За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

събота, 18 февруари 2017 г.

Матей 9 - Следвай Ме

Художник: Венета Дочева
“24. И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък;
25. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък.
26. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;
27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо.
28. И когато Иисус свърши тия думи, народът се чудеше на учението Му,
29. защото Той ги поучаваше като такъв, който има власт, а не като книжниците (и фарисеите).”

Къщата е съдбата, карма, причинно следствената верига от действия и резултати. Камъкът е Дхарма. Камъкът е Любовта. Непреходната любов, стояща в основата на мъдростта и свободата. Камъкът е вечността, Бог, същински Човешкото в човека, идентично с и част от божественото.

Да строиш съдбата си на основата на Дхарма, законите на Битието, означава да избереш стратегическата, вместо тактическата печалба. Избор, правен от живот, преживяван от позицията на душа, на вечна същност. Избор не от логически сметки и търговски интерес, а основан на дълбоко преживелищните закони на любовта извътре. Избор, потвърждаван ежедневно в най-малките дела в дневната рутина.

Да строиш къщата си на плаващи пясъци, е да избираш тактическата, его видима печалба, откъсната от законите на любовта. Такава къща се строи бързо, успехите не закъсняват. Лесно се и руши обаче. Защото дъждът, реките и ветровете са не злите, а благодатните и лекуващи последствия от създадените откъснати от любовта причини. Лекуващи, когато се появи осъзнаване и желание за учене и синхрон с Бога, със Себе си. Няма ли го, зачестяващите социални, икономически и събитийни злополуки, личните, на близките, партньорите, роднините и потомците болести, носят единствено още озлобяване. Липсва ли съзнателността на мъдрото сърце, слънчевите лъчи на житейските, лекуващи „шамари“, се приемат за кошмарни и нежелани, а човекът, подобно на прилеп, се стреми всячески да се изолира, да се скрие от топлината и светлината на любящата, божествена мъдрост. Крие се като нощна пеперуда, като вампир, изгарящ на лъчите на естеството, такова каквото е. Крие се, отказващ да промени мирогледа, целите и посоките, начина си на мислене и възприятие в посока синхрон с Бога, с любовта. Като малка нощна пеперуда, такъв човек избира фенерчето на откъснатите от Бога нарцистични илюзии, в които сам изгаря и убива Себе си, същността си. Картина, доста позната на изстрадалата земя в последните около осем хилядолетия…

Йешуа е говорел с власт, с автентична самоувереност, харизма и чар, с огромен привличащ магнетизъм, завладяващ тълпите. Дали от надута его гордост е идвала тази помитаща, лекуваща и очароваща харизма? Не! От естественото сливане, идентичност на самосъзнателността с Бога, със същински Човешкото, едно с Бога, произтича автентичната самоувереност и завладяващото присъствие. Всеки друг опит за чар и власт са лъжа. 

Еврейският строителен дърводелец е лекувал дори само с присъствието си. Светел е като слънчице в мрака на илюзиите. В тънкия план миналото и бъдещето са едно. В божествения свят, от позицията на който помазаният говори, всяка карма е само нужен инструмент, гориво на опита, носещ непреходни заряди в безкрая на Дхарма, на Бога. От такава само позиция може истински да се прощава, лекува, променя съдбината качествено. Допирът до такъв Гуру, а още повече, сливането с вътрешния Гуру, с Бога в теб самия, тук и сега, е главната и основна цел на този земен път. Любовта е целта! Любовта може да се прояви между половете, в човешките взаимоотношения, да се наблюдава като сексуалност и чувствена проява. Но е нещо далеч повече – същност и принцип, сила и естество на Богочовека, на Теб е.

21. Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
22. Но Иисус му рече: върви след Мене и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци!“

Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци – върви след мен! Мъртви, погребващи мъртви. Илюзията на т.н. смърт, присъстваща само в съзнанието на отцепения от вечния живот, заровен в илюзии и откъснал се психопатно от Бога двуног примат. Но, юдейският психотерапевт казва нещо още по-интересно. Не телата, полагани в земята, имат нещо общо със смъртта – в тези тела души няма, а същинският Човек, син Божий, смърт не познава. Душелечителят нарича мъртви тези другите, привидно живите и мърдащите, но прерязали връзката с душите си примати, живи мъртъвци, ходещи трупове.

