За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 23 юни 2008 г.

Спортна психология. Спортен психотренинг




Победа


Страхът от публиката

Срамът и притеснението са постоянни заплахи в спорта, тъй като играта/ състезанието обикновено се случва пред публика. Сценичната треска пред тълпата ни подлага на огромнен ексхибиционистичен страх, който може да прерасне в сковаващ ужас и парализираща паника. Страхът от публично излагане идва от страха от провал, в основата на който стои ниска себеувереност.

Страхът от провал

В основата на страховата треска преди и по време на състезание се корени страхът от провал. Възможно е зад този страх да стои свръхизискващ родителски стил и честият провал в опитите за задоволяването му. Възможно е в живота на спортиста да е имало серия от провали, психотравмата от които не е била преживяна. Възможно е самото занимание със спорт да се явява компенсация и бягство от страха от провал и ниската самоувереност. При всеки спортист причината е индивидуална. Тук личностовият стил на спортиста е агресивно борбен.


Несъзнаваният страх от успеха

Колкото и странно да звучи, но несъзнавано може да ни е страх от успеха. Страх от това, че ще застанем на почетната стълбичка пред очите на всички, страх от това че сме недостойни и не заслужаваме победата. Страхът от успеха, както и страхът от провала се дължат на прекъсната връзка с дълбокия вътрешен извор на самоувереност, спонтанна радост, чувство за собствена ценност и значимост. При страха от победата обикновено личностовият стил на спортиста е пасивен. Една пасивна реакция на подчинение на заложените сублиминални сценарии "Аз не съм достатъчно способен и не мога да си позволя да успявам", "Аз съм малък и незначителен и неуспехът е това, което заслужавам" ...

Несъзнаваната вина от успеха

Успехът може да е източник и на вина. Вината от успеха е несъзнателна, но мощна бариера пред постигането му. Дължи се на страха от успеха и подлежащите му несъзнавани сценарии на фалшива скромност и псевдосмирен морал. Тези сценарии са като несъзнавано табу и когато то бъде престъпено, се задейства вината.

Страховете биват анализирани, осъзнати и съзнателно заменени с позитивни емоционални състояния и мисловен процес в психотренинга.



Спортен психотренинг

По-долу ще опиша основните методи, използвани в спортния психотренинг, чрез които се преодоляват гореописаните спъващи победата несъзнавани сценарии.

Настройка на целта или да знаеш точно какво искаш

Целеполагането е много мощна техника, която веднъж превърнала се в навик, се отразява върху просперитета във всяка житейска област.

Простичко казано, процесът на определяне на целите и задачите ви позволява да изберете къде искате да отидете в живота си. Като знаеш какво искаш да постигнеш, знаеш върху какво трябва да се концентрираш, за да го подобриш, както и ясно определяш това, което те отклонява или задържа в пътя към постигането му. Целеполагането дава дългосрочна визия и конкретна мотивация.

С поставяне на точни, ясно дефинирани и конкретни цели, си даваме възможност да предприемем конкретни мерки за постигането на тези цели.

С поставяне на ясни вътрешни и външни цели в процеса на спортната тренировка, ние постигаме:

* Подобряване на структурата и ефективността на тренировъчния процес
* Подобряване на качеството на напредъка в постиженията чрез ясното им дефиниране
* Увеличаване на мотивацията за постижения/ волята за победа
* Увеличава се удоволствието от собствената ефективност
* Подобрява се увереността в себе си

Изследванията показват, че хората които осъзнават и дефинират ясно целите си:

* По-малко страдат от стрес и тревожност
* Концентрират се по-добре
* Показват по-голяма себеувереност и самочувствие
* Представят се по-добре на състезания
* Щастливи са при техните спортни постижения и не се фиксират върху неуспехите си



Съзнателно планиране на реалистични цели

Отдаденост на спорта


Първата стъпка в плаирането на спортни цели, е да си дадете ясна представа за отдадеността си към вашия спорт. Ако не искате нищо повече от малко раздвижване отвреме на време, тогава трябва да имате различни цели от някой, който е решил да отдаде живота си за постигане на високи постижения в спорта.

Трябва да
осъзнаете ясно дали наистина искате да се посветите напълно на спорта или мотивацията ви е водена от желанията на родителите ви или на треньора ви.

Житейските цели като цяло и
как спортът се вписва в тях

Преди да вземете каквито и да е реалистични дългосрочни решения за развитие в спорта, е редно да обмислите какви са целите на живота ви, което ще ви помогне допълнително да прецените посветеността си на спортните тренировки в контекста на своята кариера, взаимоотношения, образование, както и други аспекти на живота ви.

Ефективно определяне на целите


Начинът, по който сте задали цел силно влияе на нейната ефективност.

Предварителни условия за правилно целеполагане:


* Разбиране на нивото на отдадеността ви на спорта
* Разбиране на нивото, което искате да достигнете в спорта
* Информация за уменията, които ще трябва да бъдат придобити и нивата на ефективност, която ще бъде необходима
* Знание за това къде ще се впише спортът в цялостния ви житейски план

След общите насоки се прилагат конкретни правила за постигането на ефективни цели:

* Позитивни изявления: изразявайте своите цели положително: "да изпълни тази техника правилно" е много по-добре, отколкото "да не сгреша и да не стана за смях"
* Конкретност: ако планирате конкретна цел, с конкретни дати, часове, средства за постигането и в конкретен контекст, така че постигането и може да бъде проследено, тогава имате реалната възможност да постигнете целта си стъпка по стъпка, както стената се изгражда тухла по тухла.
* Определяне на приоритетите: ако имате няколко цели, разпределете ги по приоритет. Това ви помага да се избегне чувството, че се разкъсвате между прекалено много цели и ви помага да насочите вниманието си към най-важните такива.
* Записвайте целите си, за да ги материализирате – това ще им предостави допълнителна сила.
* Разбийте плана в постигането на целта си на по-малки и достижимо изпълними цели, които изпълнявате една по една, докато стигнете до голямата си цел. Ако тръгнете да постигате направо голямата си цел, може да се отчаете от обемността и.

Определяне на конкретни цели


Определете конкретно измерими и изпълними цели. Ако контекстът и вашите собствени усилия позволяват реалното количествено и качествено достигане на дадената цел, само тогава тя може да бъде реализирана. Мечтите са добри само в началните етапи по определяне на общи целеви рамки. След това мечтаните постижения трябва да се «свалят» до конкретната действителност и да се осъществят стъпка по стъпка. Ако контекстът и вашите собствени сили и възможности твърде много се разминават с целта ви, опасността от напразни усилия и разочарования е голяма. Както казват на изток: «пътешествието от хиляда левги започва с една крачка». Поставете си амбициозна цел, но планирайте етапите в постигането и съобразно реалните условия и вашите възможности.


Определете реалистични цели


Целите ни биха могли да бъдат нереалистично високи например по следните причини:

* Други хора: други хора (фенове, родители, треньор, медии) могат да ви поставят нереалистична за вас цел, въз основа на това, което ТЕ искат. Попитайте се: «Аз ли искам тази цел? Наистина ли това е МОЯТА цел?»
* Недостатъчно информация: Ако нямате ясно, реалистично разбиране на вашия спорт, на техниките на изпълнението му и усилията и способностите, нужни за овладяването му, е трудно да определяите ефективни и реалистични цели.
* Най-добро представяне: Много хора определят целите си на базата на тяхното най-добро представяне, въпреки че това може да е било отдавна. Попитайте се: «Сега в същата форма ли съм катго тогава? Имам ли същото ниво на воля и ментална сила, мотивация и решителност както тогава?»
* Право на почивка и релакс. Когато определяте целите си, имайте предвид, че постигането им трябва да е свързано с радост и удоволствие, както и че почивката по пътя и естествеността на постигането на целта са гаранция, че това е именно вашата цел, а не такава натрапена ви от медиите или идеалите на някой друг.

Ако определите цели са твърде ниски


Освен това цели могат да бъдат зададени твърде ниски поради:

* Страх от провал: Ако се страхувате от провал, няма да можете да предприемете рисковете, необходими за оптимална ефективност. За адекватно вземане на решения и задаване на цели е нужна комбинация от самоувереност и здрав разум.

Неспособност или нежелание за усилени тренировки.

