За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

вторник, 29 ноември 2011 г.

Самопомощ при генерализирана тревожност


Самопомощ при генерализирана тревожност

Забележка (disclaimer): В статията са засегнати единствено общи уазания за самопомощ при генерализирана тревожност. Те не заместват асистираната помощ и процес на психотерапията. Споменати са някои хипотези и терапевтични подходи, ползвани от автора, но просто маркиращо. В статията не са включени цялостни и задълбочени обяснения за самия психотерапевтичен процес. Повечето от описаните методи за самопомощ изискват упорита и ежедневна практика, систематчност в приложението си и имат нива на усвояване. Те не са транквилант, а помощни средства по пътя към Себе си! Статията не включва дълбинен анализ на състоянието, а цели даването на общи и централни насоки за самопомощ на преживяващите генерализирана тревожност.

Страховете при генерализирана тревожност (Г.Т.) са ирационални - така е! Ще полудея, ще умра, става ми нещо ужасно, разболявам се, получавам инфаркт, инсулт, провалям се, хората ме мислят за луд, светът е ужасно място, хората ще ме наранят и не мога да се доверя, всичко е заплашително и т.н. Ако тук ползваме чистата когнитивна терапия, ефектът ще е малък - защото тя работи на рационално ниво и с рационални процеси. Добра е при социална тревожност примерно, но не и при пароксизмална, генерализирана тревожност или хипохондрия... Защото страхът тук е прекогнитивен, процесира се през директния път таламус-амигдала, вместо по рационалния и по-дълъг таламус-префронтална кора - мислене, асоциативни зони - амигдала. Стрелка се директно, за част от секундата - усещане добре познато на всички, които имаме или сме имали подобни състояния! Тогава основните методи за погасяване на такива прекогнитивни страхове би трябвало да засягат директно този пряк прекогнитивен път. Безкрайните вербализации на анализата имат мястото си, рационалността на когнитивната и рационално-емотивната терапии също - чрез тях се осъзнава, изяснява, отговаря се на въпроса "ЗАЩО се случва това с мен?", разкопава се "психичната почва, подготвя се", установява се добра връзка между клиент/пациент и терапевт. Но тези методи работят през гореспоменатия дълъг невро-когнитивен път и не достигат директно до ирационалността на страховете ни. Както в случая с онази жена, посещавала психоанализа 15 години с цел спокойно летене със самолет, перифразирам: "След 15 г. погребах няколко мои аналитици, самата аз станах аналитик, но все още не мога да летя със самолет...". Къде тъжно, къде жалко и смешно, но е факт, че ако терапевтът не владее една добра сплав от интегралност в терапията си и ригидно практикува само една школа, която в даден случай просто не е ефективна за дадено р-во, по-скоро вреди, тъй като единствено отнема времето и средствата на пациента си! Нека не бъда разбиран погрешно - уважавам психоанализата/ психодинамичния подход - когато е на мястото си и доколкото има място в цялостната психотерапия. Уважавам и класическата когнитивна терапия - ползвам я постоянно - но когато има защо и на точното място и време за подходящия проблем и човек!

Методите, които така да се каже, 'общуват" директно с прекогнитивните страхове, с подсъзнанието, са:

- Осъзнато проникване в по-дълбоките мозъчни честоти (алфа и тета), където процесирането на информацията е както при съня - образно, метафорично, архетипно, ирационално, смесващо, преливащо се и приказно, преобразуващо и пластично. В такъв режим на работа разширената до по-широки области от личното несъзнавано свободна воля е в директен досег с механизмите на това несъзнавано, на ирационалните дълбинно-психични процеси. В юнгианската анализа такава работа се нарича активно въображение. Други школи я наричат осъзнато сънуване, хипнотерапия, медитация, водена релаксация, йога нидра и т.н. В състояние на мускулна релаксация сетивата се отдръпват навътре, изпитва се субективно преживяване за загуба на тялото (пратяхара) и моноидеистично фокусиране на ума (дхарана). Тогава терапевтът леко води човека в досег със страховете му, учи го на подходящото отношение към тях, погасяването им чрез трансформацията им в мотивация и смелост!

- Работа през тялото - биоенергийни дишания, които имат свойството да освобождават телесния израз на страха - мускулните брони, както и да сблъскват човека със страховете, които изплуват навън и биват канализирани. Психотеатър и трансформиращи танци - тук богатството от методи е огромно. Аз лично тепърва имам да усъвършенствам уменията си в тези последните методи.

- Поведенчески методи – излагане (exposure), десензитизация, наводняване с рефрейминг - визуално, поведенчески и вербално човекът се сблъсква със страховете си, умишлено говори за тях, като ги преекспонира до абсурд и пародия, поставяйки им нова рамка на възприятие (рефрейминг) от приемане, хумор, прошка, благодарност и т.н.

За самостоятелна работа са подходящи автогенният тренинг, методът силва, слушане на аудио записи на йога нидра, ежедневният интензивен спорт. Важното е целта ти да бъде не борене, а прегръщане и приемане на страха! Така се учиш и на уроците, които той всъщност ти носи! И тук стигаме до по-цялостната работа, а именно, характерът на хората с тревожни р-ва! Страхът се явява само една добра и нужна аларма, която човекът наместо да иска да спре, би могъл да се запита какво има да научи от случващото се?! Потискаш ли, бориш ли се, за малко можеш и да успееш, но в дългосрочен план тревожността ти нараства, тъй като я трупаш отхвърляйки я в несъзнаваното си!

Опитът ми в практиката показа, че етиологичната картина на Г.Т. често е следната. Човек получава паническа атака или серия от такива в даден период от живота си. Ако реагира с (1) бягане от страха си, обикновено малко по малко пароксизмалните (неочаквани) единични п.а. прерастват в типично паническо разстройство, евентуално с агорафобия, оттегляне (или желание за това) в сигурността на дома и отбягване (avoidance behavior) на места с много хора, откъдето няма изход - асансьори, метро, автобуси и т.н. Ако човек има (2) борбена реакция, той въпреки страха си продължава ежедневната си рутина - професионална, социална и т.н., поне в някаква степен. Такъв човек посреща страха си и въпреки него изпълнява социалните си ангажименти. Но се бори - както в твоя случай може би! Бори се със зъби и нокти... Тази битка изтласква страха в несъзнаваното, където се трупа и започва да се процежда в една плаваща, без определен локус, разпределена в цялото ежедневие тревожност. Всичко, което провокира гравиралите се в несъзнаваното вярвания/страхове от провал, отхвърляне, нараняване, злоупотреба, загуба и т.н.събужда и поддържа тази обща тревожност. Тези несъзнавани вярвания вероятно вече са съществували в зачатъчно състояние в характера на човека, но са се затвърдили от психодинамиката, породена от паниката и битката с нея. Ако при едно типично паническо разстройство ядреният характер на човек е доста зависим (орален), несамостоятелен и в някаква степен дори детински - характер над който такъв човек често поставя защитна маска от твърдост, то при генерализираната тревожност тази перфекционистична борбеност, контрол, критика и нащрек (ригидност) са в самото ядро на характера. Това предопределя и отношението към пароксизмалния страх на битка или на бягство. В случай на изтласкваща, отричаща и потискаща страха битка, постепенно напрежението в несъзнаваното става постоянен житейски фон. Тревожно напрежение, с което човекът с генерализирана тревожност (Г.Т.) непрестанно се бори. Бори се със ... сянката си! Борбата поражда т.н. мускулни брони - мускулни стягания - в стомаха, в гърдите (субективното усещане за задушаване), отзад в тила и т.н. Дишането става горно гръдно и плитко, което предизвиква хипервентилация и замайване, дереализация, деперсонализация, евентуално шум в ушите и т.н. Постепенно процесът се автоматизира и дори да няма кой знае какви външни мускулни стягания (брони), симптомите на замайване и др. пак присъстват - станали са част от мозъчната процедурна памет при реакция на страх и битката с него (ригиден свръхконтрол). В следващие редове ще засегна методиката за трансформиране на състоянието!

За справянето с генерализираната тревожност


Самото преживяване на симптомите вече говори нещо - подсказва уроците, които е добре да бъдат научени. Замайване, загуба на контрол, дереализация, натрапчиво мислено предъвкване, свръхконтрол, песимизъм, едно огромно ТРЯБВА, емоционално самопотискане и критика, фиксиране в двумерната плоска лявохемисферна логика и отхвърляне на дяснохемисферната сърдечност, интуиране, спонтаност, творчество и полет на духа... Такива симптоми просто викат: "Човече, моля те научи се да правиш грешки и го приеми за нормално! Научи се да се проваляш понякога, отпусни се малко и се забавлявай повече! Загуби контрола на егото си, за да се роди щастливата и светла смелост на духа ти! Моля те, научи се да живееш от сърце и през сърцето и тялото си повечко, там дълбоко в същността си, откъдето извира Любовта и Щастието! Моля те, довери се - на Природата си отвътре, на Живота, на Човека в теб! Моля те, виж и се довери повечко на дълбинно доброто в Живота и хората, зад външните роли и привидности! Моля те, отпусни тялото и малкия си логичен ум, за да се роди в теб онзи сърдечен Разум, който преживелищно те свързва и слива със самата тъкан на Живота, С Любовта. Сърдечният разум, от позицията на който с всяка клетка от тялото и квант на душата си знаеш, че няма как да бъдеш изоставен и сам, че всичко случващо се в живота ти е точно на мястото си и ти помага да си спомниш кой си и накъде си тръгнал в това пътешествие-Живот! Моля те, човеко, отвори се за Силата и Светлината на Безкрая си, за да можеш да прегърнеш и успокоиш собствените си емоции в подсъзнанието си, това малко уплашено дете в теб, ти самия! Моля те, позволи си да свалиш тази защитна броня от перфекционизъм, напрегната свръхбдителност и нащрек, песимизъм и контрол - захвърли я и прегърни страха си, заплавай в него с Любовта на душата си! Моля те, приятелю, научи се да оцялостяваш съществото си, да летиш в необятните земи на свръхсъзнанието си и с придобития Мир и Светла Обич да се спускаш в корените на подсъзнанието си - нежно и с мекота! Обичай се, приятелю, приеми се, отпусни се в нещата такива, каквито са! Само когато се приемеш, можеш и да се промениш!..."

В терапията се започва със структуриран кратък анализ на автобиографията и с времето периодично се връщаме към него. Това подпомага осъзнаването и залага добра база за цялостната промяна. С помощта на водена визуализация (хипнотерапия, медитация) в по-дълбоко състояние на ума и мозъчните вълни, се работи по залагането на отношение на любящо смирено приемане на страха и охотен допир до него с лекота. За мозъка тази визуална работа е почти същата като реалното преживяване, но при визуализациите допирът до страха е преживяван в релаксирано състояние, с променено ментално-емоционално отношение. След това се продължава с дишане, което предизвиква загуба на контрола и телесни преживявания, които много приличат на тези при тревожноста - след преминаването на първоначалната бариера на съпротивата, човек преживява тези симптоми като неутрални и дори като радостни и се учи да отпуска контрола и плава в преобразуващата се в смелост тревожност. Терапията продължава с психотеатър, в който човек сам се вживява в ролята на свръхтревожен и се практикува новата емоционална настройка на приемане и обич. Продължава се с визуализациите - те се учат подобно на плуването. С времето човек се учи да практикува медитация и сам - с помощта на записи като тези ( http://kaksepravi.com/yoga/ ) и др. В хода на работата автобиографичната памет се "разкопава" все повече, правят се асоциации между настоящи поведения и реакции и техните залагания, променят се нагласи и т.н. Човек се учи на рационална работа с мислите и базовите си вярвания (комплекси), до които вече е стигнал и се е научил да наблюдава припламването им от позицията на едно разширяващо се самосъзнание. Това е по отношение на водената от терапевт работа. В следващите редове ще спомена някои насоки за самостоятелна работа. Тя, разбира се, е в някои отношения по-повърхностна и "на сляпо", но все пак може да помогне в доста случаи.

