За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

петък, 19 март 2010 г.

Светлият и спокоен характер старее хармонично




Светлият и спокоен характер старее хармонично

Не е нужно да гледаме света през розови очила, достатъчно е да виждаме светлината и радостта в него!

Когато сме млади, често се заричаме: „Никога няма да стана като мама (татко)!”. Някъде около тридесетте обаче, започват да се появяват първите по-явни характерови черти, идващи от родителския модел, който несъзнавано сме копирали. Около четиридесетте и петдесетте тези черти стават още по-силни. Както се казва: „Крушата по-далеч от дървото не пада!” Ако обаче съзнателно моделираме характера си, коригираме негативното и ненужното, а засилваме и развиваме носещите радост и оптимистичен поглед черти на характера си, нещата ще са различни.

Правилото е, че психичните качества, които оформяме през по-ранните години на живота си – съзнателно или не – в старостта ни се затвърждават до степен ригидност (скованост).

Ако сме изградили светъл, весел и спокоен характер, с напредването на възрастта той става още по-устойчиво спокоен и прераства във ведра мъдрост и хармонична сигурност в житейския промисъл. Ако обаче подхранваме песимизма и недоволството си, с годините те също се затвърждават, изкристализират до много тежки, постоянно съпътстващи ни вкостенели характерови черти.

Разбира се, психичното „вкостеняване”, за което говоря, е по-скоро общо правило, но не и задължителна и неизменна част от остаряването. Всичко зависи от качеството на собствения ни психичен живот и степента, в която поемаме отговорност за него още от по-ранната си възраст.

Има старци с по-голяма характерова гъвкавост и социална адаптивност от мнозина младежи! Щастие за всеки е да общува с тях – те са извор на дълбока жизнена мъдрост, жизнерадост, връзка с духовното, градена цял живот. Такива хора приличат на реки. Личността им е чист проводник за живата мъдрост на живота, която свободно тече през тренираната психика – чрез психотерапия (включително и чрез не винаги съзнаван автотренинг), медитация и осъзнаване.

Ако животът обаче е преминал изцяло в „гонене на Михаля...”, в неосъзнато следване на утъпкани коловози – вътрепсихични и социални, психичните „огледала” на остаряващия човек започват да помръкват, „задимени” от фиксацията в негативното. А това води до намаляване на познавателния капацитет, на психосоциалната гъвкавост и адаптивност, на социалната компетентност.

Не годините изчерпват интелигентността, а липсата на спонтанност и излишният страх от бъдещето. Повишава се характеровата ригидност, като разбиранията за това как „трябва” да стоят нещата стават твърди и непрактично застинали. Снижава се степента на спонтанност и радост от живота. Увеличават се недоверието и скептицизмът към новото. Расте страхът от бъдещето. Може да се стигне дори до апатия, вялост, мрачна и недоволна раздразнителност.

Най-честото извинение на хората, носители на подобна психика, е всичко друго, но не и собственият им избор. Виновно ще бъде здравето и наистина немалкото дегенеративни болести (естествено присъстващи в старостта), държавата, политиците, а защо не и целият свят...

Поради естествените промени в мозъка, нервната система и цялото тяло, при около 70% от хората над 80 години се наблюдава упадък в познавателните функции: памет, интелигентност и мислене, учене, способността за вземане на решения, острота на възприятията и скоростта на интеграцията им в когнитивните процеси и др. Но можем да помогнем на генетичния си фактор, какъвто и да е той, за да бъдем сред останалите 30%. Чрез лека растителна храна, лечебни гладувания, дихателни упражнения, гимнастика. С права мисъл, наситена със здрав, бодър разум и светлоглед.

Българският мъдрец Петър Дънов говори много за правата мисъл, като идеите му удивително се преплитат с тези на съвременната научна психотерапия. Поддържаните дълго време мисли се превръщат в наш характер, слизат до емоционално ниво, загнездват се дълбоко в дългосрочната ни памет, а оттам стават директен стимул за автоматизирано поведение. Да имаш права мисъл означава да бъдеш в резонанс както с духовното, така и със здравата логика и рационалност: „Главата в небето, краката на земята!”

При всяка наша мисъл в мозъка протичат химико-електрични и биохимични процеси, създават се и се разпадат невронни връзки. Така бодрата и светла мисъл – вербална, визуална и емоционално наситена, влияят директно върху „командния ни пулт” – мозъка, а оттам и върху здравето на цялото ни тяло. Не е тайна за никой сериозен учен, че 90% от всички болести се дължат на емоционални и мисловни причини, тоест на процеса на психосоматизация.