Целеполагането може да се обърка по редица причини:

* Акцентиране върху резултатите, вместо върху стъпките по постигането им.
* Целите могат да бъдат зададени нереалистично високи. Определете си реалистични цели.
* Целите могат да бъдат толкова ниски, че атлетът да не чувства предизвикателство от постигането им. Определете си реалистични цели.
* Целите могат да бъдат толкова неясни, че да не знаем дали сме ги постигнали или не: трудно е да се знае дали неясни цели са били постигнати. Ако постиженията не могат да бъдат измерени и напредъкът към тях не може да бъде наблюдаван, няма да знаем докъде сме стигнали, нито ще можем да си поставим по-висока цел. Задавайте си конкретни количествени цели.
* Целеполагането може да бъде безсистемно, спорадично и неорганизирано. Тук целите могат да бъдат забравени, постигането им няма да може да бъде измерено, а поставянето на нови цели ще бъде по същия размит и неорганизиран начин.
* Твърде много цели - това води до чувство на пренатоварване. Не забравяйте, че вие заслужавате време, за да се отпуснете и насладите на живота си, такъв какъвто е.

Постигане на целите и обратна връзка


Постигане на целите


Когато сте постигнали целта, дайте си време, за да се насладите на удовлетворението от постигането и.


Ако целта е била значителна и сте работили за нея доста време, възползвайте се от възможността да възнаградите себе си по подходящ начин.

Обратна връзка:
неуспех
Ако не сте успели да постигнете целта, не се отчайвайте или обезкуражавайте, а си научете уроците:


* Че не сте тренирали достатъчно често, интензивно, натоварващо и качествено
* Че техниката ви може би има нужда от корекция
* Че целта ви е нереалистично висока
* Че има какво да поработите върху психическата си подготовка – смелост, воля, мотивация, спокойствие, вътрешен мир ...

Превърнете съзнателно неуспехът си в път към успеха си – проверете реалността, сравнете я с насоката и интензитета на вашите усилия, психични качества, извлечете поука, научете урока си и решително продължете напред към победата.




Обратна връзка: успех

* Ако целта е постигната лесно, поставете си по-амбициозна следваща цел
* Ако целта е била постигната отчайващо трудно и бавно, нека следващата ви цел бъде по-лека. Не забравяйте, че това, в което сте наистина добър, ви доставя радост, вършите го от сърце и слекота. Изберете вашата цел.

* Ако при постигането на целта си сте забелязали дефицит в уменията си, вземете мерки.

Обобщение на целеполагането

* Целеполагането е важен метод за:
- определяне нивото ви на отдаденост на спорта
- определяне на приоритетите ви
- постигане на мотивация за тренировките
- Изграждане на самоувереност

* Ефективно задаване на целите ни:
- задайте целта си положително: „Аз успявам!” вместо „Аз няма да се проваля!”
- Дефинирайте целта си прецизно, конкретно, реалистично и ясно, в реалния си контекст и възможности.
- подредете целите си приоритетно – степенувайте ги.
- Запишете целите си. Така ги материализирате, конкретизирате и изграждате ясна представа за тях.

* Неуспехът в постигането на победа в състезанието е полезно, погледнато стратегически в дългосрочен план, защото ви дава възможност да осъзнаете ясно какво ви липсва – в техниката на изпълнение, издръжливостта, бързината, менталната устойчивост, смелост, спокойствие, концентрация и воля... Веднъж дали си сметка точно какво ви е нужно, можете да положите усилия за корекциите му.

* При успешно постигане на победа, позволете си да си отдъхнете и да се порадвате на победата си.

КОГАТО ВЕЧЕ СТЕ ОПРЕДЕЛИЛИ ТОЧНО ЦЕЛИТЕ СИ, ФОКУСИРАЙТЕ СЕ ИЗЦЯЛО В КОНКРЕТНИТЕ СТЪПКИ ПО ПОСТИГАНЕТО ИМ, А НЕ В КРАЙНАТА ЦЕЛ!

Визуализация

Вашето тяло е чудесна еволюирала спортна машина, състояща се наред с другите нещ от мускули, които могат да бъдат обучени за върхови постижения и нерви, които контролират мускулите. Главният ръководен център на всички нерви в тялото и мускулите ни е мозъкът, в който огромен брой нервни клетки са свързани в масивни невронни вериги и мозъчни структури.

Част от причината, че на децата им е нужно толкова дълго време в сравнение с животните, за да достигнат зрялост е, че ние хората имаме много по-голям брой нервни клетки в мозъка си. Първоначално мозъците ни са твърде
неорганизирани. Голяма част от процеса на израстването, ученето и придобиването на психична зрялост е процес на организиране на огромния хаос от взаимосвързани невронни мрежи в нашите мозъци така че да се утвърдят социално приемливи навици и поведение, умения и способности.

Голяма част от процеса на обучение и подобряване на спортните рефлекси и умения се състои в промяна, утвърждаване, автоматизиране и създаване на невронен праксис (автоматични реакции и изпълнение на сложни действия след многократното им практикуване) в нервните пътища на нашето тяло и мозък.

Невронните пътища могат да бъдат ефективно обучавани както чрез физическо изпълнение на поредицата от действия, така и чрез използване на техники като ментална визуализация – за мозъка ни менталното изпълнение е идентично с физическото. Поради това визуализацията е ключов елемент в практиката на всеки интелигентен спортист със сериозни намерения за прогрес в конкретната спортна дисциплина.

Въображението


Въображението е средството, чрез което можете да създавате, променяте или затвърждавате невронните пътища, които стоят зад изпълнението на поредицата от движения във вашия спорт. Координацията между вашите тяло, емоции и воля може да бъде постигната чрез обучение във визуализация в рамките на вашия ум. Живото въображение, наситено с воля и желание за усъвършенстване е движещата сила на вашия успех.

За мозъка ни няма разлика между стумулацията, получавана чрез физическа сетивност по време на тренировка и съзнателната ярка визуализация. Разбира се, визуализацията не може да замени реалните тренировки, но със сигурност е от изключителна важност като част от цялостния тренировъчен процес.


Разгръщане силата на въображението


* Въображението ви позволява да преживеете и се подготвите за събития от които се страхувате. Когато се освободите от страха от провала, тогава пътят към успеха се отваря за вас!
* Визуализацията ви позволява да застанете лице в лице и преодолеете психологическите си трудности, които спъват развитието ви в спорта. Въображението може да се използва за обучение по спортна психология умения, например за управление на стреса.
* Визуализацията ви позволява да преживеете пътя към постигане на победата, да влезете изцяло в ролята на победител, така че тя да стане ваша истинска природа.
* Визуализацията ви позволява да се видите отстрани при изпълнението на спортните техники. В пространството на ума ви не съществува време, а единствено състоянието на съзнанието ви. Можете да забавите времето, да видите пропуските си в техниката, да я коригирате, моделирате и промените. В процеса на ярко въображение преживявате всяко свое мускулно движение на фино невронно ниво, координирате интегритета в телесното изпълнение на техниката си, сливате в едно тяло, воля и емоция.

Въображението, в комбинация с дихателни упражнения може да бъде използвано за контрол над страха, стоящ зад състезателната треска – ключът е не да се борим със страха (което само го усилва), но да «плуваме» в него – това неутрализира емоционалната му сила и телесното сковаване и го превръща в гориво за устрема ни за победа.

Обучение за използване на въображението

Въображението трябва да бъде възможно най-ярко. Силният и мощен образ е по-ефективен и реален от един слаб, мъгляв и дистанциран образ, когато се представя на невронните пътища в мозъка ви. Изображенията могат да бъдат направени по-реални чрез:

* Използване на всичките си сетива в едно изображение - допир, звук, мирис, вкус и телесна позиция се съчетаават с отчетливо визуално въображение, като така се създават изключително реалистични ментални преживявания. Много важно е във визуализацията да включим и емоционалните си преживявания, които искаме да имаме по време на реална ситуация.
* детайлно вътрешно чувстване на усещанията, като например чувството на оптимален стрес и потока на адреналина в кръвта, дишането, текстурата на дрехите, миризмата на пот, чувството на фокусираното съзнание, звука и гледката на голямата тълпа и действията и, размера и формата на стадиона или залата, в които ще се състезавате. Важно е да се вплетат в едно цяло яркият образ на самия себе си и контекста, желаните емоционални състояния, сетивните телесни усещания и т.н. в жив образ, сякаш сте главен герой в прожектирания на вътрешния ви ментален екран филм. Вие не само наблюдавате този филм във вътрешния си ментален взор, но сте тотално въвлечен в него.


