стремежи да имаш, вместо да бъдеш. Малка празнота, приласкана и прегърната от великата шунята, празнотата на Твореца, из квантовото пространство на творческия вакуум на когото извира свободата да осъзнаеш величието си. Велика, любеща и всепрегръщаща мъдрост, прощаваща за тази малка суета. Мъдростта на творческата свобода, извличаща бисерите от проядената черупка на делника. Дивият повик за сила и вечност, окриляни от любовта, слязла до малките човешки влюбвания. Безпредел, превръщащ дивата самота на тъгата в любомъдрието на себепознаването. Гниеща тленност, поставена в жертва на олтара на богопомазаната вечност на същината. 

Прииждаща безмилостно старост около ядрото на жизнено млада, но стара по опит душа, облегнала се на рамото на силата и вечността на духа си. Жизненият пясък на тялото, изтичащ из шепите, колкото и да го стискаш. Но не тялото и силата му, а смисълът на Себе си - в този реещ се орел на духа живее повикът към любящ смисъл в стиховете на Цено. Таз птица вечна, съзираща спокойно всичко, спуснала се за пореден път из висините на Дома Небесен, в земния чертог на сенки, за да сграбчи животворната есенция на опита. Амрита, изцедена из скърби и неволи, амброзията, кондензирала капчиците вечен смисъл, изцеден от безумието на житейския спектакъл. Болчицата от непостигнатите его въжделения и кефчето от задовлляването им, поставени в безжалостната, но пълна с любов преса на Битието, цедяща безсмъртния, диалектичен синтез, нектара на недуалността. 

Любещото сърце, познаващо съвършенството, впрегнато в плуга на грешната житейската нива. Кърви това сърце, ала силата на любовта превръща капките в свещеността на смисъла да смириш противоречията. Свещен синтез прозира през наниза от думи, в стиховата огърлица на мъдростта да преобразуваш профанния делник в сакрална божественост - въпреки крясъка на тълпата да слушаш и чуваш тихата симфония на Бога. Колкото през пролетния люляков цъфтеж и знойното житейско лято, толкова и още повече дори, през есенната мъгла, издълбаваща бръчките дълбоко. За да осъзнаеш, че в зимното стихване на малки земни страсти и копнежи, там където старостта е само плюс и мъдро сливане с онази непреходна младост на духа, тогаз да разбереш какво си, кой си, накъде си, откъде и защо си. Тогава не залепваш за сладкото вино на младостта на тялото, защото с благодарност приемаш овехтяването на телесния скафандър, водещо те към младостта на Себе си. Ти, който си отвъд и тук, сега си.

Трансцендентен и иманентен, зрител, сценарист и режисьор на тоз актьор на сцената житейска. Младост, старост, фанфарите на славата и властта или скромната безизвестност - когато там си, възторгът на духа ти радва те извътре. Тогава скромен си смирено в сила, а силен си в слабост сиромашка - отвъд си, в същината си. Веч не дириш осанна на тълпата. Не е ли тъпо да желаеш най-голямото дете в детската градина на невежеството да бъдеш? Нито бягаш от нищожността си. Защото центърът на стиховете там, отвътре е, в онзи огън всепояждащ, но и неугасим, пълнещ кухината на обусловеността със силата на безусловния талант. Този талант, изливащ дарбите си пребогато от всеки щрих от Ценовите думи, през синестезията на причинността, придаваща тиха свежест на словата му. 

Благодаря за споделената вечност, Цено!

С искрено уважение!

Орлин Баев, човек

Безсънието - път към Себе си

Когато се отхвърлят чисто телесните причини (които са рядкост), безсънието, както пише в дебелите пси бумаги, обикновено е симптом на подсъзнателна, нерешена тревожност. Често действително е така. В стандартния, масов случай, да. 

Понякога обаче хроничното безсъние е упорит спътник на хора, прекрасно познаващи и най-тъмните си подсъзнателни ъгълчета, хора работещи и продължаващи неотклонно да работят по себе си и притежаващи добре отработена смелост, самоуверена харизма и радост от живота, дълбоко присъстващи на мястото на преработените им психични съдържания. Тоест, такъв човек действително е опознал дълбоките си когнитивни схеми, преобразувал е маладаптивните, заложил е адаптивни такива, чувства се прекрасно, живее и работи призванието си, има ясни и идващи от същността му цели, обича живота, изпитва самостойно преживяване на вътрешна радост, смелост, творчески пламък, споделя повечето от качествата на себеактуализиралия се индивид. Обаче преживява безсъние. Тоест, огромната част от невротичността отдавна е трансформирана до самоувереност, чар, вътрешна радост, присъствие на Бога. Защо тогава безсънието "потупва по рамото" такива люде? Защото са емпати

Емпатът е човек на любовта. Защото любовта е, която процесира чувството, но и актуалния динамичен процес, енергия и съпреживелищно, съчувстващо сливане и единство с човека, животното, планетата, космоса, през които емпатът естествено живее. Емпатията е основна характерсистика на съзнателния, духовния, себереализиралия се човек. Защото такъв човек определено не е безчувствено и "сухо дърво", но себеактуализацията му е пълна с любов, светлина, творческо единство. Емпатията е качество на духовно интелигентния индивид, развивано в кое да е психо-духовно учение и система. В будизма има специални практики, насочени към разтварянето на тази естествена динамика на любовта - практики по състрадание, съчувствие, бодхичита. В християнството също. Но, емпатийното обичане надхърля коя да е система, тъй като е основна съставна част от Човека с голямо Ч, от същността на богочовещината. Илюзия е да се мисли, че себереализиралият индивид е някакъв стомамено безчувствен роботоподобен безстрастник. Безстрастие (вайрагя), защото страстите са прихванати от любовта. Но тя не е психопатна лишеност от чувства, нито е роботско социопатна суха логика, преследваща единствено его интерес. Фин ангелски език е любовта. В Агни йога се казва, перифразирам по памет: "Ако искаш просто да бъдеш здрав и мислиш, че това е йога, по-добре забрави за всякаква йога, а иди, пий чаша вино и изяж една пържола!..." Процесът на емпатийно сливане с Бога е е основата на бхакти йога. А тя е същността на християнството (пиша това, тъй като читателят ми живее в по презумпция християнски социум), както и на коя да е система за намиране на Себе си. Любящата, преданоотдадена, саможертвена емпатия, е в сърцевината на всичко, определящо човека като Човек. В основата е и на който и да е подход към разтваряне на потенциала, бил той раджа, джнана, карма, кундалини... Ползвам тези термини отвъд тясната им етимологична и практична принадлежност към хинду системите, но като ключово семантични шперцове, подлежащи самия стремеж на човека към смисъл, красота, творчество, към истината и Себе си. 

Емпатът е като ходеща попивателна, като гъба. Дълбоко съпреживява и умее да излива и отдава както радостта, екстаза, възторга и вдъхновението, така и психопатния ужас на насилието, на откъснатия от Бога кошмар на съвременното психопатизирано човечество. Когато си емпат, имаш силата на любовта, но неминуемо съпреживяваш директно и пряко през умението си за сливане, дълбините на болката, вика на безнадеждността, вопъла на страданието. Да, любящото ти състрадание има потенциала да ги обеме и преобразува, но това не означава, че през съчувствието си не ги изпитваш, при това пряко, не сякаш, а всъщност съпреживявайки ги през всяка клетка.

Безсънието при емпата се явява естествен резултат от потребността от преобразуване на несъзнавания процес на съня по преработка, в съзнателно медитативен. В акт на едно по-силно и цялостно прехвърляне на човешкия процес от автоматизирана несъзнателност, в съзнателното присъствие на любовта, мъдростта и свободата в биологичните програмираности. Казано с простички слова, обикновеният сън е недостатъчен по сила и качество, не може да "смели" попитите психични съдържания. Безсънието на емпата е пряко насочване към един по-силен и цялостен, вече дезавтоматизиран, но разширено съзнателен процес по навлизане в свръхсъзнателните нива от човечност, с помощта на които приетият от чуждото лично и от колективното несъзнателно ад бива обхванат и преобразуван. Така емпатът се явява един вид филтър, пречиствателна станция, преобразуваща човешкото невежество в съзнателност. Филтър, спускащ небето до земния ад и въздигащ последния до светлината на любовта. 

Започнах тази статия като отговор на човек, преживяващ невротично безсъние. Инсомнията при емпата само външно наподобява тази при невротика, докато всъщност процесите са на много по-високо, цялостно ниво, като част от един осъзнат, преданоотдаден път по оцялостяващо себепознание. Имаме количствено подобие, но качествена различност. Спрях се на безсънието при емпата, тъй като такова отношение и съзнателност на преживяването е нужно да бъдат разбрани и приети при обикновеното, невротично безсъние, за да бъде ползван процеса в посока руслото, вече зададено от житейската мъдрост. 

Има нещо важно при безсънието - страхът от него, битката с него. Самият страх от него се явява главен фактор в поддържането му. Когато не ти пука, защото можеш да се довериш на неконтролируемото, нещата се нормализират. Забележи, доверие в това, което не можеш да контролираш. Главната трудност на невротика, междувпрочем... Защото при безсънието човек започва да се опитва да контролира нуждата от загуба на контрол за потъване в съня, което само поддържа нащрек състояние, само по себе си спиращо съня. Та, парадоксално намерение, приемане, молитва и медитация. Парадоксално - "Хубаво, няма да спя колкото е рекъл Животът за мен. Колкото толкова"... Молитва - "Благодаря ти, Боже, за тази молитвена нощ. Сега, когато така изцяло ти се доверявам, смирено приемам тези сутрешни часове като благословен акт на съзнателен устрем към теб, Боже. Господи, Исусе, Христе, сине Божий, помилуй мя. Посвещавам тази молитвено-медитативна нощ на Теб, Боже. Сега, когато работя молитвено, енергийно и медитативно, нека този процес се превърне в съзнателно проникване в REM съня и в съня без сънища, така че да се слея с тебе, любими Боже! Амин". Относно медитативните кундалини, раджа и т.н. практики, това е твърде обширна за тази статия тема. 

