За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

петък, 23 септември 2016 г.

Агапе и ерос

Агапе, безусловна любов и Ерос, сексуална любов
Забележка: по-долу цитирам кореспонденция между мен и колежки. С обич и искрено уважение към тях самите, излагам становища, различни от техните. Благодаря за добрия разговор и творческата подбуда, получена чрез него! Умишлено не цитирам самоличността на колежките. Не споря, а с уважение излагам позицията си по дискутираните въпроси. 

……………………………………………………………………………………………………….

А: Когато се заглеждаме със сексуален интерес в други, или още търсим, или искаме да се убеждаваме, че сме намерили вече, или да почувстваме, че нас ни "търсят".

Орлин: Колко женско... Мъжът обаче зяпа и му текат лигите, дори когато е намерил, сигурен е, че е намерил и знае, че е търсен... Въпросът е похотта да не бъде отричана, а въздигана до любовта. Тогава намирането и на себе си и на другия става не само възможност, но факт.

Е: Където има похот няма любов, а едни други усещания, които често някои бъркат с любовта! А да се "въздига" похотта до любовта е абсурдно и като идея, и като реализиция. Това следва да е повече от ясно за всеки психолог!

Орлин: Е., крайна си ми с това "следва да е ясно". Просто имам друго мнение. А то е, че именно разделението между двете чрез отричането подхранва похотта прекомерно - като цяло. А извън общото изказване, има разлика между мъжко и женско възприятие, разбиране и преживяване. Моето преживяване е, че похотта е същата любов, но в по-груб вид, с примесите, с наносите на страстта, ако ползвам метафората за реката и извора ѝ. Приемам различието в разбирането, без да съм съгласен с мнението, освен като частично вярно! С обич и респект, момичета! 

А: Е, не, колега, похотта не е любов, а чисто чукане и израз на изтласкана и проявена деформирана сексуалност, проява на танатос, а не на ерос.

Орлин:  Възможно е, поне донякъде, да се разминаваме в превода, в разбирането, идващо от влаганото в понятията... За сметка на това, в основата на пониманието си за разискваното споделяме консенсус – надявам се. Прегръдки!

А:  Прав си за превода - всеки "превежда" на своя си "език". Прегръдки и от мен!

М: А езикът на всеки много точно отразява неговите ценности, познание и вярвания. Мисля, че въпреки различните езици, обаче, в дъното на душата си всеки знае, че любовта, за която истинското ни същество копнее няма нищо общо с похот, страст, дупета, гърди, пениси и вагини!

Орлин: В зеления свят няма, В този има.

Е: Докато битуват схващания, че има разлика между мъжкото и женското разбиране и преживяване, докато се обобщава "мъжете" и "жените" истинска среща, /в широкия смисъл/, изпълнена с обич и уважение няма как да се осъществи! Фактът, че всички сме хора, с човешки, /а не с мъжки и женски/ чувства и емоции "някак" остана на заден план! Вероятно отново "крайно" изказване, от моя страна, Орлине, но да, имаме различия в разбиранията и мненията, което уверена съм не се дължи на различния ни пол!

Орлин: Именно благодарение на естествените различия между двата пола, се осъществява истинска среща. Иначе се получава унисекс блудкавост. Разбира се, че над пола си, сме хора.

Е: Орлине, какво означават думите ти: "има разлика между мъжко и женско възприятие и преживяване" и коментарът ти: "колко женско"...?ако правилно съм те разбрала - казваш, че има "мъжка" и "женска" любов ли ?

Орлин:  Ще се постарая да ти отговоря смислено, когато грабна два часа за това! С обич, Орлин

А:  На мен пък ми става тъжно, че да, патология съществува, но когато тя се и едва ли не утвърждава, само защото в този свят я имало, а в зеления - не /кой е този зелен свят?/ Ако ние, психотерапевтите, скъпи ми мой приятелю, не посочваме както обясненията и произхода на явленията в изкривеното, така и здравото, а и да живеем през и със здравото - по-добре да си сменим работата.

Орлин: Като цяло, резонирам с мислите, с работата ти, с теб като човек. В коментарите на конкретната мисъл, твои и на другите коментирали, не виждам здраво разбиране. Ще обясня защо, когато намеря време. Това, че по тази мисъл имам друго виждане обаче, не ме кара да правя от мухата слон, да си вадя генерални обобщения и да раздавам авторитарни препоръки. 
…………………………………………………………………………………………………

Иска ми се да коментирам горния разговор в социална мрежа между мен и колежки. Умишлено използвам женски род в нарицателното, тъй като не съм съгласен с лингвистичния сексисъм, наложен в българския език. Г-жо професор, уважаема директоре, колегата Иванова и т.н.

Разговорът започва с много резонна мисъл. Резонна, но непълна:

„А: Когато се заглеждаме със сексуален интерес в други, или още търсим, или искаме да се убеждаваме, че сме намерили вече, или да почувстваме, че нас ни "търсят". „

„Когато се заглеждаме със сексуален интерес в други“ – следват три опции. „Заглеждаме се, защото още търсим“. Да, когато търсим партньорство, тъй като го нямаме, заглеждаме се, нормално е, търсим. Така изразено се оказва, че сексуалното влечение е резултат от потребността от взаимност, от принадлежност. При около 50% от хората е така. При около 90% от жените и при десетина процента от мъжете, това е така. Като цяло, сексуалността при жената се явява естествено следствие от емоционалната близост. Първо е близостта, взаимността и чак тогава се явява естествена нужда от сексуални отношения, като част от сърдечната и емоционална взаимност. Дотогава жената излъчва инструментален чар, инструментална сексуалност, но истинската ѝ, дълбока потребност от нея (извън сугестиите на разврата в съвременното общество) се появява когато вече съществува партньорско доверие и близост. Съвременната жена се държи другояче, да. Но, дълбоките заложености са такива. При по-голямата част от мъжете обаче и при една по-малка част от жените, въпросното заглеждане се случва далеч не само, когато липсва партньорска връзка. Проявява се дори връзката да е твърде удовлетворителна. Проявява се дори когато самоувереността е висока и сексуалният чар отдавна не е ползван като инструмент за компенсация на комплекси (третото твърдение). При повечето нормални мъже сексуалният интерес към женската красота е перманентен през целия им живот. Така е устроила нещата природата. Мъжът е сексуално краен, но интересът, влечението му е почти перманентно наличен. Да, когато мъжът умее да „превръща оловото в злато“, когато е събудил висшите си потенциали и влага горивото на сексуалността си в огъня на любовта, нещата се променят. Но, разделение няма – има сублимация, трансформиране и ползване, не и отричане, не и разцепление. По-надолу в разговора дамите твърдят, че сексуалната страст няма нищо общо с любовта, както и че телесността няма общо с нея. Телесността като полови органи, дупета, гърди, извивки, лице, телесни органи и системи. Твърдят, че сексуалната страст (либидо, сексуален драйв, сексуално желание) е деформирана сексуалност, която нито е продукт на любовта, нито идва от нея, нито може да бъде въздигната, трансформирана до нея.  Едно „помитащо“ твърдение е, че сексуалната страст не само че не низхожда от любовта, но всъщност е проява на танатос, на деструктивния, агресивен нагон. По-нататък, колежките размиват естествените полови различия във възприятието. Различия, обособени от самата природа, които в диалектичната борба и единство на противоположностите задвижват житейския мотивиращ магнит. Различия, сформиращи единство и цялост, нежели унисекс блудкавост, лишаваща пулса на живота от потенциираността му. Да, отвъд половите си прояви, сме хора. Това, че сме повече от половете си, е безспорно. Но именно разбирането и уважението към естествено заложените природни различия във възприятието спомага биденето ни съзнателни човеци, отвъд единия ни пол, без обаче да замазваме естествените си полярности, но през ползването им качествено. Малката ни нет дискусия завършва с авторитарно раздаване на препоръки, на фона на „това е така, тъй като ти казвам, че е така“ свръхгенерализирани обобщения, лишени от каквото и да е проследяване или дори допускане гледната точка на опонента. Последното няма да коментирам. Познавам, уважавам и изпитвам искрени приятелски чувства към добрите ми колежки. Това, че ги приемам и сме приятели обаче, не ми пречи да имам различна гледна точка по дадени разбирания.

Обобщавам твърденията, с които имам разминаване в разбирането си:

-          Ако сме в удовлетворяващо ни на всички нива партньорство, но продължаваме да изпитваме сексуално влечение към обект, различен от партньора, това непременно е израз на невротични съдържания, убеждения и динамики.

-          Сексуалната страст няма нищо общо с любовта. Нито е нейна кондензирана проява, нито може да бъде въздигната до източника си, до любовта.

-          Сексуалната страст дори не е част от либидото, а всъщност е деформирана сексуалност,  проява на деструктивния нагон.

-          Телесността няма общо с проявата на същностната любов.

Чудесно е, когато сме в качествено и удовлетворяващо ни партньорство, да не изпитваме странично сексуално влечение. Прекрасно е. Би ми се искало да е така, наистина. Една прекрасна идеалистична визия за взаимоотношенията е това. Колко хубаво би било наистина да е така… еххх. Уви, нещата са различни. В повечето от мъжете с нормален нагон, висок тестостерон  и сексуалност, нещата са по-различни. Мъжът може да е отдаден на партньорката си, да я уважава и обича, но при появата на други съблазняващи го обекти, желанието му към тях се появява автоматично. Мъжът обича да се заглежда. По отношение на секса, е предимно визуален. А еволюцията, в течение на милиони години, е подсигурила предаването на генетичния материал чрез хормонално биохимичен, а оттам и соматопсихичен механизъм. Подтикващ мъжа към нови сексуални обекти. Един твърде силен механизъм – дали за съжаление, или за радост, когато в края на краищата съумеем да го прихванем и употребим като мощно гориво, захранващо целостта ни… Но, действително силен механизъм. Толкова силен, че изисква титанично усилие на духа и изобилие от любов, за да бъде прихванат и канализиран в руслото на съзнателната човешка цялост.

Американският президент Кулидж отишъл на излет с президентшата в обширно ранчо. Собственикът се радвал, че президентът така рекламира фермата и продукцията му и се въртял наоколо като калайджия около казан. Показвал, обяснявал, опитвал се всячески да бъде полезен. Това бил звездният му миг – президентът с първата дама, в неговата ферма. Когато минавали с президентшата покрай птицевъдното стопанство, фермерът с радост показвал щастливите си, щъкащи из двора кокошки. Особено гордо посочил петела:

-          А това е уникалният ми петел! – с изпъчени гърди заявил стопанинът. – Той може по цял ден, на всеки няколко минути да се занимава с оплождане. Така имам изобилие от оплодени яйца и се раждат прекрасни малки пиленца.

