За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 28 февруари 2016 г.

Шаманска трансформация

Шаманска трансформация


 „Любовта не почива на основи. Тя е необятен океан, без начало и без край.“ Океан от спокойно, отпуснато блаженство, в което няма нужда да правиш каквото и да е, защото всичко вече е постигнато, сега. Да, тук и сега, в това чувство, да. Сякаш плаваш в океан от спокоен мир, капчица от всичкото, свързана с цялото. Колкото повече си позволяваш да си малък и слаб, толкова повече илюзията за аз изчезва в любящата, жива флуидност на наситеността с любещ смисъл. Там си и тук си, точката в кръга и кръга си. Нямаш край, тъй като нямаш начало. Не можеш да стигнеш, тъй като вече си там, точно там, което е тук. Именно тук, в това преливане на мислите ти в тези усещания, да. Оставиш ли ги да разтворят пяната на гордостта си, след малко или сега вече знаеш смисъла на това да бъдеш нищо, за да станеш всичко. Океан от флуидната сила на любовта – живей я, докато тя заживее през съзнанието, че никога не си бил ти, а тя си ти. Тогава няма ти, няма аз, има океански фини течения – силата на любовта. Трева си, облак си, земя си, огън си, него и нея си, то и те си. Просто си! Тук, там, сега, тогава, в едно преливащо се в смислена мъдрост битие, отвъд всичко познато на малката личност. Защото само когато отместиш себе си от пътя, стигаш там. Там знаеш, че нито една снежинка не пада, ако не е нужно да го стори. Няма нужда да се защитаваш – в центъра си на вълшебството, в което силата ти определя всяка събитийност. Доверие, идващо от фина мъдрост!

„Между правилното и погрешното има пространство. Там ще те срещна.“ В този процеп между определянето на това и онова, на светло и тъмно, отвъд притихналия ум, над себе си, където си Себе си, там знаеш, че няма друга истина, освен тази, която можеш да съзреш точно в това тук. Защото къде и кога очакваш да намериш любящата свобода, освен в това тук и сега, отвъд грешката и правилността?! Да бъдеш себе си – животът. Тогава не умираш, защото знаеш, че никога не си се раждал! Познавайки Себе си, си вярваш.

„Любовта рискува всичко и не иска нищо“. Само любовта носи смелост. Защото изгаря страха както огънят маслото. В любовта поемаш цялостна отговорност за пълния риск да скочиш отвъд себе си, където егото не знае, не може, не е. За да познаеш това, което знае, може и е – ти, неугасимият. Рискуваш да умреш за малките илюзии на желанията, да спреш света, спирайки ума. Така живееш през ядрото на вълшебника – ти. Заспивайки за ума, умът заспива заедно с тялото в това все по-дълбоко отпускане. Тогава знаеш, че докато спиш, си буден – за Себе си. Да, точно това различно съзнание, все по-навътре, точно така, още по-навътре и надолу по тази спирала към съзнанието на шамана – ти.

„Любовта е език, който не може да бъде говорен, нито чут.“ Там, в тази приказна земя на вълшебство говори любовта – без думи, без звук. Когато всички думи си отидат, остава езикът на любовта. Тих е този глас на безмълвието. Говори без думи и бива чуван без уши, с живата мъдрост на сърцето. Сърцето на шамана, познаващ себе си. Магията да живееш силно и истински! Тогава не илюзиите на света, а повелите на духа упътват ритъма на призванието ти да обичаш, гориш, светиш в живота и смъртта, която не съществува. Живот – тук, отвъд, тук, отвъд, във вечността!

„Любовта не е написана на книга, защото написаното може да се изтрие. Не е издълбана върху камък, защото камъкът може да се строши. Врязана е в сърцето и там ще остане вовеки.“ В това специално пространство, дълбоко във все по-наситената с магията на потенциала ти релаксация, чувстваш сърцето отвъд сърцето, нали? Онази сърцевина между тази и другата мисъл, надеждата и вярата, дълбоко в средоточието на любовта. Само там живееш. Когато сега пренесеш това преживяване във всяко чудо на всеки ежедневен миг от живота си, шаманът в теб вече познава силата си. Вярваш си!

Любовта каза: ти вече имаш собствени криле и аз не ще ти дам повече оперение.“ Чуваш ли тихия зов на любовта? Тя е сила, огън, воля. Защото любовта е любов само когато освобождава. Понякога е меко приемане, друг път е разрязващ с непреклонно намерение меч. Жена, но и мъж, смирена прегръдка, но и здраво себезаявяване – едновременно, слети в единството на екстаза, който само любовта носи. Екстазът да летиш на крилете на любящото вдъхновение, да яхнеш дракона на нагона, осмелил се с обич да заявиш господството си пред страха и страстта.

Любовта е благост. Но е и решителна смелост. „Любовта идва с нож, а не с плах въпрос, нито със страхове за доброто име.“ Да почувстваш свободата на волята, подхранвана от любящото ти, смело сърце. Има ли по-голямо щастие от това? Да трансформираш смазващата страст до вдъхновението на любящото, отсичащо с меча на волята себезаявяване. Не е любов любовта, която не освобождава. Любовта носи истината. А тя е свобода от зависимост. Защото да победиш зависимостта е задача, за решението на която си струва да възраснеш. Тогава знаеш – любовта носи светлината на мъдростта, но и силата на свободата, Воля! Свободна воля! Намерение, намерение, намерение! Търпеливо, постъпателно, последователно и постоянно поддържано намерение. Воля, воля, воля! Любоволя!

„Любовта е безстрашна посред море от страх, а лъвът е най-красив, когато търси храна.“  Както антилопата е храна за лъва, така и страхът, страстта и изкушението са храна за любовта. Имало едно време един лъв, който като мъничък някакси попаднал в овче стадо. Растял, мислейки се за овца. Научил се дори да пасе трева. Все му се струвала ужасно блудкава и безвкусна, но виждайки как овцете се наслаждават, си мислел, че в него нещо е накриво. Понякога към стадото се доближавал някой хищник и то вкупом се втурвало да бяга. Лъвът също. Веднъж обаче се заплеснал настрани и когато стадото хукнало, подгонено от огромно оранжево същество с великолепна грива, младият лъв останал извън него. Треперейки, се скрил в храсталаците. След малко дочул тихи стъпки. Притаил се, а сърцето му щяло да изскочи от страх. Чул глас:

-          Братко, от кого се криеш тук? Няма опасности, а овцете избягаха. Искаш ли да се групираме, да се вклиним в стадото и отклоним някоя заедно? – попитал могъщият хищник.
-          Мммоля ви, ннне ме изяждайте! – заекнал младият, приемащ се за овца лъв.
-          Да те ям ли? Та аз те моля за сътрудничество, защото не успявам сам да хвана дивеч!
-          Ама, аз съм просто една овца, вие ми се подигравате? Ако ще ме ядете, поне го направете с достойнство! – прошепнал, опитвайки се да надмогне страха младият лъв.  Опитният хищник се позачудил, досетил се какво се случва и влязъл в ролята на настойник на объркания младок.
-          Братко, ела с мен, искам да ти покажа нещо. – казал той и го завел до едно бистро езерце.
-          Погледни и ми кажи какво виждаш! - Лъвът със съзнание на овца погледнал във водата, от която много пъти бил пил. Но, досега винаги била размътвана от многото копитца на овцете, а и бил виждал само тях. Погледнал отражението си и се зачудил – каква странна овца съм аз… После пак погледнал във водата и до своето отражение, видял още едно, това на зрелия лъв. Нещо просветнало в съзнанието му. След като се посъвзел от учудването и все още преминаващия през него страх, успял да каже:
-          Но, аз съм като теб!  - така осъзнал същността, силата и способностите си. Пред него се открил цял един нов, лъвски свят. Погледнал събрата си и заедно изревали така, че гората притихнала.

Любовта е могъща. Ти си любовта! Тя е приемане. Но тя е и лъвският рев на себеотстояването на свободната воля! Не е нужно да се плашиш от страха, страстите и изкушенията. Те започват да се плашат от теб, когато осъзнаеш същностната си природа. Защото са храна за любовта – за теб! Когато така осъзнаеш, че само си се мислел за овца – жертва, докато всъщност си лъвът на любомъдрата воля, разбираш че тревожните страсти са само апетитна хапка за теб. Защото мъжките и женски качества на любовта с лекота трансформират въжделенията до част от себе си, ползват ги за гориво, храна за тялото на любовта! Страхове и изкушения има – такава е същността на земния свят и природа. Сега, когато познаваш лъвската същност на смелото си, любящо сърце, от безпомощна овца, се превръщаш в господар на живота си – лъв!


Така потънал в това магично състояние, не е нужно да знаеш дали си шаман, превърнал се в лъв, или лъв, осъзнаващ шаманската си сила, когато вече носиш в себе си духа на победителя! Огледай се наоколо и виж царските си владения – гори, поля, савани, реки, езера. Мисли, чувства, усещания, спомени, нагони – излъчи любовта си към всичко и се заяви. Чуй собствения си, могъщ рев. Любов, която води към свобода – да! Знам, че знаеш, че ти се иска да оставиш и тези остатъчни мисли да си отидат, за да се вживееш в Себе си – в лъва на цялостната си личност, в любящата си, мъдра свобода да живееш силния и творчески живот на шаман! А какво е да си шаман, ако не да си човек на себепознанието, на любовта, мъдростта и свободата на духа си! 
..................................................................................


Забележка: автор на текста в кавички е мистикът Руми

Орлин Баев

събота, 27 февруари 2016 г.

Добър стрес?!


