За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 24 април 2016 г.

Падаща стрела/ стълба към подсъзнанието

 Падаща стрела/ стълба към подсъзнанието

Теория

Дълбоко присъстващите в теб вярвания. Те определят живота ти! На принципа на самоизпълняващата се прогноза, автоматично така моделират процеса ти на възприятие, мислене и поведение, че неизменно стават реалност. През базисните убеждения виждаш света, хората, събитията, себе си. Огромна част от тях са заложени в първите години, през възпитанието ти. Друга част са промъкващите се през родовата ти, геномна памет вярвания и нагласи на предците ти. Раждаш се в точно определен род и родители, които предават точно тази родова памет и възпитание, на които да реагираш според личната си карма, генерирана в поредицата ти от жизнени цикли в материалния свят. Въплъщаваш се пак и пак (докато има нужда да го правиш), за да се учиш, за да отнесеш след всеки живот още няколко капки опит в сърдечната чаша на духа си, там в реалността, отвъд емоцията, мисълта, причинността, в Живота, на който криво отражение се явява този наоколо ти. Опит, придобит от сблъсъка между теб, вечността и материалната преходност, в ограничението на телесността. Оказва се, че целевият учебен процес, който се явява смисълът от биването в това житие, зависи не само от съзнателното мислене, но от това, което определя възприятието, посоката, смисловото насищане на мисленето, от пречупващата несъзнавана призма на базисните убеждения. Защото именно тези подлежащи съзнателната менталност програми определят потока на мисълта и живота.

В психотерапията говорим за маладаптивните, спъващи радостта и вдъхновението убеждения. В по-широк план обаче, дезадаптивни убеждения са тези, които дисонират с любовта. Да, с любовта – защото ти в дълбочината си любяща същност, материализирала себе си в грубия свят, за да изучиш Себе си през себе си, като се стремиш да конкретизираш безкрая в преходността и да я въздигнеш до божествеността. За да осъществиш това, е нужно да съзнаваш въпросните сублиминални вярвания, да умееш да ги трансформираш и с интенцията на духа си да залагаш синхрониращи нему такива. На по-високо ниво този процес се случва изцяло интуитивно, през тишината на медитативната богосвързаност и сливане с живата мъдрост на любовта. Тъй като обаче човешкият процес, проявен в този свят, се явява сглобка от недуална цялост, вечна божественост, причинен висш разум, логичен ум, чувства, емоции, енергия, сетивна телесност, поведение и социалност, за да съумее недуалната интуитивна божественост, тоест Човекът, да владее всичко това естествено медитативно, е необходимо проявяващите го инструменти да бъдат подготвени. 

В холистичната психотерапия съществуват аналитични, когнитивни, поведенчески, психотелесни, съзерцателни (майндфулнес), хипнотични, фокусирани в решение, хуманистични, трансперсонални и пр. методологии, интегрирани в гещалт, в който целостта надхвърля сумата от образуващите го подсистеми. Не еклектичен, а интегрален гещалт, виждан от позицията на целостта (виж статията „Холистична психотерапия“).

По-долу предлагам практична работа по проследяване и конкретно експлициране на базисните убеждения.

Практика

Някои ситуации се повтарят, нали?! Сякаш все така се случва, че да се почувстваш изоставен или предаден, несправедливо излъган, гадничко отхвърлен или унижен. При някого с партньорите все нещо куца, при другиго в професията нещо все аха аха да се получи и винаги се срива… При трети, приятелите нараняват, а при друг той самият не може да спре да обижда и така да прогонва ценните за него хора…

Разходи се из тази или друга неприятна ситуация, в която сякаш се повтарят нещата. Спри се на чувството, на емоцията и усещането. Къде в тялото си чувстваш това усещане, колко и как усещаш това чувство – бъди в него спокойно преживявайки енергията му. Дишай спокойно и дълбоко през него, приемайки факта, че съществува в теб.

Спри се на типична, ярка ситуация, в която преживяваш отново същата емоция и неприятен социален факт. Защо това, което преживяваш и сега виждаш и чувстваш, е важно за теб? Ако действително ситуацията е част от много други такива, препъващи живота ти, е важна. Увери се, че имаш смелостта да работиш с такава! Ако не е, имай куража да проследиш спомените си до действително ограничаваща потенциала ти ситуация, част от по-глобална повторяемост в живота ти.

