За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

събота, 30 януари 2016 г.

Холистично учене

 Аз бих желал да не слушате само мене, но да слушате всички учени, които са създали нещо; всички музиканти и художници, които са обезсмъртили името си. В природата има хиляди цветя, реки, гори и планини, а не само едно цвете, една река, една гора или една планина. Великият Божествен Дух се проявява чрез всички цветя, реки, гори и планини, събрани заедно. Всички ние сме събрани заедно да обмислим един важен въпрос, да намерим начин, как да развием и обработим вътрешното богатство, което ни е дадено. Вие, не подозирате, какво богатство носите в себе си. Като развиете това богатство, ще влезете в контакт с природата, за да разберете Божествения Дух, Който работи в нея. Сега вие сте в положението на човек, който не знае, отде е дошъл и де отива. Вие идете от далечен път. Вървели сте милиони години, и днес сте спрели на една станция, да дадете нещо от себе си и да придобиете нещо. И земята, заедно с вас, пътува през различни места в пространството.

Ето това е смирена и холистична визия. Не да бъдеш дъновист - самият Дънов ти казва да имаш една по-висока и широка перспектива за себе си и живота. Можеш да уважаваш силно и имаш дълбока вътрешна връзка с Учителя, но това не значи, че не можеш да черпиш от аромата и на други цветя. Защото мъдрецът не цели да те обсеби и зароби във властовото си присъствие, както прави бизнес гуру-то. Не, мъдрецът смирено се стреми да събуди собствения ти духовен пламък, собствената ти любов, мъдрост и свобода. Когато те вече са будни и горят, можеш да правиш мигновени дълбоки паралели между словата на един или друг светещ в мрака мъдрец и да се ползваш. Защото собствената ти любяща мъдрост вече е налична като коректив. 

Малките умове и сърца се плашат от ползването успоредно и холистично на различни водачи - не могат нито да разберат с ума си единството зад външното привидно различие, нито със сърцата си да обгърнат външните парадокси и противоречия до вътрешна цялост. За малките души действително следването на един единствен гуру е по-добрият вариант, макар и така да съществува силен риск от развиване на грязен фанатизъм... Но уви, указателните знаци по пътя на Живота са видими само от очите на сърцето. Колкото по-будно е то, повече ученикът се въздига до истините, стоящи зад думите на Учителите си, до дълбинния езотеричен смисъл зад екзотеричните изкази. 

Можеш да си ученик на много Учители - ако го можеш обаче. Само имайки висота на ума и сърдечна мъдрост, умение за пресяване на зърното от плявата, способност за ядрено свързване на дълбоки послания и смисъл не само чрез ума, но и чрез гения на сърдечния си разум, тогава го можеш. Тогава обаче все повече събуждаш собствения си вътрешен Учител, духа си, безсмъртието на потенциала, който залива смиреното ти его и започва да кипи на прага на социалната ти личност, напирайки да свети като слънце, да дава живот в смъртта и виделина в мрака на този чертог на сенки!

Орлин Баев

Чорбаджии

 Вчера бях във Варна и един колега ми разказа произхода на думата чорбаджия.В началото на османското робство армията събирала рая с умения във всякакви занаяти - обслужващ персонал. Естествено и чорбари, готвачи. Летописец писал: "От всичката рая, българете са най-зли и то един към другиго. А най-мародери измежду тях са чорбаджиите (раздаващите храна) - на своите, за да им сипят два черпака, две кожи съдират!...". 

Тези чорбаджии чрез мародерството към ближния си се замогнали и след освобождаването си от аскера, имали нужните суми, за да закупят нещо като патент, право за търговия. Оттам произлиза думичката ни за състоятелен човек - чорбаджия, чорбар, раздаващ манджа мародер. 

Такива социопатни мародери са във върхушката на българския "елит" и досега. А автоагресивният народ духа супата, за която са му смъквани ежедневно по две кожи!

Политика?

Капитализъм, комунизъм, еди какъв си изъм... Ясно е, че историческият комунизъм, който наблюдавахме, беше пародия. Въпреки това имаше чисти хора, които в незнанието си за извратеността по върховете, живееха един истински комунизъм. Комунизмът не може да бъде успешен поради бездуховната уравниловка, която налага. Капитализмът също не може да бъде успешен поради бездуховния култ към силата на парите. И в двата режима има добри черти. В комунизма те са следването на идеали и заедността, колективизма. В капитализма свободата и мотивираната конкуренция. Когато липсват обаче принципите на Дхарма, на разумната природа, и в двата, а и в който и да е друг социален строй, неизбежно настъпват задълбочаващи се извращения.

Попитаха ме познавам ли политическите тенденции?! Не, не следя психопатната политика, нямам нужда - виждам, макар и индиректно, резултатите от качеството ѝ. Наистина жалки са постоянно дърдорещите, бистрещи политика мърморковци. Аз се стремя да помогна първо на себе си - често не успявам, твърде грешен съм и имам много да уча и раста. В някои отношения се справям и доколкото и докъдето го мога в себе си, дотам мога да заведа потърсилите помощта ми. Старая се да помогна първо на себе си, за да имам силата да помагам на колкото мога повече хора. Както се казва, глупостта се опитва да спасява и променя света, а смиреномъдрият влага усилията си в промяната на себе си... По-интелигентният търси добродетелите на духа си. Така става пример за много хора, които също запалва с огъня им. Съзнавам, че и това е относителна истина. Но е валидна за тъмната епоха (Кали Юга), в която живеем. В по-добри времена вътрешните добродетели са основата и за външно поетите отговорности.
Учителят Дънов е препоръчвал на учениците си да стоят надалеч от политиката. Дълго се възмущавах на тази насока - не бях съгласен. Сега съм! Защото в Кали Юга в парламентите се кипрят хора-хиени, социопати или явни или едва прикрити зад тънко словесно, манипулативно лустро. Добрият, качествен човек всред такива е като лъв сред хиени. Силен е, но сам в могъществото си и изяждан. Просто проказата на сринатите ценности е огромна. Затова мъдрите съветват в тъмната епоха фокусът да бъде основно във вътрешната работа, конкретния, личен пример и помощ. Има резон!

Фашизъм, прикрит зад псевдо демокрация

The face of the global terrorism
Изключително силна и тотално истинна статия. Струва си четенето! За "великите" сили, които искат само едно -власт, контрол, доминиране, надмощие. Фашизъм, прикрит под демократични лъжи и вербални словоблудия. Фашизъм, погубващ милиони, вгорчаващ живота на милиарди, съсипващ глобално битие, екология, мир, добруване и смисъл. Диаболичен фашизъм, нежелаещ държавите да бъдат хармонични, истински демократични, силни, суверенни и самостоятелни, но подчинени, съсипани, в разруха, във война, в хаос и насилие, в мизерия и оскотяване. Защото така могат да бъдат икономически колонизирани и черпени ресурсите им! Разделяй, насъскай брата против брата, създай проблем и дай удобното на теб решение, съсипи, разгради, унищожи, погуби, смачкай, причини болка, страх, ужас, терор, лъжи, дезинформирай медийно, преиначи, заблуди и владей - принципът на бездушния, властово социопатен фашизъм, който подобно на тумор се стреми да метастазира, да се разраства и окупира.
Слава Богу, самият жалък съвременен фашизъм си няма представа в слепостта на алчността си за това, че се явява чистка, подготвяща по-добро време! Мъдрите казват, че планетата ни е в окаяното положение на безнравствена бездуховност в последните 8000 години. Но, нищо не е вечно в този преходен свят. Има цикли, има епохи, всичко тече и се променя! Аз избирам да бъда част от творческия потенциал на един по-истинен свят!
Орлин Баев
..........................................................................................................................................................




/Поглед.инфо/ Как съсипаха всичко - от Афганистан, през Ирак, Гърция, Сърбия и Либия.
Неотдавнашната седемдесетгодишнина от освобождаването на Аушвиц ни напомни за ужасните престъпления на фашизма, чиято нацистка иконография е запечатана в съзнанието ни. Фашизмът е запазен като история, като трепкащи кадри на маршируващи мъже в кафяви ризи, престъпленията му са ужасни и неоспорими. И все пак в същите либерални общества, чиито войнолюбиви елити ни призовават никога да не го забравяме, нарастващата опасност от нов фашизъм се премълчава. Защото това е техният фашизъм.

„Да започнеш такава агресивна война – заявяват съдиите на Нюрнбергския процес през 1946 година – е не само международно престъпление, а най-висшата форма на международно престъпление, различаващо се от всички останали по това, че представлява злото само по себе си.“

Ако нацистите не бяха нападнали Европа, нямаше да има Аушвиц и Холокоста. Ако САЩ и техните сателити не бяха нападнали Ирак през 2003 година, почти един милион човека все още щяха да са живи и „Ислямска държава” днес нямаше да ни сразява с диващината си. Нейните привърженици са деца на съвременния фашизъм, откърмени с бомби, с кървави бани и с лъжите на сюрреалистичния театър, наречен новини.

През 2011 година НАТО изстреля 9700 ракети срещу Либия, над една трета бяха насочени към цивилни обекти. Използвани бяха бойни глави с уранов заряд, градовете Мисрата и Сирт потънаха в руини. Червеният кръст откри масови гробове, а УНИЦЕФ докладва, че „повечето от убитите деца са били на възраст под десет години.“

Публичното содомизиране на президента Кадафи с „бунтовнически” байонет бе приветствано от тогавашния американски държавен секретар Хилъри Клинтън с думите: „Дойдохме, видяхме и той умря“. Неговото убийство и унищожението на страната му бяха оправдани с познатата дебела лъжа – планирал бил „геноцид“ срещу собствения си народ. „Знаехме, че ако изчакаме дори ден повече – каза президентът Обама, – в Бенгази, който е с големината на град Шарлът, може да настане такова клане, което да отекне из целия регион и да опетни съвестта на целия свят.“

Това беше изфабрикувано от ислямистките бунтовници, които бяха на път да загубят битката срещу правителството. Те обявиха пред „Ройтерс”, че ще има „истинско клане, такова, каквото видяхме в Руанда“. Тиражирана на 14 март 2011 година, тази лъжа даде искрата за огнения ад, разпален от НАТО и наречен от Дейвид Камерън „хуманитарна интервенция“.

Тайно снабдявани с оръжие и тренирани от британската Специална въздушна служба (SAS), много от „бунтовниците“ станаха част от „Ислямска държава”, чието последно видео показа обезглавяването на двадесет и един работници – християни копти, пленени в Сирт, града, който бе унищожен от бомбардировачи на НАТО в тяхно име.