Тревожността (стресът, страхът, паниката) вредни? Нищо подобно. Толкова е вярно, колкото е вярно, че кока кола с промотирания от нея дядо мраз има нещо общо с бъдни вечер... Оказва се, че не тревожността, а вярването, че е вредна, е което я прави такава. Когато човек е убеден в това от ноцебо ефекта (ятрогения), изпълнен с катастрофизирани вярвания, внушени от виждащи не по-далеч от носа си соматични механици (т.н. лекари) и сляпа наука, тогава кръвоносните съдове действително контрахират, а обикновеният адреналин бързо прераства в ужаса на кортизола.

Когато обаче човек приема, че е нормално, полезно и чудесно да изпитва тревожност, да я вижда като зареждаща го с енергия и даваща му нужното за мотивираното му и силно живеене налягане, тогава всичко се променя коренно. Тогава, дори и при силен стрес, кръвоносните съдове остават релаксирани. А в ендокринната секреция и невромедиацията стават просто чудеса. Адреналинът, вместо да тригерира производството на кортизол, с всичките му пагубни ефекти, тласка секрецията на окситоцин и допамин. Окситоцинът предпазва сърцето, а социалната му стойност се изразява в това, че човек започва да търси подкрепа, да я дава на свой ред, чувства се емпатийно свързан, част от един мащабен поток на любовта. Допаминът изпълва с чувството на вдъхновена мотивираност!

Решаваща е психичната настройка. Както винаги, виждаме, че психиката е царица в човешката система. Защото от нея зависят реакциите и на нервната, ендокринната, имунната, съдено - съдовата и т.н. биологични системи.

Стресът? Няма как без него. Липсва ли, няма и вдъхновение, няма растеж, учене, развитие... Когато човек се научи да обича, да приема с отворено сърце напрежението, живее истински - силно и красиво, с обич и човещина.




Колкото повече го надвиваш, по-силен става. Ако режеш главите, растат по две на мястото на една. Колкото повече го бориш, повече те загризва. Когато бягаш, все е зад теб и те изяжда ежесекундно!.Ако в ужас застинеш, те парализира до мозъка на костите ти...... Докато не се обърнеш и погледнеш дракона очи в очи - но вече със смирена, приятелска, прегръщаща обич! Само пред нея той кляка, усмирява се, подчинява ти се. Тогава можеш да го яхнеш и литнеш в потенциала си. Защото драконът на страха никога не ти е бил враг, а винаги е бил приятел, прикрит зад броня, огнен дъх и змейски зъби и нокти. Задачата на този огнедишащ змей горянин от самото начало е била една - да ти помогне в пътя на намиране на собствената цялост, на Себе си! Такова описание не е красиво редене на слова, а жива метафора за реално случваща се психодинамика, алхимичен и ендокринно - биохимичен процес при укротяване на страха!




Орлин Баев

Мъже и жени

 По-долу копирам фейсбук разговор, индуциран от тази статия: "Как жените убиват мъжествеността на своите мъже."

Аз: Силна статия! Стандартна ситуация - мъжът се прибира полумъртъв от 12-16 часа ежедневна работа. Жената иска да си говорят, да помогне с бебето, да измие чиниите, още приказки, още контрол и желание да го променя, опитомява, кастрира емоционално... Мъжът обаче, ако е мъж, няма кой знае какъв инстинкт или природно желание за отглеждане и занимаване с малко дете или дом, нито пък за говорене до безкрай. Искаш да поклюкарстваш? Намери си приятелки, общувай. За повечето мъже емоционалните разговори са истинско мъчение - такава е мъжката природа. В течение на хилядолетия и милиони години мъжът не е имал полза от дълбоката емоционалност - пречела му е в лова, в битките, във войните.

Искаш социален живот? Вземи детето и излез, за Бога! "Ама, студено е, ще се разболее!"... Да, ако още от бебе му скапваш имунната система с пренавличане и прекалено пазене, действително цял живот ще е болнаво. Ако родиш 3-4 деца, от което по-нормално положение няма, не би имала време да се тревожиш и престараваш. "А, ама тя държавата, парите...". Това е извинение, поставено над потиснат майчин нагон, кариеризъм, нездрав егоизъм. Понякога, когато видя момиче на двадесет, се шегувам: "Как са децата? С трето ли си бременна?". 'О. какви деца, нека да завърша висше, после докторат, после кариера. Може би към 35 ще се замисля за това..." Да де, но тогава не става... 

Разбира се, казаното не означава, че мъжът няма да помогне в грижите за децата или дома - разбира се, че да. Но не и постоянно. В кръвта му е да преследва дивеча или врага си. А в съвремието това е поредната бизнес цел или конкурент. 

При мъжа нещата са простички - он или оф, ставам и слушам мъжката си природа или не ставам и се поддавам на домашно кастриране. Защото или е расъл с майка без мъж или при доминираща майка и слаб баща. Нещата не са започнали отсега, а са следствие на верига от социална загуба на естествени полови различия и роли, жалка, опитваща се да направи от жената мъж еманципация, в един твърде объркан свят.

М: Мъжете мълчат, понеже не могат да се оправят с чувствата; жените не спират да говорят, понеже не могат де се оправят с мислите си.

Аз: Точно казано...

И: Малко ми е повърхностно това разсъждение. Има думичка разумност. Всичко е за израстване. Идва един момент, в който мъж не е нужен, освен като социална роля... Защото в природата на жената е да се справя... Не само заради себе си... Имаме висши и нисши чувства, висш и нисш ум... Изобщо... насоченост. Прилики, разлики... Индивидуално е.

Аз: По същия начин може да се каже: "За какво съпруга, като гаджета колкото искаш? В природата на мъжа е да оцелява. А има ли парички, всичко е наред до смъртта!" Само че това изказване е толкова наред, колкото и горното... Защото и двата пола имат естествена нужда един от друг, когато обаче жената е жена, а мъжът мъж.

М: Бащата, казват, е първата любов на дъщерята и първият идол на сина; майката, казват, е първата любов на сина и първият идол на дъщерята. Затова момчето подсъзнателно се ориентира към женски типажи като майка си, а момичето - към мъжки типажи като баща си (дори и на съзнателно ниво да се опитват да избегнат точно такива типажи). Извън това всичко е ненужно казуиране, за да се осмисли и/или преодолее този нарушен баланс в родителското семейство

Аз: А понякога, като бягство от собствените интроекти, избор на противоположен типаж.

М: На двойна писта е - съзнателно и целенасочено стремеж към избягване, а на финала - осъзнаване, че точно дежа вю-то вече е факт. Просто защото виждаш това, което искаш да видиш, а не което е - то е като онази крилата фраза, че романтичните филми развалят представата на жените за брака, а порнофилмите - представата на мъжете за секса. А всички знаят, че в живота не е като във филмите J Но въпреки това ..... не коригират представите си J

Г: Когато един мъж говори- има какво да каже, когато жена говори, тя просто иска да си поприказва J Не е лесно да си човек и тези уроци никой не ни преподава или лошо ни се преподават от близките и после цял живот се опитваме да се поправим...

Аз:  Поради социални и ценностни обърканости - да. За мен много по-нормални са страни като Индия и по-културните от арабските...

Й: Хайде ..хайде...ако беше толкова култивиран българският мъж,нямаше да се налага да го опитомяваме ...извиняааам се!???

Аз: Това разсъждение само прилича на такова, докато всъщност изразява свръхобобщенна проекция на собствени, субективни факти, несвързани със социалната реалност, която някои пробваме да обсъждаме.... Естествено, че има всякакви хора от единия или другия пол. Но жалката, по мъжки модел еманципация, е факт. Както и е факт, че тя една от причините за разрушаващата се семейна структура, липсата на раждаемост, кривите възпитателни модели и липси.

П: според тази статия (и явно си съгласен) то най-добре е било по време на първобитно-общинния строй grin emoticon съгласна съм, че има жени, дето държат мъжете си на каишка и това не е добре, но да отиваме в другата крайност и да се върнем хиляди години назад в еволюцията? come on! Хората и нивото на интелекта им отдавна е надраснало това да ходят да се правят на зверове (мъжете) и на ходещи възпроизводителни органи (жените), па да не говорим, че в момента човечеството е на плюс откъм количество и на минус откъм качество именно от много раждане без мислене ... ма тва е тотално друга тема.
отделно да се плюе еманципацията на жените в 21 век е малко нелепо и смешно.
жените и мъжете са заедно за да се балансират откъм енергия, ролята на жената е да омекоти групобостта на мъжа, а на мъжа е да подсилва и укрепва жената, не само да бълват деца и иначе всеки за себе си, дори при животните не е така.

Аз: Въобще не е друга, а е точно по темата, за което включване благодаря. Правиш илюзорна взаимовръзка в мисленето си. Казваш, връщане в еволюцията, което свързваш с мъжко озверяване и женска пасивна възпроизводителност. Ако бяха такива, каквито ги виждаш и представяш, би било връщане, да. Обаче, съвременният вариант на мъжa воин, се изразява в качества като смелост, висока мотивация, готовност за посрещане на провала, загубата, непознатото, риска, дори смъртта. Сега, защо има дефицит на тези качества в доста съвременни мъже, се загатва в статията, под която коментираме, както и в моя коментар. За жените, ходещи възпроизводителни органи - както мъжествеността няма общо с озверяването, така и свещено майчинските качества, едно цяло с женствеността, нямат общо с виждането, което споделяш. Защото женственото майчинство е приемане, обгръщане и трансформиране, мека сила, преобразуваща с любовта си и смирението си (смирение, не примирение). А че е нормално една жена да роди поне три деца, си е популационен факт, добре наблюдаван в демографската катастрофа в страната, в която живеем. Не ме ползва това, че някъде някои жени раждали, когато българките наоколо ми масово не го правят, Ако тук някой каже, че в този процес участват двама, с това съм съгласен -колкото женският, толкова и мъжкият егоизъм, рационализирани в какви ли не извинения, поравно имат роля в яловата кастрация на българина.

