В случая, браво на малката градодържава! А какво означава
това, че аматьори от малка държавичка побеждават огромната по вложения
инвестиция на Англия? За мен, че без вперените в черните кутии стадни тълпи,
приковани там от огромна зомбираща ги реклама, кракотопкването е игра,
изискваща не твърде много нервни ганглии... Това не означава, че всички играещи
и гледащи имат само по толкова и с такова качество, но определено споменатите
по-горе тенденции съществуват!
Няма нужда от засягане - това, че мен ме отвращава
масовката, цялостното излъчване и популяризирано зомбиране около
кратотопкването, си е мое предпочитание. На вкус и на цвят всеки си знае... Някой
ще каже: „О. нее – футболът изисква мигновени реакции и много умения!“… - всяко пиле обаче по
време на полет взема мигновени решения, при което обработва огромна информация
за секунда. Уточних и че има и интелигентни футболисти и зрители, които избират
тази игра за отдих и отмора, вероятно поради това, че като деца са я играли. А
това е избор като всеки друг – адекватен и нормален!
Що се отнася до
стадото обаче - какъв ти интелект - той общо взето пречи - само се меси тук и
там. По-лесно се живее без него. Айде наште! Относно риткането - по-важното от
масовката, е излъчването, съдържанието на масираните послания: сядай пред
тв-то, мучи задействал стадното си чувство, яж, пий, покрещи и попреживяй още
малко...
Току ми се обади някой татко за синчето кракотопко - "Занимавате
ли се със спортна психология"? Що се отнася до футбола, не се занимавам.
Защото е плитко и не е психология, а позитивен коучинг, правен с цел на всяка
цена задоволяване на илюзии. Когато става дума за бойни изкуства, които открай
време включват цялостна философия, дълбока психологична подготовка, медитативна
практика - тогава нещата са съвсем различни!
Подочух, че бугарските кракотопковци висели по чалготеките.
Е, не – това са напълно неоснователни клевети. Сигурен съм, че футболната психика
си ходи ръка за ръка с музика в диапазона от класическа до смут джаз, с
елементи на келтски мелодии и древни мантри! Нали така?!
Наистина нищо лошо в любителския футбол. Да отидеш да
пориташ е като да се сбиеш с противниковия отбор, само че през правилата на
конкретната игра. Подсъзнателно именно това се случва. Играещият се
идентифицира с "племето" на отбора си, а противниковото
"племе" трябва да бъде победено. Разликата е, че е побеждавано по по-смекчен
от оригиналния си вариант вид. Не чрез мечове и секири, а през канализираната
агресия в правилата на играта. Зрителите интернализират избрания от тях отбор в
племенния си интроект и дълбоко нагонно обагрено чувство. Един вид, закачат
нуждата си от племенна агресия в дадения отбор. Много изфинена, проникновена и
възнишена психофолклогия, нали... Именно затова любителският футбол си е
чудесна игра. Задоволява дълбоки, базисни нагони и случвания: агресия и
племенна идентификация. Това, което мен лично ме отблъсква тук е не
любителската игра, а масираните реклами, шумът около организираните турнири.
Дори не самата реклама - обичам това изкуство. Отблъсква ме масовото прихващане
на стадните нагонни импулси и насочването им в "хляб и зрелища" .
Може да се погледне от добрата страна - стадното чувство и агресия, които могат
да се проявят като войни, се канализират във въпросната примитивна
игра-масовка.
Така че - чудесно нещо е любителският футбол! Познавам много
точни момчета, които го практикуват. Относно собственото ми недолюбване на
кракотопката - както казах, на вкус и на цвят всеки има избор и това е моят!
Орлин
Баев
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук в коментарите!