За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

събота, 20 февруари 2016 г.

Дворецът на любящата самоувереност

 Дворецът на любящата самоувереност

„В мълчанието има красноречие. Спри да тъчеш и виж как шарката се усъвършенства“. Спри да искаш самоувереността, за да осъзнаеш, че в тишината изворът ѝ вече е в теб. А той е любовта, от която произлизат вярата и надеждата. Вярата в Себе си, идваща от живата вода на любовта. Да се обичаш означава да позволиш на егото смирено да притихне. Тогава тази автентична любовяра залива дните ти. 

Да оставиш ума да притихне, докато тялото с всяко издишване отпуска и най-малкото мускулче или да наблюдаваш пренасянето на това релаксирано усещане там, където напрежението отпада само по себе си, разтворило се в доверието в безкрая. Остави тялото неподвижно като планина, така както умът все повече заприличва на планина – спокоен, могъщ в самоуверената енергия, преливаща отвътре.

 „Аз искам самоувереност!“, твърди някой. Махни „аз“, позволи си да не искаш – тогава остава самоувереността. Когато оставиш искането да си отиде, разтворено в смирената тишина, тогава нямаш жалка, компенсираща страхове уж самоувереност, защото ти си самата самоувереност! Да имаш или да бъдеш? Имането е его позиция, Майа, илюзия. Биването, да бъдеш, си ти, Същността.

„В скотобойната на любовта биват умъртвявани само най-читавите, не слабите или недъгавите. Не бягай от това умиране. Който не е убит от любовта, е мъртва плът!“. Оставяйки егото да изчезне сега в тишината на безмълвието, ти се струва, че умираш в нищото, докато всъщност се раждаш във всичкото на Духа си. За да живееш, е нужно да умреш, казват мъдрите. Тогава не обичаш, защото няма кой да го прави. Ставаш любовта. Не ти като личност обичаш, а ти си любовта, която преминава през руслото на смиреното его. А тя е светла, мъдра, истинна – освобождава те за същностната ти природа. Само тогава истински си вярваш, с вяра резонираща с неподправената автентичност на гения ти!

„Бъди пияница в любовта, защото любовта е единственото, което съществува.“ Има ли смисъл да бягаш от празнината в душата си чрез вино, когато можеш да се опиеш с виното на любовта?! Да се отпуснеш толкова, че тялото да изчезне. Да смириш ума си така, че да остане тих и свободен. Тогава знаеш, че никога не си бил друго, освен красотата, силата, вярата и мъдростта на любовта. Постоянно си влюбен – тихо и омайно е виното на любовта. Понякога е смирена възхита, а друг път – самоуверено себезаявяване и здрава твърдост. Да, любовта има женска и мъжка страна - знаеш това, нали?!

Отначало ти медитираш. После медитацията медитира теб. Потокът на любящата самоувереност!

„В сълзите намирай стаения смях. Търси съкровища сред развалините.“ Да, понякога, за да съградиш двореца на самоуверената си обич, е нужно да се радваш на повалянето на плевнята на комплексите си от бурята на промяната. Ако не можеш да губиш, нима можеш и да печелиш? Знам, че дълбоко в сърцето си познаваш синхроничната неслучайност на всяко вътрешно или външно случване в живота ти – винаги най-подходящо за теб в точния момент, така че да осъзнаеш, че замъкът на любовта винаги е бил там, в земите на автентичната ти самоувереност! За да стигнеш до него, е необходимо да намериш вратата на приемането. За да я видиш, можеш или да се отпуснеш в доверието, или да смириш егото си до спокойно преклонение пред духа ти. Тогава, с очите на сърцето си виждаш вратата, водеща те към замъка на любящата самоувереност. Тази врата е специална – тясна е като процеп и е голяма колкото грахова шушулка… Само когато си позволиш да стопиш гордостта си и станеш малък, смирено малък, само когато приемеш страховете си от провал и слабост, можеш да се промъкнеш през нея. Тесен и нагорен е пътят към любовта – но само той е истински светъл и водещ до мощта на диамантената ти, ваджра самоувереност! 

Страховете, пазачи на прага, се зъбят, превръщат се в най-страшните чудовища от кошмарите ти. Но, не бой се, страннико, пристъпи смело напред. Тогава силата на любовта ти ги превръща в малките, сладки палета на невинността ти и пухкавите котенца на самоприемането ти. Ето, можеш да пристъпиш. Да, ето го чудния, кристален дворец на любящата ти смелост.

Заобиколен е от вълшебните планини и магичните поля на възможностите на потенциала ти. Странно – земният ти живот прозира под чародейния. Сега, във всеки миг и навсякъде съзираш неразкритите потенциали на богати възможности, видими през присъствието на духа ти!

В двореца на любящата си самоувереност си! Никога не е бил другаде, а точно тук и сега, в смелостта на любящото ти сърце. Красиво е да живееш силно, познавайки призванието и мисията си в училището на земния живот!

Автор: Орлин Баев

В кавички: думи на мистика  Руми 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.