За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

сряда, 8 юни 2016 г.

Обществото като драма

     Обществото като Драма

       

След като обрисува една доста безрадостна картина на човешката единица в обществената схема, Бъргър ни описва как същото това общество с неговият вътрешен и външен контрол може и трябва да бъде трамплин за вътрешна свобода и дори екстаз на всеки стремящ се към тях индивид. Лайтмотивът е, че животът е „сцена”, на която ние играем ролите си също като актьори, но можем да изпълняваме репертоара си, без да биваме погълнати и обсебени от него, а вместо това да бъдем в постоянен контакт с Истинското си Глъбинно Аз. Питър Бъргър подчертава че манипулативността на социума е не само желателно, но и задължително  преодолима от Съзнателния индивид, който заслужава именуването си Човек. Как да постигнем Свободата и щастието?

                                                           Свободата като Право на Избор

            Свободата не е свързана с живот извън обществото и не предполага липсата му, а е по-скоро една постоянна връзка със Себе си, с това Аз, което е играчът на поредната житейска и социална роля. Единствената реална свобода, която имаме, е правото ни на избор, във всеки един момент от живота ни. Макар че обществото се стреми да отнеме и ограничи дори това наше рождено право, възможността за вътрешен избор на посока на мисълта и състояние на съзнанието винаги е налице. Обществото се състои от индивиди и колкото ние зависим от него, толкова и то зависи от нас.

                                                          Илюзия за Свобода
  
            Често бягство на човека от обществото, се явява общественото неподчинение, саботаж в по-малък или по-голям мащаб и форма – например, като се почне от революциите, мине се през престъпността и се стигне до ежедневно прескачане на прости социални правила и културни норми. Такива форми на протест дават на практикуващите ги чувството за свобода.

                                                           Вътрешният Свидетел

            Друга, доказано приложима и адекватна от позицията на интегралния живот форма на постигането на чувство за свобода в рамките на обществената структура, е вътрешното оттегляне (detachment). Човек живее в социума, изпълнява ролите и задълженията си, но ги прави точно като роля, играе ги, докато вътрешно остава привързан към центъра на съзнанието си, към Свободата на вътрешната си безграничност. Това обаче съвсем не е лесно постижимо – човек трябва да притежава високо ниво на вътрешна енергия, за да може да се дистанцира от ролята си, да остане във вътрешния си център като запази спокойствието и радостта си при всички житейски обстоятелства, без да бъде погълнат и обсебен (съзнанието му) от тях. По този начин човек престава да бъде марионетка на конци, и дори може да манипулира обществените структури, защото придобива ясна визия за ставащото във всеки един момент и за системата като цяло.

                                                             Екстаз

            Екстазът, погледнат от позицията на ежедневието, представлява именно това умение да се дистанцираме от ролята си, да я видим в ясна светлина, да не бъдем погълнати от нея, да разберем, че тя не е нещо меродавно и строго задължително, че има много начини за изпълнението и промяната й. Трябва да се дисоциираме от „злокачествената вяра”, тоест от пълното разчитане на нормите, правилата и формалностите на обществените структури и институции, и да се освободим от вътрешната си зависимост от тях.

                                                               Извод

            В заключение: обществото е необходима и практически задължителна структура на взаимно съществуване на човешките индивиди. Това, което прави тази структура толкова депресираща и, както казва Зигмунд Фройд, превръща всеки човек повече или по-малко в невротик, е липсата на мъдрост и знание в тези, които стоят на върха на пирамидата на това общество, които насочват, по-точно манипулират човечеството по пътища и начини, далеч не в хармония с тези на Космическия Пулс и законите на битието в по-широк мащаб. Както се казва в българската поговорка, която като българи имаме честта да знаем: „Рибата се вмирисва откъм главата!”. Някои социолози и психолози, такива като Конфуций и Буда, твърдят, че причина за всяко човешко страдание, е невежеството – преди всичко за самия себе си, както и за света в който живеем. За да бъде човешкото общество радостна и естествена структура, а не затвор, както правилно е забелязал Питър Бъргър, и за да бъде човек съзнателно творческо същество, каквото му е предопределено да бъде, вместо кукла на вериги, каквато представлява сега, съвременното общество трябва да се свърже с космическото. Но при положение че засега хората не могат дори да заживеят в хармония едни с други и продължават да се обособяват в племенните си структури, наречени държави, как може  да се очаква да станат част от един по-всеобхватен и мащабен социум – та те дори не приемат съществуването му и не знаят за него. Нека си представим че сме на няколко светлинни години от родната ни красива планета – нима тогава ще се определяме като американци, англичани, българи или японци? По-скоро като земляни, не мислите ли?

Орлин Баев, психотерапевт

..........................................................


Забележка: Статиите „Човекът в обществото”, „Обществото в човека” и „Обществото като драма” черпят вдъхновението си от книгата „Покана за социология” на Питър Бъргър и интернет материали. 

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.