За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

вторник, 16 август 2016 г.

Принцесата и рицарят на обсесивния страх

 По-долу копирам разговор, проведен в рубрика "психотерапия онлайн" в сайта http://beinsadouno.com . Разговорът е фокусиран в справянето с ОКР - обсесивно компулсивно разстройство. 

Д: Здравейте !
Отново се обръщам към вас. Вече преодолях страха си от полудяване. Вече не изпитвам дереализация и откъснатост , които ме караха да си го мисля , доста от тревожните ми симптоми изчезнаха. Остана обаче  страхът от натрапливи мисли, който сама си докарах с четене в интернет. Аз поне така го дефинирам като страх. Изпитвам съжаление и яд ,че четох толкова в интернет и не ми дава мира ,че едва ли не сама си го направих и сега не знам как да се откопча. На ум ми идват всякакви примери за натрапчиви лоши мисли. Също и страшни картини.  Имам чувстввото  ,че няма да спра да го мисля . Всъщност  парадоксът е в това ,че постоянно съжалявам ,че съм чела за това и знам за такива мисли,и това кара да мисля за тях , да ме е страх от тях и да си ги измислям едва ли не Казвам си " ако не беше чела , сега нямаше да имаш проблем'' . Това ме потиска много. Страх ме е , че ще живея с това оттук нататък и ,че се въртя в  омагьосан кръг , от който не знам как да изляза. Мисленето за това  генерира мислите и въображението ми  , а не спирам да го мисля от яд и страх, Как да ги преодолея?

Орлин: Сама виждаш, че отношението ти на страх от тези мисли, ги потиска и така препоражда. Нужно е това да се промени. Разбира, се като старт, спиране на четене на всякакви форуми, в които някой реве, оплаква се, описва как бяга от сянката си, като се зоби с химия, приема се за жертва и прочие.... Второ, прочети статиите ми за обсесивните мисли в блога ми, на бутона хипохондрия и окр - припомни си как тези мисли са всъщност добри, защитни, идващи на огледален принцип и всъщност могат само да те радват и да им се наслаждаваш - имам го предвид, да им се наслаждаваш. Засега те е страх от тях и затова им се дразниш защитно. Виж как реагира кучето, което лае - страх го е и затова се дразни и лае. Страх те е и затова им се дразниш. Вместо това, можеш да промениш реакцията си - да ги поискаш. Да, когато дойдат, да поискаш да скочиш в тях презглава, дори сама да ги раздуеш на макс и още и още, до гротеска и пародия, като се наслаждаваш на образите. Помни, че те са на езика на подсъзнанието ти - на обратен принцип идват и е невъзможно да ги осъществиш или да се случат. Да ги осъществиш не можеш, защото в тях стои всъщност добро намерение и обич, а да се случат не може, защото животът регистрира именно това добро намерение в тях. Когато така си позволиш да махнеш съпротивата против тях и да си играеш с тях, те вече не плашат. Тогава, трето, се учиш просто да ги оставяш да идват и да си отиват. Без да ги гониш, без да бягаш от тях, без да ги бориш - когато и колкото си искат да идват, а ти непривързано ги регистрираш: "Моите готини мислички!" и ги оставяш да си протичат. Тогава те отминават, стапят се, съвсем се размиват и идват все по-рядко, Не че вече го търсиш това по-рядко идване - те вече не те плашат, кефят те дори. 

Д: Благодаря за отговора ! Да, аз съзнавам напълно колко изкуствено ги създавам , колко са неосъществими и колко всъщност и най-важното не са мои и не се идентифицирам с тях.  Просто се дразня на себе си за четенето в интернет , в което търсих успокоение ,а си създадох повече проблеми. Спра ли да мисля за това, ще спрат и мислите, знам го . Мисля, че пътят е точно обезстрашаването . Но не знам как  да го направя. Да  пусна въображението си да прави каквото си иска или  да се убеждавам ,че  тези мисли не са мои , аз просто съм ги прочела .  Страх ме е  да не си помисля нещо страшно за някого , да не си представя нещо страшно .Доста нелепи  внушения и страх , но .. факт. 
Орлин: Горе описвам не пътека, но цял утъпкан и добре асфалтиран, маркиран и ясен път за това как да се случи това обезстрашаване. При натрапливостите сама е най-добре да се работи с връхната му фаза  -медитативното пропускане на мислите. Другите методи си имат тънкоси и затова е добре да се водят от психотерапевт. Прочети "Обсебен мозък", прочети доста от книгите на Ошо, в които говори за медитацията. А в повечето си той го прави. Практикувай. Ако до три месеца имаш добри резултати, чудесно. Ако ли не, обърни се към опитен колега! 

