Йога нидра и използването на биологична обратна връзка ( Биофийдбек )

Йога нидра и използването на биологична обратна връзка ( Биофийдбек )

Това са предварителни сведения по програмата на курсовете за намаляване на стреса, провеждани в Сатянанда ашрам, град Пърт, Австралия, през 1980-1981 г., с прилагането на йогийски техники, улеснени чрез използването на биологична обратна връзка. В основата на курсовете е залегнало обучението в йога нидра, въпреки че там където е необходимо, са включени и техники на аса-ни, пранаяма и медитация. Всеки курс се провеждаше в период от десет седмици, два часа седмично, с групи от дванадесет до четиринадесет възрастни - мъже и жени. Целта беше да се развие способността за дълбока релаксация и да се стимулира личностното израстване посредством практикуването на йога, с наблягане върху важността на поддържане практикуването на тези техники. Използването на биологична обратна връзка беше отличен метод за демонстрация на участниците как са напредвали през десетседмичния период на обучение. Това даде положителен тласък за увеличаване на ефективността на практиката йога нидра.

Оборудване

Основният апарат, използван за биологична обратна връзка, беше уредът за измерване на електрическото кожно съпротивление (ЕКС), който е по-точен от по-често използвания уред за измерване на галваничното кожно съпротивление (ГКС).Той мери стойността на кожното съпротивление на дланта на ръката, което варира право пропорционално на промените в автономната нервна система. Уредът има две скали. Едната е разграфена до 2 мегаома. Това измерване показва основното кожно съпротивление (ОКС), което е действителната стойност на кожното съпротивление в съответния момент. Общо казано, ниското основно кожно съпротивление показва активирано или възбудено състояние, а високото основно кожно съпротивление показва състояние на релаксация, отдръпване навътре или подвъзбудимо състояние.

При другата скала стрелката на уреда се настройва в центъра на скалата, от който тя може да се отклонява надясно или наляво и да измерва процентната промяна в реакцията на автономната нервна система. Нейното движение надясно показва възбуждане, което се свързва основно с активиране на симпатиковата нервна система в отговор на някакво предизвикателство или стрес. Движението на стрелката наляво показва степента на релаксация, която е била постигната, и тя се свързва основно с активирането на парасимпатиковата нервна система.

Чрез използването на тези две скали, заедно с известен брой контролни изследвания на способността на човек да реагира на стимули или да се отпуска, може да се извлекат заключения в широк диапазон относно степента на контрола, който човек упражнява върху своите автономни нервни реакции.

Формат

В началото на всеки курс участниците преминаваха през следните шест основни контролни изследвания с уреда за измерване на електрическото кожно съпротивление. Автономните им реакции бяха записвани и от тях се получи многоизмерен профил на личните им психофизиологични реакции. Това даде възможност да се предпишат най-подходящите практики на индивидуална база.

1. Измерване на основното кожно съпротивление в „нормално" будно състояние. Това показваше дали пациентът е действително силно напрегнат или прекалено обърнат навътре, когато е в състояние, което счита по принцип за нормално за себе си.

2. Измерване на процентната промяна в кожното съпротивление, докато участниците провеждаха своя собствена незаучена предварително форма на релаксация в продължение на десетминутен период. Резултатите бяха разположени върху графика, хоризонталната ос на която отчита времето, а вертикалната - процентната промяна в кожното съпротивление. Добрият отклик на релаксацията например би бил показан на уреда за измерване на електрическото кожно съпротивление чрез плавно, стабилно преместване на стрелката наляво и графиката би била във вид на плавна крива към нивата на дълбоката релаксация. Често резултатите варираха в широк диапазон. Например човек, който „се опитва твърде усилено" да релаксира, всъщност може да предизвика възбуждане, показано чрез движението на стрелката надясно вместо наляво. При други хора нивото на релаксация не беше така дълбоко, както би могло да се получи, или се колебаеше в отчетливи схеми и т.н.

3. Измерването на основното кожно съпротивление след десетминутна релаксация в изследване 2. То показваше дали пациентът е способен да релаксира дълбоко или вместо това се е получило възбуждане. След това пациентите се оставяха да се върнат до своето „нормално" будно състояние и стрелката се настройваше отново в центъра на скалата.

4. Реакция на предизвикателството. Тя се състоеше в осигуряване на някаква форма на външен стимул, като например силен звук или убождане с игла, и се отбелязваше отклоняването на стрелката от центъра на скалата. Стимулът въздействаше като предизвикателство към нервната система, така че този тест показва как човек реагира по принцип на предизвикателства или на стрес. Една желателна реакция би била отразена чрез стабилното придвижване на стрелката надясно. Помнете, че е нормално за човек да реагира на стреса. Проблеми възникват, когато не можем да се върнем към нормалното си състояние или да релаксираме отново след това. Това води до следващото изследване.

5. Измерването на времето, необходимо на стрелката да се върне в центъра след въздействието на стимула. На балансиран човек за целта са нужни 1-2 минути, но за един напрегнат човек е трудно да релаксира отново и стрелката може да остане доста надясно за по-дълъг период от време, което показва доминирането на симпатиковия дял от автономната нервна система.

6. Накрая с групата се провеждаше обикновена йога нидра, при която нивото на индивидуалната релаксация беше проектирано върху координатна система, чиято абсцисна ос бе времето, а ординатата й - процентната промяна. Това неизменно показваше на участниците, че с практикуването на йога нидра могат да се постигнат много по-дълбоки нива на релаксация в сравнение с предишния им идеал за максимална релаксация.