П:  ами, аз понеже съм над-националното, предпочитам да имам едно дете но да е отгледано и възпитано като хората, а не просто да имам бройка, в идеята на единия български ген, който няма да има значение, ако родя и отгледам простаци, поради липса на време, докато търча да изкарвам стотинки в тая държава, в която все пак съм решила да остана, вместо да избягам на запад. Ама както и да, явно минава за "извинение". другото е, че планетата издъхва от товара на човечеството и едва ли ги дели на българи и други...просто сме много.
иначе за другите ти красиви описания съм съгласна, но тотално не виждам връзка между тях (отношенията мъж-жена, в които съм дълбоко увлечена и изследвам любителски) и възпроизводството.

Аз: Да си глобалист и гражданин на Вселената никак не изключва здравото родолюбие. То е като да си част от черния дроб, малка клетчица, която си върши специфичната за нея дейност, но в същото време осъзнава, че е част от глобалното цяло на много по-голям от нея организъм.
Отново скачаш към заключения, като в самото мислене няма каквато и да е връзка с изводите, които правиш. Казваш, че безумието на отглеждането на едно дете, е свързано с качеството на възпитанието му положително, както и излагаш финансовифактори в подкрепа на заключението си. Това, което психолозите наблюдаваме обаче е, че корелацията едно дете-възпитанието му, е по-скоро негативна. Защото свръхгрижите, свръхочакванията, свръхпротекцията, липсата на залагане на колективен дух, споделяне и съпричастност, са стабилна основа за също толкова стабилни и дълбоки характерови деформации. Парите не са фактор, даващ здрава основа за решението за раждане на едно дете. Не, егоизъм е, приписан изместено и извинен в решението за създаване само на едно дете. Защото когато децата са читави, няма нужда да чакат на родителите си до 40 години. А самият факт на еднодетие вече силно подпомага (не я обуславя, разбира се, но способства) липсата на такава читавост.
Не виждаш връзката между естествената женственост и естествената мъжественост в междуполовите взаимоотношения? Интересно...

П: е, в известен смисъл, ако и двамата са ОК с такъв тип общуване, ще бъде хармонично, да  (за тях конкретно) но не и развитие в еволюционен план.

Аз: Кое за теб е еволюционно хармонично в междуполовите взаимоотношения? Не изразяваш позиция, докато отхвърляш такава, идваща от закономерности не само еволюционни, но и извечни.

П: хармонично е да комуникират чувствата си взаимно, а не да се заключват в рамките на "аз правя така защото съм мъж" а пък ти прави еди-как-си защото си жена" има биологично-обусловени закономерности в нашето общуване, но за мен те са там за да се надраснат, не за да се спазват.

Аз: Какво наричаш взаимно комуникиране на чувствата, при положение, че надявам се, отчиташ заложеностите в милионите години еволюция?

П:  е какво мога да имам предвид под взаимно комуникиране на чувствата? Все пак сме от един вид и говорим един език и ти предполагам виждаш, че мъжете и жените са се поизравнили в различията си. Разлики има, но ако има желание за разбиране и свързване има и начин. Останалото е съвместно съжителство със странични ефекти.

Аз: Нищо не казваш, но потвърждаваш неразбирането на въпросните естествени полови, а оттам и психични различия.

П: Аз пък разбирам, че ти избираш да си роб на тия естествени различия, (които между другото са вършили добра работа в каменната ера) а не да ги разбереш и контролираш. На жените не им е било никак лесно да си променят мисленето, но доста от тях са го направили, и то при наличие на съпротива от мъжете и от други жени. никой не е казал, че е лесно.

Аз:  В каква посока са се променили, освен в загуба на женствеността си, бъркайки свободата с мъжкаранството? Да, половите различия продължават да се изравняват, което отнема магнита на живота, движещ динамото на развитието. А се изравняват именно поради възпитанието на децата от майки - мъжкарани. В статията авторката ясно споделя житейски факт. Жената харесва мъжествен мъж. Когато заживее с него, всячески опитва да го опитомява. Ако мъжът, поради факта, че е расъл при подобна майка, който факт го е привлякъл към подобна съпруга, се поддаде, става безинтересен. Ако ли не, бива обявяван за гадно копеле. И в двата случая семейството най-често се разпада. Не казвам, че мъжкият пол няма кривотийки, но казвам, че в светлината на дискутираното, именно от отстояване на губещата се мъжественост има нужда мъжът, както и от отстояване на жената, но чрез качествата на женствеността - за да има и здрави семейства и добро междуполово общуване, надхвърлящо секса и повърхностното срещане на нагони.

П: е пак жената е виновна, естествено - и съпругата и майката. Няма да е интересно, ако не сме виновни ние.

Аз: Къде виждаш вина, освен изразена от теб самата?! Изразявам причини и последствия. Жената реагира мъжкарански в опит за реабилитация на хилядолетия потискане. разбираемо е и никой нормален човек не ѝ отнема това право. Казвам само,че в опитите на жената за свобода по мъжки модел, тя губи себе си, губи жената в себе си, което предпоставя загубата на половите различия. Защото амазонката не търпи мъж, тъй като самата е мъж в женско тяло.

П: Ами това е бил едиствения начин. живеем в мъжки свят и единствения начин за някакво равноправие, който жените са намерили е по правилата на мъжката игра. Трябва преобразуване на модела като цяло, но това ще отнеме още неколкостотин години.

Аз: Може да е бил временно начин, но виждаме, че такъв начин способства загубата на самата същност, която уж цели да реабилитира. А като следствие на това, като скачени съдове, отнема мъжествеността в мъжа, възпитаван от такава жена, за да може в последствие съпругата му да бъде недоволна от липсата ѝ, докато бракът се разпада като социална институция. Не че само той е начинът, разбира се, но отвъд него, говоря за война в името на мира или за копулация в името на девствеността...

П: А мъжете как се включват във, подчертавам, намирането на нов модел, освен в намирането на причини в другия пол или носталгия по стари модели на поведение?

Аз: Колкото жените, толкова и мъжете... Но, как би трябвало да се включват или как го правят тези, които го правят и сега, е въпросът по-скоро. Като работят по истинната си мъжественост, по силата на духа си, проявена в джентълменство и решителност, уважение и социална стабилност, които могат да дадат на жените си, с които да бъдат пример и на децата си.
Принципно външните мъж и жена имат вътрешна контрасексуална противоположност. Хармоничното отношение е силен външно и мъжествен мъж, с дълбока и зряла вътрешна анима, както и женствена и мека отвън жена, но със силен и зрял отвътре анимус. Сега положението е с краката нагоре и главата надолу, преобърнато е. Затова, когато жената си позволи да се отстоява в света чрез женствеността си, а мъжът да бъде мъжествен в социално емоционален план, само тогава и отвътре могат да бъдат щастливи. Когато жената е възпитавана от силен баща, вътре в нея живее силен мъжки образ и доверие в себе си. Когато мъжът е възпитаван от женствена и блага, обичаща по женски майка, вътре в него живее съответната дълбока душевност.

П: това звучи много хубаво и на място, само не знам как тръгна от заключението, че пак жената нещо е прецакала мъжа, неволно или нарочно и пак мъжа е сложен в позицията на прецакания от другарче, което е доста пасивна позиция… И като цяло, вместо да се търси решение, се търси причината в тоя или оня.

Аз: Явно ти тръгваш от това заключение, изразявайки без да съзнаваш нещо свое. Аз дори изразих причината, стояща зад съвременната псевдо еманципация - дългогодишното мъжко потисничество, на което такава амазонско гнойна еманципация се явява следствие.
Търсенето на решение не изключва, а включва в себе си намирането на причината. Иначе се работи на сляпо, плитко и неефективно. А да търсиш и намериш причините, не означава да обвиняваш, а да свържеш познавателни точки, от които да се поучиш как именно да промениш мислене, чувства и действия сега, в настоящето!

П: Е да ама статията е написана за причината в жените, а не в потисничеството на мъжете. да беше постнал/коментирал нещо в тая насока, барем като коментар към статията... така излиза, че вси причини само в жените.

Аз: Такава е насоката на статията. Изцяло е добронамерена и насочваща към едно качествено общуване. Авторката е рускиня и с увереност мога да кажа, че обобщено говорейки, българската жена много може да научи от руската за общуването с мъжете!

М: Бих прочела и психологично разкриване за отнемането на женствеността. За никого не е тайна, че живота в България го изнасят жените до като мъжете разцъкват в кръчмата или говорят на телевизора.

Аз: Има го отнемането на женствеността. Прави се от самата жена в справедливите ѝ опити за права, но по мъжки модел.

В: Mдааа, поредният теоретичен опит за оправдание на мъжа и порицание на жената L

Аз: Поредното незачитащо реалността на добронамереността, но проектиращо изкривяванията си изказване. Не виждам оправдание, а още по-малко порицаване, но изказване на базисни заложености и в двата пола, уважението на които гарантира качествено общуване.

В: Съжалявам, че сте го приели по този начин - твърде лично. Но определено подобна гледна точка нито е нова, нито е оригинална. Още повече написана от мъж. Все едно, жена да седне и да напише подобна статия за това, че днешните мъже са лигльовци и слабаци, защото бащите им не са били на мястото си в детството им и са позволили на майките им да ги деформират - при това ще бъде формално вярно. Подобни разсъждения и в двете посоки са повърхностни и елементарни. Но както виждам, в случая не се търси задълбочаване на всички причини довели до днешното положение на "ощетено поколение", а има опит за налагане на гледна точка изказана от мъж, порицаваща жените и оневиняваща мъжете - с една дума, отново противопоставяне на половете по един деструктивен начин. И разбира се, който не е съгласен с така изказаната гледна точка и мъжка позиция, изказването му се обявява за "незачитащо реалността и добронамереността, проектиращо изкривявания" и прочее. Нищо ново под слънцето.