1) Спорт - когато спортуваш 4-6 пъти седмично, с интензивно мускулно и аеробно натоварване, адреналинът, произвеждан от надбъбречните жлези, изгаря. Трябва му време, за да се натрупа нов в депата на жлезите - а те не са безкрайни. Освен това при спорт се отделят веществата на щастието - ендорфини и енкефалини. Когато спортуваш, адреналинът се стапя, а спортното усилие кара мозъка ти да отделя допамин - невромедиаторът на здравата мотивация и здравата агресия. А това е телесният хормонален и биохимичен механизъм, който се случва при промяна на психичното отношение към страха от борба/бягство в любящо приемане. Когато се бориш/ бягаш, адреналинът преминава в кортизол, хормонът на паниката, на ужаса! Когато приемеш страха, адреналина с Любов и релаксирано "плаване" в него с тялото и ума си, адреналинът тласка производството на допамин. Превръща се в щастлива мотивация. Допаминът е веществото, което силно се покачва например при приема на кокаин или хероин - в случая самото ни тяло, с помощта на подходящата ментално-емоционална нагласа и спорта, синтезира допамин и ендогенните вещества на щастието, по един напълно естествен и полезен начин. Майсторите по бойни спортове познават ефекта на адреналина да покачва амбицията/ смелостта и наситената с удоволствие мотивация - затова някои умишлено си инжектират адреналин преди битка. Това, към което искам да наведа мисълта ви е, че вместо да "ритаме срещу ръжена", можем да го ползваме. Можем с помощта на собствената си психо-емоционална настройка да променяме биохимичните процеси в тялото си, а оттам и настроението и телесните си реакции! Спортът освен това има и чисто психичен ефект - предизвиква телесни състояния, приличащи на тези при повишена тревожност и паника, без да са същите: задъхване, замайване, телесна умора и напрежение и т.н. С това мозъкът, на прекогнитивно (задмисловно) ниво се учи да приема тези телесни реакции като неутрални и добри, дори носещи удоволствие! Получава се десензитизация - обезстрашаване, както се нарича в поведенческата терапия. Така редовният интензивен спорт е просто задължителен при хората с повишена тревожност, тъй като служи за подходящ психотелесен контекст в хода на психотерапията или самопомощта!

Какъв спорт? Като чуем спорт и обикновено си представяме някакви ужасни фитнес зали с духащи климатици, изолирани от естествената среда, с гърмящи телевизори - зали, в които хора фиксирани в илюзията на имиджа си мълчат и се разминават едни други, нарцистично оглеждайки се в купищата огледала... Депресираща гледка... Фитнесът е добър вариант, а има и нормални зали, с подходящ музикален фон, харесван от теб и посещаващ ги контингент от хора. Важното е спортът да ти харесва! Може да са танци - народни или салса или брейк или модерни и т.н. Може да бъде каране на колело или кънки - но интензивно, с натоварване. Особено добро е тичането в естествена среда - парк или гора. Там всяко дръвче, птиче и лъч слънчева светлина имат силата да те вдъхновяват! ... Спортове много - намери своя и отдели време за него -няма да съжаляваш!

2) Релаксация

Ако предварителното условие за ежедневен интензивен спорт е изпълнявано, релаксацията при Г.Т. става възможна. В противен случай онова чувство на тревожно напрежение отвътре, което ни кара да сновем насам натам напрегнато и неспирно, не ни дава мира . Релаксацията на свой ред е предварително условие за случване на медитацията/ визуализациите и съзерцанието. Релаксацията присъства в повечето системи за психоемоционално и ментално развитие и промяна. Ето пример за това:http://yoga.eurasia....opic,904.0.html . В линка е описана практиката на йога на съня, както е дадена от Сатянанда. Макар и само един от много възможните подходи, примерите са добри. За целта на релаксацията, можете да проследите последователността на отпускане на телесните зони. Аз също водя такава хипнойога (на съня), по интуитивен и творчески начин, следвайки сърцето си.

Защо релаксация? Когато седнем или легнем удобно и затворим очи, ние автоматично посрещаме това, от което обикновено бягаме - мислите, чувствата и напреженията си. Дори ни се струва, че когато се взрем навътре в себе си и пробваме да се отпуснем, напрежението и дискомфорта нарастват за известно време. Всъщност са същите, но сме в по-плътен досег с тях, което дава възможност за трансформацията им. Важното е да останем спокойно в породилото се напрежение и да "заплаваме" в него приемащо и с доверие, сякаш е наш ценен съюзник и приятел. Да обикнем напрежението и вместо да бягаме от него мърдайки или отваряйки очи, да позволим на тялото да остане напълно неподвижно. Постепенно напрежението започва да се трансформира в релаксирано спокойствие, тялото да се отпуска и натежава, все повече и повече, с всяко следващо издишване, докато сякаш изчезне и се загуби - това е състоянието пратяхара, оттегляне на сетивата от йога или сомнолентност, лека авто/хипноза. Вижте за това е тази статия: http://orlinbaev.blo.../blog-post.html . Ценното при опитите за постигане на релаксация при г.т. се състои в това, че за да бъде постигната, е нужно да бъде загубен контролът над тялото. Този защитаващ от ирационалните страхове от провал, нараняване и т.н. свръхконтрол е основното, което препоражда психичната "въртележка" при г.т. Когато човек си разреши да отпусне контрола, се допира до страховете си. Отначало има доста страх, но бързо човек осъзнава, че този директен допир до тревожността всъщност не е кой знае колко неприятен, а дори може да бъде приет за интересен и удоволствен. Тогава тревожността се стапя, а тялото потъва все повече и все повече в състояние на спокойна радостна релаксация. С времето на ежедневно практикуване на релаксация, тя се пренася все повече във всеки миг от ежедневието! Тя е психотелесният израз на прегръщащо и с доверие приемане на страха, водещо до превръщането му в чиста енергия, в зареждаща сила! Релаксацията е основа за практикуване на образната, визуална работа, която споменавам по-долу.

3) Визуализации


Когато начинът ти на живот включва редовен спорт, в минутите на релаксация можеш да добавиш подходяща медитативна/визуална/автосугестивна работа. Визуализацията е много творческа, дясномозъчна дейност, случваща се в пряк допир с емоционално наситените ирационални несъзнавани процеси. Затова тя има силата да ги променя! Да променя отношението ти на битка/бягство, което поддържа и усилва тревожното ти състояние и да програмира отношението на любящо смирено приемане, което разтваря страха ти! С течение на практиката залагането става дълбоко, реакцията на любящо приемане се автоматизира и в случай на възникваща п.а. се случва естествено, извличайки енергията от страха до радостна смелост. Ето някои визуализации:

- Магичен киносалон (визуално кинестетична дисоциация) -

1) Релаксация и съзерцание
2) представи си, че наблюдаваш страховете си дисоциирано, като на филм, отстранено и спокойно отпуснато. Представи си един истински киносалон, в който си седнал отпред, отпуснал си се приятно в мекото кресло, хапваш пуканки и пиеш питие :) . Виж как филмът започва, сложи си 3D очилата. Виж надписа "Страховете на ...името ти..." . Виж как надписът се завърта във всички посоки, чуй музиката, усети преживяванията в тялото си и се отпусни в тях.
3) Виж случването на страховете ти, оставайки спокоен, отуснат и отстранен зрител. Позволи им да се случват пред теб, знаейки, че това е просто филмът в главата ти. Усети напреженията, които тръгват в тялото ти - отпусни се с обич в тях. Усети промяната на дишането си в плитко - отпусни го в спокойно. Виж страха си от полудяване, от болест и смърт - дисоциирано, сякаш гледаш филм, знаейки че това е просто практика.
4) Поиграй си с този филм. Завърти го бързо напред - виж как всичко се движи смешно странно.Пусни му една глупава музика и звук от весело превъртаща се лента/ устройство за прожекция. Бял екран - почини, релаксирай и съзерцавай всеобемащата мъдра и любяща тишина в себе си. Пусни филма наобратно - чувай говоренето наобратно, виждай движението наобратно, смешната музика наобратно. Бял екран - релаксация и съзерцание. Пусни го отново с нормална скорост, играй си с образите - променяй ги, спирай на пауза и пак пускай. Сложи звук и чувство на усмивка - блажена приемаща усмивка. Отдалечи екрана, виж го как намалява, добави му много светлина виж как всичко се стапя в нейното спокойствие. Релаксация и съзерцание.
5) Замах - Когато почувстваш разтварянето на страха до радостна смелост, сътвори филма, който душата ти желае. Виж се смел, спокоен, радостен. Насити всичко с много светлина и щастие. Реализирай целите си. Но, няма никакво бягане от или потискане на страховете. Ако се промъкне стария филм, просто го обикни, приеми и погали със светлината на приемащата смирена смелост. Той отдава енергията си на новия творчески филм, който залагаш с лекота и спонтанно и игриво!
6) Релаксация и съзерцание
Ето аудио запис на такава визуализация: http://www.kaksepravi.com/yoga/yoga1.mp3
..........................................................................


- Наводняване с рефрейминг: наводняването е много силна поведенческа техника, в основата на която стои принципът на парадоксалното намерение. То е обстойно проучено научно. Страхът работи на принципа борба/бягство, а при парадосалното намерение се учим смело да наблюдаваме това, от което ни е страх и дори да пожелаем още от него, обличайки го в различен емоционален контекст/ рамка на възприятие. Ето обяснение на принципа:

1) Безпристрастно наблюдение на проявите на страха в тялото и емоциите, от позицията на зрител. Плаване в чувството и телесните му проявления като във вода - релаксирано, наблюдавайки го от позицията на вътрешния зрител отвъд мисловните обозначавания. Всякакви мисловни обозначавания и категоризации се оставят да протекат и се разтворят в това спокойно плаващо наблюдение.

2) Парадоксално намерение - искам още, харесва ми! Страх, дай ми още от себе си! Искам още сърцебиене, още изпотяване, още замайване, още стягания и задъхване, искам още чувство на страх, харесва ми! Това заявяване е не толкова вербално на ум, колкото със силата на намерението.

3) Смирено любящо приемане, от позицията на вътрешния спокоен зрител.

Обяснение: първа и трета стъпка са твърде подобни. Разликата е, че при първата стъпка наблюдението е безпристрастно, а страхът бушува като буря около това спокойно плаващо наблюдение. При третата стъпка се ражда едно естествено възникващо смирение и любов, които насищат спокойното наблюдение и разтварят допълнително страха. Третата стъпка е най-важната. С практиката ми обаче осъзнах, че е твърде голямо стъпало за някои. Затова първите две стъпки са добър преход към третата. Втората стъпка представлява едно директно вклиняване на свободната воля в ядрото на механизма борба/бягство и обезсилването му. Страхът просто няма механизъм да реагира на такова парадоксално и смело намерение и се обезсилва. Биохимично изразено, адреналинът вместо да задейства образуването на кортизол, тласка спокойната мотивация на допамина. При третата стъпка дори се отделят ендорфини и окситоцин - радост и безусловна обич. Искам само да споделя, че този подход извира от личния ми опит. В него е вплетено отношението, което естествено се ражда по време на съзерцание/ майндфулнес.

Горните стъпки са ключови, ядрени при работата с тревожни разстройства: паническо р-во, генерализирана тревожност, обсесивно компулсивно р-во, тревожна депресия, фобии и пр.

Около този ядрен подход със страха се работи чрез анализ на характера, осъзнаване,призвание и фокус в цел, отключване на творческия потенциал, когнитивно реструктуриране на ниво автоматични мисли и базисни вярвания, медитация, нлп и хипнотерапевтични визуализации и методи, промяна в мирогледа и характера като цяло, подходяща литература, подходяща компания от позитивни, оптимистични и смели личности-приятели, спорт и добро хранене, хранителни добавки и т.н. и т.н.

