За мен

Моята снимка
Моят сайт: http://orlin.bravehost.com Казвам се Орлин Баев. Професионално се занимавам с психотерапия. Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание! Обичам природата, планината, морето, безкрая. Мечтая за един свят населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината!

Духовност и Психотерапия; Разкази; Вдъхновяващи текстове

В тази страница от блога си поставям мои мотивиращи и вдъхновяващи текстове. В стила на изказа на тези статии могат да се проследят множество лингвистични модели, характерни за медитативния и хипнотичен език - в духа на дзен коаните и разговорната, Ериксонова хипноза и психотерапия. Истината обаче е, че всяка дума и ред са писани абсолютно спонтанно, в мигове на вдъхновение, като богатството на протичащото през сърдечната интуиция творчество е единствено ословесявано през езиковата семантика и логика. Изворът на посланията обаче е в един свят на Любов, Мъдрост и Истина, към когото словата, колкото и майсторски да са, могат само да насочат. Затова, читателю, следвай текстовете с очите на сърцето си. Онова мъдро сърце, което добре познава хармонията на любящата човечност. Насочи сърдечната си когниция не към пръста, който сочи светлината, а към самата нея.  Не към думите, а към смисъла на свободната воля и волята за смисъл зад тях. Не бързай с прочита. Текстовете са така структурирани, че всеки ред и абзац те насочват към медитативното състояние на директно възприятие, към съзерцателната разтвореност на пълносъзнателното (mindful) преживяване и непосредственото мъдро познание на света, в тишината между тази и другата мисъл. Недуално познание, идващо от законите и принципите на Битието, втъкани в самата пулсация на Живота. Нека думите на тези статии те доведат до Словото на Силата в теб. Силата на смиреното, любящо приемане на вечното в преходността на дните ти ... 
...................................................................................................................................................................

Вдъхновяващо - мотивиращи, медитативни текстове 



(Click for the whole text)

This article provides an overview of psychiatric and mental health research on religion.
First, conceptual models of religion and of mental health used throughout this literature
are described. Second, published empirical research in this fi eld is summarized,
including fi ndings from epidemiologic, clinical, and social and behavioral investigations.
Third, promising theoretical perspectives for understanding a putative religion–
mental health connection are elaborated. These are based on respective behavioral,
biological, psychodynamic, and transpersonal interpretations of existing research
fi ndings. Copyright © 2010 John Wiley & Sons, Ltd.

Key words: religion, spirituality, mental health, psychiatry, research



Странник съм
(Клик за текста)

Странници сме в този свят. И не само на тази земя. Част от мен чувства живота на слънцето, на юпитер, а чувствознанието се прелива в космичната му проява далеч отвъд тази система. Когато се вглъбя, се появява трудно описуемо познание - дали ще го нарече някой измерения, или нива на съзнателност и йерархия на живота по дървото на живота - знам, че това са само описателни термини за малки деца.





 Психотерапия и духовност
(Кликни на заглавието за целия текст)

В съвременната научна психотерапия (MBCBT - mindfulness based cognitive behavioral therapy) с него се работи през призмата на привнесената от будизма практика на пълносъзнателност (mindfulness). Медитацията обаче стои в самото ядро на световните религии и системи за психодуховно развитие: будизма, индуизма, йога, даоизма, суфизма, съзерцателното православие (Исихия) и езотеричното християнство, шаманизма, толтекския път и т.н. Колкото и различни теоретична догматика да имат изредените системи, ядрената ползвана практика е именно медитацията. Пълносъзнателността съвсем не отрича предхождащите я психотерапевтични методики. Не, тя просто ги надхвърля, служи като един съвсем различен етап, ниво от съзнателната промяна. Там където, без грам преувеличение, повечето психотерапевтични похвати буквално търпят крах, когато е практикувана упорито и сърдечно интелигентно, тя успява да ресвърже човек с потенциала му, да даде различна визия и гледна точка, да "залее" вече умишлено лишеното от оценка и категоризации познание на напрягащата емоция с любящата мъдрост на безкрая. Съответно, да превърне невротичното състояние в "стълба към израстване" на съзнанието. Тази "стълба", разбира се, също е само метафора не толкова за растеж, колкото за разкриване на винаги налични, но прикрити от обусловеността на интроецираните социални условности вътрешни потенциали. Повечето ми статии, касаещи тревожните разстройства, са писани въз основа на опита ми в медитацията. Базисните принципи и отношения, които споменавам в тях, идват от това любомъдро пространство на спокойна интуиция... Но то не е мое. То просто Е! Практиката на медитация не предопределя различност в практикуващия – тя е най-обикновеното нещо. 
Просто се променя гледната точка...



 Любовта, мъдростта и истината в психотерапията
(Кликни за целия текст)


Любовта, мъдростта и истината/ свободата, са основни принципи, върху които холистичният творец, теолог, философ, психолог и духовен учител Петър Дънов говори и полага като основа на преминаващото през него учение.


Трите качества на огъня: сила, топлина и светлина. Трите главни човешки способности: мисъл, чувство и воля, топично символизирани и условно локализирани в сомата като глава, сърце и корем. Трите примордиални божества в индуизма: Брама съзидателят, Вишну поддръжникът, Шива трансформиращият. Отецът, Синът и Светият дух/ Майката в светата християнска троица. Атман, Буддхи, Манас в някои индуски школи и теософията…


Омраам Михаил Иванов - център И.Д.Е.А.Л.
(Кликни за целия текст)

Аурата на центъра е огнена и изгаря всеки, който не може да понесе любовта, силата и светлината на вибрацията му. Една година в такова свято място се равнява на цял живот в прашните миазми на прокажените човешки градове. Наричам и.д.е.а.л. ашрам, защото точно отговаря на смисъла на думата, тоест средище за цялостно развитие и израстване на съзнанието.

Тук обаче няма място за никаква отвлеченост и въздушни кули. Главата в небето, но краката стабилно на земята. Центърът е изцяло отворен за всички, външни тайни няма (макар че, вътрешните се откриват само когато човек е готов...), цели се пълна кооперация и интеграция в обществото на държавата и селището, в което ашрамът се намира. Много от жителите на центъра работят като инструктори и преподаватели в съседните градове, изнасят се концерти, преподават се уроци по езици, организират се летни лагери за децата на жителите на околните градове. Водят се работилници по пренатално образование, училища за родители, обучават се музиканти. Практикува се лайф коучинг, енергийни практики, дула раждане, кинезиология... Консултират се хора с тревожни или здравни трудности, дошли от цяла Канада, щати, от целия глобус...

Институтът за развитие на образованието, изкуството и културата (I.d.e.a.l.) стана член на ООН с консултативен статут през лятото на 2005-та година.


Естествена Психотерапия - Диалектика
(Кликни за целия текст)

А психотерапията? Какво общо има психотерапията с диалектиката? Не е ли чисто и просто равнинен, плосък и двумерно механичен процес по реструктуриране на когнитивни изкривявания, маладаптивни защитни механизми, грешки в процесирането на информацията и дезадаптивни когнитивни уклони? Ами, не, не е! Основната целева група на психотерапията са неврозите. Търсещият психотерапевтична помощ невротик е вътрешно раздран, разкъсан е от вътрешната си битка между „добрите“ си усилия да се чувства спокоен и „злите“ невротични симптоми – телесни, емоционални и ментални. В процеса на психотерапия преживелищно се реализира самата същност на диалектиката.

Постепенно количествените натрупвания в работата по промяна на разбирането, осъзнаването на неслучайността на ставащото и превръщането на изтласкващото и увековечаващо симптомите мъчение в съзнателен труд и работа по учене и себевъзпитание в посока акордиране с потенциала си, постепенно тези количествени усилия прерастват в качествен скок в осъзнаването, във визия благодарно и с обич синтезираща и осъществяваща нужните характерови, в мисленето, възприятието и разбиранията промени, водещи до синхрон с Живота, с Бога.


