За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 16 март 2009 г.

Модел на Успеха

Стойностни Елементи от Невро - Лингвистичното Програмиране

Модел на Успеха

1) Решете какво искате
2) Действайте
3) Забележете какво се случва
4) Сменяйте тактиката, докато получите желания резултат

Цел

Конкретна
Измерима
Постижима
Реалистична
Навременна

Формулирайте положително целта си; Поставете я в контекст; Изразете я с конкретни, сетивни термини; Изберете цел, която да можете да изпълните; Преценете честно какви ще са последиците от постигането на тази цел; Изберете си стойностна цел

Формулирайте положително целта си

Мозъкът работи така, че когато формулирането на една цел е отрицателно, ефектът обикновено е тъкмо обратен. Не – „не искам бъда беден”, а „искам да бъда богат”. Не „не трябва да се страхувам повече”, а „ще бъда смел!”

Онова, което занимава мислите ни, волно или неволно се превръща в поведение и реалност. За да разберете какво не искате, трябва да си го представите и да го почувствате. Умът използва тези образи и чувства за даденост и неизбежно ги осъществява. Ако кажете на някого да не мисли за левия си крак, той просто трябва да мисли за него, за да знае за какво да не мисли. Когато се страхувате от нещо и мислено не го желаете, го преживявате в реалния си живот.

Какво искам?

Да знаеш какво искаш е рядко срещано явление. Изберете ясна и конкретна цел, която действително желаете и на която сте готови да се отдадете и следвате със сърце, душа и тяло.

Поставете я в контекст – приземете я в реални условия:
- Кога, къде и с кого искате да получите този резултат?
- Искате ли този резултат през цялото време или е само моментна приумица?
- Колко време ви е нужно за да постигнете целта си?
- Сигурен ли съм че искам това?
- Какво ще стане когато постигна резултат?
- Какво всъщност искам?
- С какво ще се промени животът ми, когато постигна целта си?

Изразете целта си ясно, в конкретни сетивни образи

Всичко създадено в света около нас, в началото е било само мисъл в нечие съзнание!

Изберете реално постижима цел

Съобразете се с реалните си възможности, с реалната ситуация! Постигането на цели означава да постигаш своите цели!

Запитайте се

- Какво ще правя, за да постигна тази цел?
- Може ли нещо да ми попречи да постигна тази цел?
- Мога ли да поема отговорностите и промените в ръцете си и да се справя?
- Как да постигна целта си?
- Как виждам себе си в процеса на постигане?
- Какви възможности имам, за да постигна целта си?
- Нужна ли ми е помощ?
- Каква част от постигането на целта е в моите ръце?
- Кога очаквам да постигна целта си?
- Кога започвам да работя по нейната реализация?

Изберете си стойностна за вас цел

Изберете си цел, която е важна и желана от вас самите, а не за другите. Свържете се с дълбоките стремежи на съществото си и дългосрочните си житейски цели. Използвайте интуицията си!

Създайте си план на действие

Представете си ясно стъпките които трябва да направите, за да постигнете целта си! Напишете ги. Разбийте плана си на подпланове с последователни по-малки цели и модел за осъществяването им стъпка по стъпка, които да ви водят към главната цел!

Мотивация

Можете да постигнете значима цел единствено ако имате решителна воля, силна мотивация, непреклонен огнен стремеж към постигането и, постоянство, упоритост, последователност, мощен устрем, който да не се спира пред трудностите!

Действие

Когато имате ясен план, ясно съзнание какво искате да постигнете, защо го искате и как да го направите, когато сте изпълнени със силна мотивация, решимост и огнен стремеж към постигане на целта си, тогава ви остава само едно: Действие! Действие, действие, действие! За да осъществите желаното на практика, трябва да въплътите целта си в реалност!

Човек сам е творец на съдбата си!!!
………………………………………………………………………………………………

Общуване

Уеднаквяване

Склонни сме да харесваме хора, които приличат на нас. С тях се разбираме и общуваме по-добре. Те от своя страна също ни харесват. Ето областите на уеднаквяване(резониране) за изграждане на разбирателство:

1) Пози и движения на тялото
2) Глас – тон, скорост на речта, тембър, специфика на речта
3) Език и начин на мислене
4) Убеждения и ценности
5) Преживявания – намиране на общи интереси и дейности
6) Дишане – уеднаквяване на дишането – фин, но силен начин за резониране с другия

Изравняване (спечелване на доверието) и повеждане

Когато е постигнато разбирателство и хармония със събеседника, можем да поведем съзнанието му в желаната от нас посока (при терапия например). При повеждането вие постепенно променяте насоката на разговора и поведението си (същевременно поддържайки разбирателството), така че другият инстинктивно да започне да ви „следва”.

Изравняване с групи и повеждане

Установете връзка с водачите на групата. Изравнете се с тях, спечелете доверието им. Останалите автоматично ще ги последват.
…………………………………………………………………………………………………

Силата на езика

Е-Prime

Същността на метода Е-Prime е разработен от Дейвид Буърланд, лингвист, възпитаник на Харвард. По същество се състои в редуциране използването на глагола „съм” . Макар че е твърде често използван, този глагол води до стесняване на значението, неяснота и неточност. Съм в различните си форми: е, сме, са, си, бях, бяха, бъда, бидейки – превръща твърденията ни в крайни – или в черни, или в бели! Тя поставя етикети на нещата. Глаголът не оставя никакво място за компромис – въпросното нещо или е, или не е. Например: „Иван е глупав!”, „Мария е противна!”, „Това портмоне е зелено!”, „Петя е медицинска сестра!”. Този тип изразяване се нарича още асоциативно говорене, а замяната на глагола „съм”: дисоциативно. Второто се използва от всички добри оратори, политици, юристи и лидери. Например ето как могат да бъдат заменени горните твърдения: „ Действията на Иван в дадени ситуации изразяват неподходящи решения!”, „В определени моменти Мария създава конфликтни ситуации!”, „Във вечерния сумрак това портмоне изглежда зеленикаво, но може би е кафяво!”, „Петя работи като медицинска сестра четири пъти седмично, а в останалото време се грижи за децата и съпруга си и спортува!”.

Mетафори

Метафорите стимулират дясномозъчното, субективно мислене – несъзнаваните нива в нас. Те ни свързват с подсъзнанието и ресурсите му. Те действат като свързващо звено между съзнанието и несъзнаваното. Метафорите се използват за:

- Опростяване
- Деперсонализиране – позволява ви да останете извън проблема, дисоциира ви подобно на E-Prime метода
- Стимулиране на творческото мислене, защото ни свързват с подсъзнанието ни
- Привличане вниманието на слушателите. Неустоими са
- Преодоляване на съпротивата – човек не може да се бори срещу метафората
- Пораждане на емоции
- Кратко и ясно определяне на проблемите

Ето някои метафори:
Пускам корени; обръщам нова страница; затъвам в калта; попътен вятър; полагам основите; каквото си посял, това ще пожънеш; много вода изтече оттогава; дърпам конците; по мед и масло; и вълкът сит, и агнето цяло; направи го на кайма; с неговите камъни по неговата глава; ясно като бял ден; с главата напред; цепи стотинката на две, подряза му крилата; прът в колелото; държа здраво юздите; бита карта; светна му лампичката; издоявам; зад борда; очи в очи; рамо до рамо; бърка в кацата с меда; да си оплета кошницата; да си вържа гащите; превива врат; ахилесова пета; каквото ми е на сърцето, такова ми е на устата; глътнал си е езика; затварям си очите; подлива му вода; гарван гарвану око не вади; слагам си главата в торбата; хлътнал до уши; желязна ръка; опипвам почвата; правилата на играта; вкара си автогол; нож в гърба; още малко и ще литне; на изходни позиции; качи ти се на главата; пуши ми главата; нож с две остриета; игла в купа сено; мека китка; като кукличка…
……………………………………………………………………………………………………

Смяна на рамката

Значението на всяко събитие зависи от психичната рамка, в която го възприемаме. Рамката на възприятието означава гледната точка, позицията, ъгълът на поглеждане през които се вижда дадена ситуация. Смяната на рамката води до мигновена промяна на качеството на ставащото. Трудно може да промените нечие поведение или дори своето, но винаги можете да промените начина по който мислите или гледате на нещата. Смяната на рамката променя начина по който се чувствате, а оттам и поведението ви. Смяната на рамката се контролира от вас самите и не зависи от външните обстоятелства. Всъщност, рамката е вътрешният модел на възприятие, през който се прокарва случващото се. Изборът този модел да бъде един или друг е изцяло ваш. Винаги можете да смените рамката, тоест отношението си към ставащото. Изборът да мислите другояче е изцяло ваш. Отсега нататък, с помощта на техниката за промяна на рамката (на гледната точка, на мисловно-емоционалната схема, през която прекарваме външните импулси) съзнателно ще можете да избирате състоянието на духа си! Важно е да се научим да превръщаме негативните рамки в положителни, вдъхновяващи и полезни за нас. Понякога когато сменим рамката на един проблем, той просто изчезва. Това е изкуството на превръщане на проблемите в положителна опитност. Хармонизирането към рамката на събеседника е основната част от процеса на изравняване, при което прикачаме нашата собствена рамка към неговата, за да можем да го поведем и я променим според намеренията си.