Аз: Говориш изцяло през субективността си, В. Авторът на статията е жена, не мъж. Ако за теб разсъжденията са елементарни, нека така да е. Но че са верни, такива са. Ако прочетеш както статията, така и всичките ми коментари в дискусията, едва ли ще видиш противопоставяне, още по-малко деструктивно. Споделям и някои размисли относно евентуалните причини. Това, че съм мъж, освен че явно пречи на нещо, което пренасяш от собственото си отношение, никак не променя обективността ми. наистина липсва каквото и да е обвинение, освен във виждането ти за такова - не е от мен. Под слънцето определено има много ново. Жени - мъже и мъже - жени... И ако и това не е ново, то размерите на тази неновост в съвремието са поразителни. А това полово объркване масово вреди, руши семейства, пречи на създаването на деца и още повече на здравото им възпитание.

Включване от мъж: Такива са си жените, досадници и използвачки на мъжете си! Статията е много вярна!

Аз:  Не, това пък е подобно на някои от горните преувеличение, но от мъжка страна. Скачени съдове сме. Опитвам се да насоча към решението!

Същият мъж: За жените е характерно да бърборят много и с това изморяват неимоверно мъжете, а също да клюкарят, да плетат интриги, да се изкарват жертви с цел да придобият нещо, просто са манипулативни. Най-големите проблеми във фирмите се създават от жените, работят подмолно.

Аз: Интригантството отпада, когато присъства меката любов, идваща от женствеността. А при мъжа - когато мъжествеността е силна, отпада насилието, защото присъства силен дух и дълбока самоувереност!

Р:  Съгласна съм с всичко, но... да родиш дете на 20 или някъде там - това означава да си срещнал Човека още тогава, а малко хора имат този късмет... Ако само биологическият часовник определяше нещата щеше да е много по-просто ;)

П: Не само да си го срещнал, но и двамата да сте станали достатъчно социално и духовно зрели, че да знаете как искате да си възпитате детето.

Аз: П., Р. - ако логиката е да пораснеш вътрешно, за да си готов за качествено родителстване, би трябвало да създаваме деца евентуално след 1000-та си година. За срещането - по-скоро е културално обусловено. Бракът е социална институция. Свързан е с уважение, взаимни задължения, съпричастност. Те се учат в качествени семейства, каквито има все по-рядко в съвремието ни. Как човекът да срещне някого, когато вътрешно не е срещнал Себе си?!

Т (жена): Лелеее, неее, ти ли си го писал това, не вярвам?!

Аз: Леле, нелеле, това е. Жени подобия на жени, но мъжкарани. Мъже, подобия на мъже, но женчовци. Има си естествени полярности в този свят и когато са размити, деградацията е видна.

Т: Ама... ти обичаш задушевни дълбоки разговори!

Аз:  Наистина ги обичам, да! Но си имам и мъжка част и много агресия, която постоянно сублимирам... Психолог съм, това ми е работата.

Т: Аз се лашкам между агресивни разговори (в смисъла на директност и безцеремонност) и свенливост в действията, тоест ни риба, ни рак, садо - мазо. Иска ми се да можехме да се разбираме с думи за действията си. Искам това, не искам това, добре, правим го, не го правим.

Аз: Хубаво е мъжът да се учи на това, съгласен съм. Но му е трудно - еволюционно обусловено е. А жената често не разбира и проектирайки собственото си светоусещане в мъжа, започва да го обвинява, че не я разбира, не я усеща, не се съобразява с нея. Ако мъжът няма такава лекситимия (способност за наблюдение и вербализиране на чувствата), то женският подход към него е ... по женски. Познаваш жени, по които мъжете/ съпругът им е луд по тях, нали?! Защото с памук могат да му извадят душичката, той да е доволен и още да си иска и лудо да обича такава жена. При това не говоря за грозна манипулация, а за естествено, особено при женствената жена умение за привличане, съблазняване, общуване!

Т: Не. Отказвам! Но пак се преплитат интерферентно едни и същи теми. Искам искрен и директен човек до себе си, човек, който е наясно с чувствата си, може да ги назове, да ги трансформира и да ги съобщи.

Аз: Ами, намери си психолог или приеми фактите. JЗащото мъжът може да е искрен и директен, но да си няма представа "тази сега какво и щукна, че пак се нацупи и мрънка, нали всичко беше наред допреди секунда?"...

Т: Но именно затова живеем в такъв пъстър свят, за да можем да достигнем до собствените си предпочитания, характерни за нас и само за нас и да позволим животът да ги осъществи. Тоест моят директен и смел мъж е там, както и твоята съблазнителна, деликатна жена. И контрастът е нещо, за което трябва да сме благодарни, той е онова, което създава реалността на тези предпочитания, ние само трябва да сме в крак с нея. Благодаря!

Аз:  Е, това са именно мъжки качества - директност и експлозивна пробивност.

Т:  Може всички да имаме каквото искаме, стига да сме наясно с него и да не излъчваме смесена вибрация по въпроса.

Аз: Да, получаваш това, което е в теб синхронично. Ако външно си жена в пълния смисъл на думата, в себе си имаш силен, директен и смел анимус. Тогава получаваш такъв мъж! Ако обаче жената външно е по-мъжествена, обратно пропорционално, мъжкият образ вътре в нея е слаб. Съответно привлича такива мъже…

Т: Съвсем наскоро един човек ми каза, че мога спокойно да спя с него, ако се държа като жена, а не като дете. Което знаеше буквално: Искам да ме съблазниш, да ме предразположиш, ти да си агресивната страна. И аз бях: Well, fuck you, you need to man up!
Така че... той ще си намери съблазнителката и аз ще си намеря силния мъж. То това може и да съвпадне, ама именно ако хората СИ ГОВОРЯТ директно. Писнало ми е от този фалшив баланс между "Правя се на недостъпна, но и предразполагам и съблазнявам", аз не съм проститутка, аз съм човешко същество, което може да съобщава ясно какво иска и не иска.


Аз: Това е или зряла, или мъжка позиция. Друг е въпросът, че на по-високо ниво сме повече от или само мъж или само жена. Когато човек работи върху себе си, се случва нещо като, метафорично изразено, вътрешен брак. Шива прегръща шакти. Духовният ученик е андрогин по качествата си, тоест съчетава и двете във вътрешна цялостност.








Готвената храна, осигурила еволюционен скок в интелигентността на човека



Не мога да кажа, че информацията от видеото ме потресе, защото реакцията ми бе надемоционална, чисто когнитивна. Но ме изуми. Дълги години имам насадено от ню - ейдж халтурата едно почитание към суровоядството. И красива вина, че видите ли, еди си кой си, си папка суровото жито, грах, ядки, зеленчуции плодчета и това му стига, а аз грешния, като пробвам суровоядство и не само, че се подувам буквално като всяко суровоядящо растителност животно, но и ми е безвкусно до отвращение. Хвала на съвременната наука!

Правя аналогия - двадесет и пет години ползвах някои типове дишания, които си мислех, че успокояват (парасимпатикус) и привеждат мозъка в тета честота. Само една сесия невро фийдбек ми показа, че всъщност активират симпатикуса и пораждат гама вълни - тези над бета, типични за свръхфокусираното мислене. Следвайки тази аналогия, също толкова време лелеях мечти как един ден ще победя тленната си природа и ще успея да зобам само суров грах, боб, картофи, сурова леща, плодчета и корени. Научните заключения обаче водят до факта, че тялото и подсъзнанието ми си е знаело твърде добре работата.

Какво се оказва:

- Човешкият мозък наистина е различен от този на останалите видове. Освен, че има повече неврони, те са константно и компактно малки, което позволява в рамките на някакъв си килограм и нещо, да се вместят около 86 милиарда единици, 16 милиарда от които неокортекс. 

- Приматите, които имат приблизително обемни мозъци, със сравнително голям брой неврони (по-малко от човешките), за да задоволяват огромния енергиен иск на тези неврони със сурова храна, отделят около девет часа на ден за дъвчене на растителност. При това, за да нарасне мозъкът и когнитивните им способности, е нужно приемът на храна да стане още по-продължителен, което е неефективно както от гледна точка оцеляване, така и поради липсата на време за ползване на евентуалния повишен капацитет за нещо друго. 

- Наблюдава се обратна пропорционалност - по-голямо тяло, по-малък мозък. Защото по-голямото тяло изисква енергия, мозъкът също, съответно природата насочва усилията си или към едното, или към другото. Тук, вероятно изцяло не на място, в развинтеното ми въображение изниква образът на фитнес маниак... Сигурно бъркам... ;)

- Човешкият мозък е само 2% от телесната маса, но черпи 25% от целия енергиен/ калориен ресурс. Честно казано, струва си инвестицията!

Как обаче успяваме, при положение, че се храним веднъж-три пъти на ден, при това общо около час, да захраним толкова изискващия енергия мозък? Отговорът, както всяка друга гениалност, е семпъл. ГОТВЕНАТА ХРАНА! Да, термично обработената храна. Защото предварителната подготовка позволява част от процеса да бъде извършен извън тялото, калориите стават много повече на много по-малък хранителен обем. Тоест, при по-малко натоварване на телесните системи, невроните получават много повече глюкоза. А това позволява захранването на най-изискващия всред земните видове мозъчен процесор, както и поддържането на адекватно тяло. Енергията стига и за двете. Дотук с пожелателното мислене и тоновете литература за суровоядството като крайна цел на хранителните человечески навици и способности!