Започнете внимателно и развивайте силата и живостта на визуализацията систематично

Започнете естествено, знаейки че визуализацията ще се подобри сама с времето и систематичното и практикуване. Не се отчайвайте при неясна визуализация или «бягащ» ум. Както се казва на изток, пътешествието от хиляда левги започва с една стъпка. Умът е като буйна маймуна и има нужда от време, за да бъде укротен и впрегнат в съзнателна работа. Когато възникват отклоняващи мисли, не се борете с тях (така само се вкопчвате в тях и те ви грабват), а спокойно ги оставете да се разтворят в пространството на ума ви, докато се връщате към живата, сетивно и емоционално наситена визуализация.

Отделяйте толкова време за визуализацията, колкото чувствате, че ви е приятно. Започнете с 5-10 мин. Няколко пъти на ден: след събуждане, преди заспиване, в автобуса, когато имате възможност. В началото практикувайте със затворени очи, в тиха и спокойна обстановка, в релаксирано състояние. С напредването на умението ви за ментален фокус, ще може да преживявате силна и наситена визуализация винаги и на всяко място, дори вървейки и с отворени очи. Не се престаравайте с концентрацията – прекалената концентрация само затруднява визуализацията. Насочвайте ума и емоциите си нежно, със съвсем леко волево усилие.

Подобряване
на Техниката чрез наблюдение и подражание на майсторите

Съзнателно имитирайте майсторите във вашия спорт. Изберете си тези, изпълнението и стилът на които ви допадат най-много. Наблюдавайте ги: на живо или на видеозапис. Запомнете всяко тяхно движение, емоционална реакция, трепване на лицето, поглед и дишане. Визуализирайте техните изпълнения по време на менталната си практика. Слейте се с примера си за подражание. Идентифицирайте се с него. Станете този човек.

Обобщение на визуализацията

Вашето тяло е усъвършенствана система, задвижвана о
т мускули и контролирана от нерви, повечето от които са в мозъка. Нервните пътища в мозъка ви, които са най-важните в спорта, се обучават или чрез реална тренировка и стимули или чрез съзнателна ярка визуализация.

ФОКУСИРАНЕ


* Фокусирането е съсредоточаване на вниманието при изпълнение на даденото действие.
* Пратяхара (от санскрит – пълно потапяне, въвличане в потока на съсредоточаването) е състояние на пълно сливане с извършването на действието, при изключване на всички останали дистрактори.

Когато сте в състояние на пратяхара, тоест на интензивно съсредоточаване в изпълнението на спортното действие, тогава изпълнението ви ще бъде максимално силно и върхово. Това е едно изключително състояние, ключ към победата.

Качествата на пратяхара са:

* Вниманието ви е изцяло погълнато от процеса на изпълнение на дейността

Вие сте дотолкова слети с дейността, че забравяте собственото си малко его и неговите мисли за защита, нападение, страх или агресия, съмнение или напрежение. При погълнатостта на пратяхара действията на публиката и колегите ви изчезват, като концентрацията ви е погълната от спортното изпълнение. В състояние на пратяхара центърът на съзнание се премества от обичайната си его фиксация – дори сам по себе си това е процес със силно терапевтичен ефект. В това състояние логиката изчезва – няма време за нея. Остава единствено настоящият момент и интуитивният процес на по-висшите мозъчни области и тяхната паралелна работа. В това състояние дори най-незабележимите действия на противника се фиксират и човек реагира още преди реалното действие на опонента. Получава се един вид сгъстяване на времето. В някои системи това се нарича «второто внимание». Състезателите често наричат това състояние «внимание на бързи обороти».


Как частите на мозъка ви работят заедно


Вашият мозък е сложна система, съставена от голям брой компоненти взаимодействащи си комплексно.
Вероятно сте запознати с теорията, че функцията на мозъка може да бъде разделена на ляво и дясно хемисферни функции. Тази теория явно
свръхопростява сложността на мозъчните функции, но като цяло в нея има голяма доза коректност.

Лява хемисфера (анализатор)

С левия дял на мозъчната кора извършваме аналитична дейност, която се обработва логично, в серийна последователност във вид на:
- логика и рационално мислене
- език и словесни функции
- математика
- планиране и целеполагане

Дясна хемисфера (интегратор, синтезатор)


- въображение
- за координация и изпълнение на сложни движения в пространството
- интеграция на комплексни умения, протичащи в движение
- интуиция и творчество



Ефективността в постигането на пратяхара състоянието зависи от пълното поемане на процеса на изпълнение от дясната хемисфера, като аналитичната дейност на лявата временно замлъква. Другият важен фактор за постигането на пратяхара състоянието е «впрягането» на емоциите, идващи от подкорието и сублимирането им до степен, че те изчезват.


Управление на разсейващите фактори

Отвличането на вниманието погубва фокуса фи и състоянието на тотална въвлеченост в спортните действия. Колкото и подготвени да сте, огромна част от бързината на реакциите ви, силата на волята ви и вътрешното ви спокойствие могат да бъдат сринати при натрапчивото отклоняване на вниманието от разсейващите фактори.

Източници на разсейване

Разсейването може да дойде от различни източници, вътрешни и външни:

* Присъствието на състезанието на обичани от нас хора, които искаме да впечатлим
* Проблеми в семейството ни, които вътрешно не ни дават мира и не позволяват да постигнем пълна отдаденост при състезанието
* Медиите - фотографи, журналисти, камери, светлините на прожекторите

* Съотборниците или конкурентите
* Неудачната намеса на треньора
* Реакцията ни при грешки в изпълнението
* Критиките
* Несправедливите решения на реферите
* Непознатата обстановка

Справяне с дистракторите

Справянето с дистракторите, външни и вътрешни, е основно въпрос на нагласа. Нужно е спокойно да ги приемем. Вместо да се борим с отвличащите светлини на прожекторите например, ги приемаме като най-добрия фон за нашата оптимална изява. Вместо да се борим с притеснението си пред очите на любимите ни хора, приемаме изцяло тяхното присъствие и очаквания и вътрешно добавяме тези очаквания към силата на фокуса си. Аналогично постъпваме с вниманието на публиката и собствената си тревожност от нея – вместо да се борим с тревожността си, превръщаме я в гориво за концентрацията си. Зложеланията на съперниците ни също така могат единствено да послужат за подобряване на силата на фокуса ни. Ключът е не да се борим с дистракторите, а да ги използваме – както собствените си и на другите емоции, така и външните фактори.

Каквото си струва да помните е, че когато сте
разсеяни поради вътрешни или външни причини, не сте загубили вашите умения. Всичко, което сте загубили временно, е вашият фокус. Спокойно приемете дистракторите такива каквито са и ги влейте във фокуса си!

Следните точки са полезни при справянето с разсейващите фактори:

* Не забравяйте, че въпреки че събитията могат да бъдат извън вашия контрол, вашите реакции към събитията са изцяло контролирани от вас.
* Мислете позитивно

* Знайте, че ще се представите добре, въпреки дистракторите
* Дайте си сметка, че другите състезатели също преживяват същите дистрактори. Използвайте оттренираната си способност да използвате стреса и разсейващите фактори като конкурентно предимство
* Научете как да променяте лошото настроение в добро настроение – не с борба, но с помощта на постепенното «преливане» на едното в другото с помощта на утвърждения и емоционална интелигентност
* Сън и почивка - преди по-големи събития се наспете добре, така че имате повече психическа енергия да посветите на състезанието, справянето с дистракторите, настроението и контрола на стреса. Ако сте мъже, въздържайте се от секс поне седмица преди състезанието.

Стрес

Твърде много стрес и тревожност могат сериозно да засегнат способността ви да се съсредоточите върху изпълнението си и да влезете в пратяхара. Определено ниво на стрес е необходимо за оптимална ефективност. Ако сте изцяло отпуснати, тогава няма да можете да се мотивирате и да постигнете добри резултати. Твърде малко стрес се изразява във вялост.

Нужно е оптимално ниво на стрес, което да ви поддържа нащрек и
в оптимално напрежение!

Прекалено високия стрес вреди на спортната ефективност и убива удоволствието от тренировките и състезанията. Прекомерен стрес може да възникне при следните обстоятелства:

* Когато си мислите, че това което се иска от вас, е извън възможностите ви
* Когато от вас се иска твърде много в много кратък интервал от време
* Когато си поставяте ненужни пречки в начина на постигане на целите си

Отрицателните последици от стреса са:

* Пречи на ясната мисъл, фокуса, сковава и влошава моторния контрол
* Стресът ни кара да виждаме конкуренцията като заплаха, а не като предизвикателство
* Ексесивният стрес вреди на ума, емоциите и конкурентноспособността чрез:
поддържа негативни мисли
унищожава самоувереността
разрушава концентрацията
не ни позволява да влезем в състояние на въвлеченост (пратяхара) по време на състезанията
* Стресът консумира психичната ни енергия чрез безпокойството, което поддържа. Това е енергията, която бихме могли да отделим за поддържане на добра техника, емоционална самоувереност и смелост, когнитивен фокус и пратяхара.