Същата тази психика може и да лекува и да ни поддържа здрави и щастливи до края на дните ни. Например Лев Толстой е започнал да учи древногръцки език в ранните си осемдесет години и след две години вече е четял древните автори в оригинал. Той разбира се, е бил дълбоко духовен човек с дисциплинирано мислене и гъвкав позитивен характер.

сряда, 3 март 2010 г.

НЛП техники за работа със страха




НЛП техники за работа със страха

Долните редове са отговор на писмо на пациентка със страхови проблеми.

Забележка: Описаните техники са изключително мощни и оптималното им изпълнение става под ръководството на трениран специалист по ментално здраве (психотерапевт).
.................................

В книгите на Кехоу има много истини, но и прекалености. Определено има закон на привличането, но в много по-различен вид от описваното от подобен тип автори. А това синхронично случване на събития зависи и от цялостната психична структура и движенията в нея, което съвсем се пропуска от подобни автори за масите с добри банкови сметки. Ако законът за привличането беше толкова директен и магично автоматичен, както захарно бонбонено го описват, всеки хипохондрик със силни мисли и страхове от болести щеше да ги има тези болести много скоро. Или човекът с натрапчиви катастрофични мисли би привлякъл ситуация на злополука скоро и бързо. Да, но не. Хипохондрикът цял живот може да си носи страховете, да умре на 120 и да бъде по-здрав от много оптимисти. Човекът Х с натрапчиви мисли може да ги има постоянно и те практически никога не се случват. Защото Вселената не е толкова глупава, колкото я представя Кехоу. Вселената, тази външната и собствената ни вътрешна такава, си има механизми, които много ясно се виждат в психотерапията. Познай себе си и ще познаеш всичко останало, се казваше някъде в Елада.

Въпросните мисли за болести на вас и на близките ви, за злополуки и т.н., са само една защитна реакция на несъзнаваното ви (подсъзнанието), която всъщюност е добронамерена и се стреми да ви защити - вас и близките ви. В основата на тези мисли, наситени със страх, всъщност стои доброто намерение на подсъзнанието ви за щастие и сигурност. Сега, ако си кажете, че Вселената, Космосът, Бог, законът за привличането или както и да се нарече, ще се повлияе от тези мисли, това ще бъде грешка. Вселената е мъдра и ни вижда целите, в цялостта ни. Вижда цялата ни психика, на всички нива, едновременно. А най-силната част от тази психика е това несъзнавано. Във вас, в това несъзнавано, има доброта и силно позитивно намерение, добро желание за здраве, щастие и радост. Вселената вижда преди всичко това. Подсъзнанието ви произвежда мислите на страх, защото по неговата логика то си мисли, че така ще осугури щастието и оцеляването ви, на вас и близките ви. то действа така автоматично, поради факта, че сме до голяма степен и животни, а подсъзнанието ни е именно тази по-стара, силна животинска част от нас, която си мисли, че още сме в джунглата и че като се поуплашим и напрегнем, ще избягаме от лошите хищници. Да, но вече нещата са други, а тази автоматична реакция на подсъзнанието ни повече ни пречи, отколкото ни помага - защото ни пренапряга и всъщност прави нещастни. Затова, сега задачата ви е да вземете положителното намерение, заложено в подсъзнанието ви и да го отделите от неприятните мисли, чувства и телесни реакции. Положителното намерение на подсъзнанието ви е: "Искам аз и близките ми да бъдем здрави и щастливи!". Сега, как да промените мислите и чувствата?

1) Настанете се удобно! отпуснете всяко мускулче на тялото си с автогенния тренинг, който практикувате. Отпуснете и дишането, което може почти да спре, да стне съвсем леко и споконо. Отпуснете и ума си. осъзнайте зрителя във вас - този дълбок наблюдател зад мислите си. Пускайте за известно време мислите да правят каквото си искат, а вие просто ги наблюдавайте, като зрител, спокойна, отпусната и хармонична. каквито и да са мислите, просто ги наблюдавайте и нежно ги пускайте да си хгодят, когато искат да ви въвлекат в хода си. Колкото по-дълго го правите, токова по-тих, спокоен и свободен ще става умът ви!

