За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 23 ноември 2015 г.

Непоискано добро или на си ти куклите, дай си ми парцалките

 Непоискано добро или на си ти куклите, дай си ми парцалките

Копирам разговор от фейсбук група, насочена към тревожните състояния. Група, която би трябвало да е фокусирана в действено справяне, но всъщност служеща в огромна степен за запознанства, общуване, оплакване, споделяне за медикаментозно потискане на симптоми без вглеждане в себе си и промяна, донякъде взаимопомощ и подкрепа, макар и доста повърхностни и общи. Подкрепа може да се дава и през нета. За целта обаче, извън общите насоки, е нужно човек да поразкаже за себе си, за миналото си, за характера си, за мисленето си, за живота си. На тази база се стъпва, вижда се какво се случва, защо се получават паниките/ тревожността. Когато това се види, се започва работа насочена към справяне, но конкретизикрана за дадения човек. Иначе се получава ръсене на методи и техники. Техниките са чудесни и нужни, но се ползват специфично за всеки, като посоката, макар често да се припокрива, е индивидуална! Все пак, някои общи насоки могат да се дадат дори и през социалните мрежи. На няколко пъти обаче, въпреки че давам отговорите си от сърце, се случват … проекции на собствени нерешености в образа ми на психолог. Не в мен, защото нападащите си нямат представа за реалната ми личност, а за образа на лошия психолог, който видите ли, иска да им отнеме…вторичните хистерични печалби на тревожността им чрез лишаването им от нея. J Ето някои от разговорите:

Аз: Много лесно е да се извиним с хормони, невромедиация... "Проблемите" с вестибуларния апарат често също са свързани пряко с тревожността. Всяка една мисъл, а още повече действието на базисните програми в нас, през които пречупваме реалността, задействат биохимията ни. променят я, стимулират я, инхибират я...

Е: Да се извиним?Аз не се извинявам ,за вас знам,че сте минал по същият път на ПР познат сте ми от едно друго място.Но по същество.Кажете ми как да премахна хипералергенноста си за да се излекувам/Това е единственият проблем за да не приемам медикаменти.Лекувана съм в Израел и мислих,че там ще намерят решение ..е не стана.Какво да си мисля?

Аз:  В случая алергичността (най-вероятно психогенна) дори ви помага да се излекувате. Защото виждам, че посоката, в която мислите е, че лечението е прием на някакво вещество, а тя ви пречи да го приемате. В такъв случай, остава отворен пътят към по-цялостната промяна - в мисленето, чувстването, поведението, отношението, възприятието. Защото чисто соматогенните дисбаланси при инсомния са изключение, не правило.

Е:  С вас не можем да постигнем консенсус..Как може алергия да ми помага ..ще ме извините.

Аз: Аз обясних как, от вас се иска да проявите способност първо за прочитане, второ за мислене, трето за разбиране, нищо повече. Както казах, дезадаптивни психични механизми като рационализиращи извинения, изместване на фокуса, влизане в ролята на жертва и пр. - така е лесно. Привидно лесно, а всъщност в стратегически план живот с основа поставена на илюзия.

Е: Вие ползвате медитация нали?Аз не мога да медитирам разбирате ли ме?

Аз: Да кажеш "не мога да медитирам!" е като да кажеш "Аз не мога да говоря френски, разбирате ли ме?". Учи се. Но не е до медитацията само - тя е по-фината част от пътя. Започва се от осъзнаването, че не сте болна и не сте жертва. Започва се с прозрението, че всъщност "страховата невроза" (П.Р., Г.Т.Р.) не е тук, за да ме мъчи и нещо, което трябва да разкарам, защото е гадно, а че е инструмент на ... душата ви. Инструмент, каращ ви да погледнете в характера си, да видите какво е заложено и в каква посока ви тласка Животът да поработите. Оттам насетне следва работа с мисленето - когнитивно реструктуриране например. На фона на спорт, редовни дихателни практики и да, медитативна практика също. Ако за научаването на един френски се искат пет години учене поне по два часа на ден, за медитацията дали са нужни по-малко постъпателни и упорити усилия?! А тя е предхождана от визуализация, като техниките тук са ... море. Като цяло, с каквито и методи да се работи, се преработват характерови дисбаланси до един по-хармоничен характер. Ползва се пренареждане на матрицата, нлп, тес, поведенчески експерименти,  хипнотерапия, десензитизация, наводняване, прерамкиране, благодарствена акция (симорон), молитва, парадоксално намерение, психотелесни опити... Каквото и да се ползва, когато човекът осъзнава, че е благословен с преживяването си, че то е тук, за да го предизвика да порасне, да стане по-смел, обичащ, хармоничен, цялостен. решителен, разумно мислещ и интуитивно чувстващ, живеещ по законите на разумната природа - тогава всичко се случва естествено. Защото тогава само съдействате на потока на живота, на това към което потенциалът от учене и израстване, скрити в самото състояние ви тласкат!

