За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

събота, 6 август 2016 г.

Любовта, Мъдростта и Свободата в холистичната психотерапия


Любовта, Мъдростта и Истината в холистичната психотерапия

Беинса Дуно (Петър Дънов) - Учителят
Забележка: в статията по-долу свързвам изконните принципи на световните психо-духовни учения и по-специално, преподадените от българския мъдрец Петър Дънов, с прагматичните психотерапевтични процеси, фокусирани в душевно здраве. С благодарност към създателя на "терапия на петте движения/ принципа" (неорайхианство), си служа с тях смислово, синтезирайки ги до три (любов, мъдрост, свобода), привеждайки ги до познавателни мащаби, включващи в себе си както телесната, така и духовната перспектива. Така животинското подчинение се превръща в доверието на любовта. Интелектуално-нагонното планиране, препланиране и агресия, в разумната холистична визия, връзка с холистичната реалност и здрави усилия на съзнателния индивид. Харизмата и магнетизмът на съблазняващото привличане, метаморфозират в истината на волята, която носи свобода. Дискутираните по-долу теоретично принципи, са пряко свързани с определена практическа психотерапевтична методология, която ще опиша в отделна статия.
.............................................................................................................................................................

 Любовта, мъдростта и истината/ свободата, са основни принципи, върху които холистичният творец, теолог, философ, психолог и духовен учител Петър Дънов говори и полага като основа на преминаващото през него учение.

Трите качества на огъня: сила, топлина и светлина. Трите главни човешки способности: мисъл, чувство и воля, топично символизирани и условно локализирани в сомата като глава, сърце и корем. Трите примордиални божества в индуизма: Брама съзидателят, Вишну поддръжникът, Шива трансформиращият. Отецът, Синът и Светият дух/ Майката в светата християнска троица. Атман, Буддхи, Манас в някои индуски школи и теософията… 

Универсални закони са, присъстващи в основата на преобладаващото мнозинство от системи за психо-духовно познание в световен мащаб.

Любовта, която носи топлината на радостния смисъл, дава критериите на доброто, извиращи от невинната ѝ чистота и прави душата широка като вселената.Мъдростта, превръщаща светлината на познанието на ума в идентична с тази на звездите. Освобождаващата истина, насищаща духа с мощта на свободната воля на творческия, идентичен с този на Създателя, потенциал.

"Ето защо, три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втората е Мъдростта, третата – Истината. От първото докосване на човека с Бога, у него се явява един изблик на Любов; той се превръща в извор на живот, който постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери своя път на движение, явява се второто докосване на Бога – Мъдростта, за да очертае пътя на това движение. И затова първият стремеж на човешкия Дух е животът. Вторият стремеж на човешкия Дух е знанието. Третият стремеж на човешкия Дух е свободата."
Из подбрани мисли на Учителя за Мъдростта

Дали въпросните три принципа принадлежат на Учителя Беинса Дуно? Не, на Живота принадлежат. Вписани са във всяка фибра на истинното Битие, осветляват, дават смисъл, задвижват всички възможни комбинации на преходния свят с непреходността на божественото си присъствие.


Лествицата на Яков, като символ на многопластовата реалност на целокупния живот
Любовта, мъдростта и истината са принципи, насищащи бинарния живот, създаващи го, поддържащи и трансформиращи го. Принадлежат обаче на божествения свят, светът на реалността. За реалност в психологията, психиатрията и психотерапията се приема социалната и твърдо физическата такава. Реалност е, но условна, преходна, изменчива. Непреходната реалност е тази, в чието изкривено, двойнствено отражение живеем и консенсусно приемаме за реалност.  В една холистична психотерапия, реалността също е холистична, цялостна. Физическата, но и духовната и божествената!

"Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята – Божествен, духовен и физически – и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Беинса Дуно
Из подбрани мисли на Учителя за Мъдростта

Психотерапията е приложна дисциплина, в която основната цел е извличане на уроците, вложени в невротичната тревожност , което акордира човека именно със законите на любовта, мъдростта и свободата. Когато тези уроци са научавани, човекът се превръща в сърцат, смел, състрадателен, живеещ по повелите на вътрешната си, същностна природа, адекватно свързан с реалността социална и с холистичната реалност на любещото си сърце, широката си душа и силния си дух.

В момента на писане на тази статия (2016-та год.), работя психотерапия интензивно, ежедневно и отдадено от десет години. Търсят ме основно хора, преживяващи панически атаки, генерализирана тревожност/ вегетативна дистония, обсесивно компулсивно разстройство, социална тревожност, ажитирана депресия, конверзионни соматоформни състояния: хистерия и хипохондрия, циклотимия и биполярно р-во, личностни разстройства: шизоидно, избягващо, ананкастно (обсесивна личност), зависимо, хистрионно, с гранична и лабилна емоционалност и психодинамика…  

Любовта, мъдростта и истината в психотерапията

Мъдрецът Беинса Дуно казва – перифразирам по памет: „Истината говори със слънцата, мъдростта с планетите, а любовта слиза до най-малките мушички, слабости, човешки погрешки!“ 

В йога съществува описание на вътрешните енергийни канали и центрове в човека. Ще ползвам част от него, за да онагледя тезата си за конкретизираното „спускане“ на любовта, мъдростта и свободата в приложната психотерапия от една страна, а от друга, трансформиращото въздигане на душелечебния процес  от примитивно коригиране на когнитивни грешки, в акордиране на човешката душа с пулса на целокупния Живот.
В йога описанието на фината енергетичната система на човека, се споменават три главни надиси (канали): ида, пингала и сушумна. Част от мащабна енергийна система, тези трите са главните ѝ „проводници“. Ида, левият канал, се свързва с приемане, отворена сърдечност, прегръщащо доверие, липса на съпротива и любящо обгръщане, парасимпатикус, женския принцип. Пингала, десният канал, се спряга с активност, дисциплина, борбена съпротива, полагане на усилия, симпатикус, мъжкия принцип. Сушумна нади, средният канал, се свързва със сливане на мъжкото и женското, на усилието и приемането, с прословутата източна диалектика, трансцендираща тезата на любящото приемане и антитезата на мъжката дисциплина в синтезата на бездействие в действието, на любящата, медитативна благост в дисциплинираните усилия. Осъзнато безумие/ суета, казват толтеките. Една свободна, преживелищно диалектична позиция, която синтетично метаморфозира суетата на бинарното противопоставяне между мъжко и женско, активност и приемане, усилие и смирена обич, в обединяващата ги, истинна позиция на безсмъртния Аз (Селф, цялостна личност).

