За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 30 октомври 2016 г.

Комарджия в любовта

Остави тялото да заеме удобната за него позиция. Докато сега се отпускаш или потъваш в онова пространство на осъзнат сън, което винаги си жадувал, а тялото се донамества, сливайки релаксацията си с това спокойно дишане, това усещане вече тече надолу към радостта в сигурността ти.

Има много ветрове, изпълнени с гняв, страх, похот и алчност. Те вихрят тези нечистотии в ума и енергията ти, но яката планина на истинската ти природа остава непоклатима. Да оставиш тялото да застине вибриращо в неподвижността си – планина от спокойно осъзнаване. Тогава ветровете на илюзиите могат да духат, могат и да утихнат, когато се фокусираш еднонасочено в ядрото на съкровищницата ти, в основата на планината на същността ти. Ядрото на духа ти!
Има една целувка, за която жадуваш с цялото си същество: на духа върху тялото. Това вълшебно погалване, да. Господи помилуй!

Тази общност на духа, да. Влей се в нея и изпитай сладостта да бъдеш Той - Себе си. Да вървиш по шумния друм и да бъдеш шума, отвъд разделението. Когато си шума, намираш тишината в основата му. В света, във вихъра – тишината в центъра на катаклизмите и шума.
Когато сега преживееш тази тишина, разбираш, че не можеш да спреш ума. Можеш просто да прехвърлиш самосъзнанието си отвъд него, докато умът ти служи просто като слуга. Тази необятност отвъд за ума е пустиня. Пустиня за ума, но вечен живот за духа ти. Пустиня, нищо, съдържащо всичко, в което Ти жадуваш да крачиш. Необятна празнота, източник на пълнотата на смисъла ти. Покой, начало на всяко движение, отвъд неразбирането на ума. Вакуум, породител на всички неща. Иманентен и трансцедентен, тук и там, отвъд всяко тук и там, там, където няма друго там, сега!

В тази необятност ничие его не може да те достигне и бъде с Теб, дори и твоето. Външна уж самота, а вътрешна слятост и пълнота на единството с организма на Бога. Самота, по-ценна от живота, свобода по-ценна от света. Безмерно по-ценен е този миг, в който си сам с Бога - Едно!  
Когато узнаеш това, в сърцето се запалва жив огън, жива връзка. Тук в света си, но знаеш – странник си. Странник, вече знаещ, че е странник в страноприемницата на тази бинарна школа, живот. Тази свещ в сърцето ти, готова да бъде запалена. Има празнина в душата ти, готова да бъде запълнена. Усещаш, нали?!

Хиляди вина могат да упоят болката на липсата ти. Само виното на любовта може да я превърне в преливащ смисъл. Изгуби се, изгуби себе си в този смисъл. Изгуби егото си в тази любов. Когато изгубиш себе си в любовта, намираш всичко. Излез от кръга на времето и влез в кръга на любовта. Тя е единствената непреходност. Изправи духа си през смирението на егото си и поеми на странното пътешествие към океана от смисъл, отвъд семантиката на думите, отвъд ума, сега, в радостта да си, да бъдеш.

Скъпоценният камък винаги е скрит в пръстта. Ом мани падме хум – скъпоценността на духа в лотоса на тялото и материалния ти живот. Величието на безкрая в мухата, кацнала на стената! Изпитанията носят дар. Болката от песъчинката на противоречията в мидата на прегръщащото ти съзнание, прави бисера на опита, който отнасяш в сърдечната чаша, отвъд тази телесна дреха.

Този затвор носи непреходен опит, когато се учиш. Но, защо да стоиш на тъмно? Виж, вратата е отворена! Когато осъзнаеш, че вратата на потенциала ти никога не е била заключвана, а само потулвана от вехти вярвания и социални сугестии, тогава светлината на радостта вече започва да се процежда, а вратата да се отваря под напора на намерението ти към сливане с Бога. Кой възнамерява? Нима малкото его? Кой си ти? „Кой съм аз?“, запитай се!

Ръкопис на божествено послание, отразено в огледалото на това земно учене. Осъзнай същността си отвъд огледалото и отражението, там където си, Себе си, непреходен лик на безкрая.