Резултати

С напредването на програмите стана очевидно, че неизменно се появява един от петте различни модела на реакция в автономната нервна система. В съответствие с това се подготвяше подходяща програма от йогийски практики за балансиране на специфичните тенденции, отразени във всеки модел на реагиране. Тези пет типа и съответстващите на тях практики са изброени по-долу:

Свръхвъзбудим: Тези пациенти показват ниско първоначално основно кожно съпротивление. Изследвания 4 и 5 показаха свръхреакция на стреса или стимула и неспособност за релаксиране след това. Характерно за хората от този тип е постоянната активност, агресивност, съревнователност и амбициозност. На тези индивиди са присъщи високи нива на безпокойство и тревожност и на тях им е трудно да се отпуснат. Тук автономната нервна система е дисбалансирана в посока към доминиране на симпатиковия й дял. Това е отражение на силно насочен навън начин на живот, при който има прекалена идентификация и привързване към временните явления в живота. Този тип личност е особено предразположен към сърдечносъдови болести и практики като йога нидра, нади шодхана, уджай и паванмуктасана са много ефективни при възстановяване на нервния му баланс.

Фиксиран: Фиксираният тип личност се проявява чрез много малко или никакво движение на стрелката на уреда за измерване на електрическото съпротивление по време на което и да е от изследванията от 2 до 6. Този тип не би могъл да реагира напълно на външните ситуации, нито пък да релаксира и да се наслади на каквито и да е вътрешни преживявания на ума. Тези хора обикновено вярват, че „аз съм добре", докато животът им в действителност е вял, безцветен и монотонен. Те са успели само да подредят така нещата си, че да избягат от живота, като са изградили изолираща черупка около себе си като защита срещу външни влияния, както и срещу своите собствени мисли и чувства. Контролните изследвания разкриват, че този тип не реагира нито на стимулация, нито на релаксация.

Затова е необходимо да се започне с използването на други йогийски практики като шакти бандхи, триконасана, суря намаскар, бхастрика, бандхи, пеенето на Ом, киртан и в по-драстичните случаи - с шанкхапракшалана, която има мощни психологически и фйзиологически ефекти. Веднъж преодолеят ли се първоначалните блокажи, с успех могат да се въведат и техниките на йога нид-ра и проста медитация. Преди въвеждането на дълбоката релаксация е необходимо постигането на известен контрол върху автономните функции, защото в противен случай няма да се реагира на техниката.

Колебателен: Този тип хора се характеризират с нестабилно движение на стрелката на уреда за измерване на електрическото кожно съпротивление по време на всички изследвания. Това са хора, които по принцип са темпераментни, възбудими и са хора на настроенията. Например такъв човек може да бъде силно ентусиазиран първоначално относно даден проект, за да стигне до депресия по-късно, когато се сблъска с някаква трудност. Поради липсата на вътрешна стабилност този тип често е принуден да се опира прекомерно на другите хора. Той реагира обикновено изключително благоприятно на йога нидра и мощно въздействие му оказва йогийска програма от статични по-основни асани, балансиращи пози, коремно дишане, нади шодхана (с наблягане върху съотношението в дишането и кумбхака), джапа и тратака.

Нисковъзбудим: Нисковъзбудимите хора показват много високо основно кожно съпротивление, слаба реакция на предизвикателства (изследване 4) и бързо обръщане навътре (изследване 5), често връщайки се на показание, по-ниско от първоначалната стойност, с която са започнали. Този тип личност е поначало интровертен и затворен в себе си. Тези пациенти са склонни да живеят в собствените си мисли, като не успяват да взаимодействат ефективно и смислено с външния свят. При тях доминира парасимпатиковата нервна система (ида нади). Без съмнение те могат да релаксират, но те търсят едно пашкуловидно, обърнато навътре състояние, като не успяват да реагират както на предизвикателствата, така и на добрите възможности, предоставяни им в живота.

За този четвърти тип личности йога нидра не е приложима, тъй като практикуващият ще има големи трудности с излизането от състоянието на по-дълбоко обръщане навътре, постигнато чрез практиката. Целта на йога е да се постигне контрол върху автономната нервна система, което означава не само овладяване на способността за релаксация, но и на способност за възбуждане. При такива индивиди практиките на йога нидра могат да се използват само когато те постигнат способността да реагират на възбуждащи стимули, излизайки от своето интровертно състояние. За улесняване на този процес програмата от практики за тях включва суря намаскар, динамични асани, шакти бандхи, бхастрика пранаяма, аг-нисара крия и кунджал крия.

Балансиран: Здравият, уравновесен тип личност се проявява чрез среден обхват на основно кожно съпротивление при изследване 1, с плавна крива на релаксацията към високо основно кожно съпротивление при изследване 2 и 3. Контролните изследвания 4 и 5 показват нормална реакция на предизвикателства със стабилна релаксация и връщане до нормалните нива за няколко минути. След първоначалното обучение тази група може успешно да практикува йога нидра и всякакви йогийски техники.

Анализ

Първоначално курсовете бяха предназначени за типичния свръхвъзбудим вид хора (първа група), но скоро с оформянето на останалите четири модела на автономно поведение стана очевидно, че хората, които считат, че живеят под стрес, не принадлежат единствено към тази категория. Установено беше, че всяка група би се развивала по доста различни начини с изменящи се нужди и изисквания. Например по време на един курс, проведен специално за членовете на определена религиозна група, беше открито, че повечето от участниците принадлежат към втория, или „фиксиран", тип поведенчески модел. Така че техниките, използвани при тази група, претърпяха значително изменение в сравнение с техниките, приложени при другите курсове. Интересно беше още, че курсовете за овладяване на стреса привличаха типове хора, доста различни от онези, които биха се записали в нормален курс по йога, но тяхното отношение към йога ставаше много по-положително, след като чрез резултатите от използването на биологична обратна връзка се виждаше, че тя наистина въздейства и има здрава емпирична основа.

