За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

неделя, 4 юни 2017 г.

Мандала на човешкия смисъл, ценности и потребности (Мандала 2)

Мандала на човешкия смисъл, ценности и потребности


В статията си „Пирамида на потребностите в неорайхианската психотерпия“ градивно критикувам разсъжденията на колегата Валдо Бернаскони по отношение на човешките нужди, цели и посоки. В следващата, продължаваща размислите ми статия, „Мандала 1“, систематизирах градивната си критика по отношение на неорайхианската пирамида, коментирах хуманистичната такава и достигнах до качествен скок във виждането на човешките ценности: мандала, включваща две едновременни посоки, отдолу -нагоре и отгоре-надолу, топично ситуирана в стилизирано човешко тяло (графиката на Да Винчи). Мандала, имплицитно съдържаща аналогии с психодуховните системи за разкриване на човешкия потенциал. В тази статия се спирам по-обстойно и разширявам визията си за мандалата на човешките ценности, съзнателни нива и смисъл. Забележи, читателю, не толкова и само потребности, а психодуховни, културални, естетични, етични, когнитивни, афективни, социални и физиологични ценности, проникнати от един всеобемащ смисъл (Логос, гр.). 

Разширявам тези духовни, ментални, емоционални, социални и поведенческо-физиологични дефиниции до 13, топично свързани с човешката телесност зони, като описвам всяка от тях . Може да се каже, че 10 от тези дефиниции са соматично локализирани, а три са изцяло духовни, но отново корелиращи с психо - телесността. Последната, 13-та смислова наситеност, Дхармакая, се явява начало, източник както на останалите две от триединството си (Самбогакая и Нирманакая), така и на всички други. Тук бих си послужил с метафората за Христос и 12-тте му ученици. метафора далеч отвъд какъвто и да църковно-религиозен, но в духовно понятиен смисъл.  

В „полярност“ описвам базисни, социално обусловени, но донякъде и природни полови разлики при различните зони и центрове. В индивидуалната човешка мандала обаче може да има припокриване, но и разминаване с тези дифолт предположения. Може да се каже, че когато даден център е дефиниран, е емисивен (+), а когато е недефиниран или отворен, е рецептивен, приемащ (-).

Ползвайки терминологията на хюмън дизайн системата, употребявам термините дефиниран и недефиниран. Под дефиниран център, имам предвид емисивен, наситен със собствено смислово и енергетично съдържание. Под недефиниран център, имам предвид рецептивен, отразяващ и магнифициращ съдържанията на дефинираните центрове, с които е в контакт.

В описанието на центровете правя аналогия и с хуманистичната пирамида на потребностите на Маслоу и Роджърс. Експлицитно добавям ценностовото значение на всяка зона и център, като така разширявам разбирането за човека от същество, нуждаещо се единствено от задоволяване на нужди (били те физиологични, социални, емоционални, психични и т.н.), в същност, която през изконни ценности, провежда любомъдър смисъл.

По-специално в тези редове ми се иска да обърна внимание на аналогиите и собствените промени, които правя, ползвайки някои  основни положения от системата хюмън дизайн. Всяка една система представлява частично вярно отражение на дадена реалност. В човешкия дизайн (създаден от канадеца Alan Krakower) виждам прекрасни валидности и пробив в познанието за човека. В същото време обаче, през преживелищния ми опит и теоретични познания, съзирам и известни обърканости. А именно, в позициите и наименованията на его центъра, слънчевия сплит, черния дроб, сърцето. Съзирам и пренебрегване централността на сърцето (Г центъра). По-долу в изложението си специфицирам тези си понятийни, но и смислови и преживелищно същностни различия. Отвъд тях, моите адмирации към тази система. Твърдя, че прекрасно може да бъде ползвана като обогатяване на характеровия анализ в психотерапията. Както и да е, тъй като не възнамерявам да създавам аналогична или по-добра и богата подобна система, а фокусът ми е в резултатната психотерапия, ползвам някои от постановките на човешкия дизайн, тоест от астрологията и кабала, проявяващи се през него и които също уважавам силно. 

Коренен център

Физиологични потребности: храна, секс, сън, дом; телесно здраве, физическа сила; резерв от витална, материализирана в костите, органите и системите енергия; заземяване (grounding), усещане за тук и сега, за „аз съм на мястото си“ или липсата му; телесно двигателно налягане и напрежение; адреналинова система борба/ бягство, стратегии за стрес мениджмънт;

Аналогия с хуманистичната пирамида: физиологични потребности

Ценности: Здраве, заземено усещане за вкорененост, за „Аз съм“. През клетките на тялото, преживяване на усещане за стабилност, сила, здрава основа и стабилно стъпване на нея.

Полярност: Мъже (+, емисивност), Жени (-, рецептивност). Мъжкият пол естествено отдава на женския физическа и материална стабилност, подсигурява дом, материална заземеност, защита, мускулна, телесна закрила и действеност, приземена среда, материални условия, ресурси.

Женският пол естествено приема от мъжкия материалните подсигурености, защита, ресурси, среда, физическа сила.

Дефиниран корен:  коренният център е уникален източник на напрежение, налягане и двигател за действие. Когато в мандалата е дефиниран (при 60% от хората), в човека присъства добрата способност за биоенергийно заземяване, устойчивост на стрес и отработена способност за справяне с него. Вероятността за физическо здраве е по-добра, когато духовният, психичният, емоционален и социално-поведенчески живот спомага за това. Дефинираният корен създава фундаментално телесно и енергийно усещане за сигурност.