Естествено, витамините, ензимите, слънчевата енергия, прана и живот си ги набавяме с известно количество салатки,  слънчогледство, дишане, молитва, медитация, дисциплиниран и нравствен живот - нормално е! Да не забравяме,че храната е средство, а не цел и се храним, за да живеем, а не обратното. Но нека и ни е вкусно все пак :) ! 

Оказва се, че готвената храна е направила много за човешкото развитие. Дали винаги ще разчитаме само на нея? Едва ли. Някои дори не се хранят, а са се научили да преработват слънчева енергия. Други дори и това не правят, а разчитат само на медитацията си. Има нива. Във всеки случай, зобането или не на една или друга маруля или тортичка не може да бъде самоцелно заемащо голяма част от вниманието на интелигентния човек, ако не искаме да се върнем към горилите, папкащи (както нечие мислене е свръхокупирано натрапливо с тази тема много часове ежедневно) по девет часа на ден. И ако суровата храна и фотосинтезата са цел на човека, то кравата и фикусът вече са ги постигнали.

Здравословен живот? Наблюденията ми показват, че именно най-здравословно хранещите се, спортуващи като машини и твърде наложено позитивно мислещи люде, най-нещастно живеят. Сега, не че е нужно да си ръсим тежки метали и да се тъпчем с отрови, но самата фиксация в непременно здравословното живеене и хранене (орторексия),вече говори за страх от другото. Твърде здравословната и сурова храна обаче е така безвкусна, че ако тя беше критерий за здраве физическо и психическо, кравата би била просветлена. Яденето ѝ на всяка цена, въпреки сигналите от тялото физическо и емоционално, често носи такъв емоционален дисбаланс, че всякакви ползи се губят. Да, супер е да спортуваме, но с мотивация, идваща от вдъхновение, защото ни зарежда и кара да се чувстваме добре, не и за суета и добър вид... Защото никой не се е измъкнал жив от този физически живот!smile emoticonНе че има смърт... Но докато сме в тези тела, нека живеем не от страх, а от обич!

Орлин Баев


събота, 20 февруари 2016 г.

Дворецът на любящата самоувереност

 Дворецът на любящата самоувереност

„В мълчанието има красноречие. Спри да тъчеш и виж как шарката се усъвършенства“. Спри да искаш самоувереността, за да осъзнаеш, че в тишината изворът ѝ вече е в теб. А той е любовта, от която произлизат вярата и надеждата. Вярата в Себе си, идваща от живата вода на любовта. Да се обичаш означава да позволиш на егото смирено да притихне. Тогава тази автентична любовяра залива дните ти. 

Да оставиш ума да притихне, докато тялото с всяко издишване отпуска и най-малкото мускулче или да наблюдаваш пренасянето на това релаксирано усещане там, където напрежението отпада само по себе си, разтворило се в доверието в безкрая. Остави тялото неподвижно като планина, така както умът все повече заприличва на планина – спокоен, могъщ в самоуверената енергия, преливаща отвътре.

 „Аз искам самоувереност!“, твърди някой. Махни „аз“, позволи си да не искаш – тогава остава самоувереността. Когато оставиш искането да си отиде, разтворено в смирената тишина, тогава нямаш жалка, компенсираща страхове уж самоувереност, защото ти си самата самоувереност! Да имаш или да бъдеш? Имането е его позиция, Майа, илюзия. Биването, да бъдеш, си ти, Същността.

„В скотобойната на любовта биват умъртвявани само най-читавите, не слабите или недъгавите. Не бягай от това умиране. Който не е убит от любовта, е мъртва плът!“. Оставяйки егото да изчезне сега в тишината на безмълвието, ти се струва, че умираш в нищото, докато всъщност се раждаш във всичкото на Духа си. За да живееш, е нужно да умреш, казват мъдрите. Тогава не обичаш, защото няма кой да го прави. Ставаш любовта. Не ти като личност обичаш, а ти си любовта, която преминава през руслото на смиреното его. А тя е светла, мъдра, истинна – освобождава те за същностната ти природа. Само тогава истински си вярваш, с вяра резонираща с неподправената автентичност на гения ти!

„Бъди пияница в любовта, защото любовта е единственото, което съществува.“ Има ли смисъл да бягаш от празнината в душата си чрез вино, когато можеш да се опиеш с виното на любовта?! Да се отпуснеш толкова, че тялото да изчезне. Да смириш ума си така, че да остане тих и свободен. Тогава знаеш, че никога не си бил друго, освен красотата, силата, вярата и мъдростта на любовта. Постоянно си влюбен – тихо и омайно е виното на любовта. Понякога е смирена възхита, а друг път – самоуверено себезаявяване и здрава твърдост. Да, любовта има женска и мъжка страна - знаеш това, нали?!

Отначало ти медитираш. После медитацията медитира теб. Потокът на любящата самоувереност!

„В сълзите намирай стаения смях. Търси съкровища сред развалините.“ Да, понякога, за да съградиш двореца на самоуверената си обич, е нужно да се радваш на повалянето на плевнята на комплексите си от бурята на промяната. Ако не можеш да губиш, нима можеш и да печелиш? Знам, че дълбоко в сърцето си познаваш синхроничната неслучайност на всяко вътрешно или външно случване в живота ти – винаги най-подходящо за теб в точния момент, така че да осъзнаеш, че замъкът на любовта винаги е бил там, в земите на автентичната ти самоувереност! За да стигнеш до него, е необходимо да намериш вратата на приемането. За да я видиш, можеш или да се отпуснеш в доверието, или да смириш егото си до спокойно преклонение пред духа ти. Тогава, с очите на сърцето си виждаш вратата, водеща те към замъка на любящата самоувереност. Тази врата е специална – тясна е като процеп и е голяма колкото грахова шушулка… Само когато си позволиш да стопиш гордостта си и станеш малък, смирено малък, само когато приемеш страховете си от провал и слабост, можеш да се промъкнеш през нея. Тесен и нагорен е пътят към любовта – но само той е истински светъл и водещ до мощта на диамантената ти, ваджра самоувереност! 

Страховете, пазачи на прага, се зъбят, превръщат се в най-страшните чудовища от кошмарите ти. Но, не бой се, страннико, пристъпи смело напред. Тогава силата на любовта ти ги превръща в малките, сладки палета на невинността ти и пухкавите котенца на самоприемането ти. Ето, можеш да пристъпиш. Да, ето го чудния, кристален дворец на любящата ти смелост.

Заобиколен е от вълшебните планини и магичните поля на възможностите на потенциала ти. Странно – земният ти живот прозира под чародейния. Сега, във всеки миг и навсякъде съзираш неразкритите потенциали на богати възможности, видими през присъствието на духа ти!

В двореца на любящата си самоувереност си! Никога не е бил другаде, а точно тук и сега, в смелостта на любящото ти сърце. Красиво е да живееш силно, познавайки призванието и мисията си в училището на земния живот!

Автор: Орлин Баев

В кавички: думи на мистика  Руми 

събота, 13 февруари 2016 г.

Мтел ли е Ментел или Ментел е Мтел?!

 До скоро телефонът ми се водеше на името на съпругата, за да не се занимавам с плащане... Наскоро го прехвърлихме на мое име. Оказа се, че някаква стара сметка от преди прехвърлянето не е платена и мтел ми дръпна жицата... Два дни нямах шанс нито за входящи, нито за изходящи обаждания, за пращане на смс-и, поради 30-на неплатени лева... През това време майка ми беше приета за операция, а аз нямах начин за връзка с нея, а работният ми процес беше грубо нарушен, тъй като нямах възможност да отговарям на обаждания, нито дори да получа такива, нито да отговарям на смс-и. Тъй като през нета не се получи, трябваше да замъкна тялото си физически до мтел офис, за да платя. Не знам доколко такова поведение е нормално. Все едно някой мой пациент да забрави да си плати, а аз поради това да спра да го приемам. Всъщност често се случва човекът да забрави, но поради създадената естествена топлота във взаимоотношенията и работата през човечността, поради фокуса в създаването на дълбоко доверие и сърдечност, не и в парите. Аз дори не забелязвам, а самият човек се връща след малко и хлопа сконфузено на вратата, като се досети. А се връща защото е доволен от работата ми! Ако не е, аз самият държа да не ми плаща - нещо, което за десет години практика ми се е случило два пъти и то поради нежелание от моя страна да се превърна в част от невротичния конфликт и вторична печалба, силно желаеща поддържане на неврозата, вместо да бъда част от решението им, както държа да бъде... Не е въпросът в хартиите или в социално - икономическия символ на възможности, който те представляват. Въпросът опира до това, дали правиш нещо в полза на Човека в себе си, а оттам за Човека, на когото предоставяш дадена услуга, или вършиш дейността си воден от безчовечно, алчно печалбарство. Сега, може да съм получил някакъв автоматичен смс, но знаейки, че съм си платил, да не съм му обърнал внимание на фона на пясъчните зрънца от многото други смс-и... А и в контекста на натрапваните без никой да ме пита реклами от самия ментел. Дори политиката на фирмата да е формално такава, формите са за това, за да се променят и в една качествена компания би трябвало да служат на добруването на клиента. Добруване, което именно осигурява добрият икономически ръст и просперитет на всеки от предоставящите услугата. Да кажем, че по някаква мъртва, безчовечна буква, служеща на някой бездушен печалбар, макар и подсигурена юридически, фирмата да има формално основание да спре телефона ми... Къде остава обаче личното, фокусирано в клиента и обслужващо го отношение? Къде е личното обаждане, наситено с уважение и човечно общуване? Къде е любезното, осъществено от добър служител запитване от рода на "Здравейте, сгрешили сме, че при смяната на абоната към номера не сме ви уведомили за старо плащане, за което съжаляваме. Лоялен клиент сте ни и предоставяме на вас да изберете дали да го погасите или не. Благодарим ви за дългогодишното ползване на услугите ни от все сърце, искаме да ви поканим на парти за лоялни клиенти... " smile emoticonПишейки това, чак ми досмешава на фона на алчно накъртващата като преситена с аспартам и е-та, прогнила реалност на ментел... Но защо не обаждане от мил и любезен глас като това: "Здравейте, много ви молим да ни извините, но политиката на фирмата ни е такава, че при просрочен дълг, ни се налага да спрем изходящите и входящи обаждания. Отново съжаляваме и се извиняваме, че при смяната на абоната сме пропуснали да ви уведомим за това. Тъй като клиентите за нас са най-важни и работим за вас, разбира се, че с удоволствие ще се съобразим с плановете ви. Просто се обаждаме, за да уговорим срок, в който да осъществите плащането си. (следва въпросното договаряне на времеви параметри...). С много уважение и благоданост за лоялността ви, пожелаваме ви един прекрасен ден!..." Но не! Автоматичен смс, губещ се сред десетките други, които получавам всеки ден. Гадка смрад и процеждащо се зловоние... 