-          Моля ви, идете и предайте това на г-н президентът! – заявила с вдигнат нагоре ехидно нос първата дама.

Фермерът се забързал да предаде посланието на г-н Кулидж.

-          Само с една кокошка ли го прави петелът по цял ден? – усмихнато попитал президентът.

Отвъд изразяващата много шега, правени са мащабни научни проучвания с различни животински видове: маймуни, прасета, плъхове… Когато на мъжкия е предоставена една женска, той копулира с нея известно време, след което губи интерес и се оттегля. Когато обаче му се предоставят нови самки, той на мига се оживява и осъществява полов контакт, дори да е изтощен от предходните. Неизбежно, самките с които вече е осъществил акт, биват маргинализирани, вниманието към тях намалява до минимум. Някой ще каже – това са животни, какво общо има това с човека? Да, животни са. Животинско е обаче и тялото на бозайника примат, през което се проявява човещината на всеки индивид. Да, дискутираният механизъм е животински, свързан е с животинската любов, с телесното либидо. Но е такъв, какъвто е и съществува. При това е силен, много силен. Силен е при мъжете, за които си струва да кажем, че са мъже. Силен е и при една малка част от силно сексуалните жени, при които нагонът е преживяван по доста мъжки начин. Да, на всеки нормален мъж „му потичат лигите“, когато зърне привлекателен сексуален обект. Подчертавам, при всеки нормален мъж.  Защото този когнитивен, емоционален и социално поведенчески процес е продукт на генетично заложен в милиарди години еволюция императив. Мощен императив за прокреация, за предаване на гените, дори въпреки интереса на личността. Мощен нагон, работещ при мъжа първосигнално, подкорово, несъзнавано автоматично. Говорим за 50% от човечеството. Ако поради дадени  нравствени разбирания или поради естествените особености на пола си, повлияващи разбиранията ни, не сме съгласни с този изключително силен императив, отричаме генетична, хормонално психична, тоест соматипсихична динамика, преживявана от половината планетарно човечество. Когато обаче отричаме, не само че не премахваме отричаното, но с отвръщането на погледа си от него и потискащото си неразбиране, го подхранваме и изкривяваме до патологичност. Не от отричане, а от пълно осъзнаване, приемане и канализиране има нужда въпросният нагонов механизъм.

Нормалният мъж, дори когато е в удовлетворяваща партньорска връзка, дори да е преработил вече осъзнати маладаптивни вярвания и програми, продължава да изпитва чисто сексуално влечение към привлекателните за него сексуални обекти. Защо това е така? Защото еволюционно обусловеният подтик за генетично предаване на информация предопределя емоционалния и ментален интерес, а оттам подтиква съответното социално поведение.
При жената водеща в взаимността, сигурността, любовта. Не че при мъжа не е  - но мъжът стига до нея като прихване и сублимира разисквания механизъм. Докато жената, нормалната жена вече е в любовта. В една хармонична партньорска връзка жената мотивира мъжа сексуално, емоционално, сърдечно, интуитивно активира менталния му процес  по вземане на решения. В една адекватна партньорска връзка, мъжът осигурява физическа стабилност, материална сигурност, емоционална самоувереност и здрава асертивност, творчески пробиви, активност, социалност, духовност. За да е жената жена, е нужно да бъде стимулираща мъжката активност чрез сексуалната си отдаденост, емоционалния си мотивиращ подтик, сърдечното си приемане и одобрение, интуитивното захранване на мъжкия ум и воля.  За да е мъжът мъж в една хармонична връзка, е нужно да обезпечи жената материално, с което ѝ позволява да бъде в изконната ѝ роля на майка и покровителка на домашното огнище, да ѝ отдаде емоционална самоувереност чрез активното си себезаявяване в социума и професионална реализация, приемайки любящото ѝ доверие, да постигне творчески пробиви в областта си,  да насочи ума си чрез фините заряди на интуицията ѝ. Говоря за естественото положение на нещата, за дифолт сетингс, зададени от майката природа, такива каквито са. Тук вече чувам надигащи се феминистки гласове, с определено мъжкарански тембър и наболи мустаци след последното ползване на кола маска лентичка…

Иска ми се да уточня нещо важно. Когато говоря за естествено, заложено от майката природа допълване между половете, нямам предвид обмен между половинки, а нормално преливане между цялости. Цялостен мъж и цялостна жена. Не половинки, гледащи един в друг, а цялости, взрели се в общата посока на любовта, мъдростта, свободата. Семейна/ партньорска холистика, с две цялости в системата си. Мъжка цялост и женска цялост, всяка от която интегрира когницията, афекта, поведението и социалността си около цялостната си личност, около Селфа си, но по специфичен за мъжката или женската полярност начин. Да, в условията на разлагането на разпадащото се западно общество често половите роли са унисекс неустановени или тотално преобърнати. Говоря обаче за здравите индивиди, в здрава партньорска система, в здраво общество.

По-горе говоря за мъжкото сексуално желание и изневяра. Разбира се, мъжката изневяра може да бъде мотивирана и от психични невротичности, комплекси, липси. Но извън тях, особеното при мъжкото кръшкане е, че дори и при чудесно партньорство, както и хармоничен характер, страстната нужда от различни сексуални обекти продължава да присъства.

А какво се случва с женската изневяра - защо съвременната жена така масово изневерява? Дали също както при мъжа, жената търси основно сексуално преживяване? Някои жени, да... Като цяло обаче, мотивацията зад женската нелоялност най-често е различна. Когато жената кръшка, най-често го прави като компенсация на емоционални липси, търсене на внимание, компенсация на травми и страхове... Причините по-често тук са емоционални, а не толкова чисто нагонови. Основната мотивация в женската изневяра най-често е емоционално - чувствена, докато при мъжа е нагонно - сексуална. Разбира се, всичко споменато досега е относително. Има изключително сексуални жени, търсещи секса заради секса, както и има чувствителни мъже, компенсиращи емоционални липси със сексуалност. И все пак, като цяло, жената е далеч по-сърдечно и емоционално задвижвана, докато мъжът по-често е мотивиран от сексуалността, търсена заради самата нея. 

Някой ще каже: „Как така, нали сме просто хора, отвъд половете си? Това не е ли дискриминация и сексизъм?“. Точно така, хора сме. Хора отвъд половите си различия. Хора, които за да се проявят като такива, отвъд половите си роли, е нужно да ги познават и ползвайки качествено даденостите си, да осъзнаят и потенциала на човечността си. Защото в противен случай, унисекс размитите и преобърнати полови роли не само, че не спомагат индивидуалното човешко развитие, но и сриват социалното. Във всеки мъж има вътрешна жена, анима (душа), така както във всяка жена вътрешна, контрасексуална полярност, анимус (дух), както точно е отразил природните закономерности Карл Густав Юнг. Тези контраполярности в нас са противоположни на характеристиките на социалната личност. Ако външно жената е силна, пробивна, твърде активна, вътрешната ѝ мъжественост, духът ѝ е слаб, пасивен, неуверен. А това е несъзнаваната женска част, която привлича съответен на себе си социален партньор. „Думам ти, дъще, сещай се, снахо!“…  Съответно, при мъжа, ако вътрешната му женска противополюсност е силна, властна, налагаща се, активна, амбициозна, пробивна, социалната личност на мъжа е слаба, пасивна, нерешителна, подчинена, търсеща закрила, женствена. А в живота си такъв мъж привлича партньорка, споделяща качествата на анимата му – силна, властна, амбициозна и активна социално, но и кастрираща (като аналитичен механизъм) мъжествеността му жена. Такава мъжествена жена, въпреки че несъзнавано привлича именно неуверен и слаб мъж, заявява, че иска силен партньор и кастрирайки емоционално мъжа до нея, го отхвърля. Когато обаче се появи лелеяният силен мъж, отвъд едните страстни отношения, такава жена не търпи конкуренцията му и също го отхвърля, въпреки външно даваните си дотогава вербални заявки. Виждал ли си, читателю, как когато два магнита се обърнат така, че да се доближат с еднакви знаци, започват да се отблъскват. Такива еднакво поляризирани люде от мъжки и женски пол, могат да бъдат добри бизнес партньори, нежели в адекватни съпружески отношения. Комбинацията мъжко момиче, силен мъж, е кауза пердута толкова, колкото и маладаптивна е комбинацията мъжествена жена и женствен мъж. И в двата случая, физическото възпроизводство е възможно, но семейната структура бързо, твърде бързо се разпада. Ето последствията на криворазбрания феминизъм. Има и адекватен феминизъм, разбира се – при него жената е абсолютно равностойна и равноправна с мъжа, но не и еднаква. Това е една огромна грешка в съвременното западно общество, в което жената се стреми да се еманципира, но по мъжки модел. Така обаче губи собствената си женственост, престава да иска да бъде и актуално да бъде майка, разпада се семейната система, а растящите в такъв хаос деца се превръщат в объркани, с преобърнати или унисекс полови роли и разбирания. Ако при преобърнатите полови роли все пак е възможно някакво партньорство, колкото и неадекватно да е то, при унисекс отношенията, се губи самият магнит, самият двигател на живота, проявяван на различните психосоциални и психодуховни нива от човешкия процес. 