Котви

Котвите представляват ментални образи, думи, фрази или физически действия които задействат влизането в дадена рамка. Например при напрежение за котва могат да ни послужат няколко дълбоки вдишвания или думи като „спокойствие”, „радост”, „сила”, „баланс”, молитва… Когато това е правено достатъчно дълго време, пресъздаването на котвата автоматично отключва в съзнанието ни съответната рамка – на спокойствие, решителност, устрем, чар и т.н. Будистите например имат цял пантеон от многоръки буди, които във всяка ръка държат символ, атрибут, който изразява определено психично качество. Например визуализирането на Буда Авалокитешвара, който държи в едната си ръка камбанка - символ на радост, във втората раковина – вътрешна сила, в третата ваджра – диамантена воля, в четвъртата – скиптър – духовни сили, в петатамеч – решителност, в шестата лотус – чистота – събужда в будиста съответната сплав от горепосочените състояния. За нас образът може да бъде природна гледка, бряг на море, различни по цвят светлина, образът на Учител, кратка фраза – формула, утвърждение или молитва. Когато след време повторението на връзката котва – състояние се автоматизира, за да постигнем желаната смяна на рамката ще ни е нужно само да задействаме съответната котва.

Промяна на проблемни състояния (терапевтична намеса)

Първа стъпка -
Анализ: Въпроси:

1) Защо това е проблем за теб?
2) Какво те кара да смяташ че това е проблем?
3) Кога започна проблемът?
4) Кога проблемът се прояви за последно?
5) Разкажи ми за семейството си – за съпругата си, за децата си …
6) Разкажи ми за работата си, за отношенията с приятелите си…
7) За родителите си, за братята и сестрите си (търсим връзка между проблема и създаването на предпоставките за настоящето му възникване)
8 Молим пациента да състави колкото се може по-пълно родословно дърво поне до четвърто поколение(генограма) – поведението, характерите и преживяванията на предците ни живеят в нас като психо-емоционална-генна заложба.
9) Питаме пациента: „Как мислиш – „Ако този проблем имаше някаква цел в твоя полза, каква щеше да е тя?”
10) Кога реши да създадеш проблема. С каква цел го създаде? – така подчертаваме че причината за ситуацията е породена от самия човек и може да бъде премахната само от него.
11) Искаш ли да разбереш скритото послание на проблема, посланието и урокът който той ти носи?
12) Решен ли си както на съзнателно, така и на несъзнателно ниво днес да изчистиш проблема и да знаеш че когато приключим разговора, ще имаш решението?

Промяна:

1) Идентифицирайте отрицателното състояние, извлечете го, закответе пациента в него.
2) Задръжте отрицателната котва и помолете човека мислено да се върне към състояния когато е преживявал подобни ситуации. Продължете, докато успеете да стигнете до последното състояние за което той успее да се сети.
3) Ръководете човека в промяната на рамката. Създайте заедно с него нова котва и го закответе в новата мисловна рамка. Следете реакциите му.
4) Помолете го да си представи, че преживява проблемни ситуации и заменя отрицателната рамка с положителна. Закответе още веднъж новото състояние.

Орлин Баев, психолог - психотерапевт



...

В материала е резюмирана книгата “НЛП за 21 дни”

Основни световно утвърдени терапии на заекването

Терапии на Заекването Ориентирани Психологически

Плавно Заекване (Подходи към модификация на заекването)

Този подход към заекването е разработен от Чарлз Ван Рипър, американски речеви терапевт, бивш заекващ. Методът акцентира върху психологическото отношение към заекването, цели да накара заекващия да приеме речевата си специфика спокойно и на тази база да започне да подобрява плавността на речта си. Чарлз Ван Рипър счита че чувствата и отношението на заекващия към проблема му имат пряко отношение към премахването му или към постоянното му пораждане и задълбочаване. Затова методът на плавното заекване и модификация на речта включва работа по промяна на отношението към проблема и трансформиране на емоциите скрити зад конфликта. Той предлага пет етапа на работа:

1)Осъзнаване: на това какво прави заекващия преди да има блок, по време на блока и след това.

*Осъзнаване на физическите спазми – на ларинкса, диафрагмата, напрягането на мускулатурата, лицевите мимики съпровождащи заекването, дихателната дисфункция която го съпровожда.

*Осъзнаване на чувствата които възникват преди спазъма, по време на него и след него, а именно: страх, срам, паника, тревога, плашливост, вина, фрустрация, малоценност, агресия, депресия…

2) Десензификация: превръщане на страха и тревожността пораждащи и поддържащи речевата невроза в спокойно силно положително отношение на приемане, оптимизъм, решителност и психическа стабилност.

3) Вариация: експериментиране, търсене на различни стимули които провокират проблема и разрешават на заекващия да отработва причините за неговото съществуване.

4) Модификация: когато заекващият е намерил сили да извади наяве страховете, фрустрациите и тревогите които пораждат речевата му невроза, да ги осъзнае и превърне в положителните им еквиваленти, тогава причината за съществуване на лого фобията му са изтръгнати и всичко което остава е един навик. Този навик се променя чрез самонаблюдение, контрол и усилено внимание върху речевата специфика. На това ниво блоковете вече са плитки и лесно преодолими, тъй като нямат корен и с леко усилие могат да бъдат контролирани. Тук вече има роля техниката на удължаване на гласните, леко забавяне и плавна реч.

5) Стабилизация: Поддържане на направените промени и стабилизирането им.

Tерапия за намаляване на отбягването на речеви ситуации:

Подход разработен от Джозеф Шийхан, американски речеви терапевт, бивш заекващ.

Шийхан вярва че заекването бива поддържано от опитите на човек да НЕ заеква. Според Шийхан човек ще си остане заекващ докато продължава да се преструва че не е, докато се опитва да го крие и да не го приема като част от това което е. Колкото по-силно човек се опитва да НЕ заеква, толкова по-силно заеква.

Терапията по преодоляване на избягването се състои от последователни стъпки които целят да променят отношението на човек към заекването му, да осъзнае а си като реално съществуващ, да се приеме с него и да има смелостта да го извади на бял свят пред всички. Заекващият е учен умишлено да търси речеви ситуации вместо да ги избягва. Това изисква кураж и развитие на качествата на характера на цялостната личност на заекващия, такива като оптимизъм, спокойствие, смелост, чувство за собствено достойнство. Цялостната визия на Шийхан е че осъзнаването и преодоляването на страха от заекването води до естествено преодоляване на самото заекване. Тази терапия по същество е част от предната и също може да се включи в числото на психологическите подходи.

Терапии на заекването ориентирани директно към речта

Забавена реч

Учените логопеди твърдят че при забавяне на речта на заекващия, степента на флуентност се повишава. Тази терапия предлага следните подходи:

- Забавяне темпото на речта чрез удължаване на гласните и преди всичко на ударената гласна;

- Паузи между изреченията и отделните фрази, които както подчертават смисъла на говореното, така и дават време на говорещия да си поеме въздух и релаксира;

- Свързване на думите]

- Изработването на артикулация която изисква понижено напрежение от това което заекващият обикновено влага в речта си]

- Диафрагмено дишане в паузите между фразите и изреченията]

Доказано е че методът на забавена реч сам по себе си може да има дори отрицателен ефект, тъй като целта при него е именно да НЕ се заеква. Така става автоматично задействане на механизма на създаване и поддържане на заекването. Тази терапия може да бъде единствено добро допълнение и част от крайните етапи на психологическите подходи.

Акцентиране върху ударената гласна

Този подход изисква от заекващият да усвои маниер на говорене при който върху ударената гласна вместо забавяне се поставя засилен акцент, което при някои случаи би трябвало да доведе до повишаване нивото на флуентност.

В горните подходи насочени пряко към речта усилието е насочено към създаване на нов речеви праксис(навик), който евентуално заменя стария. Но, тъй като се работи само със следствията на проблема, а не с причините му, успешността на подобни техники е неголяма. Те обаче имат ролята си в комплексната терапия на заекването и служат за подобряване на речта в крайните фази от терапията. Самостоятелно те могат да бъдат успешни само при деца, които все още не са хронифицирали проблема си, не са го натоварили емоционално и не осъзнават твърде ясно наличието на заекване в тях, както и при възрастни с много леко заекване.

В заключение мога да кажа, че случайности няма и ако заекващите имат заекване – това не е случайно. Тук не искам да се впускам в езотерични закони и разсъждения, но просто желая да спомена че заекването е наш приятел, наш учител, който с желязна ръка ни тласка към развитие на качества на характера, които в противен случай не бихме били способни да придобием и за столетия. То е един вид катализатор на процесите в нашето съзнание.

Следователно: Да заекваш е рядка и изключително ценна привилегия !!!