Процесът на „релаксация"

"Иогасчитта вритти ниродхах" (сутра 2), класическият отговор на Патанджали на въпроса: „Какво е йога?", показва, че йога е процес на блокиране на модификациите на съзнанието. Блокиране не означава потискане, а способност да „се отпуснеш" и да се носиш като по вода върху различните модификации на съзнанието. Точно това е способността, която се придобива чрез обучението в йога нидра. Както видяхме в предходния анализ на нашето собствено изследване, онзи, който в отговор на стреса може да си позволи да излезе от нормалното си състояние и след това да изостави състоянието на възбуда, щом приключи стресовата ситуация; който може да си позволи да излезе от нормалното си будно състояние, за да навлезе в дълбока релаксация и след това да излезе от това релаксирано състояние, когато ситуацията го изиска, е човек, който притежава психологическа зрялост. Той наистина може да се справи с всички житейски ситуации с осъзнаване, контрол върху нервната система и нейните реакции и да живее един балансиран, щастлив и ползотворен живот. Това е целта и преживяването на йога.

Всеки от останалите четири типа хора, определени чрез контролните изследвания на електрическото кожно съпротивление, илюстрират някаква форма на умствени пречки при протичането на този процес на отпускане, които пречат на балансираното функциониране на автономната нервна система и следователно водят до дисбаланс между ида и пингала, между умствените енергии (манасшикпги) и жизнените енергии (прана шакти). В йогийската физиология ние знаем, че когато ида и пингала са балансирани, функционира сушумна нади (духовната енергия) и съществува състоянието на медитация, докато при йога терапията именно дисбалансът между тези две сили е коренната причина за умствен дисбаланс и психосоматични болести.

Красотата на проведените в Програмата за намаляване на стреса изследвания откриваме във факта, че те ясно илюстрират твърдението на Свами Сатянанда, че всички йогийски практики, без изключение, са ориентирани към постигането на състояние на медитация във всекидневния живот чрез балансиране на ида и пингала, като по този начин се постига контрол върху функционирането на симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. Това показва също така, че независимо от конкретния проблем винаги съществува набор от йогийски техники, с които да му бъде противодействано и да се придвижи целият организъм до състоянието на баланс. По подобен начин ние трябва добре да осъзнаваме, че някои практики могат да бъдат неподходящи при специфични състояния на дисбаланс. Йогийските техники са като силни лекарства и не бива да бъдат предписвани без опит. Въпреки че бяха описани пет разграничими типа психофизиологическо поведение, всъщност няма ясна обособеност и резки граници между тях. Например някои хора започват да реагират нормално на релаксацията, но след това „засядат" в определена точка или понякога дори реагират с възбуда след постигането на определено ниво на релаксация. Първият случай предполага, че в процеса на релаксиране на някакво подсъзнателно ниво има блокиране, докато вторият случай показва, че това блокиране всъщност предизвиква страх или страдание, каквито могат да се появят, когато човек се сблъсква с потиснати, недокрай разрешени травматични преживявания. Тези пречки при съответния човек често се появяват в един и същ момент в йога нидра, което спомага да му се помогне да разпознае и оцени проблема и след това да се освободи от него.

Откриването на индивидуалното ниво на човек
Важно е също така всеки човек да се разглежда индивидуално, тъй като всички си имаме различни методи и способности за справяне със стреса и някои хора могат да действат нормално при по-високи нива на стрес от останалите. Стресът може да бъде просто дефиниран чрез формулата:

Стрес = брой на стресовите ситуации/способност за справяне с тях

Следователно, за да се намали стресът, ние можем или да намалим броя на стресовите ситуации чрез променяне на начина на живот, или да увеличим способността си за справяне с тях посредством техники като йога, а често е необходим елемент и от двете. Всеки човек живее при различно ниво на стрес в съответствие с външната ситуация и способността му да се справя с нея. Следователно обучението в йога нидра не бива да набляга върху това всеки да постига едни и същи резултати, отчитани с уредите за биологична обратна връзка. Достатъчно е всеки обучаван да се научи да предизвиква положителни промени в правилната посока. Върху тази основа той ще еволюира и ще открива своето собствено ниво чрез всекидневната практика.

Затвърждаване на промените в живота

В тази програма се насърчаваше терапията чрез санкалпа, за да помогне на пациентите да затвърдят промените в живота си. Тя включва отчитане на психологическите отношения, механизмите за справяне с проблемите, ямите и ниямите - всички те могат да помогнат на хората да живеят по-пълноценно и в същото време по-малко стресогенно. В нея влизат и разговори, дискусии и срещи, които дават възможност всеки участник да види къде неговото или нейното погрешно отношение създава трудности при релаксацията. Тъй като това се прави само на интелектуално.съзнателно ниво, санкалпата в йога нидра след това се превръща в мощно средство за предаване на желаните промени на по-дълбоките подсъзнателни нива на ума.