Диалектичен свят
(Клик за целия текст)

Единство или борба на противоположностите? Зависи от преживяващото ги съзнание!






Свобода, битие и съзнание
(Клик за целия текст)

Свободата е непосилно бреме за много от хората в стадните тълпи, нежелана тежест за слабите съзнания. Хората обикновено говорят за свободата, но си нямат представа, че тя е отговорност. Отговорност за собствените действия, чувства и мисли. Не всеки е готов да бъде свободен. Масата от земните жители предпочитат да бъдат водени на невидима каишка. Така е по-лесно. Така не се иска сила, не е нужна ясна мисъл и емоционален контрол, не е нужен порив към истината и мъдростта на умелото боравене със собственото съзнание. Хората предпочитат да изпълняват заповеди. Макар и да твърдят обратното, животът на тълпите, следващи сляпо командите на господарите си в сянка, говори точно за това. Хората не обичат истински да мислят, не желаят да бъдат свободни, не могат да устоят на вибрацията на свободата. Тя всъщност ги ужасява.



(Клик)


Въпросното фокусиране в шунята не е просто техника - цялостно преживяване е. Постави си за цел да бъдеш между и над мислите, докато в същото време живееш живота си, осъзнаваш протичащите когниции, нужни в ежедневието,в работата и общуването, но знаеш и преживяваш, че не си тях. Нищо, съдържащо всичко! 




(Клик за целия текст)


Юнг говори за четири житейски фази, олицетворяващи различна степен на самосъзнание и зрелост, примерно от 16 год. възраст, до кончината на физиологичния носител: атлет, воин, декларация, дух. Ползвайки идейните насоки на колегата с уважение, ще ми се да нарека последните две фази по-резониращо с вложения в тях смисъл: жертва и цялостност. Тоест, ето ги 4-те фази: атлет, воин, жертва, цялостност.



Научна религия и религиозна наука
(Кликни за целия текст)











Любов и сексуалност 1
(Клик за целия текст)

  Изглежда, че всичко вече е казано, с изключение на това: всеки човек притежава тази сила, за да еволюира с нея, за да достигне нови висоти. Мъжете и жените наистина не знаят какво е това, което ги притегля един към друг. Но те постоянно търсят това привличане, тъй като са открили, че един от най-големите източници на удоволствие лежи в задоволяването на сексуалния инстинкт. Дори ако повечето от техните опитности се провалят, те никога не допускат, че причината за тези неуспехи може да лежи в невярното им разбиране на любовта и сексуалността. Като че ли човешкият вид винаги е приемал факта, че любовта е фатална, че винаги започва като красива мечта на съвършено щастие, но винаги завършва с разочарования и разруха. Както и да е, те не грешат, когато продължават да се надяват, защото само любовта може да донесе истинско щастие. Разочарованието им се основава на незнанието им как да изживяват любовта си съобразно със съкровената наука.

Същността на християнството, изказана от тибетски будист
(Кликни на линка за прочитане на цялата молитва)

Молитва
...


Интервю за човешката душа
(Клик за целия текст)

...Първото ми желание беше ученето на сравнителна теология. Исках го още на 18 год. - не си вярвах, че ще ме бива в това обаче. Смятах, че това са прищевки, докато всъщност душата ми го искаше. Завърших психология, като по-приложен вариант на богословието. А с психотерапия се занимавам на базата на собствения си десетилетен опит с почти целия спектър от тревожни състояния. Препатил съм ги, познавам ги с клетките си и това е една централна причина за ефективността ми при третирането им. Мога да кажа, че не аз намерих психотерапията, а тя ме намери - призвание ми е...



 Евангелие от Матей 1
(Кликни за целия текст)

8. Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава,
9. и Му дума: всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.
10. Тогава Иисус му казва: махни се от Мене, сатана! защото писано е: "Господу, Богу твоему, ще се поклониш и Нему едному ще служиш".
11. Тогава дяволът Го оставя, и ето, Ангели дойдоха и Му служеха.”

Дяволът е малкият его обусловен ум, откъснат от източника си. Каквито и метафизични и космогонични вярвания да има човек, това което действително му върши работа, е именно това разбиране. То поставя локализацията на контрола в самия него, а изборът на свободната воля се оказва от централна значимост.


Евангелие от Матей 2
(Кликни за целия текст)

Този качествен скок в съзнателността се осъществява в молитва и медитация, на фона на относително чист и дисциплиниран живот. Когато съзнанието за себе си се прехвърли от тялото, емоциите, рационалната когниция и социалната личност в Себе си, тогава си истински щастлив човек, тогава си реално богат на любов, смисъл, принадлежна свързаност с един далеч по-мащабен от малките човешки разбирания Живот. Само тогава си истински велик, голям човек. Дори социално да живееш в колиба, отвътре си огромен, махатма си, велика, широка душа си. Когато си принадлежен към по-голямата реалност, съзнаваш, че няма как да бъдеш отхвърлен, изоставен, предаден, унижен несправедливо и истински. Съзнаваш мъдрата разумност и неслучайност на миговете си. Свързан си, едно си с живата природа. Осъзнаваш прегърнатостта си от любовта, познаваш преживелищно разумността на Битието и законите му. Тогава и само тогава си истински велик. Но това е величието на смирението. Социално-биологичното его се е научило да притихва, да се прекланя пред Аза, пред Бога извътре.  


Евангелие от Матей 3
(Кликни на линка за целия текст)

38. Слушали сте, че бе казано: "око за око, и зъб за зъб".
39. Аз пък ви казвам: да се не противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.
40. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха.
41. И който те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две.
42. Томува, който ти проси, давай, и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем.
43. Слушали сте, че бе казано: "обичай ближния си, и мрази врага си".
44. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят,
45. за да бъдете синове на вашия Отец Небесен; защото Той оставя Своето слънце да грее над лоши и добри, и праща дъжд на праведни и неправедни.
46. Защото, ако обикнете ония, които вас обичат, каква вам награда? Не правят ли същото и митарите?
47. И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не постъпват ли тъй и езичниците?



Евангелие от Матей 4
(Кликни за целия текст)


 „1. Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.
2. И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.
3. А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,
4. та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
5. И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.
6. А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
7. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;
8. прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.



Евангелие от Матей 5 - Отче наш
(Кликни на линка за целия текст)


Същностна молитва

Възлюбена същност от света дом, от който дойдох. Възнамерявам да живея по законите на любовта, мъдростта и истината ти. Да дойде твоето любомъдрие, да бъде твоята воля, да се спусне любовта ти от свръхсъзнанието, в ежедневието ми.

И днес ми дай вдъхновеното, благодарно доволство, дай ми спокойната наситеност с творческия ти поток, о естествена природа в същността ми, Господи Боже мой.

Нека, Боже, докато твоята любяща прошка присъства като смирено състояние на съзнанието ми отвътре, когато е нужно външно, здраво да се заявявам и поставям граници на психичния си и социален живот. Защото доколкото през вътрешното си смирение провеждам любовта ти, мога и външно социално да те заявявам и прощавам истински.

 Нека се науча, Боже, не да боря лукавия в страстното изкушение, а с помощта на любовта, мъдростта и истината ти, да обяздвам енергията му и я канализирам в посока безкрая ти от творчески потенциал. 

Защото твое е царството на любовта, силата на свободата и мъдрата светлина на славата ти.

Амин, да бъде!



 Евангелие от Матей 6 - първом търси царството божие
(Кликни на заглавието за отваряне на целия текст на статията)


Нямаш ли любов, нищо нямаш. Имаш ли я, в теб заживява естествена нравственост, познаваща законите на Битието. Ориентирите са вътрешни. През теб протича творчество, мъдрост, смисъл. Мъдър смисъл, виделина осветяваща те отвътре. Светло ти е, топло и красиво ти е, обичаш, твориш, свободен си, а в същото време се чувстваш и чрез мъдростта си знаеш, че си част от всеобемащо цяло. Жител на космоса си, а визата ти за страната на щастието е разпечатана. В нея си! 