Авто психоанализа на заекването

Психичната сила е енергията в човека – живецът в него. Тя е тази вибрация която дава сила и желание за живот и творчество. Тя кара мъжът да се влюби в жената, а жената да се стреми към мъжа, тя движи и вдъхновява перото на писателя и четката на художника. Тя прави ума бистър, ясен и проницателен, а интуицията силна и дълбока. Тази сила дава живот и младост на всеки който я притежава. Наличието и означава младост и радост, липсата и старост и болест. Мъдрите казват че всеки човек с раждането си получава определено количество рождена сила която определя дължината и просперитета на живота му. Казват че има личности които успяват да поддържат и развиват тази сила така че процесът на стареене да бъде избегнат, но това е извън темата ни на разговор. Щастлив е човекът който съумее и в старините си да опази достатъчно от тази сила, за да поддържа съзнанието, интелекта и чувствата си здрави и работоспособни! В основата на всички човешки добродетели, които носят щастие и хармония на отделния човек и обществото като цяло стои психичната сила. Зад Любовта, Търпението, Смирението, Радостта, Спокойствието, Увереността, Смелостта, Добрината и Хуманизма, Безкористието и Свободата на духа, зад Братолюбието и Милосърдието, зад всички интелектуални постижения и светлината на човешката Мъдрост стои Вътрешната Сила. Ако човекът или обществото загубят част от тази сила или принизят качеството и, неминуемият резултат е загуба на всички качества които определят човека като човек, и на първо и най-важно място, Радостта. Радостта от Живота. Понеже Природата не търпи празнота, когато човек унижи вътрешната си сила като следствие от дисхармония в начина си на живот, чувства и мисли, в него зейва пропаст, която бързо се запълва с противоположни по характер качества, чувства и мисли. Явен пример за това е обществото в което живеем, изпълнено със страх, омраза, агресия и жестокост, алчност и егоизъм, отчаяние и депресия, тревога, тясно ограничено съзнание и невежество.
Каква е връзката на всичко това със заекването? Пряка! „В началото бе Словото!” Речта е пряка проява на мисълта и основна определяща характеристика на Homo Sapiens. Интелигентността и словото, в което тя се облича, за да се изрази, е всичко което ни дели от животните. Речевата функция на човека е творческа проява, магически инструмент, който е от изключителна важност във всички сфери на обществото и е незаменим инструмент за себереализацията на индивида в социума. Всеки заекващ знае от личен опит какви са последствията от доминирането на говорния му проблем – неуспех във всички ключови моменти от протичането на живота му. Неуспех или слаба изява в училищните години, силни вътрешни конфликти по време на пубертета поради трудности в общуването с противоположния пол, липса на инициативност по време на обучението във висшето учебно заведение, постоянен стрес и трудности в работата и професионалното развитие. Всичко това е съпътствано с постоянно силно вътрешно напрежение породено от стремежа за изява и реализация и сблъсъка му с речевия страх. Животът на заекващия е низ от стресове, тежки вътрешни борби, жестоко вътрешно напрежение и неудовлетвореност. Заекването е проблем с който се сблъсква едва 1% от човешката популация и точно поради ограничените размери на разпространението му той винаги е бил и е пренебрегван. Има десетки теории за етиологията на заекването, например: повреда в речевите центрове в лявата мозъчна хемисфера – центровете на Брока и Вернике, прехвърляне на част от говорните функции в дясната хемисфера и съпътстващ го дисбаланс в комуникацията между двете полукълба, увеличено ниво на мозъчния медиатор допамин, което води до претоварване в предаването на нервните импулси и превръщането им в реч, един вид „късо съединение”, генни заложби и наследство – от родители, пра или прапрародители, праксис, тоест навик, изграден по време на детството и т.н. и т.н. … Всички тези теории са добри предположения и са на прав път, въпреки че засега си остават просто недоказани хипотези. Човек е продукт на предците си – всички мисловно емоционални и поведенчески наклонности и способности на прадедите ни се проявяват в нас. Това не значи че трябва да бъдем безропотни изпълнители на кодираните в генния ни материал програми, но да ги осъзнаем ясно и по този начин да можем да ги използваме в посока в която ние самите решим. В случая със заекването можем да имаме някой от следните възможни сценарии: Когато жената е бременна с бъдещото си дете, всяка нейна мисъл, чувство, страх, положителна или отрицателна емоция се предават и записват директно в плода във вид на заложби за чертите, характера и качеството на бъдещата личност. Ролята на бременността, на съзнанието и чувствата на майката по време на деветте месеца на развитие на детето в утробата и е огромна за сформирането на диспозициите на детето, житейската му реализация и поведение. Всяко чувство и мисъл, всеки стрес, който майката не е успяла да преживее адекватно и трансформира в позитивна опитност, на практика формират , моделират житейската схема на детето. Да речем че бременната жена има властен мъж, който я потиска всячески. Тя иска да се изрази, да се защити вербално, но мъжът и най-брутално я спира чрез страха, с който я манипулира. Подобна ситуация която би могла да е причина за възникване на заекване в детето може да имаме на работното място на жената или в ситуация в автобуса или на пазара и т.н. Тя иска да каже нещо, да се защити, да обясни какво чувства, но страхът и от началника и или от мъжа и или от наглата продавачка я блокира и тя замълчава с цената на огромно вътрешно вълнение и потиснатост. Между другото, забелязали ли сте, че точно когато трябва да се защитите, да се изразите ясно и добре пред някой, който ви напада вербално, тогава говорните блокове са най-дълбоки и тежки? Друга причина за възникване на предразположеност за заекване в дадено семейство може да бъде добре пазената тайна. Тайна която с цената на каквито и да е усилия не трябва да бъде изказвана. Тайна свързана със събитие, породило силен страх, срам и психична травма. Често това е изнасилване или изневяра, а ако го преживява мъж – побой или унижение. Тайната представлява вътрешен подтик, който се стреми да бъде изразен, изказан, но моралът и обществените норми цензурира този импулс и го изтласква дълбоко в подсъзнанието. От тази позиция обаче изтласканият импулс не само че не бива неутрализиран, но се проявява много по-жестоко във вид на болестни симптоми – в самия човек или в близките му. В близките, защото членовете на едно семейство са свързани не само с генетичния си фонд, но и с невидими, но твърде здрави и реални психо-енергетични нишки, по които постоянно тече информация. Така преживяното от един от членовете на семейството се отразява на всички останали, дори да са зад девет земи в десета. Споменах ролята на майката за бъдещия успех или неудача на детето защото тази връзка: майка –дете е изключително силен ярък пример за предаването на психичните състояния, преживявания и стресове от един индивид на друг, но в тази схема влиза и бащата на бъдещото дете, както и всички близки родственици, приятели и неприятели(За справка по въпроса – книгите на руския лечител Сергей Лазарев). Възможно е преживяната травма, която се явява причина за бъдещото заекване, да се прояви директно в преживелия я, възможно е той да съумее да запази здравето си, без обаче да е разрешил проблема и нейните последствия да се проявят в поколението на преживелият травмата или дори тези последствия постепенно да зреят в продължение на няколко поколения и да се проявяват все по-явно във всяко следващо. В първия случай човекът който не е успял да трансформира успешно психичния шок, ще започне да заеква известно време след този шок. Това обаче се случва рядко, защото веднъж изградена, речевата функция функционира що годе стабилно. Тогава проблемът бива предаден в следващите поколения. Най-лесно и директно това предаване става в случая на бременна майка – дете, защото бременността е възлово и уязвимо състояние от ключово значение за човешкото развитие. Зад физическите проявления винаги стои психична причина. В конкретния случай на пишещия тези редове, предаването на проблема със заекването започва преди четири поколения. По времето когато североизточна България е била част от Румъния някой от семейството е преживял силна травма свързана с речевата способност – тоест човекът, ако е бил мъж, отчаяно е искал да се защити вербално, но е бил унижен, предаден, наранен физически и емоционално, с него е било злоупотребено. Или в случай на жена най-вероятно е имало изнасилване, силен срам и страх. Това са само предположения, защото никой от рода не знае точно подробностите. Нали все пак става дума за тайна – а тя не се разкрива лесно, дори и на най-близките. За сметка на това обаче нейните последствия, резултатите от преживения психичен шок, са явни. Бабата в това семейство има съвсем лека форма на заекване, която се изразява в леки запъвания и напрегнатост по време на говор, нейната дъщеря, тоест майката на пишещия, вече има тежко заекване, а той самият, още по-силно и тежко. На нивото на линията от родословното дърво където е бабата, заекващият е само един – само тя. На следващата линия имаме две заекващи жени – майка и леля. В четвъртото поколение след породената причина вече имаме около десет заекващи – аз самия и много от моите първи и втори братовчеди – мъже. Забелязано е че най-силно проблемът се предава от жените на техните синове, както отбелязахме, по време на бременността. А и след това, по подражание, тъй като най-вече майката е тази която възпитава детето и общува регулярно с него. Познавам обаче семейства в които предаването върви по мъжка линия. Нали все пак генетичният материал се разпределя поравно от двата родителя. Възможно е в рода ви да няма друг заекващ и вие да сте единственият и първият случай. Можете да бъдете сигурни обаче че предпоставките за проблема ви са заложени във вас от родителите или от прародителите ви. Ако имаме сто деца поставени в стресова ситуация и от тях развиват заекване само две, това са децата които имат предразположеност именно към такъв тип проблем. Това че причините за възникване на заекването лежат в предците на заекващия не трябва да го кара стоварва цялата вина върху им и да ги обвинява за проблемите си. Всеки получава точно каквото заслужава и ако даден човек е роден именно в семейство което предпоставя развитието в него на заекване, това не е случайно и точно това заекване трябва да бъде инструментът за развитие на човека. Заекването ни е дадено за да ни научи на търпение, приемане на себе си и другите, да смекчи критичността и самокритичността ни. Заекващият с времето се превръща в изключително издръжлив психически човек и в ситуации в които друг би рухнал, той ще се справи с психичното напрежение и стреса, поради простата причина че заекването му го е държало в постоянен стрес и напрежение през целия му живот. Така че, трябва да благодарим на родителите си че имаме възможността да живеем и да се учим на тежки уроци, които ни дават много повече от приятното съществуване на дърдоркото. И, още веднъж ще повторя, най-дълбоката причина за заекването не е в семействата ни, а в нас самите. Настоящето ни семейство просто служи като най-добра основа за отработване на създадените от самите нас причини, отговорност за които носим единствено ние.
