За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

петък, 30 декември 2016 г.

Живее ми се, две не виждам...

Кореспонденция от рубрика "психотерапия онлайн", форум http://beinsadouno.com

................................................................................................................................................
... Живее ми се, та две не виждам! 

И:

здравейте, първоначално имах паник атаки, после натрапчиви мисли за самоубииство и нараняване на околните хора, всичко описано премина, но отскоро имам моменти, в които изпитвам силно желание да се самоубия и ако няма някой около мен съм в състояние да го направя. Против съм антидепресантите, и искам по друг начин да реша проблемът. Живея в София, но не познавам лекари специалисти така че ако е необходима консултация със специалист моля препоръчайте ми някого.  Записала съм си час при психотерпаевт за 3 януари , но се опасявам че няма да мога да изкарам дотогава. Моля помогнете ми.  

Орлин:

Психотерапевти много - имаш интернет. 
Какво те кара да заключаваш, че натрапливите мисли имат нещо общо с реално извършване на реално действие? Имала си п.а., които са те подтиквали към някакво научаване, някаква промяна - каква е тя, знаеш ли? Имала си тези мисли, вероятно сега имаш същите - когато са натрапливи, са просто жажда за живот. На езика на подсъзнанието преведени, означават: "Живее ми се, живее ми се, живее ми се!" (точно като псевдонима ти). Тоест, имат общо със самоубийство, колкото Чарли Чаплин с филми на ужасите. В някои случаи в такива мисли има и хистеричен елемент - тоест несъзнавано служат за привлиане на внимание, за завъртане на другите около нас... И в двата случая или в комбинация от тях, в каквато вероятно си, реалното самоубийство е шанс по-рядък от печелене от лотариен билет... 

И:

желанието да го направя е много силно и мисля че ако съм сама ще го направя. Четох в нета за техники на преодоляване като раздуване и присмиване, но при мен не работят, защото засилват желанието ми да се самоубия още повече. Благодаря ви, за краткото успокоение, дано успея да издържа до часа с психотерапевта ми. Наясно съм, че няма да стане изведнъж и ще трябва много работа особено от моя страна, но наистина ми се иска да живея и да спрат тези моменти на силно желание да сложа край на живота си това не е нормално, а всички около мен ми казват, че съм здрава и ми няма нищо. Имам чувството, че полудявам, но знам че не е така.  На сайтът ви има съобщение, че не приемате повече нови случай, можете ли да ми кажете кога се очаква да можете да приемете нов, четох много за вас и искам да работим съвместно, но ще си изчакам реда , няма да се натрапвам
а иначе п.а. ми разбрах за каква промяна идват и какво трябва да науча затова си мисля, че и понеже разбрах ,спряха, но желанието да се самоубия е толкова силно,че ме е страх че ако съм сама ще стане, но някакси винаги успявам да оживея

Д-р Първанов:

А защо трябва да не се самоубиваш ?

Орлин:

Влизаш в хистерична въртележка, която цели засмукване на внимание - както виждаш, нямаме намерение да ти я задоволяваме! Писахме ти, че в мсилите ти стои желание за живот, че това което ти се струва като импулс/ желание за самоубийство, е начинът на подсъзнанието да крещи: "Живее ми се!". С психолога ти виждате какво има да се "бутне" в мисленето, целите, посоките, живота, характера, работите и директно по мислите поведенчески, хипнотично, нлп, медитативно.

Това долното не се отнася до теб. Казах го на една моя клиентка със същия казус като твоя: 

"Всъщност обаче, ти както казваш, надали ще изкараш до тогава... Горката, оххх, ахххх, милата тя, нещастна жертва, ааааххх, защо, защооо, отиде си младото момиче, още ненаживяло се, още невидяло свят, несрещнало истинската любов... Еххх, отиде си! Отиди и си приготви дрехите за погребението - да не искаш хората да те гледат с някакви дежурни, от майка ти навлечени дрехи сега. Разпечатай и некролозите си, с добър стих, снимка на фотошоп барната. Запази и гробно място - иначе се гавриш с родителите си - недей, отиди, направи каквото трябва, запази си гроб, огледай го. Поръчай си и гробна плоча и я плати, моля те! Разлепи некролозите си сама! Или организирай кампания по разлепяне! Напиши речта, която баща ти да прочете на гроба ти! Организирай кетъринга на манджата за почерпката за Аллах да прости! същност, няма защо да се притесняваш - смъртта е полезна за здравето. Лягаш си - пълно спокойствие, няма свобпдни радикали повече, няма кислород, който да те изгаря отвътре, супер си е! Пък и какво да го живееш този живот, той е труден. Да намериш смисъл, цели, любов, партньорство, ее, това е трудна работа. От друга страна да си умреш е толкова лесно - гътваш се и няма усилия, няма цели, няма творчество, няма любов... Няма нужда да разбираш как тези мисли са толкова добри и готини и всъщност ти се живее, две не виждаш! Нали знаеш за зайо байо и мечката. Върви си зайо байо с букетче маргаритки брои. Едно, три, четири, пет, едно , три, четири, пет. Баба меца го слуша, слуша, па го запитала: " Абе, зайо, защо броиш така, че прескачаш две? " Зайо казал: "Ами, бабо мецо, е../живее ми се, две не виждам!... "

Та, горното не е за теб, не го чети, да не вземеш да се отпуснеш и довериш вродената мъдрост на подсъзнанието си, сакън недей. Нали знаеш, че ако сега се отпуснеш и довериш, се срещаш челно с това усещане, с този импулс,който сякаш ти казва да ритнеш когата, камбаната, да гушнеш маргаритките... Е, ако го посрещнеш, би ти се наложило да се отпуснеш и да му се довериш, за да видиш само, че всеки страх си отива и остава само една смелост, радост и спокойно вдъхновение. Е, да ама то не е ли опасно? Тогава как ще теглиш внимание хистерично? Ще е нужно здраво да си го заработваш чрез стабилност, смисъл, щастие, приятелсска настройка на пълноценност и дълбока самоувереност... не знам струва ли си, не е ли по-добре да се страхуваш, толкова много носи, сякаш спасява, пък и имаш извинения за какво ли не да не направиш, пък и си специална сякаш така, сякаш всеки миг ще полетиш от прозореца и са ти длъжни да са ти наоколо... Еееххх, какви сладки ползи са това, потрило ръчички подсъзнанието... 

Или пък можеш да прочетеш всичко от тук и тук.  Ама помисли си, преди да прочетеш тези около триста страници за няколко почивни дни. Ако ги прочетеш, връщане няма - тръгваш в посока самоувереност, смелост, смисъл, дълбока зрелост, което обаче налага изоставяне на горните илюзии.

Не, няма да се самоубиеш и мислите и това, което ти се струва като желание за това, нищо общо няма с реално самоубийство или дори с реално желание за това. Точно обратното е, жажда за живеене, за секс, за купон, за смисъл, за любов, за дивеене, за куфеене, за силен живот е! 

"желанието да го направя е много силно и мисля че ако съм сама ще го направя. Четох в нета за техники на преодоляване като раздуване и присмиване, но при мен не работят, защото засилват желанието ми да се самоубия още повече. Благодаря ви, за краткото успокоение, дано успея да издържа до часа с психотерапевта ми."

Естествено, че за теб не работи. Та ти вероятно си специална. Едва ли има някакъв шанс да си разбрала каквото си прочела отчасти, а да си го направила на една стотна от нужното  - едва ли... Както и както сама пишеш, желанието ти е огромно, Нищо, че го пишеш, след като ти обясних, че първо, не е желание и второ, не е за самоубийство, нищо...

Д:

Това животинския инстинкт за самосъхранение и временно обърканите ти мисловни възприятия са две различни работи. Довери се на първото и вярвай, че няма да те подведе.
А за терапията, Орлин е много прав, ако попаднеш на терапевт който само да ти съчувства и трие сълзичките през цялото време - няма далеч да стигнеш. Достатчъно образно ти е показал какво да не четеш, защото така се случват нещата, а това дори е много малка част от пътя и тръгнеш ли по този път няма връщане назад, дори в един момент да осъзнаеш, че не си била готова, че не е било това момента...

Орлин:

Да, хубаво е да се изчака момента. Чакането продължава средно статистически 345 живота, със стандартно отклонение от медианата плюс минус стотина. Аз отивам да чакам..А докато чакам, смятам да поживея този си живот силно! :) Имах период в живота си, в който за две години работех сладкар при чичо ми.:) Когато бях нов, в някоя малка почивка, уж на сериозно ми казваше: "Я, докато си почиваш иди да пренесеш десет чувала брашно и още толкова със захар!" ... Аз обаче будалата, веднага скоквах да нося... 

И:

Единственото чакане, което ще направя е да се махне съобщението, че не приемате повече нови случаи от сайта ви. Благодаря много за отрезвителната информация и ви желая весело посрещане на новата година!

Орлин:

Съжалявам, но ще е след месеци... Затова, по-добре потърси добър колега. Георги Балджиев е такъв добър колега. Успехи от сърце! 
…………….

Орлин Баев




Страхът или като е гарга, да е рошава

"Просто страхът ти се превъплъщава с различни лица, за да може да те уплаши. Че какъв страх би бил иначе, ако не може да ти изкара акъла?! Почвай да се плашиш качествено и не търси успокоение, защото успокоиш ли се, страхът ти ще измисли друго. В психотерапията не успокояваме, макар в 99 % от случаите да се явява досаден страничен ефект. Работим така, че да помогнем да бъдат извлечени уроците, да е полезно преживяваното състояние в целесъобразна спрямо душите ни посока! " Георги Балджиев, психотерапевт

Това е много ценно! Какъв страх е, ако не ти изкара акъла от страх?! Така де! Страхът си има цел, добра цел. Вселената е мъдра, а страхът е част от тази мъдрост, Огромна загуба на ресурс би било страхът да се случва ей така, защото да се гърчим безпредметно. Ами не - предметно гърчене е, с цел е. И въобще, гърчене е, докато се превърне в осъзнат, в кооперация с посланията по характерова хармонизация труд*. Осъзнат труд, който постепенно се превръща в по-високо ниво работа по синхронизиране на социалните ни личности, характер и житейска съдба с призванието и мисията, с които сме дошли тук като души. Та, вместо да търсим успокоение, бягайки от уроците си, нека се плашим качествено. Тоест, да научаваме уроците си по смирение, доверие в съдбата и себе си, в живота, Бога и разумността на вселената, уроци по смело себезаявяване, адекватна връзка с холистичната реалност,следване на силни цели, идващи от вечността на призванието ни. Нека като се плашим, да е качествено, като е гарга, да е рошава! Тогава идва и успокоението, но вече като резултат от акордирането с вечността ни! 

Орлин Баев

Кръвен тест за биполярно разстройство?

:) :) :)  Отговор на хипохондрично запитване:
"Има и кръвен тест за установяване на БАР (биполярно афективно разстройство/ маниакално депресивна психоза). Но, приложението му е възможно, само след определена възраст.За жените тя е 112 години, Понеже, мъжете живеят по-малко , за тях изследването може да се направи и сред сто и петата им година, Аз от сега съм си планирал и ще си го направя, веднага, още на първият ден след навъртването на сто и петата си година.Току виж, съм живял цял живот с БАР. Ужас! Направо не ми се мисли какво ще стане ако теста го покаже." 