За молитвата, медитацията и безсънието. Във ведите се казва, че 4-6 часа сън са достатъчни, иначе се появява инертност и страст (тамас и раджас). Живял съм известно време в йога ашрам (в България) - режимът е следният: ляга се нормално - 10-11ч. Ставането обаче е в 3 а.м.. Започват се практики, бхакти, джапа, дишане, асани, медитация... Шивананда (цитирам него като по-познат в България) силно препоръчва това ранно ставане, с идеята че сутрешните часове са най-силни за себепознание, менталната атмосфера е най-чиста. Но и овладяването на съня и заменянето му с медитация е основна част от процеса на йога. Защо говоря за йога? Защото йога е шперц, присъстващ имплицитно в коя да е психо-духовна система. Шперц, нужен за проникването в ключалката на дълбокото разбиране, преживяване и осъществяване на предавания в конкретното учение и практика смисъл. 

Тибетските йоги въобще спират да лягат да спят по нормалния несъзнателен начин, а остават седнали с прав гръб, поддържано осъзнаване дори в REM съня, който става осъзнат и превърнат в част от тантра йога практиката (северният, ваджраяна будизъм е тантричен), но и в дълбокия сън без сънища. Дълбок сън без сънища, в който когато се запази съзнателноста, се получава нейното разширяване до ... Бога, до себереализация. Сънят се превръща в осъзнат, медитативен транс (което е същността на раджа йога), водещ към самадхи, сливане със Себе си, с духа. Мнозина йоги спят по нормален безсъзнателен начин едва по час, докато останалите нощни часове превръщат в медитативна практика. Други, както казах, въобще не лягат. Ако някой си мисли, че йогите са някакви свръхчовеци, се заблуждава. Хора като теб и мен са, със своите силни и слаби страни, кусури и плюсове. Просто са хора, отдадени на Бога, на смисъла, на същността на живеенето в този земен тренажор.Така че, без самоподценяване, нека ползваме в собствените си социално-културални условия смисловите шперцове, дарени ни от мъдростта на вече отворилите вратите на невежеството и намерили Себе си. 

Подобна гледна точка в мисленето е нужна при появило се, упорито безсъние. Когато е по-леко, единствено резултат от преживящо мислене, по-отскоро, такова безъние лесно се повлиява от обичайните психотерапевтични похвати, с помощта евентуално на фитотерапия и хранителни добавки. Тук обаче говоря за упоритото, хронично и действително тежко безсъние. Така такова безсъние се превръща в път към Себе си, в психодуховна практика Защо говоря за йога, тантра, молитва и медитация ли? Дали за всеки важи това? Важи за невротизирания човек. Но и за сърдечно любещия емпат, съзнателно вървящ към безкрая. И всъщност само за безсънието ли говоря, или въобще за пътя на човека?  Само преди 20 години неврозата беше поне десет пъти по-рядко явление. Но в съвремието ни става масово - поради срива в ценностовата система, социалната безчовечност, но и поради силното покачване нивото на вибрация на глобуса ни, което ускорява процесите. 

Ако неврозата се парира с химия, разширеното осъзнаване, животът от позицията на смелостта и любовта, които като послания са заложени в нея в процеса на разрешаването ѝ, биват просто отхвърлени, а симптомите изкуствено замазани. Не само количествено слаб, но нещо повече - качествено погрешен подход. Материалистичната психотерапия е чудесна в едно 30 % от случаите, но при по-тежките и упорити състояния на невроза се проваля.Тогава работи холистичната психотерапия, която включва ортодоксалната, но интегрира в себе си мъдростта на древните учения за себепознание, както и вижда цялото случване от една висока, цялостна перспектива, от тази на потенциала. Та, затова говоря за йога в психотерапията - защото самото преживяване на невроза вече насочва и неотклонно води човека към себепознание от подобен съзнателен спектър. 

Та, когато се събудим в 3 или 4, можем само да благодарим, да превърнем часовете в молитвени и медитативни, в мантра (бхакти йога), работа с вътрешната енергия (кундалини крия), овладяване на осъзнатия транс (раджа йога). С искрена благодарност и доверие в случващото се. Така се променя менталната установка, променя се отношението, приема се неконтролируемото. А такова безсъние се превръща в благословия свише - буквално! Разбира се, за съзнателния човек. Който иска да мрънка, да се самосъжалява и приема за жертва, сам избира жалкостта на невежеството. Избори.  

Важно е първо да се провери за соматични причини. Когато има физиологична етиология, лекува се. Но това е рядкост. Когато безсънието е психогенно, а човекът новак в процеса на себепознание и все още има много съпротиви по отношение на връзката между тревожността, симптомите ѝ и нуждата от характерово учене и хармонизация - тогава не е беда за няколко месеца и психофармация да се пие... Облекчава, сънят се връща. Когато се махне обаче, безсънието отново изплува. А когато човекът е на антидепресанти, въпреки тях чувства тревожността, но замазана, потисната - знае, че е там и че потискането и трупането ѝ с лихвите, зависи от малките хапченца... Когато се пие психогармация, ведно с потискането на подсъзнателния, непреработен стрес, се срива и творческият потенциал, остротата на мисълта, финото усещане на красотата и въобще, магията на живота. Ако тези ядрени когнитивни фактори са приемани за маловажни, то тогава действително "мъглата", предизвикана от психофармака, е на мястото си, а за психотерапия и духовна пътека е излишно да се говори...

Когато обаче човек осъзнава, че инсомнията му е с психогенен произход и цени остротата на ума и творческия си дух, както и когато има висок интелект, индивидът разбира, че хапчетата са само временно решение. Често когато реши да ги спре обаче, въпреки интелектуалното си разбиране, се случва една доста продължителна "битка" между съзнанието и безсънието му. Егото иска да се наложи, действащо под давление на стари програми, на закостенели вярвания. Дори на съзнателно ниво да си кажеш, че о'к, съгласяваш се, благодариш и искаш да се учиш, че вярваш в неслучайността на този симптом на тревожността, безсънието, че проследяваш до какви базисни вярвания те води и се стремиш психотерапевтично да ги решаваш, че искаш да преобразуваш безсънието в медитация, дори тогава освен лично присъстващите страхови програми, се обаждат и програмирани настройки като: "Ако не спиш осем часа, си жив труп; ... Това за психотерапевтичната работа по базисните когнитивни схеми, причиняващи тревожността и безсънието е глупава работа; ... Каква ти духовност, какви са тези измислици, какви са тези йоги, искам хапче и толкова;... Сега ще се престоря, че приемам, за да излъжа безсънието и тревожността - ще се правя, че се смирявам, докато всъщност дълбоко мразя гадните симптоми, безсънието и искам да бъде по моята (по егото)... " ... Добре е човек да осъзнае тези подсъзнателни нагласи и общува с тях, не да ги потиска със слой от плитък стремеж към фалшиво отпускане и спокойствие. Когато чрез молитва и чисто емоционално, медитативно, човек осъзнае тези програми, може да си поиграе с тях, да позволи на заряда им да се разреди чрез осъзнато присъствие в дразненето, страха, гнева. Тогава смирената обич залива в дълбочина, молитвата и медитацията стават истински и цялостни. Когато така подсъзнателните наличности се стопят, сънят естествено идва. Но тогава вече отсъства страхът от незаспиването, а благодарността за уроците по осъзнаване и себенамиране е реално проникновена. 

Орлин Баев

четвъртък, 21 септември 2017 г.

Глобулус Хистерикус/ Фарингеус и Дисфагия - Невротична "буца" в гърлото и трудно преглъщане - Насоки

В огромния процент от случаите, глобулус хистерикус и дисфагията са психогенни, невротични преживелищности. Тоест, най-често се дължат на психични причини. Могат да бъдат преживявани самостоятелно или двете заедно. Могат да бъдат симптоми на по-глобална невротична картина или специфични прояви. Дисфагията е най-често психогенен казус, макар и рядко да е възможно да е предизвиквана от соматична проблематика. Рутинният медицински преглед е задължителен, за да потвърди преобладаващия, психогенен характер на симптомите, което дисквалифицира неоснователните хипохондрични нагласи. Лечението на психогенните буца в гърлото и трудно преглъщане, е психотерапевтично.

Някои общи насоки за самостоятелно справяне

- Вдишване, задържане на дъха и преглъщане при задържан дъх. При вдишване и задържане, енергията в тялото се повишава цялостно, вдига се нагоре и освобождава, отпушва блокировки. Друго, което тук би работило:

- Практика на осъзнаване на гърлото, на  "буцата" и преглъщането, като целта е промяна на отношението от страхуване, в приемане. Свързано е с практиките на дишане, осъзнаване, визуализации от нлп...

- Пълно йогийско дишане (биоенергийно дишане),като фокусът е в гърлото, с любов. 
Първоначално, се фокусирай в сърцето, почувствай любовта. След това дишай и чувствай гърлото си. Можеш при вдишване и издишване да издаваш лек гърлен звук, който се получава от фини присвиване на гърлото (дишане уджай). Най-важно, заливай гърлото и усещането си за стягане, с любов. Любов и светлина. Дишаш през тръбичката на гърлото, като заливаш със светлината на меката и приемаща любов. Не гониш усещането за стягане, трудно преглъщане и буца, а го приемаш - така то без дори да искаш, се отпуска и стапя, нормализира се. Можеш да добавиш във визуализацията си аромата на балсам, благ мехлем, както и усещането за допира на мека, галеща флуидност, която лекува. Би могла по време на практиката си и релано да намажеш гърлото си отвън с този любим балсам, като така дишайки и визуализирайки, чувстваш как ароматът, светлината, благото му липидно усещане и допир благославят, галят и лекуват при вдишване и издишване. Лесно е, естествено е, красиво е. 

- Дъвчи дъвка, вкусът на която обичаш - дъвчейки, постепенно осъзнаваш как цял ден си преглъщал без дори да усетиш. Така разбираш, че стягането е наистина изцяло психосоматика, безобидно е, както и се получава естествено разобуславяне на свързването със страх, претръпване и нормализиране.

- Практикувай сесия нидра/ хипноза/ нлп, фокусирана върху промяната на отношението ти към преглъщането, по преобразуването му от страх в обич. Такава сесия може да приготви терапевт или дори и сам (доколкото и както...)...

- Практикувай кундалини тантра йога практики (крии) - това е работа с вътрешната енергия, центрове, канали, дишане, осъзнаване, работа с енергийното тяло, коетое пряко свързано с психиката, която пък причинява глобулус хистерикус (за който говорим).