Недефиниран и отворен корен:  когато коренният център е недефиниран или отворен (при 40% от хората), човекът притежава способността директно да усеща и през отвореността си, да усилва във възприятието си  енергията, напрежението, жизненото налягане на другите. Усещането е чисто енергийно-телесно, с долната част на тялото. Поради тази си колкото уникална, толкова и носеща напрежение способност, човекът с недефиниран или отворен коренен център е наложително често да се усамотява в хармонията на природата, където да успокои, почисти и заземи корена си в природния поток от енергия, отвъд влиянието на събратята си. Недефинираният корен поражда усещане за базисна несигурност, понякога до страхове от нараняване, злоупотреба, отхвърляне. Компенсират се, когато психотерапевтично човекът се научи на базисно доверие в тялото, съдбата, Бога, Себе си, да различава своето от чуждото напрежение и подтици. Страховете на отворения корен корелират с шизоидните характерови травми (психоанализа). Когато са преработени, недефинираността и отвореността тук предпоставят широкоспектърност и необикновеност във възприятието, понякога до гениалност.

Сакрален център

Потребност от сигурност, защитеност, безопасност, оцеляване, продължаване на рода, предаване на гените; секс и агресия, либидо и мортидо; Страстно-агресивна мотивация; Витална жизненост, творческа сексуалност, вибрантна психично-полова енергия в основата на мотивацията, чара,харизмата, здравето; Дзин ци (чи, ки); Хара  - заземена сигурност, спокойна самоувереност; Приземената интелигентност на коремния мозък;

Аналогия с хуманистичната пирамида: Сигурност

Ценности: Творчески напор, асертивна мотивация. Витална вибрантност. Усещане за любознателност, интерес към живота. Младост, жизненост, готовност за непрестанно учене и развитие. Обич към трудностите, виждани като възможности. Доверие в живота и силите си. Способност за здраво рискуване. Отдадена работоспособност, при преследване на смислени цели с интерес.

Полярност: Мъже (-, рецептивност), Жени (+, емисивност). Мъжът отдава земна, биохимична, хормонална и етерно сексуална енергия на жената от коренния си център. В сакралния си център обаче е рецептивен – получава страстна мотивация, витален заряд за действие и постигане от жената. Жената на коренно ниво получава приземена, етерно сексуална енергия от мъжа. Когато я получава от повече от един мъж, се замърсява, акумулира отпечатъци от зарядите на всеки мъж, с когото е била сексуално (това по отношение на коренния център, с който сексуалността също е свързана). На ниво сакрален център жената обаче отдава, зарежда мъжа. Отдава емотивен стимул за развитие, действие, прогрес, воля за живот, преодоляване, либидно-агресивна мотивация за дела и подвизи.

Дефиниран сакрал: при 70% от хората сакралният център е дефиниран (генераторите и манифестиращите генератори). Това подсигурява независим вътрешен източник на енергия, влагана в неуморна работа. Когато такъв генеративен източник присъства, нужно е ежедневно човек да го изтощава градивно, чрез творчески дела, преди да се зареди с нова порция енергия в съня. Ако не отдава количествено достатъчно и качествено творчески , проблемите със съня не закъсняват. Когато човек има опитност в молитвения транс и медитацията, енергията му е много по-висока, съответно зарядът, изискващ влагане в творческа,  интензивна дейност, е също толкова по-висок.

Когато сакралният център е дефиниран, той има и друга функция – тази да дава безпогрешен, свързан с мъдростта на тялото и въплътената в него душа отклик. Мигновен потвърждаващ или дисквалифициращ дадена посока, решение, отговор или действие отклик. Вътрешно да-не, които ако не са заглушавани от грохота на ума или обусловените емоции, са безпогрешен пътепоказател във всеки житейски миг. Не е лесно да слушаш и чуваш корема си, но когато усвоиш това умение в пътя си на себепознание, можеш напълно да се довериш на тази телесна мъдрост. Защото идва от знанието на душата, живееща през това тяло. А душата си Ти!

Недефиниран сакрал: при 30% от хората сакралът е недефиниран. При тези 30% споменатият отклик липсва. Тогава вътрешен авторитет при вземане на решения е друг център – емоцията (черният дроб), егото (слънчевият сплит), телесната интуиция (далакът) или вътрешното себепознание (сърцето). Според енергийния си тип (прожектор, манифестор, рефлектр), такъв човек е нужно да изчака външна покана за действие (прожекторът), да инициира и уведомява другите според вътрешната си преценка (манифесторът) или да разчита на един много бавен, около едномесечен цикъл от промени, за да вземе правилното си решение (рефлекторът). Когато сакралният център е недефиниран, липсва и стабилен вътрешен източник на енергия. Тогава такъв базисен източник са другите и средата.

Далак

Ценности: Усещане за благополучие, клетъчна интуиция, самостойност на чувството за доволство, независимост на самооценката и здравето от външни фактори.

Дефиниран (при 55% от хората): телесна, еволюционно древна и първична интуиция; Самостойност в себеусещането за цялостност , вътрешна сигурност и убеденост в стойността, присъствието и смисъла си; Чисто телесно усещане и излъчване за „Аз струвам, ставам, благополучен съм!“; Телесна мигновена интуиция/ предчувствие, свързани с оцеляването; Вътрешна независимост в усещането за правота и истина; Телесна съзнателност. Интуицията на далака е мигновена, но и неповторима – когато имаш развитата в садхана (практика) за самосъзнателност, долавяш интуитивния сигнал по отношение на дадено взаимоотношение. Тогава можеш да действаш спонтанно, на мига. Ако ли не, пропускаш го заглушен от пукотевицата на ума и емоционалните взривове. Дефинираният далак предпоставя и по-силна имунна система, когато животът е живян в относителен баланс.