Тодор Първанов, психиатър-психотерапевт

Неприлепнала свързаност

Добри приятели, любящо партньорство, професионални цели, творчество, свързаност с Бога
Обратното на пристрастяването не е независимостта. Или поне не само. Обратното е свързването с другите. Качественото свързване с хората, задоволяващият живот, пълен с приятели, дълбоко удовлетворяващо партньорство, цели и следването им от смисъл и сърце, обичта и доверието!

По време на войните войниците масово са вземали огромни дози хероин. След завръщането им, 95% от тях нямат дори абстиненция, нито пък трудности със спирането му, когато имат удовлетворяващ личен, приятелски и професионален живот!

В болниците и понастоящем, след тежки операции се дава същият опиоид като уличния хероин, но далеч по-силен и изчистен, при това в стабилни количества. Няма случаи на пристрастяване, когато човекът е обгърнат с грижа и обич, приятели, роднини и обичащ партньор.

Какъв е пътят за справяне със зависимостите тогава? Свързаността. А тя е другото име на любовта. Свързаност с партньор, приятели, семеен кръг, колеги, клиенти, цели, смисъл, с Бога!

Първо, човекът е нужно да осъзнае порочността на зависимостта си разумно. 

Второ, да се свърже с подсъзнанието си, да го преубеди медитативно/ хипнотично в това, че има по-добри начини за задоволяване на нуждата от свързване (орална празнина), която наркотикът/ пиенето/ хазартът и т.н. чрез един вид "късо съединение" илюзорно дават... Да се свърже съзнание с подсъзнание, за да се убеди подсъзнанието, че нуждата от власт и щастие може да бъде много по-чудесно задоволявана чрез социални контакти, професионално развитие, смислено творчество, любящо партньорство, кръг от единомишленици. 

Тогава, трето, това преубеждаване става естествен процес, превръща се в част от човека, в естествени, медитативно присъстващи все по-дълбоко убеждения, преобразували старите за зависимостта.

Така естествено, човекът поведенчески реализира нуждата си от общуване, единство, обич! Отвътре навън! Тоест, сам намира контакти, съмишленици, партньор, реализация, включва се в социална среда или създава своя.

Ако още от началото на справянето с пристрастяването си има късмета да бъде поставен в обичаща, подкрепяща, приятелска среда, да попадне на любящ партньор, процесът по справяне е още по-лесен. Когато е искан, разбира се, Защото личната мотивация, желание, разбиране, работа, са най-важните!

Орлин Баев

Евангелие от Матей 3

Автор: Венета Дочева
 „33. Слушали сте още, че бе казано на древните: "клетва не престъпяй, а изпълнявай пред Господа клетвите си".
34. Аз пък ви казвам: да се не кълнете никак: ни в небето, защото е престол Божий;
35. ни в земята, защото е подножие на нозете Му; ни в Иерусалим, защото е град на великия Цар;
36. ни в главата си се кълни, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
37. Но думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия.

Кълне се умът. Лукавият се кълне, за да може да завърти невротичната въртележка от ТРЯБВА, самото поставяне на което потиска естествената автентичност, води до изтласкване както на сърдечната интуиция и импулси, така и на нормалните нагони и качества на бозайника, на тялото през което се проявява обусловеният Човек. Когато невротичното ТРЯБВА кълнене наложи мъртвата си буква, на мястото на автоагресивно потиснатата автентичност на естествената самоувереност и любов, се появява страхът, че невротично поставената летва от ТРЯБВА не е прескочена, което забива жилото на вината дълбоко в зареклия се.

А Йешуа казва, ако казваш да, нека е да, ако е не, нека е не, ако имаш да променяш дадено действие, прави го с помощта на любовта, интуицията, здравия разум и усилия, но невинно и спокойно. Това е мъдро действие. Самото поставяне на ТРЯБВА, на заричане и кълнене, вече отнема възможността за такава естествена хармонизация и промяна, поставяйки невротичен прът в спиците на невинното себеуважение и здраво действие.

38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб".
39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
42. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".
44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?

„Око за око“ – законът на старозаветния дивак... Две хиляди години след великите принципи на любовта, така красиво предадени от сърцеведа Йешуа, християните християни ли са и светът променил ли се е? Справил ли се е Йешуа с мисията си, посял ли е зърното си този божествен сеяч така, че да прорасне и плодове изобилни да дава, или на скала и пясък го е хвърлил?! А само негова ли е отговорността, или и на психичната почва, която приема семената на вечността?!

Да обичаш врага си, да възлюбиш злото, да приемеш трудността. Само от диалектичната позиция на Аза, на ученик в този свят може да бъде истински разбран Йешуа. Ако бъде чувана равнинно, през бинарното отношение добро-зло, посланията му „... ходи две мили с врага си, дай и връхната си дреха, обърни и другата буза…“ звучат като мазохистичното примирение в защитния механизъм на стокхолмския синдром. Не от такава позиция говори юдейският душелечител обаче,а от трета, надхвърляща бинарностите и учеща се и от двете полярности перспектива.

Психотерапевтите сме хора, на които ни се налага ежедневно да работим с психичните, невидими за масата от хора процеси, което ни поставя в привилегированата, но и отговорна позиция на знаещи. Защото психиката подлежи която и да е лична или социална динамика, сфера, процес, система и мотивация. На върха на или по-скоро, в центъра на всяка осъществявана от човека (както и на всяко чувстващо същество) дейност е. Когато познаваш човешката душевност на индивида, с лекота виждаш и проследяваш и социалните и междуличностови процеси и закономерности. Защото те не са нищо повече от сбор от участващите в тях психики. Същите интрапсихични движения и закономерности се наблюдават и в интерперсоналните и обществени несъзнавани мотивации и задвижващи стимули. Обществото спокойно може да бъде видяно като един символичен човек, като индивидите представляват отделните клетки, институциите органи, икономическите процеси като кръвоносните и хормонални дейности, политиката като мисленето, съзнанието (такова каквото е), полицията, съдът като имунната система, световните задкулисни икономически господари на света като базисните нагонови и лимбични, крайно нарцистични мотиватори…

Давам пример, онагледяващ на ядрено психично ниво думите на цитирания душе церител и спасител. Идва при психотерапевта невротизиран пациент. Реакцията му спрямо тревожните симптоми, страха и напрежението зад тях, е като към зло. Като към нещо чуждо, външно, нежелано, нараняващо излишно. В психотерапията обаче, човекът разбира, че така безпокоящите го телесни, емоционални и ментални преживявания, са породени от самия него, от изкривеното възприятие на него самия, света и другите, дисониращо с хармонията и мъдростта. Когато осъзнае това, пациентът променя гледната си точка от мъчение в благодарно учене. Смирено и приемащо отношение на трудностите като преживелищни уроци по себепознание и акордиране с ритъма на любовта, смисъла, мъдростта, смелостта, себезаявяването и харизмата му уроци. Така промененото отношение поставя човека в ситуацията, в която винаги е бил, но е забравил, че е – съзнателен творец на живота си. Творец, който съзнава неслучайната синхроничност на преживяванията си. Конкретно по отношение на невротичното си състояние, преобразуване на характерови вярвания до адаптивните им варианти. Разбира се, това е единствено бегло споменаване на централни аспекти от психотерапията в контекста на аналогията между отношението на любов към „злото“ в нея и думите на Йешуа за възлюбването му. Когато възлюбиш страха, той се стапя, обезсилва се. 

Първо, преживяваш го неслучайно, насочва те към неотработености в теб самия. Когато с приемане го обикнеш, ясно виждаш посланията, скрити в тревожното напрежение, към което тревожната симптоматика сочи като пътепоказател. Виждаш ясно негативните програми, през които дотогава си пречупвал възприятието си за света, себе си и другите. Програми, които са били в теб, но не си виждал, докато си бил зает да виждаш и вадиш сламките от очите на другите, не виждайки гредите на себенепознаването в собствения си взор. Пишейки това, искрено се удивявам на качествата на Йешуа от Юдея като аналитик и душелечител!

Един нашумял аналитик от 20-ти век, К. Юнг, въвежда понятието синхроничност. С него осъвременява винаги известното на психодуховните системи на мъдростта познание за фината свързаност между породените причини и техните следствия на ментално, емоционално, социално-поведенческо и витално информационно равнища. Каквото си посял, това и жънеш. Каквото е вътре в теб, макар и не винаги видимо съзнателно, това преживяваш взаимоотношенчески и социално поведенчески около теб. В същия миг или със закъснението на ехо, но винаги точно на мястото си, във всеки момент, по най-подходящия за теб и присъствието ти на тази земя в ролята на ученик начин. Това е познание, относно което съвременната наука не може да каже нищичко – липсват ѝ както разбиране, така и качествена методология. Съществува обаче вътрешна наука, през която познанието за синхроничността на всяко социално случване в личния ти и колективен живот, се разкрива директно, в целия му спектър от нюанси.

Когато преживяваш социално предателство, лъжа, изоставяне, нагрубяване, несправедливост, отхвърляне, унижение – то без изключение съответства на присъстващи в теб несъзнавано „семена“ от резониращи със случващото се програми или информационни натрупвания от породени от теб социално-поведенчески причини, чиито следствия се явяват настоящите трудности. Отново, най-важното е не толкова какво някога е „надробено“, а виждането на преживяваното в контекста на разбиране за благодарно и неслучайно учене, отразяващо вътре присъстващи в теб факти. Когато „врагът“ те унижи, отхвърли, изостави, предаде уж несправедливо, ситуацията ясно сочи към интрапсихичните ти програми, през които несъзнавано унижаваш и потискаш, отхвърляш, предаваш несправедливо самия себе си и/ или в невротичната си защита от тези програми в самия теб, го правиш с другите. Защото, когато дадени програми/ вярвания присъстват в теб, несъзнавано се държиш така, че да се реализират в живота ти двупосочно – от теб към другите и от тях към теб. Когато човек промени отношението си към дадена житейска ситуация от „аз съм жертва“, в „уча се с осъзнато проследяване на синхроничните насоки“, спокойно вижда наличностите си и работи върху промяната им до акордиране с пулса на целокупния живот. Така аналогията между димите на Исус от Юдея, психотерапевтичните и социални движения, е пълна.