Много често стресът се предизвиква от отрицателното мислене. Ако интерпретирате ситуацията, казвайки си (съзнателно или не) "Аз съм в беда", тогава е много по-малко вероятно да се справите добре, отколкото ако мислите позитивно.

Напрежение и адреналин


Когато сте в конкурентна среда или сте подложени на оценка и стрес, в тялото ви се отделя адреналин.

Адреналинът има следните положителни и отрицателни ефекти върху вашето тяло:

* Положителни ефекти:
- адреналин причинява физиологична възбуда и състояние на готовност
- подготвя организма за взривни дейности


* Отрицателни ефекти:
- ако е в прекалено количество, адреналинът инхибира процесирането на информацията в мозъка
- намесва се във финия моторен контрол и затруднява изпълнението на комплексни телесни умения, изискващи пълна потопеност на съзнанието (пратяхара) в изпълнението.

Психична енергия


Психичната енергия е фактор от изключително значение в спортната психология. За да можете да постигнете добро ниво на себеконтрол, самоувереност, спокойствие и смелост, ви трябва високо ниво на психична енергия. За да съумеете да идентифицирате негативните мисловни модели, причиняващи стрес и безпокойство и да ги замените успешно с позитивни модели, ви е нужна силна и проницателна психическа сила. За да съумеете да впрегнете стреса във фокуса на спортното изпълнение и да поддържате този фокус продължително време, ви е нужна нагнетена психическа енергия. За да сте в състояние да използвате всички дистрактори на средата и вътрешни напрежения и да ги влеете в състояние на пълна вглъбеност в изпълнението (пратяхара), ви е нужно високо ниво на психическа сила. Дори зад физическата ви издръжливост стои същата психическа сила. Силната психическа енергия автоматично бива долавяна от съперниците ви при състезание и поставя на изпитание собствената им психична сила, воля, смелост и техническо изпълнение. Високото ниво на психична сила автоматично води до състояние на самоувереност, смелост, решителност, способност за експлозивна атака или продължителен фокус и издържане на напрежение. Когато имате тази сила, напрежението и стресът, конкуренцията и напрежението ви радват и доставят удоволствие. Когато тя намалее, всяка трудност се превръща в източник на страх и тревожност.

Тази сила се нарича още сила на волята, сила на мотивацията, сила на ума, вътрешна енергия (прана, ци...).

Как да поддържаме високо ниво на психична сила?

- Психотренинг – развиване на умението ни да идентифицираме и заменяме отрицателните мисловно-емоционални модели в момента, в който възникват. Развиване на силата на визуализацията, фокуса и пратяхара в процеса на психотренинг.

- Достатъчно сън и почивка. Правилен режим на живот. Оптимален хранителен режим.

- Общуване с природата – слънце, въздух, вода. Редовният контакт с природата зарежда и възстановява запасите от психична енергия.

- Дишане – плиткото неравномерно дишане способства за намаляване и изчерпване на психическата сила, докато дълбокото дишане зарежда и насища организма със сила. Съществуват различни дихателни упражнения, които ако биват практикувани ежедневно, в комбинация с психотренинг и правилен режим на живот и сексуалност, поддържат високо ниво на вътрешна сила.

- Секс – сексът е част от естествената обмяна на енергия между двата пола. Практикуван в обичайния му вид (с еякулация) обаче, има свойството да намалява силно психическата сила и устойчивост при мъжа. Затова се препоръчва методът на свещена сексуалност, при който семето не се губи, а енергията циркулира в тялото и се сублимира. При спортистите мъже е желателно поне две седмици преди решаващо състезание да бъде спазвано въздържание – при това нагнетяването на психическа енергия е най-бързо и мощно.

Оптимално ниво на стрес

Пълната липса на стрес води до вялост, отпуснатост, демотивация и съответно слаби изпълнения. Прекаленият стрес на свой ред затормозява изпълнението с когнитивния и емоционален дисонанс, който причинява и сковаването на двигателната ни моторика. Затова е нужно да бъде намерено оптималното равнище на стрес. При завишен стрес упражненията, заучени при психотренинга го намаляват до нужните граници. При прекалено нисък стрес се изпълняват физически и психически упражнения по мотивация (в спорта се използва терминът «надъхване»).

Симптоми на стрес

* Физически симптоми - главно в отговор на повишени нива на адреналин:
- увеличение на сърдечната честота
- увеличение на изпотяване

- напрежение в стомаха
- напрегнатите мускуи
- сухота в устата
- позиви за уриниране


* Психични симптоми
- безпокойство
- обърканост, трудна концентрация, нерешителност, страх и тревожност
- субективното усещане за неразположение
- възприятието е извън контрол – претоварено със стимули или изключва стимули


* Поведенчески Симптоми
- бързо говорене
- нервни движения, неспособност за отпускане, плитко дишане
- напрегнато изражение на лицето
- прозяване

Самочувствие. Самоувереност и вътрешен мир

Установяването на стабилна връзка с автентичния психичен център е в основата на здравото самочувствие. В процеса на спортен психотренинг се работи едновременно в две посоки:

1) Идентифициране и преодоляване на страховете и подстоящите им вредни убеждения и тяхната замяна с позитивни и носещи радост и самочувствие такива.

2) Установяване на устойчива връзка с автентичния Аз – този вътрешен център, който е основата на стабилното самочувствие, самоувереност и присъствие на духа.

Важно е да се отбележи, че самоувереността не означава безразсъдство. Здравият разум и добре премереният подходящ риск е в основата на успеха във всяка област, включително и в спорта.

Дневник

Воденето на спортен дневник спомага изключително силно процеса на развитие в тренировките – дневникът е инструмент чрез който нашето емоционално състояние, физически постижения, спортна техника биват експлицитно осъзнавани. Така осъзнати можем да вземем нужните мерки по внасяне на корекции в тренировките си, в психотренинга и плановете си. Препоръчително е да се води дневник преди и след тренировъчните сесии. Преди тренировката описваме в дневника емоционалното и телесното си състояние, планираме какво желаем да постигнем в тренировката. След тренировъчната сесия анализираме качеството на тренировката си – техническото си развитие, нивото на контрол над стреса, яснотата на възприятията си, емоционалните си процеси...


сряда, 23 април 2008 г.

Трансперсонална психология и психотерапия


Трансперсонална Психология и Психотерапия

Трансперсоналната психология (ТПП) е четвъртият, най-прогресивен, всеобхващащ и интегрален клон на съвременната психология, най-пълно отговаряща на постоянно разширяващите се граници на познанието за същността на човека и вселената. Тя интегрира в парадигмата си първия клон на психологията - психодинамичната, използва успешно прийомите на втория – бихевиоризма (и съвременния му вариант в лицето на когнитивната психология), смело стъпва върху различната перспектива на третия клон – хуманистичната психология и внася неизмеримо богатство в дървото на съвременната психология чрез научния си подход към древната мъдрост на световните духовни системи.

Терминът „трансперсонален” означава надличностен. Надличностен не в смисъл загуба на идентичността, но осъзнаване на Аза отвъд ролевите рамки на персоните, чрез които се преживяваме в социалното и интраперсоналното си функциониране. Тези персони могат да представляват идентификация с физиологичния носител на съзнанието, със социалните роли, с психичните матрици на функциониране – характеровите схеми, емоционалните и когнитивните модели, разбирания и патерни, които приемаме за наша същност – а те не са такава. Както се твърди в будистката психология, те са единствено „скандхи” – променящи се „струпвания”, параметри през които се проявява чистата човешка съзнателност. В процеса на разширение на съзнанието азът не се губи, но разширява границите на познанието си.

Пионери в съвременната трансперсоналната школа са такива значими в психологията фигури като Карл Густав Юнг, Уилям Джеймс, Абрахам Маслоу, Ауробиндо Гош, Роберто Асаджоли, Станислав Гроф, Кен Уилбър, Робърт Антон Уилсън...

Трансперсоналната психология изследва човешката психика в нейната цялостност – тя обема сложните нюанси на душевността във всичките им аспекти – от чистата биохимия и неврология, през всички психологически школи, до свръхсъзнателните потенции на непроявените ни възможности.