Недефиниран: усещането за благополучие варира, през една емоционална вътрешна несигурност, празнина, водеща до вкопчване и зависимост от хора и среда. По-слаба имунна система, нужда от грижи за здравето и по-продължително възстановяване след болест. Базисни страхове от самота, необичаност, изоставеност, оцеляване. Склонност, поради споменатите орални (психоанализа) страхове, за прекомерно автоагресивно/ мазохистично изтърпяване при некачествени взаимоотношения. При временно обуславяне на благополучие и сигурност от присъствието наоколо на човек с дефиниран далак, недефинираният получава фалшиво и прекомерно усещане за сигурност, нерядко водещо до неразумни решения. Като цяло, тук спонтанността не се препоръчва. Много важно е психотерапевтичното предизвикване и преодоляване на присъстващите тук базисни страхове. Тогава, отвореният далак директно долавя себеусещането на другия на чисто телесно-енергийно ниво, както и може да се разграничи от него, отвъд „заразяващото му попиване“, което обикновено прави.

Черен дроб

Това, което в хюмън дизайн системата се нарича слънчев сплит, далеч по-резониращо и с топичното разположение, но и с психичната и емоционална функция на тази психоенергийна зона, наричам черен дроб.

Емоция, желание, емоционална мотивация, емоционална трансформация;

Ценности: Емоционална интелигентност. Способност за осъзнаване и трансформация на собствените емоции в благотворни с цялостния телесен, но и на Живота организъм – от там и здраве. Способност за усещане емоцията на чувстващите същества – хора, животни, растения – емпатия.

Дефиниран черен дроб (при около 50% от хората). Относителна стабилност на емоционалния живот. Потребност от време, за вземане на неемоционално решение. Хората с дефиниран черен дроб по-лесно понасят емоционалните напрежения, запазвайки собствената си чувствена „окраска“. Когато е дефииран, черният дроб е основният двигател и авторитет при вземане на решения.

Недефиниран черен дроб (при 50-на % от хората): Отразява и усилва емоцията на околните. Когато хора с дефинирани емоционални центрове наоколо се чувстват добре или зле, недефинираният център на черния дроб усилва двойно емоционалния поток и се чувства два пъти по-добре или зле от дефинираните излъчватели наоколо. Тази му способност да отразява, го прави от една страна, силен емпат. От друга обаче, предпоставя преживяването на постоянно, обусловено от средата и другите напрежение и енергия, различна от собствената. Когато недефинираният черен дроб се научи да различава собствените си емоции, отклик и присъствие на духа от отразените емоции, се научава да ги управлява, подобно на сърфиране по вълна. Запазва себе си, но ползва и бушуващата емоционална вълна, знаейки, че не е негова собствена емоция. Периодично се нуждае от усамотение в природата, за да остане насаме със собствените емоции и ги почисти в присъствието на естествения живот наоколо.

Слънчев сплит

Това, което в хюмън дизайн системата се нарича център на сърцето или егото, в синхрон с психичните характеристики на тази зона, придавани от древната мъдрост, наричам слънчев сплит. Слънчев сплит, его център, разположен на актуалната пространствена локация на телесния слънчев сплит. Център на егото, волята, социалното присъствие, доказване, утвърждаване и статус, аз/ его себеусещане.

Аналогия с хуманистичната пирамида: Утвърждаване, социален статус.

Ценности: Его воля и решителност, его отстояване на цели и посоки. Страстна, раджас мотивация (виж за свойствата на трите гуни) и амбиция. В по-високо проявление, провеждане волята на Бога чрез собствената силна, но смирена личност.

Полярност: При мъжете слънчевият сплит е емисивен, положителен (+), а при жените рецептивен, отрицателен (-). Слънчевият център е свързан с его себедоказването в обществото. Така, както стоят нещата, зададени от мъдростта на природата, нормално е мъжът да гради социална и професионална кариера, която да посвети на жената-муза, на партньорката си. Нормално е жената да приеме социалната и професионална ангажираност на съпруга си, както и да посвети основна част от живота си на величието да бъде майка, съпруга, пазителка на домашното огнище и уют. Когато партньорката е с дефиниран център на слънчевия сплит, а партньорът с недефиниран, конфигурацията остава същата, като женската мотивация вдъхновява мъжката.

Дефиниран слънчев сплит (при около 40% от хората): Когато е дефиниран, човек има ясно усещане за стабилна самооценка, его присъствие, волеви е, може да поиска нещо и да си го вземе чрез усилията си. Може да изпълнява обещанията си, тъй като има волевия ресурс за това. Естествено умее да „запалва“ недефинираните слънчеви центрове наоколо с волята си. Това, което има да учи, е смирение и подчинение на волята си на волята на всемира.

Недефиниран слънчев сплит (при около 60% от хората): когато не познава себе си, недефинираният слънчев сплит отразява и усилва волята на дефинираните центрове наоколо си. Когато обаче познава дизайна, авторитета, стратегията и призванието си, различава чуждата воля и следва собствената си стратегия, посоки и цели. В един по-мъдър вариант недефинираният его/ волеви център, се превръща в прекрасен отражател и излъчвател на волята на Бога, на мъдростта на Дхарма.