Тогава целите ти в земния живот са различни. Съзнаваш, че дори тялото ти не е твое – на Живота е. Знаеш, че си тук, за да облагородяваш, за да превърнеш земния чертог в една приземена, коренна част от светлия, творчески, силен и любящ свят-дом, в който вече си вътрешно. 

Магията на битието е с теб и всичко се подрежда по най-добрия за теб начин, така че да вървиш в посока на светлите си цели.


Евангелие от Матей 7
(Кликни за целия текст)

Любовта е всичко. От нея произлиза естествената интуитивна мъдрост и свободата на творческия потенциал, смисълът, призванието, знанието за това кой си, какво правиш в този свят, как да живееш, накъде си се запътил. Защото любовта е вечна. В основата ти си любов, част от мащабния космически организъм, от разумен живот, от който биологично човешкото световъзприятие се явява само една от първите степени на проявата на съзнателността.
Карма и Дхарма. Причинна следственост и абсолютна трансцедентна първичност, иманентно проникваща и задвижваща всичко в бинарната материалност. Да изучиш законите на Дхарма, бидейки подвластен на автоматичните кармични взаимовръзки. Да спуснеш царството божие на тази грешна земя, вадейки гредите от психичните си очи, за да можеш да помагаш и на ближния си да извади своите сламки, когато е поискано да помогнеш. А когато не е, самото ти присъствие, провеждащо безкрая, вече лекува и облагородява малките мигове в ежедневието ти, толкова важни, колкото експлозията на всяка свръхнова.



Матей 8 - Пътят
(Кликни за текста)

А нагорният път… В началото страдален, труден, но и пречистващ и подготвящ за светлината горе, не след дълго се превръщаше в спокойно и стабилно вървене по билото на сливането със Себе си, там където от позицията на любовта и скръбта и радостта се единяваха в единството на противоположностите. А, когато стигнех билото, сядах взрян в безкрая на непостижимото, там където невъзможното за малкия ум се превръщаше в реална същност и живян факт за мъдростта. Китайците казват: „Не спирай правещия невъзможното за 
тълпата!“




Матей 9 - Следвай Ме
(Клик за целия текст)

21. Друг пък от учениците Му рече: Господи, позволи ми, първом да отида и погреба баща си.
22. Но Иисус му рече: върви след Мене и остави мъртвите да погребват своите мъртъвци!“

Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци – върви след мен! Мъртви, погребващи мъртви. Илюзията на т.н. смърт, присъстваща само в съзнанието на отцепения от вечния живот, заровен в илюзии и откъснал се психопатно от Бога двуног примат. Но, юдейският психотерапевт казва нещо още по-интересно. Не телата, полагани в земята, имат нещо общо със смъртта – в тези тела души няма, а същинският Човек, син Божий, смърт не познава. Душелечителят нарича мъртви тези другите, привидно живите и мърдащите, но прерязали връзката с душите си примати, живи мъртъвци, ходещи трупове.



Целомъдрие в съвременния хиперсексиран свят?
(Кликни за целия текст)

Безстрастието и целомъдрието въобще не означават пълно сексуално въздържание, освен за неколцина монаси. Дори сред монасите, пълното целомъдрие е рядкост – някои „обръщат резбата“, а повечето ползват ръчните си удове доста активно :) . Защото са просто хора.






 Да си безжалостен към себе си, означава да обичаш Себе си!
(Кликни за целия текст)

Да съжаляваш някого е да те е страх, че можеш да бъдеш на неговото място. Отвратително чувство, което няма нищо общо със съчувствието и състраданието.




Страхът или като е гарга, да е рошава
(Кликни за целия текст)

Просто страхът ти се превъплъщава с различни лица, за да може да те уплаши. Че какъв страх би бил иначе, ако не може да ти изкара акъла?! Почвай да се плашиш качествено и не търси успокоение, защото успокоиш ли се, страхът ти ще измисли друго. В психотерапията не успокояваме, макар в 99 % от случаите да се явява досаден страничен ефект. Работим така, че да помогнем да бъдат извлечени уроците, да е полезно преживяваното състояние в целесъобразна спрямо душите ни посока! 

 Орлин Баев коментира Карл Юнг
(Кликни на заглавието за целия текст)


„Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак - думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.“

Нещо повече. Не можеш ли да понесеш мрака и бягаш ли от него, нямаш и щастието. Отбягваш ли трудностите, страданията и ученето, не си готов и за светлината на възвишеното щастие, но само за пушеците на сетивното изстискване на отблясъците от светлината му. Когато обаче имаш високата визия и силата да разбереш  страданието като чудесни стъпала, водещи те по пътя към целостта ти, откъдето виждаш и знаеш от позицията на все по-светла мъдрост, тогава си готов за също толкова светла, ангелска радост...


(Кликни за целия текст)

Интересно как милионите люде практикуващи майндфулнес/ медитация спят по два три часа на денонощие, а през останалото време са творчески активни, при това в степен далеч по-мащабна и проникновена от спящите душички наоколо си?! Медитацията минимизира нуждата от сън, като при запазено самообладание, присъстваща, но разширена азова цялост и стабилна връзка със социалната реалност, превръща допира до обсъждания първичен психичен процес, пряко корелиращ с проникване в личното и колективно несъзнавано, в разкриване и черпене от творческия потенциал. Практически талантът, а още повече гениалността, представляват надхвърляне на установената норма, проникване отвъд границите на социалното его при разширяване на съзнанието. При психозата, както при гениалността, имаме проникване в ппп, в дълбините и висотите на личното (талант) и колективното (гениалност) несъзнавано. При психозата социалният аз се дезинтегрира, разпада се. При талантливия и при гения обаче, при въпросното разширение на съзнанието, азът се разширява и интегрира, конвергира около цялостната личност, селфа, като изцяло запазва връзката си с обичайната социална реалност. Няма как гениалният да не е странен в очите на нормирания, живеещ изцяло в статуквото на нормата, сивичък нормалник. 



(Кликни на линка за целия текст)

 "Всички велики Учители и Посветените в тайните на духовността знаят, че са дошли на земята за да работят за осъществяването на Царството Божие. Затова духовните учения, които подтикват хората да напуснат земята под претекст, че тя е долина на сълзи и че истинската им родина е някъде другаде, не отговарят на Божиите планове. Според това което знаем и според това, на което са ни научили великите Посветени, желанието и планът на Бога е да се осъществи Божието Царство на земята. Човекът има за задача да работи върху материята и да я направи сетивна и фина, така че тя да завибрира в хармония с духовния свят."
Омраам Михаил Иванов




 Да бъдеш нищо, за да бъдеш нещо - смирено приемане
(Кликни на линка за целия текст)


Отговор на момиче с тревожност:


Докога ще продължава ли? Докато се научиш да се проваляш с кеф, да се приемеш като най-изложената, неуспяла и непостигнала никоя. Дотогава. Не се шегувам, сериозен съм :) ! Защото от това те е страх и докато потискаш тези си страхове с високите изисквания към себе си, те се поддържат, невротизират, депресират, карат те да не спиш, когато през нощта махнеш "тапата" от контрол и изплуват... Като ти казвам "да се научиш да се проваляш..." и т.н., нямам предвид умишлено да го правиш в живота ти, а в психотерапевтичната работа по виждане и приемане, прегръдка на тези ти страхове в сянката ти. :) Когато наистина не ти пука за социалното клише на някакъв си успех и можеш да се кефиш на провала с усмивка, тогава именно си готова за реален успех, в който всяка стъпка от вървенето по пътя на постигане на целите ти носи радост. Когато истински и дълбоко се приемеш за нищо, само тогава си нещо, през което тече потенциалът на любовта ти. Тогава виждаш хиляди възможности, преливаш от енергия и животът те потупва приятелски по рамото, казано алегорично... 