За Обама, Камерън и Оланд истинското престъпление на Либия беше това, че тя обяви своята икономическа независимост и заяви намерението си повече да не продава петрола си за щатски долари. „Петродоларът“ е стълбът на американска имперска сила. Дръзкият план на Кадафи целеше да създаде обща африканска валута, обезпечена със злато, Централна африканска банка и икономически съюз между по-бедните, но разполагащи с ценни ресурси държави в Африка. Дали наистина щеше да се реализира, не е от значение. Самото обявяване на този план бе немислимо за Щатите и те се подготвиха да се „намесят“ в Африка и да подкупят африканските правителства с военно „партньорство“.

„След атаката на НАТО срещу Либия под прикритието на резолюция на Съвета за сигурност – написа Гарикай Ченгу – Обама конфискува 30 милиарда долара от Централната банка на Либия, които Кадафи е пазел за създаването на Африканската централна банка и на новата валута.

Моделът на „хуманитарната война“, която се поведе срещу Либия, вече бе спечелил либералните сърца на Запада и особено на медиите. През 1999 година Бил Клинтън и Тони Блеър изпратиха НАТО да бомбардира Сърбия, лъжейки, че сърбите са подложили на геноцид етническите албанци в разколната провинция Косово. Дейвид Шефър, специален посланик на САЩ по въпросите за военните престъпления, тръбеше, че „повече от 225 000 албански мъже на възраст между четиринадесет и петдесет и девет години“ може би са убити. Клинтън и Блеър напомниха за Холокоста и „духа на Втората световна война“. Героичен съюзник на Запада стана Армията за освобождение на Косово, чието криминално досие бе избутано настрана. Британският външен министър Робин Кук увери функционери от АОК, че може да го търсят на мобилния му телефон по всяко време.

Бомбардировките на НАТО срещу Сърбия унищожиха нейната инфраструктура, включително училища, болници, манастири и сградата на националната телевизия. Международни разследващи екипи пристигнаха в Косово, за да изровят доказателства за „холокоста“. ФБР не успя да намери нито един масов гроб и се прибра у дома. Испанският разследващ екип също не откри нищо, а ръководителят му гневно осъди „семантичния пирует на военната пропагандна машина“. Една година по-късно Международният наказателен трибунал на ООН (Хагският трибунал) обяви, че жертвите в Косово са 2788. Те включват бойци и от двете страни, както и сърби и цигани, избити от Армията за освобождение на Косово. Не е имало никакъв геноцид. Този „холокост“ е една нагла лъжа. Причината за атаката на НАТО е била изфабрикувана.

Зад лъжата обаче стояха сериозни интереси. Югославия беше независима мултиетническа федерация, която стоеше като политически и икономически мост между Изтока и Запада по време на Студената война. Повечето й производствени предприятия и комунални услуги бяха държавна собственост. Това не се е приемало добре от разрастващата се Европейска общност и особено от наскоро обединената Германия, обръщаща поглед на изток, за да превземе „естествения си пазар“ в съюзните републики Хърватия и Словения. До времето на срещата на високо равнище в Маастрихт през 1991 година, на която европейците планираха създаването на катастрофалната еврозона, вече е била сключена тайна сделка – Германия да признае Хърватия като държава. Югославия бе обречена.

Във Вашингтон видяха, че югославската икономика изпитва сериозни затруднения, и Световната банка й отказа желаните заеми. НАТО, която по това време беше почти реликва от времето на Студената война, влезе в ролята си на имперска маша. На косовската „мирна“ конференция в Рамбуйе, Франция, през 1999 година сърбите станаха жертва на двулична тактика. В Договора от Рамбуйе беше включен и тайният Анекс В, добавен от американската делегация в последния ден, изискващ на практика военна окупация на цяла Югославия – държава с горчиви спомени за нацистката окупация – и въвеждането на „свободна пазарна икономика“, както и приватизация на всички държавни активи. Нито една суверенна държава не би подписала подобен договор. Наказанието дойде съвсем скоро. Бомбите на НАТО заваляха над една беззащитна страна. Това бе предшественикът на катастрофите в Афганистан и Ирак, Сирия, Либия и Украйна.

От 1945 година насам повече от една трета от държавите, членки на ООН – 69 на брой – са ставали жертва на един или на всички актове на американския съвременен фашизъм, както следва: инвазия, сваляне на правителства, задушаване на народни движения, опорочаване на избори, бомбардиране на хора, сриване на икономики и накрая ужасната атака, позната под името „санкции“, чиято жертва става цялото общество. Според британския историк Марк Къртис загиналите в резултат на всичко това наброяват милиони.

И разбира се, разгърна се и една голяма лъжа.
„Днес за първи път след Единадесети септември нашата военна мисия в Афганистан е приключена.“ Това бяха първите думи в годишното обръщение към нацията на Обама през 2015 г. Впрочем 10 000 американски войници и 20 000 наемници остават в Афганистан за неопределен период от време. „Най-дългата война в историята на Америка е към своя сигурен край“ – каза Обама. В интерес на истината, по данни на ООН през 2014 г. в Афганистан са загинали най-много цивилни в сравнение с всяка друга година. По-голямата част от жертвите са убити през неговия мандат.

Трагедията в Афганистан прилича на тази в Индокитай. В известната си книга „Голямата шахматна дъска: американското превъзходство и неговите геостратегически императиви“ Збигнев Бжежински, кръстникът на американската политика от Афганистан до днешни дни, пише, че ако Америка желае да контролира Евразия и да доминира над света, не може да поддържа популистка демокрация, защото „преследването на власт не е цел, която събужда страстите на народа. … Демокрацията не търпи имперската мобилизация“*. Той е напълно прав. Както Уикилийкс и Едуард Сноудън разкриха, една полицейска държава, една държава подслушвач е узурпирала демокрацията. През 1976 година Бжежински, който тогава е съветник на президента Джими Картър, защити своята теза, като нанесе съкрушителен удар на първата и единствена демокрация в Афганистан. Кой знае за тази жизненоважна част от историята?

През 1960 година в Афганистан, най-бедната държава в света по онова време, започва революция, която през 1978 г. в крайна сметка сваля аристократичния режим. Народната демократична партия на Афганистан (НДПА) създава правителство и обявява своята реформаторска програма, която включва ликвидирането на феодализма, свободното изповядване на всички религии, равни права за жените и социална справедливост за етническите малцинства. Повече от 13 000 политически затворници са освободени и полицейските им досиета са публично изгорени.

Новото правителство предоставя безплатна медицинска помощ на най-бедните, крепостничеството е изкоренено, влиза в действие масова програма за ограмотяване на населението. Към края на 80-те години на ХХ век половината студенти в държавата са жени, почти половината от афганистанските лекари са жени, жени са и една трета от държавните служители и повечето учители. „Всяко момиче – спомня си Саира Норани, която е хирург – можеше да отиде в гимназия и в университет. Можехме да ходим където пожелаем и да носим каквито дрехи ни харесват. Посещавахме кафенета и кина, за да гледаме последния индийски филм и да слушаме модерна музика. Всичко се обърка, когато муджахидините започнаха да настъпват. Те убиваха учители, палеха училища. Бяхме ужасени. Беше смешно и едновременно с това тъжно, че Западът подкрепяше точно тези хора.“

Правителството на НДПА е подкрепяно от СССР, въпреки че според признанието на бившия държавен секретар на САЩ Сайръс Ванс няма доказателства за съветска намеса в революцията. Притеснен от нарастващото самочувствие на освободителните движения по целия свят, Бжежински заключава, че независимостта и прогресът в Афганистан под управлението на НДПА ще се превърнат в заразителен пример за други страни и съответно в заплаха.

На 3 юли 1979 година Белият дом тайно решава да подкрепи племенните „фундаменталистки“ групировки, известни под общото име муджахидини. САЩ им предоставя повече от 500 милиона долара на година в оръжие и друга помощ. Целта е да се свали реформаторското правителство на Афганистан. През август 1979 година американското посолство в Кабул докладва, че „висшите интереси на САЩ налагат правителството на НДПА да падне, без значение какви щети ще бъдат нанесени на социалните и икономически реформи в Афганистан“. Курсивът е мой.

Муджахидините са предвестниците на „Ал Кайда” и „Ислямска държава”. Сред тях е Гулбудин Хекматиар, който получава от ЦРУ десетки милиони долари в брой. Негови специалитети са трафикът на опиум и заливането с киселина на лица на жени, които отказват да носят бурка. Но когато го канят да посети Лондон, министър-председателката Тачър го нарича „борец за свобода“.
Фанатиците като Хекматиар още щяха да се подвизават единствено в своя племенен свят, ако Бжежински не беше дал старт на кампанията за въздигане на ислямския фундаментализъм в Централна Азия, за да подкопае световната борба за политическа независимост и да „дестабилизира“ СССР, „стимулирайки”, както той самият пише в автобиографията си, „неколцина мюсюлмани“. Големият му план е добре дошъл за амбициите на пакистанския диктатор генерал Зия Ул Хак да доминира над региона. През 1986 година ЦРУ и пакистанските тайни служби ISI започват да събират хора от цял свят, които да се присъединят към джихада в Афганистан. Мултимилионерът от Саудитска Арабия Осама бин Ладен е един от тях. Мъже, които по-късно ще се присъединят към талибаните и „Ал Кайда”, се обучават в ислямски колеж в Бруклин, Ню Йорк, а после в паравоенен лагер на ЦРУ във Вирджиния. Името на тази операция е „Циклон“. Нейният успех е отпразнуван през 1996 година, когато последният президент на демократичен Афганистан, Мохамед Наджибула – потърсил закрила в представителството на ООН в Кабул – е обесен от талибаните на улична лампа.

Непредвиденият резултат от операцията и нейните „стимулирани мюсюлмани“ е 11 септември 2001 година. Операция „Циклон” прераства във „войната срещу тероризма”, в която ще изгубят живота си безброй мъже, жени и деца в целия мюсюлмански свят, от Афганистан до Ирак, Йемен, Сомалия и Сирия. Посланието на машата на Запада беше и си остава: „Или си с нас, или си срещу нас“.

Общото при фашизма от миналото и от настоящето са масовите убийства. Американската инвазия във Виетнам имаше своите „свободни стрелкови зони“, „броячи на трупове“ и „косвени щети“. В провинцията Куанг Нгай, от която съм изпращал репортажи, САЩ убиха хиляди цивилни. Но се помни само клането в Ми Лай. В Лаос и Камбоджа най-голямата въздушна бомбардировка в историята отприщи цяла епоха на терор, увековечена от бомбени кратери, които от въздуха приличат на чудовищни огърлици. Бомбардировките дадоха на Камбоджа нейна собствена „ислямска държава”, предвождана от Пол Пот.