 Да строиш дом на скала! Здрави основи, да. В индуизма градацията е йога -> тантра-> сахаджа/ спонтанност. В будизма е сутра, тантра, дзогчен. Принципът е един и същ. Първо, здравата основа на дисциплината, нравствената чистота, стабилни принципи, резониращи с дхарма, известна целомъдреност и въздържание, ограничения в храната, много труд, усилия (пингала, мъдри усилия), на фона на безусловно приемане и готовност за учене (бхакти, предано служене, смирено, любящо доверие)... След време, когато дисциплината е автоматизирана като здрави психични и поведенчески граници, се получава въпросният качествен скок в осъзнаването. Практикът разбира, че наложената дисциплина е само старт, ограда, която подсигурява по-нататъшния път в спонтанната му автентичност. Разбира, че ако продължава да се фиксира само в дисциплината, от пръста, който сочи изгрева на слънцето на духа, не вижда слънцето.Но, дисциплината е нужна основа на психичната му сграда, къща строена не на пясък, а на скала. 



 Сливане между мъдростта и любящото състрадание, от което се ражда освобождението


В будизма съществува условното деление на сутра, махаяна, тантра будизъм, според географската локация на школите. В самите тантра базирани школи на тибетския будизъм съществуват градации от постепенно поднасяни или по-скоро, достигани нива от обучението. По-ниските степени са обвързани с твърди правила, дисциплина, норми, нравственост – мъжки принципи. По-високите, тантричните нива, са свързани с трансформацията, любящото приемане и преобразуване – женски принципи. Най-висшите, махамудра/ дзогчен нива са свързани с медитативния принцип на спонтанността, роден от сливането на първите две, на съзнание и сила, мъдрост и състрадателна любов. За да се достигне до спонтанността обаче, сутра и тантра нивата е нужно да бъдат овладени. Алегорично, достигането до дзогчен/ махамудра, се представя чрез метафората за вътрешно сексуално сливане между мъжкото и женското, между мъдростта и съчувствието.

Аналогията в индуската йога е следната: пингала, ида, сушумна нади. Пингала, десният канал - дисциплина, отговорност, воля, активност, воински мъжки дух. Ида, левият канал: приемане, трансформация, прегръщане, обгръщане, преобразуване, ползване на силата на всичко по пътя, женско обгръщане. Сушумна, средният канал: спонтанна естественост, свобода, живот от позицията на автентичността на духа! 

Същата принципна градация съществува в психотерапията, разбира се в умален мащаб, служещ на по-приземените психотерапевтични цели. Но, качественият принцип е аналогичен. Рационалното анализиране и осъзнаване на маладаптивните когниции и динамики е само старт. След него започва същинската работа: дисциплинирани усилия, търпелива постъпателност, здрава воля в нужната индивидуална посока. След известно време, различно при всеки, се случва споменатият качествен скок в съзнателността. Тревожността е преобразувана до вълшебен акорд с Битието. Човекът се е превърнал в истински сърцат, смел, смирено заявяващ автентичността на потенциала си!

Мъдра визия

В началото на психотерапията, потърсилият помощ човек е силно объркан, загубен в невротичното си „виенско колело“ от хвърляща го в ужас телесна и психична симптоматика, негативното ѝ възприятие и отричащо я мислене за нея, пораждащи поведение на отбягване и още по-силна  и така поддържана симптоматика. Често, преди да потърси психотерапевтична помощ, пациентът е бил в дългогодишен плен на собствените си маладаптивно невротични потискане, отричане, изтласкване, интелектуализация, рационализация и цял куп когнитивни изкривявания, присъстващи автоматизирано в психичната му динамика и ментален процес. Безсилно и отчаяно се е блъскал като муха в стъклото на невиждането на посланията, уроците и посоките, вплетени в неслучайността на преживяваната невроза, явяваща се нищо повече от мъдър лечител, коректор на криво мислене, чувстване и социално поведение. Да, уважаеми читателю – това е визия, твърде отличаваща се от стандартно психиатричната, определяща неврозите като болестни нозологични единици. Моите наблюдения навеждат заключенията ми към съвсем различна посока. Светът, в който случваме обусловените си в това физическо тяло животи, е мъдър, неслучайно синхроничен, много по-мащабен в целокупността си от механичната представа на развиващата се, ценна, но инфантилна засега наука. Същинският човек само се проявява през телесния си „скафандър“, но е много повече – вечна същност си, Човеко!

А тревожните състояния – както казах, явяват се прекрасен коректор, низпослан от същностната природа, от същинското в човека (висш Аз, Селф), с цел известно неслучайно и точно на мястото си разтърсване и разумно изстрадване. Когато така спуснатото от мъдростта на живота, благо и щадящо преживяващия го страдание бъде възприемано с благодарно доверие, съзнанието проблесва до ясното осъзнаване на вложените уроци, задачи по характерово хармонизиране с ритъма на целокупния живот. При всеки задачите са индивидуални, според характеровите черти, темпераментови заложености, психични съдържания и динамики.

"Мъдрецът живее без закон. Глупецът трябва да живее със закон и под закон.
Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта:
Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на Живата Природа, казвам ти, няма друг път освен страданието. Докато седиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта.
Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител.
Когато изгубиш смисъла на Живота, търси онова, което свети.
Учи се при този, който носи Светлина.
Добродетелта живее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява."
Из "Учителят говори", Беинса Дуно

Общото в преживяването на неврози е, че когато така зададените от Селфа алгоритми бъдат с доверие приети и посоката им е мъдро следвана, в човека се разтваря здраво смирение, през което започват да бъдат виждани красотата, смисълът, разумността на битието. Човек метаморфозира от гъсеницата на обусловената социостазна хипноза, до любящата свързаност и единство с Бога, със съзнанието за същностната си идентичност с Бога. Бог не като антропоморфна личност, а като съзнателност, надскочила лимитите на отелесеното невежество. Човек се превръща в свободен творец, сътворец на Твореца.

Любяща мъдрост, водеща до истинна свобода – ето го процеса на холистичната психотерапия!

„Мъдростта е Път на всички, на които Бог се изявява.Нека Мъдростта във вас да служи за мярка - да носи Божията Светлина.
Мъдростта се справя с противоречията на ума.
Мъдростта е най-високият връх. Тя разрешава противоречията между доброто и злото. Тя впряга и двете на работа.
Любовта е най-голямата Сила в света, но трябва да дойдат Мъдростта и Истината, за да намери Любовта приложение.“ Беинса Дуно

от „Изворът на доброто“ ,Последно Слово на Учителя, Мърчаево - 1944 година,Записал Словото Боян Боев ,Съставителство Борис Николов.