Виж ясно случващото се в характерното преживяване. Как то те кара да се чувстваш? Отговори си когнитивно, но и усети енергията на емоцията – тежестта, цвета, вибрацията ѝ, посоката ѝ на въртене и трепкането ѝ, звука и самото ѝ присъствие. Преживявайки емоцията, влизай и излизай от нея, асоциирано и дисоциирано, бъди участник и спокоен зрител. Или и двете едновременно – можеш го, нали?! 

Забележи какви автоматизирани мисли преминават през съзнанието ти в този момент. Те се стрелкат, идват сами. Идентифицирай ги преди да са подхванати от вътрешния диалог. Осъзнай ги. Започни да слизаш надолу, към подсъзнанието си, от самата ситуация или от най-централната автоматизирана мисъл в нея. Какво преживяваното означава за теб? Почувствай и с няколко съвсем простички и искрени думи, облечи преживяваното в когнитивен израз. Простичко, отвъд философстването, отвъд равнинната логика. Сякаш съзнанието ти е в главата, а подсъзнанието, в корема, в червата ти.

Питай червата, корема, тялото си! Логиката тук е различна – дълбинна, разкопаваща, директно свързана с преживелищната емоция. Вербализирай простичко. След всеки отговор, отново се питай „Какво (отговорът) означава за мен?“, следвайки дълбинната нишка на себепроникване, отвъд полоскостната логика – докато стигнеш до базисните си програми. По-долу, в примерите, на мястото на стрелката стоят споменатите въпроси. Ако прекалено продължиш с този процес, от личното, проникваш в колективното несъзнавано, което е отвъд целта на настоящата описвана работа. Почувствай кога е добре да спреш. Тогава обобщи вярванията в едно и осъзнай телесната си и социална реакция. Оригинално методът се представя изобразен вертикално, отгоре надолу. В следващите примери го представям хоризонтално, тъй като технически така е по-лесно изпълнимо…

Ситуациите, от които започва това проникновено себеосъзнаване, са делнични, привидно незаслужаващи внимание, обикновени. Както ще видиш обаче и от примерите и от собствената си опитност, читателю, дори най-ежедневните и привидно незначителни ситуации, се ръководят от базисните ти убеждения! Затова именно от тези делничности започва познанието на най-дълбоките ти заложености.

Ето, някой ти казва нещо, което не харесваш, обижда те à чувствам се неразбран à несправедливо нападан съм à неоценен и прецакан съм à отхвърлен аутсайдер съм… Обобщено базисно вярване: несправедливо неоценен и прецакан, отхвърлен аутсайдер съм! Социална реакция: свивам се автоагресивно, за да не проявя пред хората вярването си, че съм прецакан аутсайдер. Или садистично се дразня, за да докажа на себе си и другите, че не съм такъв.

На светофара шофьорът отзад свирка, защото съм закъснял с тръгването с една-стотна от секундата à чувствам се пренебрегнат, тъй като карам евтина, под 50000 лв. кола à социално слаб и мачкан съм à слаб и неспособен съм. Обобщено: Пренебрегнат, слаб и смачкан неспособник съм! Социална реакция: ако сега не отговоря с клаксона ядосано, съм смачкан лузър.

Замая ми се главата, всичко ми се люшка и ми е нереално, като на сън à нещата не са в мои ръце à губя контрола à провалям се à безпомощен безсилник съм. Обобщено: Провален, безпомощен безсилник съм! Реакция: напрягам се максимално в опит за контрол (което автоматично изтласква страховото вярване, поражда мускулни брони, покачва телесното налягане и увековечава симптоматиката).

Преживявам деперсонализация à губя контрола à губя се, изчезвам à  умирам à ставам никой и нищо, нула. Обобщение: Пълна нула съм! Реакция: Ако не се стегна, съм пълна нула.

Преживявам тревожно състояние и имам чувството, че сега в мола ще припадна пред хората à какво ще си кажат за мен важните двуноги наоколо? à Виждат ме като жалък à унижен съм à отхвърлят ме… Обобщено: Жалък, унижен, отхвърлен съм! Социална реакция: На всяка цена трябва да се представя социално желателно, за да се впиша и да не бъда отхвърлен!

Той/ тя не ме поздрави тази сутрин в службата à не ме харесва à не се интересува от мен, отвращава се от мен à дефектна съм, отвратителна съм … Обобщено: Аз съм дефектна, отвратителна, нехаресвана от никого!

