За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

сряда, 20 май 2015 г.

Да впрегнеш огъня на "лошите" мисли в работа

 "Та казвам: човек какво трябва да направи? Вие с никакви закони не можете да ограничите човешката мисъл. Един човек, който има очи, как ще го ограничиш, как ще му кажеш да не гледа? Ще гледа той. Злото и доброто са неща външни. Човек е онова, което съзнава, в дадения случай, че е зло и добро. Човек показва, че е добър, като поддържа доброто, показва, че е лош, като поддържа злото, но самият човек не е нито в доброто, нито в злото. Доброто и злото са само пътища, които показват пътищата на човека, за да добие той съзнание, че е човек и че може да прави една разлика между добро и зло. Най-първо, трябва да разглеждате вашите мисли.

Вие някой път ще се уплашите от мислите си. Дошла някоя лоша мисъл и в дадения случай вие почнете да се безпокоите, но в дадения случай тая мисъл у вас е само като кибритена клечка. В тая кибритената клечка седи една възможност да запалиш огън, да направиш едно добро. С тая клечка, която имаш, можеш да направиш едно зло. Това зло можеш да го направиш съзнателно, а можеш да го направиш и несъзнателно. Ти можеш с нея да запалиш една плевня и да запалиш и да изгориш цяла къща. А пък с този огън можеш да направиш хиляди добрини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще употребиш клечката. Следователно в човешкия ум и човешкото сърце всякога има възможности. И там е човекът. Човек е онзи, който разбира възможностите. В дадения случай човек е онзи, който знае как да употребява клечката.

Той трябва да знае, че с нея клечка в едно направление може да направи зло, а в друго направление – добро. Може някой да се спре върху философията: "Не може ли по друг начин?" Може, но в дадения случай в този път какво трябва да се прави?"

18 лекция на Общия окултен клас 22 януари 1936 г., сряда, 5 ч. сутринта, София, Изгрев

...................
Учителят в тази си мисъл дава отговори, които отдавна ме занимават! Споменава няколко пъти за това кой е Човекът! Човекът - онзи съзнаващ мислите, чувствата, тялото, съзнаващият самото съзнаване. Тихият зрител. Онзи метакогнитивен наблюдател, който заживява все по-интензивно в ежедневието след години практика на молитва и съзерцание, подходящ начин на живот. Онази Божественост, за която дори свръхсъзнанието се явява само поле за проява. Учителят след това споменава 'добрите" и "лошите' мисли и относителността на семантичната наситеност на тези понятия. Споменава базисната дихотомия на този свят.

Есенцията на това изказване, което грабна вниманието ми, е въпросът за "лошите" мисли и работата с тях! Като помощник на човешките души ежедневно се сблъсквам с проблеми като натрапчиво мислене за остри предмети и насилие, тревожни мисли, наситени със страх от смъртта, от полудяване, нараняване, болести и т.н. Ето ги "лошите" мисли. Популярните автори, пропагандиращи позитивното мислене, съветват нежеланите мисли просто да бъдат гонени, а вниманието да бъде фокусирано изключително върху позитивните. Звучи резонно - каквото подхранваш, това и расте, каквото посееш, това и жънеш... Но, не е толкова просто. Понякога "лошите" мисли са изключително интрузивни, силни и нахални. Ето, Учителят казва, че от избора на свободната воля на човека зависи как да употреби пламъка на дошлите мисли. Казва и че не можем да ги ограничим насила - и е прав. Последното е психичен факт - колкото повече се бориш и изтласкваш дадени нежелани когниции, толкова повече те се нагнетяват в несъзнаваното и се връщат през перверзии, невротична симптоматика или психосоматгика. Пропагандаторите на позитивното мислене обаче масово не са психолози и през невежеството си свръхопростяват нещата, като така нанасят много повече вреда, отколкото полза. Понякога се шегувам, че трябва да плащам процент от печалбата си на създателите на филма и книгата "тайната" или на западния гуру Кехоу, защото прочитането на такива книги довежда хората при мен за терапия... Не че са лоши - има истини в тях, но има и неразбиране именно на цялостната работа на ума. 

Освен съзнание, имаме и свръхсъзнание, неразработен мозъчен потенциал. Имаме и подсъзнание, стари мозъчни структури, които имат поддържаща и защитна роля. Когато моралът започне неразбиращо да отхвърля нормалната работа на подсъзнанието (суперегото да се бори с "то"), неминуемо се поражда невротично напрежение. Еволюционната парадигма твърди, че старите мозъчни структури, когато са провокирани от тревожност, проектират в съзнанието на човека именно това, от което той изпитва страх. Тревожността, комбинирана с нагона за самосъхранение или с обичта към близък човек раждат нормални защитни мисли. Примерно майка, обичаща детето си, вижда как го хвърля от балкона. Или любяща съпруга вижда как намушква обичания си мъж и т.н. Това са абсолютно нормални мисли дотогава, докато моралът не започне битката си срещу тях, в несъзнаваното се натрупа напрежение и се породи натрапчивото им завръщане. (за разликата между невротичните обсесивни мисли, психопатията и психотичността, виж по-подробно в тази статия) Наивният и невеж позитивизъм може да послужи като отправна точка на невротизиране, защото разбиранията му се интернализират от морала (суперегото), който започва отчаяна борба срещу сянката си (подсъзнанието, процесирането на старите мозъчни структури, "то"). Нека пак видим случая с жената с натрапчивите мисли за остри предмети и насилие към мъжа си. Тя обича мъжа си. Но дълбоко в нея присъства неувереност. Неувереност, която компенсира с твърдия си борбен морал (употребявам тази дума в широк смисъл). Когато по някаква причина тревожността в нея е покачена, любовта към мъжа и, комбинирана със собствената и неувереност в себе си и нормалната защитна функция на подсъзнанието, ражда споменатите мисли. Дотук те са нормални от позицията на цялостната ни психика. Стават обсесивни едва когато моралът на жената (евентуално подкрепен от книги с наивен позитивизъм) започне да ги отхвърля. Същият е механизмът при споменатия пример за майката с мисълта за хвърляне на бебето от балкона. Тя го обича - силно и отдадено! Но в момент на повишена тревожност подсъзнанието и проектира на екрана на съзнанието нормална защитна мисъл - това, от което майката изпитва страх - за живота на детето. Дотук добре - както казва народът ни "Да не се случва каквото ти мисли майка ти, а каквото ти мисли любовницата ти!"... Огънят на "клечката-мисъл" е припламнал, както казва Учителят. От човека зависи как ще го употреби. Ако майката осъзнае нормалността на идващата 'лоша' мисъл и си позволи да приеме цялостната работа на психиката си, смекчавайки морала си, тревожността пораждаща мисълта, ще се стопи! Още повече с помощта на едно цялостно вглеждане и реструктуриране, което прави психотерапията! Учителят добре е онагледил процеса: 

"Ти можеш с нея да запалиш една плевня и да запалиш и да изгориш цяла къща. А пък с този огън можеш да направиш хиляди добрини, да го впрегнеш на работа. Зависи как ще употребиш клечката. Следователно в човешкия ум и човешкото сърце всякога има възможности. И там е човекът. Човек е онзи, който разбира възможностите. В дадения случай човек е онзи, който знае как да употребява клечката." 

Ако знаеш как да употребиш огъня на "клечката" на "лошата" мисъл, можеш да впрегнеш естествената работа на подсъзнанието си така, че с неговата сила да добруваш в живота си! А можеш и да запалиш "плевнята" на собствената си и на околните психики с невротизирането си при неправилната употреба на огъня на мисълта! 

Орлин Баев

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.