Когато възприемаме „врага“ като нежелан психопат, когато искаме да мъстим и го правим, се отдалечаваме от дадените ни от живота уроци, фиксирайки се в повърхностната джунгла визия, изключваща холистичната синхронична реалност. „Врагът“ е много вероятно действително да е психопат, но когато проявяваме дискутираната любяща мъдрост, не е наша работа да мъстим и съдим, а да ползваме ситуацията като огледало за наличности и уроци, по които имаме да работим. Разбира се, хора сме… Човешко е да реагираме по човешки, да се погневим и потюхкаме. След първоначалната реакция обаче, е добре да се обърнем към по-цялостната перспектива и да се запитаме накъде и към какво в нас и около нас ни насочва съдбата ни… Съдбата, тоест натвореното и несъзнавано присъстващото в нас самите…

Дотук добре. Виждаме, че в думите на еврейския душеспасител и лечител има огромен психотерапевтичен, вътрепсихичен и социален резон. Опитът ми в психотерапията обаче сочи една твърде разпространена грешка. Често някой си мисли, че обича, че е смирен и приема, докато всъщност е в позиция на примирен мазохизъм, псевдо доброта и псевдо обич, провокиращи насилника си към още прояви на садизъм емоционален, вербален и актуално поведенчески с поведението си на мазохизъм. Защото добротата на смирението, през което протича любовта, никак не изключва, а изцяло включва себезаявяването. Когато си смирен и провеждаш любовта, активно заявяваш и провеждаш вече не толкова егото, което е относително притихнало, а творческия потенциал на любовта. Но, заявяваш се смело и решително поставяш здрави граници, „ограда“ на психичния си и емоционален живот. Да, правиш го смирено, но твърдо и решително. Илюзия е, че любовта винаги е само мекота. Едната ѝ полярност е, но другият полюс, мъжкият, е здравата асертивност. Връзката между двата полюса е едновременно двупосочна. Когато присъства смирението, заявяваш протичащата любов. Когато обаче ти се наложи да се заявиш здраво, ти се налага да приемеш страховете си от изоставяне и отхвърляне и сам да приемеш, да обикнеш себе си. Така че, любовта е както мека и блага, така и изявена през здрава, мъжка твърдост.

Исус дава една много висша, холистична гледна точка, но и практична психична защита като част от себепознаващия процес на разширяващото се съзнание, психична преработка и синхрониране с вселената. В психотерапията се работи както със смиреното доверие, така и с активното себезаявяване: когнитивно, медитативно, молитвено, психотелесно, поведенчески… Например, един от опитите по двойки или в лична сесия: единият от двойката агресира, кълне, буквално злобее и всячески се опитва да засегне партньора си, в най-слабите му емоционално „места“. А последният, задачата му е да осъзнава какви наличности в него се събуждат и да ги отработва чрез благославяща молитва, благодарна обич, смирено доверие, с които емоционално залива както самите събудени в него програми, така и агресията на човека пред него. Това е само един пример от психотерапевтичното многообразие...

Виждаме, че думите на Йешуа разкриват една нова перспектива. Превръщат човека в ученик, в благодарно учещ се от трудностите, през познанието за синхроничната неслучайност за свързаността между всяко външно случване и вътрепсихичен факт. Брилянтните принципни насоки в думите на Йешуа са изцяло валидни на вътрепсихично ниво. И все пак, живеейки в света на хомо невротикус нормалис, управляван от властово садистични психопати, дали е толкова подходящо винаги на поведенческо ниво да обръщаме другата буза?! В един по-хармоничен свят, да. Дори и в този, какъвто е, има герои-сподвижници, които следват принципите на Исус и в поведенческо социален план изцяло. Принципът на любовта, за който говорим, надгражда старозаветния принцип на справедливостта, на поставянето на здрави себезаявяващи граници. Живеейки в свят, изпълнен с хора със старозаветни разбирания, егоизъм, насилие, лъжа и грубост, най-често ни се налага да следваме малко по-различна тактика. Ако на вътрешно ниво изцяло приемаме, обичаме врага си, прощаваме и благославяме, то на поведенческо ниво поставяме здрави граници. Ако въпреки това бъдат нарушени, приемаме и се учим. Но граници поставяме. Давам пример. Ето, човек влиза в затвора (целият живот може донякъде да бъде видян като временно обуславяне, спускане в затвора на физическия скафандър, тялото). Може да е несправедливо, може да е оклеветен и набеден. Но влиза зад решетките.В затвора е нужно да загрубееш, да позаякнеш, да се понаучиш на бойни умения, да се присъединиш към дадена група – за да оцелееш. Защото си заобиколен от психопати, садисти, хора с психични отклонения и личностови разстройства. 

Най-добрият вариант е вътрешно да приемеш ситуацията, да се учиш от нея, да осъзнаваш събудените страхове, да благодариш, да уповаваш на Бога, да обичаш. Външно обаче е нужно да поставиш здрава твърдост, дори наглост, да покажеш асертивност. Не го ли направиш, пиши се мъртвец. Не си пожелавам пребиваване в затвора, но в казарма, която е един вид затвор, съм бил 19 месеца. В същото време, това което истински поддържа духа ти, е именно любовта, връзката с Бога, благодарността, вдъхновението и смисълът, които следват от тях. Така че, нека не бъркаме смирението с примиренческия мазохизъм. В един по-осъзнат свят нужда от граници емоционални и поведенчески няма, тъй като когато се живее по закона на любовта, няма и нарушаването им. Невидими и естествени са границите в такъв свят. 

В този, в който сме в през 21-ви век обаче, когато вътрешно обичаме, благодарим, учим се спокойно, социално е необходимо да се заявяваме ясно. Ясно и гръмко, тъй като по-фините варианти заобикалящото дебелокожие често не чува...

И все пак, самият живот води към смирението, а всяко себезаявяване е истинско и дълговечно само когато е заявяване на любовта, нежели на егото. Защото силата постепенно напуска младежа, настъпва старост. Тя носи слабост, безпомощност, които ако не бъдат посрещнати на фона на смирена мъдрост, водят до жалко озлобяване. Старостта носи със себе си болести, в които човек е отново слаб. Преживявани смирено, болестната слабост насочва естествено към молитвено и медитативно състояние. Или към безпомощното мрънкане на отвратителното отношение "аз съм жертва"... Каквито и замъци да имаш, ако ще цяла свит аот доктори да крачи след теб във всеки миг, постепенно или изведнъж, но задължително и със сигурност настъпва смъртта, в която никаква земна сила и власт не можеш да пренесеш. Ако приемаш смъртта като край, като анихилация, се страхуваш - не от друго, от проекцията на собственото си закопано в илюзии невежество, проектирано в нея. Защото такава няма - има единствено продължаване на живота в по-голям живот, на друго равнище от живота! Това познание можеш да имаш преживелищно още в тяло, през смирена молитва и медитация. Отново смирено приемане, провеждащо любовта, мъдростта и свободата да бъдеш Човек! 
…………………………………………………………………..
Някои бисери от дискусия по темата:

-           "Новия завет". Любовта. Тя не отрича стария - Справедливостта. Надгражда го. За да има. За да остане. Нали сте гледали как малкото лъвче дъвче ушите на татко си? Еее? Той откъсва ли му вратленцето за това? Не? Защо ли? Защото е слаб и "жертвен"? Не е ли тъкмо защото е силен и го съзнава и няма за него заплаха нито пряка, нито за "реномето" му - затова позволява на малчугана да го "малтретира"? Я.К.

-          Според мен точно това означава "като ти ударят едната буза, обърни и другата". Сила и превъзходство. Страхът да изгубиш, да бъдеш унижен, ограбен(какво ли може да ти бъде отнето, та ти нищо не притежаваш?)... те ни карат да търсим справедливост, да не позволяваме да ни ударят - защото ни е страх. Ако сме силни и "ударът" е така нищожен... Я.К.

-          Аз мисля че тоава означава прекъсни веригата на причина - следствие и по- този начин се прекъсват кармичните задължения и обвързаности. Не отвръщайки на удара ние прекъсваме тази порочна верига.. той ме удари-аз му връщам-той ми връща и така до безкарй си създаваме Карма. Същото и за милята" ако някой те принуждава да направиш нещо против твоята воля... направи го със желание за да не остава негативното усещане и след това да има поводи отново да се срещаме със същия човек... в следващи животи за разпалта и отново да си трупаме халки във кармичната верига. САМО когато разчупим тази верига започваме да живеем по собсвена боля и да израстваме. А.Г.

-          Ако приемем, че тези думи са символични, "плесницата на живота" може би иска да ни покаже, че е време да приемем себе си и света около нас с малко повече доверие. Да приемем всяка следваща "плесницица" със смирение, защото тя може да ни отрезви, да ни накара отново да отпуснем контрола, да се откажем за малко от егото си...  Г.Р.
-          Зад тези думи стои символика според мен, както и в повечето свещени текстове.И замисъла й ни отвежда към принципа за Равновесието в Природата , в Природата на човека. Според мен не става въпрос конкретно за "борба" между две лица, а става въпрос за най-голямата битка между Тъмната и Светлата страна на човек. И когато бива засегната едната е добре да се обърнем към другата, да си припомним, че у нас е заложено и Доброто и Злото. Нещо такова ми се чини че е. Р.Д.

-           Тези думи на Исус имат дълбок подтекст и много аспекти и пластове, но основното е според мен - да приемеш съдбата си със смирение, каквато и да тя. И друго, че, животът е свързан с жертвата. Тоест с отричането на егото ти. Това всичко може да значи и прекъсване на кармата, да или нейното изплащане. Нещо като да си научиш уроците и да не си повтаряш грешките.И.Б.

-          Ако някой ти назове твой недостатък, попитай го и за друг. Ако някой те обиди, кажи му благодаря и т.н. Прост съвет за компресия на Егото и постигане на смирение. При Толтеките е "Не приемай нещата лично". Това е тълкуванието и не е мое мнение. Има Велики Учители, които са го тълкували след Христос и преди мене https://www.facebook.com/images/emoji.php/v6/f4c/1/16/1f642.png:-). Има подобни притчи и в Индия от Йогите. Един човек опитал да ядоса един Йоги и се качил да го плюе от един покрив, знаейки, че Йогито ще мине от там след ритуално къпане в Ганг и преди церемония за медитация. Направил го десетки пъти и се уморил, а Йогито му благодарил, че така се изкъпал и пречистил много добре за церемонията. https://www.facebook.com/images/emoji.php/v6/f4c/1/16/1f642.png:-) И Буда има такава "Приемате ли за подарък воняща кофа?По повод обида. Не, не приемам. Но ако те обидят си гушваш обидата и се гневиш стократно и много време след нея. Изисква се изключително високо осъзнаване за да го постигнеш или просто да постигнеш смирението, но ти вече ще си светлинни години напред тогава. П.М.

-          Не съм експерт, и не съм и светица, но не мога да не отбележа колко много от коментарите се базират на " какво правят другите..... и ние как ще или да реагираме...." нека се замислим.. КАКВО направих АЗ за да ми ударят тази плесница? къде АЗ греша? ето още едно тълкувание... МОЖЕ би съм си я заслужил... то тогава една е малко, ето и другата ми буза!" ... НИКОЙ няма да дойде просто ей така да "удари някому плесница" .. НИЕ имаме честа да сме си я провокирали........ от тук поговорката : "виж гредата в своето око преди да сочиш треската в чуждото" и още "Погледни в огледалото преди да сочиш с пръст!" А.Г.

........................

Орлин Баев




понеделник, 26 декември 2016 г.

Евангелие от Матей 2

Рождество Христово. Художник: Венета Дочева
 “19. И тъй, който наруши една от най-малките тия заповеди и тъй поучи човеците, той най-малък ще се нарече в царството небесно; а който изпълни и поучи, той велик ще се нарече в царството небесно.”