Защото човекът е процес в развитие, а не застинала система. Когато жената загуби самата есенция на женствеността си, а се фокусира в един мъжки модел на проявата си в социума, тя престава да иска да бъде майка, престава да ражда деца. Това се наблюдава в съвременния буквално умиращ западен свят. Жената все по-малко ражда. За сметка на това изобилие от деца се появяват в семействата на общества, резониращи с естествения междуполов модел. Жизнени общества, които понастоящем буквално помитат западния свят на гейропа. Умишелно ползвам термина гейропа не защото имам нещо против нормалната популация от гей ориентирани индивиди, а поради това, че един от резултатите от неразбирането на естествените полови различия, е свръх раздухването на гей ориентираните в западащите общества. Други резултати са: разпадът на семейната структура, липсата на нормална за продължаване на популацията раждаемост, развратът, загубата на връзката с изконните човешки и нравствени ценности, крайният материализъм и индивидуализъм… 

Да, независимо дали човещината се проявява през мъжкия или през женския пол, тя е много повече от пола. Да, човек е повече от пола си, точно така. Тази надполова човещина обаче, проявявайки се през единия или другия пол, си има канали, начини, особености на емоционално социалната си изява. Ако искаш да наречеш природата сексистки дискриминираща, моля, твое право е. Да, полярна е, сформирала е енергизиращата мотивация на динамото на живота през два полюса. Разграничаването им и виждането на допълващите се роли на изявата им са параметри, зададени от самия Живот. Ако искаш в невежеството си да риташ срещу ръжена, западни човеко, моля…  В такъв случай, последствията от този счупващ, болезнен разпад на всички изложени по-горе духовно-психо-емоционално-поведенчески и социални факти и движения, е сигурен…

Връщам се на сексуалната страст, насочена към различни от партньорския обект посоки. Да кажеш, че в партньорската връзка такава не се случва когато нещата са наред, а продължаващата проява на страст към външни за връзката обекти е единствено израз на комплекси, означава да не разбираш 50% от човешката популация. Случва се, дори при най-красивата, качествена връзка и при най-преработения, хармоничен и щастлив индивид. Защото меракът умира три дни след смъртта, казва народът – с право го казва. Тук въобще не говоря за сексуални възможности,  за кой знае каква потентност. За желание говоря. Има го дори при 80 годишните старци. Възможностите вече са друго нещо… Имам много добър приятел, лекар кардиолог, един от най-добрите и човечни специалисти в областта си в страната. „Знаеш ли как тествам дали пациентът след операция ще оживее или не, Орлине?“, каза ми той веднъж, седнали на по бира, с усмивка. „Показвам на дядото този жест (показва известен жест с пръсти, изобразяващ женска вагина) – ако се появи пламъче в очите и се усмихне, винаги живее. Ако ли не, оцеляването е под въпрос!“. Дали това желание го има или не, въобще не е под въпрос - има го и още как. Не че жената не е сексуална. Много по-сексуална е от мъжа, а възможностите ѝ никой мъж не може дори да доближи. „С жена в секса и любовта не можеш да се мериш!“… Женската сексуалност, поне при нормалната жена, е следствие на любовта. Далеч по-вторична е. Най-важното при жената е любовта. Ако я има, сексуалността е добро допълнение, но далеч не най-важното. Да, с възрастта, всяка жена претърпява естествени хормонални промени – нивото на естрогена спрямо това на тестостерона намалява и сексуалното желание става по-силно, все по-подобно на мъжкото. Да, съвременната жена е подложена на масови развратни сугестии, което я кара да проявява свръхсексуалност. Но, прави го именно „благодарение“ на социалните сугестии, не поради дълбоко заложените си настройки. При мъжа обаче (и при малка част от жените) сексуалността се проявява далеч по-автономно. Нужда е, подобно на глада и жаждата. Както казахме, кулидж ефектът е силен вътрешен мотиватор, подтикващ  мъжа към копулация с още и още нови самки. Силен механизъм е, тъй като проявата на действието му започва от генома, преминава през ендокринната система, променя биохимията и така активира афективен и когнитивен интерес към нови обекти, дори при преработена и хармонична психика и качествена партньорска връзка. За мен въпросът е какво да правим с този механизъм – безкрайна върволица от любовници и компаньонки? Това е, което мъжът масово прави. Не винаги тези, които могат да се ограничат с една жена, са за пример обаче. Често са просто по-слаби, бета, гама и делта мъже… Въпросът е как тези алфа мъжете, които наистина са пример за мъжественост, да се отнасят към мощно тласкащия ги към странични връзки драйв? Неразбиращите силата на този нагон жени с презрение казват: „Те мъжете са прасета. Само за едно мислят.“ Парадоксът е, че има известен резон в такива изказвания. Да, този механизъм е чисто животински. Нищо човешко няма в него. Свързан е с териториалния инстинкт, с властовото животинско налагане, с агресията. Либиден нагон, здраво преплетен с агресивния. По натам ще уточня. Но, съществува и просто гори, изгаря, измъчва дори и най-нравствения индивид. Уточнявам, способния такъв, енергичния, силния, мотивирания. Защото жизнената енергия на мъжа ( и на някои жени) е здраво преплетена с този нагонов мотиватор. Какво да се прави тогава? Ето това е въпросът за много трилиони финансови единици… Моят отговор е – да се трансформира, да се канализира, да се прихване от съзнателността, от любовта и да се въздигне до нея, така че да я подлежи с енергията си. В такъв съзнателен процес, мъжкото и женското се преплитат в алхимията на един вътрешен брак, казано алегорично. Във всеки случай, неразбиращото отричане не само че не помага, но захранва енергетичните заряди на нагона и ведно с отричането му, се отхвърля и възможността за преобразуването му, за въздигането му.
………………………….

Стигаме до второто тиренце от по-горе: Сексуалната страст няма нищо общо с любовта. Нито е нейна кондензирана проява, нито може да бъде въздигната до източника си, до любовта. Мдам, „красиво“ разбиране… А по-точно тотално неразбиране! То е все едно да кажеш „коремът няма нищо общо със сърцето“ и да се опиташ да ги разделиш, да ги отрежеш на части. Разбира се, отрязването за което говоря, е психично. Хиляди години човек се опитва да намери любовта, отричайки сексуалността като нещо низше, грубо, нежелано. Уж нежелано, но всъщност силно желано. Създава се механизъм на постоянно отричане, потискане и изтласкване. Изтласкване в подсъзнанието, което всъщност захранва, раздува естественото сексуално влечение до невроза, отклонява го в перверзни посоки. Да се бориш със секса е като да натискаш надолу шамандура – за малко можеш да я удържиш, но при най-малкото отклонение на вниманието ти, тя помота малкото ти усилие и изплува. Колкото повече потискаш, толкова повече силата на това изплуване е по-голяма. В случая въпросът е ЗАЩО потискаш? Когато разделяш секса от любовта, създаваш психично и емоционално разцепване в себе си. Сформираш процеп, запълван от невротична тревожност, зависимости, перверзии. 

Защото в природата сексът никога не е бил различен от любовта. Нейна проява е. Неин кондензат е. Идва от течението на любовта, спуснало се до животинската страст. Страстта е същата енергия, същият поток, но със събраните в него наноси на желанието. Сексът сам по себе си е чист, невинен, прекрасен. Прави го мръсен, кален и перверзен именно разделянето му от любовта. Когато обаче съществува и познанието и преживяването за единството му с нея, той се превръща в част от нея. В част от любовта, каквато винаги е бил. Тогава физическият акт става все по-малко важен, тъй като любовта е силно наситена с либидинозните заряди на една творческа мотивация, която се проявява навсякъде, във всичко. В общуването като харизма, в професията като креативност, в изкуството като съзидателни пробиви, в науката като талант и гениалност. Сексът е единствената енергия. Психичната енергия е винаги сексуална. На по-висше ниво, там откъдето идва, сексът и любовта са единни. Има сливане, има красота и вдъхновение. Тогава твориш, благодариш, славиш Бога и Битието във всеки свой порив, мисъл, чувство, постъпка. Най-високото ниво на секса е брахмачария, отвъд секса, живот в любовта. За да си там обаче, е нужно да има пълно приемане на секса, разбиране за божествеността му, за креативното му величие, за единството му с любовта, за същността му, едно цяло с любовта. Само такова разбиране води до пълното му приемане, с доверие в същината му, с благодарност за съществуването му.  Прави го чист и свещен. Въздига го до любовта. 

Тогава можеш с физическия акт, можеш и без него. По-важното обаче е, че това либидно, любящо сливане се прехвърля в целия живот, във всичко. Животът се превръща в постоянна молитва,в медитацията на целостта. Сексът е животинската проява на любовта. Но е същата река на любовта, спуснала се до низините, до калта. Калта мръсна ли е? Не, в нея се посява семето на живота, чиито цветове стигат до вдъхновението на безкрая, на любовта. Отречеш ли калта, отхвърляш и любовта. Защото силата ѝ, виталността ѝ стои в секса. Само приемането на секса трансформира силата му в любов. Защото винаги е идвал от любовта. Разделението е било единствено в човешките умове и никъде другаде. Като казвам секс, нямам предвид само половия акт. Не, сексуална е енергията ни. Либидото е психична енергия и тя винаги е сексуално обагрена. Само любовта има силата да канализира тази енергия в градивно творчество, в чар и вдъхновение. Разделиш ли ги, се разцепваш. Губиш силата си. Можеш да си мислиш, че си много духовен или разбиращ аналитик, но се самозалъгваш. Потискаш ли секса, отхвърляш силата си, отричаш и любовта си. Разделяш ли секса от любовта, няма как да преживееш секса като  част от любовта. Великият мъдрец Беинса Дуно казва „Истината говори със слънцата. Мъдростта с планетите, а любовта слиза до най-малките неща.“. Любовта не разделя. Умът разделя. Умът ще ти каже, че това е низше, а другото висше. Умът ще каже, че сексът е долу, а любовта горе. Но, това е умът, това е кречеталото на малкия компютър, опитващ се бездушно да анализира, систематизира, поставя в таблични кутийки. Животът обаче не подлежи на такова двумерно фиксиране, а висше и низше са само понятия, условности. Ако в йога висшите центрове са в главата, то в тантра са в корема, в половите органи, в креативността. Обединяваща обаче е любовта. Слива ги сърцето. В сърдечния разум е диалектичното средоточие, обхващащо тезата и антитезата в синтезата на една цялостна позиция. Любовта е водещата. Без нея сексът е само една животинска страст, водеща до усещане за липса, болка, още желание, още усещане за неудовлетворена липса. Когато обаче любовта присъства в сексуалността, либидото е прихванато, по един естествен начин соковете му захранват любовта. Да разделиш секса от любовта, означава да отхвърлиш възможността да бъде част от нея. Да разделиш секса от любовта, означава да застанеш срещу естествения ред на нещата, да си срещу природата. Да възлюбиш секса, да го приемеш за чист, нормален, свещен, добър. Само тогава можеш да го преживяваш любящо. Само тогава се случва кръговратът на живота – любовта слиза до секса. Сексът, който е част от нея. Само когато сексът бъде спокойно приет, се случва естественото му преживяване като част от любовта, въздигането му до вдъхновението, чистотата, радостта, творчеството. Сексуалната полярност не винаги означава телесна копулация. Сексът е енергия. Сексът е живецът в човека. Потискаш ли го, можеш да бъдеш единствено сух пън, безжизнен мъртвец. Да го приемеш не означава да му робуваш. Не, приемайки го, създаваш предпоставки за обожествяването му, за сливането му с целостта ти. Отваряш шлюза между него и любовта, правиш го свещен.

