За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

понеделник, 2 януари 2017 г.

Евангелие от Матей 4

Автор на картината: Венета Дочева
 „1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
5. И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.
6. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
7. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;
8. прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.

Отношението между човека и другите и между него и Бога. В анализата тези отношения се наричат аз-ти, аз и другия и аз-ние, човекът и общността. С аз-пра ние, се обозначава връзката между човека и културата, правилата, нормите, мисловните и поведенчески модели на нацията. Всичко започва от аз-аз отношението, тоест от себепознанието. А какво има в това вътре-азово пространство? Съзнание, свръхсъзнание и подсъзнание. Близо до съзнанието се мъдри и едно аз идеално ,едно суперего, наситено с модели, заложени от възпитанието ни. В подсъзнанието пък са всички дълбоки, генетични програми, родовата ни памет, кондензираните програми-модели от мислите, възприятията, чувствата и поведението на бабите, дядовците и всички предци пред нас. Свръхсъзнанието, това е потенциалът на човека, личният му Бог, това вътрешно Дао, в което стои всичко непреходно и стойностно, правещо от примата Човек. В основата на това свръхсъзнание стои индивидуалното аз идеално, с неговите майчин и бащин образи, интроекти. Интроектите, това са родителските модели – поведението, взаимоотношението между характерите на родителите, техните психични структури, правила и норми, интернализирани в нас самите. Отношението на родителите към нас, се отразява в аз-аз, в отношението на нас самите към себе си, как самите ние приемаме, виждаме и чувстваме себе си. Взаимоотношенията между родителите пряко се отразяват на аз-ти, на това как виждаме и какво очакваме несъзнавано от ти обекта, от партньора си. Взаимодействията между родителите ни и околния свят и общество, залагат аз-ние, отношението ни към света и колектива. Нека погледнем през призмата на психологията на религията. Когато кажем Отец ми и Майка ми на Небесата, правим връзка между заложените в суперегото си родителски интроекти и потенциала на духа и душата в свръхсъзнанието си. Защото в основата на душата (анима) стои връзката с майка ни, а в основата на духа (анимус), с баща ни.

По такъв начин молитвата се явява един чудесен психологичен похват за преработка на маладаптивни родителски интроекти. Преработка и въздигане на родителски програми, акордирането им с безкрая на свръхсъзнанието, на потенциала ни.

Не се хвали, казва мъдрецът, а когато правиш добро, нека наградата ти бъде от самото правене на добро. Тоест, да идва от Бога, от свръхсъзнанието. Тогава синхронично се променят и житейските преживявания, случват се едва ли не чудеса. Едва ли не, защото чудесата са всеки ден и навсякъде за имащия очи да ги види. В съвремието ни хваленето се нарича реклама. Рекламираш ли се твърде много, наградата вече е получена, казва Иса (така наричат Йешуа/ Исус на изток). Награда финансова, хорско почитание и уважение, но … вече е получена външно, на фона на вътрешно прекъсване връзката със Себе си. 

Когато, правейки добро, самото правене се превръща в процес на жива молитва, на свързване и единение с Бога, в своего рода карма и бхакти йога (йога на делата и на любящото, преданоотдадено служене), тогава пак можеш да разпространяваш добрите си произведения, били те писано слово, картини, научна дейност или благотворителност. Но това разпространяване вече е естествена изява на творческия потенциал, отвъд рекламираното хвалене, през смирение. Когато така разпространяваш, не тръбиш колко си велик ти и продукта ти, но отношението винаги е на смирено познаване на собствената его малкост. Именно през такова его смирение протича творческият потенциал. А рекламираното надуване го спира директно. Затова всеки добър творец ще каже: „Не съм аз, аз само провеждам това, което преминава през мен!“.

Когато се хвалиш, когато се свръхрекламираш през его инфлация, губиш връзката с потенциала, творчеството ти става посредствено и плитко. Да, финансовата ти и от хорска слава внимание вече е получена и … нищо повече. Мъждива лампичка, слепец водещ слепци си.  

Когато добруваш през смирението, през осъзнаването преходността на тленността си, печелиш дълбокото свързване с потенциала, със свръхсъзнанието си. Печелиш сливането с духа и душата, в които самосъзнанието се прехвърля устойчиво. Такава творческа позиция поставя локализацията на контрола в духа извътре. Всичко, което се иска от теб, е да добруваш, да твориш, да си добър проводник, разчистил налепите на его гордеенето си. Тогава вече постигаш целта на всички цели. Самото даване на любовта през правене на добро, през творчество, през един красиво смирен живот, те прави дълбоко и смислено щастлив. Защо целта на всички цели ли? Защото не е ли именно смисълът и щастието несъзнаваната цел на всеки стремящ се към тонове богатство, власт, сила, социален контрол? А смисленото щастие произтича от провеждането на любовта. Илюзия е, че социалната власт ще напълни зейналия глад за любящ смисъл. Илюзия е, че парите, статусът, имуществото и неспирното материално осигуряване ще заглушат крещящия страх, настанил се на мястото на липсващата любов. А любов не може да има, когато егото се дуе лицемерно и гордо. Тя протича единствено през смирението. Както много пъти съм казвал, смирението няма нищо общо с мазохистичното примирение. Смирението е его притихване, през което се ражда духът, провежда се творческият потенциал на Бога, на същностната ни природа.