Днес най-голямата терористична кампания в света води до екзекуции на цели семейства, гости на сватби в миг се превръщат в оплаквачи на погребения. Те са жертви на Обама. Според „Ню Йорк Таймс” Обама си избира от „списъка за убиване“ на ЦРУ, който му предоставят всеки вторник в Белия дом. Той решава кой ще живее и кой ще умре. Неговото оръдие за екзекуции е ракетата „Хелфайър”, носена от безпилотен самолет, познат като дрон. „Хелфайър” изпържва своите жертви и разпръсква останките им като гирлянди. Специално компютърно приложение регистрира с кръгче всеки „удар“.

Историкът Норман Полок пише: „Заменете маршировката с привидно безвредната милитаризация на тоталната култура. А бомбастичния вожд – с проваления реформатор, безгрижно планиращ и извършващ убийства с неизменната си усмивка на лице.”

Общото при фашизма от миналото и от настоящето е култът към превъзходството. „Аз вярвам в американската изключителност с всяка фибра на моето тяло” – казва Обама, навявайки спомени за националния фетишизъм от 30-те години на ХХ век. Според историка Алфред Макавой един от доверените хора на Хитлер, Карл Шмит, заявил: „Суверенът е този, който определя изключението”. Това обобщава с две думи американизма, днешната световна господстваща идеология. А че тя още не е припозната като хищническа идеология, е резултат на умело и прикрито промиване на мозъци. Коварна, необявена, остроумно представена като просветителство, нейното високомерие олицетворява културата на Запада. И аз израснах, подложен на кинодиетата за американската слава, без да подозирам, че почти всичко в нея е изопачено. Нямах никаква представа например, че Червената армия е унищожила по-голямата част от нацистката военна машина, като е загубила повече от 13 000 000 войници. Щатите, за разлика от Русия, са загубили 400 000, включително в Тихия океан. Холивуд преобръща тази статистика. 

Различното днес е, че подканват публиката в киносалоните да кърши ръце, докато наблюдава „трагедията” на американски психопати, които трябва да убиват хора от други държави – точно както ги погубва самият им президент. Въплъщението на холивудското насилие, актьорът и режисьор Клинт Истууд, беше номиниран за „Оскар” тази година за филма си „Американски снайперист”, който разказва за откачен, но лицензиран убиец. „Ню Йорк Таймс” описва лентата като „патриотична семейна драма, която чупи рекордите за посещаемост още в първите няколко дни”.

За американското обвързване с фашизма няма героични филми. По време на Втората световна война гърците смело се бориха срещу нацизма и се опитваха да попречат на гръцкия фашизъм да надигне глава. През 1976 година ЦРУ помогна на фашистка военна хунта да дойде на власт в Атина – както направи в Бразилия и в по-голямата част от Южна Америка. След войната САЩ дадоха убежище на германци и източноевропейци, заговорничили с нацисткия агресор и извършвали престъпления против човечеството, и ги възнаградиха щедро за талантите им. Пример за това е Вернер фон Браун, бащата на нацистката бомба V-2 и на американската космическа програма.

През 90-те години на ХХ век бившите съветски съюзници в Източна Европа и на Балканите станаха военен аванпост на НАТО, а на наследниците на нацисткото движение в Украйна се предостави същата възможност. Отговорен за смъртта на хиляди евреи, поляци и руснаци по време на нацисткото нахлуване в СССР, украинският фашизъм беше реабилитиран и представителите на неговата „нова вълна“ са приветствани като „националисти”.

Това достигна своя апогей през 2014 година, когато администрацията на Обама похарчи 5 милиарда долара за преврат срещу демократично избраното украинско правителство. Щурмоваците бяха неонацисти от групировките „Десен сектор” и „Свобода”. Сред лидерите им беше Олег Тягнибок, който апелира за унищожението на „московско-еврейската мафия“ и „друга измет“, включваща хомосексуалисти, феминисти и хора с леви политически убеждения.
Тези фашисти в момента са част от превратаджийското управление в Киев. Първият заместник-председател на украинския парламент Андрий Парубий бе сред основателите на „Свобода”. На 14 февруари той обяви, че ще лети до Вашингтон с цел „Щатите да ни дадат модерно въоръжение“. Ако той успее да постигне това, Русия ще тълкува този акт като военен.

Нито един западен лидер не обелва и дума за възраждането на фашизма в сърцето на Европа. Единственият, който го направи, е Владимир Путин, чийто народ даде 22 милиона жертви по време на нацисткото нахлуване, тръгнало от украинската граница. На неотдавнашна конференция по въпросите на сигурността в Мюнхен помощник държавният секретар на САЩ, отговарящ за Евразия, Виктория Нюланд се оплака от европейските лидери, които се противопоставят срещу въоръжаването на режима в Киев от Щатите. Тя нарече немския военен министър „министър на пораженчеството“. Точно Нюланд е в дъното на преврата в Киев. Съпруга на Робърт Кейгън, светило на неоконсерваторите и един от създателите на крайно десния „Проект за нов американски век“, тя беше съветник по външната политика на Дик Чейни.

Превратът на Нюланд не се реализира съвсем по план. НАТО не успя да си присвои изконно руската военноморска база в Крим. Преимуществено руското население на Крим – незаконно анексиран към Украйна от Хрушчов през 1954 година – гласува с мнозинство полуостровът да се върне към Русия, както впрочем направи и през 90-те години на миналия век. Референдумът беше доброволен, всенароден и наблюдаван от целия свят. Не бе установена никаква външна намеса.
По същото време Киев се обърна срещу етническо руското население на изток с огромна ярост. Изпрати неонацистка милиция, създадена по модела на немските СС, която бомбардира и напада градове и села. Използва масовия глад като оръжие, прекъсва електричеството, замразява банкови сметки, спира социални осигуровки и пенсии. Над един милион бежанци са избягали през руската граница. В западните медии ги представиха като бегълци от „насилието“, причинено от „руската инвазия“. Главнокомандващият обединените военни сили на НАТО в Европа генерал Брийдлав, чието име и действия може би са вдъхновени от филма на Стенли Кубрик „Доктор Стрейнджлав, или как престанах да се страхувам и обикнах атомната бомба“, обяви, че 40 000 руски войници „маршируват“ към Украйна. В ерата на сателитното наблюдение и разузнаване той обаче не успя да докаже абсолютно нищо. 

Рускоговорещите и билингвистични хора в Украйна – една трета от населението – отдавна искат федерация, която да отразява етническото разнообразие и същевременно да е автономна и независима от Москва. Повечето не са „сепаратисти“, а граждани, които искат да живеят в сигурност в родината си и се противопоставят на алчния за власт политически режим в Киев. Техният бунт и създаването на автономни „държави“ са нормална реакция на атаките на Киев срещу тях. Малко от това е обяснено на западната публика.

На втори май 2014 година в Одеса 41 етнически руснаци бяха изгорени живи в сградата на профсъюзите, докато полицията наблюдаваше отстрани. Лидерът на „Десен сектор” Дмитро Ярош приветства убийството като „още един светъл ден в нашата национална история“. В американските и британските медии това бе наречено „мътна трагедия“, резултат на сблъсъци между „националисти“ (неонацисти) и „сепаратисти“ (хора, които събират подписи за референдум за федерална Украйна).
„Ню Йорк Таймс” погреба историята, отхвърли я като руска пропаганда срещу фашистката и антисемитска политика, водена от новите клиенти на Вашингтон. „Уолстрийт Джърнал” осъди жертвите  – „Смъртоносният огън в Украйна най-вероятно е запален от бунтовниците, казва украинското правителство“. Обама поздрави хунтата за нейната „сдържаност“.

Ако Путин бъде провокиран да се притече на помощ на бунтовниците, предварително изфабрикуваната му от Запада роля на парий ще оправдае лъжата, че Русия напада Украйна. На 29 януари началникът на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна генерал Виктор Муженко неволно отрече основната причина за санкциите, които САЩ и ЕС налагат на Русия, като заяви на пресконференция, че „украинските въоръжени сили не се сражават с редовни части на руската армия“. Имало „отделни граждани”, членове на „незаконни въоръжени групировки“, но не и руска инвазия. Това не е новина. Но Вадим Пристайко, заместник външният министър на Киев, призова за „тотална война“ с ядрено въоръжената Русия.

На 21 февруари американският сенатор Джеймс Инхоф, републиканец от Оклахома, внесе законопроект, който ще разреши доставката на американски оръжия за Киев. При речта си в Сената той показа фотографии, на които според него се виждат руски войници, прекосяващи украинската граница. Отдавна е доказано, че тези снимки са фалшиви. Те напомнят за фалшивите фотоси на съветски ракетни инсталации в Никарагуа, които показваше Роналд Рейгън, както и на изфабрикуваните от Колин Пауъл доказателства за наличие на оръжия за масово унищожение в Ирак, които той представи пред ООН.
Интензитетът на клеветническата кампания срещу Русия и демонизирането на нейния президент не приличат на нищо, което съм виждал през цялата си кариера на репортер. Робърт Пери, един от най-изявените разследващи журналисти, който разкри аферата „Иран контри”, наскоро написа: „Нито едно европейско правителство след поражението на Хитлерова Германия не е сметнало за необходимо да изпраща нацистки щурмоваци на война срещу собственото си население, но режимът в Киев прави точно това, и го прави съзнателно. А целият медиен и политически спектър на Запад полага преднамерени усилия да прикрива това, пренебрегвайки дори твърдо установени факти. Ако се чудите как светът може да стигне до трета световна война – както стигна до Първата световна преди век – всичко, което трябва да направите, е да се вгледате в глухата за всякакви факти и здрав разум лудост по отношение на Украйна.

През 1946 година един от прокурорите в Нюрнберг казва по повод германските медии: „На всички ни е пределно ясно как нацистките конспиратори използваха психологическата война. Преди всяка голяма агресия, с някои малки изключения, основани на целесъобразност, те започваха медийна кампания, за да отслабят жертвите си и да подготвят психологически германския народ за атаката. ... В пропагандната система на Хитлерова Германия най-важните оръжия бяха ежедневната преса и радиото“.

На 2 февруари в „Гардиън” Тимъти Гартън-Аш призова фактически за световна война. „Путин трябва да бъде спрян“ – гласи заглавието на статията му. „Понякога само оръжие може да спре оръжието.“ Той призна, че заплахата от война може би „подхранва параноята на Русия от това да не се окаже в обкръжение“, но това е добре. И изброи какво въоръжение е необходимо, за да се свърши работата, след което увери читателите си, че „Америка разполага с най-доброто “.
През 2003 година Гартън-Аш, който е професор в Оксфорд, пак пригласяше на пропагандата, която доведе до касапницата в Ирак. „Саддам Хюсеин – писа той – има, както Колин Пауъл доказа, големи количества ужасяващи химически и биологически оръжия и крие това, което е останало от тях. Той все още се опитва да създаде ядрено оръжие.“ И провъзгласи Блеър за християнлиберален интервенционист от типа на Гладстон. А през 2006 година написа: „Сега сме изправени пред следващото голямо изпитание за Запада след Ирак, а именно Иран“.