Любящо приемане – любовта в психотерапията


Любящо, смирено доверие - приемане
                   
Гореспоменатият процес на мъдро разбиране, на промяна на перспективата за случващото се душевно страдание, е нужно в хода на психотерапията да бъде продължен от подходящо насочени мъдри, дисциплинирани усилия, вложени в предписани терапевтични методи.
За  да се стигне дотам обаче, мъдростта винаги е предшествана от любовта. От смиреното, любящо и доверяващо се приемане. Каквито и дисциплинирани усилия да са правени, през цялото време е нужно да бъдат подлежани и съпътствани от любовта. Иначе усилието се превръща в насилие, в невротичен и механично прилаган инат, изтласкващ невротичните динамики.

„...Любовта е една Първична сила, която дава тон на човешкия живот. Всеки, който влезе в Любовта, неговите работи се оправят. Любовта не произвежда никакво нарушение на ума. Някой казва, че откак се е влюбил, умът му не работи. Това са чувства. Понякой път те са носители на любовта, но те нямат нищо общо с любовта. Любовта е съвършено отделно от чувствата. Чувствата са проводници на любовта. И всеки един, който и да е – млад или стар, дойде ли в областта на Любовта, проявява следното: В Любовта има едно свойство. Тя възкресява съзнанието. Възкресението зависи от Любовта. Мъртвият щом го докосне Любовта, той възкръсва. Глупавият щом го докосне Любовта, той поумнява. Това е магическо действие на Любовта. Ако вие нямате това понятие за Любовта, вие не я разбирате.“ 

Беинса Дуно, Даване и вземане - МОК 01.07.1932 г.

Как в психотерапевтичната диада се индуцира и преживява любовта? Логично е да се предположи, че първият в терапевтичната диада, който я провежда, е терапевтът. В психотерапията любовта се именува с купешкия за България термин емпатия. Преведен, означава вчувстване, съпреживяващо съчувствие, а в по-широко разбиране, състрадание. Обяснява се с невромозъчния корелат на огледалната невронна мрежа. Опитът ми в психотерапията сочи, че самият лечител на душевно страдание, е нужно да е преминал през динамиката на преживяванията, през които преминава пациентът, да е преживял през собствените си телесни клетки и душевни кванти процеса на пълно със смирено доверие приемане на спуснатото от Аза му страдание и уроците, вложени в него. Смирено приемане, в което умът притихва, тялото натежава в доверието в неслучайно преживяваната безпомощност, егото примира, оттегля се, превръща се в нула, през чието освободено пространство протича … Любовта. Да, любовта не е достояние на малкия провеждаш я човек. На Бога е, на Живота е. Психотерапевтът просто я провежда, нищо повече. Провежда я през собственото си смирено приемане на собствената си малкост и слабост. Защото любовта общува само с малките, слабите, смирените, чистите по сърце и душа. Любовта не осъжда, не се гордее, прощава, дълготърпелива е, прегръщаща и приемаща е, не разделя, а обгръща майчински и най-малките твари, мушички и човешки несъвършенства. Голяма е любовта в приемането на малкостта, в липсата на разделяне между по и по –по-най йерархични класификации…

Любовта създава контекст за промяна. Да обичаш не означава да си непременно съгласен с дадени, в случая невротични, психотични или психопатни психични факти. Означава да приемеш безусловно Човека, същността зад тези условни изкривености. А тя е божествена. Тоест, да обичаш означава през смиреното си разтваряне за Бога в самия себе си, да общуваш с Бога, с божествената същност зад външните привидности в човека. Когато в душелечението терапевтът искрено обича човека пред него, отвъд вербалната и невербална формална комуникация, пациентът чувства това като прегръщащото присъствие на безусловното, любящо приемане. Парадоксът е, че именно когато е така приеман, се създава лечебен контекст, освобождаващ пространство за терапевтична промяна.

„Любовта непременно трябва да носи светлина и свобода.
Такава любов, която не носи светлина и свобода, не е любов, а е нещо временно.

С Любовта всичко можеш да превръщаш!

Щом имате Любов, вие ще можете да разбирате законите на Божествения свят.
Щом имате Любовта, вие ще разбирате и законите на духовния свят.
А щом разберете законите на Божествения и на духовния свят, с тези закони вие всичко ще можете да направите.

Само онази Любов, която носи светлина и свобода, в нея има всички постижения.
И тук, на земята и където и да е, тя носи постижения. Това дръжте в себе си като закон.“ 

Беинса Дуно
Източник: Петте врати/Три категории храни. Първото обещание, ООК,ХV г.

Когато душевно страдащият се почувства безусловно приет и обичан, се случва един вид индукция, в добрия смисъл на думата, заразяване с качествата на любовта: благодарност, сърдечно разбиращо чувствознание/ интуиция,смирено доверие, търпение с радост, виждане на чудо във всеки миг и малка делничност, творчески напор и плам, радост от успехите на другия, искрено сътрудничество и подкрепа, благо вдъхновение и преливащ смисъл извътре, прошка от сърце, умението за сърфиране в потока на Живота, при вътрешно, сърдечно познание на единството му, чувствознаещо преживяване на себе си като част от цялото и двустранна, през сърцето свързаност и комуникация с живата тъкан на битието… Сърцето знае… !

Едно лирично отклонение – наричам потърсилия помощ човек пациент неслучайно. Правя го извън влагания в медицината, опорочен смисъл на пасивна мъка, а в този на изначалната семантика на понятието – търпение. Пациент означава буквално търпелив – човек, на когото му се налага търпеливо да приеме и усвои житейски задачи. Търпение без любов е мъчително изтезание. Но, когато няма любов, няма и истинско търпение, тъй като то е едно от многото качества на многоликия Бог – любовта. Когато търпението произтича от любовта, се явява просто целенасочено усилие по постигане на цел, зададена от нея. Търпението е фокусираният , преминал през лупата на смирението, любящ лъч светлина, разпалващ изгарящия маладаптивни когнитивни схеми и динамики огън – за да заживее пламъкът на любовта в човека. А какво е животът без любовта? Нищо. Най-мащабният материален успех и власт се обезсмислят, когато тя отсъства. Животът се превръща в чародейство, когато любовта погалва с вдъхновената си енергия. Защото любовта е самият Живот!