- След горните практики, парадоксално умишлено стягай още повече гърлото си, като настройката е "Да бъде както е нужно, ако ще да продължава още хиляда години и да е сто пъти по-силно, добре, да бъде волята Божия!". Стягай и отпускай няколко пъти, като при отпускането практикувай отработеното отношение на смирено любящо приемане и горните дишания и практики по доверяване.

- Моли се върху гърлото си. Това е фокусиране в центъра на гърлото с любящо приемане и простичка молитва. Както винаги, молитвата не е искане, а учене, прошка, смирение, себезаявяване, работа с психиката при присъствието на Бога, на безкрая. Например така" Господи, нека се науча да обичам това усещане, да го приема с любовта Ти, да смиря съпротивата си и се отпусна с благостта ти в творчеството на смиреното себезаявяване във всяка една сфера в живота си!" Амин

- Дишай пълно йогийско (биоенергийно), леко и приятно, като усетиш как през цялото ти тяло минава канал от енергия и светлина. Насочи се в гърлото, като осъзнаваш целия канал. При вдишване енергията се вдига нагоре, при издишване слиза надолу. При вдишване си казвай "Господи", а при издишване "помилуй". Господи помилуй, Господи помилуй, Господи помилуй - усещай как сякаш Небесен мехлем се спуска и лекува, стапя. Може да бъде Господи помилуй, но и Со Хам или Шиво Хам или друго, към което имаш афинитет.

- Няколко пъти на ден, отпусни раменете, изправи гръбнака и остави мускулите на шията да релаксират. Влез в отношението на смирено, отпуснато, с любов и благодарност приемане. (1) Вдишвай спокойно, докато накланяш врата си назад. Задръж за малко с изпълнени дробове, спокойно присъствайки в разтварянето на всяко напрежение. При издишване върни главата вертикално. Повтори многократно. (2) След това, завъртайки главата наляво, вдишвай, а завъртайки я надясно, издишвай, през цялото време отпуснат и спокойно осъзнаващ разтварянето. (3) След това завърти бавно и отпуснато, просто следвайки гравитацията, главата си като тиква на дръжка (шията е дръжката)) десетина пъти по часовниковата стрелка, след кратка почивка десетина пъти обратно на часовниковата стрелка и още десетина пъти, отново по чаовниковата стрелка, през цялото време релаксирано и с отношението на приемане, при максимално релаксиран и медитативен ум. (1) Завърши с десетина повторения на първото упражнение - главата назад при вдишване и вертикално при издишване. 

- Запитай се, какво не мога или не искам да преглътна в живота си, какво и на кого не мога да простя, живея ли силно, асертивно, творчески? Какво задържам в себе си автоагресивно, како е нужно да пусна, да си кажа, да проявявам себе си в дадено отношение и към дадени хора и ситуации? 

Горните практики определено не са механични, а имат многопластови нива на усвояване и реализация. Не е нужно изпълнението на всички горепосочени практики, а тези към които почувстваш афинитет. При някои по-добре работят по-физиологичните практики, при други по-психично енергийните, а при трети, комбинация от едните и другите. Когато знаеш, че преживяваният симптом е тук не за да те мъчи, а за да те учи, с благодарност усвояваш нужните ментално емоционални промени и отношения. Тогава симптомът изчезва, но ти отдавна не си го гонил, а с доверие си се сприятелил с него и извлякъл ценните уроци, към които те е повел. Когато има нужда, психотерапевтичната помощ е качествено-интелигентният избор. 

Орлин Баев, психотерапевт

Паразити - чревни и планетарни

Забележка: долният текст представлява отговор на въпрос от форума за съзнателен живот, http://beinsadouno.com .

"Здравейте,

Имам въпрос, който не е много по темата за храната, колкото за хранителните добавки. Напоследък ми се случва да попадам на информация, че почти всички болести в човека са резултат от задръстването на тялото с паразити. Рак, псориазис, мигрена, дистония, психични проблеми и други. В много сайтове /дори и тук/ изкачат обяви за прочистване от паразити, потресаващи снимки с червеи в сърцето, стомаха и мозъка.  Предлагат се всевъзможни таблетки и тинктури, като Тройчатката например, които са изцяло на билкова основа. Съставът й е: зелени орехи, карамфил и пелин..."

За черволяците

В един от епизодите на Стар Трек, пълничкият доктор инопланетянин, умишлено се беше самозаразил с форма на тения от еди коя си звездна система и планета, за да свали килцата. Миличкият - потупвайки по тлъстомазното си шкембенце, така добре го разбирам, ееехххх :) . Когато олекна, изпи нещо и тенията си отиде по живо по здраво. :) Ама, хайде да се спуснем от фантастичния филм, до майката земля.  На наш'та планета такава функция имат глистите - поне така съм чувал. Нали като видим някоя хубава жена, която си хапва прекрасно, без каквито и да е ограничения, а е слаба и готина, казваме: "Тая е глистава!"... :) Разбира се, най-често това не е така, а тук просто насочвам към размисли. :)

Отвъд горните ни в клин, ни в ръкав, или наполовина в крачола, наполовина стърчащи странно примери, чини ми се, че бумът от картинки на паразити, експлоадиращи навсякъде в електронната паяжина, цели добри комерсиални изгоди от закупуването на поредния илач или плацебо, на принципа на пожелателното мислене действаща машинка, продавани чрез насаждания страх.

Глупав страх. Глупав, защото през милионите години биване на човека като вид, винаги е живял заедно с животните и ако е бил опаразитен, е бил стотици пъти повече в сравнение със съвременната полустерилна, невротично контролиращо постоянно проверявана чрез разни скенери среда и телесност. Ама е оцелял човеко и сме тук. Оцелял е и дали черволяците са винаги врагове, или са донякъде и естествени спътници, независимо дали наистина ги носим или не?! 

За по-големите и баш паразитите

Говорейки си за паразитите, кой ли е по-големият паразит - червеите или събратята им плешиви примати, е риторичен въпрос, хвърляйки око върху това как човекът буквално изяжда планетарните ресурси, флората и фауната неразумно и нечовешки... 

Червеи, змии, рептилии. Като се вгледа човек, ние сме в основата си змиевидни, с опаковка от по-горни еволюционни пластове. Имаме рептилски мозък, гръбнакът ни, заедно с мозъка, е змиевиден, с добавката на мозъка на бозайник. Но в основата си (само базисно) сме змийчета, а другото, включително и крайниците ни, са еволюционен ъпгрейд. Е, на чисто биологично ниво де. Самите ни черва са червееви същности. Етимологията на черво идва от черв, червей. Мозъкът ни, без извинение, е също така не друго, а черво, навито в сложни извивки с много функции. На френски мозък е серво (черво) - червей...

Кунда - лини

Главната ни жизнена енергия, кундалини, е описвана като змиевидна не на шега. Между другото, паралелите между змията и жената надхвърлят вицовете :) - една от етимологичните трактовки на кунда-лини шакти е "силата на вагината". На чешки и др. славянски, индоевропейски езици, кунда и досега обозначава женски полов орган. Лингвистично, през хилядолетията преобразувано до вулгарно значение, но в изконната си същина, всъщност свещено понятие (на български същата дума се е изменила от кунда до шунда, означаваща същото). А всички се раждаме (е, телата ни де) от същия женски черв. Какво излиза? Излиза, че от черво/ червеева структура се раждаме и телата ни естествено, като част от анатомията и физиологията им, са съставени от и действащи  посредством червееви структури - червата, мозъкът, гръбнакът...

За болестите, които лекуват

Естествено, че е добре да спазваме правилата за хигиена - донякъде, че иначе ставаме ОКР Монк-ообразни (филмът Монк...). Един симпатяга, д-р Хамър, казва че сите вирусчета и бактерийки не са ни врагове, а са естествена съставна част от нас. Ако някои се задействат видимо враждебно, то се прави холистична връзка между пораждащи причини и видими следствия и се вижда, че болестните симптоми символично говорят, идват за да насочат към лечението. Лечението, което по правило винаги започва от душата. Тоест, има какво да се лекува и то коренно е по правило психично и духовно отклонение от диалектичните закони на Живота. Та, ако това важи за болестите въобще и в частност, както казва Хамър, за микроорганизмите, вероятно също важи и за паразитите. 

Сергей Лазарев в изследванията си дава много примери за различна организмова реакция при излагането на едни и същи стимули. Няколко човека са поставени в заразна среда. Някои въобще не се заразяват, други да, а трети се заразяват, но организмът им бързо преболедува и сам ограничава болестта. Лазарев коментира, че акордирането по висшите закони, високото ниво на енергия буквално изгаря заразите!  

Отвъд параноята

Та, докато си мием ръчичките и внимаваме какво ядем, както и докато се лекуваме, когато наистина има от какво и защо, да не се превдивосваме параноидно, както целят индуциращите продажби реклами на съмнителни лекарства и уреди с нисковолтови батерийки, маскирани зад изображения на паразити, а да си повярваме повечко.

Символно-паралелно заключение вкратце

Оказва се, че в основата на телесната ни биология стоят червееви/ змиевидни структури. Аналогизирайки през холистична дедукция, мога да кажа, че колкото повече човекът живее единствено през принципите на тялото си, а именно през нагоните си за власт, територия, имане, секс и агресия, толкова повече самият той се превръща в психопатен паразит за планетарния социум. Естествено, тогава вибрацията на такъв хомо паразитус психопатус ще бъде такава, че ще резонира с паразити (в какъвто се е превърнал самият той) и ще ги множи в телесността си.

Когато човекът живее през Себе си, през Богочовещината си, въпросните психично нагонни импулси се подчиняват на Човека и му служат, отдавайки му потенциалите си. Това впрягане, това обуздаване на животинското до служба на Божественото и спускане на последното до материално телесното, е една от формулировките на смисъла на човешкия живот. Когато човекът живее от душа и дух, от любов и творческа свобода, естествено се проявява мъдростта на същината му. А в нея сме Богочовеци. Тогава, през закономерностите на любовта, човек живее действително по човешки. В такава енергия паразитите нямат място - бягат от огъня. Защото такъв човек се явява съратник на съзидателността, а егоцентричното паразитно-психопатно живуркане, е останало назад в тъмнината на историята.