За да бъде човек трансперсонален психолог, той трябва обстойно да познава всички клонове на голямото психологическо дърво - биологичната и когнитивната психология, аналитичните и хуманистичните направления, психиатрията и психопатологията, върху които научно да надгради вълнуващите познания за човека и космоса, преподавани от световните езотерични школи.

Но, освен познание и интелигентност, трансперсоналният психолог трябва да има и личен опит в преживяването и изследването както на собственото подсъзнание, така и на свръхсъзнанието си. Опитният трансперсонален терапевт непрекъснато анализира собствените си психични движения, осъзнава различните си психични компоненти, синтезира и интегрира в единна функционалност както мрачните бездни на сянката си, така и най-светлите полети на свръхсъзнанието си. Трансперсоналният психотерапевт преживява обективността на живота от позицията на Аза, безмълвният наблюдател, който води процеса на собствената му индивидуация до един хармоничен интегрален Селф – цялостна индивидуалност, която му дава правото и възможностите за психотерапевтична помощ.

ТПП отразява навлизането на науката в една безкрайно по-широка парадигма за човешкото съзнание, същност и живота като цяло!

Конвенционалната психология, развивана в западното общество през последните 150 години, може бъде сравнена с едва прохождащата средновековна наука. Както тази наука е била инфантилно геоцентрична, така и прохождащите психологически школи от началото на 20-ти век, под чието влияние все още се намира академичната психология, са твърде детински егоцентрични. А центърът на такова его е невежеството по отношение космическия живот, степените на съзнание, реалността и привидностите.

Емпирията в ТПП

ТПП е чисто емпирична и рационална дисциплина. Въпреки че най-висшите състояния на трансперсонално съзнание са отвъд рационалното възприятие, трансперсоналната психология стъпва здраво на базата на рационалния анализ, който обогатява неизмеримо човешкото познание – поне в пределите на обхвата си. Надличностната психология просто твърди, че съществуват и други, далеч по-мощни и бързи психологически инструменти за познание на реалността: интуицията, ясното знание на директното осъзнаване, които са същността на медитацията и съзерцанието.

Въпросът за емпирията в ТПП е особено актуален. Бидейки официално признат клон в научната психология, мнозина учени поставят въпроса за научната емпиричност и доказуемост на изследваните трансперсонални състояния на съзнанието. Емпирията в ТПП е толкова важна, колкото във всяка друга научна дисциплина. Хиляди и хиляди учени – изследователи на съзнанието през вековете, са стигали до идентични фактически обективни резултати в хода на експериментите си. Доколкото тази обективност обаче принадлежи на измерения на съзнателността и реалност отвъд привидностите твърде различни от ежедневните, то отразяването и картографирането на експерименталните резултати е възможно единствено в символна форма.

Моето лично и никого неангажиращо мнение е, че експерименталността в съвременната конвенционална психология като цяло е твърде субективна що се отнася до инструменти например като тестовете – главните помощни средства в експерименталната психология. Валидността им се влияе силно от субективните критерии на съставителя на конкретния тест по отношение на изследваните конструкти, от моментното състояния на попълващите теста, техните разбирания, честност, ниво на интелект и адекватна себепреценка.

Що се отнася до експериментите на когнитивната психология – реторичният ми въпрос е – какво изследват те – психиката per se или просто биологичните и функции и корелати? Ако възприятието, паметта, вниманието и ученето, които са обект на изследване на когнитивната психология, се разглеждат единствено в тяхната най-груба, свързана с прагматичните привидности на битието светлина, резултатите от подобни експерименти ще са валидни, разбира се. Но, както експериментално са доказали трансперсоналните изследователи в течение на безброй милениуми, възприятието съвсем не се ограничава до биологичната сетивност, познанието не се случва единствено в тесния вибрационен спектър на „обективната” (от гледна точка на ТПП е по-скоро субективна) външна реалност, а вниманието и свързаната с него памет могат да функционират в субатомните реалности на една по-изначална битийност!

Както и всяка друга наука, психологията е строго емпирична и разполага с богат инструментариум за осъществяване на експериментите си. Без да отричам мястото и ролята психологическите тестове, паметовите и възприятийни експерименти и възможността за статистическата обработка на резултатите от такива експерименти, твърдя, че ако изследванията на човешкото съзнание разчитат само на такива твърде плитки по отношение на безграничната ни душевност методи, опасността от груб редукционизъм е голяма.

Емпирията в ТПП разчита на директното преживяване на личния опит на изследователя. Обективната валидност на такава опитност се потвърждава при сравнителното проучване на данните от експерименталните изследвания на практиците в областта.

Предмет на Експерименталните проучвания на ТПП

Предмет на изследване на ТПП е широкият спектър на съзнанието: опитно директно навлизане в подсъзнанието и свръхсъзнанието – един процес, навигиран от самосъзнанието, което интегрира цялостната психика в единна стабилно функционираща психика – т.н. от К.Г. Юнг път на героя.

В хода на този път инструментите на транспероналния психолог са неговата постоянно развиващата се интуиция, творческата креативност на съзнанието му, усъвършенстваната и хармонизирана либидна енергия, активното съзидателно въображение, концентрация и медитация, емоционалната сублимация, дихателните, енергетично - либидни и физически упражнения (пряко свързани с промени в съзнанието), работата със сънищата – анализ, както и съзнателно навлизане на аза в полето на сънищата – инструментариумът на този най-авангарден и проникновен клон на съвременната научна психология е безпределен, тъй като изследваният конструкт – съзнанието, е безпределен. Инструментите на трансперсоналния психолог са безкрайни, като интелектуално центрираният анализ на човешкото психе е само един от тях.

Надличностно центрираният подход в психологията настоява не само за интелектуалното разбиране на психичното функциониране и ключовите моменти в етиопатогенезата, но за директното осъзнаване и преживяване на психичните съставки и процеси от един силен и устойчив „аз”, който постоянно разширява границите и спектъра на обхват на самосъзнанието си.

В ТПП съзнанието, личното и колективно несъзнавано, Анима и Анимус, азът и Азът, сянката, Цялостната личност, пътят на героя (индивидуацията), подсъзнанието и свръхсъзнанието са не просто терминология за обозначаване на мозъчни процеси. За разлика от други течения в психологията, които приемат човешката душевност като странично следствие на централната нервна система, според ТПП психическите компоненти и процеси се осъществяват в самостоятелно съществуващи субатомни полета на обективна проява на съзнателността ни и са дори по-реални и веществено – обективни от състоянието на будно съществуване, което наричаме живот. В парадигмата на ТПП се приема, че психическите наличности и действия се проявяват чрез тяхната биологична база – невронни мрежи и мозъчни структури, реципрочно взаимозависими са с тях, но в никакъв случай не са идентични.

В процеса на експерименталните изследвания на трансперсоналната психология изпъква огромната важност на пренаталните и перинаталните състояния и процеса на раждането за качеството на психичното функциониране на бъдещия човек.

Преживява се емпирично пряката свързаност, психическа взаимозависимост и единство не само между отделните представители на човешкия род, но и между всички живи и съзнателни същества. Според преките наблюдения на ТПП такива са дори представителите на животинския свят, растенията, планетните тела, слънцата и самата тъкан на космоса и неговите обитатели от различна степен на проява на съзнателността.

В ТПП човекът се разглежда като сложен процес на все по-пълно проявление на реалния Аз - героят, Буда, който изучава уроците на времево - пространствения тренажор, обогатява се с опит, мъдрост, любов и свободна воля, за да встъпи в изначалното си предназначение на космически жител.

Психическа Картография

В ортодоксалната психология психическата карторафия е или крайно непълна и незадоволително отразяваща безграничните възможности и сфери на душевността, или е напълно липсваща.

Трансперсоналната психология, за разлика от конвенционалната, предлага цялостна, прецизна и богата психическа картография, която притежава като резултат от хилядолетните проучвания на трансперсоналните пионери изследователи. Ето някои примери:

- Аналитичната психология на Карл Юнг добавя към общото понятие несъзнавано и колективното несъзнавано, което е населено от т.н. архетипи.

Архетипите могат лесно да бъдат разбрани, ако направим аналог с понятията от езотеричната психология – егрегор и мислеформа.

Карл Юнг въвежда понятието за контрасексуалните психични комплекси: Анима и Анимус. Съвременните последователи на аналитичната психология приемат, че двата пола притежават и двата комплекса, а това точно отговаря на разбирането за дихотомията на човешката психика на ТПП.

Сянка – точно съответстваща на фройдисткото понятие „ТО”. Нежеланите и неприемани от аза качества, желания, стремежи, мисли, нагласи.