Сексът никога не е бил различен от любовта. Част от нея е, основата ѝ е. Той е корените на любовта, енергията ѝ. Сам по себе си той е откъсната от целостта страст, носеща само мъка. Когато обаче бъде любящо приет, соковете му потичат към любовта. Това е положението, дадено от природата. Човекът е разделил секса от любовта, не природата. Когато разбирането за секса е приемащо, нещата се уравновесяват. Отречеш ли го, започваш все повече да се интересуваш от него. Приемеш ли го любящо, можеш дори да го надхвърлиш. Но, няма разделение. Приемеш ли секса, приемаш жизнеността си, приемаш енергията си. А тя е същата енергия, нямаш друга енергия. В това земно тяло, либидото е животворната енергия, единствената ти енергия. Отречеш ли го, губиш и любовта. Приемеш ли го, подхранваш любовта. Тогава вдъхновен става животът ти. Съзидателната способност на секса се прехвърля в аурата ти, в присъствието ти. Тогава обичаш истински, можеш да прощаваш сърдечно, да се заявяваш, да бъдеш великодушен, щедър, алтруистичен. Като говоря за секса, далеч нямам предвид единствено половия акт. Сексуален, бинарен е самият живот. 

Отношението ти към секса определя отношението ти към живота, присъствието ти в живота. Сексът е нищо без любовта, но отричането на секса прекъсва корените на любовта, кара я да изсъхне, да се превърне в мъртви думи в някоя сутра, в някоя свещена книга – и нищо повече.
Когато в невежеството си отричаш корените на живота си, когато отричаш секса, тогава ако успееш, ставаш човек глава, сухо дърво без живот. Малцина обаче успява в такова отричащо безумие. Малцина имат толкова безумен инат, че да успеят да потиснат изцяло секса. При повечето борещи се с естествеността си, потискането води до силно раздухване на потисканото. Колкото повече потискаш секса, толкова повече той експлодира, промъква се през перверзии, изкривява се. Същото е с храната. Храни се така, недей с това, това е вредно, онова е неполезно… Колкото повече искаш да потиснеш желанието си за хранене, повече мислиш за храна, повече ти се яде… Приемеш ли свещеността на храненето, то се превръща в молитвен, в медитативен акт. Желанието се минимизира, уравновесява се. Тогава можеш да се храниш малко, защото любовта вече е в теб, радостта вече живее в теб и нямаш нужда от компенсиращо емоционално хранене. Така е и със секса. Приемеш ли го с любов, силата му захранва любовта, прави те радииращ, енергизира те, пълни те с творческо вдъхновение, кара любовта да се проявява в пълния си потенциал. Да кажеш, че истинската любов няма нищо общо със секса, е все едно да кажеш, че животът няма нищо общо с любовта. Да, но животът е нищо без любовта. Сексът е нищо без любовта. Но и любовта изсъхва и умира без сексуалната енергия. Забележи, сексуалната енергия, не непременно сексуалният физически акт. 

Сексуалността е истинна, когато е любяща, но и любовта  винаги е сексуална, плод на полярно сливане е. Сливането може да е чисто вътрешно, но е именно полярно сливане, дуално единство, цялостност. Целта е любовта. Любовта е даващата смисъла, призванието, благодарността, радостта, щастието. Но, началото е в секса, първата стъпка е сексът. Основата е сексът. Разделиш ли го от любовта, губиш самата любов, изкореняваш я от корен. От друга страна, останеш ли само в секса, не го ли въздигнеш до любовта, оставаш в корените, започваш да гниеш в миазмите на страстта. Няма разделяне, има единство.

……………………………………………………..

   „Сексуалната страст дори не е част от либидото, а всъщност е деформирана сексуалност,  проява на деструктивния нагон.“, казва чудесната ми колежка. Да, но не. Сексуалната страст е една от октавите на проява на психичната енергия, на либидото. В превод думата либидо означава желание, страст. Една дума, която добре описва либидото, е е-моция. Е-моция, енергийно задвижване, енергетично мотивиране. В по-грубите си октави либидото се проявява като страст.В по-високите си обаче, като любов, както вече коментирах по-горе. Да кажеш, че либидото и страстта са различни, е като да твърдиш, че емоцията и мотивацията нямат нищо общо, че денят няма нищо общо със светлината, а въздухът с дишането. Да, в по-високата си проява страстта се превръща в любов, както и тя самата е просто конкретизирана и изпълнена с примеси проява на любовта. Но, само когато страстта бъде прегърната от любовта, може да бъде пречистена от его примесите си.

Действително, една базисна полярна дихотомия във всеки човек са нагонът към живота, либидото и агресивният нагон. Разделянето им е условно. В секса има агресия, а агресията е несъзнавано сексуално мотивирана. Вплетени са в едно. Както многократно разисквах вече, когато либидото се канализира и се прихване от любовта, то се превръща в сърцата обич. Когато агресията бива ползвана от едно съзнателно и здраво себезаявяване, тя също е здрава. Когато е така ползвана в сублимиран вид, дори наименованието агресия вече не е толкова подходящо. Тъй като вече е просто здраво себеуважение, решителност, пробивност.

В разсъждението си колежката обаче нито вижда взаимната обусловеност на тези два базисни нагона, нито осъзнава същността на либидото, нито изразява позиция относно нивата на проявата на базисната полярност. Разбира се, всеки има право на мнение, на идеационна позиция.

Няма противопоставяне между сексуалност и агресия. Да, в секса има агресия – такива са заложеностите, дадени от майката природа. В секса, проявяван първично, има страст, има и известна, желателно сдържана и влагана в страстта агресия. Когато обаче либидо и мортидо, сексуалност и агресия бъдат прегърнати от същностните потенциали на човещината, от любовта и мъдростта, те стават гориво за проявата им. Отричането на агресията, подобно на отричането на страстта, е кауза пердута. Не заклеймяване на така или иначе вложеното от природата, а ползването, прихващането и сублимирането му е пътят към целостта.
…………………………………………………………………………………

„Телесността, такава като телесни органи, системи, части, език на тялото, няма общо с истинската, същинска любов“, твърди обичана и искрено уважавана от цялото ми същество колежка. Правдивост в думите ѝ има, но отново частична, половинчата, недовиждаща цялата картина. Половинчатост, идваща от въпросното разделяне на сексуалност и любов, на телесно от същностно. Аз твърдя обаче, че същностното се проявява през телесното, поне в живота през тяло, както го познаваме на тази земя. Когнитивната наука стига дори по-далеч, като твърди, че целият психичен живот е отелесен (embodiment). Моята позиция е модерирана. Да, психичните движения се проявяват през соматични корелати, но се случват на собствено, автономно ниво на проява. Тук бих могъл да навляза в глобални теми като живот отвъд физическото тяло, душа и т.н. С това обаче само ги споменавам и продължавам към темата – любовта има ли нещо общо с тялото? Има. Няма. В това тяло има. Във вечността няма. Любовта надживява тялото и смъртта. Истинската любов е много повече от телесни форми, младост и телесна красота – това разбира се, е точно така. Има грациозност в остаряването и надхвърлянето на телесните ограничения от такава цялостна, безусловна любов. Такава безусловна любов обаче, както надхвърля телесното, тъй като идва от света на божественото, така и се проявява през телесността. Защото тялото е следствие, а духът е първичен. Телесното е просто материализирана конкретизация. Именно този не философски, а актуално житейски факт, ме води не толкова и не само към разсъждение, колкото към преживелищно познание, различно от всякаква разделяща, сцепваща позиция. За мен телесната проява на любовта не само, че „няма нищо общо“, но напротив, има всичко общо, явява се следствие от по-фините си прояви така, както сексуалността се явява проява на любовта. В ученията на мъдростта е известен законът за аналогията. Каквото горе, такова и долу. Когато човек умее, поне донякъде, да трансформира, да свързва сексуалността си с любовта, либидинозният пълнеж катектира (термин, употребяван от Фройд, еквивалент на „насища със заряда си, зарежда“ ) проявата на любовта. Превръща се в нейно гориво. Либидната страст, така вложена в любовта, е като въглища. Сами по себе си те са черни, цапат, груби и примитивни са. Когато бъдат разпалени от огъня на любовта, се трансформират в пламъка на любовта като състояние на съзнанието, принцип и сила. Когато човек така живее в целостта си, визията за телесността се променя. Да, всичко телесно е преходно, а любовта надживява старостта, болестите, смъртта. Това е факт. Макар и преходно, човешкото тяло може да бъде израз на любовта, на красотата на една естетика, низпослана и спускаща се чак до чисто телесното. Да, то е преходно, но в мимолетността на преходността си е проява на вечното и непреходното. 

Едно цвете цъфти за броени дни. Да отречеш любящата му красота е като да кажеш, че любовта няма нищо общо с телесната красота. Напротив, телесният чар е пряка проява на любовта, на една чудна естетика, изворът на която е божествен. Ето това красиво цвете – обаянието на изяществото му е мимолетно. Въпреки това обаче, великолепието му не само, че не е разделено от красотата на любовта, а се явява нейна материална, макар и временна, конкретизация. В Япония има традиция хората масово да медитират върху прелестта на разцъфналите дръвчета. Когато цветовете набъбнат, когато пъпките са на ръба на отварянето си, хората се струпват около дърветата, оставят егото да притихне в благоговейно преклонение пред красотата, пред парфюма на очарованието, на експлозията от чар и вълшебство, което води съзнанието им към дълбините на собственото им вдъхновение. Цъфтежът на цветята е оргазъм, екстаз. Сексуалният оргазъм е като разцъфтяването на цветовете, проява на любовта е. Проява, но една много енергоемка и черпеща от ресурсите проява. Но е изява на любовта, на същата тази любов, която вдъхновява поета, насища със заряд творчеството на човека на изкуството или учена. Сексът и телесността се отнасят към вдъхновението така, както оргазмът към любовта. Телесните части, телесният оргазъм не са самата любов, не. Но са нейни прояви, когато са свързани с нея в едно разбиращо и пълно с доверие единство. Има цели методи, системи, които се занимават с канализирането на секса в любовта, с обожествяването, с въздигането до първоизточника му. Когато видиш красива жена, можеш да се възхитиш, можеш да почувстваш как тези прелестни извивки и телесни форми са проява на космическия женски принцип, на любовта. Когато в самия теб нагонът и любовта са не сцепени в неразбиращо разделяне, а свързани, тогава когато съзерцаваш женската красота, първоначално надигащата се страст се превръща във възхищение, в преклонен възторг пред красотата на богинята, проявяваща се през тези преходни форми, през това земно цвете. Да, любовта надхвърля старостта, болестите, преодолява дори смъртта. Но телесната красота не само, че не е нещо различно, но е пряка нейна проява. Временна проява – днес я има, след няколко години изчезва. Цветето днес цъфти, а след няколко денонощия се спаружва. Преходност. 