Любовта е принцип, сила, елемент не от мира сего. Когато присъства, кабинетът се превръща в особено, вълшебно пространство. Цветовете стават наситени, магични, появява се жива виделина, сякаш тихо призоваваща към една по-висока съзнателност. Терапевтът и пациентът са обгърнати от сферата на любящото приемане. Особено наситена с фина енергия сфера. Енергия, сякаш направила пробив, дошла от един различен, божествен свят…

Когато така пациентът се „зарази“ с безусловно приемащата, прегръщаща го енергия на терапевта, постепенно в самия него любовта осъществява промени. Човекът се научава смирено да се довери, здраво да се подчини на повелите на Живота по характерова хармонизация, скрити зад привидно бодливата външност на неврозата му. Научава се да отпуска его контрола, за да се довери на мъдростта на сърдечния си разум. Да, сърцето знае! …

Разбира се, терапевтът фасилитира любящото си присъствие с всички средства на психотерапията – ериксонов подход, анализ и подходящо насочвана разговорна и трансова сугестия, работа с мисленето и базисните когнитивни схеми, психотелесни и поведенчески експерименти…  

Когато говоря за любящото присъствие на терапевта, нека читателят не остава с впечатлението за някакъв свръх добродушко и всеблажко … Любящата емпатия е по-скоро подлежащо качество, а за да се преживее тя от пациента, терапевтът често работи парадоксално, „раздрусващо“, неочаквано сменя посоките, предизвиква плутоново, трансформиращо…  

Любовта в психотерапията – аналогични съответствия: левият канал, ида; приемане; смирение; доверие; жена; мекота; нула; парасимпатикус; десен мозък; сърце, широка душевност, спускане, разтваряне и релаксация, плаване по течението…

Дисциплинирана мъдрост

Лирично отклонение: Умът иска да систематизира нещата, да класифицира, да постави всичко в кутийки, в таблица ексел – не може океанът обаче да се вмести в напръстника на малкото човешко познание и разбиране. В психотерапията неизвестните неопределености в уравненията на решаваните казуси са толкова много, колкото голямо е учудването на науката пред полета на обикновен бръмбар, който по всички закони на аердинамиката не би трябвало да лети – но го прави. Твърдата наука засега се отнася към богатството на психотерапията подобно на дебил към симфония. Липсва ѝ качествен инструментариум и методология, които да проследят изумителното и витиевато многообразие от психични лабиринти и случвания само в рамките на един терапевтичен час. Да, правят се двойно слепи експерименти с контролни и експериментални групи, но на принципа на тестване на медикамент – индиректно, сякаш даден метод е механичен лост. Но не е! Наблюденията показват, че няма повече или по-малко ефективен психотерапевтичен метод или парадигма, а резултатността всъщност зависи от качествата и уменията на терапевта, прилагащ какъвто и да е метод и терапевтична структура …

Горните разсъждения възникнаха в ума ми, произведени от желанието ми за твърде точна класификация в последователността на прилаганите терапевтични принципи – в случая дискутираните любов, мъдрост  свобода. Истината е, че точни рецепти в психотерапията няма – според характеровата динамика на конкретния случай, терапевтът подхожда по-твърдо, меко, настойчиво или пасивно, аналитично или фокусирано в решения, трансперсонално, психотелесно или поведенчески, хуманистично съсредоточен тук и сега или проследяващо паметовите биографични следи, спомени, травми… Холистичният психотерапевт е нужно действително да бъде широк по душа, силен по дух, прецизен по интелект, обичащ по сърце, с висока визия, обхващаща мозайката на цялото, която само когато бъде погледната от такава висота, образува хармоничната свързаност на картината на живота. И все пак, три основни принципа остават константни в процеса на психотерапия: любовта, мъдростта и истината/ свободата. Любовта разгаря с топлината си огъня, инициира светлината на мъдростта, за да се роди свободата.

"Хората страдат, защото не са мъдри. Мъдростта е, която дава светлина и знание. Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта.
Смириш ли се, ти си близо до Мъдростта.
Мъдрецът намира щастието навсякъде и във всичко, а обикновеният човек само в специфични неща и места. Глупавият пък намира нещастието навсякъде и във всичко.
Смирение е, когато имаш всичко: сила, знание, богатство, и да кажеш: "Господи, всичко това принадлежи на Тебе."
Само чрез смирението човек може да влезе в съприкосновение с висшите светове и да придобие Мъдростта.
Мъдростта представлява най-мъчният път в живота на човека. По-труден път от Мъдростта не съществува. Когато някой ми говори за Божията Мъдрост, аз разбирам всичката светлина на безпределното пространство, която светлина никога не угасва.
Мъдростта – това е връзка с умовете на всички разумни същества. Истината – това е техният и нашият стремеж да бъдем във връзка и да съставляваме едно целокупно движение в живота.
Знание е само това, което сме опитали, другото е предположение.
Знанието не се добива отвън. То се намира вътре в нас. Отвън се придобиват условията, за да приложим това знание.
Знанието не носи щастие. То е само условие за развитие на човека, а в процеса на развитието си, човек непременно ще мине през страдания. Който може да използува това условие, той ще придобие Мъдростта. Щом има Мъдростта, той има и Любовта в себе си.
Мъдрецът влияе на обикновените хора с мисълта си. Мисълта е велика сила, когато е чиста, светла, права мисъл. – Какво всъщност е магията? – Мъдрост.
Когато дойде у вас Мъдростта, тя ще ви направи чисти, мирни, приветливи, сдържани, благопокорни. Безпристрастие, милосърдие и всички добри плодове ще внесе у вас.
Когато сте в Божествения път, умът и сърцето са спокойни, гледате на всички хора и грешки снизходително, светло ви е, радостно ви е. Отклоните ли се от този път, идват различни смущения – това е една малка диагноза, за да следите в какъв път вървите."

Източник:
1.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 2том, София, 1994.
2.Беинса Дуно, Свещени думи на Учителя, 3том, София, 1994

По-горе споменах за мъдростта, проявявана като отношение на разбиране, резониращо със законите на битието. В частност, в психотерапията, тя се проявява като дисциплинирано следвана работа по дезавтоматизиране на маладаптивния вътрешен диалог и базисни вярвания, по промяна на мисленето така, че характеровите невротичности, от което то произлиза, да бъдат реструктурирани до хармонични. Промяна на отношението към случващото се и през работа с въображението, в обучен транс, чрез подходящи нлп/ медитативни/ хипнотерапевтични методи. Дисциплина. На фона на вече индуцираното в пациента любящо доверие, на приеманите вече с благодарност уроци, вложени в тревожността, се изискват усилия. Дисциплинирани, постъпателно следвани в точно определена, конкретизирана, преобразуваща индивидуалната характерова структура до хармонична, посока. 