Нека бъдем Хора!

Орлин, грешен человек

вторник, 5 септември 2017 г.

Любовта - мисия Възможна


                                                    Любовта - мисия Възможна!

                                   (Интервю за информационна агенция БГ НЕС)

Не беше далеч времето, когато любовта във всичките й превъплъщения беше на върха, без конкуренция, в мечтите и ценностите на хората. Заедно с братството, с усещането за взаимност и общност. Днес предпочитанията се пренаредиха. Спомнете си - погледите, жестовете, нюансите бяха от значение почти колкото и думите. Съседите се познаваха, питаха се един друг как са, има ли с нещо да помогнат. Семействата имаха своя запазена история, фамилиите се събираха заедно не само по празници, общуването с приятели бе импулсивно и почти ежедневно… Да, нямаше интернет и социални мрежи, но пък имаше книги, български филми и известни заглавия на именити световни режисьори. Всичко беше друго, беше различно. Имаше общуване, а общността в общуването идваше от любовта. 

Като има любов има и една висша нравственост - вътрешно знаеш, че другият човек, както животните, птиците и цялата природа, са част от теб. Това не са мистики. Това си е преживяване - директно. Ако имаш любов в себе си, знаеш, че си част от всеки друг. Ако я нямаш, човешките закони стават врата в полето… Днес предпочитанията се пренаредиха.

Любовта в съвременното сугестирано от социопатните си сенчести господари социално стадо вече не е ценност. Погледнете МОЛ-овете, те са едно от местата, които дават заместваща наслада: отиди там, разходи се, купи нещо, почувствай се човек! А защо караш кола под 150 хиляди, купена в коя да е валута? Жена ти защо е облечена толкова анонимно, а не с „ Долче и Габана”? Така става заместването – с ценности за недорасли деца. Такова е сега масовото ниво на цели, на разбирането защо живееш и какво правиш на тази грешна земя. Но ако нямаш вътрешното усещане за човещина, която ти казва: обичай, бъди едно цяло, отърви се от стреса и тревогите, защото те не те правят щастлив, ти си лъскава дрънкулка отвън и празен отвътре. Тогава си завладян от духа на консумацията - като компенсация, разбира се. И да си богат, и да имаш къща замък в Бояна или Бистрица, с охрана и басейн от 3 дка, не си щастлив. Повярвайте ми! Мит е, че ако нямаш традиционните ценности може да си щастлив. Колкото и да се упражняват някои да доказват, че богатите са по-здрави и по-щастливи, това е фейк, илюзия, заблуда. Защото щастието идва от любовта, а от нея - смисъла. А без смисъла всичко се разпада, нямаш нищо. 

Някои ще настояват, че парите са върховната ценност, без която не може. Няма лошо да имаш пари, да правиш бизнес, да създаваш работни места. Ако обаче, съзнанието ти не е на собственик, а на управител, който знае, че това, което прави не е по негова воля, че е назначен богаташ, тогава тази психика на АЗ и МОЕ е отклонение от законите на по-големия живот. Това не е нова тема. Още от древността се говори за служителите на Мамона и за другите - на любовта. Ако си подчинен на първото, няма как да имаш второто. Ако, все пак, умееш да печелиш пари и да ги влагаш в добри дела - да развиваш бизнеса или за справедливи каузи, тогава няма да ти липсва хармонията. Но ако си се преобразил в безскрупулен играч, тогава си станал жив дявол. Дори и без рога. И няма да ви изненадам с една истина, стара като света - че, ако човек постави на върха на ценностната си пирамида любовта, в него заживява и нравствеността. И не е вярно, че днес такива хора не постигат нищо, че са аутсайдери, че са поразени от войнстващата алчност и вещоманската арогантност. В нравствените сърца има жива мъдрост, жива етика, а източникът е отново любовта - към близкия човек, към семейството, към всичко, което те прави личност със здрави родови корени. 

В такива души живее и творчеството. Сега обяснявате ли си защо днес нямаме достатъчно автентични творци, с безспорни качества и дарования, лансирани от медиите. Ами това не става с потъване в бедност, нито с ниво последен модел Гучи, нито с изпросена слава от щедри благотворители, които ще ви поискат нещо в замяна… Смятам, че тези мисли няма да бъдат разбрани от мнозина, защото понятията, които употребих, вече са декласирани. 

Богатите бедни

Затова всеки ден срещаме богатите бедни - по улиците, от екраните на ТВ, но самите те не знаят това. Подозират го, но не им се вярва и потъват в самозаблудата. Днес голяма част от младите твърдят, че любовта е приспана, загубена, невъзможна. И гонят химери. И гледат със завист на спечелилите от прехода - къде с благородна завист, къде - не съвсем. А онези, които са от другата страна, трупат имане и нямат спиране. Богати са външно финансово, но малцина виждат, че повечето се гърчат в страхове - че са малки, че са слаби отвътре и затова се ограждат от света с високи огради. Масата от богати хора са точно такива - вътрешно безкрайно слаби и много бедни духом (казано в не особено добрия смисъл). Виждам тези симптоми навсякъде, в моята професия - също, но по-малко. 

Защото работя предимно с хора с добри сърца и души и съм благословен за това. А тези с личностни разстройства (психопатии) много рядко идват в моя кабинет. Но дори и да пристъпят моя праг - не идват, за да изкарат страховете от себе си, да се хармонизират с големите природни и житейски закони. Идват, за да замажат депресираността си. 

В политиците наблюдавам тези вътрешни процеси от години. Не съм политолог, но съм психолог и само ще кажа, че точно в политиката е най-голямото гнездо на хора с психопатии - социопатия, нарцисизъм, параноидно личностно разстройства, при тях виреят. Това се вижда не само с просто око, доказват го и изводите от мащабни научни изследвания в други страни. За да бъдеш в днешно време политик трябва да продадеш душата си, за да бъдеш в тази система. Но не искам сега да говоря за тях - малки са ми като хора, малки са ми като души, ако въобще имат останали такива. И знам, че съм честен пред вас. 

Какво да правите, за да сте щастливи? Ами, влюбвайте се, пътувайте, дишайте свободно, помагайте си, бъдете добри, съчувствайте, веселете се, смейте се! Не някога, а тук и сега! 

/БГНЕС

Без смисъл и любов ставаме марионетки, а пътят към насилието, открит

                                                      (Интервю за БГ НЕС)




Агресията като цяло е нормален нагон, тя е един от базисните човешки инстинкти, успоредно със сексуалността. Но ако агресията влиза в реакциите ни в своя здрав вид е нещо много добро – това е нашата мотивация, амбиция, това е нашата воля за живот, за поставяне на здрави граници, способността да кажем НЕ, когато е нужно. 

Какво, обаче, наблюдаваме в съвременния свят, който ни заобикаля? Виждаме не тази, здравата агресия, а насилие, дори садизъм. Това в един момент става заразно, на всяко едно ниво. Дори чувам за съвсем малки деца, на 5 г., които започват да пребиват приятелчетата си – нещо, което липсваше само преди десетина години. На какво се дължи това? Трудни отговори… 

Децата днес са много агресивни, буйни и палави и смятам, че една от причините за това е прекалено либералното възпитание, при което не се поставят граници. В такива условия детето става нарцис, настоява безпрекословно на своето. И ако не стане, то се депресира и се защитава с насилие и с болна агресия. В модерното разбиране за възпитание искаме да сме приятели на нашите деца – няма лошо, но не би трябвало да е така, защото сме техни майки и бащи, имаме друг статус. Защото, ако не им поставим граници, те не ни усещат като личности, като авторитети. И ако не ни приемат за такива дълбоко в тях, зад външно защитния нарцисизъм, се заражда дълбок страх и несигурност в душите им. В тяхното съзнание отсъства здравият родителски модел, образ, за да го изправят като щит пред себе си срещу всякакви външни заплахи. По този начин прекалено либералното възпитание директно програмира поведение на насилие в бъдещите зрели хора. 

Огромен проблем за провокиране към насилие от детска възраст е ситуацията на самотните майки, липсата на бащата в семейството. За съжаление, самотните майки са твърде много в държавата ни. В този, привнесен от запада болен модел, половите роли са обърнати наопаки – жените забравиха да бъдат жени, а мъжете станаха прекалено женствени. Като се живее в такава среда, в която няма устойчивост, семейството лесно се разпада. А когато това стане – на детето, било то момче или момиче, осезателно започва да му липсва бащата. Защото мъжът се нагърбва точно с тази роля – да бъде строгият, да умее да казва НЕ, да слага граници на синдрома „искам”. 

Каквото и да говорят, любовта условно е два вида – майчина и бащина. Майчината любов дава приласкаването, позволението, разбирането, опрощението. А бащината – умението да ограничава, да не се съгласява, „ не се прави така”, „не можеш да удряш това дете” и т.н. Като липсва бащата се размиват границите между позволеното и непозволеното, между правилното и неправилното, между допустимото и недопустимото. Колкото и майката да е твърда, да е „мъжко момиче”, волева, тя не може да наложи на сина си подходящия мъжки модел. Така се стига до изграждане в момчетата на манталитет на женственост, в това е и една от причините за нарастването на гей популацията, докато момичетата стават войнствени и съвсем не виртуално настъпателни.

А масовото образование, такова каквото е в момента, в много отношения е негодно. Вече. Сегашните деца са далеч от модела на килийното училище – искат динамика, искат нови емоции и нови умения, да се обучават играейки, а не просто да стоят на един чин и да слушат. И ако са прекалено буйни – да пият антидепресанти, както се практикува в някои уж развити държави, като в САЩ, примерно. Възпитанието в училищата не залага адекватни модели. Защото там се възпитава това, което проповядва целият социум. 

И тук логично стигаме до обществото и неговите ценности – това е най-важната причина, според мен, за бума от насилието, което наблюдаваме в съвременния свят. Стигаме до срива и преобръщането на ценностната система, до деградацията в целите и смисъла.