Във временната проява на красотата през тази преходност можем да съзрем не друго, а изява на същата любяща естетика, която мъдрецът преживява в дълбока молитва и медитация. Когато видиш красива жена, ако в теб липсва въпросното сливане между нагон и любов, започваш да въжделяваш. Когато тази свързаност присъства, виждането на красотата в тези гърди, ханш, прелестни бедра, дупе, лице, приказното очарование на тази магична походка, поглед и завладяваща прелест, се превръщат в медитативно, любящо блаженство, в преклонено оценяване и възхита пред проявата на любящата естетика на космическия фемининен принцип в жената.

В свещената кабала, но и в науките на мъдростта, както споменах, е постулиран принципът "каквото горе, такова и долу." Не е нужно ли е да си пророк и мъдрец, за да почувстваш и преживееш величието на красотата, проявявана през жената. Прекрасна мистика, великолепна приказка разказва женската красота. Изумителна е! Приказка за единството между тези фантастични физически форми и космическото съвършенство. Защото Вселената е жена. Някои мистици твърдят, че женските гърди, бедра, лице, полови органи и т.н., пряко корелират с определени космически съзвездия, принципи, процеси. Както и мъжките, разбира се. Но, ако мъжкият принцип е посланик на космическата етика, на законите на Дхарма, женският радиира обаянието на естетиката, на красотата на безкрая... Да не се възхитиш на женската красота, е своего рода престъпление, неоценяване творението на майката природа, вложила толкова много и такова прекрасно качество във вдъхновяващите женски форми...

Орлин Баев













четвъртък, 15 септември 2016 г.

Лоното на живота - медитативен скрипт

Сега, когато чуваш гласа ми, докато тялото ти се намества и разполага все по-удобно – пусни всичко, което иска да излезе, да го направи. Да се отпуснеш, или да се ядосаш, да потънеш в релаксация, или да нервничиш. Има ли нужда да ги противопоставяш, когато отдавайки се осъзнато на тревожното нервничене, можеш да потрепериш с радост, която прегръща точно това напрежение, мхм, да, точно това усещане. Когато оставиш всяко противопоставяне да си отиде в това психично айкидо, напрягането се превръща в пътуване към отпускането. Колкото повече с удоволствие наблюдаваш и галиш със светлото си внимание това или другото напрежение в тази или онази зона на тялото си, толкова повече спокойствието от зоните на доверието се прелива и залива, погалва и помита, включва и обема, завибрирва и прихваща тези заряди в себе си, в още по-естествено и плавно, сигурно разстилащо се в теб сега или след малко, когато се случи спонтанно, спокойно отпускане! Да! …

Съзнанието може да подскача като муха пред бездната от безкрайно вдъхновение. Позволи му да подскача. Докато го прави с мислите и заплитането в самата себе си, тази муха не е нужно дори да познава импулсите на потенциала. Прекалено малка е, за да обеме в малкия напръстник на съзнателното си вместилище океана от обич, сила, виделина. Някакси, странно как обаче, цялото ментално жужене, когато сега е все по-обемано от вълните на този океан, без да иска или не, застива смирено пред величието му, както човек седнал на ръба на Гранд каньон, се чувства като точица на хълбока на слон… 

Познавайки нищожността си, тази точица смирено разтваря присъствието си до нула, през която преминава всичкото. Кръгче, знаещо, че е само кръгче, чиято роля е да пропуска съдържанието на любомъдрието, носещо свобода!

При всяко издишване, да. Това потъване в смиреното доверие, при всяко издишване. Все по-тихо и фино издишване, водещо съзнанието надолу, надолу, надолу и навътре,  нагоре, нагоре, нагоре  в трансформацията, към океана на несъзнаваното, към разширението на сливането в тази адвейта  - недвойнствеността на целостта ти! Докато съзнанието се люшка от това към онова, величието на подсъзнанието ти бива прегърнато от светлината на свръхсъзнанието, в тази прегръдка на любящо сливане, в която съзнателният ум започва да трепти във възторга на тишината, знаеща отвъд знанието, в мъдростта на виделината ти!  Когато умът се върти във вечните си лабиринти, душата ти предчувства сливането с духа ти, анимата ти бива прегърната от анимуса ти, Шакти блажено се отдава в обятията на Шива. Колкото повече умът иска да подскача, толкова повече безкраят на потенциала навлиза и обема, докато не е нужно каквото и да е, за да осъзнаеш тишината отвъд понятието за тишина, във вакуума, отвъд разбирането за вакуум. Там, където гласът на безмълвието шепти без да шепти с гласа, който го няма, в сърдечния ти разум! Да бъдеш Себе си, да – любяща, автентична самоувереност, там където потокът от творчество, за да бъде пропуснат, кара егото да притихне още повече, като дори очертанията на тази нула се превръщат в нищото, съдържащо всичкото!

„Общоприетото мнение е разруха на душата!“, казва мистикът. Сега, когато все по-магично се случва доверието или докато това отпускане води навътре в разширеното съзнание в съня, познаваш Себе си, отвъд клишето на сивата норма, стадното мислене и тясното съглашение за реалност. Да, Себе си – тогава, сега и завинаги тази самоувереност вече е и ще бъде, в теб, пребъдвайки в широкото пространство на това океанично преживяване. Бог и ти, едно! Ти, пламък от божествения огън! Да бъдеш Себе си!

„Обърни лице към собственото си лице. Освен теб, няма никого.“ Красив коан! Чувствайки или интуирайки красотата в посланието, все по-дълбоко в транса на потъване в съня, съзнателно извади Себе си от себе си, обърни се и се взри в лицето си. Виждаш само него, навсякъде, във всеки и всичко. Без да правиш каквото и да било, аналогията в метафората случва посланието… не разбирайки, знаеш как през себе си виждаш всеки и себе си отразяваш във всеки и всичко. 

Обиквайки Бога в Себе си, обичаш Бога в ближния си, в дървото, птичката, в чувстващите същества, сега когато го преживяваш. Дори скептиката не може да направи нищо, когато както майка оставя малко дете да лудува, я погалиш с обичаща закрила. Да – тогава съмнението зад нея се стапя и умът се отпуска във все по-дълбокото доверие в потенциала си!

Остави мълчанието да те отведе до лоното на живота!“
…………………………………………………………………………………………………..

Текстът в кавички: мистикът Руми

Орлин Баев


Мотивация, амбиция и маладаптивно програмиране

Мотивация, амбиция и маладаптивно програмиране

Забележка: Долният текст представлява разговор в писма между мен и жена, тревожеща се за, според нея, слабата си амбиция. Целият разговор можеш да намериш в сайта http://beinsadouno.com , в рубрика "психотерапия онлайн"

Н:

Здравейте! Виждам, че помагате на доста хора. Искрено Ви моля да обърнете внимание и на моя проблем. Проблемът е следния - липсва ми амбиция. Няма сфера в живота, която да ме влече и вдъхновява. Изчетох доста книги за самоусъвършенстване, за личностно развитие, както и за силата на визуализацията. Цял живот слушам как трябва да уча, да се развивам и да се усъвършенствам в дадена сфера. Но проблемът е, че абсолютно нищо не ме вдъхновява. Преди да се омъжа и да родя две деца си мислех, че това е моето призвание - да седя вкъщи, да готвя и чистя, да си поддържам дома и да си гледам децата. Родих породени деца, които се гледат много трудно, понеже са много палави, злояди и не искат да спят (да са ми живи и здрави!), попаднах на най-отговорния съпруг, който удовлетворява всичките ми желания, дори и в моментите, в които не сме били добре финансово. В крайна сметка се оказа, че и да си седя вкъщи не ме удовлетворява. Радвам се, че станах майка - може би това е нещото, което ми осмисля съществуването. Макар, че аз продължавам да смятам, че все още животът ми няма смисъл. Като цяло животът ми е супер, хората ме намират за много красива, цял живот съм се радвала на много обожатели, дори всичките ми близки са ми казвали, че не могат да повярват как може човек с моята външност, който може да постигне много, да не е никак амбициозен и да си стои на едно положение. Имала съм възможности да се омъжа за богати мъже, които искаха да ми свалят рая на земята, но според мен хората, които имат много пари не са качествени и като цяло не съм типичната жена в това отношение. Винаги съм предпочитала да имам свестен и морален човек до себе си, отколкото да се радвам на злато и пари, но тялото ми да бъде ползвано от кофти мъж... Цял живот се мъча да науча един език... доникъде не съм го докарала. Майка ми заема доста висок пост и ако бях амбициозен човек, щях да постигна много.... но не съм. Завърших успешно висше образование, но пак насилствено... защото обществото го изисква. Единственото, което може би ме радва е да имаме финансовата възможност да пътуваме с мъжа ми и децата, т.е. семейните почивки много ме радват. Но това с нищо не ми помага по отношение на амбицията. Когато бях малка бях певица, дори печелих много първи награди, но благодарение на това, че майка ми ме буташе да пея, защото виждаше таланта в мен, нямам никакво желание да развивам тази част от себе си. Като цяло не виждам никакъв смисъл от живота. Може ми ако знаех, че след смъртта има още нещо, може би шях да бъда по-надъхана. Като цяло не виждам смисъл цял живот човек да се трепе да работи, да учи и да се развива при положение, че ще отиде накрая три метра под земята. Единственото, което искам е да намерим с мъжа ми начин да увеличим доходите си, за да могат децата ни да се чувстват добре... не че сме бедни и незадоволени, по-скоро сме от средната класа. Да речем, че два-три пъти в годината имаме възможност да отделим около 1000 лв, за да си направим екскурзийка с децата. Но въпреки, че имам такова желание по отношение на увеличаването на доходите си, пак нямам амбицията да си размърдам мозъка, за да се случи. Хем го искам, хем не виждам смисъл в този живот за нищо. В тази връзка винаги съм се чудила на хората, които искат да стават известни и искат да стават звезди... защо за Бога им е това? За да гъделичкат егото си? Това ли ги храни? Що за храна е това? Изключително апатична съм към всичко. Когато съм вкъщи нямам търпение да отида на работа, когато съм на работа - нямам търпение да свърши работното време и да се прибера вкъщи. В момента, в който се прибера и пак изпитвам същото чувство... Бях записала още едно висше, за да докажа на себе си, че мога да съм амбициозна.... но не го докарах доникъде. Иначе имам една магистърска степен, но какво ли от това... Това, което записах и не успях да завърша е Реторика - записах я, защото си мислех, че съм стеснителна по отношение на общуването ми, но като тръгнах на лекции и като се запознах със състудентите ми, установих, че 90% от тях си имат доста сериозни проблеми с общуването и, че не съм част от тях... изкарах два семестъра и реших, че и това не е за мен... След всичко, което научих там, установих, че човек по отношение на говоренето си не може да се промени чрез учене. Или го имаш дар словото или го нямаш. Аз по-скоро го нямам... това и беше причината да запиша. Изчетох доста учебници и книги, но нищо... все още нямам желание да развивам дар словото си. Не мога да си обясня защо изпитвам такъв мързел да мисля - нямам никакво вдъхновение дори да мисля... и се чувствам нещастна от това. Изключително апатична съм към всичко! Моля ви, помогнете ми!