(Клик за целия текст)

В дългосрочен план това любомъдро свързване, тази връзка с Бога е не толкова екстатична, а по-фина, по-мека и постоянна. Поддържа се с права мисъл, молитва, медитация, дисциплиниран живот, устрем към Бога и прилагане на този досег с любовта в живота, в общуването, работата, в семейството... 



(Кликни за целия текст)

Няма аз и Бог. Има Аз съм Бог. Тогава разчиташ на Себе си!







(Кликни за целия текст)


Добре е, че осъзнаваш рамките, натрапени ти отвън, от ранните години досега. Виждаш ги, това е чудесно. Започваш да се бунтуваш, това е велико! Исус е бил бунтар. Казвал е, че идва да продължи старото и да изпълни пророчествата, но никак не е успявал да се вмести във фарисейските норми. Ама никак. Преливал е отвсякъде, погромявал е самия смисъл на разбиране на законите, поставял е напълно нови възприятийни призми, променял е значенията, посоката, пренасял е схващанията на тотално различно ниво. Всъщност, за да живееш резонантно с Исус, е нужно да си бунтар. Нужно е да разчиташ на Божественото в Себе си и Него да слушаш, нежели зомби гласовете на системата. Да се водиш по слънцето в теб, докато малките бездушни лампички на света пробват да заслепят кръгозора ти. Нужно е да имаш смелостта да се заявиш здраво пред тези социални клишета, трапове и хлъзгави урви, държащи в капаните на невежеството, на робията на оковаността в псевдо християнството, но далеч от живото разбиране и живеене на Христос. Ако другите религиозни водачи са били хора с положение, то Исус е бил социално слаб бедняк, син на обикновен дърводелец. Сидхарта (Буда) е бил царско синче - принц. Махавира, основателят на Джайнизма, е бил цар. Соломон е бил цар... Йешу от Назарет е бил никой в социално отношение. Не се е ползвал от биографичното си и социално минало по никакъв начин. Въпреки това, е станал цар. Не само на юдеите, а на две трети от населението по планетата. Защото е провеждал Любовта. А нейната сила е неимоверна. При това е бил близо до хората. Буда е далечен, нечовешки спокоен е, сякаш не е от тази земя. трудно е да достигнеш Буда. Махавира още повече - норми, отричане, правила, дадени от висока перспектива. Все едно някой ти помага, но от покрива на сградата и се опитва да ти подаде ръка. Исус обаче е долу, в калта заедно с окаляните. Исус никога не е бил против секса, против живота, против света. Не, дошъл е да акордира света, секса, живота с божествения. Не от пиедестал, а рамо до рамо е говорел, гневял се е, обичал е божествено, но и по човешки. Цялото поставяне на Исус някъде, далече в историята и на пиедестал, го превръща в мъртва статуя. Но, светът има нужда от мъртва статуя, за да може да манипулира, да се лъже и фарисейски фанатично да продължава да почита буквата, задоволяваща нарцисизма му, вместо да общува с живия Исус сега, за да стигне до христовия дух. Исус е бил типичен бунтар. Силните на деня, добре окопали се във властовите си позиции, манипулиращи през мъртви закони, никак не са го харесвали. Разпънали са го - не чуждите, своите му са го убили. Защото именно са ненавиждали бунтарския му дух, говорещ любовта. Любовта е мека. Но може да бъде видяна и като огън всепояждащ, като бунтарски дух от разчитащите на статуквото на егоизма си. А Исус е говорел любовта. Не за любовта, а е говорел любовта. Това е Христос, това е помазването  - любовта е!



 Честита 2071-ва година
(кликни за целия текст)

...Продължихме да убиваме брата си, създадохме технологии, с които по-бързо да летим от една точка в друга, за да се избиваме по-ефективно. Направихме си средства за комуникация, чрез които през девет земи в десета да се манипулираме и лъжем по-ефективно...



(Кликни на заглавието за целия текст)


Да строиш дом на скала! Здрави основи, да. В индуизма градацията е йога -> тантра. В будизма е сутра, тантра, дзогчен. Принципът е един и същ. Първо, здравата основа на дисциплината, нравствената чистота, стабилни принципи, резониращи с дхарма, известна целомъдреност и въздържание, ограничения в храната, много труд, воля... След време, когато дисциплината е автоматизирана като здрави психични и поведенчески граници, се получава въпросният качествен скок в осъзнаването. Практикът разбира, че наложената дисциплина е само старт, ограда, която подсигурява по-нататъшния път в спонтанната му автентичност. Разбира, че ако продължава да се фиксира само в дисциплината, от пръста, който сочи слънцето, не вижда слънцето.Но, дисциплината е нужна основа на психичната му сграда, къща строена не на пясък, а на скала. 


 Мотивация, амбиция и маладаптивно програмиране
(Кликни за целия текст) 

"Искам да имам любов!" - и Ошо ще ти го каже. Махни искам, махни аз имам, тогава остава любовта! Искането ти пречи! А мотивацията, тази творческата - тя е нещо различно. Тя е любяща, приемаща всеки страх от провал, малкост и "не ставам". Позволявайки си да си най-нереализираната не ставаща, тогава си Себе си, ставаща за всичко!




(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Забележка (disclaimer): в редовете по-долу правя пряка връзка между учението на всемирното бяло братство, дадено през словото на Беинса Дуно и психотерапията. Твърдя, че хилядите му лекции, беседи и проповеди представляват богата „руда“, от която могат да бъдат извлечени тонове чисто злато от психотерапевтични принципи и конкретни методи, правещи психотерапевтичния процес синхрониращ със закономерностите на целокупния живот, а оттам и истински ефективен. В никакъв случай не заявявам изчерпателност – по-скоро само загатвам, като отново твърдя, че има за вършене работа по извличане на огромния психотерапевтичен потенциал, заложен в посланията на Учителя. Заявявам, че ако тази работа не бъде вършена, ние българите бихме заприличали на просяци, молещи се за коричка хляб, докато седим върху планини от чисто зърно, на жадни и морни пътници, недовиждащи богатството от потоци и извори, бликащи жива вода, през които минават. Или още по-зле, на кучета, стоящи върху слама, която нито ползват, нито дават на други да го направят… С тези думи заявявам, че запознаването с думите на Учителя е благословия, но и отговорност, която е нужно зряло да бъде поета.



 Холистично учене
(Кликни на линка по-горе)

Не да бъдеш дъновист - самият Дънов ти казва да имаш една по-висока и широка перспектива за себе си и живота. Можеш да уважаваш силно и имаш дълбока вътрешна връзка с Учителя, но това не значи, че не можеш да черпиш от аромата и на други цветя. Защото мъдрецът не цели да те обсеби и зароби във властовото си присъствие, както прави бизнес гуру-то. Не, мъдрецът смирено се стреми да събуди собствения ти духовен пламък, собствената ти любов, мъдрост и свобода. Когато те вече са будни и горят, можеш да правиш мигновени дълбоки паралели между словата на един или друг светещ в мрака мъдрец и да се ползваш. Защото собствената ти любяща мъдрост вече е налична като коректив. 




 Учителят Беинса Дуно - слабост, сила и психопатия
(кликни на линка за прочитане на целия текст)


 "Всички хора на земята са слаби. Когато мислите, че сте най-силни, да знаете, че се намирате пред най-голямата опасност. Туй да го имате като закон. Когато мислите, че сте най-слаб, тогава имате най-голямото Божие благоволение." Беинса Дуно
Положителни и отрицателни сили в природата - ООК, изд. Русе

Когато човек си мисли, че е силен, че може, че знае, че има власт над себе си и другите - тогава е най-слаб. Тогава с психичните движения на надута гордост, невротично затъмнява връката с душата си. Или психопатно я прекъсва и се превръща в ходеща черупка, бездушно зомби.