Психотерапевтичните методи, през които се прилагат тези усилия, са хиляди: анализ, когнитивно-поведенчески, психотелесни, медитативни, трансперсонални и хуманистични, краткосрочни и т.н., обединени в работеща сплав през личния интегритет на холистичния терапевт.

Ето една обща, примерна последователност на такива мъдро насочени усилия:

-          Общ стрес мениджмънт: ежедневни спорт, дихателни практики, релаксация и опити за медитация.
-          Характеров анализ.
-           НЛП/ йога нидра/ хипнотерапия/ активно въображение.
-          Работа с вътрешния диалог и базисните когнитивни схеми.
-          Парадоксални методи.
-          Поведенчески и краткосрочни, фокусирани в решение методи.
-          Трансперсонална работа.
-          Психотелесни опити, психотеатър.
-          Поведенчески експерименти в реална среда.
-          Медитация базирана работа/ майндфулнес.
-          Групова работа и динамика, периодични работилници.
-         

В горната последователност от общи, принципни стъпки, присъства огромно многообразие от психотерапевтични методи и прийоми. Накратко, мъдростта в психотерапията се проявява през: права, свързана с реалността мисъл и подходящи, фокусирани и действени усилия.
Мъдростта в психотерапията – аналогични съответствия: права мисъл, силен воински дух, дисциплинирано следване на цел, решителност, мъжественост, фокусирани усилия, здрави ограничения, упоритост, постъпателност, мъжка твърдост, себезаявяване, активност, симпатикус, пингала нади, амбиция, единица, преодоляване на трудности с охота, въздигане и изкачване…

Любомъдрието в психотерапията

В приложната психотерапия, двата дискутирани принципа, любовта и мъдростта, се случват не последователно серийно, а паралелно успоредно, едновременно. Паралелното процесиране на информацията в човешката когнитивна система е типично за процеса на творчество. Творчеството е централно явление в човешкото битие – то определя човека като такъв, поставя центъра на самоопределението му в сакралната същност, отвъд едното профанно съществуване и оцеляване. Птицата на творческото вдъхновение лети, когато и двете ѝ крила заедно се размахват в полета на духа. Ако едното е по-неразвито от другото, полетът на човещината не може да се осъществи. Любовта е като жената, а мъдростта като мъжа. Само когато в единство и равнопоставеност се съчетаят, се ражда „детето“ на свободния и силен живот, наситен с огъня на смисъла!

На практика, паралелното случване на любовта и мъдростта в психотерапията се изразяват по следния начин. На фона на емпатийната, безусловно приемаща обич, индуцирана от терапевта, се събужда неосъждащо, прощаващо доверяване в собствения потенциал, любов към самия Себе си. В контекста на тази всепрощаваща любов, се работи по промяна на разбирането за преживяваната тревожност в резониращо с това на целокупния живот, предписват се и се изпълняват дисциплинирано подходящите методи и фокусирани действия, когато е нужно, се поставят себезаявяващи граници в психичния, поведенчески и социален живот. „Искам“ на сърцето се съчетава с „трябва“ на главата. Когато последното е поставено в океана от безусловно приемане, се смекчава от невротичен контрол, до здрави, смирено-себезаявяващи потенциала усилия. Когато „искам“ се съчетае с едно здраво, мъжко „трябва“ на дисциплинираното усилие, се превръща от обсебващо, зависимо желание, в поставена в реален психичен и социален контекст, здрава обич. В този танц между мъжкото и женското, между мъдростта и любовта, мъжкият подход „ухажва“ женското приемане и доверие. Отначало, както при ухажването между половете, женското доверие и приемане са резервирани. Търсени са от мъдрия разум, от дисциплинираното поведение, но все още не са преживявани. Когато обаче тези целенасочени усилия меко и настойчиво продължат, женското сърдечно доверие „капитулира“, доверява се, разтваря се – смиреното приемане на любовта се случва вече преживелищно. Тогава преживяваните страхове биват прегърнати от това родило се отношение на разбиране, на сърцато смирение, с ясното съзнание за вложените в тях характерови уроци и посоки на синхрон с любомъдрието, на които те учат.

Лишавайки мъдростта от любовта, тя вече не е мъдрост, а студено, егоистично познание, инатът на компенсиращата страхове властова психопатия. Лишавайки  любовта от мъдростта, тя вече не е любов, но постепенно деградира до страстно разложение. Сърдечното приемане има нужда от дисциплинираните здрави граници толкова, колкото фокусираните усилия се нуждаят от вдъхновяващата ги, прегръщаща, безусловна любов.

В психотерапевтичния „танц“ между полярностите, постепенно мисленето се променя до резониращо с това на мъдростта, чувстването до синхронно с любовта. Ползваните „проходилки“ на психотерапевтичните методи са нужни, докато човекът, подтикван от стимулиращата го и вече виждана като добро гориво за добра промяна тревожност, предаде уроците си по смело доверие в Себе си, по обичаща сърцатост и човещина, по себеуважаващо себезаявяване и самоприемане. Защото само уважавайки и обичайки се автентично, човек може истински да уважава и приема и брата си. Тогава проходилките отпадат – интуицията на любовта тихо нашепва мъдростта си в смелото сърце на съзнателния човек.

Някъде в горното описание на психотерапевтичния процес да виждаш болест, читателю? Да виждаш обслужващо вторични изгоди мрънкане, поставящо човека в ролята на някаква безпомощна жертва на абсурдна и несъществуваща сляпа случайност, която видите ли, някакси го е невротизирала?! Не точно, нали… 

Да, в хода на психотерапията се анализират несъзнаваните динамики, експлицират се въпросните отношения, несъзнавани печалби, осъзнават се заложените интроекти (модели, схеми, когнитивни сценарии, програми), маладапттивни поведения… Това са първите стъпки, само началото на себепознаващото, мъдро себеразбиране. Същинската психотерапия обаче надхвърля едното говорене само, а включва много действена психотелесна, поведенческа и социална преживелищност, насочени към решения. В противен случай безкрайният анализ се превръща в част не от решението, а от проблема…

По-долу, в отговор на девойка с повишена тревожност, скицирам любомъдрия психотерапевтичен процес, водещ до свободата на потенциала:


Зен нула

                                           
  „Докога ще продължава ли? Докато се научиш да се проваляш смирено, да се приемеш като най-изложената, неуспяла и непостигнала никоя. Дотогава. Не се шегувам, сериозен съм :) ! Защото от това те е страх и докато потискаш тези си страхове с високите изисквания към себе си, те се поддържат, невротизират, депресират, карат те да не спиш, когато през нощта махнеш "тапата" от контрол и изплуват... Като ти казвам "да се научиш да се проваляш..." и т.н., нямам предвид умишлено да го правиш в живота ти, а в психотерапевтичната работа по виждане и приемане, прегръдка на тези ти страхове в сянката ти. :) Когато наистина не ти пука за социалното клише на някакъв си успех и можеш да се довериш  на провала с усмивка, тогава именно си готова за реален успех, в който всяка стъпка от вървенето по пътя на постигане на целите ти носи радост. Когато истински и дълбоко се приемеш за нищо, само тогава си нещо, през което тече потенциалът на любовта ти. Тогава виждаш хиляди възможности, преливаш от енергия и животът те потупва приятелски по рамото, казано алегорично... 

