За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

За психотерапията

(кликни на заглавието за отваряне на целия текст)

Твърдя, че дълбинността на психоанализата се случва само в субективните вярвания на аналитика и клиента му, но не и в обективната невро-психична реалност. Тук някой би възразил, че именно субективните вярвания за дълбинност  в аналитика и анализирания са определящи за това, че дълбинността истински присъства в процеса, тъй като може би точно тези пожелателни убеждения водят терапията в посока себеразбиране.  Зависи обаче за какво говорим.  Ако целта ни е единствено отговор на въпроса ЗАЩО преживяваме дадено състояние, при това отговор пречупен през аналитичната, наситена с цял легион когнитивни изкривявания теоретична призма, може би. Имаме не толкова дълбочина, колкото основаваща се на аналитичните хипотези широта, създаване на ментални „котви“ за ума, за които едно в по-голяма степен феноменологично, психо-философско, но не и реално терапевтично себеразбиране да създаде интелектуална опора, за която да прикрепи. Въпросът е, че психоанализата създава такава фантазна интелектуална опора, вместо да достигне до базисни неврални, биохимични и когнитивни факти и процеси, които актуално да послужат за основа на стабилната промяна от невротичност до психична стабилност. Методът и прилича на усилията на барон Мюнхаузен да се изтегли от блатото, като се захване за собствената си коса. Подходът на психоанализата в най-добрият случай може да послужи за интелектуален „остров“, на който човек да избяга от проблемите си – не и да ги реши обаче. Или за преподаването и на обучаващи се, които след време да я преподават на други обучавани, но без истинска реална стойност за крайния потребител – човекът с невротична тревожност, депресия и т.н.  Защото анализата не отговаря на въпроса КАК да се случи промяната и КАКВО именно е нужно да бъде предприето като конкретни ментални, емоционални и поведенчески малки стъпки, водещи до достатъчно големи, за да бъдат отчетливи, промени.  Ако визираме човек с обсесивно компулсивно, паническо разстройство, социална тревожност, генерализирана тревожност, конверзионно р-во, здравна тревожност и т.н. и т.н., твърдя, че субективната вяра на аналитика и клиента в дълбинността на процеса няма да допринесат за резултатността на терапията. Просто методът е неподходящият за целта. То е като с каручка да искаш да прекосиш океана. Не е предназначена за това. Има обаче терапии кораби, терапии подводници и терапии самолети, които могат да го направят!


(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Въпроси, които е добре да си зададеш в началото на пътя по преодоляване на тревожното си състояние и периодично и с мярка да се връщаш към тях с цел разширяване на самосъзнанието си. Това са въпроси, подходящи за първичното психотерапевтично интервю и първите психотерапевтични сесии. В тях, през интроектите (когнитивните схеми, базисни вярвания, програми и сценарии, комплекси), заложени в автобиографичната памет или през отношенията към себе си, другите и света сега, се разкрива характеровата психодинамика и наличности. Тази динамика и наличности и произвежданата при взаимодействието ѝ с контекста симптоматика дават насоки и за вектора на търсената промяна.



4 житейски фази
(Клик за целия текст)

Юнг говори за четири житейски фази, олицетворяващи различна степен на самосъзнание и зрелост, примерно от 16 год. възраст, до кончината на физиологичния носител: атлет, воин, декларация, дух. Ползвайки идейните насоки на колегата с уважение, ще ми се да нарека последните две фази по-резониращо с вложения в тях смисъл: жертва и цялостност. Тоест, ето ги 4-те фази: атлет, воин, жертва, цялостност.


(Кликни за целия текст)

Любовта, мъдростта и истината/ свободата, са основни принципи, върху които холистичният творец, теолог, философ, психолог и духовен учител Петър Дънов говори и полага като основа на преминаващото през него учение.


Трите качества на огъня: сила, топлина и светлина. Трите главни човешки способности: мисъл, чувство и воля, топично символизирани и условно локализирани в сомата като глава, сърце и корем. Трите примордиални божества в индуизма: Брама съзидателят, Вишну поддръжникът, Шива трансформиращият. Отецът, Синът и Светият дух/ Майката в светата християнска троица. Атман, Буддхи, Манас в някои индуски школи и теософията… 


(Кликни за целия текст)

 "Ние сме същества на път към смъртта си. Ние не сме безсмъртни, обаче се държим като безсмъртни. Това е недостатък, които ни погубва като индивиди и един ден ще ни погуби като вид..."

Дон Хуан Матус, фиктивен персонаж на фентъзи писателя Карлос Кастанеда

Литературният герой на Карлос греши и е много прав в същото време. Безсмъртни сме като вечни същности. Този физически апарат, през който се проявяваме, за да се учим обаче, е жалко смъртен. Вместо да осъзнаваме Себе си, когато се идентифицираме с тленната биология и смешните социални консенсуси за реалност и цели на живота, тогава действително погубваме Себе си.

Психонавигатор
(Клик за цялата статия)

Гърцизмът психотерапевт? А защо не психонавигатор, пси фитер, когнитивен психонавт, ког гайд, пси капитан близко или далечно плаване, или простичко, душелечител...



(Кликни на линка за целия текст)

Научната психология и когнитивна наука се опитват да измерят количествено психичните процеси, като корелират актуалните такива с външно измерими поведения. Истината обаче е, че такъв подход прилича на сляпото опипване на лишен от зрение, на съждение за светлината единствено по отделяната топлина, за разбирането за симфония, правено от глух, по сензорната вибрация... Количественото овеществяване на психичните движения е опит чрез количеството да измерим качеството. Доколко любовта, смисълът, мъдростта, свободата могат да бъдат количествено измерени, оставам на заключението на читателя!

Времевата продължителност на психотерапията обаче е качествен, а не количествен процес!


(Кликни за целия текст)

Няма аз и Бог. Има Аз съм Бог. Тогава разчиташ на Себе си!







(Кликни за целия текст)

Добре е, че осъзнаваш рамките, натрапени ти отвън, от ранните години досега. Виждаш ги, това е чудесно. Започваш да се бунтуваш, това е велико! Исус е бил бунтар. Казвал е, че идва да продължи старото и да изпълни пророчествата, но никак не е успявал да се вмести във фарисейските норми. Ама никак. Преливал е отвсякъде, погромявал е самия смисъл на разбиране на законите, поставял е напълно нови възприятийни призми, променял е значенията, посоката, пренасял е схващанията на тотално различно ниво. Всъщност, за да живееш резонантно с Исус, е нужно да си бунтар. Нужно е да разчиташ на Божественото в Себе си и Него да слушаш, нежели зомби гласовете на системата. Да се водиш по слънцето в теб, докато малките бездушни лампички на света пробват да заслепят кръгозора ти. Нужно е да имаш смелостта да се заявиш здраво пред тези социални клишета, трапове и хлъзгави урви, държащи в капаните на невежеството, на робията на оковаността в псевдо християнството, но далеч от живото разбиране и живеене на Христос. Ако другите религиозни водачи са били хора с положение, то Исус е бил социално слаб бедняк, син на обикновен дърводелец. Сидхарта (Буда) е бил царско синче - принц. Махавира, основателят на Джайнизма, е бил цар. Соломон е бил цар... Йешу от Назарет е бил никой в социално отношение. Не се е ползвал от биографичното си и социално минало по никакъв начин. Въпреки това, е станал цар. Не само на юдеите, а на две трети от населението по планетата. Защото е провеждал Любовта. А нейната сила е неимоверна. При това е бил близо до хората. Буда е далечен, нечовешки спокоен е, сякаш не е от тази земя. трудно е да достигнеш Буда. Махавира още повече - норми, отричане, правила, дадени от висока перспектива. Все едно някой ти помага, но от покрива на сградата и се опитва да ти подаде ръка. Исус обаче е долу, в калта заедно с окаляните. Исус никога не е бил против секса, против живота, против света. Не, дошъл е да акордира света, секса, живота с божествения. Не от пиедестал, а рамо до рамо е говорел, гневял се е, обичал е божествено, но и по човешки. Цялото поставяне на Исус някъде, далече в историята и на пиедестал, го превръща в мъртва статуя. Но, светът има нужда от мъртва статуя, за да може да манипулира, да се лъже и фарисейски фанатично да продължава да почита буквата, задоволяваща нарцисизма му, вместо да общува с живия Исус сега, за да стигне до христовия дух. Исус е бил типичен бунтар. Силните на деня, добре окопали се във властовите си позиции, манипулиращи през мъртви закони, никак не са го харесвали. Разпънали са го - не чуждите, своите му са го убили. Защото именно са ненавиждали бунтарския му дух, говорещ любовта. Любовта е мека. Но може да бъде видяна и като огън всепояждащ, като бунтарски дух от разчитащите на статуквото на егоизма си. А Исус е говорел любовта. Не за любовта, а е говорел любовта. Това е Христос, това е помазването  - любовта е!