Е: Извинявам се но се образовайте за вестибуларния апарат малко повече иначе наистина ви благодаря.Това е апарат който не търпи никакво дразнение.Прочетете малко медицина относно апарата на равновесието.

Аз:  При п.р., в 99% от случаите това дразнене се дължи на страха, тоест идва от психиката (психогенно е.). Аз наистина не знам как транквилантите могат да направят човека смел, осъзнат, разбиращ...

Е: С хомеопатии и медитации това не се оправя г-н Баев .Спрете да ми пишете няма смисъл аз познавам добре тялото си.Знам какво съм направила ,вие не сте в мен и няма как да ме убедите ! Проблема ми е сънят и ме интересува за него не да ми предавате лекции ,за които пак благодаря

Аз: Сънят е връхче на айсберг. Когато постискате айсберга освен с химия и с неразбиране, си гарантирате увековечаване на съществуването му. Не пиша само на вас, четат и други.

Протича разговор за хапчета, оплаквания, отново за замайването…

Аз: Замайването е чест симптом при тревожността. Имал съм пациенти с вестибуларни симптоми и замайване тип центрофуга - огромно,мощно, действително силно. Когато присъства разбиране, всичко се променя. Въпросът е обаче дали го иска човек или ... си го иска... Извинявам се за натрапването в поддържането на тревожността!

Включва се друга дама, проектираща неразбиращото си недоверие в нищо неподозиращите бг психотерапевти J :

С: Здравейте г-н Баев. Първо ще кажа, че според мен в България няма психолози(психотерапевти), които да са добри и да знаят какво правят, а не просто да се учат на нас. Вие казвате, че за да се премахне страхът и напрежението от нас трябва да го пожелаем и с помощта на средствата, които ни предлагате (обяснявате) да успеем да се справим с проблема. Гледала съм интервюта с Вас и забелязах едно леко заекване.
Въпросът ми е, вашите методи не Ви ли помогнаха да се излекувате от него или просто не искате? Както ние не искаме да се излекувме от ПР или просто методите Ви не действат!

Аз: "...в България няма психолози(психотерапевти), които да са добри и да знаят какво правят" - това са пълни гл...ти. Типичен пример за българска народопсихология, пълна с неуважение към себе си, навлязла на лично ниво и проектирана в "лошия Вуте"... Говорите за моите методи - интересно кога успяхте да ги опознаете? Аз самият продължавам и едва ли ще се спра да се уча и обогатявам и ако седна да систематизирам методите си, ще са ми нужни доста месеци занимаване само с това. За любимото ми заекване -  да, има си го леко и ще си го има и не го крия. А беше тежко, толкова че една дума не можех да кажа - десетилетия. Както и придружено с повечето състояния от тревожния спектър. Да се справиш с нещо обаче не означава да робуваш на защитен максимализъм, нито да свръхобобщаваш, проектирайки недоверието в себе си и нежеланието си за реално справяне в твърдението "всички български психолози са шарлатани". Забележете, че не пиша, за да каня някого тук да идва на психотерапия при мен. Нито пък, за да рекламирам себе си. Ако го правя, е по искреността на желанието ми за помощ. И ако някой "дефекира" върху нея през съпротивите си, които силно държат да поддържат ставащото, това си е негов избор - съзнаван или не. Аз нямам нужда да доказвам ефективността на едни или други методи. Защото постоянно я наблюдавам от години. Фактът, че при искрено желание човек да подаде ръка, отсрещната страна започва да "хапе", говори че помощта не е искана. Факт, изразен през неверни свръхобобщения ("в България няма добри психолози и психотерапевти“, което твърдение просто е субективно нагаждане на хипотеза), пожелателно негативно мислене, перфекционистични проекции на собствени бягства от собствени нерешености в пробвалия да подаде въпросната ръка. Благодаря за торта - върши добра работа в психичната ми градина!

Л:  с психотерапия може да се помогне на човек с ПР свързано със страхове,но при нарушен химичен баланс в мозъка,недостиг на серотонин,вегетативна дисфункция,така не става.