За недефинирания его център важи посланието на древния мъдрец от Юдея: „А аз ви казвам, не се кълнете…“, тоест, не давайте задължаващи обещания. Не че недефинираният слънчев сплит няма воля, не. Дори при компенсаторните си усилия за себедоказване, проявява много по-голяма от нужното такава. Но, просто волята и волевото усилие не са му силните страни. Може да постига целите си с помощта на любовта, призванието (сърдечния център), сакралната си енергия и отклик,  напора си за творчество (гърленият център), но определено волевата дисциплина не е вътрешно присъщо му качество. Може чудесно да следва външна дисциплина и структура, но в момента, в който се отдалечи от нея, водещи му стават други силни страни.

Недефинираният его център е добре да знае, че в дизайна му е писано (както се казва), че не е нужно да се доказва комуто и да било, по какъвто и да е начин, а всичко, което му осигурява просперитет, смисъл и щастие, е да следва собствената си стратегия, авторитет, призвание и мисия, ясно разграничавайки ги от рефлектиращите в него дефиниции на чуждите личностови и социално обусловени воли. Колко красиво е да знаеш, че няма нужда да доказваш нищо на никого, няма нужда да компенсираш и свръхкомпенсираш с внушено в теб чуждо постигане, а имаш право просто да бъдеш себе си. Да го знаеш и да го живееш!

Сърце

Това, което в хюмън дизайн системата се нарича Г център, в синхрон с психично наситените характеристики на тази зона от древни времена, наричам център на сърцето, на мястото на физическото и духовно сърце, по средата на гърдите (мъдреците казват, че физиологичното сърце в бъдеще ще последва духовното и ще бъде разположено симетрично по средата на гръдния кош).

Зона на принадлежност. Сърцето е зоната на смисъла, призванието, мисията, целта и посоката. Сърцето е център на идентичност, на „Знам кой съм, какво правя тук и накъде съм тръгнал!“ Сърцето е свързано с чувството на принадлежност към Аза, към Себе си, към Същността, която си, идваща от един по-цялостен свят и живот. Центърът на въплътената душа, Дживатма. Сърцето е нещо повече и по-различно от останалите центрове: пресечна и обединяваща точка между земно и Небесно, между материално и духовно, между бозайник и ангел, между висше и низше е то. Липсва ли сърцето и безусловната любов, която то провежда, всичко губи смисъла си. Духовното сърце провежда смисъла на Дхарма и корелира пряко с Дхармакая, тялото на истината, но обхващащо и материалния, телесен опит. Опит, добавян в „сърдечната чаша“, метафора за извличане на непреходност от рудата на преходната обусловеност. Единственият любомъдро истинен и творчески опит, който остава с вечната същност, с Аза, след телесното въплъщение.

Аналогия с хуманистичната пирамида: Принадлежност. Ако в хуманизма принадлежността се разглежда единствено към човешкото общество, то в естествената психотерапия, понятието, но и преживяването ѝ започва от единството с организма на Бога и се проявява в реалността на човешкия социум.

Ценности: Смисъл/ Логос. Принадлежност към организма на целокупния живот. Единство със Себе си като вечна същност. Безусловна, божествена любов. Холистична интегралност, конкретизираща божественото в земното и въздигаща обусловената социалност в служене на Бога. Диалектичен синтез на противоречията. Истина, проявена тук и сега, отвъд низше и висше.  

Полярност: Дифолт заложеностите са следните. Жени, емисивни (+), мъже рецептивни (-). Естествено за жената е да обича, да вдъхновява мъжа, да е част от несъзнавания му подтик, стимул за житейско развитие, да му бъде муза и катализатор на активност. Естествено е мъжът да приема женското вдъхновение и го влага в житейските си посоки.

Дефинирано сърце (малко повече от 50% от хората): човекът с дефинирано сърце, след известна работа по себепознание, установява че в него присъства стабилно чувство на свързаност, принадлежност към организма на целокупния живот. Чувство за присъствие на Бога, за идентичност с вечната Същност, със Себе си. Божествено и вечно Себе, част от всемирен организъм, от който протичат любов, мъдрост, творчество. Човекът с дефинирано сърце има за задача да премахне обусловените прегради пред компаса на сърдечната си идентичност и да я намери. Прегради от страхове, травми, маладаптивни социални вярвания. Когато човек така познае и се ресвърже със Себе си, сърцето, в съчетание с авторитета  и стратегията, са безпогрешни ориентири при вземането на решения относно житейските посоки и избори.

Дефинираното сърце е глобален организмичен интегратор, средоточие  и смислов, синтезиращ обединител на висше и низше, на сакрално и профанно, на мислене и чувстване, мъжко и женско. Център на диалектичен синтез  на противоположностите, ядро на смисъла и проявената в това тяло персонална божественост. Може да се каже, че духовното сърце, това зад физическото и емоционалното, е център на въплътената ни божественост

Човекът с дефинирано сърце има дарбата, когато се научи умът в молитва и медитация да притихва, да проведе творческия смисъл в синхрон с божественото, да работи за въплъщаването царството божие на земята, казано метафорично или пък буквално.

Недефиниран сърдечен център (малко по-малко от 50% от хората): човекът с недефинирано сърце няма ясно чувство за себе-идентичност. Често именно затова усилено търси такава, като в търсенето си е обуславян от призванията, смисъла и идеацията на дефинираните сърца. Когато се научи да различава чуждия от своя собствен смисъл, недефинираното сърце си позволява да се отпусне с доверие в чувството на незнание за това кой е и какво точно прави тук. Дори тогава чуждите обуславяния продължават да го въвличат в една или друга не точно негова посока, но той вече има умението да различава и да се учи от многообразието от смисъл, цели, призвания, посоки, като с помощта на авторитета и стратегията си избира свои такива. Отново не е докрай сигурен дали това са именно най-смислените посоки, но се научава да живее с непознатото и непознаваемото.  Може да е успешен във всяка друга област – когато обаче стане дума за дълбинен смисъл, призвание, цел на живота, му остава да следва смисловия поток на друг. Собственият смисъл при недефинираното сърце се свежда до приемането на тревожното чувство за липса на ясно установен собствен, идващ отвътре смисъл – в духа на зен.