Медиите също са сред съществените причини за провокиране на насилие – те, съзнателно или не, правят внушения, които дълбоко се загнездват в неукрепналата детска психика. Погледайте който и да е филм, по който искате канал – престъпни намерения, нападения, терор, перфектните убийства, кражби и лъжи, изнудване, заплахи… Имам чувството, че ако в някой филм няма насилие, той просто не се продава и не се гледа. Същото наблюдаваме във виртуалното пространство – във видеоигрите, в социалните мрежи, в споделените клипове и др. Децата, наблюдавайки сюжета, в един момент губят връзката кой е добрият и кой – лошият, ккато и кое виртуално и кое реално. И добрият, и лошият могат по различни причини да избият по 20-30 души в разстояние на час. Не го измисляме – екраните ни го натрапват това внушение. 

Все пак, коренът на проблема с агресията и насилието е преобръщането на ценностите, „вълкът в овча кожа”. И въпреки мрачната картина в момента, смятам, че бумът на насилието в обществата няма да продължи дълго. Учудвате се? Прекалено оптимистично ви изглежда? Моето мнение е, че съвременните хора се намираме в преходен период, в който се преекспонира социалната сянка на човечеството. Избива на повърхността всичко, което е потискано столетия наред – цялата алчност, похот, разврат, насилие, егоизъм, психопатия, нарцисизъм. Има закони на живота и не може да се продължава така до безкрай. Да, в нашите ограничени критерии за време ставащото сега не е кратък период (мъдрите казват, че в подобно положение светът се намира в последните 8000 год.), но този пагубен модел на световъзприемане няма да оцелее, убеден съм. Защото като малки хора на своята планета сме поставени в една по-мащабна реалност, а човешките грехове, грешки и престъпления не са част от логиката на живота. И това ще мине… 

Но да се приземим и да се върнем на въпроса – как да се справим с насилието на лично ниво? Аз съм психолог и затова ще се съсредоточа в решенията на индивидуално ниво. На първо място – да чувстваме това, което мислим, да приоритизираме ценностите си. Ако на най-висше ниво в нашите ценности стоят властта, парите, сексът, имането, няма как да не сме насилници по пътя към постигането им. Така се стига и до личностните разстройства, а сегашното общество масово подтиква хората натам. А за да живеем в свят с по-малко насилие, в мир и разбирателство, е необходимо да намерим в себе си смисъла, Бога и любовта. Защото без тях човек е нищо, става марионетка, играчка в чужди ръце. А смисъл винаги има, не е трудно да намерим кауза и близки хора, на която да посветим усилията си, дори и да ни липсва богато въображение. 

/БГНЕС

Орлин Баев, психотерапевт.

вторник, 22 август 2017 г.

Йога Психотерапия

Йога Психотерапия

Август, 2017-та год. Великолепен слънчев следобед. В родопското село Петково съм, в малка вила, точно на брега на река Малка Арда. Ромоли, божиите птички са се наговорили да пеят сладкогласно в съзвучието на житейската симфония. Въздухът е напоен с прана и практикуваната автоматично и фоново, по навик пранаяма, насища творческата способност с особена поривистост. След като със съпругата ми заквасихме домашното краве мляко от съседката помакиня, продължих със статията за Сергей Лазарев. Силни са думите му, а мястото така предразполага към съзерцание… Затова отворих http://koob.ruпрез седмичния ни престой в планинската ни вила, извън селско работния туризъм по стягане на къщурката, бързочетно изгълтах като гладно гардже поне хиляда страници книги посветени на медитацията: тибетската ламрим, махамудра, една от първите книги на гения Ауробиндо и др. будистки, йога, тантра и ваджраяна указания, водещи към същинската природа на ума. Смлях набързо едно книжле за успешен брандинг и дори разказите на дама, силно уверена в детайлните си спомени от минали животи… 

От началото на заниманията си с психология и психотерапия (12 год. към 2017-та), автоматично се бях ограничил и четях единствено текстове от различни психотерапевтични школи: анализа, когнитивна, психотелесна, краткосрочна, позитивна, нлп, ериксонова хипноза и т.н. В последните месеци почувствах един вид пресищане – отесня ми в психотерапевтичното русло, колкото и холистично и интегрално да го виждах и практикувах. Задърпаха ме отново (не че някога тази тяга е стихвала…) онези интереси, с които бях направил компромис – всъщност първият ми избор винаги е бил сравнителното богословие, религия и себепознание, а психологията и психотерапията избрах като копромисен, приложен и прагматичен вариант. Оказа се обаче добър и изцяло резонансен с първоначалните ми интереси избор. Стъпвайки здраво на когнитивно научните основи, от началото на психотерапевтичната си практика втъкавах познанията си от езотеричното християнство, бялото братство, теософията,  молитвата, йога, будизма, даоизма, медитацията, работата с вътрешната енергия, пранаяма и т.н. Защото бяха и са неотделима част от съществото ми. Тоест, съчетавах когнитивно поведенческите прийоми, с преживелищно духовните практики – на ниво разбиране и теория, както и терапевтично-практически и методологически. Наука и религия в диалектично единство.Според мен това е подходящата посока, към която насочва не само личното невротично преживяване, целящо развитие на съзнанието в оцялостяващ акорд със законите на битието, но и целият път на невротизирано-психопатизираното ни човечество.

Снощи, докато сърфирах из десетки хилядите книги в нет библиотеката, щедро предоставени от широката руска душа, попаднах на три обемни тома: „Древни тантра и крия йога техники“ – издания на „Бихар йога школа“ от линията Шивананда-> Сатянанда-> Нранджананда (последният е съвременният гуру на школата). Изключително детайлно описание на главните крии (практики) в йога и тантра. Бързочетно прокарах през ума и опита си първата книга, около 500 стр. текст: познатите базисни хатха пречиствания, асани и пранаями, чието описание обаче е чудесно комбинирано с интелигентни размисли, правещи паралели между практиките, медицинската физиология и психодуховната такава. Базисни понятия и техники за релаксация, визуализация, медитация, съсредоточаване. Това, което ме грабна обаче, бе направеният пряк паралел между психотерапевтичната практика и целта на йога. Върху него ще се спра в по-долните редове.

По същество, става дума за това, че ако човек не осъзнае и не преработи невротичните си травми, вярвания и конфликти, няма как да постигне истинско продвижение в пътя на медитацията. А именно медитацията е същинската йога, водеща до просветленото себепознание – самадхи. Всички асани, дишания, самодисциплината и моралните предписания, са уводни предпоставки, подсигуряващи успеха на същинския медитативен път по себепознание (самаяма).

В практиката си на психотерапия отчетливо проследих следната двупосочно реципрочна закономерност:

От една страна, методологията на психотерапията сама по себе си се явява централна и важна крия в духовния път. Ако духовно стремящият се ползва единствено моралните предписания, практики, молитва и медитация, съществува  огромна, детерминирана вероятност, през психичните защитни механизми и когнитивни изкривявания, от недовиждане на несъзнавани конфликти и убеждения. Когато са така неосъзнати и отричани, в тантрическата (йога, медитативна) практика се случва един вид буксуване, невъзможност за актуално разтваряне на автентичното и спонтанно себепознание от висок порядък. Така практиката става посредствена, неефективна и всъщност обслужваща собствени заблуди, нежели реална духовност. Когато обаче се намесят психотерапевтичните крии/ умения, „насмолените психични възли“ биват развързани, а пътят към Себе си разчистен.

От друга страна, както наблюдавам в практиката си на психотерапия, самото преживяване на невроза (в този термин обобщавам множеството нозологични единици от този порядък), когато е действително упорито, тежко и болезнено, тласка към себепознание, надхвърлящо чисто аналитичните, когнитивно поведенчески, психотелесни, фокусирани в решения, хипнотични и т.н. подходи в психотерапията. Ражда се изцяло различно отношение към преживяваната трудност, като необходим импулс в пътя по тониране със закономерностите на любовта, мъдростта и свободата на творческия потенциал. Оказва се, че така плашещата симпатикотонична, вегетативна симптоматика, видяна през цялостна визия, може да се охарактеризира като проява на кундалини енергията. Същата тази сила, с която се работи в йога и тантра. На това смислово ниво в помощ на психотерапията се включва разширяването на разбирането и мирогледа до цялостен, виждащ човека като вечна същност, а света като една многомерно градираща спирала от съзнателност. Идват на помощ психотелесните методи (дишане, работа през тялото, вкл. асаните), молитвата, медитацията, живото преживелищно свързване и сливане с духа си. А това по същество е определението за самадхи. Не че в ограничените времево психотерапевтични сесии го постигаме, но се оказва, че за да се преодолее страданието, в посоката на същата психодуховна пътечка  побутва неврозата.
Накратко, (1) практиката на духовна дисциплина закономерно разкрива подсъзнателни наличности, за успешното преодоляване на които ефективно се включва психотерапията, в този случай явяваща се сама по себе си тантра-йога, крия система. Както и (2) преживяването на невроза насочва към себепознание, синхронизиране с човещината, Богопознанието и пътя по оцялостяване, конвергиране на съзнанието около потенциала на цялостната личност, на вечността на духа.

Сатянанда и учениците му, автори на цитираната книга, резонно говорят за механизма на отричане и стигма, тегнеща около психичните разстройства, караща хората да се страхуват да признаят дори пред себе си, че преживяват дадено психично разстройство, докато присъствието му е вече помитащ факт, заливащ и променящ целия живот. Докато на съзнателно познаващия травмите, конфликтите и маладаптивните убеждения зад симптомите на неврозата, му остава единствено да намери начини да ги разреши, то отричащият има да изминава пътека, в даден етап от която смирено да осъзнае, че има нужда психотерапевтично да поработи по себе си.

Всъщност целта на психотерапията и на йога, е качествено идентична, но единствено количествено различна. И двете целят премахването на несъзнаваните препятствия пред смисъла и щастието на човека. Психотерапията, както обясних по-горе, се явява важна част от пътя по разкриване на любовта и смисъла. Йога стига по-далече, когато обаче пътят и е разчистен психотерапевтично. Може да се каже, че психотерапията  е важен елемент от всичките седем подготвителни йога стъпала, подготвящи свръхсъзнателното, същинско преживяване на целта на йога – осъзнаването на единството със Себе си, прехвърлянето центъра на самосъзнание в Атмана (виж тази ми статия).

Една от основните причини за взрива от невротичност в съвремието ни, е преобърнатата с главата надолу, потънала в подсъзнанието грубо материалистична ценностова система, лишаваща човека от смисъл, на мястото на който заживяват психопатно поведение и невротични страхове. Източникът на смисъла е светът на духа, към който води йога. Така една по-цялостна, йога психотерапия се явява лекарство, терапевтиращо експлозията от безсмислен ужас в душата на съвременния човек.