Мислиш, че Исус говори отново за някакво бъдещо състояние в отвъден свят? Не точно. Царството Небесно, както той самият твърди, тук е, вътре в теб е, сега е. Няма как да бъдеш в него след развъплътяването си, ако не си в него и не живееш от неговата позиция сега, през живота си в тази тленна дреха, тялото. „…Ще се нарече…“ – говоренето в бъдеще време указва факта, че масата от слушателите още не са разкрили Себе си, не познават същността си. Когато Исус казва „…Отец ви на небесата“, говори именно за същностната природа отвътре. Тя е същинският Човек, вътрешният человек. Само когато човек съумее да прехвърли самосъзнанието си в Същината си, да слее себе си с Бога, живее като събуден Човек. Дотогава спи и мъждука, тлее, но не гори. Тлее през социалните програми, заложени от генома, родителите, преподавателите, треньорите, медиите, приятелите…

Този качествен скок в съзнателността се осъществява в молитва и медитация, на фона на относително чист и дисциплиниран живот. Когато съзнанието за себе си се прехвърли от тялото, емоциите, рационалната когниция и социалната личност в Себе си, тогава си истински щастлив човек, тогава си реално богат на любов, смисъл, принадлежна свързаност с един далеч по-мащабен от малките човешки разбирания Живот. Само тогава си истински велик, голям човек. Дори социално да живееш в колиба, отвътре си огромен, махатма си, велика, широка душа си. Когато си принадлежен към по-голямата реалност, съзнаваш, че няма как да бъдеш отхвърлен, изоставен, предаден, унижен несправедливо и истински. Съзнаваш мъдрата разумност и неслучайност на миговете си. Свързан си, едно си с живата природа. Осъзнаваш прегърнатостта си от любовта, познаваш преживелищно разумността на Битието и законите му. Тогава и само тогава си истински велик. Но това е величието на смирението. Социално-биологичното его се е научило да притихва, да се прекланя пред Аза, пред Бога извътре.  

Тогава поучаваш със самото си присъствие дори, извън едните думи. Със самата си личност поучаваш, че истинските ценности в теб са, в любовта, човещината, братството, взаимопомощта и сърцатостта са. Да, всяко прекомерно гонене на власт, пари и социално подсигуряване е бягство от страх, присъстващ поради липса на любов, мъдрост и отсъствие на Човека в примата. Щастлив можеш да бъдеш единствено когато си Човек!

Защо е важно думите на Мъдреца да бъдат възприемани през разбирането за "тук и сега", вместо "сега изпълняваш заповедите, сега страдаш, а после, в небесното царство се радваш!"... Защото когато разбирането е времево линейно, с лекота се превръща в част от его невежството и манипулациите на властовата психопатия на силния на деня. Когато сега е уж оправдано да си в ярема на "Трябва да спазваш това и това, Трябва да търпиш и се гърчиш, защото така е казано..." - тогава такова изопачаване се превръща в контролираща социално политическа и икономическа манипулация. Столетия църквата е прилагала такава властово психопатна манипулация: "Сега се гърчиш, на Небето си щастлив!"... Такава манипулация може спокойно да оправдае всякаква гавра и насилие, които обаче са плод единствено на невежеството... 

21. Слушали сте, че бе казано на древните: "не убивай; а който убие, виновен е пред съда".
22. Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: "рака'" *, виновен ще бъде пред синедриона *; а който пък каже: "безумнико", виновен ще бъде за геената огнена.
23. И тъй, ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24. остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си.
25. Помирявай се с противника си скоро, докле си още на път с него към съдилището, за да не би някак противникът ти да те предаде на съдията, а съдията да те предаде на слугата и да бъдеш хвърлен в тъмница;
26. истина ти казвам: няма да излезеш оттам, докле не върнеш и последния кодрант .

Исус говори авторитетно,от позицията на знаещ, какъвто действително е. Защото е събудил себе си за Себе си. Събудил е обикновения, земен човек, Йешуа, за помазването с божественото (Машиях, Христос) съзнание. Отвъд аналитичните теории за проекция на нуждата от сигурност, през анимиране, в небесните майка и баща, отвъд приземената анунаки хипотеза (виж книгите на Зекария Сичин), психологичният смисъл от историята на Исус от Юдея е именно интегриране на психичната цялост около същината, около Себе си. Процес на интеграция, в хода на който пред преживяващия го се открива достъп до сакралните закони на целокупния живот. Част от тях са изразени в религиозните писания – донякъде. Йешуа  коригира, пренася пътеводните светлини на посланията от чисто поведенчески забрани, в емоционално – ментални напътствия. Като един актуален душелечител, не само убийството и телесното прелюбодейство или лъжа заклеймява той, но психичните първоизточници зад тях. А именно начинът на мислене, чувстване, възприятие на света, себе си и другите през резониращи или дисониращи с Бога убеждения, водещи до психо-енергийни причинно следствени процеси в този или отвъдния живот. Да, отвъдния – има и такъв, отвъд съвременните плоско материалистични разбирания. А светът, за който Христовото съзнание говори през Исус, небесното царство, божественият свят, дори не е отвъдният свят. Светът на реалността е. Свят, чието изкривено отражение се явява този, в който живеем, ведно с по-фините си нива в живота след отпадането на физическата обвивка. От този реален свят идват познанията и думите на Йешуа за извечните закономерности. Затова е така уверен в изразяването им – защото преживелищно познава този свят и законите му – Дхарма. 

Дхарма, проявяваща се в причинно следствените взаимовръзки на мира сего - карма.
Защо употребявам терминология от изтока и от запада едновременно? Защото съм холистик. Защото живеем в глобалистично информационно общество, в което информацията от отделните научни и религиозни системи се интегрира творчески в мултидисциплинарна, холистична цялостна визия, през която ползването на точната терминология, илюстрираща по най-добър начин идейния поток, е единствено признак на богатство.
През единството си с този свят на любов, мъдрост и истина говори Йешуа. През него познава фините полеви закономерности, случващи се кармично при нарушаване принципите на Дхарма.

27. Слушали сте, че бе казано на древните: "не прелюбодействувай".
28. Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.“ 

Да, факт е, че повечето мъже прелюбодействаме и виждайки красива жена, сме специализирали въображението си само за миг да я видим без дрехи, в различни позиции, да си се представим в сексуален акт с нея… Факт. Като цяло, това е донякъде естествена, диктувана от нагона представност. Естествено е животното, чието тяло ползваме, да я изпитва точно толкова, колкото е нормално Човекът, обитаващ временно това животно, да прихване нагонните импулси и представи и ги канализира до собственото си ниво на преживяване, в което похотта се прелива в любящото вдъхновение, а образността се слива с възхитата пред творението. Да, когато видиш красива жена и си се научил да съединяваш нагона с духа си, вече се поражда възхита, сърдечно въодушевление, преклонение пред красотата на женския принцип. 

Дотук добре. Когато обаче съвременната деградираща цивилизация бълва директни сексуални внушения, раздухващи страстта, откъсната от любовта, тогава гледката на красива жена поражда не смирено преклонение пред и оценяване на красотата, а болна, свръхмерно преувеличавана и свръхстимулирана страст. Затова отношението към жената само като сексуален обект, като към ходеща пържола, е отклонение от пътя на човека. Отклонение е, тъй като поражда ментална настройка на откъсване от любовта, от душата и живот в името на преходността. А самият смисъл на живеене в този земен свят – училище, се състои в свързване на земното с небесното, в канализиране на телесните импулси до божествената ни същност. Похотливият поглед, отношение и емоция, когато не са въздигани и сублимирани до любяща възхита пред красотата, закономерно ‚слизат“ до съответните действия – разврат. При това бързо. Още веднъж – самият сексуален драйв е чудесен и нормален, още повече когато божествената човешка същност го въздигне до обожание на красотата и вдъхновен плам пред лицето на творението. Сексуалният драйв се превръща в порочен, когато поради свръхстимулирането му от съвременната преобърната нравственост и нейният дериват, порно културата, се откъсне от извора си – от любовта. Тогава похотливият поглед се превръща в част от ментално емоционалната настройка на разврата, бързо слизащ до поведенческото му осъществяване – любовници, проститутки, както и цялата последваща от това верига от нравствена деградация в посока откъсната от Бога служба на илюзиите на мамона. 

Сексът наистина е едно от най-прекрасните преживявания в този земен живот. Прекрасен е, когато е свързан с извора на енергията си – Любовта. Тогава той се превръща в част от вътрешния жизнен поток, циркулиращ така, че да подхранва, а не да засенчва любящата съзнателност. Когато е практикуван като част от потока на любовта, непривързано и регулирано, сексът разширява съзнанието, хармонизира и лекува, превръща се в … медитация. Да, в медитация, в сливане не само с партньорката, но със собствената си душа, анима (със собствения си дух, анимус, при жената). Такъв алхимичен процес  пряко резонира със законите на Битието, с ценностна система, в която божественият смисъл и човеколюбие са водещи принципи. Такова е разбирането за секса в системи като йога и тантра, езотеричното християнство, даоизма, будистките ваджраяна принципи и практики. Но, такава сексуалност се практикува регулирано и овладяно, през дисциплинирана непривързаност и устрем към Бога/ Ишвара/ Буда природата/Духа… На запад, като чуем тантра, си представяме някакви необуздани оргии. Всъщност тантрите са относително млади текстове, наситени с практическа методология за вътрешна работа. Сексът е само малка част от тантра. А има и нейни клонове, при които целомъдрието е пълно, а въпросното сексуално/ полюсово сливане е изцяло вътрешно – единение с душата и духа си, единство между Шива и Шакти, между съзнание и енергия, в процеса на безбрачна (брамачари) медитация. Медитация, пренесена като цялостно присъствие в силен, дисциплиниран и отдаден на Бога живот. Сексът, практикуван като част от любовното единство, е регулиран и количествено – от веднъж седмично, до веднъж месечно и по-рядко. Предпоставката за практикуване на такава медитативна сексуалност са немалко предварителни, целомъдрени години на преданоотдадено служене на любовта, мъдростта и истината, в дисциплиниран и силен духовен живот. А тенденцията е партньорската сексуално – медитативна интимност, да премине изцяло в целомъдрено вътрешно сливане с … Бога. 

Дали принципите, давани от великия Учител Исус от Назарет, дали методите и разбиранията на хилядолетни системи като езотеричното християнство, будизма, йога, тантра и даоизма – дали закономерностите в тези издържали проверката на времето психодуховни системи са погрешни, просто защото се разминават с модните тенденции на едно все по-технологизирано, но и прогресивно подивяващо, оскотяващо и губещо смисъла на съществуването си човечество?! Това е риторичен въпрос.  
..................................................................................

п.п.: аз самият, който пиша тези редове, имам твърде много да уча в посока обуздаване сексуалността, признавам си този факт смирено. Затова горните насоки отнасям и към самия себе си! 

Орлин Баев






Целомъдрие в съвременния ултрасексиран социум?

 Що е туй целомъдрие и има ли място в съвременния хиперсексиран свят?