В един високо съзнателен индивид с недефинирано сърце, липсата на вътрешен собствен смисъл, при многообразието от заливащи смислови дефиниции отвън, може да доведе до едно цялостно обхващане на единството в различието на многообразието, при уповаване на волята на Бога, на един всеобемащ смисъл отвъд всеки личен смисъл, проникващ в недефинираността. При дефинираното сърце божественият смисъл е само на една крачка отстояние – крачка, която бива прекрачена, когато в молитвено покаяние и медитативно смирение човекът се довери на волята на Бога, на мъдростта на Дхарма. При недефинираното сърце това запълване с тази мъдрост и любов е път – цялостен и дълъг път, преминаващ през множество външни обуславяния, докато човекът се научи да ги различава от собствената липса, на която да се доверява и в която да остава спокойно. Тогава тази сърдечна празнина се запълва постепенно с любовта.

Две сърдечни посоки

Още няколко думи за дефинираното  и недефинираното сърце, от позицията на психотерапията. В консултативния процес често възниква въпросът  „Кой съм, какво искам, накъде да вървя, какво призвание и поприще да следвам в живота си?!“.

При дефинирания сърдечен център подходът е ясен – в едно спокойно отпускане навътре в потенциала, отговорът бива разкрит не след дълго. Защото божественото призвание вече е присъствало, тук, сега, в самия човек, като най-близкото и ядрено единство. При дефинираното сърце смисълът и призванието дори не се търсят – просто се разкриват, познават се в процес на премахване на невротичните „облаци“ от маладаптивни защитни механизми и тревожни съдържания пред „слънцето“ на цялостната личност, на Аза, на вечната същност. Защото вече са намерени, има ги в енергийния и смислов дизайн на човека от раждането му в това тяло – дефинирани са. Когато при дефинираното сърце смисълът е разкрит, заблестява ясното познание: „Знам защо съм тук, знам кой съм, накъде да вървя, как да се реализирам, познавам мисията и призванието, за които съм слязъл в това тяло…“. Може да се каже, че присъствието на живата душа в материалния носител, когато сърдечното призвание е дефинирано, е много по-осъзнато, силно. А животът, когато центърът на самосъзнателност е прехвърлен от телесното его, в душевната съзнателност (през чист, дисциплиниран живот, естествена психотерапия, молитва и медитация), вече е живян от позицията на вечна същност, на душа. Идентификацията със Себе си като вечна душа, гостенин в този материален свят-училище, е предпоставена първично. Фокусът в личната мандала е в смисловия поток отгоре надолу, от духа към материята. В триъгълника, основан в духа и сочещ надолу, спускащ вечното познание в малката земна преходност.

При недефинираното сърце смисловият поток се движи от долу нагоре, от земната обусловеност, към духовната цялостност. Познанийният поток в личната мандала  основно се случва през триъгълника с основа долу, в телесността и връх горе, в духовното, както при класическата хуманистична пирамида на Маслоу и Роджърс. Имаме едно постепенно изкачване, търсене на смисъл през нивата от физиологично оцеляване и потребности, сигурност, социално утвърждаване, общностна принадлежност, етика, естетика, духовност. В хода на това евентуално изкачване, водено от себеактуализиращата тенденция, човекът с недефинирано сърце често се лута, приема обуславянията от чуждите смислови дефиници за свои, нерядко приковава изкачването си нагоре по смисловата пирамида на някой от „етажите“ ѝ. Светът е пълен с хора с недефиниран смисъл, които са закрепостили себеактуализиращата си тенденция на физиологично ниво, фиксирали са се в телесната и социална сигурност и утвърждаване, залепили са се в принадлежността си към идеацията и догмите на дадена религиозна система, държавно-племенна структура, тесен научен подход, или пък са се окопали ригидно и духовно гордо в морала на дадена етична система. Когато евентуално цялата тази пътека на себеактуализиращата в смисъла тенденция бъде извървяна, а капаните ѝ преодолени и надхвърлени, човекът с недефинирано сърце наскача телесната си идентификация, малката сигурност, либидно/ агресивно тласкано социално себедоказване, разлепя привързаността си към тази или онази догматична, национална или идеационна система, смирява малкия праведен, но човешки морал, надхвърля дори законите на Дхарма като условни, когато са лишени от основното им съдържание, от Любовта. Тогава евентуално, след цялото това катерене, стига до нея, до естетиката на нейно величество Любовта, от която извира всеки смисъл, призвание, истинни цели, посоки, мъдрост и творческата свобода да бъдеш съ-творец на Твореца, над всичко останало. Тоест, недефинираното сърце, следващо в личната си мандала посоката отдолу нагоре на себеактуализиращата тенденция, евентуално и след много „ако и може би“, стига дотам, откъдето човекът с дефиниран смислов център тръгва – до ядрото на смисъла на любовта. Дотогава, на човека с недефинирано сърце, му се налага не да знае кой е, какво прави на този свят и накъде да върви, но да избира. Звучи примамливо, но такива избори се правят от обусловена его позиция, която е единствено временно валидна, само докато служи за храна в процеса на следване на себеактуализиращата тенденция, до надхвърляне на временния избор от „искам това и правя това“ и преминаването в нов, на по-високо пирамидално смислово ниво. В момента в който човекът спре да следва  себеактуализиращата тенденция и се фикдира на дадено ниво в даден избор прекалено дълго, последният вече е невалиден. Посоката на развитие на недефинираното сърце изобразява тенденцията на земното, на материалното, да жертва етапи от проявлението си, в стремежа си към целостта на духа.