Иван

Иван тъкмо навлезе в пълнолетието си, когато дойде капитализмът. Беше идеалист, духовно момче, вечно търсещо висшата цел, смисъла и Бога. Няколко години беше тренирал карате киокушин. В началото на новия деградиращ режим, именно от средите на киокушина и едно десантно поделение до Варна, се пръкна най-успешната мафиотска, трибуквена групировка. Иван тренираше с основателите ѝ, правеше спаринг с тях ежедневно. Бяха обикновени момчета в ранните двадесет – като него. Неколцина от тях се свързаха с определени мутри в парламента, те пък с украинската мафия… В последствие, след първите си няколко трилиона, момченцата захвърлиха попечителите си уверено и се превърнаха в собственици на държавата. Слушаха ги парламентарните им слуги, съобразяваха се с тях останалите групировки. Магистратите послушно избягваха да имат каквото и да е участие в реално право, когато ставаше дума за някое от безброй престъпленията, вършени от момченцата от групировката. На практика държавата стана тяхна собственост, а се съобразяваха единствено с по-силните от тях външни олигарси, заедно с които продължиха изкормването на родината. 

Публичните фигури в парламента или в съдебната власт им бяха единствено пионки, лица бършещи обществено напрежение, марионетки движени от конците на живите дяволи. За четвърт век момченцата превърнаха държавата си от високо функционираща и силна икономически, в разграден двор, в съсипана икономически, морално, културно, духовно и социално система. Изтезаваха майка си България систематично и упорито, до пълното ѝ съсипване. Момченцата постепенно метастазираха навсякъде, а докато майка им България се гърчеше, те успешно правеха поредния си милиард, кътан офшорно и влаган в следващото съсипване. Ракови клетки. В първите години в момченцата все още можеше да се видят останки от онези амбициозни личности, но все пак с някакви ценности и нравственост. Не след дълго обаче, от човешкото в тях остана единствено външната маска. Приличаха на хора, но същински човешкото решително бе прерязано и отхвърлено в името на властовата психопатия. От тях останаха само биологичните им черупки. Сенките им погълнаха аза и нравствеността, изядоха всичко същинско, мъдро, истинско…

Иван наблюдаваше случващото се от първа ръка. Виждаше как всеки, поел по този път и идентифицирал се с групировката на психопатните момченца, не след дълго се появяваше в скъпа кола, развиваше мащабен бизнес и къташе сериозни инвестиции в офшорни сметки. Иван неведнъж получи предложения да се включи в системата, да стане част от тъмната машина. Изкушаваше се, блазнеха го парите, сексът, властта. За малко да тръгне по този път… Имаше дори моменти, в които вътрешно обвиняваше духовните си интереси, които го спираха. Не го направи – остана обикновен човек, но с жива душа, с връзка с Бога, смисъла, призванието и Себе си. Откъсна се от социопатните момченца, сформирали българския вариант на якудза (японската мафия). 

През годините понякога в него се прокрадваше едно съмнение: „Ами ако бях тръгнал с тях тогава?!...“. За миг се виждаше в някое от именията си, заобиколен от лелеяните от нагона му топ компаньонки… В следващия миг идваше осъзнаването: „Какво печелиш, ако имаш целия свят, но загубиш душата си?!“

Иван натрупа много житейски опит. Опит труден, шарен, изстрадан. Този опит му помогна да почисти избата на подсъзнанието си, да се освободи от комплексите, от страховете си. Тогава ясно осъзна мисията си в този живот – да помага, да лекува душите. Докато го правеше, през него протичаше фина светлина, радост и жива сила. Забогатя. Не, не с жалки социални финанси – с любов, мъдрост и свобода забогатя. Превърна се в част от безкрая. Нямаше нужда да огражда малки имоти и трупа сметки. Извън оградите на невежеството, цялата вселена бе негова, а благосъстоятелността на Бога бе с него. Следваше тихия шепот на интуицията си и строеше дом на скала!


Забележка: всяка прилика с актуални личности, системи, организации и събития в горния разказ, е фиктивна.
………………………………………………………………………………………………


Орлин Баев

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.