Д: Благодаря !  Мисля ,че вече съм поела  по този път. Просто на моменти се губя по него и в съжаление, че изкуствено си ги причиних , след което отново се мобилизирам и продължавам като с всеки ден все повече приемам това и по - малко се боря . Дори ги предизвиквам . Забавлявам се на някои безумни хрумвания, започва да ми става все по -смешно от това , което може да роди въображението ми. И това " моите готини мислички " искрено ме разсмя. Благодаря! 

Тодор Първанов, психиатър-психотерапевт: 

В подкрепа на поста на Орлин и твоя-едно писмо от бивш пленник на ОКР.
Преродената принцеса

         Неотдавна в едно далечно и красиво царство живеела една принцеса. Тя расла и порасла обградена от истински златни стени, които били студени, толкова колкото са студени сърцата  на царя и царицата. Царят и царицата били мъдри и справедливи, но лишени от всякакви сърдечни емоции. Не изразявали своята любов, своята омраза, своят гняв, нито пък радостта си. Така принцесата пораснала, обсипана с красиви дрехи и накити, вкусна и екзотична храна, но в студенина, без топлина и любов. Възрастният цар бил педантичен в делата си и научил принцесата да бъде прецизна и да обръща внимание и на най-малкия детайл, а царицата от своя страна я научила, че от съществена важност е чистотата, реда и естетиката.  Но и двамата пропуснали най-важното, да покажат на своята дъщеря що е то обич. Непрекъснато й повтаряли колко е борбена, колко е амбициозна, но всеки път принцесата оставала с впечатлението, че нещо малко не й достига, че нещо й пречи да постигне максимума. Така тя започнала да усеща, че разочарова своите родители и не била напълно добра за тях. Растейки в несигурност и без капка любов, намирала в себе си все повече недостатъци и все повече неща й създавали комплекси. Станала плаха и неуверена, страхлива и несигурна и за да компенсира това, някак си се озлобила както към себе си, така и към всичко заобикалящо я. За нея светът станал ужасно място, където и се случват ужасни неща и в  което живеят ужасни хора. Постепенно нейните приятелки - принцеси  от други кралства се отдръпвали и не искали вече да излизат на разходка с такава навъсена и язвителна девойка. Останали й една-две дружки, и то защото или  били комплексирани колкото нея или просто много я обичали.

         Минали години, дошло време царят да омъжи своята щерка. Явили се двама кандидати. Първият бил много мил и любвеобвилен, всеотдаен и обгрижващ, но т.к. принцесата не знаела какви точно са тези чувства, той й се сторил досаден и скучен. И тя избрала вторият – груб и егоцентричен, лишен от  всякакви романтични жестове. Той я обичал истински, но по свой си начин и т.к. бил твърде саркастичен и самоироничен си позволявал често да иронизира и принцесата. Това доста я огорчавало и оставяло дълбока следа в душата й.

         Година, след година, принцесата се отегчавала все повече от живота и трудно намирала смисъл и радост в него. И въпреки, че им се родили двама сина, не могли да запълнят празнотата. Често принцесата била в лошо настроение и се скитала безцелно в полята и горите в покрайнините на царството. Един ден по време на разходка тя срещнала тайнствен рицар – снажен и красив, яздещ невероятен жребец. Принцесата била запленена от него без да подозира, че това всъщност е злият магьосник, наречен Страх. Страхът бил изкусен лъжец и много добре съумявал да се дегизира, така той никога не показвал истинското си лице. Всеки път слагал прекрасна маска, обличал красиви дрехи и използвал маниерите на благородник, а отвътре всичко било гнило и разядено. Лека-полека принцесата се потдавала на измамният му чар и обаяние и неусетно се влюбила. Не разбирала как и защо, но злият магьосник я карал да се чувства важна и значима. Така минавали дни в тайни срещи, докато Страхът, чрез хитрост успял да отвлече царската щерка и да я прати в тъмницата на затвора ОКР. Там било много страшно, тъмно, миришело на жабурняк и мухъл, разхождали се триметрови плъхове и всевъзможни гадини. Но това не било най-лошото. В този затвор било задължително всички да спазват нечуван правилник, който включвал действия и ритуали повтарящи се до припадък. Едно и също нещо трябвало да се прави милион пъти, докато ти се изчерпят сили и рухнеш безпомощен. Принцесата се противяла, но когато някой отказвал да се подчини надзирателите прилагали най-страшното и безпощадно наказание – напрежение. Напрежението било толкова силно и болезнено, че нормално човешко същество не би могло да го изтърпи. За това всички се подчинявали безропотно на безумните правила.