Бели дробове

Свързани са с бодрата жизнерадост или с депресивната тъга. Със себеуважението, здравото себезаявяване и поставяне на адекватни граници, с казването на НЕ и спокойното прокарване на собствената уникалност, или с унижението, себепотискането, автоагресията. Свързани са с архетипа на бащата, възпитаващ в поставяне на здрави граници и себеуважение. Корелират със смиреното, любящо себеутвърждаване, през принадлежността към цялото и провеждането на любовта му, или с гордото и унизено примирение. Гордо, тъй като гордостта в основата си винаги представлява невротична или психопатна компенсация на малоценно себенеуважение. Разликата между смирение и примирение? Смирението е его притихване, през което протича и се заявява любовта. Примирението е автоагресивно себесмачкване, себе-неуважителен и Бого (на любовта)-неуважителен мазохизъм, който сам по себе си представлява невротично прикрита гордост.

В системата хюмън дизайн белите дробове не присъстват като самостоятелен център. Сериозен пропуск… В бъдеща, по-цялостна, усъвършенствана система, пропускът ще бъде запълнен. Бих се радвал, ако скромните ми материали по въпроса за човешката мандала на ценностите бъдат от полза явно и осъзнато или през колективното несъзнавано (през информационното поле на човечеството) за порастване на човешкото себепознание и мъдрост. Хипотезата, която тук интуитивно постулирам, е че когато сърдечният център е дефиниран, белите дробове също са. Когато сърцето е недефинирано, белите дробове също са недефинирани.

Ценности: Невинно себеуважение. Асертивно поставяне на здрави граници и себезаявяване. Доброта първо към самия себе си, за да може здраво да бъде проявявана и към другите. Бодра свежест и лекота при смисления живот от сърце и душа.

Дефинирани бели дробове: когато белият дроб е дефиниран, човекът с по-голяма лекота поставя граници, казва НЕ, когато е нужно, себезаявява се асертивно. Дори в средата на тълпата, има силата да отстоява заявено или в самия себе си собствено становище и мнение. Уважавайки ебе си, умее да уважава и другите, дори в различието им. Има добра способност за самоприемане, стабилна бодрост и жизнерадост. Дефинираните бели дробове са като криле на дефинираното сърце – подхранват огъня на любовта. Последното може да бъде преживяно опитно от всеки устремил се към себепознание, в комбинация от дихателна практика и молитва/ медитация.

Недефинираните бели дробове: липсата на дефиниция в белите дробове кара човека да сменя лесно становището си, да се нагажда под влияние на обуславящите го влияния наоколо му. А такова поведение потиска мазохистично и депресира.  В добър вариант, това умение може да бъде ползвано като дипломатически такт, при запазване на собствената стабилност зад привидната пластичност. Тази вътрешна стабилност се придобива от недефинирания бял дроб,когато се научи да различава чуждото мнение и магнифицираното му отразяване, от собственото такова. Собствено мнение, обособило се след многократно следване на чуждото и пострадване от вървене по несвойствени за самия човек пътеки. Тогава, когато това различаване присъства, привидното външно съгласяване с чуждото мнение може да бъде видяно като способност за гъвкав синхрон, при смело следване на основната собствена посока. 

Гърло

Важен център на проява, изказ, но и творчески израз (манифестиране) по всякакъв начин – чрез думи, дела, творчество, наука, взаимоотношения, професионално предприемачество. Тъй като гърлото е център на общуване, е особено важен – защото целият живот е един комуникативен акт. Всички други центрове един вид се стремят към изразяването на гърлото: мисълта, интуицията, емоцията, енергийният отклик, сърдечният смисъл…  

Аналогия с хуманистичната пирамида: познание.

Смислови паралели: Манас, висшият разум. Етика. Дхарма, законите на Битието.

Сърцето е интегрален център, включващ горе и долу, преходно и вечно, в интегралността си. А центровете над сърцето символизират човешката вечност – Същността на Човека. Тази непреходност, която за малко само ползва скафандъра на биологичното тяло на бозайник, за да прояви Себе си и види Себе си през проявите си. Вечността на Атман, Буддхи, Манас.
Психологически погледнато, гърлото е персоната, изразител на егото, цялостната личност или дадени други архетипни конфигурации. Поради свързаността си с Манас, висшият разум, гърлото е проява на творчество и изява от високо научен и социален порядък.

Ценности: Свободно протичащ и манифестиран творчески процес.

Полярност: При мъжете гърлото принципно е емисивно, а при жените, рецептивно. Тоест, независимо от дефиницията или от липсата ѝ, мъжкият пол има тенденцията за по-голяма социална и на високо ниво, творческа и научна активност. Естествено е жената да мотивира и вдъхновява тази активност, бидейки в по-голяма степен пазителка на домашното огнище, майка!