(Кликни на линка за целия текст)

Твърдя, че спрямо актуалното познание на човешката психика, психиатрите са в твърде необлагодетелствано положение. Първо, пропускат ученето на шест години психология. Как тогава да работят с психика? Получава се оксиморон - дървено желязо или психиатричен непсихолог... Второ, малцина психиатри си дават труда да изучат много добре, но и да развият майсторство в поне няколко психотерапевтични метода. Още по-малко от тях практикуват реално действена психотерапия. А още по-малко, действително ефективна такава, при която разчитат изцяло на психотерапията си, нежели на психофармак, ставащ част от проблема, не и от решението му. Има изключения, разбира сеВ тази статия изразявам пълното си уважение към колегите психиатри, осъзнаващи холистичната човешка природа. Основно обаче се спирам на някои абсурди, които са масово изповядвани от немалко колеги психиатри. 
(Кликни за прочитане на целия текст)

Някои факти, споделени от психиатъра-психотерапевт Вълчо Йорданов (добавям и свои изводи и насоки за разсъждения).
(Кликни на заглавието, за целия текст)

 "В зоната на несъзнаваното, шизофренния процес е един нормален психодинамичен процес. Това е т.н. „Първичен Психичен Процес”...



Целева група на психотерапията

(Кликни за целия текст)

долните няколко непринудени и спонтанно написани редове са провокирани от статия на колежка, твърдяща че в психотерапията се работи основно с житейски казуси и лични проблематики. Моят опит показва друго. Да, психотерапевтичната помощ може да бъде от неимоверна помощ при такива случаи, но не по-малка такава могат да дадат добрите и съзнателни приятели. След 10 години практика (2016-та год.), опитът ми говори, че резултатната психотерапия има различна целева група. Текстът е изцяло неформален.

(Кликни за целия текст)

Обнулираност – нубес (летни облаци) – пасивно и частично участва в реалността

Сомнолентност – сънено състояние

Сопор – отсъстват голяма част от неврологичните рефлекси

Кома – отсъстват всички рефлекси и съзнателност

Психотични помрачения на съзнанието

Делир – остър психоорганичен синдром – по-подходящо лечение в реанимацията, не в психиатрията. Делирът е най-острата фаза на алкохолната (най-често) абстиненция. Халюцинации – често за дребни черни животинки, буболечки, редуващи се активни и пасивни състояния, тремор (делириум тременс). Цел при лечението – заспиване. Често се третира с диазепам.

Онейроид – подредена халюцинаторна продукция на фона на ясно съзнание. По-фини халюцинации от делира. Фантазоподобно халюциниране с двойна ориентация – има известна връзка както с външната, така и с вътрешната фантазна реалност...

Психиатрията, индустрия на смъртта? - коментар към едноименния филм
(Кликни за целия текст)

Филмът започва с основателните твърдения, че психиатричните диагнози се поставят единствено въз основа думата на психиатъра. Един и същ човек, отишъл при пет различни психиатри, би могъл да бъде диагностициран с пет различни диагнози. Засега няма хематологичен тест или някаква биопсия, с които по научен начин да се диагностицира психично заболяване. Има допаминова хипотеза, но повишен допамин има и при дузина други състояния, при които не се наблюдава психотичност. Във филма не се споменава нищо за когнитивната невропсихиатрия, която обединява твърдо научния подход на когнитивната невронаука с психиатрията...

(Кликни на заглавието за целия текст)

 Какво казва за опитностите на Сведенборг, или Учителя Беинса Дуно, или Ванга и т.н. науката? Нищо! Защото извръща глава или по-скоро като щраус си я поставя в пясъка на невежеството си. Науката е чудесна - методологията ѝ обаче е така плитка и двумерна по отношение на човешката когниция и целокупния живот, че засега единствено може да замери някои корелати, да опипа в тъмното и нищо повече. 


(Кликни за целия текст)

...Пациент означава буквално търпелив – човек, на когото му се налага търпеливо да приеме и усвои житейски задачи...





(Кликни за целия текст)

...Не го чети, да не вземеш да се отпуснеш и довериш вродената мъдрост на подсъзнанието си, сакън недей. Нали знаеш, че ако сега се отпуснеш и довериш, се срещаш челно с това усещане, с този импулс,който сякаш ти казва да ритнеш когата, камбаната, да гушнеш маргаритките... Е, ако го посрещнеш, би ти се наложило да се отпуснеш и да му се довериш, за да видиш само, че всеки страх си отива и остава само една смелост, радост и спокойно вдъхновение. Е, да ама то не е ли опасно? Тогава как ще теглиш внимание хистерично? Ще е нужно здраво да си го заработваш чрез стабилност, смисъл, щастие, приятелсска настройка на пълноценност и дълбока самоувереност... не знам струва ли си, не е ли по-добре да се страхуваш, толкова много носи, сякаш спасява, пък и имаш извинения за какво ли не да не направиш, пък и си специална сякаш така, сякаш всеки миг ще полетиш от прозореца и са ти длъжни да са ти наоколо... Еееххх, какви сладки ползи са това, потрило ръчички подсъзнанието...  



Писмо до тялото ми. Писмо до характера ми. Писмо до живота ми.
(Кликни за целия текст)

Защо ми е да се сравнявам? Важното е с теб, характер мой, в какви взаимоотношения сме. Понякога ми се иска да си по-прям, понякога по-открит, и понякога да си замълчиш. Все ми е трудно да те управлявам. И пак понякога успявам, но рядко! Питам се защо не се разберем. Да се споразумеем. Та ние зависим един от друг. Може би можем да си сътрудничим. Може би ще помогне ако по-често си говорим. Ако можех да знам какво ти е нужно, за да се проявиш в пълния си блясък, така че да си бъдем полезни... Може би живота би поставил нещата така, че да можем да си сътрудничим... А може би знам, но ми е нужно мъничко само смелост!


(Кликни за целия текст)

 "Как да практикувам продължително нещо, което би ми изградило дисциплината, след като именно самото практикуване на това нещо изисква дисциплина от моя страна"


Все едно питаш "Как да построя къща, когато я няма? Или "Как да направя торта, когато не е тук?". Има ги съставките обаче. Има ги тухличките и хоросана. Самото скачащо внимание е съставено от хиляди тухлички. Хоросанът е спокойното, с желание и обич усилие по слепване на тухличките в обща посока, в обща цел. без престараване. Когато веднъж вече са слепени известен брой, вече има промяна. Тогава става по-лесно. 






(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Забележка (disclaimer): в редовете по-долу правя пряка връзка между учението на всемирното бяло братство, дадено през словото на Беинса Дуно и психотерапията. Твърдя, че хилядите му лекции, беседи и проповеди представляват богата „руда“, от която могат да бъдат извлечени тонове чисто злато от психотерапевтични принципи и конкретни методи, правещи психотерапевтичния процес синхрониращ със закономерностите на целокупния живот, а оттам и истински ефективен. В никакъв случай не заявявам изчерпателност – по-скоро само загатвам, като отново твърдя, че има за вършене работа по извличане на огромния психотерапевтичен потенциал, заложен в посланията на Учителя. Заявявам, че ако тази работа не бъде вършена, ние българите бихме заприличали на просяци, молещи се за коричка хляб, докато седим върху планини от чисто зърно, на жадни и морни пътници, недовиждащи богатството от потоци и извори, бликащи жива вода, през които минават. Или още по-зле, на кучета, стоящи върху слама, която нито ползват, нито дават на други да го направят… С тези думи заявявам, че запознаването с думите на Учителя е благословия, но и отговорност, която е нужно зряло да бъде поета.


(Кликни на линка за прочитане на целия текст)


Сърце

Това, което в хюмън дизайн системата се нарича Г център, в синхрон с психично наситените характеристики на тази зона от древни времена, наричам център на сърцето, на мястото на физическото и духовно сърце, по средата на гърдите (мъдреците казват, че физиологичното сърце в бъдеще ще последва духовното и ще бъде разположено симетрично по средата на гръдния кош).

Зона на принадлежност. Сърцето е зоната на смисъла, призванието, мисията, целта и посоката. Сърцето е център на идентичност, на „Знам кой съм, какво правя тук и накъде съм тръгнал!“ Сърцето е свързано с чувството на принадлежност към Аза, към Себе си, към Същността, която си, идваща от един по-цялостен свят и живот. Центърът на въплътената душа, Дживатма. Сърцето е нещо повече и по-различно от останалите центрове: пресечна и обединяваща точка между земно и Небесно, между материално и духовно, между бозайник и ангел, между висше и низше е то. Липсва ли сърцето и безусловната любов, която то провежда, всичко губи смисъла си. Духовното сърце провежда смисъла на Дхарма и корелира пряко с Дхармакая, тялото на истината, но обхващащо и материалния, телесен опит. Опит, добавян в „сърдечната чаша“, метафора за извличане на непреходност от рудата на преходната обусловеност. Единственият любомъдро истинен и творчески опит, който остава с вечната същност, с Аза, след телесното въплъщение.


