Степени на преживяване на секса

 Степени на преживяване на секса

            На първите две степени на преживяване на секса се спряхме по-горе.

Първата и най-разпространената степен, тази на обичайния животински акт, деградира мощно човешката биохимия, като психичните последствия са: болезнена жажда за нова страст, груба похот, раздразнение, гняв, агресия и насилие, безпокойство и тревожност, загуба на смелостта, заместена от страха, прикриван от агресията; понижена инициативност и социална активност, загуба на вътрешната връзка с другите човешки същества и живота въобще, изолиране в черупката на малкото себично его – егоцентричност; стесняване на когницията до най-елементарните битови дела, загуба на светлината на ума и радостта от живота, на чувството за красота и приказност, на бликащата жизненост, която осмисля всяко проявление в живота ни.

Втората степен – тази на холотропната сексуалност (насочена към цялото) издига преживяването на секса на едно стъпало по-високо. Задействаните хормонални и невротрансмитерни процеси смекчават гореописаните състояния, като превръщат половия акт в медитативен, свързват го с душата на човека, която той подхранва. Умората след акта и известно „слизане” в енергийното ниво присъстват, но са много по-плавни и преодолими. Между партньорите се осъществява дълбок енергиен обмен, като енергията им се чувства от другия – дни след самия акт. Силният животински нагон бива прихванат, а силата му използвана за висшата човечност в нас – за човешкото в човека! По време на такъв акт в продължение на часове, се преживяват божествени състояния на слятост с партньора, със самия живот, състояния на върховно блаженство и щастие, хармония и чувство за единство с вътрешната ни цялостност.

            И все пак, това ниво само по себе си е само едно от възможните стъпала от стълбицата на необятните възможности на Любовта. Защото сексът в нас е само проекция на Любовта. Индуската философска мисъл оприличава секса с течението на река Ганг. Чиста и бистра, пълна с живот и блясък в изворите си, реката все повече се смесва с наносите и замърсяванията по течението си. Така и Любовта, Мъдростта и Волята, представители на истинско човешкото в нас, в процеса на сливане с тялото на бозайник, чрез което се проявяваме, все повече се принизяват до неговите чисто нагонни страсти и инстинкти, пагубни за висшата човешка когниция, когато съзнанието ни си позволи да се отъждествява с тях.

            При холотропната сексуалност плюсовете са повече от минусите. Когато целта на човека е просто хармоничен живот, физическо и душевно здраве, холотропната сексуалност твърде добре задоволява тези цели. Ако обаче индивидът изпитва непреодолимото желание за развитие на познанието, волята и радостта си, за по-силно и уверено разширяване на когницията и съзнанието си, тогава сублимацията на сексуалното преживяване преминава на още по-висока степен.

Третата степен на сексуална сублимация е целомъдрието.

                                                                          Целомъдрие

            За целомъдрието има разпространена интересна представа. Хората си мислят, че целомъдрието е нещо болезнено, нещо трудно, състояние на лишение и нещастие, на жертва и скръб. Нищо не е по-далеч от реалността.  

            Целомъдрието е именно сексуалност, секс преживяван по-близо до източника му – до Любовта.

            Във всеки от нас има както мъж, така и жена. Всички притежаваме както лява мозъчна хемисфера, работеща на логичен, мъжки принцип, така и дясна, функционираща на образен, интуитивен женски принцип. Една от тях превалира в нас и това, заедно с половите разлики, ни определя като мъж или като жена. В хилядолетията експериментална мъдрост, с която трансперсоналната (езотерична) психология разполага, отдавна е доказан практическият начин за развитие на личността. Човек прехвърля сексуалността си на вътрешно равнище, като намира единството, иначе преживявано в кратките мигове на половия акт, в сливане с вътрешната си противополюсност. Религията нарича тази противополюсност Божество (Богиня, Бог), съвременната психология реферира към нея като към Анима/Анимус, езотеричната мъдрост на хиндуизма като Шива/Шакти, Вишну/Сарасвати, даоизма като Ин/Ян, астрологията като Слънце/Луна и т.н. и т.н. На хромозомно ниво спиралите на ДНК са двойно преплетени, всяка енергия е по съществото си емисивно – рецептивна, електро-магнетична...

            При целомъдрието сексуалността бива преживявана по фино имплицитен начин. Междуполовото сливане се прехвърля в сливане между лявата и дясна мозъчни хемисфери, между волята и интуицията, между логиката и чувствата, анима и анимус (душата и духа). Хармонията и радостта от съществуването стават постоянен фон на живота.

            Оргазмът при обикновения полов акт трае само секунди, като е последван от емоционален и хормонален колапс. При холотропния сексуален акт оргазмът (долинен оргазъм) продължава няколко десетки минути, час и повече, като се преживява на фино душевно медитативно ниво като концентрирана радост и мощно блаженство. Такъв акт е несравнимо по-качествен от гледна точка на човешката цялостност – но е само стъпало за още по-мощно и тотално преживяване на оргазма.