         Минали дни, месеци, години... един от тъмничарите, когото всички наричали Терапевта, накрая се смилил над бедната душица и решил да подаде ръка на принцесата. Той не можел да отвори вратите на килията, но всяка нощ след залез слънце, когато целият затвор притихвал й разказвал приказка. В приказките се говорело за хора, успели по най-различен начин да избягат и да се спасят. Обяснявал й, че ако не положи усилия да се избави скоро нейният принц и деца й ще я забравят за винаги и след време няма да могат дори да си спомнят как изглежда. Тайничко й разкривал за слабите места на Страха и за начините, чрез които може да го надхитри. В началото думите на тъмничаря й се стрували врели-некипели, а приказките за избягалите затворници били пълна измислица. Тя не вярвала в тях и си мислела, че тъмничаря се опитва просто да я утеши. С времето, обаче започнала да премисля и анализира всяка една негова дума, видяла как съпруга й и синовете й започнали да идват на свиждане все по-рядко и по-рядко. Писмата се разредили и вероятността да бъде изоставена и забравена в тази тъмница ставала все по-истинска. Започнала да вярва на всичко казано от него и да гради своя план. Освен приказките, които разказвал Терапевтът показал на принцесата как да медитира и я научил как да релаксира. Така времето в омразния затвор минавало много по-бързо и неусетно. Също така Терапевтът тайно й носел книги, в които пишело за любов, приятелство, топлота, себеуважение, за тайнството на междуличностните връзки, за гнева и омразата, за измерението на времето и неговото възприятие от хората. Чрез книгите принцесата се научила да обича себе си и все повече да владее егото си. От тях тя разбрала, че вината и безпокойството не носят нищо добро след себе си. Разбрала, че за да се чувства добре първо трябва да мисли „добре“. Четейки, лека-полека започнала да си изгражда една нова представа за себе си, за живота и за отношенията й с другите. Любовта вече не й била толкова чужда и с радост открила колко е хубаво да се обичаш и уважаваш. Малките неща, които започнала да си позволява и  да прави за себе си й носили истинска наслада. Благодарение на зараждащият се процес на  себепознание принцесата придобила самоувереност и станала по-смела. Бягството вече не я плашело, а и се струвало като единствена възможност и силната мотивация я подтикнала да прокопае тунел. Да..., но всеки път злият магьосник разбирал и я затварял във все по-тъмна и дълбока килия. Тогава принцесата осъзнала, че само с къртовски труд няма да постигне нищо и целта ще остане недостижима. Мислила и премисляла – с подчинение не става, с труд не става, как да се пребори с това сполетяло я зло? На няколко пъти жалостивия тъмничар я посъветвал да спре да следва инструкциите на строгия затворнически режим и да изтърпи наказанието си, но принцесата не се вслушвала в думите му. Докато в един момент не загубила всякаква надежда и вече уморена и изтощена последвала думите му. Нямала сили за нищо и повече не можела да се подчинява на нелогичните и  неразумни правила. Последвало жестоко наказание, при което напрежението било по-силно и от ток. Толкова силно, че краката и ръцете й треперели, сърцето и препускало лудо, дъх не й останал, искало й се да умре, да затвори очи и никога повече да не ги отвори. Така ден след ден наказанието ставало все по-мъчително и по-мъчително, а тя търпяла ли, търпяла. 