Някой може да каже: „Е, добре, но какво ме ползва мен това че знам какво са правили и преживявали родителите ми, бабите и дядовците ми? Аз съм си аз – какво общо имам с тях?” Истината е че ако човек си направи труда да състави генеалогичното си дърво и да се запознае с характерите, професиите, живота на своите предци, ще открие нещо изключително интересно. Ще открие че той самият представлява продукт от техните стремежи, емоции, мисловни нагласи и физически характеристики. Много интересно е да се установи как човек несъзнателно следва моделите на поведение и мислене унаследен от дедите му. Изследването на родословното ни дърво е метод чрез който можем да разберем самите себе си, собствените си импулси, съзнание и заложби. Това е психоаналитичен метод използван от всички добри психолози, психиатри и лекари. Чрез този метод човек може да стигне до причината на проблемните симптоми, които го измъчват. Когато е намерена причината на проблема, той е наполовина разрешен. Да се намери причината на проблема означава не само интелектуално търсене и размишление, но по-скоро ОСЪЗНАВАНЕ. Осъзнаване на този проблем, стигане до корена му, който е дълбоко забит в подсъзнанието. Това осъзнаване е придружено с емоционално съпреживяване, което изважда на светлината на съзнанието несъзнаваните дотогава деструктивни причини. Втората половина от процеса на промяна е трансформация на вече осъзнатите импулси и процеси в желаната от нас посока.
Какво става в съзнанието на един заекващ? Ето – той иска да каже нещо – да се изяви, да разкаже случка в компанията си, да блесне с интересна забележка казана на място, с подходяща интонация, темпо на говор и дикция поднесен виц или шега, да обори опонента си в службата си, да овладее техника на говора, благодарение на която да съумява да „влезе под кожата” на бизнес партньорите или клиентите си, да бъде способен да води поверените му хора и да се справя с професионалните си задачи, за което се изисква високо ниво на владеене на ума и речта му. Изследванията показват че заекващите обикновено са с по-висок коефициент на интелигентност от средно статистическия, което обаче работи срещу тях, защото ги кара още по-болезнено да преживяват и приемат недостатъка си. Каква е директната непосредствена причина която кара заекващият да заеква? СТРАХЪТ! Спазмите и блокиранията на речта се предизвикват от един дълбоко заложен в заекващите говорен страх. Есенцията на говорните запъвания, това което стои зад външната проява във вид на думи, е страхът. Един твърде специфичен страх, предаден ни по наследство от едно – три поколения преди нас. А ако ние сме първите в рода си заекващи, имаме две възможности: или предпоставките за това са ни предадени от родителите ни, тоест от първа линия в родословното дърво преди нас, или травмиращо събитие в собствения ни живот го е отключило. В последния случай все пак можем да допуснем че има известна предразположеност към възникването на точно такъв тип проблем, което отново предполага генеалогична наследственост. В последните два случая все пак коренът на говорния дефицит е много по-плитък и съответно отстраняването му по-лесно. И така – осъзнали сме причината за заекването си – негово величество страхът! Изследвали сме родословното си дърво, разучили сме дали в него присъстват други заекващи или не, като по този начин сме си направили извод за дълбочината на проблема си. Оттук нататък следва да осъзнаем този страх, да се потопим в него с ясно съзнание, да съумеем да го погледнем право в очите и да променим тактиката си спрямо него. Обикновено ние се стремим да потиснем страха, да го отречем, да не му обръщаме внимание, да се престорим че сме по-силни от него, че сме смелчаци, които могат да си позволят да бъдат над него и са недосегаеми за него. Дали сме такива обаче? И дали това въобще е правилният подход към страха? Чувството на страх е дълбоко имплантирано във всеки човек по простата причина че това, което наричаме човек е само надстройка на животното в нас. Животинските структури на мозъка ни, макар че процентно заемат по-малко пространство в черепната ни кутия, са изключително доминиращи в поведението на човека. Нагоните за секс, глад и задоволяването му, териториалните инстинкти за усвояване и налагане на територия, нагонът към оцеляване на всяка цена, ревността, завистта, алчността, егоизмът, преследването на удоволствия от всякакъв род, една голяма част от социално-икономическите ни структури и взаимоотношения се дължат на прякото ръководство на тези стари мозъчни структури. Единственото което ни отличава от по-малките ни братя животните е логическото и абстрактно мислене, способността ни за безкористна Любов, радост и чувство за красота и стремеж към знание и развитие. Последните обаче в повечето индивиди или напълно липсват, или са поставени в сянката на животинските импулси, които в комбинация с конкретното логическо мислене и животинска себичност сформират едно същество, което надали може справедливо да бъде наречено Сапиенс, тоест разумно.
И така – ние заекваме – страхът парализира усилията на волята ни, блокира речта ни, кара коленете ни да се подкосяват, студена пот да избива на челата ни, дишането и диафрагмите ни се сгърчват сякаш над нас е прилагано физическо насилие(което може и да е първопричина за възникването на проблема едно-три поколения преди нас). Мисълта ни се губи в конвулсиите на усилията ни да кажем конкретното изречение или дори дума. Накратко, силата на страха е такава, че превишава силата на съзнателното ни същество и го репресира болезнено. Някой може да каже: „Мен не ме е страх, съвсем спокоен съм, но въпреки това и дума не мога да кажа! Дори и когато говоря с най-близките си приятели заеквам силно!” На това аз ще отговоря така. Сигурен ли си че наистина си спокоен. Може би приятелските отношения с тези хора кара една повърхностна част от съществото ти да е спокойна, но целият дълбоко заложен страх само да чака момент да се прояви и да покаже суровите си пипала, с които да те „хване за гушата”. Ако в дадени моменти на спокойствие човек заеква въпреки липсата на страх в него, това се дължи на праксиса, навика сформиран в него през дългите години подчиняване на страха. Но веднага щом човек се почувства застрашен, дори и сред приятели, а още повече на работното си място, на публични изяви и т.н., страхът се появява на сцената в една от своите разновидности – като чувство за вина, срам, тревога и притеснение, ниско самочувствие, депресия и прочее. Обикновено заекващият се предава и старателно избягва всяка ситуация свързана с говорене, като оставя заекването буквално да ръководи живота му. В училище не взема участие, никога не вдига ръка за отговор на въпрос, който много често знае, при изпит смотолевя нещо, като оставя впечатление в преподавателя че не знае урока си(а най-често го знае по-добре от останалите). В пубертета мечтае за момичето на своите мечти, но страхът, същият този говорен страх го принуждава да стои настрана от мечтаното присъствие. Ниските резултати в училище много често принуждават заекващия да учи в университет и специалност много далеч от тези които действително желае. По-нататък, в следствие от вече натрупаните причини, както и на същия този говорен страх, работи професия, която не отговаря на умствения му капацитет и на сърдечните му импулси. Демонът на заекването преследва такъв човек до смъртта му…
Във втория случай заекващият е по-силен психически и активно се противопоставя на страха, бори се с него и въпреки него успява да напредва в социалното и професионалното поприще. Този втори етап е необходим и въпреки че заекването продължава да съществува и възпрепятства притежаващия го, създава в него един силен вътрешен център – център на самоувереност, решителност, воля, известно спокойствие и самоприемане, все още придружавани от самобичуване и срам, от противопоставяне на съществуващата реална ситуация с желаната чиста и гладка реч, лееща се свободно, силно и естествено, без никакво притеснение и страх.
В третия случай заекващият вече е преминал през предишните два периода – имал е известен повече или по-малко продължителен период в който се е предавал пред силата на страха и отчаянието от неумолимостта на безмилостния контрол на заекването си. След време е събрал сили и смелост и е започнал да търси начини да се бори с проблема – евентуално е потърсил логопедична помощ, започнал е по-малко да крие недостатъка си и да говори повече – въпреки заекването си. Ако заекващият продължи да се стреми към развитие и да се опитва да намери начин да намали въздействието на проблема върху себе си, след период на самонаблюдение и анализ с или без помощта на психоаналитик, той стига до корена на речевите блокове, на лицевите мимики, мускулни и дихателни спазми, предизвикани от заекването. А той е Страхът – един панически страх, дори ужас, който заекващият възпроизвежда всеки път когато трябва да говори. На изток има мъдрост която гласи че всеки страх се корени в страха от смъртта. И наистина – ако заекващият се осмели да се вгледа в себе си непредубедено по време на заекване и осъзнато да наблюдава и преживее психо-емоционалното си и физическо състояние, той с учудване ще осъзнае следното. Физическата му реакция, емоционалният шок и менталният срив който преживява удивително наподобяват преживяванията на човек подложен на физическа опасност, особено на душене. Опитайте се да се хванете за гърлото, направете го колкото се може по-живо, като в реална ситуация, представете си образно нападателят, преживейте страха от атаката му и шока в този момент и ще видите че по време на заекване практически повтаряте такава ситуация. Разбира се, на практика причината заложена някъде в рода преди вас може да бъде просто вербална заплаха, която е блокирала правото ви на свободна реч и изказ или пазена ужасна тайна… Това няма голямо значение, защото мозъкът ни възприема социалните опасности с такава сила, както и физическите. Центровете на страха, разположени в малкия и продълговатия мозък третират всяка опасност като заплаха за оцеляването.
И така, осъзнали сме корена на проблема си. Добрата новина е че дотук сме решили 50% от проблема. За да стигнем дотук вероятно са ни били нужни година или две борба и решителност, отчаяно търсене на решение, което можем да намерим единствено ние самите, защото съвременната наука не разполага с такова. Съвременната класическа логопедия – поне такава каквато се преподава в България се фокусира в симптомите на проблема, без да се интересува от причините и дълбочинните нива в съзнанието ни, отговорни за съществуването му. Всяка болест по принцип и в нашия конкретен случай заекването, може да бъде сравнена с айсберг, който показва една малка видима част над повърхността на океана(съзнанието), а под повърхността (в подсъзнанието) се крие огромна маса, която представлява ядрото на показващите се над повърхността симптоми. Логопедията предлага елементарни дихателни похвати, срички, забавен говор с леко разтягане на ударената гласна – всички тези похвати са чудесни и имат своето място. Ако обаче възрастен заекващ със силна генна предразположеност разчита единствено на тях, резултатът ще е нищожен! Такъв подход може да има реална стойност единствено при деца и то при положение че заекването им не се дължи на генна обремененост. Дори и в присъствието на логотерапевта да се наблюдава подобрение, веднага щом заекващият се окаже в реална ситуация извън доброжелателния контрол на волята на терапевта, заекването ще се върне с предишната си сила! Заекването е 90% психологичен проблем и едва 10% речеви!