При целомъдрието, когато човек е готов за него психически, оргазмът се разпростира в самия живот на човека, във всяко едно действие, чувство, мисъл – като вътрешен екстаз, мощна радост, която съпътства индивида в житейските му прояви.

            Целомъдрието акумулира психическо спокойствие, емоционална стабилност, ведрост и оптимизъм, чувство за приказност и красота, възхищение от битието и учудване от „обикновените” делнични рутинности, които за един целомъдрен човек се оказват изпълнени с тайните на живота.

            Емоционалната стабилност и интелигентност, която целомъдрието предпоставя, служи за база за развиване на една по-мощна когниция: паметта става ясна и услужлива, човек лесно постига достъп до складовете на дългосрочната си памет. Краткосрочната, работна памет заработва много по-ефективно, като паметовите следи са дълбоки и продължителни. Концентрацията и вниманието стават еднонасочени и силни, нараства способността за паралелна работа по няколко сетивни канала или обектът на внимание и размисъл става реалност. Интелектът се избистря и засилва остротата и проникновението си. Подробности и малки детайли от ежедневието, които са убягвали, сега се долавят, например: елементите на невербалната комуникация и езика на тялото. Създават се предпоставки за разработване на дремещи асоциативни зони в мозъка, развиване на интелигентността и мъдростта.

            При занимания с медитативни приоми е възможно развиването на ясновидство и постигане на достъп до различни от обичайните нива на познание и опитност.

            Зад афективните и когнитивни промени стои промяна в биохимичните наличности. Мозъчното равнище на допамин е високо, нивото на тестостерона, окситоцина, ендорфините и енкефалините расте право пропорционално на времето на поддържаното целомъдрие. Ако при изкуственото външно инжектиране на хормонални или медиаторни препарати, рецепторите за тяхното възприемане и задействане постепенно блокират и намаляват броя си, то при естественото хормонално нагнетяване това не се случва. Организмът преминава на по-мощен, оптимизиран режим на действие и здраво функциониране. Базисната невротичност, която е масово достояние на съвременния урбанизиран човек, дължаща се на хормонални и емоционални разстройства, бива парирана. Емоционалната лабилност се превръща в емоционална стабилност.

            Около целомъдрието се е създала една неправомерно изкуствена и фалшива представа като за нещо ненужно и атавистично. Аз смея да твърдя, че на човечеството тепърва предстои научното изучаване и обосновка на този естествен метод за развиване на съзнанието и постигане на цветущо физическо и психическо здраве. Целомъдрието не само че не лишава от нищо практикуващия го, но му носи качествено нови и различни нива на преживяване на съществуването, радост и бликаща жизненост, изпълващи всеки нюанс от живота му. Целомъдрието е просто прехвърляне на сексуалното преживяване на по-висша и космически резонираща платформа.

            За да бъде практикувано целомъдрието безопасно, човек трябва да е готов за него. Ако бъде наложено насила, а индивидът няма нужната психологическа готовност и зрялост, то неминуемо ще доведе до невротизиране или развиване на перверзии. Както се казва: „Товарът на слона ще смачка магарето!”. При установяването на целомъдрено преживяване на секса, е нужно усилие, но не и насилие.

            Методът за психологическа подготовка, който подготвя мислите, чувствата и постъпките за целомъдрието, е сублимацията. Ето някои конкретни похвати за целомъдрена сублимация:

-          Социална активност

Социалната активност е както естествен резултат от практикуването на целомъдрие, така и средство за неговото поддържане. Когато сексуалната сила не бъде употребена по обичайния грубо-примитивен начин, тя търси канал за изхода си и първата посока, в която го намира, е именно социалната дейност. Ако при предните степени на преживяване на сексуалността социалната активност е била по-скоро задължение и рутинност, сега се превръща в радостна необходимост. Обичта към хората се ражда спонтанно отвътре. Целомъдреният човек е безкрайно по-търпелив, по-прощаващ и приемащ хората, отколкото личността, практикуваща ординарна сексуалност. Човек започва да чувства единството си с всички хора, преживява ги не само като братя, но като част от духа си. Колективният живот, грижата за другия, безкористието и алтруизмът естествено проникват в менталните нагласи на целомъдрения индивид.