Човешко и персонализирано, насочено към конкретния клиент и нуждите му отношение? Не - вместо това, автоматизирано печалбарство. А в това време майка ми, живееща на 500 км., има нужда от подкрепата ми преди влизане в тежка операция. Ще каже някой - какво толкова, не си си платил, резнали са те... Не е точно така. Първо, случаят не е типичен. Става дума за предходен абонат, воден на същия номер, а не за мен самия. Второ, текущите сметки след прехвърлянето, случило се преди месеци, са редовно плащани. Това, че предният абонат е жена ми, в случая е неглижируем факт. Можеше да е бай Иван от село Долно Нанагорнище, който е решил да ми предостави номера си. Ако е имало неплатена сметка от предходния абонат, защо не съм бил уведомен при прехвърлянето, за да се издължа? Защо след месеци ползване и редовно плащане мтел се сеща, че има някаква стара сметка? Не това е гадкото, а безпардонността на спирането на ползването на услугата. Аз бих се радвал примерно едно любезно и красиво гласче, с доброта и мекота да се свърже с мен и лично, вербално - аудиално да бъда информиран. 

Добрите търговци от една качествена търговска компания работят персонализирано, с лично отношение към всеки свой клиент, за когото е проявявана искрена грижа. А е проявявана, тъй като такава добра фирма не поставя коня на парите зад каруцата на предоставящия им ги клиент, а поставя сърдечното и добро отношение на първо място. Защото във времена на свръхпредлагане на услуги, клиентът купува преди всичко емоционална стойност. Аз поне държа на добро отношение лично към мен, тъй като се уважавам. А именно всеки един клиент, е подсигуряващият и финансовите облаги. "Клиентът е Бог!", казват добрите търговци и знаят, че всеки един клиент е техен работодател, тъй като именно клиентът е плащащият. В случая обаче напълно безцеремонно, при нетипичен случай, при условие че собствените ми финансови задължения са покрити, а при прехвърлянето на номера не съм уведомен за стари такива, въз основа на автоматичен смс, ми е спряна услуга, на която разчитам... Няма лично обаждане, няма проявено качествено търговско отношение, липсват каквито и да са елементарни търговски умения, проявени към лоялен клиент, какъвто съм, ползвайки мтел услугите от повече от десетилетие. 

Това, че има и други или че са много, мен наистина не ме интересува. Ако са много, нека бъде нает достатъчно персонал, който да бъде обучаван така, че да случва въпросното лично отношение. Защото сме хора, а не малки чаркове от машината за пари на някой емоционално малоумен олигарх, бягащ от жалкостта на комплексите си в безмерна алчност. Аз поне не желая да бъда такава част. Това, че българският потребител е научен да мълчи или безпомощно да блее, докато го стрижат, също не ме интересува. Знам, че когато аз самият работя с човек, на когото предоставям услуга, давам всичко, до последния енергиен импулс от себе си, отдавам се изцяло, на 100%. Съответно, държа такова да бъде отношението към мен самия и определено смятам, че е нормално да бъде такова. Спомням си как в началото на новото хилядолетие, докато чуждестранните телефонни компании в други държави, водени от принципа на здравата конкуренция, предлагаха почти безплатни услуги и напълно безплатни телефонни апарати при избор на ползване на услугата им, монополистът мтел поставяше абсурдни за финансовото състояние на българина тогава цени. Относно безплатното ползване на телефони при избор за ползване услугата на съответния оператор - и досега в България това е фикция. 
Но, ментелската сага продължава. Влизам аз в офис на мтел, с доброто намерение за добра комуникация и покриване на въпросния "огромен" дълг от тридесетина лева, който дори не е мой, а на предходен абонат. Дълг, за който някак си, неизвестно на науката как и защо, не съм уведомен от мтел при смяната на абоната (в присъствието на предходния абонат, който просто не знае за него). Въз основата на механично генериран смс, губещ се сред многото други в телефона ми, при пълна липса на персонализирано отношение към лоялен клиент, какъвто съм, услугата е спряна, което пряко повлиява работния ми процес, но и личния ми контакт с родител, имащ в този именно момент въпиюща нужда от подкрепата ми. Разбира се, кой ли се интересува от това, когато отношението към клиента е алчно - механично, като към финансов донор...
Въпреки тези факти, като сърдечен и добронамерен човек, запознат с реалността в България, влизам аз в офиса в добро настроение. Умишлено ще спестя кой офис - не искам да навредя на момичетата. Сигурно са чудесни в живота си личности. Имаше три служителки, но работещото гише беше само едно и се завила една ми ти опашка, като на бита мастия мълчалива и подвита. 
Двете служителки, решили да не обслужват клиенти, при положение, че има тълпа от чакащи, си бъбрят и напълно неглижират наблюдавания факт на мълчащото стадо, робко чакащо реда си като на заколение. Интересно, не съзнават ли, че всеки един от тези хора плаща заплатите им?! Или когнитивният капацитет не успява да достигне до такива висини, за да свърже две познавателни точки, или просто липсва желание за такова свързване и осъществяване на качествен работен процес. Тъй като определено не се изживявам като стадно животно, радващо се да го стрижат, а се възприемам като клиент, който си плаща и изисква добро обслужване, с мек глас и добро човешко отношение питам двете дами от персонала защо не се включват в обслужването?! С язвителен тон и режещ глас, с острота в емоционалното отношение, ме отрязват: "Заети сме!". Интересно, с какво толкова важно, при положение, че народът, осигуряващ съществуването на явно некоректната и некачествена фирма и самите им работни позиции и заплати, пристъпва от крак на крак на метър от тях... Нима клиентът не е главният приоритет в мтел? Съдейки по поведението на служителите, явно не.
Дойде редът ми. Млада, симпатична девойка. Добре, но цялото ѝ поведение мама миа. Начумерена, резки движения, напрегната жестомимика, липса на очен контакт и усмивка, на ведро и сърдечно отношение. Започва да ти се струва, че си при работничка от края на 19-ти век на поточна линия, смазана от монотонността и натоварването, силно недоволна от позицията си, но изпълняваща я от немай къде. Посланието, което несъзнаваното на клиента получава: "Хей, ти за мен си поредното пиле, което трябва да оскубя на поточната си линия, на която присъствам с огромно нежелание, но ми се налага!". Или: "О, писна ми, пак поредното винтче, което трябва да завия за хиляден път днес - ненавиждам това, което правя, ама какво да правя..." Да де, но аз не се възприемам нито като част от нечия поточна линия, нито като бурмичка от нечия сребролюбива бездушна машина за илюзии/ пари, водена от очевадно некадърен мениджмънт. Човек съм! 
След проверка в системата, се потвърди въпросното неплащане на стара сметка... О'к, чудесно. Девушката ми поиска ЕГН на предния абонат - съпругата ми. Айде сега де... След рождената дата зациклих... Никога не съм бил фен на числата, помня образно, кинестетично и смислово, като не толкова зубря, колкото разбирам. Паметта ми е доста добра, но за лица, житейски факти, смислени послания - популярно казано, дясномозъчно центриран съм... С числата и сметките винаги съм бил на "вие", скучни са ми - много скучни. Та, не можах да изкопая егн-то на жена ми от паметта си, освен първите шест цифри. Девойката пред мен се обърна към следващия човек от опашката, сякаш мен вече ме нямаше. Опс, тук съм и нямам работещ телефон... След като го заявих, служителката с явна досада в гласа и нервничене предложи да се обадя на жена ми, за да я питам. Насочих ръката си към телефона, но след 1/10 от секундата се досетих, че няма как да се обадя - нали ми е спрян телефонът. Написах съобщение през един от ползваните от мен месинджъри, но се оказа, че и нет услугата ми е спряна... Помолих за служебен телефон, което ми бе отказано, Защо ли? Обаждане от мтел до мтел, от служебен телефон, безплатно, в същата система... Тогава помолих за личния телефон на момичето, като предложих да си платя разговора естествено. Тя ми протегна телефона си услужливо, но в този момент една от бъбрещите ѝ колежки реши да се прояви и се провикна "Хей,как така ще му даваш собствения си телефон?".

Е, как за Бога да поискам това ЕГН, при положение, че не мога да се обадя, тъй като мтел ми е спрял телефона? Как да се свържа през спрения от мтел интернет? В същото време самите служителки настояват да го направя. Мдам... Вероятно, тренингът по търговски умения и общуване с клиенти в ментел включва създаване на парадокс в ума, провокиране на асертивността и упоритостта на клиента. О, да прозирам вече гениалния замисъл на ръководството на компанията - всъщност всичко се прави от безусловна любов към човека, към потенциала му, а тренингът на служителите се осъществява по картини на Пикасо и Дали и е воден от хумористи, обучени от Джордж Карлин, по система на Чарлз Чаплин. Уау!