Нищо не е извън теб и Ти го знаеш. Когато се взреш в Себе си, всичко, което малкото ти аз жадува, вече Си! Имаш енергията на слънцето, а я държиш в основата на гръбнака си. Имаш тонове злато в мазето си, а просиш социални грошове в слепотата на невежеството си. Когато пуснеш тази сила, пееш като птичките, без да те е грижа кой те чува и какво си мисли. Извираш като извора – не можеш да не го правиш. Светиш като слънцето, просто светиш.
Искаш да познаеш причините и хлопаш на вратата на познанието? Когато осъзнаеш, че винаги си хлопал отвътре, от съкровищницата на любомъдрата свобода, виждаш, че винаги си бил там. Тогава можеш просто да се обърнеш. Сега разбираш, знаеш, познаваш.

Любовта, да. Тя е всичко. Тя е лепилото, залепващо атомите, завъртащо квантите в танца на радостта. Тя прониква този свят, но не е от него. Насища го, но е гостенка. Всичко е, но не се поддава на никакви закони, норми, мерки и теглилки. Казват, че има врати между сърцата. Когато няма стени, дори врати не са нужни. Когато стените на егото се стопят, дори вратите стват излишни. Тогава съзнаваш единството, част си от целокупния организъм на Бога. Събори стените на егото и илюзията за отделност изчезва в реалността на свободата. В молитвената медитация всички сме равни. Няма горе, няма долу. Мравката е толкова ценна, колкото и гения, колкото и ангела. Да, това красноречие на духа, в това мълчание…

Ако се водиш от егото си, денем спиш, а нощите са кратки. Докато се събудиш, може животът ти вече да е минал. Ако те дразни това потъркване на трудностите, как ще заблести огледалото ти, за да отрази копнежа на духа ти?!

Ангелът в теб е свободен, поради любомъдрието си. Звярът в теб е свободен поради невежеството си. Пусни ангела да премине през сина човешки, през това съзнание, за да погали звяра ти. В това спасително помазване е смисълът на целостта ти. Знаеш ли как на арамейски се нарича Исус Христос? Йешу Машиях, Спасителят Помазаник. Пусни спасителното помазване на Небето да погали земното ти битие, човеко! Господи помилуй! Господи помилуй, помилуй мя, Боже!

Да си поклонник по пътя на любовта, е да си смирен като прахта на пепелта, за да се възроди жар птицата в огъня на духа ти.

Бродиш от стая в стая, от живот в живот, от нямам към имам, търсиш елмазената огърлица на щастието. А тя вече е на шията ти. Никога не е била другаде!

Като топящ се сняг, измий себе си от Себе си. Бъди комарджия в любовта – проиграй всичко! Проиграй егото си, заложил го до последния му магарешки инат. Действай в незримия свят поне така отдадено, както действаш в зримия. Само обичайки, Бог е с теб и ти си с Него!
Едно плюс едно, е равно на едно, защото две означава разлъка. Цялата ти същност жадува да се освободи от затвора на егото, за да се разтвори в Бога. Забрави за безопасността, живей там, където те е страх да живееш. Прави това, което те е страх да правиш. Тогава сенките на страховете си отиват, а вратата, която се ижда с очите на сърцето, показва себе си. Вратата към Себе си.

Не можеш да търсиш любовта. Можеш да махнеш преградите, които твърдят, че я търсят. Тя вече е тук. Никога не е била другаде. Тук, в това тук, което винаги е тук, сега.

Не търси, за да намериш, не хлопай, за да осъзнаеш, че никога не е било затворено. Радостта живее скрита в горестта. Естествена спонтанност. Приемеш ли отредените трудности с благодарно учене, виждаш отворените двери.

Продай конструктите на този ум и си купи смут. Да, смут. Защото умът е само мнение, самомнение, докато смутът е объркване, смутът е усещане, водещо към смирената тишина. Помни: входът на храма, входът към светилището в теб е, сега е, тук е. 

По пътя на любовта не можеш да си господар, нито собственик. Четка в ръката на велик художник си, ноти в симфонията на свещен композитор си, глина в ръцете на духа си.

Влюби се в Бога отново и разпръсни този златен прах над света! Защото не само жадният търси водата. Водата също търси жадния. Не е любов жаждата по преходното. Само Божията любов е любов.

Не е нужно да пътуваш където и да е – в теб са рубините, в теб са диамантите, в теб са златата и съкровищата. В теб е виделината, носеща пълнотата на смисъла да живееш като сътворец на твореца, огънче от божествения пламък!

.......................................................................................................

Забележка: в текста са ползвани мисли на мистика Руми, преплетени с мои, в специфичен модел на изразяване. 

Орлин Баев




Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.