Не ми се обажда вече седем часа à не ме обича à изоставя ме à сама съм à чувствам се мъртва. Обобщено: Необичана, изоставена самотница съм. Социална реакция: звъня постоянно и пращам тридесет смс-а…

Тази колежка постоянно гризе някакви неща и това ме вбесява à Няма право да го прави, работата е за работене, не за дъвчене на солети. Нещата трябва да се правят както трябва! à несправедливо е, нарушават се правилата à всичко се срива à проваля ме. Обобщено: Другите несправедливо нарушават правилата и ме провалят! Социална реакция: Дразня се зверски на колежката. Или си го нося това дразнене и се самоизяждам или отивам и ѝ правя агресивна забележка, която нито с тона, нито с тежестта ди отговаря на реалната ситуация…

Забележи, че въпросните вярвания са несъзнавани, нежелани от съзнанието ти и изтласкани в дългосрочната памет, в която сега пътуваме. Процесът по проникване в тези „заметени“ под съзнателния „килим“ паметови следи може да породи съпротиви, да отклони ума ти в плоскостни интелектуализации и измествания (защитни механизми).  Спокойно върни вниманието си навътре, към директната и проникновена работа по себепознание. 

Важна работа е това  - ако имаш смелостта да усвоиш този метод, заменяш години анализиращо преливане от пусто в празно! 

Реструктуриране на базисните убеждения

Скицирам примерна градация от някои методи, ползвани в холистичната психотерапия. Реално методите са много повече. Загатнатите тук са основни, но само част от многообразието на холистичната методология.

-          Работа с вътрешния диалог (когнитивно реструктуриране) – започва се винаги със здравото стъпване на „нозете“ на логиката и връзката със социалната реалност. Когато се работи с базисни вярвания, за разлика от същия процес при автоматизираните когниции, идващи от тях, логиката е далеч по-слаба. Усилията ѝ са помитани от импулсите на дълбоките модели. Но въпреки това е нужен старт, свързващ с реалността от позицията на самосъзнанието/ метакогницията.

-          Филмова техника, визуално – кинестетична дисоциация (НЛП) – след като от позицията на все по-развиваната метакогнитивна способност имаме способността да дискриминираме социалната реалност от кривите огледала на негативните си базисни програми (интроекти, вярвания), се учим да виждаме страховите си убеждения като вътрешен филм – дисоциирано. Така все повече осъзнаваме относителната субективност на този филм и способността си да го владеем и променяме.

-          Наводняване с прерамкиране от хумор и смирено приемане. Когато ясно правим разлика между реалността и факта, че базисните ни убеждения са в нас, но посланията им са ирационални и всъщност фалшиви, фантомни и нереални, тогава можем да си позволим да се шегуваме с тях. Да „ударим дъното“ на страховете си визуално, добавяйки абсурд, гротеска и пародия. Така премахваме борба/ бягство механизма и парадоксално, страховите заложености започват да се десензитизират в контекста на смиреното доверие в целостта на мъдростта.

-          Молитва – молитвата в психотерапията се ползва като мощен, наситен с вяра и автентична свързаност с цялото вариант на когнитивното реструктуриране. Молитва, в която се вплитат конкретните стари убеждения, които с помощта на готовността за учене, смиреното себезаявяване, благодарността и прошката (ингредиенти на молитвата) се преобразуват до целевите нови убеждения. Молитвените обръщения „стъпват“ върху родителските интроекти/ образи, съдържащи негативните убеждения и ги надрстват, трансформират до адаптивни такива. Ползването на молитвата в психотерапията може да бъде прекрасно обосновано от когнитивната наука на религията (cognitive science of religion), както и от поведенческата наука и приложното ѝ ползване в поведенческата психотерапия.


-          Регресия – при възрастовата регресия случваме визуално – емоционална преработка на травматични дългосрочни, епизодични и семантични, афективно наситени паметови следи. Частен вариант на регресията, който аз ползвам, е „Пренареждане на матрицата“ – един добре описан от автора, семпъл и именно затова работещ метод.

-          Поведенчески експерименти – психиката е пряко свързана с поведението. Когато на дело, в социална среда предизвикаме базисните си вярвания, те мощно изплуват на повърхността на съзнанието ни, което дава шанса да бъдат десензитизирани освен със самите предизвикващи действия, с придобитата настройка и готовност за учене и промяна, както и с помощта на психотерапевтичните прийоми.

-          Майндфулнес (съзерцание) – медитативната нагласа на фокусирано и релаксирано присъствие в мига свързва преживяваните базисни убеждения с една мащабна реалност от спокойствие, увереност, доверие и синхронична неслучайност, които сами по себе си ги обезстрашават, променят и заменят със самоуверени и акордирани с тази цялостна реалност вярвания.


 Орлин Баев




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.