Ето метода в по-практичен вид:
Отново приближи екрана и пусни филма със страховете ти - представи си, че ставаш от стола си в киносалона и влизаш във филма. Запази чувството си за страничен наблюдател, макар и да си вътре, асоцииран с филма. Нека то остане като едно вътрешно спокойно ядро от светла и любяща тишина, ти самия, който можеш всичко - радостен омнипотентен творец на живота си! Сякаш, макар и вътре в този филм, си отстранен от него в това ядро - подобно на спокойствието в окото на урагана. Наводни ставащото - умишлено пожелай още и още от случващото се, запазвайки смирената, любяща смелост на наблюдение в самото ядро на менталния си филм. Раздуй страховете си до абсурд, до мега пародия, позволи си да умираш и се раждаш, да си мъртъв и жив, да се видиш като отхвърлен и изоставен, сам и провален и още и до ултра абсурд - а сега постави емоционална рамка на възприятие на този вътрешен филм от смирено приемане, обич и благодарност на Бога, Живота и Вселената. Кажи си: "Да бъде твоята воля, Господи за моя живот!". Смири се, приеми, допусни, премахни всяка следа от битка и отричане! Усети как парадоксалното намерение в наводняването просто стапя сраха и рамката на възприяте от смирение или хумор и абсурд го превръща в смелост. Адреналинът тласка синтеза на допамина, вместо на кортизола!
Визуализациите могат да бъдат хиляди. Те изискват доста опит и тренинг в работата с ума. Затова по-добре е да бъдат водени: http://www.kaksepravi.com/yoga/ . Основната насока при Г.Т. е в сваляне на защитната ригидна характерова маска от свръхконтрол, нащрек, перфеционизъм, натрапчиво мислене и критика и посрещане на несъзнаваните страхове – нес битка, а с обич! Архетипните метафори за страховите комплекси във визуализаците могат да бъдат за дете, животно на силата и т.н. и т.н. Метафорите за процесите на трансформация на тревожността могат да бъдат: дракон, психодуховна присадка, свръхсъзнание, подсъзнание, животни, природа, асоциирани с вътрешната природа и т.н. и т.н.

4) Молитва


Ето обсновка на ролята на молитвата в психотерапията и самопомощта: http://orlinbaev.blogspot.com/2010/11/blog-post_29.html

Господи, разтварям се за вярата в теб, за да осъзная илюзията на страховете си! Господи, разрешавам на твоята Любов да се слее с вярата ми в теб и така огънят на вечния ти живот да се роди в сърцето ми. Смири ме, Боже, за да осъзная гордостта на егото си, което тщеславно се откъсва от теб чрез малките си страхове! Страхове, чрез които си мисля, че аз контролирам живота и смъртта си. Вярвам ти, Боже! Вярвам в живота ти и знам, че смърт няма, а само живот вечен! Живот вечен, който чувствам във всеки един миг и навсякъде. Господи, ти си ме пратил тук за малко, на училище - най-сигурното в това училище е краят му, смъртта. Смърт, която е само един обикновен вход към по-големия и истински живот. Помогни ми да осъзная преживелищно Боже, че съм вечна същност, която за малко ползва това тяло-ножница за духа ми. Научи ме да се идентифицирам с духа си, със Себе си, Боже! Поверявам живота си и на моите близки живот и съдба в твоите ръце, Господи! Ако си рекъл да умра сега, да бъде волята ти! Ако си рекъл да ме бъде още години, да бъде волята ти! Готова съм за смъртта във всеки един миг и затова живея живота си на сто процента! Отпускам се смиреномъдро в потока на Любовта ти, извиращ от сърцето ми и смело и с радост живея всеки миг от това училище-живот. Помогни ми да осъзная, Боже, че страховете ми са само един филм в главата им, да се науча да ги наблюдавам отстранено и безпристрастно. Вместо да им вярвам, да се шегувам с тях, да влизам и излизам от тях като на игра, да променям сюжета на този си филм с лекота и към абсурд и към весело, съзнавайки, че е просто филм, все повече губейки вяра в неговата реалност. Възроди живата ми вяра в теб, Господи! Вяра безусловна! Вяра, която трепти радостно във всяка фибра от съществото ми. Вяра, която чувствам, че обгръща и закриля съдбата и живота ми. Но, да бъде твоята воля, Господи, а не моята! Вярвам ти изцяло, коленича смирено пред силата ти, която живее в мен и разрешавам на тази жива сила благо да направлява мислите, чувствата и стъпките ми!

Амин

Господи, моля те научи ме да повярвам в Теб, научи ме да разбера, че моето его е малко, нищожно и слабо пред теб и че грижата за живота ми и на моите близки е в твоите ръце! Смири ме, за да може през мира и вярата на отвореното ми сърце да преминава спокойната сигурност на любовта ти!

Господи, моля те нека осъзная идентичността си с Теб! Нека смирението на малкото ми его бъде раждане на духа ми, който си Ти!

Господи, моля те възстанови живата връзка с надеждата, вярата и любовта в мен!

Господи, моля те научи ме да ти вярвам безусловно!

Господи, моля те нека да осъзная твоята закрила, която е над мен и над моя дом постоянно, като разтворя вярата си в теб!

Господи, моля те научи ме да живея щастливо и непринудено,вярвайки в теб!

Мили Боже, нека да живея радостно в мир и вътрешен покой и да умра само веднъж - когато ти решиш! Защото Боже, моят страх е само една гордост, която скрива твоята любов и закрила от мен - страх, от който всеки ден умирам!
Затова моля те нека вярата в теб стане една диамантена защита и закрила, която да ме води в живота!

Господи, моля те научи ме да бъда смел - да трансформирам своя страх във вяра и любов!
Мили Боже, аз знам, че начинът да бъда смел е не да се боря с моя страх, а да го трансформирам - като го възприема и възлюбя - така той става гориво за твоята сигурна любов и смелост!

Господи, нека да смиря егото си и да разреша ти да ръководиш живота ми! А ти си Любов, Сигурност и Светлина!

Господи, моля те направи така, че да се науча да осъзнавам гордостта на перфекционизма в мен винаги, щом той започне да се проявява в ежедневието ми и да го трансформирам в прошка и смирена толерантност като състояние на съзнанието ми!

Моля те, мили Боже, нека се науча да приемам нещата такива, каквито са!

Да виждам съвършенството в несъвършенството! Да владея хаоса, вместо да търся суетата на реда!

Господи, моля те смири ме и ме научи да бъда по-мек, благ, приемащ, толерантен и сърдечен!

Мили Боже, нека твоята безгранична безусловна любов, за която сега се разтварям, да преминава през мен, да разтвори желанието на егото ми за контрол и да видя света през твоите очи, отвисоко, откъдето всяко несъвършенство се превръща в съвършенството на по-широката мозайка на твоята визия!

Моля те, Господи, научи ме да се приема такъв, какъвто съм, несъвършен, слаб и обикновен! Защото знам, че именно в слабостта е силата и в обикновеността на смиреното его е величието на щастието ти!

Нека да приема и другите такива каквито са, както приемам и себе си - научи ме, небесни отче, да виждам в хората дълбинното добро, зад външните им роли и маски!

Боже, моля те нашепни ми благите си слова, за да разбера, че е човешко да греша, защото само като греша, мога да се уча от грешките си!

Нека бъде твоята воля, а не моята, Господи!

Амин

5)Съзерцание (mindfulness)

Съзерцанието е привидно проста техника – но това е илюзия на малкия ни ум. За него то е нищо. За духа ни обаче е всичко. To не е дори техника, а състояние! Когато малките облаци на ума затихнат, се разтваря слънцето и Небето на сърдечния Разум. Това квантово състояние разтваря всяка его илюзия, както огънят ползва хвърлените в него дърва! Съзерцанието се усвоява. В началото то се учи с тренировка и опити. Постепенно, когато това вътрешно Небе се разтвори, то се настанява в целия ни живот като постоянен фон, живеещ през всяко действие, чувство, мисъл, дума. Състояние, което всъщност си Ти самия!

Орлин Баев, хипнотерапевт

неделя, 27 ноември 2011 г.

Бесове грешного монаха Серафима


Бесове грешного монаха Серафима

Николай се замонаши. Беше искрено вярващ! Дълго преди това се интересуваше от източна философия, йога, мистика и окултизъм. После обиколи повечето християнски църкви. Докато всичко изкристализира в православието! Прочете повечето от книжките, продавани в църквите – житията на светиите и писанията на патриарсите. Постепенно догмите на православието се превърнаха в част от собствената му психика. В него заживя онова боговдъхновено чувство на възторжена радост при допира с молитвите и писанията.

На Николай му беше трудно в света на миряните. Плахите му опити за запознаване с момичета обикновено завършваха с пълен крах. А жадуваше секса, бленуваше го и отчаяно го искаше. На 22 просто отиде на курва. След време се запозна с чудесно момиче…

Тази същата интравертност, която правеше вътрешния му свят толкова обширен, наситен и дълбок, блокираше социалните му изяви. Тогава Ники реши: „Влизам в манастир – това е призванието ми – да служа на Бога!“. И беше прав – просто послуша сърцето си. Пренебрегна ужаса на майка си и баща си от избора на единствения им син. Замонаши се. Даде куп обети и заживя в един малък китен манастир в полите на балкана. Получи монашеското име Серафим. Първият месец монашеският труд и молитви пълнеха душата му с щастие, а обетът за въздържание нагнетяваше либидото му до искряща жизненост. Някъде в началото на втория месец святата обител започна да му се струва доста обикновена, а строгият монашески живот ограничен и скучен. Липсваше му интернет, храната му се струваше блудкава и малко. Но, най-вече му липсваше Христина, първата му и единствена приятелка, с която се раздели, за да последва призванието си. Сънуваше я, мислеше я, чувстваше я, душата му я зовеше по-силно от образа на светата небесна майка…

Една вечер, коленичил в самотната си килия пред кандилото и образа на Дева Мария, молитвата му пробваше да си пробие път през все по-натрапчивите сексуални мисли. Тази нощ си легна по-рано, но не можа да заспи. Леко се пипна долу, за малко.
- Какво толкова, само за малко! - мислеше си монахът. – Още за малко, няма нищо лошо… Още за малко… - се успокояваше посветилия се на Бога млад мъж.
Потисканият нагон за удоволствие заля и помете всичките му малки човешки морални бариери, както океан малка лодка-черупка.

Монахът Серафим се бореше срещу ръкоблудството си отчаяно. Беше се допрял до силата и самостойното блаженство на целомъдрения живот и имаше база за сравнение. След ръкоблудството в него се събуждаше онази слаба раздразнителност и тревожна напрегнатост, които съсипваха всяко вдъхновение и връзка с небесната благословия. Серафим подклаждаше огъня на случващото се с жестоката си битка и мъчителната депресираща го вина. Посърна, погледът му помътня и загуби духовния си блясък. Колкото повече се бореше с „дявола“ на нагона и сексуалните си мисли, толкова по-силни и интрузивни ставаха те. Все повече се проваляше в битката си, а ръкоблудството му стана еженощно, систематично, все по-често и продължително.

Старецът, отговорен за Серафим усети какво се случва и го взе под крилото си. Премести го в собствената си килия, държеше го под око постоянно. След няколко месеца целомъдрен живот радостта и боговдъхновението се върнаха в очите на Серафим. Тогава старецът благо му даде тайните си поучения! Серафим отново се премести в самостоятелна килия. Но, вече не се бореше, а приемаше, обичаше и трансформираше! Сексуалността му се вля като мощна река в порива му към Небето! Целомъдрието му стана устойчиво, а сексуалността се сублимира до преливаща обич. Обикновеният сексуален оргазъм се издигна до любящо вдъхновение във всеки миг от молитвата, съзерцанието и преданоотдадения на Бога живот!

Всяко най-простичко движение, действие и дума в живота на монаха се пропиха със свято блаженство и непоклатимо спокойствие. Серафим засвети отвътре. Сърдечната молитва заживя в душата му като постоянен безмълвен призив: „Господи Исусе Христе, прости мене грешния и помилуй! Да бъде твоята воля в живота ми! Амин!“

Орлин Баев, обикновен човек

Хипнотерапевтът


ХИПНОТИСТЪТ

Джон помоли човека да се отпусне на кушетката и заговори с отработения си хипнотичен глас, резонирайки с дишането, невербалния телесен и фин лицев език на тялото. Постепенно забави темпото на говора, а пациентът вече не можеше да помръдне…

– Докато тялото ви натежава все повече с всяко издишване, можете да започнете да чувате симфонията на спокойствието или да я оставите радостно да ви залее като топъл благ водопад…

Вече 30-тa година работеше като хипнотерапевт. Обичаше работата си. Или поне така си мислеше. Може би по-скоро я обичаше,в минало далечно време… Двадесет и двете му книги бяха издавани в цял свят, на девет езика… С времето младежкият ентусиазъм и широта на възгледите на Джон се превърнаха в не толкова здрав циничен скептицизъм и материализъм. Продължаваше да работи трансперсонално – поне на вербално ниво, по навик. Клиентите го търсеха за това, а и така си вадеше хляба, че и сиренето… Макар че пред пациентите си твърдеше друго, вярата му във фините енергии и квантовата природа на човешкото психе изчезнаха, закостенели в твърдите, но плоски и двумерно сиви рамки на когнитивно научните разбирания. Пациентите някакси усетиха промяната и загубиха вяра в хипнотиста си. Клиентелата м силно намаля, а успеваемостта му още повече. В душата на терапевта зейна пропаст от блудкава празнота и дремещо мъгливо безразличие. Прекарваше все по – свободното си време на верандата си с изглед към плажа и морето. Можеше да си го позволи. Все пак в последните 30 год. таксата му бе 150-200 евро на едночасова сесия …
Напоследък нещо го наболяваше вдясно под лъжичката.