Как да подходим оттук нататък? Осъзнаваме сривовете в речта, кратката загуба на нишката на мисълта, физическите спазми причинени от говорния страх. По време на втория етап на борба описан по-горе сме успели да изградим едно стабилно ядро на самосъзнание, което да застане встрани от проблема и да наблюдава ставащото с безпристрастна критичност. Сега вече започва истинската работа. Уморен от борбата, търсещият подобрение в речта си разбира че колкото повече се противопоставя на говорните спазми, колкото повече се бори против проблема и не успява да приеме себе си такъв какъвто е, толкова повече силата на същите тези блокове се проявява. Тоест, въпреки че сме тръгнали в правилна посока и смело сме решили да подобрим ситуацията, силата на заекването ни се оказва право пропорционална на степента на борбата ни против него. Както и при всички неврози, така и при логоневрозата(латинското наименование на неврозата заекване), причина за възникването и поддържането и се явяват изтласкани цензурирани, неприемани от съзнанието (азът) ни неразрешени проблеми. В случая на конкретната разглеждана невроза, човекът не приема травмиращия го страх, срам, ужас, смущение, притеснение, предизвикани от психологическа травма, изтласква тези катексиси в несъзнаваното (или То/Фройд/), откъдето те впоследствие се проявяват във вид на симптоми в самия него или в поколението му, както обяснихме по-горе. Когато дете получи наследствена предразположеност за заекване по такъв начин, всяка стресова ситуация, която при други деца ще бъде лесно преодоляна, ще отключи в него логоневроза. Детето, а по-късно възрастният заекващ повтарят механизма на неприемане на заекването си, срамът, страхът, вината че са различни ги карат да изтласкат проблема в подсъзнанието си, откъдето той с още по-голяма сила се проявява в усилени симптоми(заекване). И така до безкрай – това е порочен кръг който може да бъде разкъсан единствено с осъзнаване и самоприемане. Когато заекващият осъзнае механизма на ставащото, той разбира, или по-скоро чувства че продължаването на битката със заекването му единствено спомага за неговото подхранване. Оттук нататък единствената и най-важна задача на заекващият по отношение на логоневрозата му е самоприемане. Самоприемане и самохаресване. Харесване на себе си такъв какъвто е! С цялото заекване, колкото и силно и да е. Самохаресване! Това е ключова дума. Едно емоционално самообикване, прекъсване на самообвинението и самобичуването и превръщането им в любов към самия себе си, пълно приемане на ставащото, радост от факта че заекването съществува и толкова години го е учило на такива безценни уроци и е калило характера и волята му, оформило е от него силна и волева личност, пълна с тежък ценен опит, преминала през безброй вътрешни трудности, непознати за лекия безгрижен и приятен живот на човек притежаващ обикновена реч! ХАРЕСВАНЕ, харесване на себе си такъв какъвто е – това е шперцът към вратата на бъдещето на болния от заекване човек. Когато заекващият спре борбата, която е била нужна на втория етап от справянето му със проблема, в него постепенно се установява вътрешен мир, спокойствие и радост. Радост от света и нещата, от общуването и присъствието му в живота – една радост, която един притежаващ тежко наследствено заложено заекване отдавна е забравил докато се е намирал в първата фаза на предаване, която е започнал да долавя във втория етап на борба и която си е възвърнал в етап на приемане и харесване. Третата фаза по пътя на справяне със заекването може да се нарече още ТРАНСФОРМАЦИЯ! Ето как нагледно изглежда това: по време на говорене човек заеква. Следвайки схемата на навика, в него възниква чувство на срам, страх от ставащото, вина, желание да избяга от ситуацията и замълчи. Вместо да се бори с тези чувства или да им се подчини замълчавайки и бягайки от речеви ситуации, човек спокойно ги приема и продължава да говори – дори и да заеква силно, като се старае да превърне страха в спокойна радост. Именно да го превърне, да го трансформира, да прихване енергията му и я впрегне в ново чувство създадено съзнателно от него самия – приемане на ставащото. Степента на намаляване на заекването зависи от степента на успеха в тази трансформация! Началото както винаги е най-трудно. Заекването е силно, а навикът на превръщане на страха в радост и харесване тепърва се установява. Но това е начинът! Това е единственият механизъм който може да разкъса порочния кръг на проблема и постепенно да го накара да намалее и се стопи до нула. Този процес отнема време. Самоприемането, самохаресването е слънцето, което разтапя айсберга на речевата невроза и води до трансформирането му в нормална здрава психика и реч! Има един неписан но добре познат на мъдрите закон че околните ни приемат по начиная по който ние самите приемаме себе си… По моя преценка, както и при предните етапи, съзнателната вътрешна работа може да отнеме няколко месеца или година. Но какво е една година в сравнение с годините на подчинение под железните лапи на страха?
Един реален напредък по трансформацията на страха от говорене(причината за съществуването на заекването) и съответно на самите речеви блокове може да бъде постигнат при съзнателен преднамерен стремеж към речеви изяви, тоест на волево провокиране на страха, което води до ускореното му осъзнаване, изваждане на светлината на съзнанието(азът) от сенчестата страна на подсъзнанието(несъзнаваното, То). Такава съзнателна провокация обаче е един по-екстремен „спорт” за любителите на силни усещания и заекващият сам може да определи степента на страх(стрес, натоварване), които може да понесе и трансформира в самоприемане и радост! Целият процес от втора степен на справяне (нивото на борбата) и до края се съпровожда с ортодоксалната логопедична работа, тоест стремеж към осъзнаване и контрол над мскулните и дихателни спазми, лицевата експресия и речевия процес. Психоаналитичният и психотрансформационен подход не отричат класическия логопедичен метод, но двата подхода взаимно се допълват и подпомагат ефективността си!
Къде е мястото и ролята на психичната сила в процеса на осъзнаването на причината, борбата и трансформирането на логоневрозата? Освен в началния етап на пълно предаване и подчиненост на заекването, психичната енергия е решаваща в хода на терапията! Когато заекващият най-сетне събере сили да осъзнае окаяното си положение и съзре състоянието в което се намира, на него му трябва смелост за да се изправи против силата на страха си. Смел може да бъде само силният. В процеса на натрупване на психична сила, която обуславя степента на смелост на търсещия изход от ситуацията, се увеличава борбеността и активното противопоставяне срещу контрола на говорния страх над живота на притежаващия логоневроза индивид. Психичната сила е тази която движи човека и предопределя съдбата му. Силата на индивида предопределя успеха му във всяка житейска област – социална, професионална, комуникативна… Нивото на жизнена енергия на човека определя степента му на магнетичност, силата която го определя като овца от човешкото стадо или като лидер на слепите маси. Психична сила е нужна за борбата с проблема, но още по-голяма сила е нужна за самоприемането, самохаресването и съзнателното превръщане, трансформиране на негативните чувства в позитивни. В случай на загуба на психична енергия по време на самостоятелната или провеждана под контрола на специалист терапия, следва неминуемо връщане към по-ранните етапи от работата по решаване на проблема – връщане пропорционално на количеството загуба на сила. Това връщане може да стигне дотам че човек да се озове в първоначалния стадий на пълна подчиненост на проблема. Разбира се, това ще бъде само временно, защото когато веднъж имаме осъществен напредък, при възвръщането на силата човек ще се върне до достигнатото вече положение на осъзнаване и справяне със заекването.
Психичната сила е тази която определя наличието на сила на характера, воля, решителност, готовност за риск и умение за „смилане” на стресови ситуации, тя е която движи амбицията, стремежа към напредък, знание и постижения. Психичната енергия е основа на радостта от живота. Невъзможно е да се справим с какъвто и да било проблем при слаба и нестабилна психична енергия. Всички видни личности в човешкото общество, всички водачи и победители в играта на живота са носители на силна психична енергия.
Какви са факторите които спомагат за сформирането на устойчива силна психична енергия, която да бъде проявена като волева сила и решителност в процеса на лечение на заекването? В комплексната структура на човешкото същество има три фактора, които предопределят психичната сила: мисли, чувства и постъпки. Ще започна разяснението си от нивото на постъпките. Важен лост при поддържането на високо ниво на психична енергия е правилното отношение към секса, което важи с пълна сила за мъжката половина от човечеството. Тъй като заекващите са предимно мъже, познаването на половата си функция и подходящата и употреба е от решаващо значение за желаещият да се освободи от логоневрозата мъж. Сексът е естествен взаимообмен, но злоупотребата с него с течение на времето води до цялостен срив на психичната сила на мъжа. Накратко, древните науки за развитието на психичната сила и човешкото съзнание твърдят че мъжът трябва да отделя семенната си субстанция по-умерено, което му позволява да поддържа едно по-високо равнище на физическо и ментално здраве и психична енергия. Това по никакъв начин не ограничава честотата на половите актове и радостта от тях – по-скоро обратното. Системите които поддържат това становище са индийската и тибетската Тантра, както и китайската Дао йога. Хилядолетията личен опит на практикуващите тези системи са доказали правотата им. Горещо препоръчвам на интересуващите се книгите на Мантак Чиа, които са издадени на български език. Друг немаловажен фактор в поддържането на добро енергийно равнище е вегетарианският режим на хранене, който освен моралните причини за съществуването си води и до подобряване на физическото здраве и психофизическата издръжливост.
На емоционален план основна причина за загубата на психична сила са негативните емоции: страх, срам, притеснителност, плахост, вина, гняв, омраза, похот, алчност, ревност, себичност, песимизъм, депресия … Като знаем че страхът в неговите разновидности е доминираща сила и причина за наличието на заекването, можем да си представим каква огромна част от психичната сила на заекващия е постоянно ангажирана за подхранване на това чувство. Решението на проблема е осъзнаването на присъствието на тези отрицателни чувства и цялостната им трансформация в положителни по гореописаната методика за работа със страха. Не борба, но приемане и трансформиране.
На ментален план основна причина за ограничаване и блокиране на психичната енергия се явяват тесните ограничени мисли и концепции, идеите съобразяващи се с малкото съзнание на човешкото стадо. Човек трябва да има смелостта да бъде свободен мислител разчупващ оковите на човешкия консерватизъм, който свободно може да извиси новаторската си мисъл над прашните сиви идеи на тълпата.