Попитах защо въобще е нужно аз да търся такива данни, след като в системата би трябвало да присъства въпросната информация, а в същото време телефонната компания, която ми е спряла телефона, не ми позволява да проведа разговор, за да получа инфото?! По същата логика би могла да ми бъде поискана ДНК последователността на третата хромозомна извивка на 6-ия алел на бившия абонат... Служителките настръхнаха като ехидни (австралийско животно, което в случая ползвам като метафора). Как така някой си позволява да изисква качествено или въобще някакво обслужване и да мисли, вместо да си тръгне примирено... Служителката отново се опита да ме разкара: "Господине, задържате опашката!"...
Хайде сега - две от трите жени, които би трябвало да работят, не го правят. На мен ми трябва телефонът, а в същото време получавам пълен фарс и парадокс, вместо обслужване. Какво тогава? Отказах да си тръгна, със заявяването, че имам нужда да ползвам работещ телефон. Едната дама закипя като стар чайник и започна да пизди (качествена думичка :) ) нещо за възпитанието ми. Любезно препоръчах на девойките курс по продажбени умения и качествена комуникация, но и спокойно настоях телефонът ми да бъде включен. Кипящата като блатни изригвания на зловонни изпарения жена ме погледна с убийствен поглед, сякаш ако можеше, би пръснала главата ми като диня и заплаши, че ако не си тръгна, ще се обади на охраната. "За какво?", спокойно попитах, "за това, че искам да си платя и ползвам услугите на мтел ли?".
smile emoticon) нещо за възпитанието ми. Любезно препоръчах на девойките курс по продажбени умения и качествена комуникация, но и спокойно настоях телефонът ми да бъде включен. Кипящата като блатни изригвания на зловонни изпарения жена ме погледна с убийствен поглед, сякаш ако можеше, би пръснала главата ми като диня и заплаши, че ако не си тръгна, ще се обади на охраната. "За какво?", спокойно попитах, "за това, че искам да си платя и ползвам услугите на мтел ли?".
В този заветен момент, видимо най-опитната от трите служителки се намеси и ме попита за номера на телефона ми още веднъж. За три секунди намери и предходния абонат и ЕГН-то и прословутите 30 и нещо лева (забравих точно колко)... Уау, можело значи! Не била повредата в моя телевизор, както се оказа. Плахо, през травмираната си от мтел душичка попитах, мога ли все пак да си платя?! Направих го... Ураааааа, имам теуефон, който бачкует!

Изводът: оставиш ли си магарето в калта, тоест ако позволиш на пародията на обслужване да породи в теб мазохистична автоагресия, караща те робко да замълчиш, наистина оставаш в калта...
Благодаря за урока по себезаявяване, ментел!

Орлин Баев

събота, 6 февруари 2016 г.

Социопати във властта

 Социопати във властта! Не знам кой е авторът, но добре изразява актуалността на ситуацията, каквато би била в нормална държава, неподвластна на хора с личностови разстройства във властта, маши на международни и бг олигархични интереси... Смешно е, тъжно е... Марионетки, продали душите си за власт и пари, досъсипват майка си България. Невероятно, но факт. 
Бездушни марионетки, продаващи земята, златото, ценностите външни и вътрешни, убиващи бавно и мъчително достойнството на българите, ведно с демографската катастрофа, която предпоставят. Демографска катастрофа, за която не само че дума не обелват, но пряко предизвикват. Престъпници с власт, гонещи българина от отечеството му, стимулиращи паразитното и криминално поведение от висшите социални "етажи", до последната селска улица. Бандити-родоубийци с власт, преобразуващи държава-земен рай в гето, ограбващи ресурси и смазващи икономика, целящи масово профанизиране и оглупяване, лъжещи и прикриващи собствените си и на финансовите си господари престъпления със словоблудна реторика за пред блеещото стадо, зяпнало в медийните екрани, ръководени от тях самите... Бездушници, превърнали идеите за родина, отечество, татковина, родолюбие, в липсващи или маргинализирани като нежелани в съзнанието на народа. 
Чувствам се безсилен пряко да променя социалните факти. Остава ми да бъда активен в професионалното си русло, да лекувам души, да светя доколкото мога, да просветлявам, доколкото ми е дадено да го правя. Вярвам в едно по-добро бъдеще на тази държава и род, породено не толкова и не само от външни политико икономически добри промени, но предимно от вътрешни, във всеки индивид преобразувания в посока човечност и състрадателна свързаност на брата с брата... Вярвам, обичам, правя по силите си, а където ги нямам, нека Господ ми помага с Любовта на потенциала, протичаща през смирената ми слабост!

Работа с вътрешния диалог

 В началото на хартия, в дневник на вътрешния диалог, преди и след поведенческите експерименти и житейското себепредизвикване, а след няколко месеца, когато методът е много добре усвоен, правен с лекота, до степен на интернализиране, до превръщането му в част от себе си, в една вградена "антивирусна програма" и наум, на мига и на място, по време на стресовите ситуации, се ползва т.н. когнитивно реструктуриране. 

Има много варианти, представящи тази работа с вътрешния мисловен процес, в която метакогнитивният зрител, ползващ вътрешния диалог, преработва дезадаптивните невротични механизми и когнитивни изкривявания в изплуващите на повърхността на съзнанието (работната памет) автоматични мисли. Тези мисли на свой ред идват от базисните програми (вярвания, схеми, интроекти, комплекси, сценарии) в несъзнаваното (дългосрочната памет), под въздействието на стресови стимули от социалната външна или телесно психичната вътрешна среда. Самите автоматични мисли затова се наричат така, защото изплуват на повърхността на съзнанието не-интенционално, автоматизирано, като продукт на заложените в нас програми/ интроекти в суперегото/ аз идеално, тази изцяло несъзнавана, частично съзнавана или предсъзнавана психична инстанция, формирана от личната ни реакция на възпитанието и преживяванията ни през ранните години и живота ни. Но, любознателният и силно мотивиран, устойчиво и търпеливо последователен в упоритото следване на терапевтичната си промяна човек, може и сам да прочете за ABC модела на когнитивната терапия. А който е лишен и не желае да индуцира в себе си тези качества, с фуния да му се налива, както се казва, кауза пердута за персона нон грата е и Господ да слезе, не може да му помогне... Когато обаче въпросните качества са налични или развивани умишлено съзнателно, успехът е сигурен!

Варианти на представяне много... Най-стандартният, е представянето на процеса в табличен вид. В кръга на шегата или не обаче, за да се прилага в такъв дървено тесен вид, съзнанието, мисленето и главата на човека трябва да стане квадратна или правоъгълна ( :) ), като табличните кутийки, в които се записват  мислите, изкривяванията и преработката им. В по-нормален вариант, работата с вътрешния диалог може да се представи във вид на стъпки, а за творческите личности, дори във вид на разкази, творчески текстове, поезия. За надарените в музиката и рисуването, с композиране и проективни картини... 

За да се работи с метода, е добре да се познават много добре сривовете в процеса на логиката (когнитивни изкривявания, отклонения, паметови грешки) и невротични защитни механизми:

...
За следване на последващите указания за работа, е нужно много обстойно прочитане на горните две статии, осмисляне и съотнасяне към собствения когнитивен процес! 

Когнитивно реструктуриране - преобразуване на автоматичните мисли

Главен принцип: Чувствам това, което мисля!!! Всъщност, емоциите имат както когнитивна, така и телесна репрезентация и могат да се повлияват по два начина. Единият е чрез промяна на мисленето, което променя възприятието на преживяваното, чувстването му според менталната окраска, която му се дава. Другият метод е чрез психотелесна и поведенческа, през тялото и поведението работа. Когнитивното реструктуриране идентифицира и преобразува автоматично възникващите от базисните вярвания мисли чрез съзнателния  вътрешен диалог и по този начин променя емоцията на възприемания външен или вътрешен факт. Може да се даде в няколко стъпки, по-просто или по-сложно. Най-простият начин е след регистрирането, директната замяна на мисълта. Работи само при много малка сила на тревожно напрежение. Ето един от по-оптималните варианти.

1) Стресова ситуация --> автоматична мисъл (а.м.) --> страх (вина, срам, тъга), скалирана по сила от 0 до 10, като десет е максимумът --> телесни симптоми 0 до 10
2) Когнитивни изкривявания и невротични защитни механизми в а.м. - идентифицирането и описването им.
3) Реструктуриране чрез:
- логика и връзка със социалната реалност
- парадоксално намерение - наводняване с възприятиен рифрейминг от хумор и/ или смирено доверие/ приемане
- молитва - когнитивно реструктуриране плюс елементите вяра, любов, благодарност, прошка, готовност за учене - главните ингредиенти на молитвата. 
- визуализации и работа с транс
- психотеатър и работа през тялото, включително дишане
- поведенчески експерименти
- съзерцание/ майндфулнес
4) Поставяне на адаптивна мисъл, на мястото на автоматичната --> скалиране намаляването силата на негативната емоция и телесни симптоми от 0 до 10.
5) Променено, активно предизвикващо страховете, смело действие

Ще дам примери с основния реструктуриращ метод – логика и връзка със социалната реалност, тъй като ползването на който и да е от следващите (преподадени и супервизирани от психотерапевт), се прави на базата на едно стабилно заземяване на „нозете“ на логиката.
………………………………………