- Колега, с вас ще съм откровен. Остават ви около шест месеца живот. Метастазите са навсякъде. – каза тихо и сериозно онкологът. – Джон само преглътна и се усмихна. Все пак цел живот беше тренирал реакциите си.

Прекрати практиката си – отмени всички консултации. Отиде в планината, сам, помъкнал единствено една раница с онези книги, които четеше като млад – за живота и смъртта, за смисъла и безкрая, за човешкото в човека, за сърдечния разум и неограничеността на потенциала ни. В багажника беше метнал едно чувалче с лимец (жито). Три месеца чете, гладува, медитира, готви се за смъртта. Хапваше само малко покълнало жито и пиеше изворна вода направо от капчука на скалата.

Онова сърдечно чувство, което беше загубил в рутината и дървената си скептика, се роди отново в душата му. Чувство за свързаност, цялостност и сливане с всяка нишка от вибрацията на живота. Молитвата му стана жива, сърдечна и безмълвна. Сърцето му се роди отново от пепелта на материализма, а зейналата дупка отвътре се запълни с провежданото любящо и светло блаженство.

Тогава Джон реши: „Какво пък, имам още три месеца – защо да не се върна пак на работа?!“
Практиката му тръгна някаси със заряд, лекота и вдъхновение. Върна таксата си на 50 евро, толкова с колкото беше започнал в началото, преди да стане мастит отвън, но прогнил отвътре психотерапевт. Отново почувства работата си като душевно призвание, а през словото и присъствието му преминаваше нещо фино, чисто, ангелско и небесно. Сякаш цялата Вселена течеше през него във всеки един миг. Сесиите му отново станаха изключително успешни, а проблемите на хората се разрешаваха с няколко срещи!

Джон почти забрави за болестта си. Беше щастлив и всеки миг и глътка въздух му носеха спокойна радост. Беше готов за смъртта си – на сто процента. Беше готов да си замине във всеки един миг. Затова и всяка минута живееше радостно и спокойно, на сто процента.

Шестте месеца минаха. Един ден Джон реши да си направи тест. Лекарите бяха поразени – Джон бе напълно здрав!

Орлин Баев, обикновен човек

Етюд в до минор


ЕТЮД В ДО МИНОР

Мамка и цигулка! Рита ми се топка долу с Ванката и Мишо! Искам навъъъън! Мразя тези жици, аааааа…. ! Ей сега ще ги скъсам и ще разбия гадното парче дърво в главата на баща ми, ей сега...!

- Росене, не те чувам да се упражняваш… - провикна се бащата от хола…
- Да, тате, ей сега, чета партитурата, ей сега – стресна се Росен.
В този миг в ума на момчето се завихриха апокалиптични картини. – Ще видят те, ще видят. Само да порасна и ще им го върна тъпкано. Ще ги накарам да съжаляват, мразя ги!
Росен с погнуса взе гадкия инструмент и заскрибуца по „жиците“, както наричаше струните, каращи сърцето му да се сгърчва, а стомахът да се свива всеки път, щом ги зърнеше! Скърцането се сля с вопъла на изнасилената му детска душа! Сега бе на 11. Ако баща му само знаеше как само след някакви си 2-3 години всичките му опити за контрол и „вкарване в пътя“ ще свършват в отричащите и гневни вулкани на подрастващия му син… Ако само знаеше…

- Стига скърца бе! Пет години се учиш, колко пари потроших за уроци, а тебе все хич те няма! Влечуго безмозъчно такова! Или ще става човек от теб, или хващай гората! – съскаше бащата.

Всичко се трупаше в душичката на Росен. Трупаше се като фекалии в преливаща отходна яма …

След като излезе от кафеза след три години лежани за побой и гаменство и се изчисти от дрогата, младият 21 годишен човек се зае с предприемачество. Някъде след третия си милион, на 28г., Росен започна да си спомня за цигулката. Дори си поръча една от известен италиански майстор и тайничко започна да танцува с лъка по струните. Срещна се няколко пъти с шринк, изля всичко, вгледа се в себе си, изчисти прашлясалите ъгли на подсъзнанието си. Тогава един хубав ден просто се обади на баща си! Не беше го чувал и виждал от излизането си от затвора. Срещнаха се там, в бившата му детска стая. Майка му стоеше настрана, тихо и плахо, както винаги!

- Здравей, татко! – каза простичко Росен и прегърна баща си. – Обичам те! Хайде да си простим за всичко! Благодаря ти за това, че си мой баща!
Двамата се прегърнаха и разридаха от сърце, както само дълго затаяваната мъжка тъга и болка може да плаче!

Орлин Баев, обикновен човек

неделя, 13 ноември 2011 г.

Глутници


Глутници

Автор: Диана Петрова

В разказа като водещи линии са ползвани четирите структурни стъпки за преодоляване на зависимости: http://orlinbaev.blogspot.com/2010/04/blog-post.html и http://orlinbaev.blogspot.com/2011/03/blog-post_26.html

Тодор обичаше да се заседява пред компютъра вкъщи. Почти не излизаше и нямаше много приятели. До скоро работеше като секретар в градския съд, докато един ден внезапно не реши да си търси друга работа. Нито знаеше каква точно, нито искаше да мисли за това. Сега беше събрал пари, които да му стигнат за около година. Нахвърли в раницата си няколко чифта дрехи, сандвич, шише с вода и фенер, заключи апартамента си и тръгна по улицата. Прекоси целия град пеша и продължи нататък. Вървеше почти без да спира. Скоро започна да се смрачава. Наоколо се простираха ниви, едната – слънчогледова, другата – пшеничена, третата – с избуяли бурени.

В далечината по пътя се появи неясният силует на куче. То се движеше право към него. Тодор пое дълбоко дъх, за да потисне страха си, и продължи напред. Колкото повече се приближаваше към животното, толкова по-сигурен ставаше, че то не е куче, а нещо по-голямо. Вече можеше да различи сивия цвят на козината му. Когато видя бялата украса около дръпнатите му очи, разбра, че беше вълк. Сърцето му затупа като картечница. Той спря, без да посмее да погледне животното в очите. Вълкът го обиколи и подуши от всички страни, после седна пред него. Тодор протегна трепереща ръка и го помилва. После направи крачка напред и вълкът стана. Тръгна и вълкът го последва. Тодор се усмихна и продължи. Трябваше да се учуди на поведението на вълка, не по-малко странно от неговото, но не го направи. Щом Тодор можеше да върши необичайни неща, беше съвсем обичайно да ги прави и целият свят.

Вълкът придружи Тодор до първото селище, което се откри пред тях. После спря и тръгна в обратна посока, без да се сбогува. Тодор не се опита да го спре. Спусна се към селото и кучетата го посрещнаха с груповия си лай. Почука на първата врата, която видя. Отвори му прегърбена жена:
- Какво искаш, момче?
- Само да преспа на топло, бабо, ще си платя.
Жената отвори вратата по-широко, огледа го и му направи знак да влезе. Тодор започна да бърка в джобовете си за пари, но старицата го спря.
- Ял ли си? – попита тя.
Тодор не отговори, а хвърли поглед към печката в дъното, където къкреше тенджера с боб. Жената напълни една паница, извади хляб от долапа и му ги подаде. Тодор не си спомняше да беше ял по-вкусно нещо през живота си. Когато се насити, старицата мълчаливо му постели в съседната стая и го покани вътре. По стените висяха окачени черги, а в дъното имаше нафтена печка. Надвеси се над нея с кутия кибрит и след няколко опита, я запали. Стаята се затопли, но без да изсуши въздуха. Тодор поблагодари, събу се и се мушна между завивките, които ухаеха на сапун. Спа до късно на следващия ден, а когато се събуди, надникна през прозореца и видя, че бабата хранеше кокошките си на двора. Приближи се до печката. Там изстиваше прясно сварено мляко. Тодор пое дълбоко от мириса му, а после излезе на двора.
- Добро утро – поздрави той.
Жената вдигна глава от хранилките, където ръсеше жито, и рече:
- Бог дал добро. Седни да хапнеш, момче. Издоих кравите сутринта.
- Благодаря, бабо, но ще тръгвам.
- Не може така. Трябва да се закусва, казваше го моята майка, а на нея й го е казвала нейната...
Тодор се опита да се възпротиви, но не можа. Той отпусна рамене и влезе след нея в къщата. Тя грабна един черпак от чекмеджето до печката.
- Викай ми баба Мара. Гледам две крави и продавам мляко на един търговец. Криво-ляво преживявам. А ти що правиш, чедо, по наште места?
- Търся си работа.
- Аз мога да питам някой из село...
Баба Мара се изви към него, изпечените й ръце още държаха черпака. Остави го внимателно и се приближи до Тодор. Отметна една от белите си плитки назад и рече:
- Я да ми помогнеш днеска. Ще изведеш кравите на паша.
Тодор кимна и стана да иде до обора, който трябваше да е в задния двор. Взе една пръчка и ги поведе към нивята извън селото. Скоро се озова на същото място, където го беше оставил вълкът. Огледа се дали няма да го зърне пак, но го нямаше. Кравите го поведоха към близката гора. Тодор вървеше след тях до една влажна поляна, където те спряха и загризаха стръкове трева. Слънцето се процеждаше през дърветата и подхвърляше кръговете си във въздуха. Иззад шипковия храст отсреща се подаде същият вълк. Той мина край кравите, а те сякаш не го забелязаха. „Не трябваше ли да се уплашат?”, помисли си Тодор. Вълкът дойде право при него, изправи се на задните си лапи върху дрехите му и го погледна. Тодор понечи да се дръпне, но нещо го задържа. Втренчи се във вълчите очи, гмурна се в тях като риба. Кравите ги наблюдаваха няколко минути. След това хукнаха през гората, а Тодор побърза да ги последва. Не искаше да ги загуби и да разочарова старицата, която се отнесе така добре с него. Прибра ги в селото, влезе в двора, а там, застанала до обора, го чакаше баба Мара:
- Много бързо ги караш, момче. Ще ги умориш и няма да дават мляко.
Тодор искаше да й разкаже за странната си среща с вълка, но реши, че няма да му повярва и замълча. Сбогува се с нея и се прибра в града.
Влезе в първата книжарница, край която мина, запъти се към енциклопедиите и отвори една за животни. Намери статията за вълка и зачете. Когато стигна в средата, пръстът му спря на следното изречение:
„Вълкът обикновено се отделя от глутницата си, когато е готов да създаде своя.”
Тодор се усмихна за първи път, откакто беше напуснал работата си, затвори шумно енциклопедията и изскочи навън. Хукна по улицата и се прибра право вкъщи. Изкъпа се и се залови за работа.
Отиде в кравеферма и купи десет крави с парите, които беше събирал цяла година. След това намери шофьор на камион, който да ги закара до къщата на баба Мара. Уговори се с него да помага на старицата срещу добро заплащане.

Днес Тодор има своя фирма за компютри и е най-богатият човек в града. На входа пред голямата му къща може да се види малък каменен паметник на вълк.

В ролите:
Вълкът – свободата или символ на повелята: 1. Различи!
Бабата – силата или символ на повеля 2: Извлечи!
Тодор решава да пасе кравите – не това е нещото, което иска да върши. Той знае дълбоко в себе си какво е, но все още не е извървял всички стъпки, за да го изкара на повърхността: символ на повеля 3. Продължи!
Тодор намира своя отговор, благодари на бабата и се залавя за работа – символ на повелята: Бъди!

По стъпките за преодоляване на зависимости на Орлин Баев:

1.) РАЗЛИЧИ !
Създай двойнствено несъответствие между негативите на обсебеността си и силата на свободата си – възнамери силата на свободата!

2.) ИЗВЛЕЧИ !
Обикни и извлечи силата от страстта си!

3.) ПРОДЪЛЖИ !
„Плувай” вещо и меко с неудоволетвореността!