В заключение искам да кажа че пишещият тези редове е само скромен търсещ свобода от гнета на страха, който стои в основата на говорната му специфика и процесът на освобождаване от този гнет у него е в развитие. Моля да му бъде простено невежеството и липсата на по-богат опит в осъществяването на мечтаната от всеки заекващ цел: спокойно и силно сърце и ясен свободен изказ!


Бъдете здрави: Орлин Баев, 12. 04. 2006 год. , София, България

CREATIVITY

Essay written for the course of Margaret Boden: “Creativity” during the “Summer school of cognitive science”, Sofia, Bulgaria, 2008.

Evaluation by Margaret Boden: B+

Creativity

English is extremely rich language. It is perfect for technical descriptions, cognitive and computer sciences. Though, as regards art, poetry, creativity, it is the least appropriate language. In these domains French or Slavic languages have far better expressive means.

I was thinking which English word should be used for the Slavic word “Tvorchestvo”: creative work, art work … Well, fine, but they are expressing attributes of the word “tvorchestvo”, but not the word itself. They are beating around the bush. So, further on, for the sake of brevity I will use the word creativity.

What creativity is? Do we need it? Why? What happens when our creativity dries out? Could creativity be stimulated and learned? Is the creativity conscious, explicit process or it is subconscious, implicit process? Is it driven by the logic only? Which are the ingredients of the creative act?

I will try to answer to these questions below.

According to my own experience, perfectly matching to the conclusions of the integral psychology, the creativity has at least three main levels of expression in the human being.

Libido

Libido is psychological construct, meaning mental energy/ motivational force. Being a biological organism, man needs energy for each and every cognitive, affective or behavioral act. Having strong libido means having youth, strength, joy and health. Lacking it leads to aging, disease, sorrow and death.

Libido is connected intimately to sexuality and its direct expression is the sexual drive. But its manifestations go far beyond that point and encompass the emotional and cognitive life of the individual. I dare to say that libido is the fundamental propelling creativity mechanism.

The libido is a psychic energy that literally breathes life in the creativity. It is natural drive that is a synonym to the creativity. The libido is creative energy that is known subjectively as propelling to creativity impulse. Of course, the libido is only basic energy, raw creative impulse that needs one developed affective - cognitive apparatus in order to be expressed intrapersonally, socially and culturally.

Emotions. The creativity as an emotional intelligence.

The second "bus stop" of the creativity within us are the emotions. As was said, if they are saturated quantativately with enough libido, they inevitably begin to search way for expression of their activity in kind of verbal, social or subjective creativity. In dependence from the emotional intelligence or its lack, the emotions can be manifested in harsh type as anger, fear, of striving for pleasure or in sublimed form as a harmonic creativity, tranquil joy and self - confidence. The emotional intelligence is extremely interesting and important subject, but I have been talking on it in other essays already.The human cognition looks like a small sea boat in a gigantic ocean from libido and emotions. The libido is context for the emotions and they are context to the cognition. Expressed in the tongue of neuropsychology it means that the old brain structures of the brain stem (libido) and limbic system (emotions) are inseparable part of the human's cognitive apparatus and their actions and functions have enormous engagement in all cognitive processes as their background.

Creativity on a cognitive level

What creativity is? In my opinion "Creativity is producing of something new, surprising, beautiful and applicable!". New, because the creative man by definition is able to overshoot the existing social, cultural, affective and cognitive frameworks and limits. The newness can be historical and psychological. We have historical newness when the discovered thing is present for the first time in historical plan. We have psychological creativity when the new thing is new for the discoverer only. Surprising, because the product must be not only new, but principally different from the existing so far . Beautiful, for it even to be new, surprising and applicable, the lack of beauty stultifies existing of the product. The beauty is a harmonic combination between the details and when lacking, the creation of emotional, cognitive, mechanical, belletristic and scientific monsters entails only graduate degeneration of the artist and the people in touch with his creations. The creation as well has to be applicable; otherwise the lack of concretization in practical aspects leads to the building of sand castles.

The creativity is the highest extent of the human cognition and demands the entire cognitive faculties capacity. The artist parallelly considers the observed issue logically with his left brain hemisphere, in spatial pattern in images (the right brain hemisphere), but parallely within him goes implicit unconscious process of analogous thinking. The last mentioned process, propelled by the libido - affective impulses, can be named intuition, motivation or inspiration.

My personal modest creative experience says that the creative process flows properly when the following ingredients are present:

- Sufficient quantity of libido that can be channeled in creative process.

- Emotional intelligence, ability for proper guiding (not suppressing) our emotional life, so to be kept state of serenity, optimism and tranquil joy.

- Knowledge - In order qualitative creative process to be performed, good knowledge in the field of the concrete creative attempts is needed.

- Outranging the accessed facts, conclusions, rules, norms. Bold penetration in the waters of free thinking (logical, step by step and spatial, whole encompassing thinking), intuition (as described above) and inspiration. This is the decisive ingredient in the process, whereas the previous were only background, context conditions. Anyway, we have to know that the context is as important as the central process itself.

Levels of Creativity

According to Margaret Boden three levels of creativeness exist: combinational, explorative and transformational.

1) Combinational creativity

Combinational creativity requires as much informational data base as possible, so one can combine the different possibilities into creative way and choose among them the most original ones. Combinational creativity is the first, the most common and mundane level of the creative process.

2) Explorative creativity

If we compare metaphorically combinational creativity with plain, the exploratory creativity would be a mountain. It requires the cognitive processes to overcome the boundaries of the settled rules and to go on different platform.

3) Transformational creativity

Transformational creativity requires different dimension into the ordinary process. One example: if we have six sticks given and the task is four triangles to be created by them, after a some time of creative cognitive process, the cognition overpasses the limitations of the two dimensional thinking and goes in the three dimensional space – we build three sided pyramid. If the explorative creativity is a mountain, then in the case of the transformational one we have reached the peak of the mountain and we have went further – flying!

Computers and creativity

Computers have already more than 50 years of development. The attempts of the cognitive and computer scientists in the domain of AI already begin to approximate in some extent the human intelligence.

For the contemporary intelligent computational systems at least the first two levels of the creative act are possible: the combinational and explorative creativity. The computer program based on artificial neural networks can produce innumerable combinations. The painting program AARON can successfully imitate the great painters and draw in new exploratory styles of paintings. The musical program EMMY plays music successfully in the styles of the best composers and creates its own peaces of musical art. The cognitive models for analogy, deduction and induction perform tasks unthinkable 20 years ago.

So, is the creativity solely human hallmark or it is feasible from the AI as well? The answer is: yes, the computers can be creative and they will become even more creative in the forthcoming years.

As a bottom line of this short essay I would like to say that the creativity could be viewed as the purpose of the human life!

Bibliography:

  1. Anderson J. R. (1995). Cognitive psychology and its implications. New York: W. H. Freeman and Company
  2. Gilhooly, K. (1988). Thinking: Directed, Undirected, Creative. London: Academic Press
  3. Margaret Boden – lectures and presentations

Orlin Baev, cognitive psychologist, cognitive behavioral psychotherapist

Sofia, Bulgaria

Context Dependent Memory

ENVIRONMENTAL CONTEXT DEPENDENT MEMORY

“One of the most commonly noted examples of such dramatic long-term reinstatement effects is the flood of memories one experiences when returning to a former residence after a long absence.”

Examples of environmental context (EC)-dependent memory: One comes back home to his native town or goes back to the university he has spent five years and suddenly torrent of memories overwhelm him. These memories are sharp, clear, emotionally saturated and vivid - they are contextually evoked.

Another context memory interference is when one fails to recognize some familiar person, when meets him at a different place. For example, one may greet the door keeper in front of his office building twice a day. But if this same person meets this door keeper out of the habitual context, for example, in the city mall, he will probably not recognize him.

Another short term memory context dependence is observed in the daily situation when in the daily fuss we forget why we are heading somewhere – when we comeback to the place where we took the decision to head for somewhere and do something, we immediately recollect our decision.

Vacations and environmental and context memory – the reason why people desire vacation far of the usual environment is to change the memorized context.

EXPERIMENTAL STUDIES

“The laboratory studies of physical reinstatement effects demonstrate that although EC reinstatement has been found to aid memory in a variety of studies by numerous investigators, reported failures

to find EC effects are also numerous. Considering the likelihood that many failures to find an EC effect have not been reported, the unpredictability of the effect appears to be one of the most important considerations of EC-dependent memory.”

Encoding environmental context

“In fact, Eich (1985) and Baddeley (1982) have independently proposed that EC-dependent memory may occur only when contextual and target information are integrated in memory.”

Context interferes in the remembering when during the memorizing it is integrated (consciously or not) with the memorized objects.