Подобни изблици, или както Гартън-Аш ги нарича, „изтерзана либерална амбивалентност“, не са нетипични за членовете на трансатлантическия либерален елит, които са сключили сделка от фаустовски тип. Военнопрестъпникът Блеър е техният отдаден лидер. А „Гардиън”, който отпечата статията на Гартън-Аш, публикува реклама на новия американски бомбардировач „Стелт“. Текстът под заплашителното изображение на чудовището на „Локхийд Мартин” гласи: „F-35. ВЕЛИКО-за-БРИТАНИЯ“. Това „снаряжение” ще струва на британските данъкоплатци 1,3 милиарда паунда, предшествениците му от F модела посяха разруха по целия свят. Пригласяйки на своя рекламодател, „Гардиън” призова за увеличаване на военните разходи.

За това отново има сериозна причина. Господарите на света искат Украйна не само за ракетна база, те искат нейната икономика. Новият финансов министър на Киев е бивш високопоставен служител на Държавния департамент, работил по отвъдокеанските „инвестиции“. Госпожата светкавично получи украинско гражданство.
Те искат Украйна заради богатите й залежи на природен газ. Синът на вицепрезидента Джо Байдън е в борда на директорите на най-голямата украинска петролна, газова и фракинг компания. Производители на генномодифицирани семена като небезизвестния „Мосанто” искат плодородната земя на Украйна.

Но най-много от всичко искат великия съсед на Украйна, Русия. Искат да балканизират, да разпокъсат Русия и да експлоатират най-големия източник на природен газ на планетата. Искат контрол над Северния ледовит океан и неговите енергийни богатства и над дългата руска арктическа граница. Техният човек в Москва беше Борис Елцин, един пияница, който предаде икономиката на държавата си на Запада. Неговият приемник Путин възроди Русия като суверенна държава – това е неговото престъпление.

Нашата, на останалите, обща отговорност е пределно ясна. Да изобличим безразсъдните лъжи на подстрекателите към война и никога да не заговорничим с тях. Да събудим отново мащабните народни движения, които доведоха до макар и крехкото, но все пак цивилизоване на съвременните имперски държави. И най-важното – да предотвратим посегателството срещу самите нас – срещу нашите умове, срещу нашата човечност, срещу нашето себеуважение. Ако останем безмълвни, със сигурност ще ни победят и ще настъпи нов холокост.

Автор: Джон Пилджър

* Джон Пилджър е австралийски журналист, живеещ в Лондон, репортер и автор на документални филми, работил като военен кореспондент във Виетнам, Камбоджа, Египет, Индия, Бангладеш. Отразява зверствата и кръвопролитията в Афганистан, Палестина и Източен Тимор.
** Цитатът е по Бжежински, З. Голямата шахматна дъска. С.: Обсидиан, 2001, 45.

Превод: Филип Каменов
Заглавието е заимствано от агенция ПИК


Прочети цялата статия тук: Съвременният американски фашизъм. Вижте защо искат Украйна и демонизират Путин! - Поглед Инфо 

събота, 23 януари 2016 г.

Срещата


В ролите:

- Саша - Саша
- Ник - Орлин                


  Саша стоеше пред вратата. Подпираше се на парапета на стълбището и се опитваше да се успокои. Предстоящата среща я плашеше. Беше я искала, сама беше уговорила часа си при терапевта. Сега младата жена се чувстваше зле. Страхът я беше сковал и дори ѝ беше трудно да диша. Не ѝ се случваше за първи път, макар невидимо трепереше цялата. Именно това беше причината да потърси съвет от човека, срещата с когото очакваше. Беше ѝ втръснало да трепери като лист, а за малко страхът и притеснението да я провалят и на един изпит в университета. Не знаеше как да се справи, а не искаше да се откаже от амбициите си, да се занимава с публично говорене и дебати. Всяка изява, обаче я докарваше до треперене, паника и забравени мисли. Саша се справяше, но винаги чуваше, че ако не се притеснява е щяла да направи прелестна реч.

                Това беше една от причините да потърси съвет от специалист. Притеснението от срещата я владееше от миналата нощ. Почти не беше спала, вместо това беше създавала сценарии за протичането на разговора. Предишните ѝ срещи с психолози и любителските знания по психология дадоха достатъчно поле на ума ѝ, да рисува картини на всяка дума и жест. Напълно безпочвени, без намек за реализъм.

                Съсредоточена в опити да се успокои, за да остави определено първо впечатление, тя се стресна, осъзнавайки, че вратата се отвори. Бързо залепи деловата си усмивка и заговори с официален тон, който бе усъвършенствала в университета. Срещу себе си видя един усмихнат човек. Неговата усмивка беше искрена, за разлика от нейната.

                Влезе и седна. Продължаваше да се чувства зле, беше скована и дишаше трудно, но положи усилия и седна по начин, за който в книгите пишеше, че означава спокойствие и самоувереност.  Беше чела книги за езика на тялото и се опитваше да приложи прочетеното. В началото си мислеше, че владее положението, опитвайки се да игнорира напрежението  в душата си. Виждаше, но повече усещаше колко контрастно е поведението на Ник на нейното. Докато тя полагаше неистови усилия да не покаже истинските си емоции, срещу Ник беше спокоен, истински уверен и много усмихнат. Това правеше актьорския етюд на Саша още по-труден. Разговорът  вървеше по свой, собствен сценарий, съвършено различен от всички, които тя бе написала през миналата нощ в ума си. Емоциите вземаха връх в нея и това я уплаши. Без да усети започна да се оглежда из стаята. Не виждаше нищо. Търсеше само малко спокойствие и минута, в която да се скрие някъде, за да свали маската си.

                Тогава чу думите на Ник:
-          Седни, както ти е удобно. До кога ще играеш театър?
Край! Цялата сладка илюзия, че контролира нещата се срути за миг. Саша осъзна, че едва се крепи на ръба на дивана. Беше седяла „като статуя“ достатъчно време, за да започнат мускулите в тялото ѝ да изпращат сигнали за болка. Напрежението беше взело своето. След като илюзията за контрол и самоувереност беше история, младата жена се отпусна. Нямаше какво да губи. Лека, полека спокойствието на Ник започна да я залива. Разговорът тръгна много по-спокойно и същевременно много по- емоционално. Саша разказа неща,които не мислеше да каже.  Всичкото напрежение се стопи благодарение на спокойното присъствие на Ник, което я заля като вълна от спокойно доверие.

Когато напрежението се стопи изцяло, младата жена беше залята от други емоции, не по-малко силни от него. Силни и противоречиви, те едва не я оставиха без дъх отново. Объркана и уплашена от силата на спомените си, тя отново се скри зад маска, опитвайки се да скрие истинските отговори.Трудна и абсолютно безсмислена задача.  Абсолютно излишно и напрягащо криене, в името на илюзията за сила.

В същото време емоциите съвсем ескалираха, след една неочаквана реакция и постъпка на терапевта, която стресна Саша. Рязкото връщане към болезнен спомен от детството я накара несъзнателно да се свие и отдалечи от него –от спомена и от човека, който неволно го беше върнал в съзнанието ѝ. Разбра, че го е направила, едва когато усети ръцете  на Ник на раменете си.  Страхуваше се да го погледне, защото сълзите, които Саша криеше до сега, бяха на път да потекат, а тя не искаше да рухне.

Безпътицата, в която тя се луташе от години беше на път да се разплете. Младата жена не знаеше как точно ще стане това, но го усещаше. Въпреки цялата палитра от емоции, тя знаеше, че тази среща, в онзи горещ августовски следобед ще промени живота ѝ. Знаеше го не умът, а нейното сърце.

Саша





                                                             

Обичам своята малка Пани - паническа атака

 "Здравейте на всички! Въпроса ми е към г-н Баев. А накратко историята ми. На 22 години , щастливо омъжена и с малко дете. Ех, че прекрасен живот! И точно в момента, в който си казах имам всичко, дойде тя Пани (паническата атака). Хайде сега по лекари, и накрая психиатър, който разбира се ми връчи рецепта. Купих медикаментите но след прочетеното в интернет не посмях да ги пия. И моя кошмар започна, напълно спрях да се храня, напълно спрях и да спя, не можех, натрапчивите мисли ме убиваха, плашеха ме до болка, всеки ден нов и нови, страшни, и така 30 дена през които аз не бях спала нито ден повече от 2-3 часа и не бях хапвала повече от 1-2 банана. Изнемощяла до краен предел, започнах медикаментите. Много зле първите дни, после взех да влизъм в ритъм. Но не спирах и да чета по темата, и извода, който си направих и мисля, че е най правилния е, че това е състояние на душата. Разбрах, че АД не лекува, но аз развих и депресия и просто нямах нито сили нито съзнанието да се боря сама. Наред с АД сапочнах и психотерапия. Три пъти с първата терапевтка ми бяха достатъчни за да разбера, че не е моя човек. Смених я. Сега втората е много мила, много добра и си личи, че иска да помага на хората, но е млада с малко опит и не знам доколко ще ми бъде полезна. Бих искала да ми препоръчате наистина добър психотерапевт от (еди си къде си, бел. ред.), който да може да се справи с ПР. Не жаля пари, това е живота ми! Искам някой, който да ми помогне да открия себе си, грешките си, и да се променя! Само три месеца съм с ПР а вече не го мразя, защото знам, че тази промяна ми беше нужна отдавна! Също така започнах йога, медитирам вкъщи(опитвам се), и с взех много хубави книжки за духовното развитие. Знам, че там е ключа за излекуване. Имам и лека агорафобия, започнах да се страхувам да излизам, за да не ми стане лошо пак. Страха леко се тушира с АД но не е изчезнал напълно. Опитвам се и няма да се откажа. Искам само сигурен и правилен терапевт! Благодаря ви много! Очаквам вашата помощ!" 