Лествица, Свети Йоан Лествичник. Стъпало 15
За нетленната чистота и целомъдрие, което тленните
придобиват с труд и пот:
1. Чистотата е усвояване на безтелесното естество. Чисто­
тата е силно желания Христов дом и земно небе на сърцето.
2. Чистотата е свръхестествено отричане от естеството и
наистина преславно съревнование на смъртното и тленно тяло с
безтелесните духове.
3. Чист е онзи, който отблъсква плътската любов с любов
божествена и е угасил телесния огън с огън невеществен.
4. Целомъдрието е всеобхватно название на всички доб­
родетели.
5. Целомъдрието е чистота на душата и тялото.

Безстрастието и целомъдрието въобще не означават пълно сексуално въздържание, освен за неколцина монаси. Дори сред монасите, пълното целомъдрие е рядкост – някои „обръщат резбата“, а повечето ползват ръчните си удове доста активно :) . Защото са просто хора.

Когато либидото не бъде качествено и истински оползотворено, било то директно или през истинно влагане в пламъка на любящата духовност, то невротизира и води до перверзии. Процесът е добре проучен в психоанализата. Затова не отблъскване, а влагане е зрелият начин за работа с либидото. Влагане в духовност, преданоотдадено посвещаване на Бога във всяка мисъл, чувство и дело, професионално предприемачество, любящо партньорство и свещена сексуалност с обичана партньорка.

Предприемачество, любящо партньорство и свещена сексуалност, отново като част от устрема към Бога и славата Му, нежели като его подскоци и гордост… Да вървиш мъдро към целта си (целомъдрие), е смирено да провеждаш Бога във всяко дело в живота си, както и с мислите, чувствата и делата си да правиш този свят по-близък до Божествения. Защото всяка друга цел се влага в горнилото на Богослуженето. Естествено е да правиш секс с обичаната си партньорка. Любовта ти го превръща в Богослужение!

Говорим за поставянето на огъня на страстта в огнището на любовта, така че да топли цялата психодуховна сграда, вместо пожарите на похотта да изгарят душевните устои!

Орлин Баев

неделя, 25 декември 2016 г.

Евангелие от Матей 1

 „16. И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата, и видя Духа Божий да слиза като гълъб и да се спуща върху Него.
17. И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.

Какво е кръщенето и кръстенето, извън едната ритуалност? Ритуалността е само символ, компулсия повтаряна до безкрай в опит да заглуши липсата на смисъл, запълнена от страх. А отвъд ритуала?

Кръстът е символ на целия ни живот в това земно училище. Хоризонталната линия представлява материята, с двата и полюса: добро и зло, плюс и минус, електричество и магнетизъм, ден и нощ, мъж и жена, ян и ин… Вертикалната линия представлява духа – пресичането на материята от естеството, даващо смисъл, живот, пълнещо с любов, мъдрост, творческа свобода. Едната част от тази линия се спуска надолу, под хоризонталната линия, а другата е над нея. Кръстът всъщност е репрезентиран в тялото на човека. Под гърдите са центровете и принципите на его самосъзнанието, сексуалната вирилност, материалното заземяване. Няма как човешкото битие в тези домейни да се случва здраво обаче, ако не присъстват принципите и съзнанието на вертикалната линия над гърдите. В нея се случват принципите на същинското, вечното в Човека, на духа му: любовта, мъдростта и свободата. Само когато хоризонталната бинарност бъде видяна от по-високата позиция на непреходността, през такава диалектика противоречията се примиряват до процеса на единна кооперация и учене. Само тогава его центъра под сърдечния хоризонтал може да бъде здрав слуга на безкрая, на божествената, изконна христова природа над хоризонтала, която единствено се проявява през телесния его инструмент. Това е смисълът на кръста – не да разпъваш, а да обемаш в единство нужните и нормални земни противоречия от позицията на христовата диалектика на вечността. Както и да спускаш тази любов, мъдрост и истина в материалната обусловеност.

Кръщенето е символ на това спускане на духа. Потапяне в утробата на земята, в земната вода и новораждане на съзнание, на дух низхождащ от небесата на потенциала, на царството Божие. Кръщенето е съзнателен акт на съзнателен човек. Дали ще го наречем сатори или самадхи, но това просветление, това раждане от огън и вода е, което събужда смисъла, което прави от примата Човек. Дотогава същината дреме, непроявена е. Дотогава човекът е гъсеница, за която пеперудата на духа е само пожелателен мит и думи. Никакви църкви, секти, свещички и теоретични догми, никакви схоластики не могат да доближат до това събуждане – илюзии на социостазната хипноза са и нищо повече. Далеч отвъд всякакъв ритуал е кръщенето – дълбоко вътрешен процес на просветление, на прехвърляне на самосъзнателния център в Аза на духа е. Така разсъждавайки, описаната юдейска история за Йешуа Машиях (Спасителят Помазаник, Исус Христос) има смисъл само когато спускането на този свят, Христов дух се случи в теб. 

Тялото е храмът, висшата ти същност е онзи вътрешен Христос, с който когато се идентифицираш, спасява, погалва, помазва с безусловната любов, раждаща мъдростта, която освобождава същността на свободата, на твореца, на Аза ти. Тогава ставаш възлюбения син, възлюбената дъщеря на Бога, пламък от огъня му! Това е езотеричното, вътрешно преживелищно разбиране!

8. Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,
9. и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.
10. Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш".
11. Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.”

Дяволът е малкият его обусловен ум, откъснат от източника си. Каквито и метафизични и космогонични вярвания да има човек, това което действително му върши работа, е именно това разбиране. То поставя локализацията на контрола в самия него, а изборът на свободната воля се оказва от централна значимост. В живота ни постоянно сме поставени пред избори. Когато човек има силен ум, висока мотивация, смела решимост, знае че влагайки ги в посока материални цели, ще постигне много. Бинарният, диаболичен ум, с неговата алчна, властова психопатия нашепва и чертае планини от съкровища, имоти, скъпи вещи, власт, още власт, още контрол, още сласт, похот и его налагане… Когато духът, когато Христовата природа присъства, умът бива поставен в заслужената му позиция на слуга – дяволът служи на Бога. Тогава и да постигнеш материални цели, те в никакъв случай нито са ти самоцел, нито представляват кой знае каква важност за теб. Защото богатството ти е вътрешно, ти вече си самото богатство от светлина, обич и творческо вдъхновение. Тогава на каквото и да си според човешките закони собственик, отвътре знаеш, че не си нищо повече от управител, разпределител на блага и ресурси, които не са твои – на Бога, на Живота са. Същият смирен и скромен човек си и с пет стотинки в джоба и с 500 трилионен бизнес.

Човек прави изборите си. Да поставиш властта и парите като самоцел, говори за липса на вътрешна стойност, идваща от законите на любовта, мъдростта, истината. Когато обичаш, цялата Вселена е твоя, а ангелите с готовност прислужват и насочват стъпките ти!

17. Оттогава Иисус начена да проповядва и да казва: покайте се, защото се приближи царството небесно.

Как изопачено звучат тези думи, преминали през заложеното от институционализираната църковност изкривено разбиране… А са велики слова! Думата, преведена от арамейски като покаяние, всъщност означава завръщане, връщане обратно. Какво общо има завръщането в същността, с наситеното с вина покаяние? Нищо. Йешуа е бил велик психотерапевт, обучавал се 18 години в източни школи, преди да започне да проповядва. Огромен, мощен канал е Исус. За да лекуваш души, е нужно да бъдеш канал. И ако Исус е като амазонка, редовият психотерапевт е добре да бъде поне малко ручейче. Както и да се стреми да разширява постоянно дебита на истинността си. Без тази връзка с безкрая, каквито и техники, методи и познания да прилагаш, превръщаш се в нищо повече от биологичен компютър. Методите фасилитират, но любовта, слизаща отгоре, лекува. А Исус е Ниагара от любомъдра истинност. Затова думите му са лечебни. Принципите, заложени в тях, идват от свят, чието изкривено отражение представлява този. Отражение, майа, игрови тренажор за вечността ни, слязла на обучение в преходната бинарност. Неимоверна е мощта на този свят, на царството Божие, преминаващо през думите на Исус. Словото е сила и не през технологии за убеждение и властови манипулации говори Йешуа, а от духа и принципите на този свят – дом. Исус е малка личност, човек е. Достатъчно смирен човек, за да проведе Христос, присъствието на Бога през себе си. Когато проповядвал, тълпите примирали в унес, покорени от това божествено присъствие… Когато стоиш до такова същество, дори мълчанието му е лечебно, присъствието му е лекуващо душата ти. Защото най-фините послания са отвъд думите, на езика на сърцето са.

Исус никога не е казвал: „Покайте се!“. Казвал е: „Върнете се!“. Върнете се у дома си. Не е нужно да ходите някъде – тук е, състояние на съзнанието е. Върнете се в тази повишена съзнателност и присъствайте в земното училище осъзнато. Учете си уроците, но и нека този свят от детска ясла, се превърне в университет, нека царството Божие живее тук, да бъде преживявано през всеки миг и този живот-учене да синхронира все по-плътно с Него. Няма нужда от вина, но от осъзнато учене. А то включва и провалите и грешките. Защото няма провали, а има обратна връзка и учене. А някои уроци изискват десетилетия. Когато някой друг отдавна се е отказал, нека ти тепърва започваш!

3. …Блажени бедните духом, защото тяхно е царството небесно.
4. Блажени плачещите, защото те ще се утешат.
5. Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6. Блажени гладните и жадните за правда, защото те ще се наситят.
7. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилувани.
8. Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9. Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
10. Блажени изгонените заради правда, защото тяхно е царството небесно.
11. Блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене.
12. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяха гонени и пророците, които бяха преди вас.
13. Вие сте солта на земята. Но, ако солта изгуби сила, с какво ще се направи солена? Тя вече за нищо не струва, освен да се хвърли вън и да се тъпче от човеците.
14. Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.
15. Нито запалят светило и го турят под крина, а на светилник, и свети на всички вкъщи.
16. Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец!“

Блажени бедните (смирените) духом, казва Йешуа, този холистичен психотерапевт. Блажени кротките, миротворците, чистите по сърце, милосърдните, блажени плачещите, жадните за правда, клеветените и изгонените заради нея. Блажени прогонените и хулените заради мен, казва великият душелечител и душеспасител. Блажени, защото тяхно е царството небесно, земята, помилването и утехата, радостта и веселието. Пророци сте вие, споделящи тези качества, казва могъщият психотерапевт. Пророци – сол на земята, същностна есенция сте, без която всичко губи смисъла си!

В обичайната теологична трактовка посланията на помазаника се тълкуват времево линейно. Те идват обаче от свят ,който функционира извън обичайните линейни времево – пространствени параметри. Богословското линейно разбиране би казало, че да, сега си смирен, кротък, чист по сърце и милосърден, сега страдаш и си клеветен и гонен заради любящата правда, която свети през теб. Сега страдаш, за да си щастлив в бъдеще, в небесата, след смъртта на тялото.

Нищо такова! Паралелното мислене на една надлинейна визия–логика и недуално холистична позиция преживява думите на Йешуа различно. Царството Божие не е някъде си там горе и някога си в някакво бъдеще – не, тук и сега, в теб сега е. Когато сега си смирен, милосърден, обичащ, кротък миротворец, тогава его умът стихва, ставаш нищо, вакуум, през който блаженството на любовта протича. Блажен си сега, щастлив си сега, богат си сега, тук, когато провеждаш любовта.