2) Това са само мисли - вижте се безпристрастно, отстрани и осъзнайте целия си психичен механизъм - подсъзнанието с неговото добро намерение, което обаче действа по един анархичен начин и създава тези неприятни мисли. Осъзнайте, че това са само мисли и те нямат нищо общо с реалността! нямат нищо общо с действителността! Вижте тези мисли сякаш гледате един филм - това е просто филм!

3) Представете си, че сте седнала в един киносалон, на първия ред. Ето, започва филмът с вашите мисли - сценарии. този път не ги гонете, разрешете им да се развиват спокойно, колкото и да са неприятни. просто гледайте сценариите спокойно, с пълното осъзнаване, че това е просто един филм, просто едни нищо незначещи мисли. Не се борете срещу тях, не бягайте от тях, но просто присъствайте и наблюдавайте с интерес и сякаш отстранено, като един зрител. Дори си представете, че ядете пуканки и пийвате хубаво питие в този киносалон. Колкото по-дълго гледате този филм с отношение на спокойно приемане и осъзнаване, че това е просто един ваш вътрешен филм, който нищо не значи, толкова повече страхът ще се разтваря, а оттам и самият филм ще става по-безинтересен и дори скучен. А мислите ще се стопят като илюзии.

4) Когато погледате фима и стигнете до края му, натиснете бутона 'назад" и мислено превъртете филма назад, като в същото време чувате звука от завъртането на филмовата лента назад - тъ гъ дъ гъ тъ гъ дъ гъ... Виждайте как сценарият се движи назад бързо и смешно! А сега пуснете филма напред, но на бързи обороти X 24 напред. Пак чувайте този смешен звук и гледайте движещите се бързо и смешно картини. през цялото време осъзнавайте, че това са просто картини, просто филм. Пак го пуснете назад, по същата технология. Пак напред... Правете това, като сменяте скоростта на въртене към все по-бърза, с осъзнаването на нереалността на гледаното и като си позволявате да го гледате с приемане и спокойствие, както гледате някой страшничък, но интересен филм.

5) Сега, пуснете филма нормално. Съвсем леко и спокойно, на игра и безусилно, променете екрана - направете го по-малък. Още по-малък. Сега го върнете до нормалната му големина. Сега пак го направте по-малък. Сега променете формата на екрана - направте го кръгъл! Сега дълъг и тънък. Сега вертикален и тънък. Сега докато го змалявате и променяте формата на екрана, вижте как се отдалечава. После пак го приближете. Пак го отдалечете. Вижте как картината става черно бяла. Как избл;еднява, как тръгват черти, сякаш е с лошо качество филмът. Образите избледняват още и стават все по-неясни и далечни. променете силата на звука - за малко го увеличете. А сега го намалете. още го нмалете!

6) Сега, като превъртите напред назад, поиграете си с големината и формата на екрана и силата на звука, съвсем леко и на игра започнете да променяте сценария. Съвсем леко, сякаш сам се променя - наситете го със светлина, почувствайте радостта. Понякога ще се връщат старите картини. приемайте ги с отворено сърце и обич, погалете ги нежно. Те самите ще се трансформират в новите радостни лица, усмихнати образи, светли спокойни картини. Чуйте спокойните природни звуци в този нов филм, усетете как проникват във вас дълбоко, доверете им се! Понякога старите картини ще се връщат - чудесно, прегърнете ги - те са само един филм, един стар и полезен сценарий. Когато му се зарадвате, то сам ще започне да се променя - помогнете му съвсем лекичко като игриво променяте картините. като на шега, весело и свободно, към радостни и светли, добри и спокойни! Продължете да творите желаното бъдеще - леко, непринудено и като на шега. Играйте си с образите, наситете ги с мирис, звук, цвят, допир, радостно оптимистично чувство на вдъхновение!

7) Осъзнайте как вие самата сте господарката на собствения сценарий на собствения си житейски филм! Живейте живота си щастливо, спокойно и с отворено сърце!
.................

Правете горните упражнения в дадената последователност. През цялото време прегръщайте страха си като свой най-добър приятел. Имайте едно положително отношение към него набезусловно приемане. Така той се успокоява - защото той, това сте вие, една по-дълбока част от вас. Не се бийте с нея, доверете се на Вселената и станете единна и цялостна!