Орлин:

Според мен, казусът ти се свежда до два централни фактора:

1) Представата на другите в теб за амбиция, интернализирана като собствена такава.
2) Действително непознаване на себе си, от което следва реално безсмислие. Част от непознаването е свързано с горната точка.
....................................
По първа точка: Майка ти е на висока обществена позиция и вероятно те е тласкала към амбицизна кариера ако не с думи или поне ако не само с думи и отношение, то със самото си поведение и пример. Красива си, а представата на хората за красивата успяваща по амбициозен начин жена също е в противоречие с това, което си ти. А това, че си чудесна майка, работиш, грижиш се за мъжа и децата си, вече никак не е малко. По-скоро влиянието на другите, което приемаш за свое, отколкото същността ти, те тласка към лелеяната от теб амбиция. Всъщност, амбицията е бягство от страха от провал и нищожество. Тя е изгаряща болезнено страст, подхранвана от сенчести страхове. Великите мъдреци винаги твърдят, че колкото повече страст (амбиция), толкова повече нещастие има в живота на човека. Защото задоволяването на амбициите единствено прехвърля щенията им в още по-амбициозна плоскост, а подхранващият целия процес страх става още по-перманентен и устойчиво силен. Амбицията е бягане от сянката. Ако сама или в процес на психотерапия осъзнаеш натрапените ти отвън представи за стойностен живот, свързани с амбицията и ги разделиш от Себе си, ще можеш истински да оцениш това, което си и вече се случва с теб. Тогава се доближаваш по-плътно до Себе си, познаваш действителните си потребности повече, което разтваря пространство и за още по-цялостно себепознание.

По втора точка: ето някои насоки към по-холистично себепознание:

- Психотерапия - в нея анализираш и осъзнаваш характера си, перцепцията през която пречупваш мирогледа си, присъстващите в теб модели. Осъзнаваш и че можеш да промениш това, което е добре да се промени, тъй като спира допира със същината ти, от която идва смисълът. Правиш го. 

- Четене на добри автори: Учителят Беинса Дуно, Омраам Микхаел Айванхов, Ошо, Оробиндо, Сергей Лазарев, Вивекананда, Рамакришна, Хегел, Патанджали, Сидхарта Гаутама и посветените на словото му множество сутри, адвейта веданта, исихастки правословни писания, тантрите, упанишадите и т.н. и т.н. Споменатите автори и школи са само податки. Четенето ти помага да се ориентираш, да потърсиш и намериш, но и да тръгнеш по собствения път към самата Себе си, както и те мотивира да продължаваш да го следваш. 

- Медитация - от водена вещо визуализация, до чиста медитация. В нея, през смиреното доверие, се свързваш практически със Себе си, с източника на любов, мъдрост, свобода и смисъл,  с творческия си потенциал. Любящият смисъл, до който води медитацията, прелива от мотивация за проява. Тогава не си амбициозна, а си творчески мотивирана. Не можеш да не твориш, защото започваш да се пръскаш по шевовете. Да, разлика между его амбиция и вдъхновена мотивация има. Струва ми се, че търсиш по-скоро такава мотивация!

Н:

Благодаря за своевременния отговор! Снощи, когато прочетох това, което сте ми писали, нямах търпение да дойда на работа, за да мога да Ви отговоря... Цяла нощ си мислех за Вашите думи... 

Вашият отговор ме зареди някак си с по-различна енергия, непозната досега за мен. Днешният ден е по-усмихнат за мен - сякаш във всяко нещо виждам любов, колкото и странно да звучи... Накъдето и да се обърна, каквото и да видя, сякаш изпитвам хубаво чувство към него... както и някакво непознато спокойствие. Странно е за мен, но в същото време ми е и интересно.

Може ли да ми дадете съвет относно медитацията? Когато се отпусна да медитирам нещо конкретно ли трябва да си представям? Как се случва всъщност този процес? 

Орлин:

Радвам се - обаче е временно. Когато сама се научиш да пускаш его контрола в медитация, ще е почти постоянно с теб.

Не пропускай психотерапията и книгите обаче. Психотерапията на приземено пси ниво развързва когнитивни възли, без което по-натам се буксува. Книгите разширяват мирогледа, но и мотивират стъпките по пътя към Себе си.

Медитацията. В началото е нужно да имаш отделено време за това. Сутрин и вечер примерно. Ако спиш що годе нормално, добра идея е да посрещаш изгрева. Ако има морски бряг или хълм до вас, о'к, но и от терасата е същото. Има блок отпред - никакъв проблем - заревото пак е там! Ако е слънцето, хубаво, ако е свещ, добре. Ако е наблюдение на дъха, чудесно. В ранните деветдесет работех като въоръжена охрана в един склад с ценни стоки - през нощта наставаше мистична тишина и само една лампа се чуваше - силно жужене. Просто потъвах в звука. Сякаш ме водеше в един различен свят на обич, виделина, човещина и сърдечност... Та, имаш си време за своите сесии - 20-30 мин. стигат. Ако ще се запознаваш с йога, малко дишане, известна позиция на тялото, прав гръб... Но, може и по други начини. Състоянието е еднакво, а традициите, които водят до него, са много. Едно е слънцето, но много пръсти го сочат. 

Та, сядаш, успокояваш дишането, отпускаш тялото. Постепенно тялото сякаш натежава, почва да изчезва. Тогава ще забележиш или вече виждаш, че дишането се е забавило, последвало е отпускането, станало е фино, почти незабележимо, медитативно. В йога го наричат кайваля - дишането на медитацията. Да, тялото се отпуска все повече и кара и дишането да го последва. Дишането релаксира до медитативно и тялото още повече потъва в блажено доверие. Не е нужно кой знае какво да правиш - медитацията е да не правиш. Както си седнала, умът ще ти каже 1001 неща, ще ти напомни за чиниите, които чакат да ги измиеш, за сиропа на децата, за служебната задача, за онзи телефонен разговор, който трябва да проведеш или когато телефонът звънне, да скочиш и отговориш. Това е твоето време и както оставяш телефонът да си звъни и спре, така и всички тези мисли да идват и си отиват. Сега, когато се случва его незнанието, се вадят свързаните с него тревожно-виновни програми - изплуват. Тогава медитативният избор е да отпуснеш его защитите, с които си свикнала. Рационализациите, нащрека, предъвкването, потискането, стягането. Да, точно така, правилно чувстваш - да се отпуснеш, да оставиш да преминат - Let go! Заедно с отминаващите и разтварящи се защити, се топят и страховете. Няма кой вече да ги определя като такива, а и нищо не ги поддържа - случва се чудо, трансформация. Едно обемно пространство на обич, светлина и волност обхваща вехтите програми и започва да ги топи. Не е нужно с ума си да разбираш медитацията - мхм, никак даже. Можеш обаче или да го оставиш да притихне смирено, или да позволиш на его незнанието и загубата на невротичния контрол да бъдат погалени от любящат амъдрост извътре. Просто се случва, естествено както слънцето изгрява, сега когато оставяш перестите облаци на автоматичните мисли, купестите облаци на предъвкването и слоестите облаци на дълбоките програми в теб да отминат, когато сега непривързано ги пуснеш. Непривързаност, да. Не помни тази дума, тъй като дълбоко в себе си знаеш как свободата ти иска преживяването на смисъла ѝ в пълната ѝ естественост. Ако знанието е да трупаш битове информация, то в медитацията отпускаш, разрешаваш да не знаеш - за да се установиш в автентичната си мъдрост, която вече познава смисъла, любящата мотивация и радостта да живееш от сърце и душа! 

Спомням си в казармата, вътрешни войски в Нови Пазар, по време на нощните караули, вървях с малки стъпчици, с автомата на рамо, в хрущящия сняг. Тишината бе така наситена, че сякаш един друг свят проникваше в този. Свят на хармония, обич, безкрайна сила и преливащ смисъл. В медитацията, когато си потънала навътре, си в транс. Когато след време я живееш и сега четейки тези редове, вече сърдечно я предчувстваш и преживяваш, целият живот се оказва проникнат от този божествен свят, от медитацията. Тогава или сега вече не си в откъснат транс - той е само начален допир, стартов пробив - целият бит е насища с живота от сърце! 

В медитацията си здраво стъпила на земята, умът е тук. Просто съзнаваш, че не си този ум, а той свързан с консенсуса за социална реалност качествено, може да замълчи или да работи, когато Ти му кажеш. Съзнаваш, че Ти си много повече от ума, чувствата, телесния скафандър. Вечност си, която само з амалко играе играта на бинарното училище, земния живот. Наблюдател си. Когато отначало наблюдаваш дишането, молиш се, фокусираш се в мантра, идея, визуален или звуков стимул, вниманието се фокусира. След време започваш да наблюдаваш как вниманието на ума ти се фокусира, смирява се, отпуска се, прекланя с доверие в безкрая глава. А Ти - вече самосъзнанието ти е в зрителя, душата, вечността. Отначало е само усещане. Постепенно прераства в допир и сливане с цял един свят - с целокупния, божествен свят. Тогава си свързана. Тогава целта на религията (религаре - ресвързване) започва да се случва. Свързана и единна си с Битието. Започваш да осъзнаваш, че си част от разумен промисъл, че всичко е синхронично и няма случайности, че и космите на главата ти са преброени, но и че си сътворец на твореца, пламъче от огъня Му си!