(Кликни за целия текст)

Когато живееш в смисъла на безусловната любов, си относително непривързан към човешката, обсебващата, искаща и вземаща любов, такава, каквато е разбирана и живяна масово от човешкото стадо. Когато преливаш от радостта на любовта като принцип и състояние на съзнанието си, харизмата и чарът ти са така пронизващи и изобилни, че желаещите да те обичат, са преизобилни. Да, желаещите тогава са много – когато те обичат, чудесно. Когато обаче, парейки се в огъня ти, се превръщат в част от нормалната сянка, която в бинарността правиш, това вече е приемливо за теб. Пак боли, да, нормално е – но, когато голямата любов на слънцето е с теб, не плачеш за топлината на 40 ватовата крушка… Да, обичаш, имаш партньори, семейство, колеги. Центърът на обичта обаче е извътре ти. Изворът му, началото на тази река от любов, е в духовното ти сърце. 


Когато човек е единно принадлежен към безусловната любов, утвърден в мъдростта и сигурно преживяващ свободата на творческия си потенциал, физиологичните му и социални нужди от обезпечаване и сигурност са посрещани с лекота, тъй като себереализиралият се човек е добре социално включен, професионално утвърден и социално реализиран. 



(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Още преди 2600 год. Сидхарта Гаутама - пробуденият, казва: "Колкото повече желание (за удоволствие), толкова повече страдание!..." . Какво означава това? Ако човек се стреми изключително към удоволствието, прилепва към него и автоматично бяга от естествените житейски страдания. Такава ментална нагласа обаче е гаранция именно за увековечаване на страданията. Защото е невежо лишена от присъствието на Човека! Светът е полярен - болка и удоволствие, мъж и жена, ден и нощ. плюс и минус, електричество и магнетизъм... Само когато човек се учи поравно както от трудностите, така и от насладите, като нито се привързва към удоволствието, нито бяга от житейските изпитания и страдания твърде усилено - само тогава е способен да погледне и двете от позицията на трета, диалектична перспектива, която обхваща и двете в напрежение и единство. Събужда се Човекът! А неговата основна цел при ученето му в този бинарен свят, не е удоволствието, а смисълът, Логосът!


(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Но, обратната страна също си има обратна страна, както казват в дзен J . По време на обучението се случват няколко наистина силни и качествени тренинги, на които по цял ден, по 12-16 часа се работи изключително интензивно и наситено, разтърсващо и променящо. Преподавателите са силно харизматични личности, с богата обща култура и умения за общуване. При това, всеки от тях много различен като индивидуалност, което кара обучаваните да интернализират  различни модели на обучителни и терапевтични стилове. Обучаваните специализанти, без изключение, са истински богати душевно и интелектуално люде. Методът е млад, жизнен, има много „хляб“ в него! Просто е нужно да се развива – както теоретично, така и практически и като структура на обучението!



Биоенергиен Анализ
(Клик за целия текст)

Олаф Трап е психотелесен психотерапевт, председател на немския клон на вдъхновения от работата на Александър Лоуен метод „Биоенергиен анализ“. Аз самият от началото на практиката си работя през тялото, поведенчески и преживелищно, както и формализирано познавам този подход от метода на Валдо Бернаскони, „Психотерапия на петте движения“.





Целева група на психотерапията
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)
...
С какви казуси се работи в психотерапията? Зависи от школите, през които терапевтът работи, от самата му личност, от преживяванията му, през какво е минал самият той. Мен примерно почти изцяло ме търсят хора с разстройства от спектъра на т.н. малка психиатрия, тоест с неврози. Не са болни - неврозата е път с много вложени в нея уроци за усвояване. Но това са и нелеки състояния: паническо р-во, агорафобия, генерализирана тревожност, тревожна депресия, обсесивно компусливно разстройство, социално тревожно р-во, здравна тревожност, сексуални дисфункции…


 Проверка на реалността - обективна реалност и вътрешна субективност
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Има едно весело нещо, което се нарича връзка с реалността, осъществявана през здрав разум и логика. Това е основата на последващите етапи на работа по себедоверяване и себезаявяване, харизма и самоувереност в психотерапията. База е! Ако нямаш такава база, дори и като старт относително твърда, но все пак налична, това би означавало, че не се вписваш в понятието невроза, а в друго... 



(Кликни за целия текст)


 По-долу Тодор Първанов, психиатър-психотерапевт, един от най-добрите в работата с тревожните разстройства далеч не само в България, отговаря в "портала за съзнателен живот", в рубрика "психотерапия онлайн" на доволна жена. Някой ще каже "Е, как така в психотерапията си позволявате да намесвате религиозното преживяване?". Ами, без събудената богочовечност в душелечителя, психотерапията се превръща в част от имбецилния, груб материализъм, което твърдя, че я прави слабо ефикасна. Самото тревожно състояние се явява инструмент в ръцете на свободната воля, на вечната същност в човека - инструмент по акордиране с ритъма на потенциала, на Бога. В процеса на осъзнаване и реструктуриране на маладаптивните психодинамики, се случва естествено интегриране около вътрешната цялост.



 Вярата, Надеждата и Любовта в психотерапията
(Кликни на заглавието за целия текст)

Да строиш дом на скала! Здрави основи, да. В индуизма градацията е йога -> тантра. В будизма е сутра, тантра, дзогчен. Принципът е един и същ. Първо, здравата основа на дисциплината, нравствената чистота, стабилни принципи, резониращи с дхарма, известна целомъдреност и въздържание, ограничения в храната, много труд, воля... След време, когато дисциплината е автоматизирана като здрави психични и поведенчески граници, се получава въпросният качествен скок в осъзнаването. Практикът разбира, че наложената дисциплина е само старт, ограда, която подсигурява по-нататъшния път в спонтанната му автентичност. Разбира, че ако продължава да се фиксира само в дисциплината, от пръста, който сочи слънцето, не вижда слънцето.Но, дисциплината е нужна основа на психичната му сграда, къща строена не на пясък, а на скала. 



 Правото на психотерапевта да откаже психотерапия
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)

 В тази статия споменавам някои причини, които дават право на психотерапевта да даде отказ, да откаже работа с даден случай. В текстовете на описаните три случая са спестени всякакви лични подробности с цел конфиденциалност. След описанието на случаите, обобщавам причините, изложени в тях и разсъждавам върху още четири такива. Авторът запазва правото си да променя, обогатява или коригира изложението.



(Кликни на заглавието за целия текст)

В текста, през самоирония към мен, подхода и разбиранията ми, иронизирам психичните динамики на редукционистичния, плоско двумерен материализъм. 



(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Когато терапевтът преживява радостта да работи с човек с високо ниво на съзнателност, малките теоретични и приложни терапевтични определения и практики придобиват различно измерение – надхвърлят себе си. Така и хипнозата от техника и червена нишка, ползвана в резултатната психотерапия, в случая се превърна в разширено състояние на съзнанието. Състояние на повишена осъзнатост, при което дали като фон на терапевтичния разговор или в интенционално интравертно водена работа с транс, както в пациентката, така и в мен самия се индуцираше единно поле на променено творческо състояние. При това в случая хипнотерапията винаги бе диалогична. Пациентката умееше да вербализира преживяванията си, да поддържа връзката с мен и околната реалност, докато бе в дълбок транс. Колко типично за дълбокото творческото състояние!...



(Кликни на линка за целия текст)

Да обобщим още веднъж накратко. До какво води свръх – либералното възпитание?

-          Неуважение към добрия авторитет, към старостта и възрастните, към родителя и учителя.
-          Дълбока вътрешна неувереност, прикривана от стимулирания чрез либералността нездрав нарцисизъм.
-          Липса на здрави ценности и нужни граници, убеждение за всепозволеност.
-          Слаби воля, дисциплина, фокусирано самоограничение в името на добра цел.
-          Склонност към зависимости.
-          Лесно невротизиране и характеропатийни компенсации при сблъсъка между нарцисизма и ралноста.
-          Неспособност за истинско, дълбоко доверие в себе си и другите.
-          Разпад на семейната структура.
-          Самотни майки и липса на мъжки образ, което на свой ред води до предпоставки за инфлация на гей склонностите (защото една от причините е именно липсата на зрав мъжки модел за интернализиране), но и допълнителна липса на здрави граници като цяло.
-          Сексуален разврат и деградация.

-     Вандализъм.




(кликни за прочитане на целия текст на заглавието)

Автоагресията на вината представлява страх от непокриване летвата на едно огромно и гордо трябва, което винаги е внушено отвън, но прието за свое. Виновният не умее да се заяви здраво и отнема свободната воля, като манипулира другите чрез мрънкащо дразнене, подривни действия (acting out), с което ги кара да го атакуват, което на свой ред вменява вина в самите тях - тогава той получава правото да нападне садистично. 



 Мъдрост или стадно мислене
(Кликни на линка за целия текст)


"Това, против което човек въстава най-много, то ще му дойде до главата. Забележете това сега, то не е играчка. Туй, което не искаш, то ще ти дойде до главата. Ако ти искаш да изгониш туй малко зло, от което не си доволен, непременно ще ти дойде по-голямо зло." 
Беинса Дуно, Двата природни метода, НБ...





(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

За един безпристрастен изследовател разлика между монотеизма и политеизма няма. Разлика има за неразвитата познавателна способност на неподготвеното и безчувствено самосъзнание с тесен кръгозор, който му позволява да види само едната страна на монетата. Както при притчата за слепците, които докосвали различните части на един и същ слон, но твърдели че това е нещо съвсем различно от докоснатото от другия, така и късогледството на предубедения наблюдател пречи на цялостната му визия за практическата идентичност не само на различните психологическо-религиозно-познавателни системи, но и на знанието като цяло.