Успехи: Орлин

Невро Лингвистично Програмиране (НЛП) при натрапчиво мислене (rumination)




Невро Лингвистично Програмиране (НЛП) при натрапчиво мислене (rumination)

Натрапчивото мислено предъвкаване е свързано със стремежа ни за свръхконтрол над нещата. Често се съчетава с натрапчиви образни, изпълнени с тревожна напрегнатост мисли. Ето един скромен метод от невро лингвистичното програмиране, който може да изиграе положителна роля в процеса на овладяване на мисленото предъвкване:

1) Чувай вътрешния си диалог в главата си звуково. Сега усили височината му. Сега я намали. Промени тембъра - по-тънък глас. След това по-дебел глас. Сега по-бавен. Още по-бавен. Провлачен глас - силно провлачен. Сега направи мислите си с женски глас. Сега същите мисли с мъжки. Играй си, сякаш имаш дистанционно за тях, което е във вниманието ти! Направи ги дрезгаво звучащи. След това тихи. Още по-тихи. Много тихи, едва чуващи се - шепот. Прави го на игра. Отпусни контрола - просто игра, на шега!

2) Промени заедно със звука и цвета им - сменяй го във въображението си!

3) Увеличи разстоянието между думите, после го намали. Сега още повече го увеличи пространството между думите. Остани за малко в тишината. После скачай безразборно от тази дума мисъл на друга дума мисъл, напълно безсмислено и произволно. Разбъркай словоредна на мисълта - на шега, на майтап.

4) Заедно с думите-мисли, които сега чуваш в съзнанието си ги свързвай с образи за всяка дума - каквито и да са мислите-думи, с всяка виждай ярък образ - просто някакъв - може да е съответен конкретен спрямо мисълта, може и по-абстрактен като цвят, форми и т.н. Докато променяш звука, темпото, тембъра и словореда на мислите, едновременно с това си поиграй с промяната на образите, които създаваш заедно с тях. По-цветни, след това по-бледи, по-близки, по-далечни - нека са в движение като филм вместо застинали като снимки.

5) На игра се стреми да забавиш темпото, да направиш звука на тези мисли по-бавен и проточен, отпуснат и спокоен, като пускаш контрола и си разрешаваш да оставаш в безсмислено сменения словоред. В същото време образите се стреми да бъдат все по естествено възникващи, по-бавно движещи се и спонтанно променящи се - на игра!

6) Чувствай миризмата и вкуса на мислите, пипни ги с вниманието си и променяй на шега тези миризми и вкус и усещания. В началото могат да бъдат каквито и да са - дори неприятни и т.н. - това са само мисли, нищо повече!

7) След време лекичко и безусилно, с лекичко побутване на вниманието променяй звука на мислите към все по-мелодичен и бавен, образите към все по-светли и радостни, вкуса, мириса и допира до все по-приятни. Словореда след като си си разрешил да е объркано разбъркан, след като станат приятни мислите, спокойни и бавни, пак го събери нормално и естествено.

8) Все повече насочвай вниманието си там някъде между тази дума мисъл и другата при все по-бавно и мелодично и приятно вътрешно мислене говорене. И бавно и безгрижно, отпуснато и неусетно увеличавай паузите между мислите думи, като си разрешиш да се отпускаш в тези паузи в блажен покой за все повече мигове!

9) Тегобните забързани напрегнати мисли пак ще искат да се връщат - не се бори с тях, но пак работи с тях по горната методика докато се променят неусетно.

10) Работи и директно с чувството - с тегобното напрежение, заедно с всичко друго! Усили го нарочно. После отпусни вниманието си в него. После виж цвета на това чувство, пипни го, усети миризмата му, чуй звука му, основната му вибрация и ноти. Къде се намира в тялото предимно чувството? Сега на шега завихри образа на цвета му там където е то в тялото, промени го в друг, по-мек и благ цвят, лекичко намали и увеличи и пак намали звука му и промени нежно и безусилно мелодията му в по-бавна и по-бърза, а после в по-спокойна и галеща. Цвета в ясен и някак си нежно успокояващ също, а миризмата и вкуса и допира до по-приятни. Старото чувство пак ще се връща - отново на шега си играй с него, докато промени свойствата си до релаксирано приятни, светли и радостни!

..........................................................................................................................................................................................................................
Пробвай работата с мислите, после с чувството. А после заедно всичко едновременно - но абсолютно на шега, като осъзнаваш пускането на контрола и хумора в отпускането!

Забележка: горните техники могат да бъдат ползвани безопасно и по най-добър начин под вещото ръководство на психотерапевт! Единствено и само под ръководството на психотерапевт!