Карл Юнг класифицира простото понятие емоции в: усещания, чувства и интуиция, като поставя интуицията на най-вътрешно психичен план. За Юнг човешката психика е реално съществуващо фино поле, което не само че не представлява просто и единствено следствие от мозъчната активност, но дори по-скоро обратното.

Персона – според Юнг персоната, тоест личността, маската, представлява ролята, която човек играе в обществото и с която често се отъждествява.

Селф – висшият Аз на човека, който интегрира и обхваща всички психични съставки в хармонично цяло.

- Психосинтезът на Роберто Асаджоли обогатява съвременната психология (или по-точно и припомня) с диференциране на понятието несъзнавано в две категории: Подсъзнание и Свръхсъзнание.

Асаджоли различава т.н. малко аз, тоест маската, социалната роля на индивида, от голямото човешко Аз - реалната му индивидуалност, която функционира в свръхсъзнанието и има тенденцията да интегрира цялостната психика (Азът е аналогичен на понятието на Юнг – Селф).

- Кен Уилбър, един съвременен трансперсонален изследовател представя зашеметяващо богата картография на човешката когниция, основана на сравнителното изследване както на мистичните духовни системи, така и на съвременните психологически автори. Предложеният от Уилбър модел на развиващото се съзнание включва впечатляващо обемащ брой психологически и езотерични автори и школи и може да бъде намерен в книгите му.

- Теософията – една твърде научна езотерична психологична дисциплина, синтезира моделите на съзнанието на световните мистични психологични школи и предлага следния модел:

· Физически носител на съзнанието

· Етерен носител (енергия)

· Емоционален носител

· Ментален носител – според теософията менталността представлява демаркационна линия между същностните, реални психически компоненти и техните проявени отражения.

· Причинен носител, Манас (абстрактен разум)

· Будичен носител (Любов)

· Атмичен носител (Воля)

Последните три психически нива и полета на проява на съзнателния Аз са конструктите на реалната човешка същност.

Горните примери са само отделни извадки от богатата гама школи в ТПП, които картографират човешкото съзнание. При направените сравнителни проучвания от изследователи като Елена Блаватска, Ани Безант, Кен Уилбър, Станислав Гроф, се получава стройна картина, като често зад различната терминология се крият аналогични или взаимодопълващи се психокомпоненти.

Трансперсоналната психология е единственото и поради това уникално направление в психологията, което обхваща целия спектър на съзнанието. Това разширява полето на нейните изследвания до актуалната безграничност на човешките възможности!

Двоичност (бинарност) и Единство

Трансперсоналните изследователи на съзнанието са установили, че основните психични конструкти на човешката съзнателност: сексуалният драйв, емоционалността и когницията, функционират на бинарен принцип:

1) Бинарност и единство на психичната енергия и емоционалността на човека – енергията по принцип е електро – магнетична, емисивно – рецептивна. В човешката психика тази двоичност се проявява като основната нагонна бинарност: страст и омраза. В психодинамичната (фройдистка) психология тази двойка противоположности се нарича: либидо и мортидо (ерос и танатос) или нагон към живота и нагон към смъртта.

Колкото по-примитивно е съзнанието на дадена личност, толкова по-поляризирана и противоречива е проявата на двата нагона. Либидото се преживява като похот, а мортидото като актуално насилие. С развитието на съзнателността, страстта евоюлира до безкористна любов, а агресията – до съзидателност, като двете се сливат в единно неделимо цяло.

2) Бинарност и единство на човешката когниция – стандартната когниция, основана на логическото мислене, е строго бинарна. Обектът е там, аз съм тук. Това съм аз, а онова е мое. Интелектът е превъзходен, макар и опосредствен инструмент за изследване на света, когато е използван единствено в качеството си на инструмент. Бинарният логическият интелект обаче се превръща в затвор за съзнанието, което се отъждествява с него. В процеса на разширение на съзнанието, нуждата от опосредствено индиректно възприятие на света, което неминуемо влече след себе си съответната груба инфантилна емоционалност – постепенно се заменя със способността за пряко познание на обекта на изследване, при което експериментално се осъзнава единството между познавател и познаваемо, наблюдател и наблюдаемо. Тази способност, разбира се пряко комуникира с преживяване на афективните и либидни пълнежи в тяхната висша форма на градивност и безкористна любов като принцип.

Трансперсонална Психотерапия

Необятността на парадигмата в ТПП определя и богатството на прилаганите методи за психотерапия. Основни психотерапевтични направления в ТПП са психосинтезът на Роберто Асаджоли, холотропното и ребъртинг дишане на Станислав Гроф и Ленард Ор, аналитичната психотерапия на Карл Юнг, както и безкрайното разнообразие на медитативни, дихателни и телесно ориентирани похвати на световните духовни традиции. Ето някои предложения за трансперсонални психотерапевтични прийоми, различни от методите на конвенционалната психотерапия:

Медитация

Медитацията е метод за свързване на аза с Аза – за овладяване на когнитивните, афективни и поведенчески аспекти на ежедневния ни живот. Медитацията ни свързва със свободата, знанието и силата в нас.

В световните школи медитацията се предлага по два начина – отдолу нагоре (Bottom –up) и отгоре надолу (Up – down). В отделната школа се акцентира на единият от тях, но на дадено ниво от практиката двата метода се сливат в един.

Up – down медитация

Това е най-естественият и практикуван правилно – безопасен метод за развитие на съзнателността и психическия интегритет на индивида. По същество представлява установяване властта на същинския човек в психичните му проявления.

В конвенционалната психология бинарната логика на интелекта се приема за крайна и най-висша проява на човешката когниция. Трансперсоналната психология обаче започва оттам, откъдето конвенционалната свършва. Като използва интелекта до крайните предели на възможностите му в процеса на психическия анализ, трансперсоналната психотерапия продължава процеса на психическо овладяване, като от интелектуален психически анализ преминава в цялостен психически синтез. Такъв синтез не може да бъде извършен единствено с помощта на интелекта – той е нужен, за да разкопае основите на сянката („То”) – да осъществи разбиране относно съществуващата психическа дезинтеграция и неосъзнати проблемни наличности. Чисто аналитичните подходи в психотерапията приключват дотук. За осъществяване на цялостен психичен интегритет (психосинтез), е нужен по-мощен и тотален подход. Такъв подход е медитацията.

Медитацията представлява освобождаване на его пространство, което същностната ни природа асимилира и адаптира към функционирането на:

- една по-висша недуална когниция, която надхвърля двойнствената логика и я превръща в недуалното познание на Мъдростта.

- спокойната радост, радииращата Обич и интуицията на директното чувствознание, които заменят бинарната емоционалност (страст - омраза, либидо - мортидо, ерос - танатос)

- ясното осъзнаване на енергийната същност на живота, което впряга сексуалната сила в работата на една радостна единна Воля, която носи Свобода.

Горните три психически компоненти на човешкия Аз:

Мъдростта на директното познание

интуицията и чувствознанието на Обичта

Свободната Воля, носеща свобода от привидностите

– в източните психологически системи се назовават Сат, Чит, Ананда; Брама, Вишну, Шива или Атман, Буддхи, Манас. В християнската терминология символично са представени от триединството на Божеството. В школата на българския мъдрец и превъзходен трансперсонален психолог Петър Дънов, трите компонента на същностната ни природа се наричат Любов, Мъдрост, Истина. Тези трите са сравнявани с трите качества на огъня: топлина, светлина и сила...

Дихотомията на полярната логика и емоционалност, която разделя реалността на субект и обект, на добро и зло, се трансформира в недуалната визия на ясното осъзнаване – визия и интуиране, при което разликата между наблюдател и наблюдавано изчезва, а изследователят експериментално преживява единството на целокупния живот. В такова състояние времето и пространството изчезват - остава единствено ясната светлина на директното чисто узнаване. Обърканият човешки ум, вечно лутащ се между доброто и злото, светлината и сянката, се установява в широтата на визията, която обхваща и двете. Това води до когнитивен баланс и покой. Ако стандартното мислене на ортодоксалната наука възрази, че при такова състояние познанието е невъзможно, ще отговоря, че именно тогава се открива възможността за едно далеч по-обемащо познание, при което разделението между познавател и познаваемо, характерни за индиректното учене на логиката – изчезват, заменени от проникване в самата същност на изследвания обект. Съществуват безброй описания на тази способност при личности, напреднали в медитацията. На такъв учен не са му нужни външни инструменти. Единственият инструмент е собственото му съзнание. Само при един поглед върху даден обект – човек или ситуация – такъв учен узнава цялата същност, психохарактеристики, темперамент, характерови заложби, здраве, болестни диспозиции и пр. на обекта на наблюдението си. Свободата на волята разширява пределите си, при което човек се превръща от кукла марионетка в свободен ковач на съдбата си.

