Власт

Photographer Cristina Guggeri

"Всички сме хора. Една уста и един задник имаме - колко ще изяде и колко ще дефекира човек?" Вангелия Гущерова (Ванга)

Всички сме хора. Раждаме се, умираме и никой не е нито по-горе, нито по-долу, освен в нечии илюзии. Външно сме различно умни, работим различни професии, имаме различен социален и финансов статус. Който прекалено се впечатлява от пари и власт обаче, му липсва вътрешното познание за сърдечното ни единство и равенство. Външно различие, вътрешно единство!

Властта и силата носят отговорност и "Тежка е Иванко, царската корона!". А властовата позиция е упражнявана в синхрон с принципите и законите на Битието само когато присъства смирено познание за вътрешното единство. Когато това познание отсъства поради властова характеропатия, тогава "Рибата се вмирисва откъм главата!"... 

Когато човек живее съзнателно, когато е дълбоко свързан със законите на Битието, с любовта, мъдростта и истинния хуманизъм, тогава властта представлява огромна и нелека отговорност. При такова ниво на съзнание властовите обществени позиции далеч не биха били така желани. Защото житейските цели и радости, при присъстваща човещина и сърдечност, идват от вътрешното единство с Бога, а външните финанси, вещи, контрол, статус, са виждани като тежест, която е нужно да бъде ръководена правилно и качествено, в полза на доброто в света.

Защо обаче повечето съвременни властови фигури и хора, целящи власт на всяка цена, така жадно се стремят към нея? Защото тя подсигурява илюзорна характеропатийна компенсация на гравирани дълбоко страхове от слабост, провал и нищожност, на безлюбната откъснатост от източника на любовта и светлината. В такава властова социопатия алчната нужда от подсигуряване с още и още власт, ресурси,  манипулативен социален контрол не стихва и задоволяване няма. Защото как може рисунката на вода да утоли жаждата, когато потокът на любящото человеколюбие е запушен?! Как може рибата на душата да се чувства добре в пустинята на властта, когато е извън океана на сърдечното познание?! В колкото и скъп имот да е поставяна, в каквито и психопатно изсмуквани пот и кръв, извлечени от социалния контрол да е омазвана, тя е извън морето от съчувствена обич, което единствено дарява непреходно шастие! … 

На фона на тези ми само загатващи разсъждения и нравствената деградация в световното общество, тласкана от въпросните държавни глави и икономически сили зад тях, аз не смятам за нужни повече обяснения за състоянието на човечеството и планетата ни…

Иска ми се само да кажа, че Слава Богу, все повече светли хора и съзнания наблюдавам, които в разрухата на старото посяват семената на доброто, които закономерно проникват и носят полъха на един различен, братолюбен свят!

 Няма бариери, няма различия за любовта. Тя обединява, свързва, слива, провежда единството, което винаги сме били, сме и ще бъдем като чувстващи и съзнателни същества. Слушайки и чувайки законите и, вече сме жители на Вселената. Откъсвайки се от нея, вече сме в тъмницата на невежеството!

Орлин Баев

google7046c01166eafda6.html