4.) БЪДИ !
Стани промяната – аз съм!

събота, 22 октомври 2011 г.

Вицове за психотерапевти, психиатри, гинеколози…

Вицове за психотерапевти, психиатри, гинеколози…

Указания за ползване :) :) :)
Указания за ползване на "горещ телефон" за психотерапевтична помощ:
1 - 800 - ….
Ако сте обсесивно – компулсивен, натискайте 1 постоянно.
Ако сте зависима личност, помолете някои да натисне 2.
Ако сте множествена личност, натиснете 3, 4, 5 и 6.
Ако сте параноик, не натискайте нищо - ние знаем кой сте и какво искате - изчакайте малко на линията за да можем да трасираме обаждането ви.
Ако сте шизофреник, слушайте внимателно и един глас ще ви подскаже кой номер да натиснете.
Ако сте депресиран, няма значение кой номер ще натиснете. Никой няма да отговори. А и да отговори, има ли смисъл?

Психотерапевт пита пациентка:
- Кажете, а няма ли във вашето семейство на случаи на мания за величие?
- Понякога мъжът ми твърди, че той е глава на семейството.

Пациентка казва на психоаналитика си
- Докторе, ние никога не се караме с мъжа ми.
- Странно-отговаря аналитикът: - Значи вие не сте създадени един за друг.

Ревност
На зъболекарския стол жена на ревнивец!
Мъжът, се скъсва да й звъни, а тя с отворена уста няма начин да му вдигне.
След поредното влудяващо звънене, на зъболекаря му писнало, вдигнал и му казал:
- Свършвам, плюе и тръгва!

Непозволено обръщане
Доктор преглежда пациент в безсъзнание и казва на жена му:
- Съжалявам, но нищо не мога да направя - вижте как са му посинели ръцете, вече умира...
- Докторе, той е бояджия, затова са му сини ръцете.
- Значи има късмет, ако не беше бояджия - досега да е умрял.

Доктор към пациент:
- Навреме дойдохте при мен.
- Каквo ми е докторе? Нещо сериозно ли?
- Още един ден и сам щяхте да си оздравеете.

Твоята мъжка фантазия...
Млад мъж отишъл да си изследва спермата в клинична лаборатория. Умопомрачително, красивата медицинска сестра учтиво го поканила в кабинета, дала му чашка, порно списание и му казала да донесе резултата в съседната стая след като свърши. Мъжът се хванал за, поизпопотил се, някак свършил работата и накрая щастлив влиза с пълната чашка в ръка в съседната стая. Насреща му медицинската сестра върти разкошна свирка на друг пациент.
Възмутен от неравноправието, човекът се оплаква:
- Ахааааа, значи имало и друг начин, ааааааа? ?
А сестрата любезно му отговорила:
- Господине, човекът си плаща, а Вие сте по здравната каса ....

Сесколог пита жена на новобогаташ, която му досажда с претенциите си:
- Когато получавате оргазъм, мъжа ви разбира ли!
- Ох, докторе, че от къде ще разбере. Той е зает човек и не мога да му дрънкам по телефона за щяло и нещяло.

Опашка в аптеката.
Първия клиент си дава рецептата, аптекаря казва:
- 8, 20 лв. моля
Втория си дава рецептата:
- 10 лева, моля.
На третия:
- 7, 50, моля
Четвъртия клиент изнервен се обажда:
- Господине, всички идваме от един и същ доктор, всички сме с еднакви рецепти, защо едни плащат по-малко, а други повече?
Аптекаря:
- Такава ми е уговорката с доктора...
Човекът се ядосал:
- Хайде ми обяснете, как лекарството има различна цена?
Всички клиенти започнали да искат обяснение от аптекаря какво означава на рецептата:
"ЗП НКМЕДМКИ ЧП".
Накрая аптекаря зачервен обяснява:
- Здрасти Пешо, Незнам Какво Му Е, Дай Му Каквото Искаш, Чао Пешо...


Доктор пита медицинската сестра:
- Какво е състоянието на болния?
- Два милиона долара.
- Тогава започваме операцията.

Вторична печалба
Докторът преглежда Пешо.
- Ето ви рецепта за таблетки!
- Няма да ги пия!
- Защо?
- От вашите таблетки болничните много бързо ми свършват! ! !


- Докторе, моят мъж се мисли за Наполеон!
- Ще се опитаме да го лекуваме.
- А няма ли да е по-лесно направо да го изпратим на някой остров?


Визитация в психотерапевтична клиника:
- А този човечец се побъркал след като годеницата му се омъжила за друг.
Минават в следващата стая:
- А този тук е другия, за който се е омъжила.

(Не)Хуманна, бизнес медицина
Доктор към пациент:
- Поздравления, първият етап от операцията ви мина чудесно!
- Ама още нищо не сте направили.
- Да, но взех парите в аванс.


Топла лятна вечер. От болницата излизат патолог и гинеколог. С бавна походка двамата вървят към домовете си, вдишват с пълни гърди свежия въздух и се възхищават на природата.
Патологът:
- Гледай, гледай, каква красота! Зелени дръвчета, прекрасен, свеж въздух, живи хора се разхождат по улицата!
Гинекологът клати глава:
- И лица, лица ! ! !

Висшист...
Един мъж започнал да се съмнява в честите посещения на жена си при гинеколога. Веднъж решил да провери и като влязъл в кабинета на доктора видял жена си и гинеколога в еротична поза.
- Какво правите?
- Правя вътрешен масаж на матката - отговорил доктора.
- Ейй, добре че съм вишист за да ти повярвам, ако бях среднист щях да помисля, че я чукаш!

Здравето по дяволите, парите са важни
Опитен доктор, преглеждащ пациент, казва на свой по-млад колега:
- Трябва да го оперираме незабавно.
- Какво има?
- Сметка в швейцарска банка.

Загрижен, многодетният Асан отива при сексолог за съвет.
- Ще пазиш, братко, ще пазиш.
Излизайки, Асан навел глава и промърморил:
- Аз пазя, ама другите не пазят… 

Млад ветеринарен лекар започва работа на село.
Кметът идва да го поздрави и казва:
- Вие ли сте? Докторът за говедата?
- Да, аз съм, а какво ви боли? ...

Синхрон и повеждане
Отива един мъж при психотерапевт.
- Какъв сте по професия? - пита психотерапевтът.
- Автомобилен механик съм.
- Добре, в такъв случай, легнете под кушетката и се отпуснете...

Доктор казва на пациента:
-Много сложен случай. Вие не пиете лекарствата, които ви предписвам, не спазвате диетата, нарушавате режима и което е най-лошото, се чувствате все по-добре.

Хипохондрия
Хипохондрик вика лекар в 3 часа през нощта. След прегледа лекарят се замисля и казва:
-Оставили ли сте завещание?
-Не, докторе.
- Тогава повикайте нотариус и двама свидетели.
- Боже мой, толкова ли е сериозно?
- Не, но не искам да съм единственият глупак, когото сте вдигнали от леглото посред нощ.

Фиксиращо в проблема субективно потвърждение - нагаждане на хипотеза, тексаски снайпер
Докторе, днес изпуснах филията и за първи път тя падна с маслото нагоре!
Психоаналитикът взел филията, огледал я и казал:
- Това е така, защото вие сте я намазали от обратната страна.

Проективна идентификация - проекцията на пациента, идентификацията и импотентната неспособност на лекаря за „влизане в обувките“
- Докторе, нещо за главата. . .
- Благодаря, имам си! Следващият!
- Докторе, нещо ми звъни в ушите.
- Не отваряйте! Следващият!
- Докторе, никой не ми обръща внимание.
- Следващият!

Болен болен носи
-Какво да направя? – пита психотерапевт свой колега. – Един от пациентите непрекъснато ми предлага да ми продаде Ниагарския водопад.
- Ами купи го!
- Не мога, много пари иска!

Орален характер – на мама синчето
- Нашият син, докторе, непрекъснато си играе с пясък. Меси пясъчни сладкиши и строи пясъчни кули. Ще го излекувате ли?
- Но това е съвсем нормално за едно дете!
- И ние така мислим, докторе, но жена му поиска развод.

От медицинския картон:
" Няма психически заболявания. Просто е глупав. "

- Много напредна нашата медицина. - казва една 92 - годишна баба на съседката си - Едно време, като бях на 20 години, по пет пъти се събличах пред доктора, докато разбере какво ми е. А сега като ме види на вратата, вика: "Покажи си само езика! " И веднага ми пише рецептата.

Възрастна англичанка иска съвет от психотерапевт:
- От известно време всяка нощ сънувам адмирал Нелсън. А снощи той ми направи официално предложение и аз се съгласих да му стана жена.
- Вашият случай наистина е интересен, мис Джексън! С какво мога да ви бъда полезен?
- Посъветвайте ме как да постъпя - да си запазя ли моминското име или да се наричам мисис Нелсън?

Психотерапевт прави забележка на пациента:
- Закъснявате! Тъкмо щях да започна без вас!

Комисия идва на посещение в психотерапевтичната клиника. От тълпата пациенти изскача един, вдигнал стол над главата си, и подгонва една мадама от комисията. Оная бяга, пищи, оня я гони…
Стигат до последния етаж на лудницата, жената вече няма на къде да бяга и решава да се предаде. Обръща се с лице към гонещия я и чака съдбата си…
Оня галантно й поднася стола:
- Заповядайте, седнете…

Разговор в ментална болница. Психотерапевтът:
- Погледнете наляво. Какво виждате?
Пациентът:
- Легло, прозорец.
- Добре, изглеждате ми добре, ще взема да ви изпиша.
- Легло, прозорец.
- Хм, май по - добре да не ви изписвам…
- Легло, прозорец.
- Хм, май по - добре да не ви изписвам…
- Легло, прозорец.
- Хм, май по - добре да не ви изписвам… 

Някакъв тип влиза в кабинета на психиатъра - на главата му палачинка, на раменете по едно пържено яйце, от ушите му висят парчета пържена шунка.
- Какъв ви е проблемът? - пита доктора.
- Ами виж сега, докторе, тревожа се за брат ми…

Пациент се оплаква на психотерапевта си:
- Докторе, всяка нощ сънувам, че ме гони едно страшно чудовище.
- Ами що не вземеш да го разкараш по дяволите?
- Как?
- Кажи му да ходи другаде.
- Къде?
- Къде, къде… Няма значение, кажи му каквото ти дойде наум.
Вечерта терапевтът ляга да спи. Изпод кревата му се измъква неописуемо страшилище:
- Докторе, пратиха ме при теб…



Психоаналитична гледна точка
- По - големият ми брат страшно ме ядосва! - казва мъж на средна възраст. - Като влезе да се къпе, прекарва по няколко часа с пластмасовите патета и гумените подводници във ваната.
- Ако това го радва, не виждам причина да се ядосвате - отговаря психоаналитикът

Един пациент се катери на най - високото дърво в двора на психотерапевтичната клиника. Другите му викат отдолу:
- Къде отиваш бе, ще се пребиеш! Какво правиш там?
- Ще ям круши.
- Какви круши бе, това е бор!
- Няма нищо, аз си ги нося!

Липсваща връзка с реалността
Група психотици пътуват със самолет. По едно време лампите в салона изгасват. В тъмното се чува вик:
- Не се плашете! Влязохме в тунел.

„Логика“
Психиатрично болни ги завели да гледат мач. Сложили ги да седят на мръсни пейки и само един си подложил вестник. Попитали го:
- Защо ти е тоя вестник?
- За да гледам от по - отвисоко.

Бизнесмен при психотерапевта:
- Докторе, помниш ли, миналата година имах невроза от много работа и ти ми препоръча да се занимавам с мадами, за да се разсейвам?
- Помня, и какво?
- Ами сега ми кажи как да се откажа от мадамите и да се върна пак към работата.

Докторе, имам мания за преследване! Където и да ида, каквото и да правя, все има някакви хора дето вървят след мене! Морета минавам, през пустини вървя, все ме следват!
- Интересно… Я да запишем тук в тефтера - как се казвате?
- Мойсей.


Загуба на вторична полза
Психотерапевт към пациент:
- Поздравявам ви! При вас се забелязва голям напредък!
- Какъв напредък? Преди половин година бях Наполеон, а сега кой съм? Никой!