Отговор: Насочване към терапевт от съответния град...
Пишете за Пани - намерете играчка, която винаги да можете да носите със себе си и която ви харесва много. Нека тя е Пани - вашата п.а. Носете я най-добре до сърцето си и редовно я гушкайте, обичайте, галете, целувайте. Тя е вашата п.а., а всъщност представлява една мъничка вие, вашето вътрешно детенце, което сега, благодарение на случващото се, има чудесния шанс да се учи на здрава характерова промяна, на смелост, обич, самостойна стабилност, дълбоко доверие в Себе си, в Бога, в тялото и мъдростта на живота. Редовно сядайте в медитация, като в ръцете ви е Пани, релаксирайте и се върнете към мъничката вас от детството ви. Почувствайте, че страхът на Пани е страхът на вас мъничката, който сега просто се е активирал. Минавайте през житейските си ситуации - на хубавите благодарете, на другите също - извличайте мъдрия любящ опит. В трудните ситуации, си представете как сегашната вие влизате в картината и се представяте на малката вас. Поговорете ѝ, успокоявайте я, галете я и я прегръщайте - направете и ТЕС (прочетете за това), като почувствате, че така и двете се разтваряте за мъдролюбието на Вселената. Можете в тези трудни ситуации да промените емоционалното отношение и възприятие на малката вас, както и самото преживяване в асертивно, смело и извличащо мъдър опит. Можете да повикате помощници - любими хора (в тяло или вече напуснали), ангели, Бога, духовния си Учител, да пускате и спирате случващото се, да се отдалечавате като спокоен духовен зрител и после спокойно пак да влизате и променяте паметовите си следи, матрицата на полето и възприятието си. Миналото не е някъде си там, а тук и сега, в страха на Пани - просто си спомняте една или друга потисната ситуация и ги преработвате. А можете и просто сега да правите същото с много обич към нея! Знаете, че това се случва, за да ви премоделира в много по-радостен, мъдър, обичащ и сърдечно разумен човек - знам, че го знаете!
Тренирайте редовно аудио сесии медитация/ нидра. нлп/ хипнотерапия, но и сама без запис дзен/ съзерцание, майндфулнес. Когато правите гореописаното достатъчно дълго, след време просто сядайте с Пани в майндфулнес, в съзерцателен дзен, отвъд мислите и ума, във вече изработеното и преживяно отношение на пълно с доверие смирение, в което се случва приемането на Пани изцяло и безусловно, с абсолютно разтваряне за благия ѝ потенциал. Просто си спомняйте градиращо (от 0 до 10, като 10 е максимум на силата) п.а., като започнете от по-ниските нива и постепенно преминавате на по-високите. Спомняйте си лицата на хората, миризмите, усещанията си и адреналина. Когато така почувствате ясно допира до п.а. от дадена степен, просто оставете медитативното отношение на смирено доверие да залее спомена и в момента предизвиканите преживявания. Смирено доверие, през което протича любящото, вдъхновяващо приемане. Не го правите вие, само създавате условията на случването му - смирено се доверявате. Приемащото заливане с любов идва от душата и тялото ви. Адреналинът тласка допамина, ендорфините и окситоцина. Вдъхновената мотивация, пълната с доверие радост и обичта. Тялото се стремете да бъде абсолютно отпуснато в адреналина, при пълна липса на съпротива и леко коремно дишане.
Пренасяйте наученото в реални, социално - поведенчески ситуации, в които търсите Пани умишлено - защото я обичате, нали!!! Вече чувствате, че тя е най-хубавото, което ви се е случвало в живота. Любов от Себе си към себе си, в един живян силно и творчески живот!
Действайте!
Успехи, Орлин

четвъртък, 21 януари 2016 г.

Беднякът милиардер и милиардерът бедняк



 Често наблюдавана пародия! Беднякът, компенсирайки вътрешната си несигурна бедност, се облича в маркови дрехи, купува си скъп телефон и лъскава кола... Разбира се, рационализацията "Аз обичам фенси и стилните неща, затова жертвам много за тях!", е винаги готова. Има подвидове бедняци - някои са бедни и финансово и душевно,а други състоятелни на пари, но мизерници отвътре. Едните не са по-добри от другите. Цялата модна индустрия виждам като овча робия на статукво, наложено от силния на деня. Изключение донякъде е женското пристрастие към красивите комбинации от дрехи. Но, само донякъде. Защото познавам красиви и отвън и отвътре жени, които се обличат от магазини втора употреба, но бидейки прекрасни хора, изглеждат зашеметяващо. Както и кифли със силикон и в петите и хиалурон в устните и мозъчните си гънки, изглеждащи отвратително в марковите си дрехи. Защото добавената социална стойност, придавана на скъпарската марка е само подвид на овчото блеене пред задаваните от икономическите пастири команди, а "добрата кобила и под скъсан чул се познава", както и краставата и под най-лъскавите социални юзди не може да се скрие.
Професията, която практикувам, ми дава възможност да изследвам човешката когниция, емоция и поведение "от първия ред на трибуната". Не меря хората по парите, а по вътрешното им богатство. Когато го има, външната липса се превръща в път към смирено и благодарно израстване, а жълтиците на обичта и человеколюбието преливат във всеки поглед, дума, мисъл, чувство и жест. Когато това богатство го има, външното се употребява качествено. Тогава човекът искрено не се приема за негов собственик, а само за управител, разпределящ го по най-добър начин, така че да създаде работа и препитание на маса хора. Управител, непривързан към имущество, пари и власт, но съзнаващ отговорноста, която те носят. Такива богати и отвън и отвътре люде, понеже са силно фокусирани в заетостта си, рядко дори се замислят за дрехите и колите си. Милиардери, слизащи от коли трошки за 3000 лв., носещи дрехи масовка. Житейски факт е!

Фиксацията в марките "ухае" красиво на програмирано блеене. Вкусът може да се прояви и през обличане в чувал и парцали обаче. Най-секси и красиви са ми били винаги жените в продърпания домашен анцунг и чехлите с дупките... :) Защото грацията, чарът, вкусът и красотата, стойността и харизмата са енергия, хармония, естественост, красота на завадяваща вътрешна сила и автентична телесна красота, облечени в добър характер. Такива качества превръщат парцалките в магически одежди - честно! А зяпналостта по парчета плат, натиквани в съзнанията от влиятелните икономически люде, с бродирани по тях импрегнирани със социална власт буквички на някоя марка, оттазява някои психични динамики... Такива като вътрешна несамостойност, желаеща да се прикрепи към външен авторитет, комуто е придавана особена ценност. Защото отвътре е празно, а определящи са не дълбоката обич, а общественото статукво. Да, такъв човек може със сигурност да отрече жалкостта на фиксацията си, обяснявайки какъв естет е и как видите ли, тази извивка точно на тази свръхвелика марка е така изящна... Всъщност за смешни стотинки човек може да се облече съвсем нормално. А като цяло, прекаленото обръщане внимание на дрехите, дори от жена, е просто жалко. За мъж пък, още повече. Да, чудесно е да се изрази вътрешната красота във външно облекло - ако я има тази вътрешна красота обаче. Ако я има, дори най-простичките дрешки се превръщат в чародейни!

Познавам много стойностни хора. Вероятно ги привличам,кой знае. По отношение на дрехите, мъжете без изключение са повече от скромни, тъй като фокусът им е в професионалната и вътрешна реализация, не в метросексуалността, втренчена в парцалки, тъй като властната им анима е завладяла аза и персоната на такива явни или прикрити женчовци. А жените - красивите дрехи са важни, разбира се. Но, стойностните жени с дълбоки вътрешни ценности и добродетели, с които постоянно общувам, независимо дали са икономически състоятелни милионери или хора на една нормална заплата, се обличат наистина прекрасно. Обаче им липсва кифленската фиксация в марките, а поради тънкия си усет изглеждат зашеметяващо. 

Инфлираната цена не прави качеството. Само дава илюзия за такова в умовете на блеещите. Има баланс между качество и предлагана услуга или стока, има и свръхраздута добавена стойност на базата на масирана реклама, ценообразуваща през напомпена социална стойност.

Баланс е нужен. Не робия на социално внушени стойности, но не и мизерия.  


Майсторска хипноза и клинична комуникация

 "Хипнозата е преди всичко доверие между клиента и терапевтa!" Д-р Тодор Първанов, психиатър - психотерапевт
Много точно казано. И не само хипнозата, а психотерапията и клиничната комуникация като цяло са доверие между терапевт и пациент/ клиент. С времето практика аз виждам примерно колко обслужващa натрапени очаквания е ритуалната хипноза "затвори очи и т.н....". Ползвах я постоянно много години. Майсторската хипноза обаче се случва без въобще да е спомената думата хипноза, в процеса на самия разговор и наистина е преди всичко дълбоко спечелено доверие. Доверие, предавано през сливане на терапевта с енергията, емоциите, менталността (разбиране) на човека - т.н. рапорт. Дали ще го наречем Ериксонова/ разговорна хипноза, вълшебство в общуването или просто майсторска клинична комуникация, но - това е истинската хипноза. Другото е ритуал, задоволяващ очаквания, сугестирани от Холивуд, а не идващи от реален опит с резултатна психотерапия. Доста скучен ритуал между другото - човекът срещу теб е със затворени очи, мълчи или едва едва смотолевя нещо... Не че няма мястото си - прилагам го, но с времето малко по-рядко и както казах, майсторската клинична комуникация и хипноза се случват без да са обявявани и по време на самия естествен комуникативен акт! А са майсторкси, защото изискват по-голям енергиен ресурс, повече знания и умения, както и едно искрено обичащо сърце!

ОКР или РОК

"Бих искал да споделя с теб какво се случва на хората с дългогодишни тревожни разстройства, които са се справили: Предават се! Предаване, в смисъл прекратяване на борбата, смирено отстъпление пред мъдростта на живота, възраждане на доверието в него, вдъхновено справяне с ежедневните предизвикателства. Предаване, предшестващо приемането, което от своя страна представлява своеобразен завършек на борбата, продължила толкова години и което приемане е тотално и всепроникващо, а не просто изтормозено "да" в измамен опит да се постигне вътрешното помиряване. Да кажеш "Писна ми" и да се предадеш е крачка, която не е за подценяване. Но до тази решителна крачка трябва да е изминат път - твоят път. И тук приемането също има място - да приемеш, че това е твоят път.
Можеш да го направиш по два начина: първият е онзи духовен път, чийто естествен завършек е приемането. Вторият, който може би е по-достъпен е игривият - просто обяви на това ОКР, че ти е писнало от него. Направи му мелодраматична сценка, заяви му бодро, че ти имаш вече друг любим и това е РОК. Пусни една приятна хард рок песен и окр само ще си тръгне. Колкото по-забавно го направиш, толкова по-забавно ще ти бъде. А ако ти е забавно, ще ти е и по-леко. И не само - няма да има никакво значение дали рок-а ще прокуди окр-а. Нали ще си се забавлявала?" 
Георги Балджиев, психолог - психотерапевт

вторник, 19 януари 2016 г.

