За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

четвъртък, 16 март 2017 г.

Системен подход и лична работа при зависимостите

 Забележка: Статията представлява терапевтично насочващ разговор в рубрика „Психотерапия онлайн“ на форум http://beinsadouno.com

В:

Здравейте,
Проблемът е следния- омъжена съм от една година, а преди това сме били заедно около 3. Обичам мъжа си много, но от преди да се оженим той намери в Интернет някаква игра, подобна на CS. Играеше по 30 минути  до час на ден първите месеци, но в последствие това време започна да се увеличава. С днешна дата играе по 10 и повече часа на ден. Купи си безумно скъп компютър специално за играта си, като и слушалки, мишка и т.н.
Състоянието му се влошава с всеки ден! Вече не чува какво му говоря, дразни се и вика, ако го прекъсна.. Много ми е трудно да издържам.
Моля Ви, дайте ми съвет как да постъпя, как да го накарам да се осъзнае
P.S. Той не мисли, че има проблем и това за него е съвсем нормално. Няма да се съгласи на специална помощ, затова търся начин да се справя сама.

Орлин:

Прочети 'Никога вече съзависим". От книгата ще разбереш, че ако прекалено го търпиш, както и ако мрънкаш, но нищо не предприемаш, първо че развиваш убиващ те мазохизъм и второ, ставаш част от проблема му. Едно междинни решение е да му подхвърлиш материали по темата за зависимостта от игри, за идентичността на тази зависимост с всяка друга и не по-малката ѝ вреда. Ако осъзнае и прояви желание за психотерапевтична работа, добре. Ако ли не, в даден момент може да се направи следното: обсъдете с няколко човека негови приятели, познати, хора които уважава, на които вярва и които би чул - обсъдете за зависимостта му. Договорете се кой за какво ще говори, отиграйте го. Тогава го изненадайте, направете му една разтърсваща интервенция с внушения и убеждения около зависимостта, пагубността ѝ и отказването от нея, както и за нуждата от четене от него по темата и редовна работа с психотерапевт. Ако чуе и поеме в терапевтична посока, чудесно, Ако ли не, запитай се, искаш ли със самосмачкването си да подхранваш смачкването на вече псевдо партньорството ви при съзависимо търпене от твоя страна? Ако да, търпи и бъдете поредната връзка незрял-незрял, невротик-невротик... Ако ли не, осъзнай, че при положение, че той не промени нещата (а това от него, от осъзнаването и мотивацията му зависи), вие вече сте разделени отдавна, така че просто остава да финализираш нещата. Разделени, поради фактори, които са чисто негови, с които нямаш нищо общо - невинна си, няма нужда да поемаш отговорност за неговата инфантилна безотговорност. Тоест, ако не прави нищо по въпроса, раздялата е вариантът. Ако и след примерно шест месеца раздяла под въпрос, това не го мотивира да промени нещата, животът продължава - поне твоят. А неговият - във виртуалната "реалност"... Избори. Ако пък временната раздяла го мотивира и потърси помощ от специалист, прочете по въпроса и положи адекватни усилия, добре, тогава общото бъдеще е възможно в здрав вид! 

Георги: 

Здравей,
Освен пътя, който ти описва Орлин, който е здравия път, можеш да опиташ и следното: купи си и и ти компютър и започни да играеш играта, която той играе. Зарежи домакинството - разхвърляй у вас, остави ползваните чинии на 5-6 дни да хванат кори и мухъл, общо взето стани геймърка (на ужким) като него. Дори по-вманиачена. Преигравай, вживявай се до степен на истерия (отново припомням, че ключовото тук е за теб да е на ужким) Едва тогава има шанс да успеете да разговорите ситуацията по между ви, т.е. да те чуе. Само внимавай да не ти хареса и на теб, че...

Орлин:

Много силно - синхрон и повеждане. Синхрон, даване на възможност за виждане себе си отстрани (двойник, огледало), резонанс с болната страст, нагледно даване на възможност за виждане и осъзнаване на всички последствия от нея и едва тогава всичко казано дотук. Напълно съм съгласен!