Текстът на Сатянанда продължава, като се обсъждат някои а-б, базисни психотерапевтични подходи за работа с вътрешния диалог, връзка със социалната реалност, адекватно планиране и целеполагане, систематична десензитизация, релаксация, споменават се хипнотичните (нидра) и самохипнотични визуализации, медитативното заливане на подсъзнателните наличности със свръхсъзнателния потенциал… По-нататък авторите отново подчертават визията, която твърди, че психичните трудности всъщност не са някакво проклятие, а представляват стимул към намирането на смисъл, непреходно щастие и радост. А всъщност, на Себе си! Така психотерапията се оказва важна съставка в йогическия път. Коя психотерапия обаче? Тази, при която човек чака пасивно да бъде поправен? Не! Психотерапия, която включва активна промяна в мисленето, осъзнаването, ежедневна практика в самолекуването. Тоест, психотерапията, явяваща се част от пътя на йога, представлява помощ в самопомощта – терапевтът учи събрата си как да бъде активен терапевт на самия себе си. Психотерапия и самотерапия, при която се работи по осъзнаване на обусловените от възпитателите и социума в подсъзнанието характерови програми. Осъзнаване и раз-обуславяне, раз-отъждествяване чрез психотерапевтичните методи. В този процес, в садхака (практикуващия) се освобождава свободно психично пространство, през което протича все повече любов, смисъл, творчество, мъдрост, потенциал, идващи от същността, от Аза/ Атмана, от истинския Човек.  

Да, психотерапията е основен инструмент в тантричния (психодуховния) път. Постепенно, при все по-пълното почистване на вече съзнаваните обусловености и при психотерапията, и в пътя на йога, основен метод остава медитацията. Вече не толкова подготвителните визуализации, колкото осъзнаването самата природа на ума, на Себе си. При това не някакво умозрително и философско абстрактно Себе, а преживелищно жизнената, енергийна Същност на Духа.

Споделям тази книга не поради присъстващите в нея плахи опити за разискване на психотерапевтичния процес. Споделям я поради факта, който отдавна осъзнах – психотерапията е неотменима част от кой да е духовен път, поради неминуемото разкриване от духовните практики на болезнени невротични (и по-рядко и слава Богу, психотични) съдържания. Както и поради факта, че неинтенционалното преживяване на психични проблематики само по себе си, се явява тласък към едно все по-зряло, цялостно себепознание, водещо към осъзнаването на Себе си като духовна същност.

Орлин Баев, психотерапевт


понеделник, 7 август 2017 г.

Научната налудност

         (Долу вдясно на екрана на видеото, има опция за визуализиране на български субтитри) 

                                                              Научната налудност

Забележка: редовете на тази статия са вдъхновени от премахнатото (защо ли, кой се плаши от резонните и здрави размисли?) TED говорене на Рупърт Шелдрейк. В него ораторът – учен, градивно критикува десет презумпции на науката, автоматично приемани за верни, докато всъщност винаги са били нагаждане на механистична хипотеза към плосък, грубо материалистичен редукционизъм – и нищо повече. Тъй като аз, като автор на тази статия, се занимавам главно с психология и психотерапия, разсъжденията ми са пречупени през случващото се в тези области. Поради факта, че психиката е ключовото звено в която и да е човешка дейност, твърдя че разсъжденията ми са глобално валидни. Наричам статията „Научна налудност“ , както авторът на клипа го прави, споделяйки позициите му за определяне на долуспоменатите научни допускания като крайно несвързани с каквато и да е реалност, освен с предубедеността на споделящите ги.

                                                       Десет "научно" правоверни догми

Или какво се случва, когато редукционистичните хипотези, които никога не са представлявали факти, потънат в масовото подсъзнание?

1.       Природата е механична, вселената е като машина, човекът е машина.
2.       Материята е бездушно несъзнателна. Звездите, галактиките, планетите, природата, дори хората, са бездушно несъзнателни.

Механична и бездушна е инфантилната когниция на заявяващия подобни абсурди. Как количествено ориентираният научен метод може да обхване качеството на всемира? Никак. Когато си безсилно сляп, добре е да замълчиш. Не това прави съвременният учен, нагаждащ хипотезите и резултатите си към посредствеността си. Вместо смирено да наведе глава и каже: „Малка ни е методологията, нищожни са ни разбиранията!“, на принципа на проекцията, собствените ограничени механистични и редукционистични представи, мироглед, визия и разбирания, са проектирани във всемира. При това, въпросните грубо материалистични проекции, откровено психопатно са налагани масово като видите ли, единствено правилният, едва ли не правоверен светоглед... В това отношение и с това си поведение, съвременната наука никак не се отличава от коя да е секта... 

3.       Природните закони, закономерности, са константни и не подлежат на промяна.
4.       Количеството материя и енергия, е постоянно същото.

Както се споменава в клипа, под който пиша, природните закони, такива като скоростта на светлината и гравитацията, варират постоянно. Както и тотално са пренебрегвани на друго ниво на случване на живота (ниво, до което достигат опитните медитатори, мистици, адепти и ясновидци).

Науката сама противоречи на самата себе си. Твърди, при това правилно, че Вселената се разширява, а в същото време интересно защо битува вярването за константност в количеството материя и енергия. Е, да - така е по-удобно за ограниченото, искащо да вкопчи несигурността си в нещо сигурно, мислене. Но така току що визирах и доказах основата от пожелателно мислене, върху което сублиминално стъпва съвременният научен подход.

Квантовата физика тотално противоречи на механичната физика. Последната твърди, че най-висока е скоростта на светлината. На субядрено ниво обаче скоростта на свързване между частиците е … мигновена, което променя цялата концепция за време и пространство в акорд с древните учения за един свят, в който всичко е не само свързано, но единно, едновременно паралелно случващо се, знайно, съзнателно и неслучайно. Свят от съзнание, нарастващо в спираловидно диалектична прогресия. Съзнание, водещо до свят, в който минало и бъдеще, А и Б, съществуват едновременно сега, тук.

Оказва се, че целият редукционистично механистичен  научен метод, основан на картезианския рационализъм, може да изиграе известна опосредствена, частична роля в  една цялостна епистемология (наука за познанието, cognitive science) – не и повече. Защото логичният ум винаги е бил не повече от инструмент на същинския познаващ. Познаващ, опознаваемо и процес на познание, наблюдател, наблюдавано и наблюдаване. Рационалният ум е инструмент, „гаечен ключ“ в „ръцете“ на познавателния субект. Когато инструментът се бърка с държащия го, резултатът е плачевният, имбецилно материалистичен редукционизъм, наблюдаван в съвременната наука.

5.       Природата като цяло и еволюцията в частност няма ясна цел и посока. Всичко се случва случайно, а новостите някакси се появяват чрез произволни комбинации.

В съвременната наука вирее разбирането за случайното съчетаване и появяване (emergence) на нови структурни комбинации. Интересно разбиране. Цялата разумност на битието е обездушена, изтърбушена, изпразнена от съдържание, лишена от смисъл, тласкащ към цел и посока. Защото само смисълът, произлизащ от любовта, насища вътрешната мотивация на всичко живо с импулс за продължаване, оцеляване, развитие, живеене. Когато липсва смисълът, празнотата се запълва от страха, компенсиран от обсъждания картезиански рационализъм – тогава личното и социално психично се превръщат в сянка на изначално предвидения си битиен потенциал.  Бледо посредствена, невротична или психопатна, но нищо повече от сянка, настанила се на мястото на диалектично проявяващия се човешки дух (в случая на подобни разбирания и наука, непроявен такъв)…

Науката, подобно на човек с огромен диоптър късогледство, вижда не по-далеч от носа си. Вижда еволюционния нагон за оцеляване и репродукция, но недовижда  източника му от себереализираща тенденция, от нагона за смисъл, от който той произтича. Вижда и проучва закономерностите на блатото, неумеейки и незнаейки как да проследи реката до извора ѝ, на които то (проучваното, видимо и пипнимо блато) е следствие.

Фалшивата дилема еволюция или сътворение отпада, когато се види, че в ядрото на тласкащата сила на еволюцията стои съзидателния, себеактуализиращ нагон на Твореца.

Когато горното бъде осъзнато преживелищно, човек ясно съзира неслучайната закономерност, резултат от съзнателната свързаност и единство на разумния живот и природа. Защото нежива и несъзнателна природа и живот съществуват единствено в илюзиите на сляпото неразбиране.

6.       Наследствеността е изцяло материална, биологична.

Телесното е телесно, божественото е божествено. А телесното също е част от по-обширен свят, в който е потопено. Биологично се наследява родовата памет, опитността на предците, травми и характерови особености, болестни, но и талантови предразположености. Тялото, с неговата родова памет в съд, вместилище за Човека. Човек избира да се въплъти в даден род и семейство, което най-точно резонира с отработването на личните му кармични натрупаности. Преди поредното въплътяване, пътят на последващия живот е предначертан в общи линии – щрихирани са главните радости и травми, които е необходимо да преживее и с помощта на свободната си воля, да реагира адекватно, резонансно с безкрая си, така че да нахрани духа си. Не само веднъж се ражда човек, а реалността е далеч по-мащабно и цялостно понятие от примитивно материалистичното. Само загатвам…

7.       Паметта се съхранява в мозъка.

Учил съм пет години психология и две, когнитивна наука. Никой не знае как именно се съхранява паметта. Правят се опити за корелации с неврохимични процеси и структури, но твърде общи, отнасящи се до способността за запаметяване като цяло, не и до отделните спомени, мисли, паметови отпечатъци.

Всъщност помнят всички телесни клетки, органи и системи, не само мозъкът. Дори не толкова помнят, колкото транслират - предават енергийни, етерни, емоционални, ментални и т.н. спомени. Защото тялото единствено предава емоционалния, ментален, духовен (общо казано) живот и спомени, нищо повече. Материалната част от живота е важна, тялото е важно – то е средството, учебното пособие, възможността за пребиваване в света на дуалността и преживяване на ценните му уроци. Тялото е инструмент за проява на Човека - не и самият Човек обаче.