 Психология на ревността
(Кликни за целия текст)

 Ревността може да бъде видяна като обсесивно компулсивно разстройство (натрапчивата невроза) - същият механизъм на действие! Нетрансформираният сексуален нагон (нетрансформиран в по-висши прояви и стремежи) бива изтласкван в подсъзнанието, където образува устойчив комплекс, едно алтер его, което има свой собствен живот, несъобразяващ се с разума и независещ от интелигентността, образованието, културата... Този чисто животински по естеството си комплекс, така изтласкан, придобива многократно по-голяма сила, защото действа от сферата на подсъзнанието, обикновено неосъзнавана от средния човек. Какво представлява този комплекс? Силен нагон, превърнал се в типичното животинско териториално чувство – защита на собствената територия – и тази защита не се съобразява с никакъв морал или етични положения, тя е чиста агресия, желание за разкъсване на съперника/цата, за най-грубо и нямащо нищо общо с човещината налагане на своята територия! Във всеки от нас животното живее и има своето място и роля. Това, което е важно, е да умеем да поставим юзди на това животно, да впрегнем импулсите му, да ги сублимираме към по-висшите им еквиваленти. Не да се борим с тях, а да ги пренасочим и изтънчим като ги прекарваме през сублимиращият механизъм на самосъзнанието и ги насочваме към свръхсъзнанието си, към истински човешкото в нас!




(кликни на линка за прочитане на целия текст)

 "Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаб, тогава имате най-голямото Божие благоволение." Беинса Дуно
Положителни и отрицателни сили в природата - ООК, изд. Русе

Когато човек си мисли, че е силен, че може, че знае, че има власт над себе си и другите - тогава е най-слаб. Тогава с психичните движения на надута гордост, невротично затъмнява връката с душата си. Или психопатно я прекъсва и се превръща в ходеща черупка, бездушно зомби.



"...Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го питайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката именно очертва образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ше бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване?!" Беинса Дуно, Лъчи на живота, РБ, 1937г.

Идва при мен човек с панически атаки, обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, агорафобия, социофобия, хипохондрия, хистерия, житейски трудности в една или друга област... Страх го е от полудяване, болести, смърт, от излагането пред хората и отвхърлянето им, от самотата и безлюбието, от безпомощността и слабостта. Казва "Искам да съм като преди, пак да си бъда същия, не искам тази мъка, не я заслужавам, трябва да я махна от живота си!"... А, ще имаш ли живот, ако се лишиш от трудностите и страданията, които самият Живот ти е дал, за да преобразува въглена на недостатъците ти, до диаманта на зрялото хармониране с мъдролюбието ти?!

Следващите цитати от Учителя могат пряко да бъдат съотнесени към принципите на психотерапията. Въображаемият  постепенен или директно имплозивен сблъсък с най-страхуваните ситуации в когнитивната наука се наричат съответно систематична десензитизация и излагане на стимули с превенция на отговор (наводняване). Ползва се принципът на парадоксалното намерение, добре описан в различни школи на психотерапията - например в логотерапията на Франкъл, както и в краткосрочните терапии и поведенческата терапия. В началото се практикува въображаемо, във водена визуализация (хипнотерапия, нлп), след което ин виво, в ролеви игри, психотеатър и поведенчески експерименти в реална среда. Извън главните похвати, Учителят говори и за промяна на отношението от бягство (avoidance behavior), в смирено, любящо приемане на страхуваното. Принципът и следващите от него многобройни хипнотични, медитативни, когнитивно поведенчески, психотелесни и т.н. многобройни техники, са приложими както при работа с монофобии, така и при тревожни разстройства, зависимости, гняв. При тревожните р-ва, след структуриран анализ на характеровите, автобиографични заложености, се установява, че зад външните маладаптивно компенсаторни защитни механизми, лежи тревожността на характерови базисни вярвания. Във водена визуализация/ транс, а впоследствие и в ролеви игри и поведенчески експерименти, тези вярвания се адресират чрез подходящо насочена работа по досег с тях и преобразуването им до адаптивни вярвания и афективна самоувереност.

(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

 Избирам да виждам отварящите се врати на възможностите!

Какво са старите ръждясали вратички? Емоционални и поведенчески патерни, каращи ни социално да прилепваме към зловредни за нас хора, поведения, системи и неефективни избори. Прегради в ума, които разчупени, водят до възможности за надрастването им. Лесно е да се каже: "Виж възможностите, вместо да се вкопчваш като бебе в майчината цицка на старите си вратички - привички!"... За да го може човек обаче, е нужно да преработи страховете, които го карат да се вкопчва и спират визията му за безкрая от възможности! Когато затворя врата зад гърба си, паля огън зад себе си и дори не мисля да поглеждам назад. Защото някои привични "врати" всъщност са невежи трапове, а възможностите са наистина безброй, когато съзнанието на любяща и себепознаваща се самоувереност присъства!



(кликни на заглавието за целия текст)

 "Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, мож



(кликни на линка, за да прочетеш целия текст)

...Добрият психотерапевт е различен с това, че  обича пациентите си – сърдечно, непривързано, но чисто по човешки, умее да люби – искрено и сърцато, емпатично да обгърне човека пред себе си с енергията на любящото разбиране и съпричастно съчувствие. Умение да се вчувства в пациента си „плътно“, изцяло да „влезе в обувките и кожата му“, да резонира с душевността му така, сякаш се образува специално лечебно пространство – сфера на любяща сигурност. Терапевтично пространство, което в архетипно несъзнаваната дълбочина на изконната потребност от смислена и светла обич, синхронира с цялостната личност, със същината на човешкото в човека. Любов, която терапевтът в годините на житейски скърби, качествено преминати трудности и страдания, се е научил да провежда през смирението си. Когато обичаш човека, на когото помагаш да си помогне, приемаш лично случая му, сърдечно се ангажираш с позитивния развой и изход от преформулирането на проблематиката му в научаването на уроците, благо дарявани от житейската мъдрост...



 Холистичност в психотерапията

(за целия текст - кликни на заглавието)

Думата холистичност е гърцизъм, означаващ цялостност. Ако при интегралността, чрез индукцията, дедукцията и аналогията, в един творчески процес на комбиниране на системи и понятия, откриване на общност и съзидание на фукционална и практично приложима новост, се ползват вече налични терапевтични системи, то холистичността обхваща, но и надхвърля този процес. Говорейки за изследвания в случая субект, човешката психика, цялостната визия върху терапевтирания може да бъде осъществена в степента, в която самият терапевт я притежава по отношение на собствената си когниция. Тук интелектът и теорията се надхвърлят от личната опитност. Да, терапевтът е нужно да притежава добър ум. Но, това не е достатъчно. Ако той самият не е преминал през нелеки житейски опитности, скърби, провали, тревожност и страсти и сам не е успял да преработи възприятието и психичната си структура до по-хармонично и резониращо със законите на Битието цяло, няма как резултатно да повлияе психичните движения и на клиента си. Богата и качествено „смляна“ житейска опитност, да. Опитност, която е научила терапевта на широка и висока визия, дълбоко смирение пред гравираните в тъканта на живота извечни закони, на разумна решителност, обич и гъвкавост. Холистичност в психотерапията можем да имаме, когато терапевтът притежава силно развита метакогниция, самосъзнание. Самосъзнание, през което когнитивно самоопределя, афективно самоотнася, а поведенчески саморегулира менталността, емоционалността и делата си от позицията на една трансперсонална визия...



 Холистика - в пет изречения
(Клик за целия текст)

...Холистика! Но, това го можеш, ако го можеш! Ако имаш високата визия, която отгоре и над вижда тази и онази система и осъзнаваш, че са част от по-глобално цяло...







(кликни на заглавието за целия текст)


 "Всяко действително израстване е революционен акт  на лична революция. Това означава да се освободиш от хората, които искат да управляват живота ти!"
Ерих Фром






(Кликни на заглавието за целия текст)

„Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак - думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.“


Нещо повече. Не можеш ли да понесеш мрака и бягаш ли от него, нямаш и щастието. Отбягваш ли трудностите, страданията и ученето, не си готов и за светлината на възвишеното щастие, но само за пушеците на сетивното изстискване на отблясъците от светлината му. Когато обаче имаш високата визия и силата да разбереш  страданието като чудесни стъпала, водещи те по пътя към целостта ти, откъдето виждаш и знаеш от позицията на все по-светла мъдрост, тогава си готов за също толкова светла, ангелска радост...

Интеграция на невротични, характеропатийни и психотични съдържания
(Кликни за целия текст)


"Така се установява, че в нас живеят мисли, чувства и афекти, каквито никога не сме смятали за възможни.Който изобщо не е наблюдавал това у себе си, за него, естествено, подобна възможност изглежда съвсем фантастична, защото "нормалният човек" знае какво мисли. Тази детинска наивност на "нормалния човек" е правило. Ето защо не можем да очакваме никой, който няма такъв опит, да разбере вярно същността на анимата и анимуса. С практическата реализация на тези съждения навлизаме в територията на непознати психични преживявания. Но онзи, който успее да ги изпита, със сигурност ще бъде поразен от всичко, което Азът не знае или по-точно не е знаел. В днешно време това познание все още е голяма рядкост и най-често е предварително заплатено с невроза, ако не и с нещо по лошо."