Заразно
Главният психиатър видял, че лудите са се наредили в редица на двора и един по един падат и почват да си блъскат главата в асфалта. Пратил един от докторите да провери какво става. Оня се връща след половин час:
- Един от лудите е нарисувал с тебешир една черта на асфалта и обещава 1000 лева на всеки, които успее да пропълзи отдолу.
- А ти защо толкова се забави?
- 1000 лева са си сериозни пари…

Помощ
Пациент влиза при психотерапевта, сяда нервно, вади няколко цигари от джоба си и с треперещи ръце пъхва 3 - 4 в устата си и две в ноздрите.
- Ясно, - казва психотерапевта, - мога ли да ви помогна с нещо?
- Можеш. Дай едно огънче!

Карта и територия
Психотерапевт се опитва да излекува някакъв, който упорито твърди, че е умрял.
- Добре де, на труповете не им тече кръв, нали?
- Правилно. - съгласява се пациентът.
Психотерапевтът взема една игла, убожда му пръста и потича кръв.
- Видя ли сега! Виждаш ли, че си в грешка! - радва се докторът.
- Вярно, докторе, в грешка съм бил. - съгласява се пациентът. И на труповете им течала кръв…

Eдин психотик решил да се беси. Взел въже и тръгнал да си търси дърво.
Намерил дърво край една буйна река, завързал въжето и… клона се чупи, пада в реката и с триста зора се добира до брега. После по пътя към психотерапевтичната клиника си вика:
- Тююю… заради едното бесене за малко щях да се удавя!

Психотерапевтът пита пациента:
- И така, кога почувствахте удоволствие от това, че плащате данъци?

Присъединяване към системните кръгови отношения или фантазията на терапевта
Мъж води жена си на психотерапевт, защото не са правили секс от месеци. Остава пред кабинета да чака, а вътре жена му разказва на доктора:
- Ами какво да ви кажа… Сутрин излизам на работа, хващам такси, и шофьора ме пита "Ще си платиш ли, или…". И аз избирам "или". Докато се оправим, закъснявам за работа. Като ида, шефа ме привиква в кабинета си и казва "И сега какво, да те уволнявам ли или…" и аз избирам "или". Вечерта пак се прибирам с такси и пак не си плащам с пари… И накрая просто нямам сили за мъжа ми.
- И сега какво, това да го кажем ли на мъжа ти, или…?

Почти дзен или дзен в психиатрията...
Един луд в лудницата постоянно държал ухото си притиснато до една стена. Един път доктор отишъл при него и го питал:
- Какво слушаш?
Лудият отговорил:
- Ела да чуеш.
Докторът отишъл, слушaл 1 - 2 мин. и казал:
- Нищо не се чува!
Лудият отговаря:
- Аз 2 години слушам и нищо не чувам, а ти за 2 мин. искаш всичко да чуеш.

Обратно отразяване
Психотерапевт вече шести час си говори по телефона на доверието с някакъв депресиран тип. Накрая го пита:
- А мислили ли сте за самоубийство?
- Не…
- Ами помислете тогава!

Психотерапевт отишъл в психотерапевтичен диспансер за функционално засегнати математици (т. е. всеки се мисли за функция) за да провери дали някой не се е оправил. Събрал ги всичките и извикал:
- Сега ще ви диференцирам…
Всички се разбягали с изключение на един.
- Ти що не бягаш? - с надежда го попитал терапевтът.
- Пука ми на аргумента, аз съм Е на Х - та - отвърнал той.

Психотични пациенти си правят културно събитие - литературно четене. Става един, чете някаква книга. Всички са във възторг - стават на крака, ръкопляскат. Само един мърмори:
- Абе хубава пиеса, ама много действащи лица…
В този момент влиза един санитар:
- Ей, психари! Кой е задигнал телефонния указател?

Проективен тест
Отива един пациент при психотерапевта и му се оплаква от прекалена полова възбуда и неудовлетвореност.
Докторът го подлага на тест - нарисувал му един по - голям кръг и един по - малък в него.
- Кажи ми какво виждаш на рисунката?
- Ами, кръгло легло и отгоре двама се чукат.
- Хм, замислил се докторът и му показал друга рисунка - квадрат и в него един по - малък квадрат.
- Ами сега, какво виждаш?
- Как какво, квадратно легло и отгоре двама се чукат.
- Добре де, ами сега - и докторът му показал начертан триъгълник и в него по - малък триъгълник.
Пациентът го погледнал изпод вежди.
- Абе докторе, ти да не си нещо сексуален маниак?

В синхрон…
Психотерапевт внимателно изслушва безкрайните оплаквания на пациент в депресия. Накрая се възцарява мрачна тишина.
- Добре, да предположим, че се опитам да ви помогна - казва накрая психотерапевтът. - Но, както казвате и вие, защо е нужно… Все едно - всичко в тоя живот е така безсмислено…

Когато ти говориш на хладилника, е о‘к, но когато той започне да ти говори…
Болница за душевноболни. Един от пациентите стои до аквариума и говори на плуващата вътре рибка:
- Искам къща, кола, вила! Искам къща, кола, вила. Айде, ма, дай ми къща, кола, вила…
Покрай него минава лекар:
- Болният, моля ви махнете се от аквариума! Рибите не умеят да говорят!
- И аз това му викам от един час - обажда се рибката. - Ама тоя е чел много приказки….

В психиатрията водят нов пациент. Надзирателите го вкарват в килията и си отиват. Съкилийниците се струпват около него:
- Я кажи, ти кой си?
- Наполеон.
- Е - е - е, аман от императори бе, тука ги имаме вече четирима.
- Аз не съм император, а коняк "Наполеон".

Психотерапевт вижда всичките болни в психиатрията качени на покрива. Хващат някой, хвърлят го долу, а той се кефи докато пада…
Поглежда човека купчината трупове долу и вика на останалите на покрива:
- Какво правите бе, идиоти!
- Ами играем си на самолети.
- А къде ви е докторът?
- Него го пратихме още с първия полет…

Скачане към заключения...
Две блондинки пътуват във влак.
Влакът влиза в тунел. Минута, две, три… Тунелът не свършва.
- Защо е толкова дълъг този тунел? - безпокои се едната.
- Ей, че си тъпа! Нали седим в последния вагон!

Акъл море, глава шамандура...
Млада дама към психотерапевт:
- Как разбирате, че един човек е душевно неуравновесен?
- Задавам му някакъв въпрос.
- Например?
- Например този: капитан Кук е направил три пътешествия около земята. По време на едно от тях умира. По време на кое?
- Трябва ли въпросите непременно да са от историята? - засмива се нервно дамата.

Един мьж си седял в автобуса. По едно време се разсмива на глас и хората го питат.
- Защо се смееш?
- Разказвам си вицове - отговорил мьжа.
След пет минути се чува много силен смях. Хората пак питат:
- Сега защо се смееш, бе човек?
- Ами този виц и аз не сьм го чувал!

Двама психотици си играят на война. По едно време единият насочва към другия една пръчка и вика:
- Бум, бум! Падай, убит си!
- Как ще съм убит бе? Ти да си чувал за умрял танк?

Преформулиране
- Докторе, благодаря ви, че ме излекувахте от манията ми за величие! Сега аз съм човек с феноменална, невероятна, фантастична, ненадмината скромност!

При психотерапевта влиза пациент, който се оплаква:
- Докторе, през цялото време усещам как по гърдите ми лазят бели мишки.
След което показва с жестове как ги отхвърля. Психотерапевтът раздразнено отвръща:
- Ей, ама защо ги хвърляш по мен бе, човек?

Закопаване…
Психотерапевт казва на пациента си:
- Няма какво да се оплаквате от комплекс за малоценност! Напротив, вие даже се надценявате!

Полова идентичност
Психиатър към пациента си:
- Имам за вас една лоша и една добра новина.
- Давай най - напред лошата.
- Установих, че си латентен хомосексуалист.
- Е, тогава каква пък може да е добрата новина?
- Харесваш ми!

Човек влиза в кабинета на психотерапевт, изважда от джоба си кутия с вносен тютюн и започва съсредоточено да си тъпче носа с него.
- Мдаааа, попаднали сте на точното място. - казва психотерапевтът.
- Наистина ли? Вие какво, да не би да имате кибрит?

Социален кръг
Невротиците си строят замъци в небето.
Психотиците живеят в тях.
Психотерапевтите събират наема.

Шефът на психотичната клиника събира трима пациенти и им казва:
- Момчета слушаите, защото който ми каже на колко е равно осем по седем ще го изпишем веднага.
Първият мислил, мислил и казал - четвъртък. Вторият мислил, мислил и казал - 198. А пък третият без да се замисли казал 56.
Тогава шефа се израдвал много и попитал третия:
- Браво бе Пешо, ама как разбра?
Пациентът се усмихнал и казал:
- Елементарно, разделих четвъртьк на 198…

Пациент се оплаква на психотерапевта си:
- Докторе, по цяла нощ сънувам някакви странни сънища! Сънувам, че някакви мишки играят футбол
- Ето ти едни хапчета, ще ти помогнат.
- А може ли да започна да ги пия от утре?
- Защо?
- Довечера им е финала

Шега с проблема
Човек отива при психотерапевт.
- Докторе, нещо ми хлопа дъската!
- Ами защо си дошьл при мен? Отиди при дърводелеца.

Четене на мисли :)
- Докторе, - казва пациентът, - хората смятат, че мога да им чета мислите. Това много пречи на контактите ми. Нямам вече нито един приятел. Какво мислите за това?
- Хайде, хайде, не се занасяйте! Много добре знаете какво си мисля!

Психиатричен бизнес
При психиатъра-психотерапевт нахлува нервен пациент:
- Вие сте крадец, разбойник, бандит, грабител! Години наред ме заблуждавахте и ми разказвахте, че съм болен от шизофрения и неврастения и всичко това, за да ми измъкнете колкото се може повече пари. Унищожихте ме финансово, а нищо не направихте за здравето ми!
- Каква неблагодарност - кротко отвръща психиатърът. - Като си помисля само, че дадох вашето име на моята нова яхта…

При психотерапевт човек се оплаква от проблемите си.
- Имате ли роднини? - пита психотерапевтът.
- Да, брат - близнак. Никой не може да ни различи. Всеки път, когато моят брат направи някакво безобразие, обикновено наказваха мен. Като пораснахме, веднъж го осъдиха на две години затвор, но бях принуден да ги излежа аз. След излизането ми от затвора се сгодих за прекрасна, сладка девойка, ала той се ожени за нея. Сега обаче му отмъстих, само, моля ви, докторе, не казвайте на никого: миналата неделя аз умрях, обаче погребаха него!

Психотерапевт казва на своя позната:
- Как е мъжът ви?
- Докторе, но аз не съм омъжена.
- Да, значи мъжът ви още е ерген
Рисковете на професията…
Параноиден социопат към психотерапевт:
- Никога не бих помислил, че нищожество като вас ще ме излекува от комплекса за малоценност!

Умозаключение…
Двама психотици се люлеят на втория етаж на прозореца на къщата си с една дъска. Палави деца звънят на звънеца и бягат. Лудият от външната страна казва на лудия от вътрешната:
- Ти си по - близо, върви да видиш кой звъни!
Лудият от вътрешната страна отива да види кой звъни, а другия пада от втория етаж заедно с дъската и застава пред вратата. Лудият отвътре отваря вратата и като вижда другаря си казва:
- Ако знаех, че си ти, изобщо нямаше да слизам.

Проективна идентификация
Един влиза при психoтерапевт:
- Докторе, ъъъъ, как да ви кажа, ъъъ, имам чувството, че всички ме пренебрегват…
- Следващият, моля!

Технология
Случвало ли ви се е някога да чувате гласове, а около вас да няма никого?
- Да, докторе, най - редовно.
- И кога се получава така?
- Когато говоря по gsm-a.

Един луд си пикаел през балкона на лудницата и като видял, че докторите го гледат спрял.
Докторите си помислили, че пациента им вече е вменяем и отишли при него. Един от докторите рекъл:
- Бре, ти вече си здрав щом изпитваш срам, като ни видя спря да пикаеш!
Лудия отговорил:
- Да бе, аз луд - луд, ама вие к"ви сте откаченяци ще вземе да ме дръпнете за пикнята и да падна долу!