Environmental Imagery

“That is, subjects can image a previously experienced EC and use the internally generated image as a memory cue even if that EC is not physically present.”

This is useful technique for recall of events and recognizing people and objects. Our memory works always in context, I tis the natural way of memorizing and thus it is the best way for recall the desired situation or objects.

Classroom studies

The results of these studies are contradictory: some experiments prove environment dependent memory, some disclaim it. The hypothesis in such researches is that the children would have higher test scores if perform the test in their habitual class room conditions and if test is hold at another place, experimenters hypothesize worse results. However, different researches have opposite results…

Environmental context as an organizational cue

Another commonly found EC-dependent memory effect is the reduction of interference which occurs when different lists of learning materials are presented in different ECs (Table 2.4). The results of such studies are quite consistent, showing reduced proactive interference (Dallett and Wilcox, 1968; Coggins and Kanak, 1985) and retroactive interference (Bilodeau and Schlosberg, 1951; Eckert, Kanak and tevens, 1984; Greenspoon and Ranyard, 1957; Coggins and Kanak, 1985; Strand, 1970). Such studies indicate that associated EC information can act as an organizational cue, decreasing interference among sets of learned materials with different contextual referents.”

These are very interesting results, stemming (in my opinion) from the induced need of additional efforts exertion and context ignoring in order the given materials to be memorized successfully in the conditions of changing environmental context.

Individual differences in environmental context memory dependency

“A reasonable candidate for such a personality factor is field dependence/independence (e.g. Goodenough, 1976). Field dependence is considered to be one aspect of a more general personality factor defined by

a holistic (field-dependent) vs an analytical (field-independent) orientation to the world. Field-dependent subjects are less able than field-independent ones to avoid contextual influences in making perceptual judgements; that

is, they are more affected by perceptual contexts. It may also be the case that field-dependent subjects are more affected by learning and memory contexts than field-independent subjects. There are some data supportive

of this hypothesis found by Smith and Rothkopf (1984), Smith (1985a), and Kanak and Stevens (1985), who found that field-dependent subjects had more context-dependent memories than field-independent ones.”

Field dependency/independency is extremely interesting psychological construct, comprising every approach and cognitive process of the person. The field (context) dependent person is more sociable, emphatic, intuitive, talkative, socially adaptive and active – but also field (context) dependent, in our case context memory dependent.

The field independent person is as a rule of thumb rational, logic, more critical, distant and cognitively centered. He is also field (context) independent, which in our case stands for environmental context independency.

Another factors for individual differences is the ability to image, spatial memory and visualization and age.

Different context views

Internal vs external context

External is the environmental context. Internal context is the bodily state, the mood state, thinking and emotional processes.

Meaningful vs incidental context

Meaningful context is the context that has something to do with the memorized material – directly or indirectly.

Incidental context is the context incidentally present within the attention during the memorization task. It might be neutral, distracting or supporting memorization.

Orlin Baev, psychologist and psychotherapist

Constructive memory

Constructive Memory. Some Proves for its Plausibility. Reasonings

Flush Bulbs memory

As it seems from the experimental results, there is no much correspondence between the confidence and lucidity of remembered flushbulbs memory and their actual authenticity. People blend different memories, overlap time slices and no matter how vivid their memory is, there is no correlation between that vividness and the validity of the flash bulbs.

Flash bulbs recollections are interesting phenomena. Prior emergence of cognitive science and its research their validity has been irrefutable. Nowadays man just ask himself: “If I can not believe to my memory, i.e. to myself, what should believe in?” Well, from the cognitive perspective the answer would be: “Trust in the experimental data and statistics” – not very consoling answer, is it? …

Episodic memory remembering

As the experimental research shows, the accuracy of memory trace retrieval from the episodic memory is in a literal sense rare exception, but not the rule. If the reproduction of some information is seldom, omission of details, simplifications and generalizations are observed. In the case of frequent reproduction very often the details fall in certain stereotype, memorizing is stable, but again there are generalizations, equalization to well known stereotypes, inherent to ones culture, understandings, moral, intellect and so on. When the information is new for the subject, while recalling, he tends to transform it to known facts. When the information is familiar to the subject, he memorizes it much easier and more accurately. In most cases there is rationalization and reduction of the real data. Names, phrases and events are easily changed so that they appear in forms current within the social group to which the subject belongs. All the transformations, changes, rationalizations, abbreviations and blending occur stronger with the passage of time after the information introducing.

During remembering one has tendency to transform, to elaborate in the direction of accepted conventional representations. Episodic retrieval leads to simplification of the data, to reducing of the small details to the grosser ones.

What do we actually remember? Do we remember the last three hours in details? Can we reconstruct accurately ever your movement, feeling and thought? No – we can not. Our memory is so fragile and insecure that one seldom can trust it completely.

Associative construction – constructing non presented in the list items by unconscious association

Here the article shows similar to the above stated facts – one tends to transform the memory traces. In the case of associative constructions the subject makes unconscious associations relating different attributes of the information, thus creating non existing new elements and structures.

One example: You are walking in the late evening dask. On the street you see something long and moving. In your mind flashes the notion – this is a snake! When you approach, you realize it was just a little branch, waving from the wind.

Memory illusions, psychoanalytic discoveries and hypnoses as proof for constructive properties of the memory

Most of the previously discussed properties of the constructive memory: blending, transformations, reductions, simplifications, abbreviations, rationalizations, etc. – as a matter of fact might be called memory illusions, because they represent the data distorted as the illusions do.

Psychoanalyses has made great research and reached the same conclusion as the cognitive science – the autobiographic memories are actually highly incorrect and mixed up with fantasies, blending, induced by suggestions memories and interferences (retroactive). Hypnosis could not resolve these problems, as many hoped. Induced through hypnosis memories were to big extent false and had the constructive properties mentioned above.

As we see, through many various experiments, different researches observe the constructive properties of our memory. Why our memory is in such pitiful undeveloped state? What makes as such imperfect creatures? So far no one can answer correctly to these questions, regardless his scientific titles and knowledge.

Metacognition in memory illusions evoking

Another form of memory illusions have been studied by the scientists in the field of decision making. For example, the availability heuristic is such illusion. Another interesting memory illusion is based on the metacognitive phenomena déjà vu (I have already seen it)) and jamais vu. The first one is metacognitive illusion making someone believe he has experienced something. In reality he never did. Jamais vu (I have never seen) is metacognitive illusion making one believe he has never experienced something that he actually experienced.

Metacognition is exceptionally interesting phenomena. As it is depicted, it is the ability one to observe his own conscious processes, i.e. thinking, feeling and actions – thinking about the thinking. My experience shows that it is not only thinking of higher order, but it is that implicit center of our cognition, the center of our consciousness, the central pillar to which every one of us clings in the life storms. Metacognition is widely explored in the eastern meditative systems. Unlike cognitive scientific approach, which observes from besides and collects data, the meditative systems delve into the middle of the studied subject, as the main instrument used of them is the mind itself. In that field, cognitive science is less than baby …

Reconstruction and confabulation

Confabulation can be regarded as exaggerated example of the normal memory illusions and distortions. Confabulation is striking example what our memory could be if deteriorates just a bit.

Constructive memory study is in its beginning yet. As the researches show, this field has a bright future. We are more and more convinced that our memory is not just a stable store for information with secure retrieval of memory traces. Unfortunately it is not so. Perhaps with the development of the human – computer’s interaction, our memory will be greatly helped by some electronic devices in the future. So far the research in the field of constructive memory reveals the truth as it is: our memory is imperfect, insecure, easily distorted and deceived… May be with our development as a species this will change one day! Hopefully sooner!

Bibliography:

  1. Roediger, H. III (1980). Memory metaphors in cognitive psychology. Memory & Cognition, 8, 231-246.
  2. Koriat & Goldsmith (1996). Memory metaphors and the real-life/laboratory controversy: Correspondence versus storehouse conceptions of memory. Behavioral and Brain Sciences, 19, 167-228.
  3. Neisser, U. & Harsch, N. (1992). Phantom flashbulbs: False recollections of hearing the news about Challenger. In E. Winograd & U. Neisser (Eds.), Affect and accuracy in recall: Studies of “flashbulb memories” (pp. 9-31). Cambridge: Cambridge University Press.
  4. Bartlett, F. (1932). Remembering. Cambridge: Cambridge University Press.
  5. Hirst, W. & Manier, D., & Cuc, A. (2003). The construction of a collective memory. In: Kokinov, B., Hirst, W., eds. (2003). Constructive Memory. Sofia: NBU Press.
  6. David A. Gallo, D. Roediger, H. III (2002). Variability among word lists in eliciting memory illusions: evidence for associative activation and monitoring. Journal of Memory and Language, 47, 469-497
  7. Roediger, H. III (1996). Memory Illusions. Journal of Memory and Language, 35, 76-100.
  8. Loftus, E., Feldman, J., & Dashiell, R. (1995). The reality of illusory memories. In D. Schacter (ed.), Memory distortions: How minds, brains, and societies reconstruct the past. Cambridge, MA: Harvard University Press.
  9. Moscovitch, M. (1995). Confabulation. In D. Schacter (Ed.), Memory distortions: How minds, brains, and societies reconstruct the past. Cambridge, MA: Harvard University Press.
  10. Barsalou, L. (1993). Flexibility, structure, and linguistic vagary in concepts: manifestations of a compositional system of perceptual symbols. In A. Collins, S. Gathercole, M. Conway, & P. Morris (Eds.), Theories of memory. Hillsdale, NJ: Lawrence Erlbaum Associates.

