Регресивната хипноза като психотерапевтичен инструмент

 Регресивната хипноза като психотерапевтичен инструмент

Тренинг, организиран от Българска Асоциация по Клинична Хипноза и Комуникация

Чарлз Каруана, психоаналитик (обектни отношения) и клиничен хипнотерапевт, създател на курс по регресивна хипнотерапия.

Чарлз Каруана: „В този двудневен курс не ви уча да бъдете регресионисти, а ви предоставям още един психотерапевтичен инструмент!“

Двудневен интензивен курс

„Не ползвам power point, тъй като обичам да комуникирам с вас без технически посредници, директно!“ Чарлз Каруана

 Минималното ползване на power point и пр. спомагащи материали, като условие за грабване на вниманието и поддържане на интензивна двустранна връзка и синхрон с публиката, в контраст с дидактичното преподаване и повърхностните, форматирани, business like презентации. Добрият презентатор фокусира вниманието върху себе си, върху собствения си чар. Дори да има ползване на помощни материали, то е минимално, единствено като „закотвяне“ на ума, докато грабването на вниманието наситено се поддържа от качествата на лектора. Наблюденията ми от добри мотивационни говорители, както и собственият ми подход в презентирането силно потвърждава тази теза.

Възрастова регресия

Идеомоторна, предварително договорена комуникация в хипноза – повдигане на пръст за да и за не. Ползване на EMDR и целия спектър от хипнотични техники при преобразуване на травмите, до които е достигнато при възрастовата регресия.

При регресия имаме регресираната настояща личност и личността от времето, към което е регресирано. Изследва се взаимодействието между двете субличности – съзнателната и от спомена. Съществува ли доверие в едната и другата посока. Какви са печалбите на травмираната субличност (secondary gains) от поддържане на тревожността и как те могат да се задоволят адаптивно. Разговор и взаимодействие между двете, търсене на кооперация и решения. Промяна на емоционалната настройка от травматично болезнена, в мъдро учене и израстване. Ползване на помощни техники: филмова техника (дисоциация), замах, визуално сливане, спечелване на доверието и повеждане на субличността, помощ от сигурен човек, свръхсъзнателни същности, молитва, активно въображение, ериксонова лингвистика, майндфул нагласа, сваляне на модели, проследяване и работа с енергията, eft, пренос на отношение, систематична десензитизация, излагане на стимули с превенция на отговор и т.н. и т.н.

Регресия в хипноза/ транс и регресия в разговорна хипноза. Ползване на познанията от анализата за психодинамиката, защитните механизми, трансфера, психичния поток. Еволютивната психология – възпитанието, отношенията родители – дете, помежду родителите, родителите и другите, като аз-аз, аз-ти и аз-ние/ те отношението в самия човек. Възрастовите фази и преминаването през тях – психични заложености, характерово сформиране и динамика между характерови черти и маска/ персона. Ползване на трансфера и контратрансфера в регресивната терапия. 

Анализата като естествена работа с регресивното връщане към травматични паметови следи и работата с тях. В това отношение Чарлз Каруана прави пробив в повече от столетие поддържания изключително невеж мит, противопоставящ хипнозата и психоанализата. Анализата сама по себе си може да бъде видяна като хипнотична, трансова техника, а познанието ѝ активно ползвано в коя да е психотерапевтична модалност и по-конкретно в регресията!

Работа през регресия в паметовите следи и психотерапевтична работа с базисните убеждения сега – няма противоречие. Всъщност миналото също е сега, не някъде другаде – спомените са тук и сега. На практика всяка терапевтична модалност е условна – всеки пациент и сесия са уникални, а ползваната методика е нужно да е далеч надхвърляща квадратното мислене и каквито и да е коловози, но работено през интуитивен синхрон с човека и съдбата му в момента.

„…където и да отидеш в това приятно състояние на релаксация, моят глас ще бъде с теб, карайки те да се чувстваш сигурна и защитена…“ Стандартна индукция à Задава се целева възраст, свързана с дадена психотравмена проблематика (в предварителния разговор това се установява) и постепенно се преминава назад през годинитеà ако изникне друга ситуация, изискваща работа, гъвкаво се насочваме към нея à или пациентът говори, или сме договорили знак (повдигане на пръст например), който дава като индикация. По-добрият вариант е разговорът (пациентът в това състояние говори простичко, с минимално усилие, не от логика, а преживелищно), но и идеомоторната сигнализация се ползва понякога à когато се обработи травмата, отново плавно се прогресира до настоящата възраст.

Възможно е и директно пренасяне в дадена възраст и преживяване когато синхронът терапевт – пациент е дълбок и емпатиен. Разликата между ритуалното регресиране със затворени очи и разговорната хипноза е преливаща се. Понякога самият пациент регресира рязко до много ранна възраст, при което се обработват първо ранните преживявания, след което по-скорошните. Целеви са началните, коренни залагания на дадени негативни убеждения и преработката им.

Терапия на частите/ субличностите – една част от теб (съзнанието) иска да намалиш храната, но друга (подсъзнанието) иска да си хапнеш изобилно…

„Не промотирам регресивната терапия като самостоятелен метод – не е за всички случаи и казуси.  Тя е инструмент от „кутията“ с психотерапевтични инструменти!“ Чарлз Каруана

Регресия в минали животи

Регресията в минали животи – въпреки научната си противоречивост, когато води до практически терапевтични резултати, ползването ѝ е повече от оправдано. Психотерапията е приложна дисциплина, търсеща конкретни лечебни резултати, утилизираща, а не противопоставяща се на вярванията на пациента. Когато човек вярва в прераждането, това му убеждение се ползва с терапевтични цели.