Тежка професия
Комисия отива в детска психо - клиника. Влиза в една стая:
- Това е Мишо, на 10 години - казва главният лекар.
- Какво хубаво момче… - възкликва комисията. - Как се казваш?
- Не знам - крещи момчето.
- А на колко си години?
- Оставете ме на мира! - пак крещи той.
- Докторе, на момчето му потече кръв от носа, трябва да се спре… Ще дойдем пак след година, за да проверим!
Дошли след половин година.
- Момченце, как се казваш?
- Мишо.
- А на колко си години?
- На десет.
- Докторе, как го постигнахте?
- Не знам! - креснал главния лекар.
- Какво ви е, докторе?
- Оставете ме на мира!

Професионално изкривяване
Срещнали се двама психотерапевти на улицата:
- Добър ден!
- И какво по - точно имаш предвид, като казваш това?
- А защо това е важно за теб?
- А защо за теб е важно какво за мен е важно?

Лекар - психотерапевт лекува болен с хипноза:
- Повтаряйте след мен: аз съм здрав, аз съм здрав, аз съм здрав…
И накрая:
- Сеансът струва двадесет лева.
Пациентът:
- Повтаряйте след мен: на мен вече ми платиха, на мен вече ми платиха…

При психотерапевта:
- Докторе, жена ми има комплекс за малоценност.
- О, не се притеснявайте, това се лекува лесно…
- Аз не идвам за това. Посъветвайте ме, какво трябва да направя, за да го запазя?

Безсъние или безделие
- Докторе, много съм зле! Вечер си лягам рано, сутрин ставам късно, и въпреки това по цял следобед се въртя и не мога да заспя!

Лингвистичен резонанс
Човек отива при психотерапевт в клиниката и му казва:
- Господине, аз съм птица!
Терапевтът:
- Добре, тогава идете да полетите малко из чакалнята, а аз през това време ще ви уредя гнездо в болницата.

„Слонска“ памет
Срещат се двама приятели на улицата и единият пита другия:
- Къде си се забързал?
- Отивам на психотерапевт.
- Тъй ли, че защо, изглеждаш ми здрав…
- Абе, нещо започнах да помня като слон…
- Че това не е чак толкова лошо! ?
- Може и да си прав, има и хубави неща - замечтано отговаря първият - зелената джунгла, първата слоница

Гледна точка
Психотерапевт пита социопат:
- Абе, ти защо хвърли тази граната в тоалетната?
- За да видя дали е свободно! ! ! - отговаря той доволно.

От лудницата преглеждали трима пациенти да определят вече
излекувани ли са. Питали първия:
- В банята ти растат ли гъби?
- Да.
Не го пуснали да си върви.
Питали втория:
- В банята ти растат ли гъби?
- Да.
Не го пуснали да си върви.
Питали третия:
- В банята ти растат ли гъби?
- Не.
Решили, че може да си ходи и го пуснали.
Като се върнал в къщи жена му попитала:
- Как така те пуснаха?
- Абе питаха ме дали растат в банята ми гъби.
- И ти кво им каза?
- Че не растат.
- И защо така?
- Ха, да им кажа, че да ми ги откраднат ли?

Учителската професия и нейното бъдеще...
В училище за бавноразвиващи децата отиват при директора и му казват:
- Господин директор, учителката ни припадна!
- Що припадна бе, деца?
- Ами ние запяхме "Ний ша станем милиони! "

Пациент се оплаква на психотерапевт:
- Докторе, в последно време съм притеснен за умствените си способности.
- Какви са симптомите?
- Много тревожни! Всичко, което каже жена ми, ми изглежда разумно.

На една стълба в лудницата се е качил бояджия и боядисва стените. Отдолу се приближава един от пациентите и пита:
- Добре ли си хванал четката?
- Да, защо?
- Абе щото ще взема стълбата!

Двама луди се сбиват по време на разходката и санитарите ги отвеждат при директора на психиатрията.
- Той е виновен! - крещи единият болен. - Казва, че е Наполеон, а много добре знае, че Наполеон съм аз!
- Не е вярно! - горещи се другият. - Аз съм Наполеон! Кажете му, докторе!
Директорът ги изслушва и отбелязва спокойно:
- Вие двамата кога ще се научите да се обръщате към мен с "Ваше императорско величество"?

Шизофреник тегли въже зад себе си. Един полицай го вижда и пита:
- Ей, ти защо дърпаш това въже?
- Ами, ти какво искаш - да го бутам ли!

Лудница. 100 предпазни огради. Кроял се план за бягство…
Най - умният (доколкото може да е умен) измислил план: да прескочат всички огради.
Речено - сторено. Започнали да прескачат оградите. На 24 - тата главният питал:
- Уморихте ли се?
- Не! - отговорили бодро всички.
Продължили. На 56 - тата пак питал:
- Уморихте ли се?
- Не!
Продължили. На 72 - тата пак питал:
- Уморихте ли се?
- Не!
На 99 - тата пак питал:
- Уморихте ли се?
- Да!
- Тогава ай да се връщаме.

Шизофрения и идиотия
Кара един мъж с колата покрай лудница, внезапано му се откача гумата и отлита нанякъде…
Два часа мъжът се опитва да поправи гумата , но нищо не се получава. През цялото това време през дупката на оградата го наблюдава пациент от лудницата, и след това му казва:
- Защо не вземеш да отвиеш по една гайка от всяка гума така ще си завиеш четвъртата гума и лека - полека ще се прибереш до вас.
Мъжът (полудявайки):
- А вие пък от къде се сетихте за това? Нали сте в лудница?
Пациента:
- Е може да съм психично болен, но не съм идиот!

Негативно обуславяне
Световен конкурс по психотерапия на наркоманиите чрез внушение. При финалното състезание, в челната тройка остават трима психотерапевти - американец, турчин и българин. За определяне на победителя, финалното изпитание е да му дадат група от десет наркомани, затваря се с тях за известно време, и който излекува повече от тях - печели.
Влиза американецът при наркоманите, и не излиза цял месец. Най - накрая излиза и води трима излекувани.
- Как го постигнахте?
- Ами, денонощно упорито им внушавах, че това е вредно за здравето… Но за съжаление - само трима успяха да се преборят с порока, но и това е успех…
Влиза турчинът, и той стои цял месец, но води петима излекувани.
- Ами, и аз им говорих, говорих, и след това взех лист и молив, нарисувах им едно малко кръгче, и им казвам "Виждате ли го това кръгче? Ето това е вашия мозък, като взимате дрога". След това им рисувам едно по - голямо кръгче: "Ето, такъв ще стане вашият мозък, ако се лекувате по моята система". Пак не е пълна успеваемостта, но е успех…
Влиза българинът, след един ден излиза, и след него всичките десет наркомани - излекувани. Шумни овации.
- Как постигнахте този огромен успех, сто процента?
- Ами, хич не си губих времето да им говоря. Взех лист и молив, нарисувах им едно малко кръгче, и им казвам "Виждате ли го това малкото? Ей това е вашият мозък, като взимате дрога. " След това рисувам един голя - я - я - м кръг и им казвам: "А ето на това ще заприлича дупката нa задника ви, ако се лекувате при турския колега. "

Делюзия
Жена върви по коридора на психиатрията. На една маса седят трима луди и играят на домино. Жената стига до някаква врата, хваща дръжката, дърпа - вратата не се отваря. Тръгва да си ходи, а единият луд се обажда:
- Дръпни по - силно!
Връща се жената, дърпа по - силно - резултата е същият.
- Абе, силно дърпай!
Дърпа пак - нищо.
Обръща се към лудия и казва:
- Ами заключено е!
- Ама ти искаш да влезеш ли? Аз пък си помислих, че ти трябва дръжката…

Мечтата на шизофреника:
Да се извика сам себе си на дуел, да се яви, да стреля, да уцели, да умре отмъстен.

Нарцисизъм
Психотерапевт разпитва пациент с мания за величие:
- Разкажете ми повече за себе си.
- Откъде да започна?
- Ами от началото.
- Та значи, беше Ден Първи. И рекох Аз: да бъде светлина

Разбиране
Докторе, моят мъж винаги когато си пие кафето изяжда чашката. Само дръжката оставя.
- Хм, странно. Че то това е най - вкусното!

Пристига посетител в лудницата и гледа - всичките луди обикалят по коридорите с по едно кормило в ръка и викат "бръм, бръм" като коли.
Отива в кабинета на главния лекар и го пита:
- Абе какво става с тия вашите луди? Малко странно се държат май?
Глваният лекар вади едно кормило от чекмеджето и казва:
- Я да идем да видим.

В лудницата. Петров е повикан при директора, който му казва похвално:
- Браво! Днес спасихте приятеля си Гошето от удавяне в банята! Това показва, че цените живота и вече не сте луд, за това ще ви изпишем. Лошото обаче е, че Гошето след това се е обесил. Съжалявам, че усилието ви е било напразно.
- А, не господин директор. Аз просто го оставих да изсъхне!

Психоаналитици
Срещат се двама психоаналитици:
- Здрасти. Ти си добре. А аз как съм? :)

Ценообразуване и аналната фаза по Фройд - връзки и аналогии :)
Човек отива при психотерапевт.
- Господине, имам сериозен проблем. Щом легна да спя и ми се струва, че някой лежи под кревата. Като се мушна под кревата пък ми се струва, че някой лежи отгоре. И така по цяла нощ: отдолу, отгоре, отдолу, отгоре. Не мога да спя, моля ви, помогнете ми.
- Този проблем е много сериозен - отговаря психотерапевтът - мисля, че лечението му ще трае около две години. Ще трябва да идвате три пъти седмично и ви гарантирам, че ще се излекувате.
- И колко ще струва това?
- Ами по 150 евро за сесия.
Мъжът благодарил и си тръгнал. След шест месеца терапевтът го среща на улицата.
- Защо не дойдохте да се лекувате при мен? - пита той.
- За по 150 евро на сесия? ! Барманът в моя бар ме излекува само за 10 долара еднократно.
- Е как така?
- Ами посъветва ме да отрежа краката на леглото.

Неефективната психотерапия
- Колко психоаналитика са нужни да завият една крушка?
- Няма значение. Важното е крушката да го иска!

Изписали двама луди от лудницата, но ги пуснали на изпитателен срок. Казали им:
- Даваме ви един месец пробен срок. Ще живеете в една квартира и ще се наблюдавате един друг. Ако някой забележи, че другият полудява - веднага да ни се обади по телефона да дойдем да го приберем.
Настаняват се те, живеят си. Една вечер обаче единият застава до главата на другия, вдига ръце нагоре и казва:
- Аз съм нощна лампа!
Другият решава да го издаде на лекарите. Вдига телефона, обажда се:
- Тука тоя се е побъркал, виснал ми е над главата и разправя че е нощна лампа.
- Добре, ще дойдем утре да го приберем.
- Ама как утре, сега елате!
- Късно е, лягай да спиш и на сутринта сме при тебе.
- Как да спя на светло бе?

Негативен филтър
Пациент при психоаналитик:
- Лекарят в службата ме посъветва да се обърна към вас, макар, че не мога да разбера защо. Имам прекрасен брак, сигурна работа, много приятели, никакви грижи…
- Хм… И от колко време сте в това състояние?

Един луд седи на една маса и драска нещо. Шефът на лудницата идва и го пита:
- Какво драскаш?
- Пишем писмо.
- До кой?
- До мене - е - е - е - е - е си.
- И какво пишеш?
- Не знам, след три дни ще разбереме

Къде бил ключът...
Двама луди решили да бягат от лудницата. Чудили се, чудили се от къде да излязат и решили да бягат през ключалката на вратата. Засилва се единият и прас във вратата. Другият го насърчава :
- Давай, давай засили се повечко.
Засилва се първият още повече и праааас във вратата. Другият поглежда през ключалката и казва:
- Абе идиот той ключът е вътре.

Пациент се оплаква на психотерапевта от безсъние. Психотерапевтът му препоръчва:
- Опитайте старото изпитано средство за приспиване - бройте наум овце.
- Не става, човече. Аз съм търговец - като ги изброя, после ги натоварвам на влакове, продавам ги, и после цяла нощ се въртя в леглото и смятам колко данъци трябва да платя.

Непозволено обръщане…
Мъж вървял по улицата и ръсел пясък. Спрял го полицай:
- К"во праиш ти, бе?
- Пясък ръсим!
- Това виждам, ами защо?
- Против крокодили!
- Ами тука няма крокодили! ?
- Щото ръсим…

В лудницата лудите се хванали през кръста, обикалят на горе - на долу и викат:
- Пуф - паф, пуф - паф…
Идва главния доктор и вика на началника на отделението:
- Абе, не ти ли пречи тоя шум?
- Шума не, ама само дето пушека е много.