Дифузна (без)отговорност и извинение на насилника

 Кое е наистина отвратителното в зачестилите ситуации на вандализъм и насилие в татковината ни? Тези гледащите, които прекъсват зова на сърцето си за помощ, идващ от свързаността и единството ни като души. Те са най-мъртвите! Сърцето почва да крещи "Помогни!" преживявайки болката и несправедливостта директно като свои. А страхът казва "Стой си, ще те наранят и теб, ще те убият, а ако оцелееш и с полицията после трябва да си имаш работа!". Любовта, състраданието е прерязано, което е самоубийство на себе си като Човек. Затова гледащите безучастно са живите мъртъвци в ситуацията - а и след нея още повече. В социалната психология такова поведение научно се нарича дифузна отговорност (или по-точно безотговорност). При наблюдаван акт на насилие в социална среда, индивидите в тълпата приемат, че "някой друг" ще се намеси. Дифузната отговорност обаче е термин, охарактеризиращ общества, в които индивидуализмът и дистантността между хората е голяма, независимо дали социалната и държавна система са качествени или не. Ето, западните държави са изключително социално подпомагащи, силни икономически са, но дифузната безотговорност е факт толкова, колкото и в бедни социуми и слаби държави като българската. Общото е именно крайният индивидуализъм, егоцентризъм, откъснатост на човека от човека. А на още по-интимно ниво, такъв човек е откъснат от човещината, определяща го като такъв. 

Имаше време, когато ако в уличен бой единият падне на земята, другият изчакваше или боят въобще се прекратяваше по неписани правила - имаше джентълменски дух. Имаше време, когато старите хора бяха дълбоко уважавани, от тях се учехме на мъдрост и беше буквално кощунство, едно социално несъзнавано, дълбоко заложено и много резонно табу да посегнеш на възрастен човек. Имаше време, когато имаше семейства и в тях протичаше процес на активно и добро, авторитетно възпитание, поставяха се здрави граници, на фона на обич към личността на детето. Имаше време, когато медиите имаха цензура, която не позволяваше постоянното заливане със сугестията на насилие, убийства, студена безчовечност, култ към лъжата, порока и развала. Не говоря за обществен строй, а за вътрешни качества. Не говоря за минало, а за извечни ценности и истинна хуманност, производна на божествеността ни. 

Едни цигани дори, като цяло са много по-сплотени, единни и помагащи си, уважават възрастните, по-човечни са. Или арабите, въпреки случващата се в момента инвазия (причинена от икономическите сили на принципа 'създай, проблем, разделяй, дай твоето решение и владей!"), като цяло са далеч по-колективни и живеещи по законите на Битието. Още повече индийците, тюрките и т.н. В мен има елемент на здраво родолюбие и не споменавам тези факти с радост, а с болка. Защото като народ имаме голям потенциал, но неосъществен, че и деградиращ, както очевадно се вижда... 

Факторите за ширещата се деградация и буквално дебилност по отношение на емоционалната, социална и духовна интелигентност, водещи до отвратителността на диаболичното насилие? Краен, егоцентричен, откъснат от брата индивидуализъм на социално ниво, а на вътрешно, от самия Себе си, от законите на живота и Бога - Дхарма. А причините за тази загуба на човечността? Ето някои от тях: сринали се под влияние на икономически и медийни сугестии ценности - до тоталното им преобръщане. Разпад на семейната структура и нейния дълбоко значим възпитателен модел в синхрон с човечността и законите на Битието...

Преди няколко години, докато пътувах след работа в трамвай 10, късно вечерта, станах свидетел на насилие. Циганета бягаха след едва движещия се трамвай, на светофара отвориха силово вратите и нападнаха друго цигане вътре. Бяха двама. Намесих се. Нямам каквато и да е физическа подготовка в последните много години, а единствено бегли спомени от тренировките по киокушин пред много време. Помогнах и нападнатото циганче избяга от трамвая. Двамата обаче ми се нахвърлиха - оказах се на земята - ритници... Успях да стана, но ако ако един човек не се беше намесил, сега щях да съм на оня свят. В трамвая имаше доста хора - всички седяха и ... нищо. Само един възрастен човек, около 70 годишен, висна на врата на единия циганин, което ми даде време да се защитя от втория и в продължение на десетина минути да ги държа на разстояние. Дойде полиция - водачът се бе обадил, макар и без да се намеси. После в районното и целия в синини и отоци - писане на фермани. И досега няма дело, след години... Жив съм, поне засега, така рекъл Господ. Ако не беше този старец, не знам... Не го познавам, в стреса дори не го питах кой е, що е... Като ангел беше. В трамвая имаше мъже, жени всякакви - никаква намеса. Това ни е кривото на българите - страхливи егоисти като главна национална черта. Както писах по-горе, от позицията на емоционалната и социалната интелигентност, в много отношения едни цигани, турци, араби, източни нации като цяло, са далеч по-близо до човещината и законите на Живота - затова имат бъдеще. Западът като цяло обаче е така гнил отвътре, че макар и външно лъскав, умира в ядрото си. За съжаление, съвременната българска народопсихология споделя в голяма степен метастазните качества, които убиват. Разбира се, извън тези общи тенденции, всичко е индивидуално... !


Друга, не по-малко отблъскваща тенденция в социалното мислене, е приписването на прекомерна отговорност и вина на жертвата на насилие и оневиняването на насилника. Сякаш видите ли, нараненият си позволява лукса да страда и така безпокои негово величество социалния зрител. А нали е слабият в случая, защо да не бъде емоционално „наритан“?!… Два типа индивиди достигат до тази тенденция. Първият и по-близък до разбирането, е психопатът, винаги заставащ на страната на силния, постигащ целите си безогледно на средствата им. Психопатът, лишен от нравствените критерии на човечността и уважаващ единствено силата и интереса. Другият тип е ранимият, невротичен човек с мазохистични елементи в психодинамиката си. Той автоматично се идентифицира с жертвата и проектира в нея собствената си автоагресия, на фона на въздигане на пиедестал на силния авторитет, пък бил той и агресор. И в двата случая жертвата на насилие бива подложена на емоционално наситени с агресия нападки, евентуално през интелектуализации и нагаждане на случилото се към изкривеното невротично или психопатно възприятие. Грозна тенденция, тъй като вече силно пострадалият или дори починал човек е нападан грозно и неоснователно, а реалният агресор е извиняван рационализирано...

неделя, 17 януари 2016 г.

Орлин Баев коментира Карл Юнг

 Орлин Баев коментира Карл Юнг

„Нашата психична структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.“

Древната херметична истина за макро и микро космоса. Каквото горе, такова и долу.  Познай себе си и ще познаеш вселената, ангелите и боговете. Човешката психика, нейните закономерности, факти, слоеве и движения като пряко отражение на законите, фактите и динамиката на Вселената. Подсъзнанието като ада с неговите все по-груби поднива и свръхсъзнанието като небесния рай, с неговите все по-фини наднива. Съзнанието като видимата вселена и живот, дори и те подлежащи на  много, много за изучаване и опознаване. Чистилището като преминаването доброволно или доброзорно през психотерапевтичния очистителен процес, настройващ потока на човечността в хармония с ритъма на Битието. 

„Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.“

Смисълът! Когато имаш смисъл, владееш живота си. Дори да виждаш, че приказката му е разказвана и играна от идиоти, знаеш че сценаристът - режисьор е безкрайно светъл, любящо мъдър, истинен и смислен. Съзнаваш, че в дълбочината си ти самият си част от този смисъл, дошъл в това бинарно телесно училище да се учи именно от мрака и невежата идиотия… Когато добавиш смисъла в играта на живота, тогава идиотията на глупостта се превръща в слуга на растежа ти. Може да боли ужасно, но вложиш ли болката в сърцето на смисъла (Логоса), тя се превръща в градивна. Може да си в концентрационен лагер, ръководен от бездушното безчовечие, може да си роден (а не си ли ти самият избрал тази планета с цел собствен вътрешен растеж и пръскане на светлина по време на жизнения си цикъл?!) на планета, обхваната от мракобесието на егоистичната откъснатост и заразата на невежеството, но провеждайки смисъла и ръководещ се от Него, да използваш предателствата, безлюбието, омразата, несправедливостта, изоставянето, отхвърлянето, унижението, болката физическа и душевна, за очистване на душата си и възрастване на духа си, като гориво в огъня на себепознанието си като част от Безкрая!

„Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак - думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.“

Нещо повече. Не можеш ли да понесеш мрака и бягаш ли от него, нямаш и щастието. Отбягваш ли трудностите, страданията и ученето, не си готов и за светлината на възвишеното щастие, но само за пушеците на сетивното изстискване на отблясъците от светлината му. Когато обаче имаш високата визия и силата да разбереш  страданието като чудесни стъпала, водещи те по пътя към целостта ти, откъдето виждаш и знаеш от позицията на все по-светла мъдрост, тогава си готов за също толкова светла, ангелска радост.

„Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото.“

Дървото на съзнанието, дървото на живота, протичащ през душата на човечността ти. Доколкото корените на опита са готoви да прегърнат мрака на ада, дотолкова цветовете на рая са готови да родят плодовете на истината кой си ти, себепознаващият се! Болка и удоволствие, страдание и радост, страх и любов, мъка и свобода… Доколкото съумееш да прегърнеш със силата на любящия смисъл и приемеш полюса на грозното, дотолкова си готов за противополюса на осъзнатия живот в красотата на целостта си! Бягаш ли от сянката си, отдалечаваш се и от потенциала на светлината си. Интересно нещо е животът! Когато в духовния път човек тръгне да работи по себе си, да се пречиства, да се отърсва от страстите и греховете, се получава интересен ефект. Колкото повече вървиш нагоре, към светлината си, реципрочно събуждаш дълбочина на похотта, алчността, насилието и властолюбието си… Тогава имаш и силата да ги осъзнаеш и впрегнеш, да присадиш благородното дърво на доброто върху сивата подложка на злото. Разбираш, че едното не може без другото, а ти – ти си над двете. Разбираш и че в един по-осъзнат свят, противопоставянето добро – зло се превръща в любящото сливане на противоположностите. Сливане на любов и хармония! Знаеш, виждаш, съзираш!