Ето някои обобщения на тема зависимости, които са като цяло свързани с темата, но са и по-глобални. Обобщавам тук, защото се споменаха някои различни подходи, които съответстват както на вътрешните самостоятелни усилия, така и на социално/ системно насочените. Ще направя аналогии и свържа двата подхода.
..............
В статиите си за зависимостите стигнах до три ключови стъпки при справяне с коя да е зависимост. Три стъпки, изпълнявани от мотивираните усилия на самия човек, евентуално подпомогнати от психотерапевт.

1) Различаване: регистриране на автоматичните мисли и базисните вярвания по отношение на зависимостта и преработката им. Когато се осъзнаят и интенционално преработват, вече не движат човека "за носа", на сляпо, а се появява възможността за промяна. Околовръстна, подготвяща, но еднакво важна колкото последващите стъпки е.

2) Себезаявяване - смирено себезаявяване. По същество тук чрез хипнотерапия, чрез работа с транс предходната рационална работа се разширява до образно - визуална, емоционално наситена. Съзнанието се разширява до подсъзнанието, свързва се с нуждата от обич, сила, власт, радост и взаимност, задоволявани чрез зависимостта, резонира с тези нужди образно хипнотично и повежда към задоволяването им по адаптивни личностово и социално начини. Едно собствено превъзпитание с любов се получава чрез това разширяване на съзнанието до подсъзнанието чрез хипнотичния транс. Превъзпитаване, при което любовта е прегръщаща безусловно, но и поставяща здрави граници пред старите и градяща новите отношения, настройки и поведения. Това е ключовата стъпка. В нея са включени и поведенческата промяна на навиците, промени в приятелския кръг, подходяща литература, спорт, диета и т.н. 

3) Стабилна трезвеност - тук първа и втора стъпки са автоматизирани, като са прераснали от формално повторение, в интуитивно, емоционално наситено разбиране, в медитативна/ майндфул сублимация, в която процесът по прихващане на енергията на навика и "печалбите" му, е прихваната вече автоматично и през чувството водена към социално, партньорско, професионално и духовно вдъхновение. 
.....................
Горните три стъпки са ключови при която и да е зависимост. 

- На първа стъпка съответства социалният/ системен подход, насочен към въздействие на зависимия, така че да се породи лично разбиране и мотивация за справяне. Въздействие чрез литература, анализ на семейните отношения (в психотерапия), на характеровите дефицити и празнините в емоционалността и общуването, които зависимостта запълва. Тук са включени социалните интервенции по убеждаване, както и поставянето на здрави граници от околните, премахващи съзависимостта, която всъщност поддържа зависимостта. Евентуално живот за няколко месеца в комуна, общност за зависимости, в която се създава ред, структура, дисциплина, отделя се човекът от зависимостта му и му се дава шанс за житейското ѝ вече преодоляване перманентно. Тази социална стъпка е разясняваща, околовръстна, но еднакво важна със следващите. начална и грубовата е, но създаваща връзка с реалността и разграничаваща, изясняваща, различаваща е. 