 Учителят Беинса Дуно - светлина, сянка, страдание и радване
(Кликни на заглавието за целия текст)


"...Този човек иска работите му да вървят гладко, без никаква сянка, без никаква грапавина. Идете при един фотограф и го питайте, може ли да снеме някакъв образ без сенки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се снимат образи на предмети без сенки. Сянката именно очертва образа. Без сенки вие щяхте да имате само светлина, която не би могла да даде никакъв образ. Картина без сенки, това значи живот без страдания. Който търси такъв живот, той ше бъде лишен от предмети за изучаване. Няма ли какво да изучава, той няма да има никакви разбирания. Какъв живот е този, който е лишен от предмети за изучаване?!" Беинса Дуно, Лъчи на живота, РБ, 1937г.

Идва при мен човек с панически атаки, обсесивно компулсивно р-во, генерализирана тревожност, агорафобия, социофобия, хипохондрия, хистерия, житейски трудности в една или друга област... Страх го е от полудяване, болести, смърт, от излагането пред хората и отвхърлянето им, от самотата и безлюбието, от безпомощността и слабостта. Казва "Искам да съм като преди, пак да си бъда същия, не искам тази мъка, не я заслужавам, трябва да я махна от живота си!"... А, ще имаш ли живот, ако се лишиш от трудностите и страданията, които самият Живот ти е дал, за да преобразува въглена на недостатъците ти, до диаманта на зрялото хармониране с мъдролюбието ти?!




(Кликни на линка за целия текст)

"Ще ви дам следното правило: Не се бори със себе си! Какво ще постигнете, ако се борите със себе си? Изслушай себе си, добре разсъждавай и извади поука, но не се бори... Щом видиш една погрешка, вземи я, поглади я, потупай я, кажи и: ти си много разумна, ще бъдеш тъй добра, да не ми правиш пакости. Поговори и мъничко, тя разбира. Колцина от вас, които са решавали, че това няма да направят, или онова няма да направят, са успели в това отношение? Правили ли сте опити? Някой иска да изкорени един лош навик от себе си. Откъде ще го изкорени? Този навик почти няма реално съществуване, той е само една илюзия на вашия ум.... И тъй като станете сутрин, ще си кажете следното: аз няма да се боря със себе си, но ще бъда в хармония със себе си. Аз няма да бъда в противоречие с природата, но ще бъда в хармония с природата. Аз няма да бъда в противоречие с Бога, но ще бъда в хармония с Бога. Произнесете тези думи и ще видите, че вашето състояние веднага ще се измени. Произнеси тихичко в себе си тия думи 2-3 пъти. Само така човек може да създаде в себе си велик характер. Само така ще разберете, колко красива е природата сама по себе си." (Беинса Дуно) Мисъл за деня от http://beinsadouno.com ...


 Бялото братство - езотерично християнство или универсално учение?!
(кликни на линка за прочитане на целия текст)

Когато учението на Учителя е погледнато отгоре-надолу, то наистина е над което и да е чисто човешко учение и система. Защото източникът му е мирогледът на божествения свят, от който в този физически чертог слизат известни повече или по-малко синхрониращи нему познания. Иска ми се да вметна, че битуващото разделение между науката, религията и изкуството, между съзнателното его - възприятие на реалността и несъзнаваната бездна от непознатост, произлизат единствено от разцепеното, откъснато от корена си западно мислене и култура. Такова изкуствено деление не съществува на изток, нито пък в автентичната природа на световъзприятието, такова каквото е! Неслучайно споменавам това. Когато учението на братството бъде погледнато отгоре-надолу (не само в границите на чисто научното, но тесничко разбиране на този процес), човек осъзнава, че познанието, съдържащо се в източника на посланията му, е в основата на всички човешки познавателни домейни и системи: наука, религия, изкуство, култура, социални и правови норми... Доколко е качествено проведено и доколко изкривено през несъвършените човешки визии, това е друг въпрос. В такъв дух на разсъждения, великото учение на любовта, мъдростта и истината съдържа в семенен вид цялото ни човешко познание, включва в себе си и е източник на всички религиозни системи и научни познания. Защото, надявам се, никой не се заблуждава, че с какъвто и да е метод, бил той научен, религиозен или изкуствоведски, някой открива нещо - не, просто "сваля" вече съществуващо и винаги съществувало познание. Учението на Любовта може да бъде наречено християнско, будистко, ведантиско, научно, социологично, културологично и т.н., но не по буквата на определенията на тези човешки познавателни домейни, а по същината на първоизточника в разбирането им. 

Когнитивно поведенчески и рационално емотивни принципи в учението на Бялото Братство
(кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

"Не се страхувайте от състоянията, в които изпадате. Дойде ли във вас известно съмнение, запитайте се: „Защо се съмнявам? Защо не вярвам?“ Разглеждайте съмнението научно – като един елемент с неговите свойства и с условията, при които се явява, и т.н. Понякога казвате: „Това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Запитайте се защо не можете да направите тия неща? Обезсърчите се нещо. Разгледайте обезсърчението научно, като друг елемент с неговите свойства: как се е породило, причините за произхода му, колко време ще трае, и т.н. Мислете върху всички тия въпроси и си давайте правилни отговори. Вие не мислите върху тях, но дойде ли едно от тия състояния у вас, като не можете да си отговорите, казвате: „Такава е Волята Божия.“ – Не, Волята Божия е ти да растеш, да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно, да вършиш това, което е добро, истинно и красиво – в това седи Любовта. Казвам: като работите така върху себе си, вие ще можете по този начин да си помагате взаимно един на друг. Мисли ли всеки от вас правилно, ще може да си помагате взаимно. От вашата мисъл зависи дали вие ще си помагате взаимно, или ще си противодействате. Това е с всички ученици от един и същи клас. Насочвате ли мисълта си правилно, пътят, по който вървите, ще се оправя и пътуването ви ще се улесни." Беинса Дуно





Следващите цитати от Учителя могат пряко да бъдат съотнесени към принципите на психотерапията. Въображаемият  постепенен или директно имплозивен сблъсък с най-страхуваните ситуации в когнитивната наука се наричат съответно систематична десензитизация и излагане на стимули с превенция на отговор (наводняване). Ползва се принципът на парадоксалното намерение, добре описан в различни школи на психотерапията - например в логотерапията на Франкъл, както и в краткосрочните терапии и поведенческата терапия. В началото се практикува въображаемо, във водена визуализация (хипнотерапия, нлп), след което ин виво, в ролеви игри, психотеатър и поведенчески експерименти в реална среда. Извън главните похвати, Учителят говори и за промяна на отношението от бягство (avoidance behavior), в смирено, любящо приемане на страхуваното. Принципът и следващите от него многобройни хипнотични, медитативни, когнитивно поведенчески, психотелесни и т.н. многобройни техники, са приложими както при работа с монофобии, така и при тревожни разстройства, зависимости, гняв. При тревожните р-ва, след структуриран анализ на характеровите, автобиографични заложености, се установява, че зад външните маладаптивно компенсаторни защитни механизми, лежи тревожността на характерови базисни вярвания. Във водена визуализация/ транс, а впоследствие и в ролеви игри и поведенчески експерименти, тези вярвания се адресират чрез подходящо насочена работа по досег с тях и преобразуването им до адаптивни вярвания и афективна самоувереност.




 Свободна воля
(Клик за целия текст)


 Волята. Какво е тя? Да се ядосаш и наложиш над нежеланите чувства, мисли и ситуации? Да се гневиш и да насилиш чувствата в себе си или някой друг, като изпълниш его мотивите си? Дали е това? Доколко такава воля е успешна, същинска и стойностна?
            Темите за волята и свободата са тясно свързани. Толкова сме свободни, колкото воля имаме. Волята е волност, свободност. Всъщност са синоними.