И така докато дошъл момента, в който Страхът срещнал безразличието на принцесата и не намерил смисъл да я измъчва повече, защото наказанието вече не я плашело и нямало никаква сила над нея. Злият магиосник вече не будел страх у принцеста и се отказал да я тормози. И т.к. вече нямал нужното влияние  над нея и не изпитвал наслада от състоянието й решил, че няма смисъл да я държи затворена. В един прекрасен ден, виждайки че е загубил битката,  Страхът отворил широко вратите и принцесата тръгнала към дома си, а затворът ОКР останал в далечината да мъждука като малка черна точица.

         Принцесата се прибрала при принца и при двамата си прекрасни сина и заживели дълго и щастливо. Страхът продължавал да дебне  из храстите в очакване отново  да затегне примката, но принцесата много добре познавала оръжието, с което бързо да го пребори. Вече не се потдавала на хитростите му, а с безразличието си го държала далеч от себе си.

Орлин: Много силно послание - благодаря, приятелю! Описва както основните характерови черти на човека, който е склонен да развие окр, така и пътеката по освобождаването от него. 

В практиката си съм забелязал, че всякакъв тип характерови структури могат да развият обсесивно компулсивно разстройство. Общото обаче е в ригидността и неизменно присъстващия в нея самопотискащ, себеотхвърлящ автентичността мазохизъм. Ригидност и мазохизъм или като основна характерова база или като силно прилепнала и цял живот носена маска, или силно присъстващи в други характерови бази като шизоиден или психопатен характери. Но, това което етиологично предизвиква развитието на окр е именно ригидността и отхвърлящия автентичността на любовта, за сметка на правилата на главата, мазохизъм. Ригидността, която е подчинение на едно сковано ТРЯБВА, норми , правила, коловозите на нечия система, ред, правилност, глава, ум откъснат от сърцето, постоянно ментално предъвкване, критика и негативизъм, уж подсигуряващи избягване на опасното и лошо, неконтролирано непознато, постоянно състояние на нащрек и свръхконтрол, властен контрол или подчинен на илюзорна правилност контрол, но контрол, още контрол, мегаконтрол... Ригидност, имплицитно включваща себеотхвърлящ мазохизъм. Ригидност, чието обезчовечаващо усилие с огромно напрежение пробва да потисне дълбоките страхове от отхвърляне, провал, несправедливост, смърт, малкост, унижение, когато студените, жестоко непрегръщащи правила (описваните в приказката родители като присъстващи в човека интроекти, когнитивни схеми), не са покривани. Една огромна глава, откъснала се от сърцето и тялото, която с ригидността си мазохистично смачква и отхвърля същинския Човек, любовта, сърдечния разум! 

В чудесната приказка е описан и пътят за справяне, при това през много творчески, приказни алегории, предаващи силни послания отвъд съзнанието, директно в несъзнаваното: принцесата, която с помощта на четене на добри книги (библиотерапия) и промяна в мисленето, променя и емоционалното си отношение към ставащото. Чрез промяна в разбирането, преобразува и емоцията по отношение на "страшните" мисли, напрежение и страх. Оказва се обаче, че това е нужна, но винаги хващана, прекъсвана и нулирана от обсесивния рицар работа. Така, метафорично е изразена психотерапевтичната работа включваща раузмността на мозъчната кора, чиито макар и последователни усилия, са нужни като оформяне на подходяща визия, отношение и разбиране, както и са част от сформирането на способност за метакогнитивна самосъзнателност, за наблюдение на собствените ментални процеси - корово ментална работа, която обаче винаги е изпреварвана, прекъсвана и отменяна от господаря на страха, предаващ сигналите си по много по-бързия сублиминален, пряк мозъчен път, протичащ далеч по-бързо от този на коровата логика. Но, все пак, това е абсолютно нужен етап от работата, по споменатите причини. Тогава, когато новото разбиране е изградено и утвърдено, дори то бива изоставяно, във вече майндфул базираната работа - медитация! В медитацията центърът на самосъзнание все повече се прехвърля от луковицата над раменете, в сърцето. От главата, в любящата мъдрост, в същината! С помощта и на други поведенчески и психотелесни методи, човекът се научава да губи его контрола, за да намери сърдечното си себевладеене. ПО-рязко или по-постепенно, се случва един вид новораждане, в което човекът заживява съвсем различен, автентичен живот. Цялата невроза се е превърнала в път към духа, към Себе си! 


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.