Небето живее през теб сега и ти си в Него във всеки миг. Всяко делнично действие се превръща в чудо, а ти в чудотворец, в проводник на потенциала. Тогава се ражда сърцатата мъдрост, която осветява стъпките на душата, на същностната ти вечност в ежедневието ти. Тогава си свободен творец. Само бидейки в такава диалектично холистична позиция, можеш с благодарно смирение да преобразуваш раздиращите противоречия при неизбежно случващите се клевети, хуления и предателства. Неизбежни са, тъй като в този бинарен свят, светлината прави сянка. Колкото повече светиш, по-плътна е сянката от хулители. През такава смирена позиция на мир (кротост, шанти), слабостта е привидна. Всъщност най-могъщата сила преминава през теб. Силата на слабостта, силата на любовта.

Смирението няма общо с мазохистичното примирение, така както кротостта няма нищо общо с пасивността. Смирението е способността да преклониш егото си пред величието на безкрая си. Тогава се заявяваш активно, но не малкия егоцентризъм, а вечността си. Светилник, който свети си. Светилник, поставен нависоко, защото е нужно да бъде видян. Поставен обаче от Бога, не от его нарцисизма на малката личност. Светещ с виделината на Бога, нежели с малките его напъни... Светиш в тъмнината и си виждан, защото е нужно да светиш! 

Двупосочна река и мост си. Река от горе, от Небето надолу, към социалния обусловен свят и едновременно противоположно нагоре, трансформация на земните противоречия до нетленен опит, отнасян във вечността ти. Спускаш виделина в земния чертог на сенки и сублимираш вечната борба между доброто и злото до единството на ученето от напрежението помежду им. Един транслиращ мост, преводач на езика на хората си, който облича езика на Небето в земни думи, но и подпомага превеждането на душите през моста на себепознанието им. Ако си се докоснал до този холистичен процес, разбираш. Ако ли не, изпий чаша вино и хапни коледна пържола… (текстът е писан на 25.12.2016г.)

Ако разбираш, вече познаваш есенцията на смирението, провеждащо любовта – щастлив си, богат си с нетленно богатство. Имайки това богатство, едва ли ще притежаваш земните его жълтици в банковите сметки, подсигуряващи страховете ти. Защото в присъствието на Бога страховете ги няма. Вместо тях обаче имаш любов, която носи смисъл, творчество, себепознаващо и осъзнато призвание. Да, смирено богат живот! Солта на земята си тогава. Логосът, смисълът протича през теб. Небето е твое. Всичко истински ценно на земята също. Вселената е твоя. Познаваш свързаността си, неслучайното случване на всеки миг в единство с принадлежността си към целокупния живот!

„17. Не мислете, че съм дошъл да наруша закона или пророците: не да наруша съм дошъл, а да изпълня.
18. Защото, истина ви казвам: докле премине небето и земята, ни една йота, или една чертица от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.“

За кой ли закон говори Йешуа? Дали за малкия человечески, фарисейски закон, който сам той постоянно нарушава в Шиво-Плутоновото* си бунтарство, трансформиращо старото, наливащо ново вино в нови мехове бунтарство?! Божествено бунтарство, в което старото е нужно да умре, трансформирайки се в новото, както житното зърно умира, за да даде начало на стъбло, раждащо изобилните плодове на развитието.

Не, за законите на един по-цялостен и мъдър Живот, говори семитският душелечител. Законите на Дхарма донякъде могат да се отразяват в малките човешки закони, били те религиозно нравствени или научно достигнати природни закономерности. Не Дхарма е нужно да се нагажда към карма обаче, а земните посредствености е необходимо да резонират все по-плътно със законите на безкрая от любов, мъдрост, истина. Доколкото установените земни порядки синхронират с Дхарма, дотолкова провеждащият я се съобразява с тях. Иначе, постоянно ги нарушава в надхвърлянето си, в преливането си. Не можеш да сложиш слон в пощенска кутия, нито да приравниш любовта до окситоцина или до човешките действия и разбирания, опитващи се да я изразят частично, но по-малко или повече изопачено.
Защото какво друго изразява всеки пророк, ако не законите на Битието?! Тонове свещени книги не струват пукната пара пред живите закони на вечността, изявени сега в прощаващия поглед на момиче или помагането на старица!

Всяка фиксация в записани догми неизменно се превръща в сляп фанатизъм, отстоящ от Истината толкова, колкото четенето на евангелието от рогатия, на ума, откъснат от източника си, е далеч от мъдростта…

Да, облаците на невежеството неминуемо се разсейват, за да засвети слънцето на безкрая - ни една чертица от закона на любовта не отива никъде. Просто пердетата на илюзиите в ума ти се отдръпват и виждаш. Дотогава си гледал, но си бил сляп, слушал си, но не си чувал, пипал си, но не си усещал... Когато самосъзнанието ти се прехвърли в същината ти, гледаш и виждаш. Планините пак са планини, реката е река, супата е супа, но всичко е различно!
………………………………….
*Шива е източен, а Плутон астрологичен символ за трансформация, преобразуване на старото в ново, метаморфоза.

Орлин Баев


неделя, 18 декември 2016 г.

Съвременната психология - наука за душата или сляп редукционизъм?

Какво казва за опитностите на Сведенборг, или Учителя Беинса Дуно, или Ванга и т.н. науката? Какво казва науката за лечението на филипинските или бразилски лечители, опериращи в коремната кухина без разрез? Какво казва науката за йогите, които материализират обекти сякаш от нищото? Или за вече мнозината люде като Хира Манек, които живеят единствено от слънчева и въздушна прана? Нищо! Защото извръща глава или по-скоро като щраус я забучва в пясъка на невежеството си.

Науката е чудесна - методологията ѝ обаче е така плитка и двумерна по отношение на човешката когниция и целокупния живот, че засега единствено може да замери някои корелати, да опипа в тъмното и нищо повече. Учим се от науката, стъпваме на нея, но да кажем, че нейното мнение по въпроси, които са извън капацитета ѝ е меродавно, означава че съзнанията ни дремят. Защо го твърдя? Защото споменавам тези имена, но всъщност всеки човек е дълбоко свързан с по-мащабни нива на съзнателност, възприятие и познание, когато се осмели да погледне отвъд заслепяващите светлини на сугестиите наоколо, пък били те и относително верни научни такива.

Действително огромна заблуда е да вярваш сляпо на науката, такава каквато е сега, по отношение на човешката душевност, дух и потенциал. Ако в точните науки, учените действително развиват човешкотто познание, по отношение на психиката няма как да пренесем доверието си в цялостния научен прогрес. Такъв пренос би бил вид когнитивна заблуда, т.н ореол, при който качествата на даден човек или социална система по отношение на дадени способности автоматично се пренасят и към други домейни. Да, математиката, физиката, механиката, изкуственият интелект и т.н., се развиват чудесно! По отношение на човешкото психе обаче когнитивната наука практикува сляп редукционизъм, така кастрирайки самия Човек, вътрешния Човек като такъв. 

Постиженията на когнитивната и поведенческа наука са интересни и важни и когато човек притежава холистичен мироглед и себепознание, много може да научи от тях. Но сами по себе си приравняват човека до биологичен процесор, примат и ... нищо повече. Няма по-цялостна реалност, няма закони на Битието, а вътрешните методи за психическо познание са отхвърляни. Ясновидските и лечителски способности на гениалните провидци  - от тях науката просто отвръща глава, а ако въобще се спре, намира обекти, чрез които да нагоди хипотезата си към редукционизма си и свързаните с него примитивни методологични, единствено количествено ориентирани прийоми за изследване. Да, действително, шарлатаните са много, а реалните гении в по-широките когнитивни способности са малко - но ги има. А науката мълчи за тях или както казах, нагласява заключенията си, пренебрегвайки очевидности... Споменах как науката ей така някакси си решава и отхвърля вътрешните феноменологични методологии за психично познание, с което изхвърля с водата на плитката си количествено ориентирана, поведенческа методология и бебето на изследвания си обект, самата психика, замервайки и вадейки заключения единствено от нейни поведенчески и мозъчни корелати! 

Разбира се, тясното съзнание ще иска да нагоди безкрая на океана към малката кал на грубо материалистичната си локвичка. Няма как да кажеш на гъсеницата, че може да бъде пеперуда, няма как да ѝ обясниш, че има по-широк, разумен свят и живот. Нужно е да го преживее. Дотогава диалозите са безпредметни, а консенсусът по-скоро предстоящ. Просто нивото на съзнание е действително различно. 

Орлин Баев


Психиатрия, Психология и Психотерапия

Психиатри и психика?

Твърдя, че спрямо актуалното познание на човешката психика, психиатрите са в твърде необлагодетелствано положение. Първо, пропускат ученето на шест години психология. Как тогава да работят с психика? Получава се оксиморон - дървено желязо или психиатричен непсихолог... Второ, малцина психиатри си дават труда да изучат много добре, но и да развият майсторство в поне няколко психотерапевтични метода. Още по-малко от тях практикуват реално действена психотерапия. А наистина малцина, действително ефективна такава, при която разчитат изцяло на психотерапията си, нежели на психофармак, ставащ част от проблема, вместо от решението му. Има изключения, разбира се

В тази статия изразявам пълното си уважение към онези колеги психиатри, осъзнаващи холистичната човешка природа! Основно обаче се спирам на някои абсурди, които са масово изповядвани от немалко колеги психиатри.

Аз твърдя, че психиатрите като цяло нямат нужната подготовка да работят с психика!

Обучавани са във виждането на човека като буца месо и … толкова. Ако такъв подход има известна роля при третирането на психозите (единствено в химичното им потискане, не и актуално лекуване), при неврозите се явява част от поддържането на проблема. А при постъпателната, изискваща цялостна характерова промяна работа при психопатиите и въобще при реструктуриране на дълбоко заложени вярвания и характерови черти, психиатричният, насочен единствено към биологията и психофармацията подход, е маргинален. Дори вреден!

Диагностициране на база единствено външно наблюдавана симптоматика, без проследяване на дълбинната психодинамика?

Относно диагностицирането на психичното, което автоматично се смята за привилегия на психиатрите... Самото натикване в диагноза вече представлява вкарване в калъпа на "аз съм болна жертва", поставя локализацията на контрола извън собствените усилия, с което възпрепятства реалното справяне. В авангардните психотерапевтични школи умишлено се избягва в калъп вкарващото диагностициране, поради посочените причини. А като стана дума за него, въпреки че се твърди, че диагностицирането при психичните състояния е привилегия на психиатъра, опитът ми показва, че психотерапевтите сме с пъти и пъти по-добри в него. Да, не го натрапваме на пациентите си, но през финото и в детайли познаване на човешкото психе, което се превръща в част от нас самите през годините практикуване на психотерапия, виждаме далеч по-качествено диагностичните критерии. Нека не подценяваме и факта, че психотерапевтичната сесия продължава 60-90 мин., през които вниманието на психотерапевта е изцяло фокусирано в пациента, за разлика от десетина минутното, съдещо предимно по вербалното описание на симптоматика и повърхностно наблюдение диагностициране при психиатъра, фасилитиращо не мисловното и емоционално здраве, а психофармакологичните продажби. Ако при психотерапевта следващата сесия е след седмица, ако не и по-скоро, при психиатъра е обикновено след поне месец... Твърде често при мен идват хора с погрешни диагнози, поставени от психиатър.