Аз: По наблюденията ми, при 95% от случаите психиката е водеща. Съществува и науката епигенетика, която твърди, че психиката въздейства освен на всички телесни системи и на гените ни – директно. При останалите по-малко от пет % е възможен биохимичен дисбаланс - това показва опитът ми. Но да се 'вкарват" 95-тте % в петте, това са удобни за вторични ползи извинения, при които физическите закони отстъпват на тези на дядо ни фройд. 

С: Аз искам хипноза г-н Баев, но психолозите на които съм попадала не искат да ми я приложат, включително и известния Ви колега д-р Първанов. В чужбина е толкова известна и често прилагана. Защо в България се бяга като огън от нея, след като има доказан ефект при ПР?

Аз: Да се бяга ли? Нищо такова – ползва се постоянно, при това на високо ниво. В България има специалисти в хипнотерапията, които никак не отстъпват на кого да е в световен мащаб. Това, че сме малка страна спомага трудно да се чува за постиженията ни в коя да е област, била тя музика, филми или психотерапия. Но това не ги прави по-малки! Терапевтът решава какво да приложи. Ако не са искали, вероятно са видели, че е искана като "лесен начин",подобно на хапче, а целта ѝ въобще не е такава. Аз също решавам кога и с какво да работя, конкретно при всеки.

С:  И какво лошо има ако искам да стане по лесния начин. От години съм с ежедневни кризи, не излизам от вкъщи сама и то за малко. Ходих на психолог 6 месеца правих всичко което ми кажеше и нищо..... Е, толкова ли е лошо да се махне ада в който живея с хипноза!?

Аз: Нищо лошо няма човек да иска меко и леко, разбира се. Но заявката ви за ползване на хипноза е същата като "искам хапче, за да се махне гнусното, ужасно нещо!". Тоест пълна с мега-неразбиране, непознаване на себе си, на целта от преживяваното. Липсва подходящото разбиране, което създава предпоставките за реално преодоляване. При това положение, ако терапевтът се съгласи с вас, би обслужвал нежеланието ви да се доверите на Живота, дал ви задачи за учене. Не познавам уважаващ себе си терапевт, който така да робува на пациентски илюзии. Ако колегата е бил твърд в някакво отношение, било е насочено към психични динамики, не към вас. Естествено, че сте достойна за уважение жена и чудесен човек. Вие обаче. Когато приемате неразбирането си за вас (за себе си) и не разграничавате, това е друг въпрос. Хипнозата е чудесен метод, който ползвам постоянно. Но не в посока замазване, а фасилитиране уроците на Живота!

Е: Има една поговорка която гласи следното:Не прави не поискано добро!Това е от вселенските закони г-н Баев. Хубаво е ,че сте си помогнали но не съм съгласна с вас.Първо пишете все едно с философи (има хора които не ви разбират писането) и второ, няма нужда да помагате на другите!След като сте запознат с психотерапията и медитацията ,трябва да знаете и вселенските закони ..което не вярвам!

Аз: Прегледах написаното - говоря на обикновен език, освен може би някои споменавания на защитни механизми и изкривявания. Но, честно, наистина ми е странно как някой преживява състояние, свързано с психиката му и не желае да се обогати поне с а-б понятия (които не са само понятия, а факти и процеси, директно касаещи го), свързани с него... Разбира се, както познанието, така и липсата му са личен избор.

В процес съм - той никога не свършва. За законите - доколкото, толкова. За невярването - ваше си е.  За липсата на нужда от помагане – ще ми се да сте права, но уви… А за непоисканото добро - явно това се опитвам да правя и тук сте права. Въпросът е че пишем в група уж посветена на искането за помощ, взаимопомощ и самопомощ... Та може би не предлаганата помощ е кривата... Както и да е. С обич.

С: Защо винаги се получава така-неразбиране между пациент и психолог. Нали трябва да има разбиране и ние да се доверим безрезервно на психолога, той да ние най-добър приятел и изповедник за страховете ни. Ако другите не ни разбират, то поне Вие трябва да знаете точно какво изпитваме и какво ни струва това. Защо винаги срещаме студенина и упрек, че не искаме да се излекуваме ?

Аз: А вие чувала ли сте за свръхгенерализация и за негативен пренос на собствени наличности в другия? При мен въпросното неразбиране и студенина се случва много рядко, по изключение, веднъж на години. Защото обичам хората, с които работя и действително се стремя да им помогна да си помогнат! Виждате в другия това, което живее във вас!
……………………………..
Та, когато помощта не е искана, не е добре да бъде давана! Добър урок!