По същество медитацията е събуждане на Аза, на героя в нас, който до тогава е спял и се е отъждествявал със сънищата на интелектуално афективната природа и социалните роли на биологическия носител (тялото).

Когато човек е в началото на усвояване на процеса на това събуждане, разбира се, е по-добре да прави опитите си в тишина – външна, емоционална и ментална. Човек разбира, че биологията, емоциите и мислите му са различни от Него самия. Колкото по-буден и силен е Азът, толкова по-лесно контролируеми са те. С течение на времето интуицията, волята и обичта на Аза проникват и в самото ежедневие на индивида, а обичайната когниция остава само в качеството си на средство. Въпросният процес на овладяване на привичния афективно – когнитивен живот на малкия ни аз представлява най-глъбинната и пълна психоинтеграция и психотерапия, позната на човечеството!

Bottom – up Медитация

Докато горният метод е воден от самия човек в истинския смисъл на думата – от космическото му Аз, от вътрешния му Учител, то медитацията от долу на горе се изпълнява до голяма степен от нормалната човешка когниция и афективност. Този подход включва богат набор от техники и похвати, които варират за всяка школа за психологическо развитие. За изпълнението им е нужно ръководството на опитен инструктор. Ще маркирам накратко само някои от мириадите похвати:

- Сексуална сублимация (coitus sublimatus) – включва овладяването на либидната психическа енергия – основната и единствена сила, която участва във всички психични процеси – емоционални и когнитивни. Всъщност и тук, на ниво базисни нагони, отново присъства характерната за конвенционалната ни психическа структура дихотомия. В случая сексуалният нагон – либидо (ерос), се допълва психически контралатерално от нагона към разрушение (агресия, деструдо, мортидо, танатос). В началото на 20-ти век тази велика личност в съвременната психология – Зигмунд Фройд – осъзнава изключителното значение на либидната сила за здравото или патологично психическо функциониране. С изключителната прозорливост на невероятно острия си интелект той анализира патологичните процеси, които протичат при потискане на либидния нагон. През времето, когато Фройд е развивал тезите си, моралната цензура на индивида, наложена от социалните и религиозни норми действително е била причина за въпросната либидна репресия и следващите от това невротични и психотични патологии или перверзии.

Понастоящем обаче картината е точно обратната – от сексуално потискане, човечеството се е впуснало в инфантилна сексуална ексесивност, разврат и промискуитет. Ако основната полярна психическа сила – либидо/мортидо (секс/агресия) – се потиска или разпилява, резултатът винаги е психически и физиологичен дисбаланс. Резултатът се вижда в съвременния социум, продукт на подобно невежо отношение към психическата енергия: огромна агресия и насилие, нарастваща невротичност и регрес. Според трансперсоналната психология най-доброто е третото, средното решение.

В древните психологически системи на изтока огромната роля на сексуалността по отношение на психичното здраве е известна отдавна. В даоската и тантрична йога и тантрическия будизъм са посочени подходящи методи за сублимиране и канализиране на нагонната сила - в полов акт или целомъдрено. Либидото се канализира във вътрешната енергетична мрежа, примитивният „естествен” оргазъм се превръща в безкрайно по-продължителния и наситен долинен оргазъм. Емоциите се трансформират от груба страст във фина любов. В такъв акт изпълнителите емпирично преживяват т.н. в ТПП състояние на недуално единство. При това състояние бинарната логика бива пометена от светлината на ясното осъзнаване, емоционалното блаженство и директното преживяване на вътрешната сила. Такъв медитативен акт потапя двойката в трансперсонални състояния на съзнанието, които продължават часове след приключването му. Ендокринният дистрес, причиняван от конвенционалния оргазъм е заменен от фин хормонален баланс и насищане на синапсната медиация и кръвната плазма с хормоналния корелат на най-висшата и безкористна любов – окситоцина, както и с ендорфин и енкефалин – биологичните корелати на радостта. Краткият наркотичен взрив на допамин в ядрата на септума, последван от „злия си братовчед” – динорфина и резкия срив във веригата на удоволственото възнаграждение, водещ до депресивност, тревожност, дистимия (понижено настроение) – следствие на стандартния примитивен оргазъм – се заменят от стабилното плавно ниво на допаминова секреция и възможност за насищане на кръвната плазма с ендогенни опиати – хормоните на щастието. Психологически такъв акт се превръща в емпирично преживяване на трансперсонално психично състояние, като трите основни базисни компонента на човешкото психе: либидо, емоции и когниция, се сублимират в техните по-висши еквиваленти: воля, чиста обич и ясна светла адуална когниция.

Забележка: методът се преподава и супервизира индиректно от терапевт.

- Дихателни практики – дишането е пряко свързано с трите базисни психически компонента: сексуалния, емоционалния и когнитивния. Моят опит показва, че ако сексуалната сублимация е качествено усвоена и прилагана, дихателните похвати могат да бъдат тласкащ механизъм за постигането на променено състояние на съзнанието, което има лечебен психотерапевтичен ефект. Ако сексуалната сила е пропиляна по стандартния път, дихателните практики в най-добрия случай са неефективни, а при използването на мощни техники, например бхастрика, дори вредни, тъй като стабилността и устойчивостта на аза е понижена, а допирът с променено състояние на съзнанието в такъв случай става опасен. По-долу съвсем бегло ще се спра на основните психотерапевтични стойности на контролираното дишане:

· Задържане на дъха без въздух – при пълно дишане или след бхастрика, дъхът се изпуска напълно и се задържа в рамките на допустимия за конкретната личност дискомфорт. Тук целта е именно преживяването на тревожността, базисния страх, дълбоко заложен във всеки от нас, който с пълна сила се отключва по време на задържането на дъха без въздух. Само за броени секунди от най-дълбоките бездни на подсъзнанието ни изплува най-дълбокия страх, заложен в нас – страха от смъртта. Красотата на този прост и ефективен способ е, че процесът е съзнателно контролиран, винаги може да бъде преустановен, а в същото време за няколко мига бива извършено такова „разкопаване” на подсъзнанието, за каквото се изискват години стандартен психоанализ. Дори и неукрепналият аз на силно невротизиран човек може да се справи с този метод, защото силата на отключените подсъзнателни страхове зависи от продължителността на задържането, което от своя страна е под негов контрол. За препоръчване са повече, но по-кратки задържания. В собствената си практика съм установил, че по време на задържането азът изпитва именно досег със смъртта и чувството, че се губи, умира, на което той с всички сили се противопоставя. Това пряко води до укрепване на стабилността и устойчивостта му. По време на въпросното преживяване се случва контролирано осъзнаване на най-дълбоките подсъзнателни наличности, дотогава криещи се в трудно достъпните за каквато и да е терапия сенки на несъзнаваното. А именно в тези сенки се коренят причините за огромна част от психичните разстройства. Когато се случва въпросното преживяване на досег с най-дълбоките ни страхове, азът има нужда да се „хване” за нещо, подобно на удавник в буря. Такъв спасителен пояс може да бъде подходящо избрано в контекста на съответния проблем кратко утвърждение. Една – три позитивни себеутвърждаващи думи, за които азът жадно се вкопчва и които в такива моменти имат лечебната сила да променят конкретното терапевтирано състояние. Между задържанията се практикува нормално или пълно дишане.