Н:

Благодаря Ви отново за отговора. Започнах да чета на Ошо - Творчество. Надявам се да ми отвори очите и душата, за да успея да намеря творческата мотивация в себе си. Искам да се заобичам, но повечето книги, които съм чела преповтарят по различен начин едни и същи изтъркани неща. Надявам се сега да съм попаднала на по-различна книга. Искам да имам самочувствие и да изпитвам любов към себе си. Мисля, че това, че не изпитвам любов към себе си също се явява като голям проблем. Има хора, които са ми казвали колко много ми се възхищават, но аз не мога да разбера на какво се възхищават. 

Орлин:

"Искам да имам любов!" - и Ошо ще ти го каже. Махни искам, махни аз имам, тогава остава любовта! Искането ти пречи! А мотивацията, тази творческата - тя е нещо различно. Тя е любяща, приемаща всеки страх от провал, малкост и "не ставам". Позволявайки си да си най-нереализираната не ставаща, тогава си Себе си, ставаща за всичко!

Н:

Вие ме изпълвате с наистина необяснима енергия!

Орлин Баев, психотерапевт





Как да си хвана гадже?

 Как да си хвана гадже?

Забележка: В долните редове копирам отговора си до социално тревожен джентълмен, който жадува партньорска интимност. Отговорът ми е необработен, спонтанен и може би, именно поради това, есенциален и ключово силен.Текстът е насочен към мъже в подобна ситуация! 

Х:

Здравейте! Ще се радвам някой ако си даде мнението!

Значи проблема е там,че имам проблем с жените.Винаги съм се срамувал да говоря с някой от противоположния пол,пък и в последно време само мълча,винаги мисля какво да кажа.Дори и да е момиче,което не харесвам,пак ми е по-трудно да говоря,отколкото с мъж,с мъжете съм отпуснат и нямам проблеми,дори и да имам,не ми пука особено. Регистрирал съм се в няколко сайта за запознанства,да видя дали ще ме хареса поне на външен вид някое момиче,нали първото нещо,което гледат е снимката,пък аз си мисля,че не съм грозен,но явно само така си мисля,или имам такава енергия,че и виртуално ги отблъсквам.Едно време като бях ученик (Сега съм почти на 30) и като ме заговореше момиче,ставах и си тръгвах,не можех да ги гледам в очите,усещал съм на няколко пъти,че ме  харесват определени момичета,но естествено страха е непреодолим и съм си стоял и съм си гледал в една точка и не съм го отдавал много на комуникация,поне сега нямам тези проблеми,никоя не ме харесва и нямат голямо желание да ме заговарят,то май аз съм жената,би трябвало аз да ги заговарям. Чел съм хиляди статии как трябва да се държим с жените,да не сме отчаяни,да се пробваме и че няма какво да загубим,консултирал съм се преди и със специалист,помогна ми, разбрах си повечето проблеми,но пак съм си същия,знам че не губя нищо и няма нищо страшно дори и да ме отрежат,обаче пак не се вземам в ръце.Сега поне не съм така срамежлив,но е същото,не мога да си намеря теми за общуване,стоя и мълча с разликата,че не ми пука толкова за чуждото мнение. И винаги ,цял живот съм бил в мъжка компания,много рядко сме имали момичета в компанията. Скоро открих този сайт и ще бъда благодарен някой ако отговори,да видя различни гледни точки! Имам чувството,че съм прокълнат да не си намеря приятелка,нещо ме спира да съм отпуснат с жените,дали са някакви проблеми от детството,нямам си идея. Нямал съм приятелка през живота си, не мога да се похваля с хубава работа, хората на моите години имат деца вече и работят някъде по специалността си. Аз цял живот нищо не съм правил и сега и да съжалявам и да не съжалявам няма да ми помогне. Изпуснал съм си моментите едно време с момичетата,заради този срам,пък сега си мисля ,че с всеки изминал ден затъпявам,дали ще видя нещо или ще чуя и мога да го говоря цял ден,някак си губя вече способност да говоря на различни теми и да се включвам в разговори,дори и с момчета. Дори като пиша сега пак се оплитам, не мога да се изразявам ясно,пък да не говорим на живо как е.

Орлин:

Казваш, че си ходил при психолози, че си по-самоуверен. Писането тук в различни теми, в които разсъждаваш, би ти помогнало много да оформиш писмен изказ, който естествено се прехвърля в устно изразяване. Чел си пик ап стратегии и т.н.

Това, което се прави в личната психотерапия, е: медитативна/ хипнотична работа за самоувереност, която постепенно започваш да правиш сам с аудио сесиите на терапевта си; да се поработи с изкривяванията в мисленето по отношение на запознаването и разговора с жени. 

Посещението на пси група пък ти помага силно да предизвикаш страховете си, когато се разкриваш и си искрен пред жени, да говориш пред жени (доста от посетителите на пси групи са жени), шлифоваш изказа си, претръпваш на притесненията си от мнението на хората, осъзнаваш, че не толкова тяхното, колкото твоето мнение за самия теб те спира. 

След няколко месеца такава работа, си готов за поведенческата такава. Защото действието тук е това, което истински променя нещата! Бидейки мъж, няма разлика дали си поставяш бизнес цел или целта ти е самоувереност при общуване с жените. И в двата случая, набелязваш подходящите, адекватни, постъпателни и упорито следвани стъпки, гъвкаво лавираш, но следваш целта си неотклонно. Тоест, имаш задача, цел за постигане - работиш по нея упорито, отдадено и резултатите неизбежно идват!

С психотерапевта или с други момчета от пси групата се уговаряте, виждате се в някой мол или на централната градска улица и ... заговаряте момичета. Заговаряте и поддържате разговора. Отначало целта е нарочно и умишлено да се изложиш, да чуваш колкото се може повече не-та. За жалост, виждаш, че колкото и да се стараеш, на десет така заговорени мацки, колкото и дървено да се държиш и колкото и да си се препотил, няколко с охота си дават телефоните и приемат поканата за кафе/ бира, дори веднага. След десетина такива игри/ лова/ излети, почваш чувствително да претръпваш на страховете си, да говориш много по-свободно. Вече си събрал една камара телефони, звънят ти самите момичета и се чудиш какво да ги правиш толков амного. Но, играта започва да ти харесва. Вече си обръгнал на непринуден разговор още в пси групата, на улицата с умишленото излагане още повече и вече започваш да се наслаждаваш, да въртиш словото с удоволствие, да си по-отпуснат и чувстваш момичетата и четеш посланията им с все по-голяма лекота. Виждаш, че пик ап техниките са общо взето, твърде механични и дори ти пречат да бъдеш себе си. Защото нали искаш да си с момиче, което приема теб, а не скалъпена маска! Все повече самоуверен си, излъчваш сигурност емоционална, ментална, енергийна. Ако към това добавиш и професионален успех, известен адекватен финансов статус и се облечеш в нормални дрехи, както и когато качиш девойката в нормална кола, всичко си идва на мястото. 

Ето една моя статия: "Какво иска жената от мъжа?" .

Пишеш за сайтовете за запознанства... В тези сайтове всяка що годе нормална жена получава поне стотина писма на ден и шансовете ти са наистина малки - не само твоите. Освен това, жената за разлика от мъжа, преценява мъжа далеч не само по снимката и визията му въобще, както четеш в статията ми. Мъжът е по-често визуален, докато жената кинестетична, емоционална, търсеща силата, смелостта, пробивността, решителността в мъжа. Тази решителност, гарнирана с нормален финансов и социален статус, нормален интелект и самочувствие са, които жените обожават! Доизграждаш ги в самия процес, за който говоря! 

Някъде в ума на някои мъже вирее странната идея, че за да са интересни на жените, е нужно едва ли не да им свалят звезди, да резонират твърде много с тях, да ги забавляват. Да, но тогава се превръщаш в клоун, в радио, в сервитьор (слуга), нежели в мъж. Жената цени силата в мъжа и когато я има, сама се равнява по него и го търси! 

Като цяло, есенцията е, че възнамеряваш да пробиеш в тази посока, доверяваш се на мотивацията си и действаш. Действие често без да знаеш, често със скачане в непознатото - именно способността да поема риск отличава смелия мъж от треперливия. А смелостта не е липса на страх, а прегръщането му и действието ведно с него, сърцато! 

Може много да се разтягат локуми, но горното е есенция на един спонтанен дъх! Това е! 

Орлин Баев, психотерапевт




Мотивирана дисциплина. Дисциплинирана мотивация


         Мотивирана дисциплина. Дисциплинирана мотивация

Забележка: Текстът по-долу представлява обмен на писма между млад джентълмен, преживяващ липса на мотивация при дефицит на вниманието и мои отговори. Спестил съм отговорите на колеги. Тях, драги читатели, можете да видите в оригиналната тема, във форум http://beinsadouno.com , рубрика „психотерапия онлайн“.

Орлин:

Ако ти кажем: хвани се на киокушин/ bjj , преброй един буркан с песъчинки, прехвърляйки го в друг, ще те насочим горе долу правилно, но през главата... Тодор те насочва към неорганизирания хаос на творчеството - защото то винаги надхвърля стандартите за ред и норми на съзнателния ум. Творчеството се намира при затихване на ума, в опитите за ментално съсредоточаване, а отвъд него, в медитативното литване в потенциала. Когато правиш нещата с интерес, подхранван от сърце и душа, тогава мотивацията идва естествено и е постоянно поддържана отвътре. Такава мотивация се събужда чрез себепознанието, идващо от доверието в творческия хаос. Това е по-силният път. Разбира се, дисциплината, за която споменах отначало, също не е за изхвърляне. По-скоро се комбинират двете! Ако не си ме разбрал, значи си на прав път!

Енчо:

Благодаря ви за отговорите и за желанието да ми помогнете, д-р Първанов и Орлин!
На д-р Първанов му отговорих и благодарих на лични и ще последвам препоръката му.