Карл Юнг, мислител, писател и психотерапевт



(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Без дълбока емпатия, развита през осъзнаване, уравновесяване и интегриране на собствените вътрешни конфликти и противоречия, няма как сърдечно и неоценъчно да се вчустваме в преживяването на човека, с когото взаимодействаме. Ако човек не е преработил собствените си конфликти, автоматично ги пренася в обекта на комуникация, което изключва сърдечния, любящ поток, емпатичния процес на задушевно общуване. Емпатията е това, което прави всяко общуване истинско. А в психотерапията, емпатията е "живата вода", с която поливано, терапевтичното взаимоотношение се превръща в истински трансформиращо. Съ-преживелищното съчувствие кара който и метод да работи - аналитичен, когнитивно-поведенчески и психотелесен, сугестивен, хуманистичен или трансперсонален...



 Самоувереност - медитативен текст
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)


Само дълбоко в сърцето си, когато социалният ум спре, можеш да доловиш гласа на Бога. Когато потънеш навътре в пълносъзнателността, образи и преживявания се преливат в една различна от обичайното будно състояние феерия, подвластна на законите на несъзнаваното. Една различна реалност. Бидейки в акорд с Бога, любовта му те залива. Единствено за това присъствие можеш да се хванеш, когато скочиш в страха си. При този скок нито хората, нито логиката, нито нещо познато може истински и цялостно да преобразува страха ти, освен любовта. А тя е самата божественост. Доверието в безкрая ти залива страха и го преобразува до смела и мотивирана сила. Силата на разумното ти сърце! Логиката на социалната ти личност е там, в стабилна връзка с консенсуса за реалност. Действията ти са социално и поведенчески адекватни. Но, сега си се научил да скачаш в потенциала на несъзнаваното си, който естествено превръща тревожността ти в сила. Силата на смелостта да бъдеш Себе си. Богът на съня, Хипнос, сега ти помага да пренасочиш невралните си мозъчни пътечки и промениш биохимията си в посока вдъхновена решителност. Решителност, която идва от дълбокото познание, че живееш в синхрон с потока на Духа на Живота. Мъдър живот, който прегръща житейските ти неслучайни случвания с любящия воал на доверието – в Себе си!...


Резюме: В статията разсъждавам върху упражняването на професията психотерапия и свързаните с това финансови процеси. Засягам следните теми: народопсихологията на българина и заплащането в психотерапията – „за камилата, иглените уши, богатството и царството Божие"; Адекватна финансова стойност при качествена психоемоционална стойност и терапевтична промяна. Или „Кесаревото кесарю, Божието Богу“; Психотерапията и други професии – сравнение на социалния просперитет и статус; Психотерапия и щастие – изследване; Парите като съзнаван и несъзнаван мотиватор в психотерапията; Какво всъщност представляват парите – непременно нещо лошо ли са?; Психиката на психотерапевта – фокус в призванието или в парите и терапевтична ефективност; Заплащане на психотерапията от здравната каса; Практика на психотерапия като странична дейност, след основното професионално занимание – добра или не толкова идея; Продължителност на процеса при фокусирана в резултат интегративна терапия и при психоаналитична насоченост и свързаните с това финансови разходи за пациента – размисли.


 Пари - духовност - психотерапия
(Кликни за целия текст)

...Не можах да се въздържа да коментирам, просто този въпрос със заплащането направо ме реже в сърцето. Целият свят се побърка да прави пари от духовното, стана такъв невероятен бизнес, че вече дори не ми се и четат книги на известни автори, които са постигнали спокойствието в себе си. Това да достигнеш до мира, яснотата и спокойствието в себе си е не само с услията на човека, а и с помоща на Бог. Когато имаш дарба, да много е трудно, но за мен е предварително избарно от самия човек още преди да дойде тук на Земята, трябва ли да забогатее с нея?? Петър Дънов, Ваклуш Толев - забогатели ли са? Седели ли са пред тях въпросите, да се заплащат ли услията им да помагат на хората? Трудът трябва да се заплаща да, за да се оцелява, но не и да се олива човек от това, че може да помага и е станал много добър. Психотерапевтите у нас се побъркаха да си вдигат цените до безумни цифри. Ами съжалявам, но когато искаш да помагаш от сърце на хората не виждам защо трябва да искаш от тях да ти платят твоя труд и твоите вложения , след като сам е избрал човек да помага и че това е неговото призвание, защо се извърта в това пазиента да заплати всичките вложения? Не го разбирам, ако това е призвание, сърцето води и там такива въпроси с пари не мисля, че седят. Седят само, когато се гонят определено ниво на съществуване. Има ли сърце в работата, парите сами текат към човека. Не го пиша Орлине това насочено към теб, защото ти си последният сигурно останал, който и без пари ще лекува. Но усещам как всички масово търсят оправдание в това, че труда им бил огромен, ами да огромен е и дар - за всички с болки, всичко се превръща все повече в матриализация на всичко. Съжалявам за това, защото за мен чистотата на сърцето може да има само с любов и дар. Цялото това модерно обръщане на духовното в човека, как всичко става понпозно напрлаво, егото ври почти във всички станали известни напоследък психотерапевти, хора, които сами са успели да се справят и всичко се изкривява. Може ли да не се самозабравяме, когато стигнем до етап, в който вече сме достатъчно напреднали, капаните и там излизат, но има ли кой да ги види, забележи?...

Nosce te Ipsum - Опознай Себе си
(Кликни на заглавието за прочитане на цялата статия)

Смирявайки гордостта, човек става мъдър. Когато с това мъдро смирение, човек приемащо обикне страха си, защитният му гняв се преобразува до целеустремена и спокойна мотивация. Когато с тази спокойна и целеустремена мотивация човек сублимира страстта си, става вдъхновен и преливащ от творчество. Трансформирайки алчността си, човек осъзнава, че е щастлив, сега и във всяко следващо сега в красотата на живота си!



Психотерапия при сексуални дисфункции
(Клик за целия текст)

"Ние не възприемахме великите просторни равнини, красивите хълмисти възвишения и лъкатушните потоци като диви. Само за белия човек природата беше пустош и само за него земята гъмжеше от диви животни и свирепи хора. За нас тя беше питомна. Земята беше щедра и ние бяхме обградени от даровете на Великата Тайна. Едва когато косматият човек от Изтока дойде и с брутална ярост започна да обсипва с неправди нас и нашите любими семейства, за нас настъпи "дивотата". Когато самите животни от гората започнаха да бягат от неговия обсег, тогава започна Дивият Запад за нас."  (Лутер - Стоящата Мечка)


 Неорайхианска аналитична психотерапия – някои паралели с други терапевтични модалности

(кликни на заглавието, за да прочетеш цялата статия)

В следващите редове целя единствено частичен и през призмата на собствения си опит сравнителен поглед  на неорайхианската аналитична с когнитивно поведенческата, невро лингвистично програмиране терапии, с мотивационното интервюиране, хипнотерапията, базираната на медитация и др. психотерапии.  В статията си предлагам сравнение между схема фокусираната когнитивна терапия и неорайхианската терапия, ползвайки петте домейна и осемнадесет когнитивни схеми на Джефри Йънг (в мой превод) и съпоставяйки ги със собствено творческо описание на петте характера, коментирани от Валдо Бернаскони, Вилхелм Райх и Александър Лоуен. Предлагам иновативно описание и наименования на петте характера в хармонично преработен, здрав вид. В статията правя смислови аналогии между петте движения, предложени от Бернаскони и методологията на други терапевтични модалности, които без да се спират описателно структурирано на подобна таксономия, практически също преминават през тези „движения“. Разглеждам движенията в светлината на интра и интер психичната комуникация и си позволявам да ги назова и опиша по адекватен от позицията на интегралната човешка природа начин. Статията е подходящо четиво както за специалисти в областта на човешката когниция и лечението и, така и за по-любознателни пациенти и въобще хора, търсещи себепознание. 