Беше необходимо доста голямо умение при провеждането на курсовете, за да се избегне прекаленото обвързване с уредите за биологична обратна връзка и съревнователността в постигането на „правилните" резултати, вместо всеки индивид да открие по естествен начин собственото си ниво. Но, общо взето, бе наблюдавано, че резултатите от прилагането на апаратите за биологична обратна връзка доведоха единствено до положително затвърждаване на идеята за нуждата от промяна и на ефективността на йога нидра и на останалите техники от йога.

По-нататъшни възможности

Въпреки че това изследване предлага само едно малко докосване до тази обширна област, комбинацията от йога нидра и биологична обратна връзка може да се окаже важно откритие за онези, които не са развили в достатъчна степен себеосъзнаването си, за да могат да преценят вътрешните си действия и реакции.
Курсовете бяха концентрирани главно върху намалява не на стреса, но те лесно биха могли да бъдат усъвършенствани по-нататък, за да въведат хората в медитация и да отключат творческия потенциал на ума. Това би включило използването на електроенцефалограф за записване моделите на мозъчните вълни по време на постепенно усложняващите се йогийски практики. Макар че този по-сложен уред бе налице по време на курсовете, установено бе. че уредът за измерване на електрическото кожно съпротивление е напълно достатъчен, за да преведе хората по дългия път към самоосъзнаването.

Релаксацията е само необходимо предварително условие към медитацията. Щом веднъж бъде овладяна, след това медитацията се превръща в едно много по-значимо преживяване. Върху тази основа възможностите могат само да се увеличават.

Изображения на мозъчната активност по време на йога нидра

Изследователите от института „Кенеди" в датската столица Копенхаген д-р Ханс Лу и д-р Троелс Кяер първи успяха да заснемат мозъка в момент на медитативна дълбока релаксация (йога нидра) с експониране от една минута на снимка.
Фотографиите са направени в Държавната университетска болница в Копенхаген с помощта на един от най-съвременните апарати за медицински изследвания, ПИТ-скенер (РЕТ - Positron Emission Tomography, Позитрон-Излъчваща Томография) . Томография произлиза от гръцката дума том ос, която означава срез, отрязък, парче, сегмент. В ПИТ-скенера се регистрират многобройни сегменти от мозъка с дебелина 4,25 мм, чрез което се получава триизмерно изображение на мозъчната активност посредством измерване на кръвния поток през различните части на мозъка. Това се постига с помощта на слабо радиоактивна вода, инжектирана в кръвния поток. Когато някоя част от мозъка е особено активна, кръвният поток към нея се увеличава и като сравним няколко снимки, става възможно да наблюдаваме къде се увеличава мозъчната активност при определени условия.

Когато изследователите се свързаха с нас, те казаха, че искат да измерват осъзнаването! Преди време в Скандинавската школа по йога и медитация бяхме сътрудничили в известен брой различни изследователски проекти върху йога, но измерването на съзнанието и на функционирането на мозъка при преднамерен контрол върху осъзнаването е нещо съвсем ново за нас.

Ние предложихме и се споразумяхме с изследователите да ограничим експеримента до 7 участници, които редовно практикуват крия йога. Това е медитация, която е показвала много отчетливи резултати при други измервания. Сутрин изследваните лица практикуваха крия йога, преди да отидат в болницата за сканиране на мозъка. Тъй като сега в ПИТ-скенера е възможно единствено да се ляга, не е възможно да бъдат направени измервания на човек в седяща поза. Затова с изследователите се споразумяхме да бъдат подлагани на измервания хора, които ще практикуват с помощта на касета или компакт диск йога нидра, водена от Свами Джанакананда. Така щяхме да сме сигурни, ч е всички упражняват една и съща практика.

Измерванията

Участниците в експеримента лягаха един по един в ПИТ-скенера за по час и половина. През този период всеки от тях лежеше напълно неподвижен, без да променя позата си.

Само една минута беше достатъчна, за да се съберат данните от сканирането на мозъка, но преди да се направи следващата снимка, трябваше да минат десет минути. От сканирания материал се получиха осем изображения. Те показваха кои участъци са били активни преди (една снимка), по време на (четири снимки) и след йога нидра (три снимки).

Човекът, който лежеше в ПИТ-скенера, не бе обезпокояван от фотографиите, а практикуваше дълбока йога нидра без никакви паузи от началото до края. Същевременно мозъчната активност се измерваше непрекъснато с помощта на електроенцефалограф (ЕЕГ). Както се очакваше, кривата на ЕЕГ-а показа, че изследваните лица се намират в медитативно състояние по време на цялото практикуване на йога нидра.

След това снимките на техния мозък бяха откопира-ни в един и същ размер, тъй като бе важно различните области от мозъка да са със съвсем еднакъв размер и в едно и също местоположение (пространство на Таlairach —Талераш) . Бяха сравнени данните от изображенията и изчислени средните стойности.

Снимките бяха правени по време на нормално будно състояние със затворени очи, както и по време на четири различни етапи от йога нидра. Чрез сравняване на тези данни и отделяне на нормалната активност от активността по време на йога нидра бе възможно да се види в кои участъци на мозъка активността се е увеличила. За да се открие какво е характерно за нормалното състояние в сравнение със състоянието по време на йога нидра, бяха събрани стойностите от снимките, направени преди и след йога нидра, а след това бяха извадени стойностите от четирите снимки, направени по време на йога нидра.

След това изследователите поискаха да видят разликите между различните етапи на йога нидра. Докато се снемаше първото изображение, изследваното лице трябваше да усеща своето тяло или по-точно различните части на лицето. Следващата фотография бе направена по време на преживяването на щастие и доволство, третата по време на преживяването на летен ден сред природата, и четвъртата - на края на йога нидра. по време на преживяването на „Кой съм аз?".