 Психология, монотеизъм, политеизъм и пътят на човека
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

За един безпристрастен изследовател разлика между монотеизма и политеизма няма. Разлика има за неразвитата познавателна способност на неподготвеното и безчувствено самосъзнание с тесен кръгозор, който му позволява да види само едната страна на монетата. Както при притчата за слепците, които докосвали различните части на един и същ слон, но твърдели че това е нещо съвсем различно от докоснатото от другия, така и късогледството на предубедения наблюдател пречи на цялостната му визия за практическата идентичност не само на различните психологическо-религиозно-познавателни системи, но и на знанието като цяло.



 Пътят на сърцето - учене
(кликни на заглавието за целия текст)

 "Прави погрешки, и върви напред. За предпочитане е човек да се труди и работи, макар и да прави погрешки, отколкото да не работи и да не греши. Който прави погрешки, може и да ги изправя. Който мрази, може и да обича; който прави зло, може да прави и добро. (Беинса Дуно)"...






 Не мога да медитирам?
(кликни на линка за целия текст)

Как се учи медитация? А как се учи свирене на пиано? Ако за едно пиано са нужни десетина години, за медитацията не са ли нужни постъпателни усилия?




 Приказка за буцата, влагата и прашинките
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Имало една буца. лежала си тази буца в подножието на един хълм, дълбоко заровена в сплъстената му пръст. Около нея имало други подобни буци. Прокрадвали се обаче и разни други скалисти съединения, порьозна и наситена с въздух пръст. Носели се легенди за някаква огромна планина. А някои непослушни камъчета дори смеели да кажат, че чрез проникващия рядко въздух усещали, че има един много по-голям свят. Циркулиращата влага пък им шепнела приказки как всички те са малки частички от едно много по-голямо цяло, което е част от друго цяло - за планината, която била изградена от същите като тях камъчета, но стигала чак до покрива на света. Буцата и нейните съмишленици гледали скептично. Какъв свят, какви хълмове и планини - това са недоказани твърдения, инфантилни анимирани проекции и метаудоволствена, фантазна сублимация – бягство от обективната, недвусмислена реалност.



 Бодхичита - благородна мъдрост
(Кликни на заглавието за целия текст)

Благородният човек не учи благородството си от учебници. Чете го в мъдростта на Живота, в законите на вечността си. Стъпил здраво на земята, сърцето му любопитно прегръща въздуха и цветята, като малко детенце. Докато адекватно живее в този консенсус за реалност, душата му танцува а ангелската Любов. Съзнава, че е гостенин в този свят, че само малка част от целостта му, за много малко е тук. Като мост между световете е - с присъствието си смъква хармонията тук, но и вълшебно преобразува битието, знаейки, че е част от магията на един по-голям Живот. От извора на тази божествена, благородна мъдрост произтичат смисълът, посоката и истинните цели, които когато следваш, се чувстваш целият пропит от величието на Бога...



(Кликни на линка за целия текст)


Великден, в поп фолк традицията се свързва с боядисани яйца, евентуално палене на свещичка в някоя институционализирана сграда (църква), трапези и храна... Дали в това е същността му и само в пролетния ден ли се случва?!...



 Гордите предразсъдъци на вината
(кликни за прочитане на целия текст на заглавието)
Автоагресията на вината представлява страх от непокриване летвата на едно огромно и гордо трябва, което винаги е внушено отвън, но прието за свое. Виновният не умее да се заяви здраво и отнема свободната воля, като манипулира другите чрез мрънкащо дразнене, подривни действия (acting out), с което ги кара да го атакуват, което на свой ред вменява вина в самите тях - тогава той получава правото да нападне садистично. 



 За вратите, които се затварят и тези, които се отварят
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)


 Избирам да виждам отварящите се врати на възможностите!

Какво са старите ръждясали вратички? Емоционални и поведенчески патерни, каращи ни социално да прилепваме към зловредни за нас хора, поведения, системи и неефективни избори. Прегради в ума, които разчупени, водят до възможности за надрастването им. Лесно е да се каже: "Виж възможностите, вместо да се вкопчваш като бебе в майчината цицка на старите си вратички - привички!"... За да го може човек обаче, е нужно да преработи страховете, които го карат да се вкопчва и спират визията му за безкрая от възможности! Когато затворя врата зад гърба си, паля огън зад себе си и дори не мисля да поглеждам назад. Защото някои привични "врати" всъщност са невежи трапове, а възможностите са наистина безброй, когато съзнанието на любяща и себепознаваща се самоувереност присъства!

Добро, зло или цялостност
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

На добрите хора много по-често, отколкото на другите им се случват беди и нещастия. Нима не е така?! Това е отдавна наблюдаван факт, присъстващ като познание в народната мъдрост, но и в законите на Живота. Светът е бинарен - единица и нула, мъж и жена, ден и нощ, доброто и неговата сянка, злото. Това е балансът на този свят. Когато се увеличи доброто в света, автоматично се увеличава и злото. Това звучи като парадокс, но е факт. Когато обаче и злото е много силно, точно толкова силно е и доброто...




(Кликни за целия текст)


Една трета от хората лесно се поддават на хипноза и те съвсем не са ниско интелигентни. Тези хора са много, много интелигентни, със силно въображение, креативни. От тези 33% идват великите учени, великите артисти, поети, художници, музиканти. Ако човек може да бъде хипнотизиран, това показва, че е много чувствителен. А точно обратното се говори: хората смятат, че само един глупав човек може да бъде хипнотизиран. Това е абсолютно погрешно. Почти невъзможно е да хипнотизираш един идиот, защото той не може да слуша и разбира, да се фокусира, неспособен е да си представя. Необходима е голяма сила на въображението. Хората си мислят, че само слабохарактерните могат да бъдат хипнотизирани. Абсолютно погрешно – само силните хора могат да бъдат хипнотизирани. Слабият човек е толкова отпуснат, в него няма никаква интеграция, няма център. А ако нямаш център в себе си, хипнотерапията не може да проработи, защото откъде ще тръгне, за да се разнесе п цялото тяло? Слабият човек е толкова несигурен за всичко, толкова неуверен в себе си, че не може да бъде хипнотизиран. Само хора със силен характер могат да бъдат хипнотизирани! 


Трансперсонална (духовно ориентирана) психотерапия
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Терминът „трансперсонален” означава надличностен. Надличностен не в смисъл загуба на идентичността, но осъзнаване на Аза отвъд ролевите рамки на персоните, чрез които се преживяваме в социалното и интраперсоналното си функциониране. Тези персони могат да представляват идентификация с физиологичния носител на съзнанието, със социалните роли, с психичните матрици на функциониране – характеровите схеми, емоционалните и когнитивните модели, разбирания и патерни, които приемаме за наша същност – а те не са такава. Както се твърди в будистката психология, те са единствено „скандхи” – променящи се „струпвания”, параметри през които се проявява чистата човешка съзнателност. В процеса на разширение на съзнанието азът не се губи, но разширява границите на познанието си...






      (Кликни за целия текст)

 Холотропен означава „насочен към цялото”. В този смисъл „Холотропна сексуалност” означава свързването на първичните ни нагонни импулси с висшата ни когниция.

          Либидото е мощна сила. По същество, тя е единствената сила, с която разполагаме. Сексуалната сила в нас се проявява количествено и качествено през филтъра на нашите мисли и чувства и оттам се материализира в  постъпките ни. Сексуалната сила е енергията в човека – живецът в него. Тя е тази вибрация която дава сила и желание за живот и творчество. Тя кара мъжът да се влюби в жената, а жената да се стреми към мъжа, тя движи и вдъхновява перото на писателя и четката на художника. Тя прави ума бистър, ясен и проницателен, а интуицията силна и дълбока.