„На Изток няма конфликт между религията и науката, защото науката там не се основава на възторжена страст към фактите, а религията не се опира единствено на вярата. На Изтока са присъщи религиозното познание и познавателната религия. При нас човек е несъизмеримо малък и изцяло се уповава на милостта на Бога, която е всичко. Там човек е Бог и той така се спасява.“

Култът на запада към науката и низвергването на религията/ духовността е всъщност култ към съзнанието и ужасяване от несъзнаваното. Науката пробва да открехне завесата на непознатото, но засега дори и крайчеца ѝ не е повдигнала, а съзнанието пред несъзнаваното е като свещ пред всички слънца на мултивърса, ведно с тъмната енергия и антиматерията. Гениалните учени са тези, които действително правят изследователски пробиви. Гениалността им без изключение се вдъхновява от допира им с непознатото, несъзнаваното. Ако религиозните наричат творческия ресурс Бог, а учените непознати закономерности, психолозите, а още повече психотерапевтите знаем опитно, че познаваме света толкова, колкото познаваме себе си. Знаем, че доколкото разширим кръга на съзнанието си до закономерностите на личното ни и колективно несъзнавано, дотолкова виждаме и закономерностите на живота извън нас. Да, религията без науката се превръща в бягство във фантазия, в дърво без корен, в шизофреничния разпад на целостта, във фанатична психопатия или в дух без тяло. Когато религиозното сливане с вътрешната цялост се приземи стабилно на нозете на социалната реалност и логиката, базирана на сетивното познание, тогава висшите закони на живота и законите на безкрая слизат до обичайния делник – царството Божие се приземява до земния бит. Така че, религията без науката е безсмислена, като дърво без корен, като любов без проява, като музика без флейта… Науката без религията е като съзнание, откъснато от източника си, от свръхсъзнанието и подсъзнанието, от ресурса и потенциала си. Като малко дете без подкрепата и добрите уроци на родителя си е, което единствено може да запали пожар с малките познавателни огънчета, до които стига и напипва, въпреки слабите си крачета и невежество. Науката без религията/ духовността е като тяло без душа. Като механизъм, действащ по зададени двумерни програми, лишен от изначалните принципи, закони на любовта, мъдростта, истината и смисъла. Учените от високо ниво, тези които действително свалят на земята познание, преживяват творческо вдъхновение, което по нищо не се отличава от религиозното. Повечето от тях са вярващи в Бога. Вярващи, разбира се, не в някакви антропоморфни примитивни проекции на несигурност в небесни майки и бащи, а в законите на живата природа, които далеч надхвърлят механиката в разумността си. Тези, които съзнавано не споделят такава вяра, я преживяват практически в откровенията на гениалността си. Говоря за истински талантливите и гениални творци в науката, не за подобните на биороботи маси от сиви изпълнители на статистически норми и последователности. Науката без религия е сухо високомерие, откъсната от дървото на живота клонка.

Да, науката има нужда от религиозното, творческо вдъхновение и закони на Битието толкова, колкото религията има нужда от стабилното научно приземяване на нозете на сетивните закономерности и социалност. Като мъжа и жената, като деня и нощта, като върховете и долините, като небето и земята са!

„Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.“

Много мъдрост в само няколко думи! Изразено е отношението психични наличности – мъдра синхроничност в социално битийната преживелищност, но и преживяването на кармата/ съдбата в съответствие с нивото на осъзната свободна воля в психичния филтър.  Мнение, изразено през позицията на поемането на пълна отговорност за битие – житието си, през високо съзнателната позиция за себе си като творец на живота си, като чародеец на силата, сътворяващ съзнателно миговете си. Изразено е ясното виждане на първичността на съзнанието, определящо битието при самосъзнателния човек.

Много може да се пише и свежда до по-профанен и популярен изказ, но умишлено спирам, воден от интуицията си!

"Индианците ми разказаха, че всички американци са луди и разбира се, ги попитах защо? „Защото те говорят сякаш мислят с главите си. Нормалният и здрав човек не мисли с главата си. Ние мислим със сърцето."

Мислене със сърцето? От западния човек такова твърдение е приемано за бръщолевене на диваци, слагащи ръка на сърцето си, когато са питани за седалището на мисълта. Дори науката стигна до познанието, че сърцето има огромна неврална мрежа, през която се процесира информация, но по различен начин и и от различно естество. Неврална мрежа, радиираща далеч по-силно от тази на мозъка, а на всичко отгоре трептяща с честотата на Космоса. Дали популярното свързване на сърцето с качества като честност, искреност, универсални природни закономерности и принципи, любов и разум, надхвърлящи интелекта на логиката – дали тези популярни семантични връзки са ненаучен мит? Или са плод на една различна наука, идваща от познание, винаги достъпно и по-близо дори от логиката и нейните сетивни канали?!

Познанието на сърдечния разум преживелищно се възприема като фино, любящо свързване и единство с всички чувстващи същества, с цялата Вселена, познавана като жив, разумен и съзнателен организъм, със степени на проява на разумния живот на много нива. Мъдрото сърце познава законите на целокупния живот, принципите на Дхарма така, както майка познава плача на детето си. Хармонично взаимодействие и огромно познание преминават през сърдечното познание. Ако достатъчно количество люде преживяват качеството му, планетата ни би се превърнала в райска градина, каквато е предназначена да бъде!

"Много кризи в живота ни имат дълга подсъзнателна история. Ние преминаваме през нея крачка по крачка, без да осъзнаваме опасността, която се натрупва. Но това, което ние съзнателно се опитваме да не забележим, често се улавя от подсъзнанието ни и тази информация се предава под формата на сънища."

Дали ще го наречем карма в синхрон или не с дхарма или натрупване на психични катексиси, процесът е същият като при болестната етиология. В началото започва фино затлачване, постепенно става все по-силно, но организмът все още се справя, докато се стигне до явна болест в орган или система. По същия начин, проявеният в този обусловен свят човек представлява съвкупност от психични импулси. Ако започне да трупа шлаката на дисонираща с дхарма мислене, чувстване и поведение, такава карма отначало е невидима в социалния живот. Може да бъде експлицирана в съдържанието на сънищата. Дисонансът ѝ, както и бъдещото ѝ спускане до биологични и социални катастрофи, може да бъде преживяно и предусетено и от мощната интуиция, резонираща със законите на Битието – Дхарма.

Велико е училището на Живота!

„Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.“

Защо ни дразни? Защото същото притежаваме в собственото несъзнавано, но упорито не желаем да видим. Дори частично да осъзнаваме тези си психични съдържания, неуспехът в интегрирането им води отново до изтласкването им, до замитането им под килима на съзнанието, а оттам през формирането на реакция, приписването им на околните. Така човек започва да се опитва да вади сламките от очите на другите, без да вижда гредите в своите.

В психотерапевтичния път на самоопознаване, човек осъзнава отбягваните наличности и се учи да изоставя маладаптивните защитни механизми (потискане, изтласкване, изместване, формиране на реакция, проекция...) и да гради смело поведение на прегръдка на собствената, вече интегрирана сянка! Резултатът е един по-хармоничен, спокоен, цялостен и мъдър човек, способен да обича и твори истински!

„Предизвикващият безпокойство предмет е първата крачка към изкуството.“

Предмет не непременно и само като физически обект, а даден социален, природен, партньорски или междуличностен факт, събуждащ вътрешно напрежение от парадокса или противоречието, което поражда. Безпокойно налягане, което творчески сублимирано, се превръща в прекрасен разказ, картина, симфония, съдържателна театрална пиеса…
Целият живот може да бъде видян като един предизвикващ безпокойство предмет, който чрез създаденото налягане устремява въплътения в училището му към себепознание. Себепознанието, че Ти, творецът, си дошъл в школата на живота, за да опознаеш Себе си през себе си в творческия акт на изкуството да живееш по волята на Себе си!

„Да бъдеш луд е социално понятие. За да разпознаем менталните разстройства, ние използваме социални мерки.  „Нормалният човек" – това е идеалната цел за неудачниците – за всички, които са под общото ниво на приспособимост.“

Социалната психична норма е уравниловка, която има своята функция при отчитането на психични състояния на азов разпад (лудост), интелектуален дефицит или психопатна липса на емоционална интелигентност. Има мястото си, ако е осъзнавана относителността ѝ, на фона на отчитане на човешкия потенциал. Защото талантливият човек също е извън нормата. А гениалният тотално я надхвърля.

Условността на нормата за психично здраве произлиза и от факта, че се основава на разбирането за менталните промени единствено като болест. Тъй като фасилитирам превръщането на човешката невротичност в здрава психика, мога да изразя мнение конкретно за менталните разстройства на ниво невроза. Не са болест – път са! Път по характерово акордиране, по превръщане на дискорда в мислене, чувстване и поведение в акорд с ритъма на целокупния живот. Наблюдавам как приелият с благодарност неслучайните и синхронично случващи се в ума и живота му невротични трудности, превръща тревожното напрежение в диаманта на духа си така, както мидата преобразува песъчинката в бисер. Скъпоценността на духа в лотоса на телесно социалния живот*, живян в резонанс със законите на безкрая, Дхарма.

*“Скъпоценност в лотоса“ е буквалният превод на санскритската мантра, ползвана в тибетския будизъм „Ом Мани Падме Хум“. Скъпоценността на духа, на Буда природата в лотоса на обусловения физически живот. Вечното в преходното, безкрайното в крайното, смисълът в безсмислието или транслитерирано в християнски дух, царството Божие на земята.

„Вярвате ли в Бог? Аз не вярвам, аз го познавам!“

Вярата е изключителна сила – целенасочена енергия, основаваща се на частично знание, предусещане, интуиция и доверие в разкриващото се чрез нейния устрем все по-нарастващо познание. Тоест, дихотомията вра и знание не е взаимоизключващо се противоречие, а взаимодопълваща се цялост. 

Знанието винаги е относително, частично и развиващо се и именно вярата, била тя преживявана в чисто вътрешно научния процес на себепознание, или във външно научната емпирия, е условието, което тласка това развитие. Вярата е самият живот в емоцията, задвижваща познанието. Дори в най-твърдо научният метод, предполагаемо лишен от емоционално обагряне, присъства вяра – в самия метод, в очакваните резултати, във вълнуващия процес на дейност, свързан с изследвания обект. 

Някой ще каже: „Не, науката няма нищо общо с вярата!“. Няма само посредствената изпълнителска наука. А има вдъхновената наука на творческия гений, която разчупва нормата на достигнатото и ползва научния метод единствено като валидизация на вече преживяното в собствената душевност с помощта на въодушевената вяра, разкриваща нови хоризонти на познанието. Едно високо познание винаги идва от себепознание. Вярата се отнася към познанието така, както религията към науката. А науката без религията се превръща в блато, откъснато от източника на реката на живота.

 „Обратното на любовта не е омразата, а властта!“

Има и власт, идваща от сърцато и пълно с човещина поемане на отговорност, с пълното съзнание, че „Тежка е Иванко, царската корона!“, че властта е грижа и проявена любов към творческата реализация на доброто в дадената система, общност и колектив. Има лидери, родени да бъдат такива, с безкористни сърца и светли умове!