- Социалният подход, съответстващ на втора стъпка, е синхронът със зависимия, дълбокото му разбиране в този синхрон, "гмуркането" в механизмите на зависимостта, което дава шанс за създаване на дълбоко доверие, както и за повеждане на зависимия към промяна. Доверие, което казва - с теб съм, разбирам те, прегръщам те, не те съдя, приемам те безусловно. Дълбоко приемане при синхрон с човека, но и поставящо здрави граници повеждане към промяна. С много любов, част от която обаче е и здравата твърдост. Тук са промените в приятелския кръг - заобикалянето с добри обичащи, приемащи и мотивиращи приятели. Тук от централна важност е умението на партньора да обича (на фона на различаването и границите от първа стъпка), разбира, синхронира с нуждите, които зависимостта задоволява, като сега любовта му застава на тяхно място. Защото всъщност зависимостта задоволява социално и партньорски нереализирани нужди от любов, взаимност, сигурност, приемане, сексуалност, усещане за сила, стойност, пълнота от удовлетворение. Разбира се, целият този социален, отвън навътре подход цели събуждането на собствения, в самия зависим ресурс, така че сам да промени нещата със собствени усилия. И все пак,  от изключителна важност е любовта между партньорите - нежна, но и със здрави граници в поведенията, подкрепяща и вдъхновяваща, даваща чувство за сила, стойност, мотивираща и създаваща пълнота. Важно е тази стъпка да се практикува на фона на първата и събуждането на лична мотивация, за да не се превърне в съзависимост. Тоест, синхронът с вторичните печалби в човека да е с активно повеждане в здравата посока.

- Социалният подход, съответстващ на третата, медитативно автоматизираната стъпка - поставяни са граници, човекът вече познава убежденията в зависимостта си, познава липсите, които тя запълва. Партньорът и приятелите са помагали с приемането и любовта си да помогнат на човека да си помогне в задоволяването на печалбите вече чрез партньорска обич, приятелско приемане, професионални успехи, активен социален живот. Въпреки това, имало е сривове, връщания, оттегляне от страна на партньора и приятелите, създаващо лична мотивация и поставящо здрави граници. Човекът отново е пробвал, различавал е, прегръщал е нуждите в подсъзнанието си, задоволявал ги е по добри начини. Постепенно процесът се е автоматизирал до интуитивно присъствие в трезвеността. Любовта между партньорите и отношенията в социалния кръг се е установила, професионалният живот е прогресирал, а човекът се е ресвързал с много ресурс в самия него чрез цялото това случване, помъдрял е.
.........................................................................  

Може да се каже, че първа стъпка е западният, външен подход. Втора е източният, вътрешен подход. А трета обобщава и двата. 

Д: 

Нещо ми липсва преди първата стъпка. Примерно имаме зависим, който знае, че е пристрастен. Той осъзнава това, но само в някаква степен, защото като един истински зависим той не може да погледне достатъчно трезво ситуацията. Винаги има хиляди доводи не търси търси промяна или да я отлага след като не е напълно убеден, че я иска. А не е напълно убеден, че иска тази промяна може би защото незнае какво ще се случи, старото може и да не му харесва, но пък си е свикнал с него. Зависимостта пречи, дори много пречи, това зависимият го вижда и усеща всеки ден и всеки час, но наложената в съзнанието на зависимите мисъл, колко трудна и непосилна задача е отказването, е друга достатъчна причина да не се тръгва в посока на отвикване. Нужна е воля и мотивация, нужно е човек да се погледне отстрани, нужно е да прелее чашата (което в някои случаи вярвам, че би било доста крайно), та какво би могъл да направи човек, за да не се удави в чашата преди тя да е преляла... Как човек да си изпроси сам шамара, за да се захване с вече описаните стъпки?

Орлин: 

Нулевата стъпка е мотивацията за работа, при ясното осъзнаване ползите от промяната и минусите от статуквото, при развенчаване илюзорните ползи от него и твърде страхуваното бъдеще. Всъщност, промяната е далеч по-лесна и блага. В терапия тяга към промяна, мотивация се създава чрез разделяй и владей принципа. Създава се пораждащо енергия напрежение в една вербална и поведенческа игра между статукво и промяна, като както писах, ясно се преобразуват фантазиите на вторичните печалби, вижда се същностната гадост и се създава тяга към вече вижданата светла и блага промяна. Това е груб, стартов, но работещ подход при мотивиране при зависимости. След него се продължава по горните стъпки. Това е в терапия. Когато човекът не осъзнава и не иса да ходи на такава, обикновено в далеч по-дълги срокове самият живот, през болката от съсипията от зависимостта, води до такова осъзнаване и моитвация към промяна - евентуално.

Орлин Баев

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.