-          Медитация

Когато човек почувства повик за развитие и направи опит за прехвърляне на сексуалното преживяване на имплицитно ниво във вид на целомъдрие, обикновено се сблъсква със силата на навика в себе си. Изграден е ментален праксис, процедурна памет, автоматичен подсъзнателен навик, който започва да изисква задоволяването си. Появяват се настойчиви мисли – образи на сексуален акт, съчетани с похот, които тласкат човек към извършване на ординарния акт. В началото са слаби и в рамките на нормалното за един млад човек. Но с времето на поддържане на псевдоцеломъдрие се засилват, като се превръщат в истинска натрапчивост. Тогава човек разбира доколко зависим от акта е всъщност. Както казах по-горе, за да се премине към целомъдрие е нужна психическа и духовна зрялост. Разбира се, тя идва с известни усилия. Тези усилия се прилагат в процеса на сублимация. Добре е да се помни обаче, че всяко развитие става бавно, стъпка по стъпка – когато повикът на нагона е прекалено силен, а каналите – отворени от медитацията (неразработените асоциативни мозъчни зони) са слабо утвърдени, тогава е нормално човек да се върне към холотропния (медитативен) любовен акт. Развитието е подобно на спирала и известно осъзнато спускане надолу осигурява последващото по-високо изкачване.

Конкретно медитацията при натрапчивите сексуални мисли и страстта се практикува така:

1)      Обожествяване – нужно е да се снеме всякаква следа от борба против мислите и насищането им с негативен отенък. Вместо това, сцените, които се разиграват пред вътрешния екран, се насищат с чувство за сакралност, божественост, като сексът бива виждан като сливане между двете душевни половини в нас – Анима и Анимус, Шива и Шакти, Ин и Ян ... За да бъдат трансформирани образите и страстите, е нужно да бъдат приети тотално, без никакво отхвърляне или съмнение.

Практическото прехвърляне на сексуалността в пост – конвенционалния целомъдрен процес на преживяването й се осъществява като въпросните мисли и чувства се насочат към енергийното тяло, тялото от светлина. За мъжа то е с негативен енергиен заряд, а за жената – с позитивен. Сексуалните импулси се пренасочват навътре, към техния източник, което води до прогресираща психична интеграция. Тънкостта в метода е буквално разтварянето на когнитивно-афективните компоненти в енергията на вътрешния ни противополюс – Анима/Анимус (според пола ни). Тоест естественото преливане на натрапчивите мисли и страсти в енергетичното осъзнаване на медитацията – Махамудра (виж по-долу).

2)      Дълбоко дишане с движение на енергията по гръбнака – т.н. спинално дишане. В различните трансперсонални (езотерични) школи движението на енергията варира по различни канали – възможно е да се изпълнява само по гръбнака или по задния канал (гръбнака) и предния. Може да се обхванат и ръцете и краката. В напредналите практики тялото е само пресечна точка, като движението на енергията циркулира от центъра на земята, през цялото тяло, до слънцето (звездите) и обратно.

Общият принцип е, че при вдишване енергията се издига нагоре, а при издишване – надолу.

Тези практики раздвижват либидната сила по цялото тяло, свързват я с тъканта на природата. Важно е да се знае, че освен пространственото раздвижване на енергията, практиката е свързана и с различните нива на съзнанието: при вдишване и задържане на въздуха с пълни дробове, центърът на самосъзнанието се свързва със свръхсъзнанието, а при издишването и задържането на въздуха с празни дробове, се осъществява връзка с подсъзнанието.

3)      Махамудра/ дзогчен/ дзен (взаимствам термините и подхода от будизма, но преспокойно православният термин и практика Исихия/ безмълвие биха "свършили работа") – медитацията на великия печат е най-мощният и естествен метод за сублимация, при който става естествено свързване и присаждане (П. Дънов, М. Иванов) на наситените със страст образи към директното преживяване на свръхсъзнанието. На практика процесът протича така:

Медитацията се изпълнява след горните две упражнения: Съзнателно сме обожествили сексуалните сцени и сме ги използвали за циркулация на силата. Тогава просто прехвърляме центъра на вниманието си в Селфа, висшето си Аз, заставаме встрани като страничен наблюдател. Мисле-страстите се опитват да ни вкопчат, понякога успяват, но ние отново нежно се отделяме и ги наблюдаваме непривързано отстрани, от позицията на безмълвния свидетел в нас. Постепенно свободното пространство на медитацията се увеличава, а силата на натрапчивите мисли намалява. Тогава се получава естествено „всмукване” на образите в ясното осъзнаване, като се разтварят до първоизточника си от чиста светлина. Едновременно с това болезнената силна страст също спонтанно се свързва с чистата радост на свръхсъзнанието и се превръща в нежна хармонична обич – любов без обект, като принцип. Извършва се именно сублимация на грубата страст до висша Любов. Вместо отричане и дисоциация, практикуващият използва страстта като сурово гориво, което подхранва ядрото на духа му!

      Важно е да се разбере, че именно липсата на борба дава възможност процесът да се осъществи естествено и плавно. Малкото ни его в случая не прави нищо – контролът е в ръцете на онзи наблюдател, Селф, Метакогниция в нас, който е източник на всички наши социални и когнитивни его-модели и личностови роли. 

Орлин Баев, психотерапевт