Затова сега само до Орлин:

Специално киокушин карате или BJJ не съм тренирал, но до преди година и половина - две ходих по няколко пъти на седмица на тренировки по бойно изкуство, производно на айкидоджутсу. Не знам, дали има толкова голямо значение бойното изкуство, но да, бих могъл да кажа, че тогава не помня да ми се е случвало чак толкова често да се депресирам така. Пак си бях неорганизиран във всяко отношение, но някакси може би нямах толкова време да си обръщам внимание и да осъзнавам, че всъщност не правя почти никакъв напредък във важните за мен лични ангажименти. Ходих редовно на тренировки за около година, но след това прекратих, поради лично неразбирателство с учителя, а и реших, че съм задоволил интереса си към бойните изкуства и исках да пробвам нещо ново.

Относно художествените занимания и творчеството, признавам, че никога не съм се занимавал сериозно, въпреки, че се наслаждавам на музиката и понякога дори ми идват мелодии отвътре и се опитвам да пея. До настроение е... Инженерната област в която е образованието ми и работата ми сега, до някаква степен изразходва креативните ми стремежи и енергия, ако търсенето на нови решения в чисто интелектуална област може да се брои като художествено занимание...

Известно време се опитвах и да медитирам. Да стоя спокойно и да се концентрирам само върху дишането си. Основите... Освен да ме успокоява емоционално до някаква степен, друга полза не успях да постигна с него и изгубих желание да се занимавам редовно с него... В крайна сметка иначе се превръща в още едно занимание от списъка със задачи, за който споменах по-горе.

Аз винаги се стремя да се занимавам с нещата с интерес. Нямам търпимостта да се занимавам дълго с нещо, което не успява поне по някакъв начин да грабне любопитството и интересът ми и да не обещава да подобри уменията ми един или друг начин. И си мисля, че познавам силата на мотивацията и се стремя да използвам личната си мотивация винаги, когато мога.

А за дисциплината... признавам и осъзнавам, че ми е слаба черта и е нещо, което съм се стремял и все се стремя да подсиля в себе си. Както казах, винаги гледам да използвам мотивацията си, защото ми е твърде трудно да действам против емоциите си и използвам всяка възможност да ги обърна в полза на това, което искам да постигна. Някой път ми се получава, друг път не толкова много, но винаги ми изисква доста психическа/емоционална енергия, която естествено не винаги мога да събера.

Благодаря ви отново за желанието да помогнете и за предложенията!

Поздрави,
Енчо

Орлин:

Дисциплина и мотивация - липсват ти. Дисциплината е по-външен, поведенчески акт. Просто правиш еди си какво си. Мотивацията е вътрешен процес на интерес, тяга към постигане на цел. Дисциплината сама по себе си подхранва мотивацията, а мотивацията дисциплината. Казваш, пробвал си медитация. Да, но тя се прави с години, като в началото е само пробване, имитация, докато стане истинска. не става с пробване, а с упоритост. Мотивацията тук се подхранва от добри книги на тази тема, а правенето си е правене. 

 Бойните изкуства - има значение кое. Киокушин, мма, bjj болят, много болят, а усилията са неимоверни. Правиш ги обаче заедно с други и те повличат, дърпат те, палят те. Когато боли, когато е трудно, посланията предавани на психиката ти и проникващи дълбоко в подсъзнанието ти, са: мога, издържам, продължавам въпреки трудността, харесва ми трудността, приемам болката, обичам предизвикателството, мога още, мога повече, търпеливо следвам целта си, търся варианти и не се отказвам, търпя и следвам пътя си, мога, мога, мога, дисциплина, дисциплина, дисциплина... 

Преди време тренирах киокушин повече от седем години - останали са ми именно тези послания, дълбоко в дългосрочната ми памет. Затова ти препоръчвам истински предизвикващо и мъжко бойно изкуство. Но, дори едно тичане на 20 км. Върши работа. Посланията към подсъзнанието ти, когато е правено редовно, са: продължавам, издържам, справям се с напрежението и трудността, фокусирано се движа към целта си, колкото е нужно, разпределям усилията си според целта си, концентрирам се и намирам мотивация, извличана от харесването на усилието и напрежението, поддържам вниманието си еднонасочено в напрежението, което е на ръба на предела ми и затова умът ми просто изключва и фокусът ми е изцяло и само е усилието... А това е само един спорт - посланията обаче са дълбоки и силни. Преди време ходех за няколко месеца на айкидо, а сега до кабинета ми има айкидо дожо - ами тези момчета само дето не заспиват, усилията са почти нулеви, а психичните послания, макар и добри, съвсем различни от тези, които са ти нужни. 

Когато така направиш известен пробив в дисциплината и мотивацията си, те се пренасят във всяка сфера от живота ти - в професията например, която за всеки мъж е важна област. Ставаш маратонец в живота си - можеш да следваш дългосрочни цели, които отнемат години и десетилетия за постигането си. Тогава, след такъв пробив с по-базисен метод като спорта, си готов за по-фините такива. Като менталното фокусиране, визуализацията, медитацията. А от по-житейско приземените - прочитането на класиците например... 

Живеем в свят, в който вниманието ни е грабвано от хиляди подскачащи образи в медиите, нета, игрите. Умът масово се превръща във все по-недисциплинирана, хиперактивна и с дефицит на вниманието, подскачаща маймуна. В огромна степен си просто продукт на съвременното общество... 

Можеш да промениш всичко обаче!

Енчо:

Благодаря ти за бързия отговор и подробното обяснение, Орлин!

Съгласен съм с теб, липсва ми дисциплина. От както се помня, не се сещам за нещо важно в личен план, което съм постигнал, което да е изисквало продължително време да се боря с несполуки, трудни моменти и като цяло да е било психически и/или емоционално натоварващо и да съм се справил сам. Всичко по-продължително, като образованието ми, постигането на няколко степени в бойното изкуство, което тренирах, постижения по олимпиади... всяко от тези неща съм ги постигнал благодарение на упоритостта на родителите и/или учителите ми и това, че не са ми позволявали да се откажа. Всъщност, ако един месец, може да се счита за "дълъг период", това да се преборя с процеса по подбор в настоящата ми месторабота изискваше доста усилия от психическа и умствена гледна точка, както и почти целодневна работа през този един месец. Това на фона на силна надежда и почти нулева гаранция, че в случай, че приключа задачата и я предам, няма да се окажа измамен и без работа и финанси. През това време преминах през 2 или 3 мини депресии, които можеха да ми попречат, но благодарение на толерантността на работодателя ми, все пак ме приеха.

За бойните изкуства, със сигурност не бих казал, че съм имал време да ми е скучно по време на тренировките и да заспивам, особено след като учителят ми (поне така ми изглеждаше), хранеше надежди в мен и съответно изискваше повече отколкото от останалите ученици. В тренировките повече бяха застъпени ключови техники и техники на земя, (подобни на тези при BJJ), както и хвърляния, работа с палка и нож. Често правихме и спаринги на база научените до момента техники. До голяма степен и поради упоритостта и отдадеността на учителя, тренирах толкова дълго, като се има предвид, че от доста по-рано обмислях, да се откажа.
Съгласен съм, обаче, че ударната техника на киокушин или MMA би била доста по-болезнена и съответно би изисквала лична сила на духа за да се продължава да се практикува.

Едно нещо обаче не го разбирам съвсем. Как да практикувам продължително нещо, което би ми изградило дисциплината, след като именно самото практикуване на това нещо изисква дисциплина от моя страна (изключвам възможността да бъда принуждаван, защото тогава обикновено бих изпълнявал чужди, а не свои желания)?

Орлин, благодаря ти отново за отговора и желанието да ми помогнеш! Моля да ме извиниш, ако горните редове звучат по някакъв начин като заяждане или неодобрение в това, което казваш, защото не е това целта ми. Споделям ситуацията максимално подробно, в случай, че нещо важно се крие в детайлите.

Поздрави,

Енчо


 Орлин:

 "Как да практикувам продължително нещо, което би ми изградило дисциплината, след като именно самото практикуване на това нещо изисква дисциплина от моя страна"

Все едно питаш "Как да построя къща, когато я няма? Или "Как да направя торта, когато не е тук?". Има ги съставките обаче. Има ги тухличките и хоросана. Самото скачащо внимание е съставено от хиляди тухлички. Хоросанът е спокойното, с желание и обич усилие по слепване на тухличките в обща посока, в обща цел. без престараване. Когато веднъж вече са слепени известен брой, вече има промяна. Тогава става по-лесно. 

 Препоръчан ти е психотерапевт - той ще помага в мотивацията ти, ще подкрепя дисциплината ти, ще ти помага да осъзнаеш, че тя не е трябва и гърч, а обич и радвам се на правеното.  

Енчо:

Орлин, надявам се, че наистина е толкова просто, колкото го представи! Естествено, не очаквам да е лесно.

Ако всичко е нормално, би трябвало скоро да се срещна с терапевта, който д-р Първанов ми препоръча. А после, каквото сабя покаже... Това което зависи от мен, ще го направя.
Благодаря ти, Орлин, за цялото отделено време и внимание! Благодаря и на д-р Първанов, че ме насочи към подходящ психотерапевт!

Стискайте ми палци!

Бих искал да използвам момента, да изразя радостта и благодарността си, че съществува подобна платформа, чрез която човек може да получи компетентно мнение по всякакви душевни и психични проблеми и търсения, направена от българи, за българи! На фона на всякакви чуждоезикови сайтове, занимаващи се с подобни тематики, които човек може да намери из интернет, наистина смятам, че има нужда от такъв, който е на български и е за нашата действителност.

А за основателите и целия екип на сайта, бъдете живи и здрави! Нека форумът бъде вдъхновението за множество бъдещи подобни инициативи!


 Орлин:

Мотивация и дисциплина се допълват. Мотивацията е вътрешният подтик, а дисциплината поведенческото правене. Когато има изобилие от мотивация, дисциплината е песен. Понякога обаче, се налага да се наблегне на дисциплината. Тогава вдъхновената мотивация идва с времето. В тази статия авторът силно се фокусира в дисциплината - добра, приземяваща и подтикваща към действия статия е. Опитът ми показва, че да, дисциплинираното поведение създава нужното ментално и емоционално състояние. Обаче променената ментална нагласа също способства за емоционална настройка, подтикваща към действие или понякога не действие. Двупосочен път е. Тоест, авторът е прав, но е краен, едноканален е. Добра статия.

Благодаря за благодарността ти, Енчо! 

Орлин Баев