В психотерапията съществува понятието преходен обект. Невръстното дете временно пренася центъра си на идентификация от майката, в играчките си. Постепенно започва да обособява собствено Аз преживяване, отделно от това на родителя, като преходният обект на играчката му служи да отрази аз идентификацията си в одушевяващото ѝ анимиране със собствените му качества, свойства и умения. Докато вече няма нужда от такова преходно отразяване и играчката отпада. Или, при дълбоката незрялост, себенепознаване, далечност от Себе си на съвременния човек, преходни обекти стават автомобилът, имотът, властовата социална позиция, които проекции частично, невротично и психопатно компенсират ужаса от самотното безлюбие отвътре. Нуждата от преходен обект отпада,когато интроектът/ образът на родителя е интернализиран до идентификация в собственото суперего.

Съвременното човечество, подобно на непораснало дете, се намира в състояние на частична или по-пълна откъснатост от ‚родителя“ на духа, на цялостната си личност, от Селфа си. Невиждайки собственото си величие в предстоящата му зрялост, съвременният човек прикрепва аз идентификацията си в преходните обекти на тялото и социалните си позиции. При това невежо нарича това сляпо, редукционистично и имбецилно материалистично откъсване, правилен и научен мироглед…

8.       Съзнанието е в мозъка и се явява страничен еволюционен продукт.

Когнитивните учени, ползващи термина съзнание, признават че успешно могат да минат и без него. За тях съзнанието е просто работна памет (оперативна, краткосрочна) плюс внимание, опериращо с 5 до 9, средно 7 единици в даден момент. Прекрасни са изследванията на когнитивната наука,наистина. За умеещият да мисли цялостно, индуктивните ѝ достижения го водят през ядрени аналогии с базисни понятийни семантики, до глобално дедуктивни заключения, на принципа „каквото горе, това и долу“.

В когнитивната наука, редукционизмът е основен и валиден научен подход, а твърдо материалистичните разбирания са негласно изискван контекст за правенето на тази най-научна, съвременна психология.  Добро заземяване представлява материализмът и количествено ориентираният научен подход. Ако обаче човек остане единствено в такова разбиране, е като семе, положено в земята, призвано да покълне, изкласи, поникне и се развие до огромното дърво на живота, на познанието. Семенце, имащо добър старт, но ограничаващо развитието си единствено до почвата под въздуха и слънцето, неприемани от разбиранията му. Добър е такъв подход в началото, но постепенно води до познавателно гниене, наблюдавано повсеместно в света наоколо ни, именно поради откъснатостта на съзнанието на индивида и социума от слънцето на потенциала, от Себе си, от Бога.

Много повече е съзнанието и съзнателният живот!  Но, както казах, само загатвам…

9.       Психичните феномени са илюзорни, явяват се пожелателно мислене, случайност.

Често психичните феномени действително са плод на пожелателно мислене, статистическа стойност не по-голяма от случайността, нагаждане на хипотезата за съществуването им към очакванията на наблюдаващия ги. Да, често е така. Човек не бива да е фанатик нито в научна, нито в каквато да е посока. Науката обаче някакси, странно как, без каквато и да е реална обосновка, приема хората за двумерно лишени от смисъл механизми, биологични биороботи на въглеродна основа, а света за бездушно механистичен. По какъв път стига до тези си ненаучни заключения науката? Няма такъв. Просто решава, че това е така, скача към такива заключения. В такъв нелогичен скок стои не друго, а незрелостта на отделния учен и сбора от учени, проекцията на този познавателен инфантилизъм в примитивния научен метод. Метод, подходящ що се отнася до грубата физика, механика, химия и въобще, точни науки, но меко казано, неадекватен спрямо човешката душевност.

Когато не знаеш нещо и нямаш силите, уменията и способността да го обхванеш, по-добре е да наведеш смирено глава и се учиш. Когнитивната наука обаче, съди за душевни движения, факти и процеси по външното, количествено измеримо поведение, тъй като няма нито способността, нито разбирането за изцяло различната, качествена основа на интроспективния метод. Сляп слепец, застанал на научната катедра, обучава желаещите сляпо да ровят в тъмнината, съдейки за душата и духа по външното поведение и реакция на примитивни стимули. Нелош старт, но нищо повече… 

Когато попиташ когнитивния учен за личната му опитност в изследването на собствената душевност, незнайно защо биват посочвани резултати от експериментални проучвания, отново на принципа на измерване на поведението, по което се съди за вътрешни психични процеси. Сякаш глух по кожните трептения иска да схване богатството на нечуваната от него музика – невъзможно е, докато не приеме факта, че има уши и може да се научи да чува. Та нали затова е учен, за да не спира да се учи, да разширява кръгозора, методологията и себепознанието си? Дали? Нагаждайки се по общия материалистичен поток, в преследването на поредния грант (финансова награда), съвременният психологичен/ когнитивен учен дори не поглежда навътре, в себе си – там, където именно стоят отговорите на всички въпроси. Защото познавайки себе си, познаваш и Вселената и Боговете…

Но, как да познае изследваните психични обекти, когато ученът не познава себе си, а отхвърля тотално насоченото навътре религиозно-медитативен стремеж и сливане със Себе си?! Съвременната наука и когнитивни учени, проектират собствената изолираност от самите Себе си, в примитивната, поведенческа методология, която ползват в изследванията си. Външно можеш да опознаеш света дотолкова, доколкото вътрешно познаваш себе си. Този факт обаче е тотално недовиждан и отричан инфантилно от съвременните изследователи на човешката когниция в западн(ал)ия свят.

Проектиращи въпросната изолация от самите Себе си, когнитивистите стигат до безумието да нарекат психологията поведенческа наука… Та нали през обсъжданата сцепеност между социално обусловената им когниция (с плитчините на която са се идентифицирали) и вътрешното им Аз, единствено през външното, количествено измеримо поведение, им остава да съдят за психичните феномени.

Когато българският шоп застанал пред жирафа, просто отрекъл: „Е па, такова нещо не съществува!“. Така постъпва когнитивната наука спрямо феномените, които посредствените* ѝ методи никак не могат да обхванат и проследят. Постъпва като щраус, заравящ главата си в пясъка при опасност. Опасността от навлизането на новото, непознатото, разрушаващо самата светогледна основа на съвременната плоско материалистична психологична наука. Ново, защото в случая не говорим за връщане към магичната визия на прохождащото човечество, а за визия логиката, кентавричната, проницателна, психична и недуална визия на едно спираловидно развиващо се, неизбежно порастващо съзнание (позовавам се на интегралния психолог Кен Уилбър).  

........................................
* Ползвам думата посредствен, като не влагам каквото и да е обидно значение. Ползвам я в смисъла първо, на опосредствен, индиректен и второ, на посредством, на ползване на външното поведение, за да бъде предполагаемо изследвана когницията зад него. 

На фона на горните разсъждения, мога да кажа с ръка на сърцето, че науката е безсилна и реагира по въпросния щраусов начин, при маса психични феномени – от ефикасността на психотерапевтичния процес, през телепатията, ясновидството, енергийната медицина, въздействието на молитвата, ченелинга, плацебо/ вяра въздействието, до наличието на фини тела, по-широка реалност, карма, прераждане и вечната божественост на същността ни.

Да, има шарлатанство. Има обаче и достоверни феномени, за които мейнстрийм науката по никакъв начин не желае да говори. Да, при масата от хора интроспективният/ медитативен подход на познание е нерелевантен, поради липсата на достоверно себепознание, през което такъв вид изследователски процес се извършва. Тоест, стандартизираното проучване с произволна извадка от хора тук нищо не означава. Няма как – изследваните обекти в такава област са пионери в разтварянето потенциала на човещината. Има обаче обучавани с десетки години медитатори, йоги, мистици и адепти. Когато при такива люде от цял свят, по чисто научен начин се аналогизират резултатите от психодуховните им експерименти, се оказва, че изкристализира ясно структурата на един по-мащабен свят и закономерности, зад външно привидните идеологически, теоретични различия. Разкрива се холистична реалност и закони, не по-различни и не противоречащи, а явяващи се по-фин еквивалент и източник на пипнимо физичните такива.

10.   Само механистичната, на парче и към симптома насочена медицина е, която е валидна и работи.

Работи, разбира се – безспорно има стойността си при диагностиката и хирургията. Тоест, в началната, класифицираща нозологичното състояние фаза и в крайната, когато е необходима груба, хириргическа намеса. Целият междинен спектър обаче, бива виждан от една пораснала, холистична медицина.

Лечението в холистичната медицина е не насочено към симптомите, а към причините зад тях. Вижда се ясно процесът на психосоматика: психо – невро – ендокрино – имунология. Проследяват се психодуховните причини, стоящи зад 99% от лекуваните състояния. Познават се психичните функции и символика на физиологичните системи и органи. Лекува се целостта, нежели частта. При това щадящо, като се помага на организма да си помогне сам. Отсъства битката с микроорганизмите – напротив, приемани са за нормална част от организма, а нормализирането на количеството и качеството им се случва отново по един холистичен начин, като се помага на психиката и биологията да си помогне, през проследяване на духовните и психологични причини зад външните симптоми. В холистичната медицина високо се ценят фитотерапията, енергийните практики, спортът, йога, дишането, закаляването, лечебното гладуване, профилактиката. За разлика от механистичната медицина, фокусът тук е не в бизнес продажбите на фармация, а цялостното добруване на пациента. Често се ползват евтини или безплатни природни препарати, имащи обаче мощно въздействие (въпреки, че нямат продажбена стойност).

Защо материалистичната медицина деградира до бизнес такава? Защото в основата ѝ стои не човещината, а откъсването от нея, заместено от стремеж към хронифициране (хронично болният е постоянен източник на доход), извличане на максимална изгода от пациента, финансови облаги и още и още печалби, на всяка цена, дори чрез умишленото спиране достъпа до евтини, но ефикасни процедури за лечение… Кому е нужно здравето, след като увековечената болест е източник на пари, власт и контрол в такава бизнес медицина?!

11.   Количествено измеримата повторяемост на научните изследвания. А качеството? Какво относно интроспективните методологии?