Старите модели (схеми, програми, интроекти…) в нас действат на принципа на статуквото на заучената безпомощност, подхранвана от илюзорни несъзнавани печалби.  Бурканът с бълхите - отначало имат капак. Когато им се махне, продължават да скачат на същото ниво, но не излизат. Заучена безпомощност. Или слончето, привързано към малко колче. Когато порасне, могъщият слон продължава да стои, сякаш колчето е стоманена греда. Не е, освен в същата заучена безпомощност в ума му. Така и ние, често стоим привързани към някое такова ментално колче. Или направо сме приковани от програми, които ако въобще осъзнаваме, приемаме за собствени, каквито никога не са били.“

"Не разбирам - как да приема страховете, да ги прегърна и заобичам, много е трудно!"

„Не, приемането е лесно. Трудно е продължаването на бягането от страховете, което ги увековечава!

Навътре към нас самите не важи външният, бизнес подход. Ако отвън можем да се борим, да сме по-силни и да побеждаваме, опитваме ли да прилагаме такава стратегия по отношение на самите себе си, става по-зле. Защото бягаме от сянката си. Не познавам някой успял. Или я борим. Или застиваме в ступор. Същото. Но страхът е в нас, той не е нещо външно. Нито е само нещо механично - адреналинът и кортизолът са просто корелати на емоцията страх, която пък е завишена поради криво мислене и базисни, маладаптивни несъзнавани програми. Та, страхът е в нас, в това което в психотерапията метафорично се нарича подсъзнание. Или сянка. Страхуваме ли се от него, го потискаме, така го натикваме по-надълбоко навътре в себе си и всъщност го подхранваме. Когато обаче се осмелим да го погледнем директно, виждаме че той ни води право към обсъжданото криво мислене и програми. За което можем само да му благодарим. Само през неговото водачество се досещаме, че имаме такива програми за разрешаване и си даваме усилие да го извършим. Защото иначе приемаме за наши посоки, разбирания, цели и себевъзприятия, които никак не е задължително да са наши, а са продукт на външно програмиране. Както и да е... Казвам, че освен в психоанализата, в народната мъдрост отдавна е известна безплодността на отвръщане на вниманието от страха, бягането от него или потискането му.

Приемането? Горе насочих към това ЗАЩО. Защото насочва към уроците, носени от самия него. Защото когато работейки по тези уроци с отношението на приемане, страхът си отива. Второ, КАКВО да приемем? Уроците е общо казано. По-конкретно, какви са кривотийките в мисленето и базисните програми зад тях, които има да се чистят, е персонално. Трето, КАК? Тук идват хилядите методи на психотерапията, на фона на това отношение на смирено, любящо приемане с благодарност на страха.

Как се постига това приемане? Първо, с разбиране на смислеността му. Второ, искаме да го постигнем - с помощта на молитва, работа през тялото, визуализация в транс и т.н. Трето и най-важно, разбираме, че не можем да го постигнем чрез его напъни и всичко, което се иска, е да оставим егото да се смири, за да се случи това приемане. Смиреното приемане... През тялото то е телесно отпускане, отдаване. През ума, е медитативното му спиране. През емоциите, е едно усещане за пълна разкритост, през която протича дълбоко доверие, смирено доверие, дори в центъра на бурята на страха. Доверие в неслучайността на преживяваното, в уроците, които учим през него, в Бога, в съдбата ни.

 Трудно описуемо е смиреното приемане. То не е овчо примирение, а наситено с мир доверие в потока на Живота, на Бога, проявяващ се в случая през уроците на тревожността. То е едно усещане за пълна слабост, в която предаваш всичко в ръцете на ... Духа си, на Бога. Тогава се ражда истинската сила, само тогава!“

Истината, която освобождава – качественият скок в психотерапията

Без събудените любов и мъдрост, психотерапията се превръща в част от имбецилния, груб материализъм, което твърдя, че я прави слабо ефикасна. Защо така? Защото любовта и мъдростта са основни ингредиенти на същинския Човек. А не е ли душелечението единствено подпомагащо процеса, вече започнат от тревожността – процес по очистване, по освобождаване от „примесите в рудата“ на Човека?! Любовта не е нагонна страст, нито желание, а принцип, сила низхождаща от висотите на свръхсъзнанието,  до осъзнатото ѝ присъствие в индивидуалното разширено съзнание. Мъдростта не е битове информация, нито единствено когнитивна способност за интелектуално „свързване на точки“. Проява на изначалния дух на Човека е. Самото тревожно състояние се явява инструмент в ръцете на свободната воля, на вечната същност в човека - инструмент по акордиране с ритъма на потенциала, на Бога. В процеса на осъзнаване и реструктуриране на маладаптивните психодинамики, се случва естествено интегриране около вътрешната цялост. При това на даден етап от психотерапията е нужно да се случи качествен скок в преживелищното осъзнаване. Именно скок. Контролът на социалната персона и его е нужно да бъдат провокирани докрай, така че човек, научавайки се да губи невротичния свръхконтрол, осъзнава че само тогава започва истински да владее Себе си. Себе си, но вече от позицията на сърдечния разум, през една свързаност с Бога, с мъдростта, любовта и свободата на целокупния Живот.