В лудницата:
- Как е онзи пациент, който се мислеше за Иван Асен Трети?
- Оправя се малко по малко. Сега се мисли за Иван Асен Втори

Гледна точка
- Значи, страдате от полови извращения?
- Не, наслаждавам им се!

Пред психологически кабинет се срещат двама души. Първият пита:
- Кой си ти и защо си тук?
Вторият отговаря:
- Аз съм Наполеон и съм тук, защото психологът ме извика.
Първият пак пита:
- Как разбра, че си Наполеон?
- Бог ми го каза. - отговаря вторият.
- Лъжеш! Никога не съм ти казвал подобно нещо! - изкрещял първият

Инспектират психиатрия. Проверяващият пита подготвен за изписване болен:
- Доволен ли сте от пребиваването тук?
- О, да! Много са добри! Положително и вас ще излекуват!
- Но аз съм министърът на здравеопазването!
- Не се притеснявайте, аз като влязох тук, бях президент на републиката!

В двора на лудницата един от лудите се разхожда и влачи след себе си един конец. Среща го доктора и го пита:
- Какво правиш?
- Разхождам си кучето.
- Ама как може така бе! Я му сложи веднага намордник!

Психотерапевт към пациент:
- Е, разкажете ми всичко отначало.
- Пак ли!? Отначало създадох земята и небето...

Тълкуване на сънища по Фройд
Малката Ана Фройд отива при татко си Зигмунд и го пита:
- Тате, сънувах много странен сън… Бях в една стая с много чичковци, и всички ми предлагаха банани. И ти беше там, и ти ми предлагаше банан. На другите чичковци бананите бяха малки и сухи, а твоят беше голям и сочен. Аз го взех и го налапах, и в това време чух звук като от влак, минаващ през тунел. После ти ми даде една пура и аз я запалих. Какво значи всичко това?
- Ами виж сега, дъще… Понякога бананът насън значи нещо друго, но понякога си е просто банан… Но ти за всеки случай не разказвай тоя сън на майка ти.

Двама луди откриват магазин за хранителни стоки и решават да пробват как ще обслужват клиентите. Първият влиза в ролята на продавач, а вторият в ролята на купувач.
- Какво ще обичате? - пита първият.
- Искам свинска кайма в бутилка! - поръчва вторият.
- Глупости дрънкаш Пешо, поръчвай като хората!
- Добре де, хайде да си сменим местата.
Разменили си ролите.
- Какво ще поръчате? - пита Пешо.
- Дайте ми кайма!
- А бутилка носите ли си?

Психотерапевт се събужда от телефонен звън:
- Докторе, колко струва визита по домовете?
- 200 евро.
- А преглед в офиса?
- 100 евро.
- Добре, тогава Ви чакам след половин час в офиса.

Разлика
- Каква е разликата между лудия и невротика?
- Лудият мисли, че две по две е пет. А невротикът знае, че две по две е четири, но това ужасно го разстройва.

Реалност
В кабинета на психотерапевта:
- От какво се оплаквате? - пита терапевтът.
- Постоянно ми се струва, че някой ме преследва!
- И от кога е това чувство?
- От както избягах от затвора.


Двама психотерапевти обменят опит:
- Като ми дойде нов пациент, винаги го питам дали играе шах. Ако не играе - казвам му да започне активно. Ако играе - казвам му веднага да спре.
- Защо?
- И аз не знам защо, но помага в 80% от случаите.

Една флегма и един нервак живеели заедно в една квартира. Един ден нервака си напълнил ваната и влезнал да се къпе. Както си лежал във ваната влезнал флегмата с една лъжица и гребнал от ваната. След 15 мин пак. След още 15 пак. Не издържал нервака и му се развикал какви ги върши. Флегмата без да му обръща внимание излезнал. След 15 мин пак идва и нервака му крещи зверски:
- Какво правиш бе, идиот?
Флегмата се обърнал и спокойно му казал:
- Тралаллалали, кухнята гори!

Хистрионна пациентка
- Хората смятат, че съм пряма, предизвикателна и нахална - обяснява пациентката.
- Много добре разбирам, госпожице - отговаря психотерапевтът. - Но все пак трябва да си взема някои бележки, затова бихте ли слезли за малко от коленете ми?

Ентелегентно
Психотерапевт в психиатрична клиника моли неколцина от пациентите да му помогнат при пренасянето на мебелите.
Един грабва стол, друг - закачалка, трети - кресло, а четирима се залавят за гардероба.
Когато лекарят се връща да провери защо се бавят, заварва само трима.
- Какво стана с Боби? Оставих го тук, с вас!
- Докторе, гардеробът беше много тежък с всички тези дрехи. Затова Боби влезе да ги държи.

Двама дебили си говорят пред един небостъргач:
- Ако скочиш от върха му, ще падаш поне 5 дена - казал единият.
- A ще умреш ли? - попитал другият.
- Ами сигурно - отговорил първият. - Това са си цели 5 дни без храна и вода

Двама луди седят в двора на лудницата до една шахта, клатят се и повтарят:
- 9… 9… 9…
Минава един санитар и ги пита:
- Какво толкова броите?
А лудите го бутат в шахтата и продължават:
- 10…10…10…


Професионален съвет
- Докторе, не мога да заспивам вечер.
- Опитахте ли да броите овце?
- Опитах, не помага.
- Тогава нека всяка овца да ви разказва биографията си

Кой е лудият?
Минава лекаря на визитация в псхиатрията. Един пациент седи в коридора пред леген с вода и "лови риба".
- Колко шарана хвана днес? - пита доктора.
- Дай пет лева и ще ти кажа.
Доктора дава парите.
- Ти си осмия шаран.

При психотерапевта.
Въпрос:
- От кога се чуствате като овца?
Отговор:
- От малко агънце.

Водят малко момиченце при психотерапевт.
Започва прегледът. Терапевтът я пита:
- Как се казваш?
- Петя.
- А на колко години си?
- На 5.
- Кой сезон е сега?
- Лято.
- Е как лято, вчера вози ли се на шейна?
- Возих се.
- А прави ли снежен човек?
- Правих.
- Е какво лято е сега!
- Скапано!

При психотерапевта:
- Докторе, съпругът ми е капитан на кораб за далечно плаване и прекарва у дома само по три седмици в годината. Искам семейството ни да бъде идеално, но не знам какво да правя.
- Ами най - добре е през тези три седмици вие да отсъствате от къщи. Заминете някъде.

Подчинен мъж отива при психотерапевта си и се оплаква, че вече няколко дни сънува един и същи сън.
- През цялото време сънувам, че съм се спасил след корабокрушение и съм попаднал на необитаем остров заедно с дванайсет прелестни момичета.
- Е, и какво лошо има в това?
- А на вас да ви се е случвало да готвите за дванайсет жени?

При психотерапевта:
- Докторе, помогнете на мъжа ми! Внушил си е, че е вълкът от “Червената шапчица”!
- Е, това не е толкова страшно!
- Как да не е? ! Бабите в квартала свършиха! …

Око за око
Спял си един човек и някаква муха започнала да му бръмчи над главата. Станал, гонил я и отново заспал. А мухата пак: “Бз - бззззззззз”.
Ядосан, човекът станал, хванал мухата и започнал да я люлее: “На - ни - на - ни”…
Мухата заспала и човекът започнал да крещи: “Ббз - бз - бз - бзззззззззззз. Хубаво ли ти е сега, а, хубаво ли ти е? ”

- Здравейте, докторчета! А къде ви е онзи, психоаналитика?
- Кой?
- Който вчера ми обясняваше, че целия ми проблем бил в това, че никога не мога да убия човек.

Докторе, - казва млад мъж, който лежи на кушетката в кабинета на психоаналитик. - Длъжен сте да ми помогнете! Всяка нощ сънувам един и същи сън. Лежа си на едно легло и изведнъж - пет красиви жени се мятат върху мен и започват да ме събличат.
Психотерапевтът:
- И вие какво правите?
- Аз ги блъскам с ръце по - далече от мене…
- Разбирам. Как смятате, че мога да ви помогна?
- Ами, моля ви… Счупете ми ръцете! ! !

- С кого разговаря този човек?
- Сам със себе си.
- Е, тогава защо вика?
- Не чува добре.

- Докторе, искам да ме кастрираш!
- Ама как, така няма да можеш да имаш деца вече!
- Именно.
- Ама ти това обмисли ли, го - все пак важно решение е… Обсъди ли го със семейството ти?
- Да, даже гласувахме. 17 за, само 2 против.

Радост
Жена води бебе на лекар. Докторът пита:
- Детето кърмаче ли е, или на изкуствена храна?
- Кърмаче.
- Добре, съблечете се.
Докторът дълго опипва гърдите на жената и накрая казва:
- Всичко е ясно - нямате мляко.
- Ами то всъщност аз не съм майка му, аз съм му леля… Обаче се радвам, че дойдох.

- Докторе, не ми става!
- Добре господине, доведете жена си.
На другия ден.
- Госпожо, съблечете се. Легнете по гръб, сега по корем, Надупете се. Сега вдигнете единия крак, сега другия. Докторът се пообърнал погнусено настрани... Нищо ви няма, господине, и на мен не ми става.

- По какво си приличат здравото куче и късогледият гинеколог?
- По мокрия нос.

Безсилие…
В кабинета на психотерапевт влиза девойка:
- Господине, моля ви, помогнете ми - страдам от полово безсилие!
- А в какво по - точно се изразява бесилието ви?
- Не мога да откажа на нито един мъж…

Просто професионалист
Свенлива девойка отива за пръв път на преглед при гинеколог. Докторът й казва:
- Съблечете се зад паравана и елате.
След малко тя излиза, като се прикрива с ръце. Докторът:
- Ама моля ви се, защо се криете? Аз съм професионалист, за мен сте само пациентка. Аз не се интересувам от вашето младо, стройно, гъвкаво, гладко, страстно, възбуждащо тяло…

Седят няколко гинеколози и си говорят. По едно време единия вика:
- Абе, стига сме говорили за работа! Дайте да говорим за жени!

Да го докараш на думи
Осемдесетгодишен старец отива при лекаря и започва да се жалва от импотентноста си.
- Защо точно аз? - вика той. - Та аз имам един приятел на осемдесет и пет години, който разправя…
- Разправяй и ти, - прекъсва го докторът.

Отива една мадама при психотерапевт:
- Господине, нимфоманка съм! Помогни!
- Добре, обаче да знаеш че взимам по 200 долара на час!
- А за цяла нощ колко?

При психотерапевта:
- Докторе, помогнете ми! Съпругът ми е много болен. Излекувайте го.
Терапевтът препитва съпруга и казва:
- Госпожо, съпругът ви е напълно здрав!
- Как така здрав? Та той се върна снощи от работа и ми каза, че всички кучета вървели по улиците с разтворени чадъри!
- Госпожо, по - добре, си припомнете какъв страхотен дъжд валеше снощи!

Мъж отива на психотерапевт.
- Докторе, жена ми се е побъркала. Обзела я е фикс идеята, че някой непрекъснато иска да й краде дрехите…
- А вие как пък го разбрахте това? - пита психотерапевтът.
- Ами, как няма да го разбера, та тя е наела специален човек, който да й пази дрехите бе, докторе. Вчера го намерих в гардероба…

Психика на зъболекар
- Жена ти защо реши да стане зъболекарка?
- Ами, харесва й когато мъжете я гледат със зяпнали уста и изцъклени очи

Тиха аудитория
Когато ТЯ влезе, в аудиторията стана много тихо. . .
Толкова тихо, че можеше да се чуе как се наливат с кръв пещеристите тела. . .

Задоволяване на нагона към смъртта
- Тате, искам да стана патоанатом!
- Само през трупа ми!
- Добре, тате!

Почти хайку
Лекарят:
- От какво се оплаквате?
- Почерняха ми краката.
- Опитахте ли да ги измиете?
- А това помага ли?

Краткосрочна памет
Докторе, имам проблем! Много забравям!
- От кога имате този проблем?
- Какъв проблем


Забележка: вицовете са взети от български хумористични сайтове, а някои леко модифицирани от мен. Добавени заглавия в черно. В някои заглавия споменавам когнитивните изкривявания на героите от вица.