Например, масово психиатрите бъркат паническо разстройство с генерализирана тревожност или със социална тревожност. Или конверзионно разстройство (хистерия) с каквото тя имитира в момента в кабинета им. На общо основание диагностицират с клинична депресия, при положение, че пациентът по никакъв начин не отговаря на наистина сериозните диагностични критерии за такава и при недовиждане на всъщност депресиращата подлежаща тревожност, дължаща се на мисловни патерни, базисни когнитивни схеми и възприятия, характерови модели и социални взаимоотношения и поведения. А разликите се виждат "от самолет", когато ги познаваш... Но това е само капка в морето от общия психиатричен хаос...

Често при мен идва пациент, с психотична диагноза - биполярно р-во, шизофрения, шизоафективно р-во и т.н. Когато проследя етиологията и динамиката на състоянието му, начина му на мислене, връзката с реалността, критичността, нерядко виждам, че и следа от психоза не съществува. Въпреки това, е поставена тежка диагноза, единствено с цел изписване на невролептици. Да, така самият човек, под въздействието на "Специалист в бяла престилка ме диагностицира! Макар и да спомена, че пише тази диагноза, само за да ми предпише медикаменти, вероятно така иска да ме успокои, но ето, вече знам, че съм луд!" - под въздействието на такъв ноцебо ефект за цял живот сам поставя себе си в графа "аз съм луд". Да не говорим за стигмата, през която е виждан от близките и всеки, който узнае за "диагнозата" му. Погрешна диагноза, поставяна единствено в името на продажбата на медикаменти, които при невротичност всъщност я хронифицират, когато не се работи с подлежащите я психични механизми ...

Може би е нужно да спомена още веднъж:освен, че така нареченото психиатрично интервю е изключително неадекватно и нерелевантно по отношение на някакво относително обективно диагностициране както количествено, така и качествено, диагнозите се поставят от масата психиатри с лекотата на комплимент. Негативен и въобще не задължително верен, ноцебо "комплимент". Ако човек отиде при десет различни психиатри, е напълно възможно да получи десет различни "диагнози". Зад тези диагнози най-често обаче не стоят нито дълбинни умения за проследяване на психичната динамика и процес, нито обективна медицинска методика като кръвни изследвания, биопсия, невро сканиране и т.н.

Митът за стойността на психиатрията по отношение на психичното здраве

Докато учех психология в НБУ, съм чувал изказване на преподаватели, че в обществото вирее мита за по-голямата стойност на психиатъра пред тази на психолога. Един от тези наистина чудесни обучители от най-подходящия за изучаване на психология университет в България, се усмихна и обясни:

„Това е мит, колеги, нищо повече! В миналото единствено лекарите са се занимавали с лечение, включително и на психични състояния. Този мит и досега е популиран от поп фолк схващането, че бялата лекарска престилка „знае и може“…  Истината, колеги, е съвсем друга. Ето, вие се обучавате шест години, за да получите магистърска степен по психология. Учите и още десетина години, няколко хиляди часа психотерапия. Истината е, че виждането на лекаря за психиката единствено през биологията по-скоро пречи, отколкото помага при работата с реалната човешка психика в дълбочина. А вие, психолозите, имате огромното предимство да сте изучавали и познавате психиката през цялото си дългогодишно обучение, фокусирано именно в нея!“…


Какво се получава тогава? Излиза, че психиатрите се занимават с психика единствено поради историческо недоумение, по настоящем превърнало се в социално убеждение без стойност. Историческо, поради факта, че в миналото лекарят се е занимавал с психиката - единствено соматичният лечител, при това без каквато и да е адекватна подготовка. Това обаче е атавизъм. А в настоящето, при положение, че съществува психологическа и когнитивна наука, фактът, че психиатрите се занимават с психика след учене на един семестър от 30 часа обща психология, единствено на база биологични хипотези за човешкото психе - този факт е откровено атавистичен пренос в настоящето. За това, че има психиатри с широка визия и психотерапевтични умения, казвам го, твърдя го и изразявам уважение към тях - чини ми се обаче, че изключение от правилото са такива психиатри. По наблюденията ми тези, за които говоря в тази статия, не са изключения, а по-скоро, правило. 

Психиатърът, занимаващ се с ефективна психотерапия на ниво невроза или бялата лястовичка от "По жицата"

Разбира се, някои психиатри се обучават в психотерапия. Малцина от тях обаче практикуват основно психотерапия, а още по-малко ефективна психотерапия. Говоря извън факта за липсващата при тях базисна психологична подготовка. За да работят стратегически резултатно на ниво невроза, е нужно да разчитат предимно на психотерапевтичните си умения, не и на химията. Това обаче изисква сериозни познания, търпеливо целенасочена постъпателност, радиираща лична харизма и присъствие, неотклонно поддържани усилия, постоянна висока мотивация, силен личен опит в преодоляването на работената проблематика, постоянно продължаващо учене както формално, така и неформално, през собствения живот и мъдрост. Колцина от психиатрите, на които странно как е позволено въобще да се докосват до човешкото психе единствено по силата на социално институционализираните изкривявания в убежденията, споменати по-горе, колцина от тях действително имат силата и мъдростта да надраснат ятрогенията на социалната медицинска система, виждаща човека единствено като биологичен процесор, а психиката като страничен еволюционен продукт? Защото само такова надрастване би им позволило да се опитат да разчитат на психичното си собствено себепознание, психологичното знание развивано вече повече от сто години и на споменатите току що качества и изисквани ресурси, за да се занимават с ефективна психотерапия! Малцина. Дори и да възнамерят да работят психотерапевтично, дори и да осъзнаят, че е нужно да разчитат на собствените си усилия, вместо на химическо замазване (при неврозите и психопатиите), не след дълго идва осъзнаването, че работата на психотерапевта, в сравнение с едното написване на шаблонна рецепта, е много по-трудна и изискваща качества! Много по-трудна и предполагаща наличието на огромен вътрешен ресурс и потенциал от сила, обич и мъдрост, отвъд формалните богати познания дори.

При такова осъзнаване психиатърът се оказва в позицията на всеки един психолог, започващ да се занимава с психотерапия – опитва, тества себе си и резултатността си. Разликата е в това, че психиатърът винаги може да се върне в уютната илюзия на хапче – предписването, позволяваща му в рамките на десет минути консултация да получи два пъти по-висока такса в сравнение с 90 мин. психотерапевтична сесия. Е, да, така увековечава проблема на пациента си, за сметка на собствената си немотивираност и отказ да помогне истински в името на сребролюбивата  корист и невежество, подлежащи рационализираните псевдо теории на псевдо науката психиатрия. Поне такава, каквато е понастоящем (декември, 2016 год.). Да, но какво от това? Таксата е получена, дрогата е пласирана, а „чичко паричко“, тоест фармацевтичните компании, за които психиатърът всъщност работи, е доволен, с което прави продавача си консултант в бяла престилка, също така финансово доволен.


Някои масово споделяни от психиатрите мнения относно психотерапията

Психиатрията в миналото, твърде слабо различаваща се по ненаучността си от психиатрията сега.
 През пациентите си хиляди пъти съм чувал мнения на психиатри за психотерапията. Мнения, сякаш идващи от щрауси, забучили главата си в пясъка на невежеството, бягащи от себенепознаването си в илюзията на закостенелостта на разбиранията си. Мнения като: „Това с психотерапията са пълни глупости.“, „Няма какво да се мъчиш, ето тези хапчета ще ти помогнат!“, „Психотерапията не работи. Имаш проблем, ето хапче, което ще ти го разреши!“, „Да, тревожен си. Това е психична болест, ти си нейна жертва и тя трябва да се лекува с подходящите средства – лекарства! Бабините деветини на психотерапията – това изисква огромен ресурс, за какво ти е? Ето ти хапчето и всичко ще е наред!“, „Ти си биология и толкова. В мозъка ти има липса на серотонин, която сега ще компенсираме, като пиеш този медикамент, който инхибира обратното му захващане в синапсите. Това е, нищо повече. Няма психични причини, няма мислене, няма възприятие и светоглед, няма убеждения в теб, заложени ти през възпитанието ти, както казват психотерапевтите. Просто коригираме серотонина и норепинефрина, евентуално смъкваме леко допамина и това е!“ , „Психотерапия, да разбира се, но задължително на фона на антидепресант и транквилант. Такава е световната практика. Докато си говорим, хапчето ще парира симптомите и тревожната депресивност. Защо да се мъчиш?!“

Нека разгледаме тези така масово разпространени убеждения на някои психиатри едно по едно:

-          „Психотерапията не работи. Имаш проблем, ето хапче, което ще ти го разреши!“

Действително, през пациентите си, съм чувал подобни мнения на психиатри стотици и стотици пъти. При това на много и различни психиатри, мъже и жени, професори и ръководители на клиники, обикновени редови такива и т.н. Всъщност, колегите психиатри са напълно прави. Психотерапията наистина не работи – за тях, техните неумения, неразбиране и невежество. Поне тази в главите им и тази, която са се опитали да правят, но не се е получило, опитали са пак, но ефектът е бил нулев или незначителен. Тяхната психотерапия действително не действа и не постига резултат, факт. Съответно, мнението им за психотерапията генерализирано се свръхобобщава през логическия срив, правен при достигането им до подобен извод, на база персонализирана проекция на собствено невежество, негативен опит и липса на умения и качества.

Не мисля, че има смисъл обстойно да се спирам на факта,че психотерапията отдавна е изследвана чисто научно. Макар и през твърде тромав научен инструментариум и методология, ефективността на психотерапията е доказвана многократно. Няма по-малко или по-ефикасна психотерапевтична модалност и методи, а повече или по-малко резултатни психотерапевти. Въпреки изцяло научната обосновка на психотерапевтичната ефективност, маса психиатри никак не се свенят да проектират невежото си неумение за работа с психиката в подобни пожелателни собствени проекции, изразяващи единствено личните им негодности... С такава ятрогения* наистина уверено се присъединяват към поддържането на невротичността в пациентите си...

(* Ятрогения - ноцебо сугестия, извършвана от медицински авторитет. Травмираща сугестия, поддържаща и разширяваща вече наличните психотравми, вторични печалби и невротични механизми.)