Author: Orlin Baev, cognitive psychologist, cognitive behavioral psychotherapist and cognitive hypnotherapist

Първа национална конференция по хипноза и хипнотерапия

Първа национална конференция по хипноза и хипнотерапия

На 7-ми и 8-ми март 2009-та година в София се проведе първата българска конференция по хипноза и хипнотерапия. Представени бяха десет доклада. Участниците в конференцията бяха психолози - психотерапевти, лекари -психотерапевти и стоматолози - хипнотерапевти. Ето накратко главните разисквани теми.

Калин Цанов, председател на БАХ

Хипермнезията в хипнозата

При хипноза пациентът навлиза в променено състояние на съзнанието, което му позволява припомнянето на стари капсулирани в дългосрочната памет епизодични, семантични и емоционални спомени. Разбира се, терапевтът не си прави илюзиите за пълната достоверност на преживяния паметов материал и е добре запознат с конструктивните свойства на паметта, влиянието на контекста и праймирането при припомнянето. По отношение на терапевтичния процес обаче точността на припомненото няма решаващо значение – важен е когнитивният и афективен ефект на реструктуриране при хипермнезията при възрастова регресия, водещ до мощни терапевтични резултати. Калин неколкократно подчерта изключителното значение на убедеността на терапевта в собствените способности и положителен резултат от терапията.

Д-р Валя Асенова

Внушение, убеждение, хипноза – връзки и взаимодействие.

Оказва се, че между тези три понятия има твърде много общо и в сърцевината си са аналогични. Убеждаването зависи от рационалното, но и от емоционалното въздействие върху личността, от харизмата, самоувереността на убеждаващия, от броя повторения на убеждаваното. Внушението зависи от добрата ‘опаковка”, чрез която е поднасяно – отново харизма и личностови черти на внушаващия, рапорт с внушаемия, оптимален контекст на внушаване. Хипнозата отново се свързва с качествата на хипнотизатора, индивидуални и социално обусловени – авторитет и популярност, харизма, чар, доверие което излъчва, самоувереност и сила, подходящ контекст за хипноза, хипнотичен глас, хипнотични техники. Вижда се, че трите понятия са практически аналогични! Имаме не въздействие, но взаимодействие! Валя Асенова заяви, че според нея хипнозата е имплицитно включена във всяка една терапевтична модалност. Например в юнгианската анализа се работи с водено въображение – а това е просто друг изказ за същият хипнотичен процес. Във всяка една терапия се изисква установяването на добър рапорт между пациент и терапевт – а такъв рапорт е в същината на една ериксонова хипноза. Хипнозата е като шперц, който може да бъде използван в консултирането от всякакъв вид, но и в ежедневието. Валя Асенова спомена за различни хипнотерапевтични направления: арт хипнотерапия, хипнодрама, хипноанализ и др. Хипнотерапията е една колкото древна, толкова и съвременна терапевтична методика с огромен потенциал.

Д-р Неда ...

Работа с алкохолизъм в клиниката в Суходол

При продължителен рецидивиращ алкохолизъм имаме трайни промени в личностовата структура на алкохолика, който развива болен инфантилен манипулативен нарцисизъм. Последният при дългогодишен тежък алкохолизъм прераства в нарцистично/ дисоциално личностово разстройство. Д-р Неда ... сподели успешния си опит при използването на хипноза в терапевтичната си работа с алкохолици при които имаме все още запазена нормална личностова структура и мотивация за промяна. Използва негативно обуславяне, разширяване на целите и ясен поглед върху собствения живот при детоксикацията, положително преформулиране, анализ на ранните години и работа с вътрешното дете.

Д-р Георги Милошев

Хипнозата в денталната медицина

Д-р Милошев е може би единственият зъболекар в България, използващ хипноза в частната си дентална практика. По един много непринуден и естествен начин той ни разказа за опита си като млад стоматолог със силен интерес в използването на хипнозата. За трудностите си, за пробите и уроците си в това направление, за важността на хипнотичния глас, рапорта с възрастен или дете. Разказа ни за техниките, които е използвал отначало и които е редуцирал впоследствие и е намерил своя оптимален подход, за тежките случаи на пациенти с фобия от зъболечение, обиколили по 30 кабинета, чудесно повлиявани от хипнозата, за децата и работата с тях, за световните конгреси по използване на хипнозата в денталната медицина и харизматичните фигури, с които се е запознал на тях... Самият той харизматична фигура, той прикова вниманието на публиката неусетно. Аз лично се надявам ,че повече стоматолози ще проявят интерес към хипнозата като ценен инструмент в практиката си – и ще работят на адекватни за тази малка държава цени!

Д-р Христо Михайлов

Хипноза при горна фиброгастроскопия

Д-р Михайлов ни разказа как с помощта на някои специфични техники за индуциране на хипнотичен транс успешно въвежда пациентите си в хипноза, което води до пълно преодоляване на връщателния рефлекс, както и на страничните ефекти след използването на гастроскопията.

Димитрина Митрева, магистър психолог, хипнотерапевт

Личностови черти и податливост на хипноза.

Димитрина представи изследването си, в което чрез използването на психологически инструменти – тестове, е достигнала до интересни резултати. Жените като цяло са малко по-хипнабилни. По-добро въображение, по-голяма хипнабилност. Интересни резултати имаме по скалите за екстраверия/ интроверсия и социална потентност/ импотентност. Противно на очакванията, по-социално потентните екстраверти са по-хипнабилни, а по-малко социално потентните интраверти са значително по-малко хипнабилни. По скалата за самоконтрол Димитрина получава амбивалентни резултати – 50/50% хипнабилност – тоест при висок самоконтрол, който винаги е показател за несъзнавани тревожни когнитивни схеми, хипнабилността зависи по-скоро не толкова от самия самоконтрол, но от други психически движения, например наличието или не на съпротиви към терапевта. Изследването на Димитрина Митрева беше проведено, систематизирано статистически и представено изключително високо научно и според всички международни изисквания за психологичен рисърч.

Кирил Миланов

Хипнотична регресия в минал живот

Кирил сподели личния си опит в хипнозата, както и размисли относно нейните граници, простиращи се далеч извън психотерапевтичния кабинет. Според него интерперсоналното психоендокринно взаимодействие протича ежеминутно в ежедневието ни. Ние постоянно играем роля и отговаряме на очакване – а това е и когнитивното определение на хипнозата. Според Кирил „вкарването” в хипноза в кабинета на терапевта представлява „изкарването” от ежедневната хипноза! Кирил сподели размислите си относно сугестивната идеодинамика в съвременното общество и по-специално в маркетинга и рекламата.

Кирил разказа за опита си с хипнотичната регресия в минали животи и бардо (състоянието между два живота). Разказа за нуждата от поддържане на постоянна дълбочина на транса и нуждата от обратна връзка. Според него дълбочината на транса и достоверността на спомените се индикира от емоционално наситени, кратки и фрагментирани прости думи и изречения. Кирил сподели вижданията си за актуалната достоверност на ‘’връщането в минали животи”. Без да отрича феномена, той вложи доза здрав научен скептицизъм и изрази вижданията си относно конструктивните способности на паметта – блендинг, прайминг, флаш балбс и др. при досега с капсулираната дългосрочна памет/ несъзнаваното. Според Кирил стойността на хипнотичната регресия се състои в терапевтичния и ефект!

Д-р Димитър Тенчев

Трамсперсоналната психология в хипнозата. Трансперсонална хипноза и хипнотерапия

Д-р Тенчев говори за опита си при практикуване и преподаване на холотропно/ ребъртинг дишане и хипноза: преживяваните трансперсонални състояния на променено съзнание – дуално единство, отъждествяване с други индивиди, с колективното несъзнаваното на групи хора/ нации, преживяването на фетални и ембрионални състояния, идентификацията с растения и животни, надхвърляне на линейното време и ординарното пространство, енергетични феномени на финото тяло/ тела, преживяване на архетипни животински духове, супракосмическа и метакосмическа пустота (пустотата/ вакуумът са разглеждани не само от съвременната квантова физика, но и от древните системи за себеразвитие). Димитър Тенчев разказа за вижданията на Станислав Гроф относно психотерапевтичните нива: 1) биографично, 2) перинатално и 3) трансперсонално. Сподели личните си виждания относно съвременната психология и мястото на трансперсоналната психология като един авангарден неин клон.

Иво Величков, психолог – психотерапевт

Иво разказа за опита си с балийската школа по вътрешни бойни изкуства Санди Мурти. Т.н. посветени в тази школа имат способността да въздействат директно върху човешкия (или животински) мозък от разстояние, невербално, а единствено с помощта на волята си. В бойната школа това въздействие се проявява във волево отклоняване на атакуващите движения на противника – просто със силата на ума. Според Иво Величков въздействието има връзка с т.н. огледални невронни системи в мозъка. Въпросната школа има представители в България и мнозина вече са задоволили скептицизма си чрез лично участие във въпросните атаки. Иво сподели опита си от такова участие – загуба или отклонение на съзнанието/ волята за миг – в момента на атаката. Колкото и странно да звучи, става дума за преживян личен опит, за недвусмислена емпирия, която би могла да стане обект на честно научно изследване. Иво разказа накратко и за филипинските лечители хирурзи, които без помощта на разрез или инструмент, с голи ръце проникват зад стомашната стена и буквално оперират пациента – без раняване, разрез, отвор и психофизическа травма от какъвто и да е вид, тези лечители извършват хирургически интервенции.

В заключение искам да благодаря на организаторите на конференцията: Калин Цанов, Трифон Павлов и Георги Милошев за чудесната възможност да се докосна до опита на дългогодишни практици в хипнозата и хипнотерапията! Ако трябва да бъда напълно честен, никога не съм бил на психологична/ психотерапевтична конференция, която толкова силно да ме заинтригува!

Орлин Баев, психолог - психотерапевт