Скок, в който при взаимодействието между любовта и мъдростта, човек преминава в свободата на творческия си потенциал. От ида и пингала, в сушумна нади. Разбира се, относително, а не някакво крайно освобождаване. Но, практическият и наблюдаем ефект е, че напрежението на неврозата си е свършило работата по стимулиране разширяването на съзнателността, по тласкане на човешкия процес в посока акордиране с пулса на Живота. През годините практика на психотерапия, неизменно, с огромна възхита и радост наблюдавам как в човека заживява спокойна смелост, смирена обич, воля за живот и смисъл. Да, воля. Употребявам думата воля умишлено едва когато говоря за истината/ свободата в психотерапията. Изкушавах се да я съотнеса към дисциплинираното, мъдро следване на цел. При него обаче имаме усилия, не и воля, произтичаща от автентичната свобода. При здравите, дисциплинирани усилия имаме фокусирано и нужно ограничение, поставяне на нужни граници. А волята всъщност е волност, свобода. В нея границите са автентични, законите на живата природа безусилно диктувани от присъстващата в нея мъдрост. В свободната волност присъства любовта, но вече не толкова и само като чувство, а като сила и принцип. Само любов, която освобождава, е истинска любов! Само мъдрост, в която присъства любовта и водеща към свободата, е мъдрост. Истината, която освобождава, дава смисъл, съдържа в себе си любовта, радостта от живота, осветлява мъдро стъпките му, носи осъзнаването за единството с целостта – истината е целта на човешкия живот!

„Казват, че Истината е отвлечена. Не, Истината е реалното, което лежи в основата на нашия живот. Тя е един свят на неописуема красота, който си има своите краски, тонове, музика. Тя е свят, който съществува и ще съществува винаги. В този свят нещата са строго, математически определени. Няма нищо непредвидено, нищо случайно.

Всички същества, които не живеят според Истината, имат желание да се движат безразборно. И затова Природата ги е ограничила. А Истината подразбира движение в определена посока – посоката, в която всичко във Вселената се движи – от граничното към Безграничното и Безначалното.

Целият живот на човека почива на Истината, която носи свобода. Когато се говори за свобода в абсолютния смисъл на думата, подразбира се духът на човека – най-възвишеното у него – не ума! Чрез Истината ние можем да излезем от рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода.

Да се говори на грешните хора за Истината е все едно някой математик да говори на един неук човек за висшите математически проблеми.

Любовта е снизходителна към грешките на хората, към техните слабости. Истината обаче е строга и неумолима. Истината не търпи невежеството, слабостта, нечистотата. В това се състои нейната съвършена красота. Ето защо, който е слаб, да отиде при Любовта. Който е невежа, да отиде при Мъдростта. Който е онеправдан, да отиде при Правдата, а който иска да бъде съвършен, да отиде при Истината.“  

Беинса Дуно

Психотерапията е практична дейност. Извън горната обяснителна теория, свободата  е психотерапевтичен резултат, който в ежедневието се преживява като радост от живота, свързаност с любовта, усещане за смисъл, ясно познание за „какво искам и как да го постигна“, удовлетвореност, силно и харизматично личностово присъствие и магнетизъм, сила на волята не като напъващ се инат, а като естествено заявяване на духа в дневния бит, наслаждение от търпеливото следване на дългосрочни цели, мащабност във визията, размах на идеите и способността за конкретизирането им до адекватни социални цели, свобода в съждението, мненията, неспособност за биване на част от тълпа, но спокойно и лидерско присъствие в съзнателен колектив…

Свободата в психотерапията като преживелищна диалектика



                            Диалектика

 Диалектиката (визията ми за нея най-плътно се доближава до тази на Хегел) е действително рядката способност да виждаш противоположностите от трета, надхвърляща ги позиция. Да си над доброто и злото, над тезата и антитезата, над морала и сянката си, погледнал ги през панорамата на метакогнитивния синтез на наблюдателя, през очите на развития потенциал на самосъзнанието. Затова диалектиката не може да се избира подобно избора на манджа на блок маса в хотела на живота, след дрямка на плажа - достига се след нелеки лични опитности, житейски катаклизми и себепознаващо разширяване на съзнанието. Диалектиката е холистична, недуална гледна точка, достояние на малцина, дръзнали да надраснат обусловеностите си до нея. 

Неврозата имплицитно носи в себе си послания, целящи метаморфозиране на човешкия живот до адекватен на потенциала му. Психотерапията е процес, в който страховите, на тъгата, вината и гнева програми се влагат в мъдро и любящо следваните усилия по приемане на факта на неслучайно учене на развиване на съзнанието до по-широко, акордирано с  потока на Живота.
В този дух на разсъждения тезата на смиреното, любящо приемане (любов) и антитезата на дисциплинираните психотерапевтични усилия (мъдрост) в даден момент биват надхвърляни от синтезата на преживяваната творческа свобода на потенциала, която обема и двете в себе си. Случва се трета, по-висока гледна точка, но и преживелищен скок в самосъзнанието, което се прехвърля от малката социална личност, в потенциала на духа.

Йогите биха нарекли такъв скок в съзнателността преминаване в сушумна нади. Учителят Беинса Дуно го нарича допир до истината, до Бога, до целокупността на един съзнателен живот и визия. Любовта води до мъдростта. Любомъдрието прехвърля съзнанието в истината, която освобождава. Когато този качествен скок започне да се случва, психотерапевтичните техники, изпълнявани с неизменно подлежащата ги обич и смислово разбиране за целесъобразност, биват правени вече по-рядко, понякога. Посланията на любовта и мъдростта са дали резултат – родили са детето на свободата, в която духът ръководи процеса. Думите като носители на семантични послания, се насищат с проникновен и вече преживяван през клетките, духа и душата смисъл! Словото става жив, знаков образ, възприеман вече като символ на преживелищни и познати послания. Зад пръста, който сочи слънцето, започва да бъде виждано самото слънце.

Само в истината човек е свободен, волен. Волята, в такъв смисъл, е свобода, волност. В такава само свобода любовта и мъдростта проявяват пълните си потенциали. Дотогава в мъдрото усилие е имало известен инат, в мъдрото следване на методика известно механично познание. Любовта, докато заведе до мъдростта и истината, лесно се разлага до страсти, желания, амбиции, копнежи, нагонни експлозии… Само любов, която води до мъдростта и свободата, е любов!

Любовта, мъдростта и истината като качествен процес в психотерапията


 Научната психология и когнитивна наука се опитват да измерят количествено психичните процеси, като корелират актуалните такива с външно измерими поведения. Истината обаче е, че такъв подход прилича на сляпото опипване на лишен от зрение, на съждение за светлината единствено по отделяната топлина, за разбирането за симфония, правено от глух, по сензорната вибрация... Количественото овеществяване на психичните движения е опит чрез количеството да измерим качеството. Доколко любовта, смисълът, мъдростта, свободата могат да бъдат количествено измерени, оставам на заключението на читателя!