След обработването на снетите данни се получиха две различни изображения. Те показваха, че такива „по-конкретни" задачи като преживяването на тялото и пейзажа активизират повече или по-малко едни и същи участъци от мозъка (фиг. 4); докато “по-абстрактните" задачи като щастие и кой съм аз активизират други участъци (фиг.З).

Резултатите

Измерванията на мозъчната активност (ЕЕГ) по време на йога нидра показаха, че изследваните лица през цялото време са били в дълбоко релаксирано състояние, подобно на съня. Тета-активността във всичките двадесет и един електрода се увеличи значително (11%). Снижаването на алфа-активността (2% НС) бе незначително, което показва, че това медитативно състояние е съвсем различно от състоянието по време на сън и при него има съзнателно осъзнаване. Нещо повече, състоянието бе постоянно и равномерно разпределено върху цялата площ на мозъка през четиридесет и петте минути на релаксацията.

Когато състоянието преди и след йога нидра, в което човек просто лежи и си отпочива, бе сравнено със състоянието по време на йога нидра, измерванията показаха значителна разлика между двете състояния. Това потвърди значимостта от използването на техника, ако човек иска да постигне резултати като описаните в тази статия.

Изображенията на ПИТ-скенера показаха, че изследваните лица не са потънали в дрямка или в несъзнавано състояние по време на релаксацията, което би било очаквано от човек в такова дълбоко състояние. Те контролираха в значителна степен онова, което се случваше. Ясно се виждаше как в зависимост от това на кой етап от йога нидра е изследваното лице, последователно се активизираха специфични участъци от мозъка. Какво се случва и къде се случва то в мозъка по време на йога нидра не се определя от случайността.

Наблюдаваше се поразително голямо сходство между изображенията при седемте учители по йога, върху които бяха проведени измерванията. Вероятно на хората без опит в медитацията може да се стори парадоксален фактът, че тези категорични резултати, разкриващи висока степен на концентрация, са постигнати без никакви усилия.

В йога нидра различните състояния, които се преживяват, не се предизвикват насила. Напротив, ЕЕГ показва, че участникът е напълно отпуснат от началото до края. С това, че само слуша инструкциите и преживява ясно всичко, което се случва, подобно на дете, слушащо приказка, той е активен участник, но без да полага каквито и да е усилия от своя страна.

Резултатите потвърждават преживяването на йогина: концентрацията е спонтанно състояние, което настъпва от само себе си, когато се използва метод, който да премахне всички пречки. И както лекарите заключиха: „Ние не очаквахме медитиращите да бъдат способни да контролират съзнанието си до такава степен... Оказа се, че 1,5 кг (мозъчна маса) с неизвестно съдържание може да контролира собствената си активност по удивително прецизен начин. От холистична гледна точка това показва, че тялото и душата действат в единство."

Заключение

По време на йога нидра съзнанието е в много дълбоко и стабилно състояние. В същото време измерванията за пръв път показват, че в такова дълбоко състояние човек може да бъде напълно осъзнат - че може едновременно съзнателно да преживява и да контролира мозъчната активност. Това потвърждава факта, че медитацията е четвъртото основно състояние наред със сънуването, будуването и дълбокия сън. Следователно може да се каже, че резултатите представляват изключително важна новина в тази област на изследвания!

Кое е интересното
(Коментар от психолога Рони Орнел)

Измерванията с ЕЕГ допреди известно време са били само едноизмерни: кожно съпротивление, кръвно налягане и т.н., и са могли да покажат единствено, че състоянието се мени. Това означава, че е било описвано някакво вертикално измерение, напр. задълбочаване на състоянието. От друга страна, не е било възможно да се измери или да се конкретизира съдържанието на това изменено състояние. С това най-ново изследване към измерванията на промененото състояние на съзнанието се прибавя едно хоризонтално измерение, което му дава живот. Сега може да се измери и да се покаже какво се случва на по-дълбоките равнища на съзнанието.

Това изследване показва, че някои сетивни центрове в мозъка са активни, но тази активност е вътрешна. От собствен опит знаем, че вътрешните преживявания са по-променливи, отколкото онези, които възприемаме чрез сетивата си. Мислите, въображението и сънищата ни постоянно приемат нови форми. Когато позволяваме на тези центрове да се насочат към вътрешните ни преживявания, откъде идват импулсите, щом не съзнаваме нищо, което идва отвън? От по-дълбоките равнища? Или в крайна сметка от заобикалящата ни среда? Дали те се формират в зрителните и тактилните центрове? Езиковият център същата функция ли има на по-дълбокото, вътрешното поле? Или изпълнява други функции?

Чрез извършването на измервания и тяхното комбиниране с информацията, която дава медитиращият за своите преживявания, се появява възможност да се открие един „нов" свят. Изследването потвърждава и множество предишни описания на преживяванията на различни хора в релаксация и медитация и показва, че онова, което изпитваме вътрешно, е една друга реалност, съществуваща отделно от действителността на външните сетива, и тези две реалности до известна степен се подчиняват на различни закони.

1. Почивка: Това изображение се основава на снимките, направени преди и след йога нидра. То илюстрира състояние, най-близко до нормалното будно съзнание, но без да има умора или стрес. Онези хора, които използват йога нидра, отбелязват, че дълбоката релаксация им влияе благоприятно не само докато я практикуват, но че тя има категорично положително въздействие върху остатъка от деня. В това изображение челният дял на мозъка е активен и отговорен за висшия контрол. Една от неговите способности е да ни осигурява възможността да действаме в сложно общество, тъй като „обработва" сигналите от дълбоките емоционални и инстинктивни области на мозъка. Мозъчният ствол и малкият мозък също са активни, което показва, че човек е „готов за действие".