· Бхастрика, задържане с пълни дробове и тройно заключване – има много дихателни упражнения, но бхастрика е уникална. Бхастрика буквално означава ковашки мях. При този тип дихателна техника тялото се насища с енергия, чието осезание става ясно доловимо. Човек започва да се чувства като преливащ съд, излъчвател на прана. Когато след няколко минути изпълнение на бхастрика човек задържи въздуха, заедно с т.н. тройно заключване (бандха трая, трите помпи), енергията насища мозъка. При това ежедневното полярно съзнание изчезва. Остава единствено усещането за Аз. За известно време – може би минута – човек забравя напълно ролите на персоната си. Остава единствено чувството за „тук и сега”. Умът, подобно болезнена тежест - изчезва. Мога да сравня това преживяване на ясно съзнание с блаженството, което се изпитва след премахването на остра болка. Остава ясно чисто пространство, свободно от обичайната полярна когниция и емоции. Остава единствено осъзнаването за Аз и усещането на енергията. Чува се известен съскащ шум в ушите и тялото започва да вибрира. Всичко трае не повече от минута. Ако концентрацията не е достатъчно стабилна, възможно е да се получи припадък. Дишането бхастрика е основа за т.н. холотропно (насочено към цялото – гр.) дишане на Станислав Гроф. При модификацията, преподавана от Гроф, то се изпълнява легнал ( с което според мен се отнема голяма част от първоначалната му стойност), без бандхи (енергийни заключвания) и задържане на дишането. Според хилядите изпълнители на тази модификация, резултатите са изумителни – навлизане в т.н. четири базисни перинатални матрици, видения и лечебни трансперсонални състояния. Лично аз нямам опит с отключване на визии, а единствено с описаните по-горе състояния, предизвикани от класическото бхастрика изпълнение. Психотерапевтичната стойност на това дихателно упражнение, което отключва вътрешната енергетика и директно стимулира преживяването на недуално психическо състояние, са очевидни. Подобно на тежководолаз, задушаващ се от тежките психични компоненти на ежедневния ум, при бхастрика нашата истинска същност изплува на повърхността на съзнанието ни и от пасивен свидетел се превръща в действен интегративен център за цялата психика. Веднъж изпитал подобно състояние, човек никога няма да се задоволи единствено с полуспящото и обсебено от ежедневните страсти и мисли малко съзнание. А това малко съзнание винаги е главният причинител и корен на невротичните състояния поради невъзможността си да бъде повече от това, което е – единствено отражение на реалния ни Аз. Такова отражение само по себе си е обречено на тесен кръг от възприятия, при което по-голямата част от спектъра на съзнанието остава terra incognita. Както казва Зигмунд Фройд – ''ТО'' трябва да стане аз''. Подобно нему – великият източен психолог Гаутама Буда твърди, че основата на човешките страдания е невежеството...

· Интуитивно пълно дишане – в препоръките за дихателни упражнения често се дават указания за различни дихателни ритми, които би трябвало да се основават на космическите ритми и т.н. Моят опит говори, че ако човек се концентрира в броенето на секундите или сърдечните си пулсации, то пропуска най-важното в дихателните упражнения, а именно: медитативното преминаване в по-висш тип когниция и сензитивност и ясното преживяване на вътрешната енергия. При броенето се губи творческото изпълнение, човек остава фиксиран към ежедневния ум (за който броенето е любима дейност), адаптивността към конкретните изисквания на тялото и съзнанието е невъзможна.

Това, което имам предвид под „интуитивно пълно дишане” е изпълнението на цялостно (пълно) вдишване и издишване – долно, средно и горно – в плавен ритъм, с интуитивно регулирана продължителност на вдишването, задържането с въздух, издишването и задържането без въздух. При това критерий за правилното изпълнение е усещането за лека свежест при вдишване, за освобождаване на енергията на въздуха по време на задържане, което се преживява като чувство за радост и оптимизъм, естественото плавно издишване и задържане без въздух в рамките на комфорта. Ритъмът и темпото варират според вътрешното чувство и нуждата на организма от кислород. Концентрацията е върху състоянието на съзнанието: ясно съзнание, радост и чиста енергия.

Забележка: методите се изпълняват в рамките на терапевтичните сесии, под ръководството на терапевт.

- Вътрешната енергия – според парадигмата на трансперсоналната психология, психичната сила съвсем не е абстрактен конструкт, а конкретна наличност. Силата може да бъде акумулирана или загубена, да бъде трансформирана в по-фино и духовно естество или конкретизирана до по-груби прояви. Според трансперсоналните изследователи освен физически организъм, човек притежава и енергетично тяло, с енергийни центрове и канали. Според различните школи те се различават незначително, но разликата е привидна и произлиза от акцентирането върху някои и пренебрегване на други в отделните системи. Психичната енергия или либидото, е силата, която ако е в достатъчно количество и качествено балансирана, осигурява базата за здравата психична работа на по-високите етажи от психическите проявления: емоции и когниция.

В даоската и индуската йога, в практиките на будистките школи – работата с вътрешната енергия, нейното акумулиране и проследяването на течението и през вътрешната мрежа от канали, е широко застъпена. Съществуват специални методи за сублимация (трансформация) на силата до нейните по-фини прояви, така че да бъде натрупвана и изолзвана за духовни и хуманни цели.

Практиката по енергийна (либидна) циркулация може да се изпълнява статично, с или без дихателни упражнения, както и динамично – тай чи, паневритмия, дори при джогинг или обикновена разходка.

Някои Конкретни Приложения на Медитацията в Психотерапията

Трансперсоналната психотерапия е адаптивна и интегрална система, която обема в подходите си методите на останалите школи. Например психосинтезът на Роберто Асаджоли включва анализ, но не спира до там, а продължава със синтеза на психокомпонентите около ядрото на Аза.

Медитацията, която проявява висшата човешка воля, мъдрост и любов, е мощен психотерапевтичен инструмент! Емоционалният баланс и равновесие, които настъпват при подходящите занимания с медитация, изхождащи от преодоляването на биполярната емоционалност, са надежден инструмент при терапевтиране на афективните (емоционални) разстройства, такива като биполярното разстройство (мания – депресия), циклотимията (променливо настроение), рекурентното депресивно разстройство и дистимията (понижено настроение).

При работа с фобийните тревожни разстройства, освен аналитичната работа върху проблема, при медитацията човек се учи да застане директно срещу страха си, да го погледне очи в очи и да го разтвори в светлината на спокойствието и силата, които произтичат от връзката с висшата му същност.

При обсесивно – компулсивните разстройства (натрапчива невроза) човек мислено или поведенчески натрапчиво изпълнява ритуали, състоящи се от болезнени повторения, които несъзнавано го предпазват от страха от преживян психотравмен конфликт. Медитацията първо премахва натрапчивите мисли и образи на когнитивно ниво, което само по себе си е облекчение. Второ, при задълбочаващата се медитация, човек достига до пряко преживяване и неутрализиране на страха, който тласка натрапчивостите му.

В недалечно минало в психологичните и психиатрични среди са били възприети като диагностични категории неврастенията и психастенията. Буквално те означават съответно нервна и психична слабост (гр.). Това са две синтетични категории, които според съвременните класификации включват широк кръг от невротични разстройства. Основната характеристика на неврастенията е лесната уморяемост и раздразнителност, неспособността за продължителна концентрация, социалното избягване и дистимията (понижено настроение). Психастенията се описва като крайна неувереност, плахост и нерешителност. При редовни медитативни сесии интегративният център на самосъзнанието се обособява надеждно, концентрацията се повишава, а емоционалната лабилност се заменя с асертивност.

Основен компонент в етиологията на невротичните разстройства често е сексуалният дисбаланс. Излишествата или потискането на либидото неизбежно водят до дълбоко невротизиране. Трансперсоналната психология предлага практически методи за сублимация на либидните пълнежи – така че те да подхранват емоционалната хармония и мисловната сила.

Заключение

Съвременната психология с нейния букет от психоаналитични, когнитивни и хуманистични направления успешно навлиза в дебрите на най-великата мистерия на човешкото същество – съзнанието. Във всички научни клонове понастоящем все по-пълно се отбелязва нуждата от интегрално и интердисциплинарно познание – както в рамките на различните направления в отделната научна дисциплина, така и между самите основни научни потоци: биология, химия, физика, математика, философия, психология и т.н. и т.н.

Такава тенденция за синтез, релативизъм и пространна интегрална визия се наблюдава и в модерната психология. Трансперсоналното направление в съвременната научна психология обхваща в парадигмата и практиката си цялата тоталност на човешкото същество и интегрира в теорията и терапията си не само всички психологически школи, но и значителна част от основните научни клонове. Трансперсоналната психология доказва теоретично и емпирично единството на познанието и живота, цялостната общност на отделните елементи от единната тъкан на мъдростта. В парадигмата на ТПП са втъкани най-авангардните постижения на субатомната (квантова) физика, сравнителната религия, богатството на световната философия, биологичните основи на психологията и когницията, както и разбира се, същността на останалите психологическите школи.

Бидейки многоспектърен, смел и авангарден лидер в съвременната психология, най-краткото определение за нея е това, дадено от хуманистичния психолог Абрахам Маслоу: „Това е психологията на бъдещето!”



Орлин Баев
0878260634
orlinbaev@gmail.com

София, "Младост" 1, бл. 1В, партер -срещу хотел "Метрополитан", на 50м. от спирка ХМС