Естетика и етика в психотерапията
(Кликни на заглавието, за да прочетеш цялата статия)

Естетиката е чудесна тема разисквана в какъвто и да е контекст, още повече през случването и в когнитивната промяна, индуцирана при психологичното консултиране и психотерапия. Естетичният принцип обаче е неразделна част от двоичната опозиция между себе си и етичния принцип. Ако естетиката символизира, образно казано, качествата и принципите на сърцето, такива като красотата, сърдечността, паралелния когнитивен процес на интуицията, спонтанността, радостта, доверието, насладата и хедонизма, полета на любовта, приемането и обгръщането с топлината на безусловността, то етиката метафорично обозначава нормите и ограниченията на главата – дисциплина, контрол, власт, рамкиране и категоризация, воля и преодоляване, серийно последователно мислене, студения разсичащо анализиращ интелект… Ако естетиката включва сърдечното „искам“, то етиката маркира „трябва“ на главата. Условно може да се каже, че етиката е проява на мъжкия, а естетиката на женския принцип. Осъзнаването и размишлението относно тези два главни човешки когнитивни потоци се случва още в древността. В Европа основно в елинските философски школи, където те са обстоятелствено дискутирани. Тъй като научното мислене в случая само проследява вече съществуващи, присъщи на естествената когниция факти, наблюдателният ум на мислителите от целия глобус ги е проследявал и интерпретирал в една или друга степен. В индийските философски школи например се наричат ананда и тапас. Ананда е сърдечното непринудено блаженство, случващо се отвъд пределите на ума, в домейна на изначалната ни вътрешна природа. Ананда приема, обича, прегръща и смирено разтваря. Тапас е дисциплината, нормите, порядките, налагащата се воля, борба и усилие, потискащите пуритански „релси и коловози“. Тапас се стреми, на цената на постоянно усилие и битка, да следва тези евентуално „правилни“ коловози...  Докато при тапас има постъпателно и бавно катерене, фокусирано в цел, ананда носи на крилете на свободния творчески полет, сега. Ако в йога практически се следва потокът на тапас – постоянни нелеки усилия и отричане, в тантра последователят безусилно лети  по течението на ананда. Ако при тапас имаме битка и противопоставяне, при ананда потокът на любовта естествено сублимира и трансформира наличните елементи в психодинамиката ни.

За правото на психотерапевта да даде отказ
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Акцентирам върху правото на психотерапевта да откаже прием, когато осъзнава, че каквито и усилия и майсторство да приложи, през динамиката, хистерично желаеща продължаване случване на състоянието, те биха били загуба на време и усилия. 


 Какво е психотерапия

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

В психотерапията научаваш, че никой не владее истината като последна инстанция и че това, което приемаме за реалност, е просто социален или научен консенсус за такава. Научаваш, че има колкото хора, толкова и модели на света, а всеки човек живее в собствената си, създавана във всеки миг от когницията му реалност. Тогава разбираш, че няма нужда от вина, защото във всеки момент правиш най-добрия възможен избор, който можеш да избереш в този миг. В същото време разбираш, че сам си творец на реалността си, имаш всички вътрешни ресурси за разрешаване на трудностите си и сътворяване на щастието си. Когато се научиш да бъдеш Себе си, да се сливаш с океана от възможности отвътре ти, тогава си в допир и с призванието си, което ако правиш, цялата Вселена стои зад теб! Защото ако не знаеш къде отиваш, попадаш в задънена улица, накъдето и да си тръгнал...

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Трансперсоналната психология изследва човешката психика в нейната цялостност – тя обема сложните нюанси на душевността във всичките им аспекти – от чистата биохимия и неврология, през всички психологически школи, до свръхсъзнателните потенции на непроявените ни възможности.
За да бъде човек трансперсонален психолог, той трябва обстойно да познава всички клонове на голямото психологическо дърво - биологичната и когнитивната психология, аналитичните и хуманистичните направления, психиатрията и психопатологията, върху които научно да надгради вълнуващите познания за човека и космоса, преподавани от световните езотерични школи...

 ДОБРИЯТ ПСИХОТЕРАПЕВТ

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Нещо изключително важно за личността на психотерапевта: нужно е вече да е минал по пътеката, през която превежда пациентите си! Да се е сблъсквал със собствените си демони, страхове, вина, тъга, паника и ужас, гняв, страст, ревност и завист - и да е придобил известна изкусност в процеса на работата си с тях, с трансформирането им, впрягането им в хомота на цялостната си по-хармонична личност! Тази пътека никога не свършва, разбира се и винаги има още и още за себеопознаване и вътрешна работа. Психологическото и психотерапевтично познание е по-скоро една добра систематизация на тази вътрешна работа, както и подходящ начин за представянето и пред пациента. Но един терапевт е нужно далеч преди ученето си психология да е имал вече черти в личността си, които да му разрешат да се занимава именно с тази професия. Черти като любознателност, дълбинна стабилност - здраво ядро, което стои непоклатимо каквото и да става с външната му личност...

 Мотивация при избора на професия психотерапевт

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Сърдечната нужда да даваш – състрадание и обич към всички чувстващи същества

Скоро ще бъде приет закон, който ще регламентира статуса на професията. Но - и със закон и без както е сега, отново пациентите са тези, които определят кой е реално ефективен терапевт и кой не! Те са реалните пишещи оценките и даващи дипломите! За даването и получаването - колкото повече даваш, повече и получаваш. Тук не говоря за пари, а за обич - повече я даваш на пациентите си, повече я получаваш - не от тях, а от дълбочината на цялостната си личност. Говоря за емпатична обич и съчувствие като състояние на съзнанието, самостойна и сърдечна! Емпатично съчувствие, в духа примерно на будистката съзерцателна традиция (mindful compassion, karuna)

По-лесно би било ако бяхме роботи на въглеродна основа, за каквито практически ни обявява когнитивната наука и препрограмирахме когнициите си с поялника, но засега обичта си остава главен лекуващ фактор, през който работи и самата структура на терапията и методите и. Наречи я емпатия, но ако я няма, и най-добрите методи просто не работят! Това са наблюденията ми!...


 Ученето на психология и психотерапия - мода или призвание
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Сега е модерно да се учи психология и психотерапия. Както преди време беше модерно да се учи инженерство или друга техническа специалност... Мода. Ако обаче несъзнаваната мотивация за учене на психотерапия идва предимно от такива социални сугестии, тя би била твърде крехка и лесно разпадаща се. Самото учене на психология плюс школи в психотерапията отнема едно десетина години, много разходи, упоритост, търпение, способност за бързо учене, много добра памет и силен ум. Но това е само началото. Самата практика на психотерапия, след първите две-три години на АХ-ване, изисква преди всичко огромна състрадателност, сърдечност, човечност, милосърдна съпричастност и ... смирение пред често нелеките казуси и огромната болка, с която се работи всеки ден. Та, извън социалните модни течения за професионална реализация, особено в тази професия, ако отвътре липсва призванието, всичко бързо се разпада на пух и прах.



 Ефективна комуникация в психотерапията


(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)


Приема се, че пациентът има вродена автономност, притежава проницателност и решения - свои собствени. Избягва се фиксирането в диагнози, етикетирането, вкарването в рамки - търси се собствената независимост и ресурс на самия човек. Терапевтът не е гуру, за да дава директивни решения. Пациентът в хода на терапията намира собствената си себе-ефикасност! Тя се индуцира в процеса на терапията като стимулиране на самостоятелно търсене на решения, предписване на поведенчески експерименти, домашни задания и т.н. Целта на терапията не е временно успокояване и постоянно връщане на пациента с години – както например се практикува в атавистични направления като класическата психоанализа. Целта не е даване на рибка, която нахранва чувствата на пациента със спокойствие за деня, а връчването му на въдица, с която сам да се научи да лови рибата на щастието си. Въдицата на разширената метакогниция (самосъзнание), способност за спокоен самоанализ, оптимизъм и диамантено намерение, извиращи от събудената свободна воля!...



 Психосоматична (неорайхианска) аналитична психотерапия

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)



Граничната линия между различните характерови типове може да се определи според това в какъв момент опитът, насочен към дистенцията/удоволствие е бил прекъснат. (Фазите на опита или на всеки един поведенчески акт са следните: поява на потребност или нагон   ---   възбуда (потребността генерира енергия, която трябва да предизвика активност, насочена към задаволяването й)  ---   движение (действие)  ---   същинска фаза на опита  ---   край на опита, отпускане, дистенция (или консумиране на удоволствието от задоволяването на потребността)). Това, което определя разликата между характерите е именно как Аз-характерово си възпрепятства удоволствието и кога, в каква фаза преустановява опита, насочен към него. Казано с други думи – към коя фаза е фиксиран. Тази фиксация, която се конкретизира в момента на прекъсването прави поведението на всеки един характер да изглежда хронично, привидно без рационална мотивация.
Ето кога всеки един от петте типа характери, определени от Лоуен и заимствани от Бернаскони, прекъсват пътя си към удоволствието: Шизоидният характер прекъсва действието си към Ти-цел в момента, в който усети първичния нагон, подтикващ го към действие. Прекъсването на Оралния характер е в момента на усещането на възбудата, която предшества движението към Ти. Мазохистичният (садомазохистичен) характер се явява “фиксиран” в движението, (движение, което няма изход), докато Психопатният характер прекъсва своето изживявяне в пътя към удоволствието по време на опита (той остава извън реалността, над нея). Ригидният характер, макар и хармонично преминал пътя от първичния нагон (появата на потребността) до “опита”, се блокира в т.н. фаза на края на опита, т.е. преди да може да се отпусне и да изживее удоволствието.
След всичко казано до тук можем да твърдим, че до голяма степен нашата Съдба е тясно свързана с характера ни...



 Щрихи за позитивната психотерапия

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)


Песешкиян създава един еклектичен и отворен за позитивна промяна и обогатяване подход в психотерапията. Той сам посочва, че методът му може да се ползва в чудесно съчетание с други модалности в психотерапията: аналитична, когнитивно поведенческа, нлп, системна, психодинамична, телесно ориентирана, фокус в решения, психодрама и др...