Количествено измеримите, повторимо проследими и доказуеми от независими провеждания изследвания са чудесен пробив в точните науки. Що се отнася до науката за душата, такъв подход има силно ограничено приложение, поради редукционистичното орязване на „океана“ от феноменологично преживяване при т.н. операционализиране, тоест привеждане на изследваните променливи до количествени термини. Повтарям – такъв подход е ценен и валиден, но чисто и просто ограничен, с много нисък „таван“ е, когато се изследва психика през поведение...

Бихевиоризмът е направление в психологията, което се опитва да я превърне в изцяло експериментална наука, по подобие на точните науки. Експерименти, в които е нужно да се борави единствено с пипнимото, с видимото измерение, което може да се измерва количествено, тоест с поведението. Количествени измервания на поведението, при което интересно как се пропуска психодинамиката на вътрешния феноменологичен процес, представляващ самата психика.  Ето какво казва Скинър, един от най-прочутите бихевиористи от 20-ти век:

„ Можем да следваме пътеката, поета от физиката и биологията, като се обърнем директно към отношението между поведението  и средата и пренебрегнем опосредстващите го психични състояния“ (Скинър Б., 1996, "Отвъд свободата и достойнството", София, "Наука и изкуство" с.35)

Под влияние на поведенческите психолози (бихевиористи, а в по-късна приемственост, когнитивни учени), в западн(ал)ия свят психологията започва да се третира като наука за поведението. Българските психолози сервилно се равняват и повтарят мненията на силните на деня – в българските университети психологията също е поставена в графата на „науки за поведението“. Приемайки такава перспектива, психичният изследовател си спестява досега до вътрешната субективност, до океана от психично, до което достигат единствено много по-фините, качествени изследователски методики: описание на случаи (case studies), психотерапевтичният процесно и динамично ориентиран модел на пренос, контрапренос, взаимно отразяване, емпатийно вчустване, трансовите интуитивни методики, медитативният систематично и дисциплинирано следван процес, описан от независими изследователи от цял свят, външно принадлежащи на теоретично различни направления, но преживяващи неврално и психично идентични опитности.

Следвайки единствено бихевиористкия, количествен модел на изследване на поведението, психологията бива тотално орязана, сведена редукционистки до прости, измерими изходни резултати. Такова опростяване звучи примамливо за изследователи примитиви, с нулево познание на „океана“ от психодуховен потенциал, за който пробват да правят заключения по блатистата локвичка на външното поведение. Да, когнитивно научният бихевиоризъм е добър подстъп, начало в развитието на младата наука психология. Начало обаче, нищо повече.

Защото, как по хардуера може да се съди за софтуера? Ето, имаме флашка. Изцяло обаче отричаме и не се интересуваме от финото софтуерно съдържание. Можем да измерим какво количество битове информация съдържа, можем да видим дори, че тази информация е сепарирана в отделни файлове, можем да прочетем имената им. И толкова. Нямаме никакъв достъп до огромното богатство от съдържание, процес, сюжет, персонажи, сложни взаимоотношения, съдби, предаван смисъл и мъдрост на хилядите книги, които се съдържат в тази флашка, до преживяваното в записаните в нея филми… Това е само метафора, при това несъвършена – човек е много повече от софтуерно-хардуерното сравнение с машина.

Както казах, когнитивно научният бихевиоризъм е добър опит за обективизиране на субективното. Добър начален стадий в развитието на младата наука психология е. Ако обаче сведем качеството на феноменалното субективно, което именно изследва психологията, до външното количество на обективно проследимите и замерими поведенчески стойности, кастрираме самата същност на психичното, приравнявайки го до едното поведение. Къртича психология е бихевиоризмът…

Не че бихевиористите не са прави – дори твърде прави са по отношение на това, че психиката на сивото човешко стадо с лекота може да се пренебрегне и сведе до елементарни поведенчески показатели. Защото масовата психика на човечеството, каквото е, действително не е кой знае какъв връх от творчески потенциал и цветуща съзнателност… Фокусирайки се върху поведението и свеждайки психиката до него, с лекота можем да ползваме експерименталните резултати за манипулативна, с цел влияние и управление на тълпите злоупотреба. Това е така, тъй като това базисно ниво, с което оперира поведенческата психология, действително е детерминистично и проследимо, за разлика от творческото, качествено и високо ниво на процесиране.  Сборната когниция на тълпата е достатъчно елементарна, за да бъде приравнена до едното поведение. Както и на немалкото индивиди-примитиви, несъзнавано следващи стадното мислене (вид когнитивно изкривяване), цели и фокус в живота си. Няма как обаче стимул-реакция бихевиоризмът да бъде валиден за сложните душевни процеси на талантливия творец, на гениалния в идеацията си индивид, за сложността на междучовешките отношения в общуването, психотерапията, изкуството, религията, вътрешно психичните преживявания на мистика, на писателя и въобще, на високо съзнателния човек.

Невалиден е когнитивно научният бихевиоризъм дори при опитите за проследяване на една единствена мисъл, идея, наситеност от смисъл, обич и съзидателна когниция на високо процесно ниво. Валиден е за ниско съзнателния индивид, както и за чиято и да е когниция на елементарно, базисно ниво, приравняващо човека до животно или робот. Маса хора са действително на това ниво (казвам го без вложена емоция), както и при всеки човек то е подлежащо по-високата, творческа когниция. То е подобно на режима на компютъра спестяващ  енергия и олекотяващ процесирането, но орязващ съществените функционалности.

Ето какво казва по въпроса първият председател на асоциацията по хуманистична психология в Щатите, Джеймс Бюджентал:

„Тези, които се опитват да обективират човешкия опит, пренебрегват трудните въпроси и създават опростена психология. Не трябва да им позволяваме да се самозалъгват… Когато за извеждане на обща истина, отнасяща се до милиарди хора, се взимат извадки от 30, 300 или даже 3000 души, логиката се загубва в суеверието!“ (Бюджентал Дж., 1998, "Предательство человечности: миссия психотерапии по восстановлению нашей утраченой идентичности". Класс, том 3, с. 199, с. 192)

Ейбрахъм Маслоу, един от титаните на хуманистичната парадигма, нарича когнитивно научния бихевиоризъм „механоморфна психология“. Както той твърди, „Тя е популярна поради престижа на точните науки, а не заради резултатите, които постига и въпросите, които поставя.“ (Маслоу Е., "Toward a Psychology of Being")

В същия дух, създателят на клиент ориентирания подход, Карл Роджърс, твърди:

„Едно от нещастията, свързани с психологията е, че тя се опитва с един голям скок да стане наука като физиката, докато е твърде млада наука с недостатъчно традиции, но с големи амбиции. Психолозите са хората с най-многото професионални защити. Ние имаме ужасния страх, че не изглеждаме достатъчно научно. Поради това ни е страх да продуцираме смели, необуздани теории и да се стремим да ги обуздаем. (Роджърс К., 1967, б, "Carl Rogers speaks out on groups and the lack of a human science - A conversation with the father of Rogerian Therapy by Mary Hall, in Psychology Today", с.20)

И още от Карл Роджърс по темата:

„Искам да попитам докога психологията ще остава тясно технологичен елемент на науката, свързана с една остаряла философска концепция за себе си (картезиански рационалистически сциентизъм, бел. ред.) и ще се прикрива зад безопасната завеса на наблюдаваното поведение? Кога те ще се осмели да стане истински широка, творческа наука, която се базира на субективния опит, отворена към всички аспекти на човешката същност, достойна за името зряла наука?... Ще продължим ли да бъдем (психолозите, бел.ред.) в периферията на нашето общество, или ще дръзнем да станем важен социален фактор?“ Роджърс К., 2005, "The Carl Rogers Reader - London", с.358)

Виктор Франкъл е психотерапевт, създател на логотерапията , ефективен психотерапевт и качествен мислител от 20-ти век. Човек, преживял кошмара на четири немски лагера на смъртта. В книгите си той спокойно се противопоставя на повърхностния, опростенчески детерминизъм на поведенческата психология, описвайки как при едни и същи средови стимули в концентрационните лагери, реакциите на хората се различават в огромна степен, според умението им да придадат или не смисъл на случващото се.

Бихевиоризмът не на шега принизява човека до разновидност на изчислителната машина или примата. Хуманистичните, интегралните и холистични психолози не отричаме, че на едно примитивно ниво, човешката психика е поведенчески обусловяема и детерминистична. Към това добавяме обаче и твърдението, че това ниво действително е механистично и животинско, а че същински човешкото в човека е едно различно психично равнище, в което решаваща е свободната воля. Свободната воля на възприятието, мисълта, свободния дух, през които въпреки споменатия кондицируем детерминизъм, човек може да бъде много повече от биоробот. Може да бъде творческо същество, сътворец на Твореца! 

Ако поставим последното заключение в контекста на принизяването на психологията до примитивно поведенческо измерване, мога да кажа само, че всеки уважаващ Себе си психолог ще се ползва с пълна сила от когнитивно поведенческите количествени, редукционистични методики. Те са ценни и дават много информация. Тъй като обаче отразяват феноменологично психичното само опосредствено, автентично уважаващият Себе си изследовател в областта на психичното е длъжен с пълна сила да ползва интроспективните, качествени методики. Защото само те действително и директно боравят с изследвания обект – психиката!

Всъщност, разминаването в двете обсъждани позиции тук може да бъде изразено през понятията обект и субект. Най-елементарната дефиниция за обект и субект гласи, че субект е този, който възприема, а обект е онова, което бива възприемано/ изследвано. Когнитивните учени се опитват да превърнат психиката в ясен поведенчески обект на изследване. Това обаче е самозалъгване и лъжа спрямо реалността, каквато е. Защото поведението корелира частично, условно и до някаква само степен с психиката зад него, но не е нея самата.

В действителност трудността при изследването идва от това, че психиката е едновременно изследван обект, както и възприемащ изследванията субект. Екстернализирането на психиката като поведенчески обект е опит за разрешаване на това противоречие. Добър, но примитивно опосредствен, редукциониращо плосък и в крайна сметка, невалиден по отношение изследването на действително определящото човека като такъв – високите психодуховни когниции, биващи едновременно обект на изследване и изследовател на изследваното.  

Да, когато си незрящ,можеш по топлината да съдиш за наличието на светлина, но не можеш да кажеш нищо за богатството от щрихи, изразни средства, предавано послание и смисъл в така невижданата, цялостна картина…

Орлин Баев, холистичен психолог, естествен психотерапевт