Хилотропна сексуалност
(Кликни за целия текст)

... Гръцката дума „хилотропен” означава „насочен към частта”. Такъв подход наистина откъсва човек от целостта на живота, превръща го в егоистично раково образование, което черпи от всички ресурси около себе си с единствената цел да задоволи егоизма си...



Секс и насилие
(Клик за целия текст)


 В основата на функционирането на целия ни познавателен апарат на съзнателни и мислещи същества стоят изначалните базисни нагони, които играят огромна роля във всички човешки дейности.
            Либидото, така както е разбирано в съвременната психология, е едното от лицата на психическата енергия – това на ероса, на страстта, на жаждата за живот и прокреация. В психоанализата се нарича още нагон към живота.

            Мортидо (деструкто, агресия) е противополюсът на либидото, другата страна на психическата енергия – нагонът към разрушение, смърт и агресия.


(Клик за целия текст)

При мъжа по-явно, а в жените по-несъзнавано, след обикновения тип оргазъм се поражда раздразнение, тревожност, депресивност и дистимия (понижено настроение). Когато с течение на годините в двойката тези чувства продължават да бъдат изпитвани след половия акт, несъзнавано те се свързват с партньора ни. Човек несъзнавано започва да проектира собствените си негативни емоции в партньора, което е сигурно начало на семейните проблеми, скандали и сблъсъци и предвестник на емоционалния срив във връзката. Партньорът (партньорката) започват да ни се струват все по-сиви и делнични, дори отблъскващи. Първоначалната страст преминава в игото на задълженията. Никой обаче не се досеща, че зад емоционалния срив във връзката стоят конкретни хормонални промени, причинявани от невежата употреба на тази най-мощна и единствена сила в нас – секса.


 Степени на преживяване на секса
(Кликни за целия текст)

... Във всеки от нас има както мъж, така и жена. Всички притежаваме както лява мозъчна хемисфера, работеща на логичен, мъжки принцип, така и дясна, функционираща на образен, интуитивен женски принцип. Една от тях превалира в нас и това, заедно с половите разлики, ни определя като мъж или като жена. В хилядолетията експериментална мъдрост, с която трансперсоналната (езотерична) психология разполага, отдавна е доказан практическият начин за развитие на личността. Човек прехвърля сексуалността си на вътрешно равнище, като намира единството, иначе преживявано в кратките мигове на половия акт, в сливане с вътрешната си противополюсност. Религията нарича тази противополюсност Божество (Богиня, Бог), съвременната психология реферира към нея като към Анима/Анимус, езотеричната мъдрост на хиндуизма като Шива/Шакти, Вишну/Сарасвати, даоизма като Ин/Ян, астрологията като Слънце/Луна и т.н. и т.н. На хромозомно ниво спиралите на ДНК са двойно преплетени, всяка енергия е по съществото си емисивно – рецептивна, електро-магнетична...



 Сексуалност - себеактуализация, себереализация, полова идентичност и отвъд...
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

... Терминът „себеактуализация” е въведен в съвременната психология от Абрахам Маслоу и е използван в смисъл на постигане на вътрешнопсихичен интегритет и хармония, радост от съществуването, както и на социална реализация и пълноценно обществено включване...




 Разделяй и владей
(Кликни за целия текст)

...Търсачът дръзва да потърси спокойствието и благодарността, а скоро в него закипяват животински бяс и омраза, деструктивност която потриса самия него! Той си казва: „Сигурно съм изключително нечист, необикновено зъл и порочен! Нищо, ще успея следващия път!” И той пробва, стреми се, моли се, медитира, чисти се. И колкото е по-настойчив и упорит в усилията си, толкова по-дълбоки и болезнени са паденията му и проявите на животното в него! Той не разбира – продължава да се стреми, бори се, опитва се да потисне поривите на събуденото си подсъзнание. Понякога успява и е доволен. Но не за дълго. Подобно на съд под налягане, похлупакът на волята му се изплъзва и всички нагнетени, потиснати пориви на животното експлодират. Той пада, съгрешава, върши точно обратното на това, към което се стреми най-искрено...



(Кликни на заглавието за целия текст)

Цялата планета постоянно и все по-бързо повишава честотата си на трептене и все повече люде следват този все по-радостен пулс на любовта, мъдростта, истината. Не са нужни въстания, не са нужни сваляния на правителства и икономически системи силово – защото злото със зло не се побеждава, а тъмнината с тъмнина не се осветява… Трансформацията вече тече, неизбежна е, а всяка съпротива към случването ѝ би приличала на блъскането на прилеп в светлината на любомъдрието…  


Нека със скромните си усилия допринесем за тази промяна, мили читателю!



 Молитвата в психотерапията - научен поглед

Когнитивна наука на религията (Cognitive Science of Religion, CSR)

CSR е сравнително нова дисциплина – развива се едва от 20-на години. Понастоящен вече е обширно поле за провеждане на научни изследвания върху религията, с различни гледни точки и подполета. Ще се спра бегло само на някои от главните идеи на основателя на CSR, Barrett, които имат пряка връзка с тематиката на настоящата статия. Когнитивната наука на религията прави ясно разграничение между теологически и религиозни вярвания. Докато теологията се състои от разнообразни, комплицирани и често далеч от ординарната когниция презумпции и допускания (антиинтуитивност), то религиозните вярвания съществуват дори в децата и са продукт на естествената работа на когницията ни (минимална антиинтуитивност)! Етологията (наука за поведението на животните) стига още по-далеч и твърди, че подобни вярвания съществуват дори в животните. Звучи странно, но е факт. Според еволюционната парадигма в науката и по-специално според еволюционната психология, в далечно минало, във връзка с ефективното ни оцеляване като индивиди и като вид, в психофизиологията ни се е сформирала т.н. от когнитивните учени HADD (hyperactive agency detection device) – свръхактивен детектор за интенционалност (СДИ). Еволюционната психология обяснява появата на тази психична структура във връзка с оцеляването. При най-малките външни стимули, когнитивният апарат е проектирал в работната памет (съзнанието) на индивида образи и мисли за заплашващи агенти: агресивни животни, хора и природни стихии. Тази свръхчувствителна детекция и проекция на евентуална заплаха е била гаранция за оцеляването, въпреки че в огромния процент от задействането си е нямала връзка с реална заплаха. Чрез когнитивната структура СДИ ясно може да бъде проследено развитието както на религиозните вярвания, така и на психопатологията при тревожните разстройства...



Според когнитивната наука феноменът хипноза може да се определи като "влизане в роля чрез отговор на очакване". Тоест съзнателното, с вяра очаквано и желано приемане на ролята на хипнотизиран водят до хипнотизиране, до потъване в реален хипнотичен транс. Казано по друг начин, случването на хипноза се учи и за да стане това е нужно тя да бъде желана, очаквана, а към самия феномен на хипнозата и към личността на терапевта да има пълно доверие и приемане. Както се казва, всяка хипноза е автохипноза. Хипнотерапевтът само асистира процеса, като най-важното условие за ефективността му е твоето собствено доверие в Себе си, изразяващо се в доверие към терапевта и хипнозата, която той използва. Защото терапевтът и самата хипноза са просто едно отражение на желанието ти за промяна, щастие и спокойствие.
Терапевтът е само един квалифициран добър помощник в осъществяването на желанието ти за щастие и мир. Доверявайки се на добър квалифициран терапевт и на хипнотерапията, провеждана от него, ти се доверяваш на Себе си! Хипнотерапевтът е застанал пред теб, за да ти помогне! Помогни на тази помощ като кооперираш в процеса на случване на хипнозата, релаксацията, следването на визуализацията и медитацията. Искай да бъдеш в хипноза и с всяка следваща сесия по хипнотерапия все по-дълбоко, по-цялостно и по-бързо приемай ролята на хипнотизиран. Тя се учи така, както се учи плуването или шофирането.