Дефинирано гърло (около 70% от хората): гърленият център е изразител. Ако сравним човешката мандала с картата на един град, гърлото е мегданът, площадът. Когато е дефинирано, човекът има ясен стил, ‚почерк“, различим и отчетлив начин на изказ, изразяване, действие, работа, осъществяване на делата си. Ако гърлото е свързано със сърцето, човек ще има склонност да изразява Себе си, висшия си Аз. Ако е свързан със слънчевия сплит, ще говори и действа от не винаги релевантната позицията на малкото си социално его…

Недефинирано гърло (около 30% от хората): недефинираното гърло отразява и усилва манифестирането на дефинираните гърлени центрове наоколо си. Това го кара в тяхно присъствие да изразява концепции и да върши неща, които не винаги са точно собствените му. Когато се научи да разчита на авторитета и стратегията в мандалата и живота си, се научава да издържа на породеното напрежение и да изразява собствените си посоки и смисъл, по един красиво и шарено богат начин, с примесите на обусловените начини и подходи за изказ от дефинираните гърла наоколо. Тъй като няма собствена маска (персона), недефинираният гърлен център има гъвкавостта да ползва многообразието от маските, от външните изразни средства на другите. Когато познава Себе си, целта на живота, призванието и мисията си, от безличност, тази му способност се превръща в добра гъвкавост.

Чело

Биологично центърът на челото е свързан с мозъчната кора, хипофизата, с концептуализиращите функции на мозъка, с мисленето. Мисленето обаче е лишено от енергия само по себе си да променя нещата – нужно е да се спусне до гърления изказ и поведенческото му манифестиране.

Аналогия с хуманистичната пирамида: Естетика.

Ценности: Естетика. Виждане, оценяване и живот според повелите на фините закономерности, вложени в красотата на любовта. Висша интуиция, ясновидство.
Челото, или аджна центърът, представлява нещо повече от едната мисловна функция. Когато е осъзнаван и преживяван на по-високо ниво, е център на висшата любов, на красотата и интуицията, на директното познание, ясновидството, на свързване и сливане с естетическите принципи на божествената обич. В древните и извечни познавателни системи, това смислово ниво на функциониране, се нарича Буддхи - висшата ни, безсмъртна душа.

Полярност: При мъжете аджна е рецептивна, докато при жените, е емисивна. Масовото схващане, че мъжът е по-силен в мисълта и мисленето, е чиста илюзия. Защото е само изпълнител на женското ментално налягане, което чрез естетиката, интуицията и менталните си насоки, индуцира, подхранва, катализира, служи като муза за мъжкото мислене. Мъжът е силен в логиката. Но, логиката е една нищожно механична част от цялостния мисловен процес. Изкуственият интелект е много по-логичен, но никога няма да бъде човек, колкото и да имитира. Женското мислене е образно, цялостно, паралелно, интуитивно, свързано с естетиката на висшата ни душевност.

Дефиниран център на челото (приблизително 50% от населението): дефинираната аджна има ясно установени патерни на мислене, логика, стигане до заключения. Трудно успява да надхвърли мисленето и да навлезе в интуитивна медитация. Има склонност към следване на установени модели и нерядко му е трудно да разбира тези на другите.

Недефиниран център на челото (приблизително 50% от населението): недефинираната аджна притежава гъвкавост в проявата на мисловната си функция. Когато следва стратегията и авторитета в мандалата и живота си, тази способност за случване на мисловността по различни модели, се превръща в богатство. Недефинираният аджна център лесно успява да отлепи самосъзнанието от протичащите мисли в практика на медитация, през която протича мощна интуиция. Когато способностите му се проявяват на по-качествено равнище, дори долавя, буквално прочита мислите на заобикалящите го. Недефинираният център аджна е способен да види красотата на една по-висока и цялостна картина дори там, където друг би се ужасил, втренчен в непосредствената конкретика.

Глава

Ако челото е център на концептуализация, в който възприятието за красота се приземява до конкретика, то главата (сахасрара) е зона на смисъл и вдъхновение, преживяване на единство и сливане с божествения потенциал, проход провеждащ целостта, потенциала на същността, на същинския Човек. Провежданият потенциал създава вдъхновение, носещо смисъл, което обаче е свързано с налягане, с напрежение и натиск, насочен към проява на тези потенциали.  

Аналогия с хуманистичната пирамида: Аз, Селф (цялостна личност).

Центърът на главата е смислово свързан с божественото начало в човека, Атман.

Ценности: Вдъхновено налягане от смислено творчество, напиращо към концептуализирана и манифестирана вербално, социално и поведенчески изява. Директно сваляне на модели, познания и мъдрост от света на духа.

Дефинирана глава (около 30% от хората): човекът с дефинирана глава има ясно установени начини за канализиране на напрежението на смисъла. Намира се под натиска на вътрешен напор от вдъхновение, който насочва към непременна себепроява, по фиксирани, ясно установени за човека начини. Тази проява обаче зависи от стратегията и авторитета, заложени в индивидуалната мандала. Ако човекът не е осъзнат и се съобразява с тях, напорът от смисъл е вероятно да го доведе до невротично напрежение, тъй като главата (и аджна) сама по себе си няма собствен двигател, собствен енергиен заряд, приложим в материалния свят.