2. Медитация/йога нидра: Това изображение показва основното състояние по време на цялата йога нидра. Зрителният център в задната част на главата и центърът за осезание (усещането за допир и посока) на върха на главата са активни и са в контакт с лимбичната система. Това предполага увеличена способност за визуализация и което е по-важно, осъществяване на по-добър контакт с емоциите. Някои от изследваните лица имаха също така ясно проявена активност в центъра за дълготрайна памет, което се съгласува с описанията от медитиращи хора как по време на медитация или след нея често преживяват много ярки спомени. Трябва да се подчертае обаче, че опитът на изследваните лица и редовното практикуване на крия йога от тяхна страна вероятно усилва ефекта от йога нидра.

3. По време на „абстрактните" преживявания: Това изображение се получава въз основа на измерванията, направени по време на преживяването на щастие и в края на отпускането по време на преживяването на идентичност, на центрираност. По време на тези „абстрактни преживявания" в йога нидра центърът на речта и на езика е особено активен. Трябва да се каже обаче, че изображенията показват единствено областите, в които се получава най-голяма активност, а не общата активност в целия мозък, както е показано на снимка 2.

4. По време на „конкретните" преживявания: Докато изследваните лица преминават през различните части на тялото (особено лицето) и преживяват приятен летен ден сред природата, се активизира предимно центърът на зрението и сетивото за допир.

Забележка: Когато гледа тези изображения (1, 2 и 4), човек трябва да си представя, че светлите области са вътре в мозъка, а не само на повърхността на мозъчната кора. На снимка номер три, от друга страна, активността е в мозъчната кора. Всички активни области са в основата си едни и същи, т.е. симетрично разположени, в двете мозъчни полукълба.

Йога нидра - изменено състояние на съзнанието
Саняси Мангалтиртхам (д-р А.К. Гхош)

Йога нидра е систематичен метод за предизвикване на пълна умствена, емоционална и физическа релаксация. Обикновено се изпълнява в шавасана (легнали по гръб с ръце отстрани и длани, обърнати нагоре), но за терапевтични цели в обстановката на учреждение може да се изпълнява в седнало положение.
Характерната систематична обиколка на съзнанието по различните части на тялото произлиза от тантрическата практика няса. При няса йогинът сяда и по ритуален начин поставя или усеща специфични мантри в различните части на тялото. Инструкциите обикновено се дават от йога учител или се слушат на запис. С натрупване на личен опит човек може да започне сам да се инструктира.

Читта и неговите модификации

Според йогийското виждане всичко, което изразяваме и преживяваме във всекидневния си живот, се проявява във формата на дуддхи (интелект), смрити (памет), бхая (несигурност или страх) и бхавина (положителна емоция), които са различни проявления на четина таттва.

Терминът читта обозначава цялостното човешко съзнание, а вълните, или модификациите на съзнанието, са познати като вритти. Точно както когато хвърлим камъче в бистро, дълбоко синьо езеро в него се образуват десетки концентрични набраздявания, или вълни, така когато през ума премине някакво преживяване, то също предизвиква вълни. Следователно читта представлява аспектът, който наблюдава, вижда и действа съзнателно в света. Читта не представлява умът, защото умът се състои от вритти. Страхът, безпокойството, любовта, омразата и т. н. произвеждат специфични видове вълнови модели и създават особени видове читта вритти. В раджа йога тези вълни, или вритти, се класифицират в пет основни модификации: а) правилно познание, б) погрешно познание, в) въображение, г) сън и д) памет.

Тези читта вритти проникват в мозъка и променят неговия електрически потенциал, особено в кората на главния мозък, и образуват мозъчен вълнови модел.

ЕЕГ
Върху скалпа се поставят електроди, които чрез подходящи усилватели се отвеждат до електроннолъчев осцилограф или до устройство за записване с мастило, и по този начин се получава запис на електрическата активност на главния мозък. Човешкият мозък е в постоянно състояние на електрическа активност, която може да се отчете във вид на мозъчни вълни посредством машина, наречена ЕЕГ (електроенцефалограф).

При нормално изследвано лице, което се въздържа от умствена дейност и държи очите си затворени, обичайният модел на електрическа дейност се състои от поредица вълни, които се повтарят с честота 8-12 херца. Тези алфа-вълни се появяват единично или вретеновидно, като постепенно нарастват и след това затихват. При отварянето на очите, постоянните по своя характер алфа-ритми се заменят от малки несиметрични колебания. На фиг. А е показан един типичен начин на разпределяне на електродите.

Максималният брой алфа-ритми присъстват в тилния и теменно-тилния дял и обикновено намаляват при зрителна или умствена активност. Тета-ритмите често могат да се открият над теменния и слепоочния дял, като вълните имат ниска амплитуда от 10 микроволта. Делта-вълните преобладават по време на дълбок сън.

Честота (херца)
Наиме­нование
1-3,5
Делта

4-7
Тета

8-13
Алфа

14-30
Бета

Над 30 - Гама

По време на нормалния последователен модел на навлизане от будно състояние в дълбок сън честотата на мозъчните вълни се променя от бързите бета-вълни (над 14 цикъла в секунда) в тета-вълни (4-7 цикъла в секунда) и накрая в делта-вьлни (0-4 цикъла в секунда).