Времевата продължителност на психотерапията обаче е качествен, а не количествен процес.


Зависи от качеството на разбиране, осъзнаване, разширение на съзнанието в процеса на преобразуване на дезадаптивните когниции. Ако при сходна по сила и качество проблематика за даден индивид е состатъчна една единствена сесия, при друг 6-10, при трети 20-на, при някого и години не стигат, за да развие нужната самосъзнателна способност, лекситимия (способност за осъзнаване и анализ на собствените когниции и емоции), мотивация, решимост, смелост, напускане зоната на комфорта на илюзорните вторични ползи и с кураж пристъпване в зоната на възможностите и оставане там...

Въпросът по-долу сочи към вече споменатото неразбиране, към наличието на очакване за количествено пасивно получаване (от типа "завинти ми гайките", "искам да се подложа на хипноза, а вие да ми се надложите" :) ...), без активна качествена собствена работа по психотерапевтична промяна.
.................................................................................................................................................

Въпрос: "Колко психотерапия ми е нужна, за да преодолея всичките си страхове?"

Отговор (добре позната притча): Двама йоги медитирали. Всеки по своя си начин. Единият застанал в пълна тишина, свръхдисциплиниран, отдаден на абсолютен морал и чистота, стриктен и последователен, хапващ един орех на месец…. Другият танцувал, пеел, възхищавал се на живата природа, на красотата на жените, понякога харесвал към медитативното си вдъхновение да добави и хубаво вино в компания на добри приятели... Един хубав ден,Шива (Бог) минал покрай тях двамата. И двамата имали капацитет да осъзнаят, че това е върховното божество. Първият, този суровият аскет, се проснал пред лотосовите нозе на великия гуру и запитал:

- Учителю, стремя се така дисциплинирано към теб. След колко живота ще постигна просветлението?

- След седем - отговорил Шива.

- Благодаря ти, о велики. Очаквах го по-скоро, но се подчинявам на повелите ти - казал йогинът и веднага седнал отново в непреклонна медитация, в идеална позиция и строго изражение.

Шива минал и покрай другия йогин (тантрик), който се забавлявал сред природата, танцувал и се смеел с добри приятели.

- О, велики гуру, прославям святото ти име в песни и отдадено те възхвалявам във всяка житейска радост и трудност, която също приемам с радост. Кога ще постигна просветлението?

- Ще го постигнеш след толкова животи, колкото листа има по това дърво! - казал Шива и се засмял. Ученикът се зарадвал и казал:

- Само толкова ли? Ехааа, това е прекраснооооо - затанцувал и в пълно доверие в Бога, се отдал предано на любовта си към Бога в живота. Сега обаче, вдъхновен от присъствието на Шива, постигнал божественото съзнание тогава, в същия момент!

..........................

Аналогии:

- Шива: потенциалът ти, Божественото съзнание, истината, свободата.
- Аскетът: първата нужна стъпка в психотерапията ти - дисциплина, изпълнение, постоянство, спорт, неотклонен стремеж към осъзнаване и промяна, пингала, мъдрост...
- Тантрикът: Втората стъпка или качествен "скок" в психотерапията - осъзнаване на уроците по прехвърляне на самосъзнателния ти център от главата в сърцето, душата, възможностите в радостта и трудностите. Принципът на трансформация и виждане на всичко, включително преживяваните страхове и симптоматики, като благословено учене в една разумна Вселена. Виждане на Божественото в ежедневния делник. Ида нади, любовта.
- Радостта на тантрика, когато разбира, че има още безкрайно много животи: парадоксалното намерение в психотерапията.
- Постигането на просветление: психотерапевтичният резултат, при който в теб се ражда жива сърцатост, смелост, смирено себезаявяване, чаровна харизма, възхита пред осъзнаването разумната обич на Битието. (разбира се, думата просветление по отношение на психотерапията е само метафора, но все пак, адекватна като посока и процес такава). Истината, която носи свобода, богопознание и себепознание като част от Бога, сушумна нади…
………………………………………………………

Да, психотерапията е качествен процес, при който количествените, плоски методи, са безсилни в проследяването, описването и разбирането му, освен ако не служат като спомагателни на качествените такива.

„Съществуват три главни принципа: Принципът на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Първият принцип – Любовта – ражда живот. Вторият принцип – Мъдростта – носи светлината. Третият принцип – Истината – дава свобода. Повикай Любовта, Мъдростта и Истината, да станеш разумен човек. Любовта, Мъдростта и Истината да бъдат основа на вашия живот. Любовта се проявява в чувствата. Мъдростта се проявява в мислите, а Истината – в действията. Човек трябва да търси Любовта, защото тя носи живота и чистотата. Човек трябва да търси Мъдростта, защото тя е носител на светлина и знание. Човек трябва да търси Истината, защото тя е носител на свободата и силата. Човек се нуждае от чистота в сърцето, светлина в ума и благородни пориви и постъпки на волята, а те идат от Любовта, Мъдростта и Истината. Добрите мисли и чувства са водата на живота – живата вода, а добрите постъпки са хлябът на живота – живият хляб. За ученика на великия живот Истината е идеал, Мъдростта – цел, а Любовта – реализиране.“ Боян Боев, статии, (http://www.dobroto.org/download/slovo_bboev_l10.pdf )

Любовта в съвремието ни може да бъде в голяма степен реализирана, осъзната и преживяна. В психотерапията тя е основният фактор, който придвижва процеса от невроза към здраво психично функциониране. Мъдростта, както казахме, в психотерапията се проявява като разумно разбиране на случващото се душевно страдание, но и като добри, дисциплинирани усилия по акордиране с вложените в неврозата характерови уроци. Истината, която освобождава, се проявява в описания качествен скок на съзнанието. Само тогава и любовта и мъдростта се проявяват истински, Дотогава любовта е преди всичко чувство, а мъдростта усилие, ментална настройка и знание. Когато свободата на истината докосне човека, любовта разкрива величието си на принцип, а мъдростта тихото си, сърдечно и светло познание, отвъд битовете информация на малката социална личност.

Започнах статията с аналогията между топлината, светлината и силата на огъня и любовта, мъдростта и истината. Разделянето им е условно и служещо единствено за описателните цели на интелекта ни. На дело, трите се преживяват успоредно, според съзнателността на индивида. Относно психотерапевта – докъдето самият той е стигнал в пътя на съзнанието си, дотам може да заведе пациентите си!

Орлин Баев, психотерапевт






Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.