Да, тогава живееш от преливането на пълнота отвътре. Пълнота от любов, смисъл, творчество - щастлив си. Защото само когато творчеството протича през теб, си щастлив. То е квинтесенцията на Логоса, на смисъла в живота. В самия миг, в който се смириш, животът ти се опростява. Става естествен, простичък, всичко излишно отпада. Няма нужда да тръбиш, няма нужда от реклама. Рекламата сама идва при теб, но вече е различно. Така се случва, че „…Отец ти, който е на тайно, ще ти въздаде наяве…“. Появяват се точните хора, разпръскващи творчеството ти – в степента, в която е нужно и може да бъде оценено от човешката тълпа. Защото стойностният смисъл стига до способните да му резонират. Появяват се точните хора в точните ситуации синхронично, така че потокът от творчество по най-подходящия начин да бъде разпръскван. Ако се случва веднага, чудесно. Понякога, ако творчеството ти изпреварва епохата и човешкото съзнание на тълпата твърде много, са нужни столетия, за да бъде качествено оценено. В настоящето времето е ускорено и все повече се ускорява, честотата на трептене на планетата ежедневно се повдига и поражданите причини нерядко водят до мигновени последствия. Думите на Исус „…Отец, който е в тайно, ще въздаде наяве…“, никога не са били така актуални!

Социалната ситуация сега, в сравнение с времето на Исус, не се е променила ни на йота. Кой знае каква разлика в човешкия фактор тогава и сега няма. Същият избор и два човешки типа са съществували и тогава и сега. 

Единият, от хора, робуващи на страховете си, стремящи се да ги компенсират безуспешно чрез социална власт, пари, външна груба сила. 

Другият, по-малоброен контингент от хора, залагащи на вътрешното богатство, на Бога, на съкровищата на духа си. Какво означава да заложиш на съкровищата на духа, на Бога, на Дао? Че трябва социално да живееш в изолация и бедност ли? Не, нищо такова. Означава, през смирението си да провеждаш любовта на потенциала си, да живееш силно и чисто, отдадено на духа. Тогава вътрешното ти изобилие от богатство естествено се реализира в достатъчно материални блага. Забележи, достатъчно, не в излишък. Излишъкът е нужен на гордото користолюбие, опитващо се да избяга от ужасите в сянката си, от липсата на светлина извътре, във външно подсигуряване.

Да разчиташ на потенциала си, означава да си като цветята, като птичките, да живееш естествено , през автентичността си. Да живееш по Бога, призовава Йешуа Помазаният. Да разчиташ на Бога, на естествената си свързаност с Цялото и неслучайността във всеки миг от живота си. За Бога да дишаш, чувстваш, мислиш, действаш, живееш, призовава Спасителят Помазаник (Исус Христос в превод)! В материалистичното ни, скопено от Духа съвремие, маса хора са програмирани от бездушния материализъм в убеждението, че някакси са сами, откъснати от Живота. Програмирани са в преживяване на откъснатост на себевъзприятието си от Бога, от ближния, от природата и чувстващите същества. Материалистичният човек илюзорно приема, че единствената му свързаност с другия е през думите, делата и социалните случвания. Всъщност, думите и социалните постъпки са само външният слой от общуването. Самата дума общуване идва от общност, единство в цялото. На вътрешно ниво всеки човек е единен с брата си, с животните, растенията, с планетата си, с организма на мултивърса, с един по-цялостен живот от все по-мащабни, йерархични нива от съзнателност.

Да живееш отвъд гордостта, която винаги се явява компенсация на невежество и изтласкан страх, учи Йешуа Машиах. Отвъд гордостта, в свързване и единство с Бога, със свръхсъзнанието, прегърнало и стопило малките страхови програми в подсзъзнанието. Смирено единство, провеждащо смисъла, самата тъкан и лепило на живота, любовта. В това смирено единство познаваш малкостта на егото си и величието на Себе си, на Бога, с когото вече се идентифицираш. Величие, в което социалното богатство и хорското одобрение и слава, са като играчките и възхитата в детската забавачница. Не те представляват желана стойност вече.

Тогава даваш и самото даване ти е наградата, през смирението, провеждащо любовта, Бога. Награда в тайно, отвътре ти, която се реализира и на явно, в социален план, по най-добрия за теб начин. От теб тогава се иска да даваш любовта, да проявяваш Бога, нежели да се хвалиш и рекламираш. Самата преминаваща през теб любов ти е рекламата и друга не е нужна. Говоря от опит. Понастоящем, в началото на 2017-та година, започвам 11-та година от практиката си като душелечител, без каквато и да е реклама. Да, пиша статии и свободно ги публикувам, но от потенциала и творчеството ми идват, не от каквито и да е рекламни стратегии. Заявявам присъствието си, но не това на малкото ми жалко его и грешна социална личност, а на преминаващото през смирението им.

Когато разчиташ на потенциала, на Бога, няма нужда от многословни молитви. През следването Му, Той сам насочва стъпките и на социалната ти персона, сам знае от какво земната ти тленност има нужда още преди да си изрекъл каквото и да е. Затова молитвата не е толкова думи, колкото отношение на смирена благодарност, на акордирано притихване, през което преминава Човекът – любовта, мъдростта и свободата ти.

Орлин Баев



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.