Недефинирана глава (около 70% от хората): човекът с недефинирана и напълно отворена глава няма установен модел за провеждане на смисъла. Отразява и магнифицира дефинициите на заобикалящите го дефинирани глави. Когато се научи да разчита на стабилността в авторитета и стратегията си по живеене на смисъла в живота си, тогава усвоява умението да различава своя от чуждия смисъл. Отворената или недефинирана глава е център на огромно и постоянно напрежение, съдържащо безкрайно богатство от потенциали и смислови заряди, които при това се проявяват през безгранично многообразие от начини. Недефинираната глава е способна да открие и извлече смисъл и вдъхновение буквално от всичко случващо се, когато обаче човекът има изградена вътрешна стабилност, чрез разчитане на авторитета и стратегията си. Способен е непривързано да обхване всички възможни смислови гледни точки и позиции едновременно, без да се идентифицира с никоя от тях, знаейки че всички са част от богатството на цялото. Когато се научи да разпознава обуславянето си от дефинициите наоколо си, може да издържа огромното творческо напрежение, без непременно да се чувства като малък отвор, през който иска да премине безкраят…  Недефинираният център на главата кара човека да вижда света интегрално, пълноспектрово и холистично. Ако надрасте объркването си, идващо от огромния спектър от позиции, до които има достъп, разбира се.  

Недефинираната глава има силни дадености в усвояването и практикуването на медитация, при която се случва идентификация със Себе си, със същностната природа на Бодхисатва.

Бодхисатва

Използвам термина Бодхисатва не поради пристрастие към махаяна и ваджраяна будизма, където главно се използва, а поради смисловата кондензираност, съдържаща се в него. Трите Бодхисатва тела (трикая) въплъщават самата същност на Човека. Същността на триединната, безсмъртна богочовешка природа: Атман (Дхармакая, Истина), Буддхи (Самбогакая, Любов), Манас (Нирманакая, Мъдрост). В последното изречение корелирам с адвейта веданта, теософия и бяло братство еквиваленти, изразяващи идентични понятийни съдържимости. Ако в „скафандъра - носител“ на биологичното тяло, триединната богочовешка същност се отразява от смисловите си корелати и психофизиологичните функции на центровете на гърлото (Нирманакая), челото (Самбогакая) и главата (Дхармакая), то Бодхисатва триединството е самата виделина, причиняваща отразяването на Себе си в носителите и проявите си. Важно е да се отбележи, че Бодхисатва телата са нещо повече от т.н. астрално-ментални тела, а сферата им на проявление надхвърля както илюзията на този грубо материален, така и отраженията на фините емоционално-ментални светове. От „сферата“ на света – Дом са Бодхисатва трикая принципите. Мъдрецът Петър Дънов нарича този свят божествен, аналог на християнското царство Божие. Божествен свят – Дом, отвъд виртуалната игра на физиологичния или фино материален, астрално-ментален свят и живот. Свят – източник, роден нирваничен Дом, трансцедентно надхвърлящ, но и иманентно проникващ и одухотворяващ всяко житие-битие в този виртуален свят тренажор– майа.  

Бодхисатва Ценности: Любов, Мъдрост, Истина, в цялото им величие.

Нирманакая

Безсмъртно тяло на мъдростта, на висшия разум, космическа етика и закони. Тяло, най-близо по същността си до отразения грубо и фино материален свят и поради това, способно да се проявява в него. В християнството нирманакая е тялото на славата, в което Йешуа възкръсва три дни след пострадването си от юдейската психопатия. Нирманакая е тяло, проявяващо висшия разум чрез безсмъртна форма (рупа). В нирманакая астралните (емоционални) и обусловено  ментални съдържания и еманации са преобразувани до манифестирането на манаса, безсмъртния разум. Нирманакая е тяло на проявеното манифестиране – тяло, проникващо както в  грубия и фино материален свят на майа, така и в света на реалността. Корелира с манифестирането на гърления център във физическия скафандър. Тяло, ползвано от посветените адепти и учители на човечеството, за да пребивават в нирваничния свят дом, докато едновременно са свързани с човечеството, за да помагат и внедряват любовта, мъдростта и истината (виж бодхисатва обет в будизма).

Самбогакая

Тяло на блаженството, радостта, на любовта. Тяло на дъгата, на  безкрайната форма. Във физическото тяло корелира с центъра на челото, аджна. Тяло, обличащо божествената любов в естетична, субтилна форма (рупа). Чиста, божествена любов , отвъд всякаква привързаност. Любов, от която произтичат законите на Битието и определят и нирманакая принципите.

Дхармакая

Дхармакая – тялото на истината, свободата, на реалността, на същинската природа.Във физическото тяло дхармакая корелира с главата, със Сахасрара. С теософската и адвейта система, корелира с Атман, Абсолюта. С учението на бялото братство, с истината, със свободата, с реалното Себе. Дхармакая, същинската Буда, събудена отвъд илюзиите природа!
Свят на реалност, от който този отразен  грубо и фино материален майа свят произлиза. От позицията на Дхарма, на света Дом, целият физически мултивърс, с всичките му паралелни възможности и проявено обусловени светове, е бардо. Ползвам тибетската дума бардо, в смисъла ѝ на отвъдно, за да подчертая относителната обусловеност на средностатистическата човешка представа за реалност и истинност. От позицията на Дхарма, се оказва, че сетивното ни възприятие за реалност, е относителна илюзия и никаква ограничена научност не може да промени този факт.

Дхарма тялото и Дхарма реалността, така се явяват действителната, необусловена, неотразена реалност. Реалност, източник на всяко обуславяне, виделина отразяваща Себе си в проявленията си. Християнската аналогия с Дхарма/ Нирвана света, е царството божие. От позицията на обусловената реалност, от която разсъждаваме, Дхармакая е арупа, безформеност, неопределеност, непредставимост, неразсъждаемост, празнота (шунята). Празнота за обусловения ум, но абсолютна пълнота за Духа. Нирванична празнота, която няма общо с нищо или отричане, а представлява отказ от ментално обяснение на необяснимите от позицията на ума  същностна природа и  реалност.          
  
Орлин Баев               



                                              


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.