Разликата между нормалния сън и йога нидра е, че при йога нидра между бета-вълновите модели на будното състояние и бавните делта-ритми на дълбокия сън се създава междинна зона от преобладаващи алфа-вълни (7 - 14 цикъла на секунда). Резултатът от това е пълно разтоварване от умственото, емоционалното и мускулното напрежение.

Философски аспекти

Ето защо в йога сънят се разглежда като модификация на ума, а не като състояние на пълно безсъзнание. Когато читта приеме формата на нидра или сън, остава някаква следа от познавателна способност. Това означава, ч е в дълбоко спящо състояние азът е свидетелят. Азът наблюдава като съзерцател състоянието на читта, но читта н е наблюдава аза.

С навлизането ни все по-надълбоко в духовния живот и с развиване на личността и съзнанието различните проявления на четана таттва също стават все по-пречистени и човек развива способността да изразява трансцендентални чувства. На вечния въпрос: „Какво е йога?", мъдрецът Патанджали отговаря: „Атха йога анушасанал.

- йога е форма на дисциплина. Какъв е резултатът от дисциплината? Той отговаря: „Йогасчитта вритти ниродхах"
- с помощта на тази дисциплина се постига контрол върху различните модификации на читта.

Това е възможно единствено когато чрез практикуването на техниките на пратяхара (йога нидра, антар мауна) се спрат разсейванията на ума, той се успокои и процесите в него започнат да протичат плавно. Тогава, каквото и да се запечати в ума, се превръща в коректив, съдба, насока; Свами Сатянанда казва: „В йога нидра умът е абсолютно покорен". Изучаването на съзнанието е привличало вниманието на философи и мислители от най-ранни времена. С развитието на научното познание учените зжпочнаха да вярват, че съзнанието е пораждащо се свойство на материята и е свързано с активността на кората на главния мозък..

Методи

Изследването се проведе през януари 1988 г. в Чеъринг Крос Медикъл Скул в Лондон, Великобритания. Тридесет и четири жени бяха разделени на три групи.

Първа група се състоеше от опитни йога практикуващи, избрани сред доброволци, свързани със Сатянанда йога центровете в Есекс и Лондон, Великобритания. Средната възраст на 13-те изследвани лица в тази група бе 32,7 години (в диапазона от 25 - 43 години). Средната продължителност на йога практиката им бе 8,3 години (в диапазона от 4 - 15 години).

Втора група включваше студенти от Чеъринг Крос Мелнкъл Скул без предишен опит в медитация или йога. Те бяха подбрани произволно и средната им възраст бе 22 години (в диапазона от 20 - 25 години).

Трета група бе „контролна" група от студенти по медицина, избрани от същия тип хора, както втора група. Различието в средните възрасти между група 1 и група 2 и бе неизбежна поради трудностите в намирането на: а) млади опитни йога практикуващи и б) по-възрастни хора за контролната група сред изследваните лица без опит.

Всички участници бяха изследвани, докато седяха в неврофизиологична камера, полуизолирана от звуци и с контрол върху светлината (клетка на Фарадей). Данните се снемаха с помощта на инструмент за Картографиране на Електрическата Активност на Мозъка (КЕАМ), произведен от компанията Neuroscience Pvt. Ltd., САЩ. Той трансформира електрическата активност на мозъка от триизмерната заоблена повърхност на скалпа и кората на главния мозък в двуизмерен цветен образ, проявен върху устройство с екран с очертание на главата в центъра. Входящата информация се извличаше от 26 монополярни електродни гнезда чрез използването на модифицирана 10-20 електродна система, препоръчвана от Международната федерация за ЕЕГ изследвания.

Специалните електроди с чашковидна форма бяха поставени в найлонова мрежеста капсула и свързани с кожата посредством „възглавница" от електролитен гел. Електродите превръщат йонния потенциал, генериран от нервните тъкани, в измерваеми електрически потенциали. Електролитният гел бе вкарван през чашковидния отвор на електрода и въздействаше както за намаляване на импеданса /пълното съпротивление/ между кожата и електродите, така и за прилепване на електродите плътно до кожата. Беше измерено разстоянието от катода до анода и челните полярни електроди бяха поставени на 10% от това разстояние над катода. Тилните електроди бяха поставени на същото разстояние над анода. Към всяко ухо бяха прикрепени референтни електроди, като по този начин те свързваха участника със заземяването на КЕАМ-Машината.

За всеки електрод се получаваха единични стойности, представляващи сумата от енергията в даден ЕЕГ честотен сектор. Очертанието, електродните координати и и интерполацията се съхраняваха заедно в компютър с цел и изчертаване на картата.

Апаратът за зрително изображение може да представи „карта" по четири начина, а също и лявото, и дясното и полукълбо. Двойното представяне е отгоре-отдолу (висшестоящо-низшестоящо), като носът на изследваното лице се намира в горния край на екрана. Специфичният честотен сектор и волтовата цветна скала са представени в десния край на екрана. Броят на кадрите от началото на всяка операция също е показан със съответната си продължителност от едната страна (1 кадър=2,5 секунди). По този начин на всеки 2,5 секунди може да се види топографското разпределение на спектралната енергия във всеки класически ЕЕГ честотен сектор. Цифровите матрици, намиращи се в основата на изображенията, се съхраняват за по-късен статистически анализ.