В съвременния свят обаче, стремежът към социална власт като правило се подлежи от властова невроза. Дълбоко потиснати страхове от слабост, безпомощност, беззащитност, провал, дълбока неувереност и пределно ниска самооценка, един мъничък треперещ и непознаващ величието си аз. А над него, невротичен стремеж към власт, пари, контрол, целящ компенсация на страховете. Описваното е по-мекият и добър вариант. А по-тежкият, е властовата психопатия, част от параноидното, социопатно (асоциално) и нарцистично личностово р-ва. При властовата невроза, страхът все пак по-лесно подлежи на осъзнаване и неутрализиране, а човекът обикновено има капацитет да осъзнае, че ако ще и с трилиони да разполага, щастието при следването на такава динамика, е мит.

Колко пари са нужни, за да се почувства човек задоволен? Съвсем малко повече.
Джон Рокфелер

При психопатията се случва нещо колкото интересно, толкова и буквално ужасно. Сянката, с нейния властов стремеж изяжда, завзема и смазва егото и морала, като така се превръща в център на съществото. Умишлено употребявам думата същество, тъй като при споменатите три психопатии се прекъсва връзката със Селфа, с цялостната личност, Аза. Такова двуного е ходеща черупка, откъсната от източника си. Биоробот, лишен от Човека, социална сенчеста личност без душа. Конкретният ум и груба емоционалност присъстват, но способността за обичане, оценяването на красотата, духовното възприятие на живота се превръщат в празни думи за такива ходещи сенки. Тъжното е, че не само при олигарсите и техните пионки в парламентите, но в съвремието при все повече и по-големи маси властовата психопатия е точно описващ ги факт. Но, мъдростта на живота винаги отсява зърното от плявата!

„Фанатизмът е признак на потиснато съмнение. Ако човек е наистина убеден в своята правота, той е абсолютно спокоен и може да обсъжда противоположната гледна точка без негодувание.“

                                                  Какво е фанатизмът?

Липса на постъпателно движение, разчитане на мъртвата буква, липса на развитие, жив труп, липса на връзка със себе си, вкопчване в правилата, законите и рамките; сляпо следване на авторитет вместо зачитането му, но със свободно мислене; отказ или невъзможност да се види и разбере друга гледна точка; тесногръда зависимост от парадигма, авторитет, рамки и установени коловози; тревожна невротична напрегнатост, постоянно състояние нащрек за отбраняване на идентификацията с авторитет и позиция, която замества автентичната връзка със собствената вътрешна цялостност; филтриране на информацията през собствения вътрешен фанатичен пристрастен познавателен филтър; скачане към заключения и свръхгенерализации, черно/ бяло инфантилно мислене от типа добро/ зло, приятел/ враг, мое/ чуждо, наши/ ваши, правилно/ неправилно...; дълбока вътрешна неувереност, компенсирана чрез вкопчването в дадена система, авторитет, правила, норми, парадигма...; обсесивно прилепване към „правилната” парадигма и компулсивното защитаващо неувереността на фанатика цитиране на източници и авторитети; липсата на свободно независимо творческо мислене от по-висш тип; свръхзачитане на авторитет, но не и на съдържанието на информацията; затруднено осъществяване на дълбинни аналогии между различни познавателни системи, гледни точки и позиции; агресивна нападателност към „чуждото” и „различното”, липса на емоционална толерантност и приемане на различията и противоположностите; дълбока емоционална травмираност, компенсирана чрез зависимостта от идеи, авторитети и позиция; нарцистични личностови характеристики; емоционална зависимост към авторитет и парадигма, система от знание, емоционална „отдаденост” на тази система, на когнитивно ниво проявяваща се в когнитивни изкривявания; кучешки защитен инстинкт за нападателна агресивна защита на господаря си – приетият его-идеал в лицето на авторитети и парадигма; тесногръдие; непознаване на себе си – вкопчване в спасителните сламки на норми, рамки, правила, познавателни системи, авторитетни фигури, робство на едно ригидно суперего, ригидни правила/ допускания; често искрена добронамереност в правотата на агресивната си защита на „правилната” гледна точка при получаване на перверзно удоволствие от нараняването, причинено на „друговерците”; силен съзнаван или не стремеж за приобщаване на инакомислещите към приетите убеждения; емоционално обгрижване на „своите” – приелите същата ценностна и познавателна система, но презрение, агресия или съжаление към различните; закостеняла когниция – липса на истинска независима от вече достигнатото творческа свобода в съжденията – липса на способност за творческо надграждане и пробив, на свобода в полета на съзнанието; съзнанието, тоест работната памет + вниманието е винаги до известна степен фанатично, ако е лишено от връзка с цялостната интегрална личност и способност за самосъзнание, метакогниция, полет над себе си, ако е лишено от гъвкавост в разбирането на себе си и другите, от „влизането в обувките”, разбиранията на другия; ригидно суперего, ригидни, лишени от възможност за развитие правила, норми и идеали; преследване, но никога достигане до идеала, поради невъзможността за смелото му независещо от вътрешни (суперего) и външни (авторитети)  фактори преоткриване и  свободно собствено преживяване; вкопчване в приетата „истина” и липса на намерение, желание и способност за реална промяна;

Познавателни изкривявания при фанатизма:  Всичко или нищо – мислене в крайни и абсолютни термини като винаги, никога, всеки, никой...; Фундаментална атрибутивна грешка - тенденцията грешките на „врага” да се обясняват с преувеличаване значението на личните качества на извършителя им, без да се вземат под внимание средовите фактори. Обратното, при обяснение на собствените (и на приетата от фанатика система от убеждения) грешки се преувеличават факторите на средата, а не се вземат под внимание личностовите качества; ТРЯБВА – ригидни правила по отношение на себе си, хората и ситуациите. Алберт Елис нарича това когнитивно изкривяване „Мастербация” – от господар и аналогията с мастурбация, тоест преживяването на авторитарна нарцистична властност и доминиране; Етикетиране – вид свръхгенерализация, при която специфични събития или поведения се причисляват към по-общи категории чрез етикетирането им; Ефект на изгодата – тенденцията да правим или вярваме в нещо защото много други хора (от приетата от фанатика познавателна система – научна, религиозна и пр.) вярват в него или го правят. Свързан е с груповото мислене и стадното поведение.; Сляпо петно – тенденцията да не се осъзнават, признават и компенсират собствените грешки в разсъжденията.; Защита на избора – тенденцията да се приемат собствените или приятелски избори за по-добри, отколкото те в действителност са.; Потвърждение – тенденцията да се търси информация или да се интерпретира информацията по начин, който потвърждава собствените ни предубеждения.; Вътрегрупово предпочитане – предпочитаното облагодетелстване на членовете на собствената група от фанатика;  Позоваване на авторитет – заключението е обявявано за вярно единствено защото принадлежи на авторитет;

„ ‎Визията ти ще се проясни, когато се вгледаш в сърцето си. Който гледа навън - сънува... Който се вглежда навътре, се пробужда.“

„Търсим мотивиран, комуникативен, амбициозен, добре функциониращ в екип, словоохотлив… биоробот.“ J . Какво друго може да бъде така описаният краен екстраверт? Съвременното общество действително стимулира и толерира екстраверсията и открито пренебрегва интроверсията. Обучаващите се в университетите психолози дори са учени как интроверсията предполага склонност към невротичност… Аз бих се съгласил с този факт, когато интровертът е поставен в контекста на общество, фиксирано в повърхността на водата, но невиждащо океана под нея. Интроверсията, когато е прекалена, наистина възпрепятства индивида в интеграцията на богатия му вътрешен живот в плитките социални илюзии, следвани от тълпата. Когато обаче е модерирана, тя е основа на една богата душевност, която чудесно се социализира, но има достъп до огромното поле на несъзнаваното. Западът толкова се е фиксирал в съзнанието, че дори науката му ползва единствено екстравертни, количествено измерими методи, напълно отричащи интроспекцията и неизмеримото качество. А същественото винаги е било невидимо не само за очите, но и за най-прецизната технология. Изтокът от друга страна винаги е разчитал на взирането в себе си, откъдето черпи мъдрост, обич, свобода, познания не технологични, но хуманно стойностни. Защото какво ползва и не служи ли само за разруха външната технология без вътрешната нравственост?

Изтокът ще каже: „Този свят е Майа, илюзия, сън – истината е отвътре!“. Западът се фокусира единствено върху видимата, пипнима сетивно реалност и практически маргинализира вътрешното познание. Дори религията на западния човек приема Бога като външен на човека. Човекът е безкрайно малък, а Бог безкрайно велик. Изтокът ще каже: „Ти си част от Бога, на дълбоко ниво си едно цяло с Него, искра от божият пламък си!“.

Както винаги, златната среда е верният отговор. Да, вътрешната реализация дава всичко, което може да се нарече истинно, човешко, заредено със смисъл, обич, свобода и мъдрост, с качество, неописуемо количествено с каквито и да е измерими телесни корелати. Ако обаче телата ни и физическият живот не бяха важни, бихме си били ангели в рая. Но сме тук, в това обусловено състояние на преходност и учене от нея, наречено физиологичен живот. Когато съумеем да въплътим красотата и мъдростта на небето на земята, да спуснем царството Божие до социалния си бит, тогава сме изпълнили условието на златната среда. Ако засега човечеството не успява да го направи глобално, нека ние не спираме да се опитваме да го приложим в собствения си психодуховен и психосоциален живот!

 „Тъжната истина е в това, че реалният живот е пълен с неумолимо действащи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със смъртта, щастието – с мъка, а доброто – със зло. И ние дори не може да бъдем сигурни в победата на едното над другото. Животът е поле на тази битка. Винаги е било така и така ще бъде. Ако не е – животът свършва. Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.“

Не виждам защо да е тъжна, но е истина. Опитът ми в житейската пътека ме навежда на извода, че противополюсите са в битка, когато животът е живян откъснат от принципите на Битието, Дхарма. Когато любовта, мъдростта, свободата на творчеството, наситена с вдъхновение присъстват, противоположностите не са в борба, а в любящо единение. Атомният разпад се превръща в ядрен синтез. Доброто престава да препоражда злото в отричането му, както злото отхвърля доброто, докато всъщност се нуждае от него, както сянката от светлината си. Доброто става по-меко и фино, по-истинско и зряло, когато прегърне противоположността си. А злото престава да е зло, а се преобразува в естествена градивна, витална енергия, подхранваща целостта. Мъжът люби жената, а тя го обича! А животът едва тогава истински започва, превърнал се от поле на битка, в изява на смисъла!


Орлин Баев