Относно приема на химия – няма как да се постигне трайно разрешаване на проблематика, предизвиквана от дезадаптивно мислене, световъзприятие, маладаптивни несъзнавани когнитивни схеми и начин на живот единствено с помощта на химия. Тя има мястото си например при тежки и с десетилетия поддържани форми на обсесивно компулсивно разстройство, ендогенна клинична (major) депресия (което състояние е действително рядко), психози, както и преди преминаването през интензивна и ефективна, мотивирано провеждана психотерапия. Когато се започне такава психотерапия, медикаментите постепенно се минимизират по подходяща схема и спират, като се разчита на промяната в мисленето, чувстването и социалното поведение. В противен случай, когато психотерапията през цялото време се провежда на фона на психофармация, се случва видимо подобрение, но когато медикаментите се спрат, в огромния процент от случаи симптоматиката се завръща с пълна сила, че и с лихвите. Защо? Защото се оказва, че химията успоредно със замазването на симптомите е потискала механично психичните конфликти и тревожност, към разрешаването на които са сочили симптомите. Когато потискането е отнемано чрез спиране на химията, неразрешените програми, през които светът, хората и себеотношението биват виждани и преживявани, изплуват отново, което води до повторно избухване на невротична симптоматика. Оказва се, че психотерапевтичната работа, когато се върши на фона на замазваща химия, е неефективна, тъй като медикаментите се превръщат в част от пси механизма на изтласкване и капсулиране на нерешеностите, а мозъкът разчита на химичните патерици, вместо на собствените усилия. Изходите са два. Или същинска преработка на маладаптивните психични наличности чрез ефективна психотерапия, или отново връщане към химията, често доживот. Химия, която по такъв начин се явява не част от решението, а от проблема, хронифицирайки психични неотработености и така поддържани вторични печалби.

Така психиатрите, разчитащи основно на психофармация (на ниво невроза), всъщност поддържат и хронифицират проблема, превръщайки се в част както от неврозата на пациентите си, така и от огромния фармацевтичен бизнес, на който се явяват нарко дилъри. А такива колеги, за съжаление, не са никак малко …

-       

   „Да, тревожен си. Това е психична болест, ти си нейна жертва и тя трябва да се лекува с подходящите средства – лекарства! Бабините деветини на психотерапията – това изисква огромен ресурс, за какво ти е? Ето ти хапчето и всичко ще е наред!“, „Ти си биология и толкова. В мозъка ти има липса на серотонин, която сега ще компенсираме, като пиеш този медикамент, който инхибира обратното му захващане в синапсите. Това е, нищо повече. Няма психични причини, няма мислене, няма възприятие и светоглед, няма убеждения в теб, заложени ти през възпитанието ти, както казват психотерапевтите. Просто коригираме серотонина и норепинефрина, евентуално смъкваме леко допамина и това е!“

Невротичните състояния, с които основно работи психотерапията (неврози и личностови р-ва), присъстват като нозологични единици в наръчниците за заболявания единствено по логиката на прилежната таксономия (класификация). Всъщност, както твърдя, се явяват резултат от  психодинамични маладаптивни процеси и съдържания, част от естествената когниция такава, каквато е. В познатата човешка история е нямало период, в който масата и индивида да са пребивавали в някакво идеално нормирано психично и социално състояние. Животът е такъв, че нормалните възходи и падения, болки и радости следват хода си, водейки до естествено присъстващи като част от житейското учене и трупане на опит през емоционални трудности и когнитивни дисонанси. Да наречеш неврозите болест, е равносилно на визията, че животът е венерическо заболяване, водещо до смърт. Нищо такова. През диалектиката на деня и нощта, провалите и успехите, възприемани през по-високата гледна точка на учене, през психичните конфликти, болки, противоречия, но и радости, водещи към себепознание и себеразвитие, през страха и радостта, виждани през позицията на една по-висока и водеща до израстване логика, протича естественият ритъм на живота в това земно училище. Фактически няма такова чудо като идеално и нормирано здрав човек. Всеки социално случващ живота си човек постоянно компенсира относително адаптивно и успешно нормалната си невротичност. Психотерапията е нужна в случаите, при които компенсацията на личните стратегии и защитни психични механизми за справяне е несполучлива и прераства в декомпенсация. Да назовеш нормално присъстващата невротичност болест, означава да наречеш и да се отнасяш като към болест, към самия живот. Не са болест, а призив към учене и характерова хармонизация са тревожно-депресивните състояния, зависимостите, соматоформните разстройства, фобиите, травматичните преживявания, личностовите разстройства. Хармонизация с пулса на мъдростта, любовта и свободата на творческия смисъл, дефиниращ човека като такъв.

Да приравниш човека до биологията му, означава да си гъсеница, виждаща на пет сантиметра пред себе си, заявяваща че яденето на листа е единственото предназначение на живота. По отношение на познанието за Човека, когнитивната наука в цялата си брилянтност на повторяемо проследимия си подход, изследва предполагаемия си обект двумерно редукционистки, през поведението съди за когницията, при това единствено количествено, така пропускайки качествения смисъл, правещ човека Човек. Който има уши, слуша и чува. Който има очи, гледа и вижда. Въпросът е, че за виждането и чуването на качественото прозрение, са нужни очите на душата, на сърдечния разум, на вътрешния человек.

Поведенческа наука ли е психологията?

Виждането за психологията като количествено случваща се поведенческа наука, е западно, само относително и маргинално вярно. Много повече е психологията. Цялостното човешко психе може да бъде опознато единствено през вътрешен, феноменологичен научен подход, допускащ в изследванията си качествено ориентирана методология, далеч по-широка от едното описание на клинични случаи (case studies). 

Да въздействаш на човешката душевност през биологията му, е като да лекуваш компютърни, софтуерно предадени вируси, през затормозяване действието на хардуера. Така можеш да приведеш системата до по-ниско ниво на функциониране или въобще да изключиш ключовите параметри, осмислящи съществуването ѝ, на което обаче ако единствено се разчита, се превръща в част от поддържането на софтуерния вирус, нежели от отстраняването му.

Относно съвременните схващания за свързаността на психичното здраве с невромедиацията. Разбира се, че има корелация. Има психосоматика. Иа и соматопсихика. Единствено корелация обаче. Допаминът и норадреналинът корелират с мотивацията, окситоцинът с безусловната любов, серотонинът със спокойствието, но не са самата мотивация, любов и спокойствие. Единствено корелати са, телесен химичен изразител са, но само толкова.

Визията, при която през биологията се стремим да манипулираме душевността, първо, имбецилно редуцира съществуването на душевността на самостоятелно равнище, а я поставя единствено в ролята ѝ на периферен еволюционен страничен продукт на физиологията.

Второ, такова действие нерядко е зловредно по силата на факта, че преживяваното състояние цели именно промяна на възприятие, мислене, чувство и социално поведение, която промяна не се случва, когато човекът е разглеждан и третиран единствено като биологичен процесор. Не се случва, защото споменатата визия за житейско учене и помъдряване, през промяната на психодинамиката до акордирана с една по-мащабна мъдрост, е практически отричана. Така, както писах и по-горе, ако медикаментозното третиране е единственото, то се превръща в хронифицираща част от проблема, не и от качественото му решение.

Трето, намесата в мозъчната и нервна система с вещества чужди на естествената биохимия, води до трайна вреда както на самата нервна система, така и на ендокринната, имунна, полова системи, на чернодробните, бъбречни и т.н. функции. За тази вреда някакси, интересно как, психофармацевтичният бизнес и психиатричният му слуга, психопатно спокойно  избягват да говорят.

Четвърто, насочеността единствено към няколко невромедиатора, в които чрез нагодени и платени изследвания съвременната бизнес психофармация се е фиксирала, за да може да продава продуктите си мащабно, е една твърде груба намеса във фините и много по-сложни, взаимозависими и преплетени в действието си многообразни трансмитерни процеси, което никак не се отчита. С топ уши пробива съвременната психиатрия, закачайки обиците на невежеството си като украшение на душевната болка на пациента. За негова сметка...

Въпреки горните разсъждения обаче и въпреки масата независими проучвания (ръководени и финансирани не от психофармацевтичния бизнес), показващи, че даден антидепресант има въздействие равно или по-слабо от плацебо ефекта, бълването на нови и нови твърде съмнителни, но обявявани за научно тествани продукти продължава. Когато социално сугестираното плацебо въздействие от типа „Нов и силен медикамент, действащ изключително ефективно за ….“ отмине, по правило се оказва, че някакси странно как, резултатността от медикамента спада под нивата на плацебо въздействието… Извън темата, разискваните процеси относно медикаментозно въздействие се наблюдават далеч отвъд психиатрията.

-         
 „Психотерапия, да разбира се, но задължително на фона на антидепресант и транквилант. Такава е световната практика. Докато си говорим, хапчето ще парира симптомите и тревожната депресивност. Защо да се мъчиш?!“

Първо, психотерапията въобще не е само говорене. Второ, както споделих по-горе, практикуването ѝ основно на фона на психофармация, я обрича на провал, превръща я в едно театрално и маргинално, холивудско фиаско. Отново ще обобщя защо. Защото както неврохимията, така и психиката на човека, всъщност разчитат на химичните патерици, не и на личните мотивирани усилия в посока промяна на мислене, възприятие, начин на живот. Защото медикаментът се превръща в химичен корелат на психичното изтласкване и изолиране на нерешените психични съдържания, което увековечава невротичното им присъствие.

Моля, нека никой не остава с погрешното впечатление, че отричам психофармацията! Напротив, при неврозите има своето заслужено място - преди провеждането на резултатна психотерапия, както и в редки случаи, при някои действително упорити, изградили собствени неврални пътечки или ендогенни състояния. Не и в търговско обусловения огромен мащаб, в който понастоящем се предписва и продава обаче! 

През първата година от психотерапевтичната си практика, работех с потърсилите ме успоредно на фона на психофармация. Всичко вървеше чудесно, дори се учудвах на успешността си. До известно време след момента, в който хапчетата бяха спирани (имат известно остатъчно присъствие и действие). Цялата симптоматика, стрес и тревожност се завръщаха не само с пълна сила, но с „дивидентите“  на натрупалите се неразрешености и ненаучени уроци. Тогава, през собствения си опит стигнах до изводите, до които както по-късно прочетох, са стигнали всички действително успешни психотерапевти в световен мащаб – ефективната психотерапия се провежда „на чисто“ (свободно от медикамент). Така отговорността на психотерапевта е далеч по-висока,  както и изискваните от пациента осъзнаване, мотивация, промени, изоставяне на вторични изгоди и напускане зоната на комфорт са. Също толкова високи и устойчиви са обаче постиганите в стратегически план устойчиви промени в психичното здраве, смелост, обич, смислен и силен социален живот!
…………………………………

С разсъжденията си в тази статия визирам единствено дезадаптивните разбирания и практики на съвременната психиатрия и психиатри, нищо повече. Изказвам пълните си и искрени уважения на онези колеги – психиатри, които имат осъзнатата смелост да достигнат, изразят и практикуват адекватно, качествено и холистично осъзнаване относно обекта на лечението си, човешката психика!  

Като цяло, мога да заключа, че както в обучението по психология е нужно едно по-цялостно изучаване на соматиката (и по-специално, неврология и ендокринология), така и в обучението по медицина, ученето на психологията е необходимо да бъде много по-цялостно и интензивно. По-конкретно, обучението по психология в психиатричния 3-4 годишен курс. Както и в обучението по психотерапия, обстойното запознаване с изводите на когнитивната невро психиатрия е наложително да бъде много по-застъпено. Като цяло, самото разделяне на психиатрия и психология в частност, както и на соматична медицина и психологична наука генерално погледнато, е своего рода абсурд. Сигурен съм, че в бъдеще предстои все по-плътното преливане и сливане на тези дисциплини! 

Орлин Баев