Регресия в минали животи:

-          след възрастовата регресия (класика);

-          директно, през червеев тунел, през магично огледало (метафори);

-          повторяемо сугестиране на думичката минало, като насочващ вниманието и енергията на съзнателността ти вектор към минал живот;

-          след прогресия, след момента на освобождаване от физическия скафандър (т.н. популярно смърт);

-          твоето специално място, защитено и сигурно, нулева скорост, откъдето можеш да се отправиш към предишен живот директно или към бардо и след това;

-          от травма, проследена в ранните години, но очевидно водеща още по-назад, в минал живот; питане на подсъзнанието за проблема, причината и посоката на разрешаването му.

-          коридор между измеренията и животите, една от вратите като че ли те привлича и чувстваш, че искаш да я отвориш – целево случване – минал живот, бардо, автобиографично или на предците (генограма, родословна памет) минало;

-          бардо (между физическите животи)– старейшини, подкрепящи ангели, водач, гроздът от души, училище, духовна библиотека, чистилище и преработка на страховете; нива на небесата, от форменост към абстрактна принципност (от рупа към арупа), атма, буддхи, манас – Ти самият в света на реалността… Книгите на Сведенборг, Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов), Ани Безант, Чарлз Ледбитър, Майкъл Нютън и пр. като добри помагала, даващи представа за процеса

-          метафори за минали животи, виждани от състоянието бардо или директно: броеница, в която всяко зърно е преживян живот; страници от книга; външни песъчинки от вътрешна мандала; листенца от лотоса на душата/ буда природата ти; папки; живи дискове/ цифрови записи от хард диска и процесора на същността ти; житни зрънца в житницата на духа ти; театрални роли в духа на режисьора, ти самият; филмови характери в наблюдателя на духа;

Няма как да има научни доказателства за прераждането при сегашното ниво на науката и методологията ѝ.

Ползването на регресията е оправдано от:

-          Приложността и практическите ѝ психотерапевтични ефекти.

-          Обяснявана е научно чрез конструктивните свойства на паметта – лечебна фикция; чрез достъпа до личното и колективно несъзнавано и конкретизирането на информацията до предварително съществуващо и очаквано обяснение (предишен живот).

-          Някои учени предлагат обяснение за действеността на регресията чрез лечебната сила на отговора на въпроса „защо“, на намирането на причините за дадено настоящо преживяване, както и на преобразуващата способност на стимулираното въображение.

-          Утилизиране на вече съществуващите вярвания на пациента в клинично-терапевтична посока.

Когато се практикува хипноза последователно, тя става все по-дълбока. При метода на фракционирането, това се получава по-бързо. Затвори очи… отвори очи… затвори очи, позволи потъването да бъде дори два пъти по-дълбоко… отвори очи… позволи дори още по-дълбоко да се отпуснеш… отвори очи à  вече е сънен дори с отворени очи – прави се, докато не може да отвори очи à тогава се задълбочава още транса и се продължава с целевата работа. Добър метод е при страх от хипнотичното състояние, при трудно отпускане, при сексуални разстройства (свързани със симпатиков свръхконтрол).

Ролята на преките внушения, на директната хипноза – при объркан, много тревожен и силно напрегнати пациенти, нуждаещи се от директни насоки и команди.

Силното фокусиране води до хипнотичен транс, моноидеизъм – гама мозъчна честота. От него постепенно се преминава в релаксирано трансово състояние – алфа и тета мозъчна честота.

Според по-широките разбирания за живота, ние сами планираме и избираме в кой род и при кои родители да се въплътим, за да се случи и отработва максимално личната ни карма. 

Свръхсъзнанието като потенциала на душата, Азът ни. Свръхсъзнанието извлича в себе си и подсъзнателния опит. Подсъзнанието е свързано с биографичната памет, родовата памет и спомените от предни животи.

С тежките травми, за разлика от характерово обусловения невротизъм, се работи по-меко, дисоциирано и плавно. След прогрес в тази работа, подходът става по-фокусиран в решения.

Продължителност на една сесия регресия, според опита на Чарлз: между 1.5 до 3 часа.

Семейни констелации и хипнотична регресия

Констелациите изследват родовата памет, а регресията автобиографичната памет, състоянието между физическите животи и миналите животи. Душите обаче се прераждат в дадена родова верига, която точно да отговаря на кармичните им заложености. Прераждането обикновено става групово, така че семейните, родови и социални свързвания и преживявания отразяват точно личната, групова и колективна карма. А само духовно дебилният би могъл да мисли, че има случайности. Горните разсъждения поставят известна равнозначност на работата с геномната памет и тази с предишните животи. Геномът ни се явява конкретно проявление на кармата ни.

Същността ни въплътява единствено част от себе си във физическия живот. Когато духът е стар и силен, въплътената част е значима, но връзката и идентификацията със същността, са факт.

Евентуални грешки:

-          Твърде праймиращото, насочващо водене, несъзнаваното случване на контрапренос и проективната му идентификация в пациента.

-          Липсата на правене на разлика между пожелателността на обикновеното въображение и актуалните спомени от минали животи.

-          Липсата на чист, дисциплиниран и духовен живот на водещия терапевт.

-          Опитът на терапевта да заведе пациента където той самият не е стигнал.

-          Примитивната идентификация с физическото тяло, нагоните, грубите емоции, чувствата, мозъчната памет и мисленето.

-          Непознаване на целия интегрален и холистичен спектър от психотерапевтични методи и прийоми и възлагането на твърде високи очаквания на регресията, ползвана като единствен метод.

-          Нехаризматичната неувереност на терапевта, липсата на добър и пълен с доверие терапевтичен контакт; прекомерната увереност, която не е стъпила на базата на психотерапевтичната връзка с целта на лечебния процес.

Благодаря на Д-р Каруана за добрия тренинг, познанията и уменията!

Орлин Баев, зам. председател на БАККХ