1)      Презентация пред 30-на колеги във фирмата -> Много съм зле, всички ме виждат, че треперя и ме мислят за идиот -> Страх, 8 -> учестено дишане, пристягане в диафрагмата, потене, треперене, повдигане на раменете защитно…
2)      Само – етикетиране, илюзия за прозрачност, четене на мисли.
3)      Прекалено съдя себе си и твърде много изисквам от себе си – няма нужда. Отпускам се и си позволявам ако ще да се изложа като пълен идиот, макар и да знам, е това е само страх… Всъщност никак не съм зле – знам, че когато започна с говоренето и постепенно всичко тръгва, а след това все ме хвалят. Не съм прозрачен – аз усещам собственото си напрежение, но другите не го забелязват, а и не им пука толкова. Дори учените твърдят, че публиката е добронамерена към говорещия и проектира очакванията си за добро представяне в него, дори и да не е толкова перфектно. Хората са преди всичко потънали в собствените си мисли – не съм им толкова важен, че да ме мислят толкова, а още по-малко знам точно какво – макар, че след всяко представяне ми казват, че съм се справил чудесно… Май аз самият си мисля за самия себе си, че не се справям добре. Сега обаче свалям летвата съзнателно и така страхът ми силно намалява, защото знам, че е само страх и го приемам. Превръща се в тласкащо мотивацията ми добро напрежение!
4)      Позволявам си да плавам в страха си с радост – колко чудесно ме вдъхновява! Страх, 3. Телесните симптоми се успокояват до мотивирана възбуда.
5)      Говоря и обичам да говоря пред хора колкото се може по-често. Обичам да ми се чува гласът, да бъда слушан, да съм в центъра на вниманието. Умишлено търся такива ситуации!
………………………………

1)      Мъжът ми не ми е подарявал цветя вече няколко месеца. Дори снощи на вечеря сложих една празна ваза по средата на масата и очаквах, че ще се досети, но…нищо. -> Не ме обича - -> тъга, 5 -> телесни усещания за потиснатост и натежаване, сякаш сива мъгла ме е обзела.
2)      Четене на мисли, катастрофизирано скачане към заключения, нагаждане на хипотезата според несъзнавани предразсъдъци и проекцията на себеотнасящи се вярвания в партньора.
3)      Мъжът ми е преди всичко мъж и като повечето мъже, има нужда да му се кажат нещата ясно и директно. Празната ваза за него означава празна ваза и нищо повече. Всъщност аз самата имам нужда от повече доверие и обич към самата себе си.
4)      Обичам се и любовта ми към себе си зависи единствено от мен самата! Обичам се, просто защото дишам! Тъга, 1. Сивата мъгла и потиснатото натежаване се заменят от самоуверена лекота.
5)      Заявявам ясно и конкретно потребностите си, защото се уважавам! Разговарям с партньора си и ясно заявявам позициите си.
…………………………………………………………….

1)      Шефът ме вика в кабинета си -> Провалил съм се в нещо, ще ме накаже! -> Страх, 6 -> Сърцебиене, потене на дланите, напрежение в корема и главата.
2)      Проекция на собствени вярвания за провал в конкретната ситуация, преувеличена вероятност за негативен изход с дисквалифициране на позитивния.
3)      Нямам си идея точно за какво ме вика шефът. Възможно е просто за да координираме нещо. А проектът, по който толкова се старах и завърших – може дори да ме похвали за това и да ме информира за премията, която ме очаква.
4)      Вярвам си, обичам се, приемам се, заслужавам похвали и поощрения, защото съм чудесен служител и човек! Уважавам се високо! Страх, 2. Напрежението в тялото спада до съвсем леко и дори приятно.
5)      Не чакам да ме вика шефът,а сам общувам с него по-активно и координирам работния процес, знаейки че като много добър работник, постигам прекрасни резултати!
..............................................................

1)      Искам да заговоря това момиче -> Ще ме помисли за идиот и ще ме отхвърли! -> Страх, 8 -> Сковаване в цялото тяло и речта.
2)      Четене на мисли, проекция на собствено недоверие и неприемане на себе си в девойката, персонализиране.
3)      Това, което всяка нормална жена търси в мъжа, е сигурност – емоционална, финансова, социална. Ако ми каже „не“, вероятно това е типичното женско ‚не“, което е длъжна да каже, ако е нормална жена. „Не“, което само цели да тества мотивацията ми да продължа да я ухажвам, за да провери силата на намеренията и мотивацията ми. Нормално е да чувам „не“-та – не е нужно да ги приемам лично. От мен зависи дали нормалното женско „не“ ще ме спре или ще ме амбицира още повече, като така мога да повиша самооценката си, стапяйки страха си от отхвърляне при ухажването. Осъзнавам, че самите жени силно искат да ги заговоря и поканя – правя го!
4)      Вярвам си, чудесен съм! Готов съм да чуя „не“ и да продължа да ухажвам. Ако осъзная, че е истинско, а не типично женското тестващото „не“, с лекота сменям обекта на ухажване, докато финализирам целта си! Страх, 4. Телесни сковавания приемливо нормални, така че адреналинът стимулира мотивацията ми.
5)      Действам, ухажвам ежедневно и активно, като така страховете ми се стапят като лед на слънце.
……………………………………………………………………

1)      Ще говоря пред хора -> Ще ме видят колко съм притеснен и ще ме помислят за жалък. Няма да се справя, ще бъда смешен -> Страх 7, сковаване и мускулни брони, приток на адреналин, дереализация и деперсонализация…
2)      Четене на мисли, илюзия за прозрачност, грешка на ясновидеца, приписване на собствени страхови предразсъдъци на неутрална социална ситуация…
3)      Не съм прозрачен. Това, че чувствам известна напрегнатост преди и в началото на публично говорене, е нормално и стимулиращо мотивацията ми, а естествената ми тревожност се възприема единствено като повишено ниво на енергия и ораторски плам от слушателите. Уча се да прегръщам страха и да го превръщам във вдъхновение! Хората са от една страна твърде заети със собствените си проблеми, за да се вглеждат толкова в мен, а от друга, проучванията говорят, че публиката автоматично вижда презентатора като успешен, за да задоволи собствените си очаквания за интересно случване. Харесва ми да говоря и да бъда слушан!
4)      Страхът ми е чудесна енергия – отпускам се в него със смирено, любящо приемане. Вярвам си, говоря вдъхновяващо, чудесен съм! Страх, 3, телесни усещания модерирани. Страхът се превръща от ограничител, във вдъхновяващ ме мотиватор!
5)      Колкото се може по-редовно и пред по-широка аудитория презентирам все по-спокойно и решително пламенно!
…………………………………………………………………………………..

1)      На парти, размяна на погледи -> Той ме гледа странно, сигурно не ме харесва -> тревожност, 5, отбягващо поведение.
2)      Четене на мисли, скачане към свръхобобщено заключение на базата на непознаване психологията на другия пол и преживяванията на конкретния човек.
3)      По-скоро аз не си вярвам достатъчно и проектирам в него собственото си недохаресване на самата себе си. Гледа ме така, защото му се иска да ме заговори, но не му стиска и е напрегнат в противоречието си.
4)      Харесвам се, красива и чудесна съм, от мен струи мощен чар. Позволявам си да да проявявам магнетично привличане в език на тялото, поведение, думи и излъчване.  Тревожност, 2
5)      Действам проактивно. Вместо да чакам той да ме заговори, го правя аз.
………………………………………………………………………….

1)      В ресторанта, супата е студена, а чашата мирише и има неизмито червило -> По-добре да си замълча, за да не напрягам приятелите, с които съм, а и да не обидя сервитьора -> автоагресия, 6
2)      Изкривени заключения, получени през негативния филтър на мазохистична неасертивност, поемане на отговорност за чужда безотговорност.
3)      Отказвам да мълча и „гълтам“, отказвам да поемам отговорност за чужда безотговорност. Това, че ще се заявя асертивно, не включва обида към никого. Струва ми се, че някой ще се обиди, поради факта, че обиждам самия себе си чрез мазохистичната си дилема дали да замълча или да се заявя.
4)      Отказвам да поемам отговорност за чужда безотговорност. Заявявам се спокойно, със съзнанието за пълното си право да проявя здрава твърдост, когато е нужно! Точно така много повече бивам уважаван и ценен като личност! Автоагресия, 1
5)      С излъчването на човек, който заслужава уважение, викам сервитьора, а ако се наложи и управителя!

В описваните примери ползвам единствено базата на работата с вътрешния диалог – здравата логика и адекватната, освободена от логически сривове, заблуди и изкривявания връзка със социалната реалност. В психотерапията логиката е само старт, едно стабилно „стъпване на нозете“ на реалността. На практика се ползват и много други методи, някои от които загатвам в началото на тази статия.

Когато работата с вътрешния диалог е ползвана упорито, търпеливо и ежедневно, с течение на времето, методът се интернализира като част от собствения когнитивен процес. Превръща се в един вид „антивирусна програма“, която все по-лесно и естествено преобразува „бъговете“ в менталния, а оттам в емоционалния и социално поведенчески процес. За да се случи това, в продължение на няколко месеца е задължително писменото ползване на техниката, на хартия или компютър, като стъпките се спазват точно, без да бъдат „замазвани“. Работи се с малки, ежедневни ситуации и автоматични мисли – „малките камъчета преобръщат колата“, казва българската поговорка. Ползват се както минали, по спомени ситуации, така и бъдещи страхувани такива. След няколко месеца такава работа, похватът се ползва все повече наум, на мига и на място,а в самата стресова ситуация. Ползите са огромни – човек става творец, съзидаващ шедьовъра на живота си в посоката, в която Той реши.

За да работи ефективно методът, е нужно присъствието на достатъчно високо ниво на метакогнитивна способност за самосъзнателно наблюдение, за осъзнаване на собствените когниции: мисли, чувства, импулси, нагони, стимули. Когато такава способност е слабо развита, е нужно усъвършенстването ѝ в ежедневна тренировка на майндфулнес/ медитация, в която все по-силно изкристализира т.н. вътрешен зрител, наблюдател, умението човек да осъзнава вътрешните си процеси.


Орлин Баев