В началото на всеки сеанс изследваните лица бяха инструктирани да седят неподвижно в продължение на пет минути с отворени очи, докато през това време бъдат записани базисните данни. Тези лица трябваше да гледат с широкоотворени очи в някаква цел, без да мигат, докато се регистрира свободен запис на типичен резултат в продължение на една минута. На този етап словесното общуване бе прекратявано и светлината беше намалявана.

След това първа група (йоги с опит) и втора група (хора без опит) слушаха йога нидра практиката на запис със затворени очи. Практиката се състоеше от четири етапа: постъпателно осъзнаване на частите на дясната и след това на лявата страна на тялото (по две минути за всяка страна), осъзнаване на лицето, гръдния кош, гърба, корема и бедрата (с продължителност 2,5 минути) и накрая визуализация на поредица от картини на разходка в планината, на разходка по брега и накрая - на завръщане вкъщи (с продължителност 25,5 минути). Трета група слушаше „контролния" запис от същия говорител със същия тон и със същата скорост на речта. Ставаше дума за физиологията на медитацията.

След изслушването на записите изследваните лица бяха отново инструктирани да поседят мълчаливо, докато се запишат базисните данни. Участниците, които бяха слушали записа на йога нидра, бяха разпитани за същността на визуализацията, за да се провери дали не са заспивали.

Резултати

Резултатите бяха анализирани въз основа на средните данни от КЕАМ за цялата първа група в различни интервали по време на практиката, както може да се види на следните пет диапозитива.

1. Изображението отляво показва картата на човек по време на работа, когато се среща с проблемите на управлението. Както можеше да се очаква, на картата се появяват всички свръхактивни цветове - розово, червено, жълто и зелено. Тук ЕЕГ показа преобладаването на бета-вълните. Изображението отдясно показва средните стойности на човек, който е у дома и си почива сред семейството. Картата показва едно относително отпуснато състояние с поява на зелени и сини цветове.

2. Тук са дадени средните стойности на разгневен човек. Картата показва оптимална свръхактивност на мозъчните клетки. Записът на ЕЕГ показва силен приток на бета-вълни. Но когато по-късно се анализираха картите на мозъка при хора, практикуващи йога нидра, в тях можеше да се наблюдава нарастваща промяна. Това ясно показва, че йога нидра е способна да предизвика количествена промяна в ЕЕГ моделите и да видоизмени качествените свойства на вритти в човешкия ум.

3. Тук е дадена началната фаза на йога нидра, когато започва релаксацията. По време на йога нидра двойното представяне на двете полукълба през първия период след затварянето на очите имаше средни стойности. В лилавия, червения, жълтия и зеления цвят, покриващи челните дялове, се забелязваше активност с променлив интензитет. В средния дял на мозъка се наблюдаваше бета-активност с ограничено до тъмносиньото петно от тилната област присъствие на алфа-вълни. По-нататък бе наблюдавано, че при започване на обиколката на съзнанието през различните части на тялото мускулната активност намаляваше, а в дясното полукълбо имаше по-ясно изразена алфа-активност.

По време на етапа от йога нидра, при който осъзнаването се придвижва надолу по предната част на тялото, първа група произвеждаше алфа-вълни, които, общо взето, се свързват с релаксацията и възприемчивост-та, разпростиращи се и в двете полукълба. Това показва едно състояние на спокойствие, което обхваща симетрично целия мозък.

4. Тук се вижда синхронизацията на мозъчните вълни, което означава, че се навлиза във все по-релаксирано състояние. Освен това в момента, когато обиколката на съзнанието бе приключила и изследваните лица бяха помолени да се приготвят за визуализация, средните стойности от ЕЕГ на първа група показаха, че алфа-нивото е заменено до голяма степен от активност в челните дялове. Това вероятно е била междинната платформа от алфа-вълни, за чието преобладаване се твърди, че се развива чрез йога нидра.

ЕЕГ-стойностите показват значителна промяна в мозъчната активност дори когато очите просто се отворят, а след това затворят. Алфа-вълните се появяват по-често, когато очите са затворени; бета-вълните се появяват веднага щом очите се отворят. Алфа-вълните съответстват на спокойно умствено състояние, бета - на умствена активност. Обикновеното стимулиране със светлина също предизвиква много промени в ума и тялото. По този начин, като се допуска по-слаба светлина и източникът на стимулацията се поддържа постоянен, човек може временно да спре функционирането на механизма стимул реакция. Умът, който е бил зареян някъде във външния свят, се завръща отново. Това е моментът, в който може да започне истинската концентрация.

Процесът на релаксация като движение от асиметрия към симетрия се отразява в йогийската концепция за релаксация във вид на баланс между ида и пингала и съответно между симпатиковата и парасимпатиковата нервна система, между пасивното и активното, между умствената и физическата енергия.

5. Тук е показана фазата на дълбока релаксация. По време на практиката на йога нидра някои хора може да заспят. Това е началото на навлизането на спящото състояние в мозъка. ЕЕГ-моделът и картите тук ясно показват преобладаващо генериране на тета- и делта-вълни. Ето как йога нидра е способна да предизвика дълбок сън и състо-яние ла дълбока релаксация, която се характеризира по-скоро с осъзнаване, отколкото с липса на съзнание, както е при нормалния сън.

Двете полукълба на мозъка рядко функционират заедно и способността на йога нидра да генерира синхронизирани и симетрични алфа- и делта-вълни показва възможност за ползотворното й прилагане при най-различни психосоматични проблеми.

Източник: http://brain-amigo.com/page/152/yoga-nidra-i-izpolzvaneto-na-biologichna-obratna-vrazka-biofiydbek-.html