Мадлен Алгафари - психотерапията в България

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Нео – Райхианската психоретапевтична школа е балансирано съчетание между психоанализа, поведенческа терапия, психодрама, гещалт терапия, вегетотерапия и трансперсонална психотерапия. Тъй като трансперсоналните прийоми в терапията: такива като работа с биоенергията, мускулните брони и блокажи, биоенергиен масаж и прочее са твърде дълбинни и неразбираеми за редукционисткото мислене на ригидната научна общност, школата обикновено се посреща с недоверие. Това не пречи обаче на факта, че студентите в тази школа получават едно наистина компилативно обучение, което интегрира в действена сплав различни методи и прави подготвя терапевтите за реална и ефикасна помощ. Според Мадлен Алгафари всяка терапевтична школа е ценна с подхода си и „Няма по-добра или по-лоша школа! Има по-добри и не толкова добри терапевти!”. „Много психотерапевти правят грешката да спрат търсенето си до повода, конкретната травма за развитието на дадена невроза. Но причината конкретната ситуация да причини психотравмено преживяване се дължи на дълбинните психохарактеристики, емоционални модели и основни убеждения, заложени в детските години...” ...

Интервю за Е-списание "Посока"

(Кликни на заглавието, за да прочетеш цялата статия)


„Смятате ли, че много голяма част от хората живеят под стрес и напрежение? Какво бихте препоръчали като специалист, за да се намали душевния дискомфорт?“

Бих препоръчал Любовта! Много е казано за любовта, но много малко е истински разбирана, чувствана, преживявана. Ако хората истински познавахме величието си, любовта естествено би струяла през мислите, чувствата и постъпките ни. Бихме знаели преживелищно, че наистина сме просто малки частички, част от единно, мъдро цяло. Будистката психология нарича тази вътрешна изначална реалност, от която извира съчувствие, обич и живо познание „буда природа“.  Юнг я нарича Селф, цялостна личност. Когато човек така познава Себе си, любовта винаги присъства в живота му. А от нея произтичат радостта, смисъла, призванието, резониращите с цялостната ни същност цели, които носят истинно удовлетворение. Тогава няма нужда от непрестанно трупане на пари и вещи. Човек става истински брат и приятел на човека. Променя се обществото, променя се цялата психична атмосфера на човешкия социум.

Модел на Успеха

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Ето някои метафори:
Пускам корени; обръщам нова страница; затъвам в калта; попътен вятър; полагам основите; каквото си посял, това ще пожънеш; много вода изтече оттогава; дърпам конците; по мед и масло; и вълкът сит, и агнето цяло; направи го на кайма; с неговите камъни по неговата глава; ясно като бял ден; с главата напред; цепи стотинката на две, подряза му крилата; прът в колелото; държа здраво юздите; бита карта; светна му лампичката; издоявам; зад борда; очи в очи; рамо до рамо; бърка в кацата с меда; да си оплета кошницата; да си вържа гащите; превива врат; ахилесова пета; каквото ми е на сърцето, такова ми е на устата; глътнал си е езика; затварям си очите; подлива му вода; гарван гарвану око не вади; слагам си главата в торбата; хлътнал до уши; желязна ръка; опипвам почвата; правилата на играта; вкара си автогол; нож в гърба; още малко и ще литне; на изходни позиции; качи ти се на главата; пуши ми главата; нож с две остриета; игла в купа сено; мека китка; като кукличка…

 НЛП техника за работа със страха - визуално кинестетична дисоциация

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

В книгите на Кехоу има много истини, но и прекалености. Определено има закон на привличането, но в много по-различен вид от описваното от подобен тип автори. А това синхронично случване на събития зависи и от цялостната психична структура и движенията в нея, което съвсем се пропуска от подобни автори за масите с добри банкови сметки. Ако законът за привличането беше толкова директен и магично автоматичен, както захарно бонбонено го описват, всеки хипохондрик със силни мисли и страхове от болести щеше да ги има тези болести много скоро. Или човекът с натрапчиви катастрофични мисли би привлякъл ситуация на злополука скоро и бързо. Да, но не. Хипохондрикът цял живот може да си носи страховете, да умре на 120 и да бъде по-здрав от много оптимисти. Човекът Х с натрапчиви мисли може да ги има постоянно и те практически никога не се случват. Защото Вселената не е толкова глупава, колкото я представя Кехоу. Вселената, тази външната и собствената ни вътрешна такава, си има механизми, които много ясно се виждат в психотерапията. Познай себе си и ще познаеш всичко останало, се казваше някъде в Елада...

Когнитивно градинарство
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Да си вярваш! В Себе си! Да отгледаш крехката потулена в сянката на страх фиданка на Вярата си - в Себе си! рядко достига до нея слънце - едва се промъква през бурените- ригиден характер, засенчили листата и. Бледа и крехка е тази фиданка - вярата в Себе си! Пълзят в корените и ларвите на комплексите на личността, кълват я птиците на "важното" обществено мнение, наранява я вятъра на всяко по-отговорно житейско събитие...

 Психичната сила

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Силата е всичко - няма сила - няма и Любов, няма и Светлина. Силата, Животът са в основата на всичко. Когато едно бебе се роди, то няма познания, няма обич - но има живот - той е всичко което има, и той е зародишът на всичко останало - имаш ли живот - другото следва естествено. Любовта е велика сила - но ако я няма тази изначалната сила - просто силата, неутралната сила, там долу в стомаха и по-надолу- Любовта угасва и се заменя от чернотата. Тази сила изисква известни жертви - но те са радостни жертви - в огъня на радостта се хвърля горивото на глупостта и невежеството. Пътят е радостен - понякога е трудно - но следването му е единственото, което си струва в този така кратък и илюзорен, ако е живян откъснато от Познанието живот!

Его, Суперего, То

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Една от основните хипотези, издигнати от автора, е тази за икономическия компонент на психическия апарат в лицето на психическата енергия. Тази теза по-късно е многократно отхвърляна от психоаналитиците от различни направления или е недооценявана стойностно. Според моето скромно мнение с тази си теза великият учен поставя фундамента за бъдещи научни изследвания върху действието на когнитивния апарат...

Когнитивно поведенческа терапия при психози - майндфулнес (медитация при психози)

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Психозите са най-тежките психични разстройства, погледнати през призмата на нормалността. Нормалността е винаги условна и просто удобна социална конвенция – но разбира се, нужна такава.
Важно правило при когнитивната терапия на психозите е отношението към пациента. А то е като към всеки друг „нормален” пациент/ клиент с невротична симптоматика - отношение на равнопоставено партньорство и сътрудничество. Когнитивният терапевт приема, че налудностите и халюцинациите на пациента имат същата психогенна база, както при невротичните разстройства, но в по-силна, прераснала до психотичност степен.
Целта при терапията е повишаване чувството на благополучие без значение намаляването или не на симптомите. Разбира се, редукцията им е желателна. Но не е ултиматна цел на терапията...

Спомагателна психотерапия при онкологии и др. Психотерапевтичен метод "Тотална биология"

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Нека допуснем, че имаме пациент с рак на стомаха и видим как болестта му се явява отговор на заплаха за оцеляването му. Ако в природата животно (например куче) погълне прекалено голям несмилаем кокал, който блокира работата на стомаха му, оцеляването му става рисково. Ако кокалът не бъде смлян и отработен, скоро животното ще умре. Мозъкът прочита заплахата и незабавно стартира специална програма: „Стомашен рак”. Стомашният тумор е вид турбо орган специализиран в производството на 3 до 10 пъти по-силни храносмилателни ензими от тези на стомашните клетки, които смилат кокала колкото се може по-бързо и по-ефективно. Когато костта е смляна и изчистена, нуждата от туморна тъкан изчезва и тя естествено изчезва. Мозъкът превключва на лечителска програма, която възстановява органа в първоначалното му здраво състояние...

 Невротични характери (Статията подлежи на обогатяване и преработка)

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Всеки човек е океан от напълно уникални комбинации от безкрая от душевни багри! Това е факт. Бях гледал предаване с водещи физици, които твърдяха, че физиката, в сравнение с психологията, е детска наука! Защото е далеч по-изчислима, детерминирана и логическа от неизчислимите и работещи не единствено на логичен принцип закони в човешкото психе! Горната статия определено е непълна - в нея се говори само за невротичността, без да се споменава огромната останала част от човешката безграничност. Но в статията никъде не се и твърди, че претендира да говори за нещо повече от невротичността, при това през една от многото възможни гледни точки! И никъде не се отрича бездната от позитивен човешки потенциал във всеки от нас! Всеки характер е само обща категория, която е по-скоро клише, даващо общи насоки, тенденции за познание и самопознание, нищо повече. Всеки човек е отделна Вселена - дори личният му невротизъм! Описаните характери дават параметри-категории, нищо повече. Изключително рядко невротизмът на някой се вписва само в един от тях. Далеч по-често обхваща параметри/ когниции от няколко характера. Забележете, че говоря само за невротичността в човека, не за самия Човек! Той е нещо далеч повече от нея! Невротичността все пак е част от малките ни его параметри, психодинамиките на личностите ни, които в цялата си многообразност от движения, все пак следват определени общи тенденции! Тях именно психологията на личността, а още по-директно психотерапията не може да не забележи! Но няма никакво вкарване в калъпи-етикети, а просто ориентири, при това гъвкави и индивидуални! Над невротичните характери персоната ни слага и маски/ начини за реагиране, които не винаги са адаптивни... Това са проследим процеси. Но пак казвам, жалоните ориентири не са коловози-релси! А човек е нещо повече от тревожността си! За да бъде статията по-цялостна, е нужно освен невротичните характери, да се проследят и маските на реагиране над тях, здравите характери, пътищата за превръщане на невротичността в хармонична стабилна психика, цялостната личност отвъд невротичността и т.н. Тези последните насоки обаче могат да бъдат описани в цяла книга :). Горната статия е кратка, частична и не претендира за нищо повече! ...

(Кликни на линка за прочитане на целия текст)

Юнгиански архетипи и характери: компоненти на архетипа на героя

-         Мъченик – мазохизъм, но и здрава жертвеност в позитивен план.

-         Роб – мазохистично подчинение на външни правила и авторитет.

-         Воин – ригиден, но пасивно агресивно подчинен на господаря си.

-         Скитник – повъхностно търсене на удоволствие, липса на граници, нарцисизъм, психопатия; отхвърляне на авторитети, манипулативност.

-         Магьосник – в отрицателен вариант – шизоидни и психопатно манипулативни тенденции; в позитивен вариант – силно интегрирана и цялостна личност.

-         Сирак – орално – психопатни тенденции.

-         Невинен – оралност, инфантилен идеализъм, зависимост от грижещия се друг.

Невротични процеси при духовното израстване (автор: Роберто Асаджиоли)
(Кликни на заглавието за целия текст)

Духовното развитие на човека е продължителен процес, пътешествие по чудесни страни, богато не само на удивителни събития, но и препятствия и опасности. То е свързано с процесите на дълбоко морално очистване, пълна трансформация, пробуждане на много не използвани по-рано способности, израстване на съзнанието до немислими преди висоти, разширението му до нови вътрешни пространства. Затова не е удивително, че толкова важни изменения преминават през различни критични стадии, които не рядко са съпроводени с нервни, емоционални и умствени разстройства. При обикновеното клинично наблюдение лесно могат да се сбъркат с разстройства, произтичащи от съвсем други причини. Тези разстройства, за които ние говорим имат съвсем особен смисъл, те изискват друга оценка и друго лечение. В наши дни тези разстройства, предизвикани от духовни причини, се срещат все по-често. Появяват се все повече хора, които съзнателно или несъзнателно изпитват вътрешно духовно напрежение. Освен това, за духовното развитие на съвременния човек  е в сила голямо разнообразие, особено вследствие на съпротивлението, което оказва критичният ум, стават все по-трудни и все по-сложни вътрешните процеси, в сравнение с отминалите времена. Затова е целесъобразно да се направи обзор на нервните и психически разстройства, които могат да възникнат през различните етапи на духовното развитие и да се покажат най-действените методи за тяхното преодоляване...


(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Тук, в блога си, публикувам отзиви от пациенти, за да освободя място в сайта си за нови.

Орлине,благодаря ти с цялото си сърце за това че ми помогна толкова много!
Благодаря ти за това,че ме накара да повярвам в себе си,благодаря ти от сърце,че ми помогна да преодолея страха си,които ме бе превърнал в затворник в собствената ми къща!Благодаря че те има, и че си толкова много всеотдаден в работата си.Благодаря ти,от името на всички хора,които са се докоснали до теб и твоята богата духовност!Благодаря ти и за това,че в този комерсиален свят си се запазил и съхранил и не си се превърнал в машина за правене на пари!Благодаря ти,че ми помогна да се справя с паническите кризи и те вече ги няма!Няма и ден на не си говорим за теб.Минах успешно колоноскопията.Звъняхме,но не вдигаш телефона.Ще се видим скоро.Хайде,че нали ме знаеш каква съм ревла.Много здраве и радости у вас.С голямо уважение,поздрави Ел. ...

Себеактуализация
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Любовта на здравия човек не е искане, а даване, протичане отвътре навън, от вътрешния извор към обекта на любовта. Тоест, не е дефицитарна, а битийна. Както и целият им живот. Любовта на невротика е искаща. Тя е незапълнена дупка, която вечно тегли още и още енергия, внимание, грижа, разбиране, подкрепа, изисква, не спира да изисква още и още… Такова невротично взаимоотношение всъщност няма много общо с любовта, но по-скоро с търговията. Депозирам в теб еди си колко внимание, усилия, грижа, секс, време, но очаквам същото или повече. Любовта на зрелия, здрав човек е различна. Да, приятно е да бъдеш обичан, да ти се отвърне със същото. Но, ако не се случи, отвътре има цял океан от любов – ти самият си тази Любов. Тогава обичаш и даваш от любовта си, защото не можеш да не даваш – тя иска да тече, да се излива. Между впрочем, този напор на самостойната обич на зрелия индивид е друга подходяща метафора за постулираната от Маслоу „себеактуализираща тенденция“...


 Себеактуализиращата тенденция - три от нейните качества
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

...Повечето хора са щастливи, когато живеят в умерено населени райони, в които условията на средата са предвидими, промените бавни, както и се чувстват щастливи при контактите с приятелите си. При една малка и непредставителна, но важна като достигнати изводи извадка, тези с по-висок IQ, са отчетени разлики в сравнение с основната популация. На хората с висок IQ и мотивация урбанизираната среда дори създава в тях предпоставки за щастие, а срещите с приятели са доста по-редки...


(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)


 „Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!... Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!... Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!...“  част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет...



(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

...Кой знае, може би грешките, които правим, са част от пътя ни на учене и събиране на сърдечен опи?! Тогава, преди двадесет години отхвърлях „гласа“ на душата си и затова тръгнах по един различен и дълъг път към…Себе си. Ето в общи щрихи опита ми, довел ме до попрището на лекуване на души: носене на неврологично базирано заекване почти цял живот, което като малък тиранин не спираше да ме тормози. Сега като си давам сметка, именно то е което ме направи психотерапевт - затова сега мога да издържам по десет човека на ден, да понасям мъките им и да им помагам! Всички преживени и надживени раздирали душата ми с десетки години вътрешни конфликти, страхове и битки, изградиха в мен едно относително стабилно вътрешно ядро от цялостност. Като се върна сега назад, виждам, че психолог и психотерапевт са ме направили не формалните обучения по психология и психотерапия, а всички професии, през които съм минал...


(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

...Да, разбира се, когато зелените идеи тихо хихикат, предавани от сигнала на кораба майка през регреса и фиксацията на либидото в аналната фаза от психосексуалното развитие, тогава, маймуната на Буда смело разкрива неконвенционалното си съответствие с растежа на стволовите клетки в тестисите на дракона. Тогава мигренозният дефицит, транскултурално екстраполиран в субкултурните проекции на сенчестата страна на базалните ганглии, води до главоломното насищане на синапсното пространство с ендогенните опиати на четвърти километър! Какво главоболие може да издържи на такова шаманско обайване?...

(Кликни на заглавието)

Уъркшоп "Мъж-Жена"
(Кликни за целия текст)

КОГНИТИВНИ ИЗКРИВЯВАНИЯ, ЛОГИЧЕСКИ СРИВОВЕ, ОТКЛОНЕНИЯ И ЗАБЛУДИ (преводна статия)

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Когнитивните изкривявания и отклонения се проявяват като автоматични мисли в човека. Те винаги се дължат на заложени дълбоко когнитивни схеми (комплекси). По-голямата част от автоматичните мисли (проявяващи се в когнитивни отклонения и изкривявания) са дезадаптивни, тоест пречат на нормалното хармонично функциониране на човека. Някои автоматични мисли спомагат за психическото оцеляване на човека, но на цената на самозаблудата. Когнитивните изкривявания, уклони и логически сривове са аналогични на психоаналитичните защитни механизми. ...

 Някои когнитивни изкривявания, логически отклонения, сривове и заблуди - авторска статия

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Когнитивните изкривявания присъстват до степен загуба връзката с консенсуса за обективна реалност при психозите. В по-долните примери ще се спра само на изкривяванията и логическите сривове на невротично ниво. Осъзнаването на сривовете в протичането на информацията в собственото съзнание е в основата на психичната промяна. Когато по-долните сривове протичат неосъзнато, те водят до емоционални напрежения и невротични проблеми. Или поне до неосъзнато, автоматично съществуване, при което личната свободна воля е силно пречупена или срината под давлението на въпросните когнитивни сривове. Както се твърди в психотерапията, чувстваш това, което мислиш! Когато мисленето е право, в резонанс със здравата научна логика, както и с логиката на безкрая, чувстването и поведението автоматично го следват! Краката здраво стъпили на земята на научната логика, а главата високо в небето на безпредела на душевния творчески полет! Осъзнаването и коригирането на когнитивните изкривявания в мисленето стои в основата на метода когнитивно реструктуриране от рационално емотивната и когнитивно поведенческата психотерапии!...



Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.