Довери се на състоянието на транс. То е нещо много по-обикновено, реално, безобидно, приятно, простичко и естествено, отколкото си чувал, чел или гледал по телевизията. То е просто едно приятно и целебно състояние на отпускане на тялото и ума, при което именно ти си в пълен контрол над всичко ставащо. Твоите емоционални, ментални и поведенчески трудности, които са те довели в кабинета, сами по себе си представляват състояние на добре научена, затвърдена и послушно подхранвана от страха, вината и несъзнаваната ти вяра в тях хипноза...


Първа национална конференция по хипноза и хипнотерапия


Личностови черти и податливост на хипноза

Димитрина представи изследването си, в което чрез използването на психологически инструменти – тестове, е достигнала до интересни резултати. Жените като цяло са малко по-хипнабилни. По-добро въображение, по-голяма хипнабилност. Интересни резултати имаме по скалите за екстраверия/ интроверсия и социална потентност/ импотентност. Противно на очакванията, по-социално потентните екстраверти са по-хипнабилни, а по-малко социално потентните интраверти са значително по-малко хипнабилни. По скалата за самоконтрол Димитрина получава амбивалентни резултати – 50/50% хипнабилност – тоест при висок самоконтрол, който винаги е показател за несъзнавани тревожни когнитивни схеми, хипнабилността зависи по-скоро не толкова от самия самоконтрол, но от други психически движения, например наличието или не на съпротиви към терапевта. Изследването на Димитрина Митрева беше проведено, систематизирано статистически и представено изключително високо научно и според всички международни изисквания за психологичен рисърч...


Благодарността е дреха на любовта. Тя е най-красивият извор, от чиито води можеш да заситиш жаждата си за живот. Само човек, който благодари, може да живее. 

Човек, който не благодари, няма нито бъдеще, нито настояще. Той е парче скала раздробена от играта на съдбата. Той е изсъхнал лист откъснат от дървото на безлюбието и понесен от ветровете на безверието. Той живее в сянката на радостта. Неблагодарността му е повей от грешките на миналото и безмислието на настоящето. 

Какво да правиш с раздробените скали, изсъхналите листа и сенките на миналото, които те смущават? Остави ги в ръцете на благодарността, обгърни ги с мантията на обичта и те ще се превърнат в скъпоценни камъни и пътеводни знаци! Благодари!...


 Пътуване към Себе си
(Кликни на заглавието, за да прочетеш цялата статия)

Видях, почувствах, преживях трите си предни живота, както и пътешествах в отвъдното, в общение с водача и Учителя си, със съвета на старейшините, с грозда на сродните си души и ангелските йерархии...

Най-близкият ми живот беше като правословен руски монах и свещеник, през 18-ти век. Казвах се Игор. Церях миряните с молитва, полагане на ръце, билки. И сега като пиша това, просто изтръпвам - силен живот. Чувствам и сега самата есенция на преживяването му - тази удивителна свързаност с Бога, която носи истинна пълнота и радост в живота...


 Отиде, дойде...
(Кликни на заглавието за целия текст)

Представи си, че си на прага на смъртта си! Какво би казал за живота си? За какво би съжалявал? На какво би се радвал? Пренасяйки знанието за преходността и помнейки, че животът е наистина много кратък, как би го живял сега и във всяко следващо сега до прехода на смъртта си?...


 Самоувереност - медитативен текст
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Само дълбоко в сърцето си, когато социалният ум спре, можеш да доловиш гласа на Бога. Когато потънеш навътре в пълносъзнателността, образи и преживявания се преливат в една различна от обичайното будно състояние феерия, подвластна на законите на несъзнаваното. Една различна реалност. Бидейки в акорд с Бога, любовта му те залива. Единствено за това присъствие можеш да се хванеш, когато скочиш в страха си. При този скок нито хората, нито логиката, нито нещо познато може истински и цялостно да преобразува страха ти, освен любовта. А тя е самата божественост. Доверието в безкрая ти залива страха и го преобразува до смела и мотивирана сила. Силата на разумното ти сърце! Логиката на социалната ти личност е там, в стабилна връзка с консенсуса за реалност. Действията ти са социално и поведенчески адекватни. Но, сега си се научил да скачаш в потенциала на несъзнаваното си, който естествено превръща тревожността ти в сила. Силата на смелостта да бъдеш Себе си. Богът на съня, Хипнос, сега ти помага да пренасочиш невралните си мозъчни пътечки и промениш биохимията си в посока вдъхновена решителност. Решителност, която идва от дълбокото познание, че живееш в синхрон с потока на Духа на Живота. Мъдър живот, който прегръща житейските ти неслучайни случвания с любящия воал на доверието – в Себе си!...

 Алгоритми на самоувереността – текстове с ключови медитативни последователности
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

 „Когато видя същества, лоши по природа, притиснати от голям грях и порок, да се отнасям към тях като към нещо скъпо, сякаш съм открил безценно съкровище!... Когато някой поради завист ме обижда или клевети, да посрещна това със спокойно съчувствие и великодушно да му предложа победата!... Когато онзи, към когото съм се отнасял с голяма надежда, ме нарани много силно, да гледам на него като на върховен Гуру, изпращайки благополучие и щастие на него и всички чувстващи същества!...“  част от „Осем строфи за трениране на ума“, Лангри Тхангпа, XI век, Тибет...

Сънят на смешния човек (автор: Фьодор Достоевски)
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

И накрая съзрях и срещнах хората на тая щастлива земя. Те сами дойдоха при мен, наобиколиха ме, прегръщаха ме. Деца на слънцето, на тяхното слънце – о, колко прекрасни бяха те! Никога на нашата земя не бях виждал такава красота сред хората. Може би само в нашите деца, и то в най-първите години от живота им, би могъл да се открие далечен, макар и слаб отблясък от тая красота. Очите на тия щастливи хора сияеха с ясен блясък. Лицата им светеха от разум и някакво спокойно съзнание, но това бяха весели лица; в думите и гласовете на тия хора звучеше детска радост. О, аз веднага, още от първия поглед към лицата им, разбрах всичко, всичко!… Това беше земя, неосквернена от грехопадението, на нея живееха несъгрешили хора, живееха в оня рай, в който според преданията на цялото човечество са живели и нашите съгрешили прародители, само с тая разлика, че тук цялата земя навсякъде беше рай. Тия хора, радостно засмени, се тълпяха около мен, и ме милваха; те ме поведоха със себе си и всеки искаше да ме утеши. О, те нищо не питаха, те сякаш вече знаеха всичко – така ми се стори, и всички искаха страданието да изчезне час по-скоро от лицето ми...

По-добрият психиатър - психотерапевт
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Думи на Тодор Първанов, психиатър - психотерапевт и мой добър приятел. Човек, когото уважавам и от когото се уча от десетилетие. Един от броящите се на пръстите на едната ръка психотерапевти в България, които помагат високо ефективно при лечението на тревожни разстройства! Благодаря ти, Тодоре!...


Себеактуализация
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Любовта на здравия човек не е искане, а даване, протичане отвътре навън, от вътрешния извор към обекта на любовта. Тоест, не е дефицитарна, а битийна. Както и целият им живот. Любовта на невротика е искаща. Тя е незапълнена дупка, която вечно тегли още и още енергия, внимание, грижа, разбиране, подкрепа, изисква, не спира да изисква още и още… Такова невротично взаимоотношение всъщност няма много общо с любовта, но по-скоро с търговията. Депозирам в теб еди си колко внимание, усилия, грижа, секс, време, но очаквам същото или повече. Любовта на зрелия, здрав човек е различна. Да, приятно е да бъдеш обичан, да ти се отвърне със същото. Но, ако не се случи, отвътре има цял океан от любов – ти самият си тази Любов. Тогава обичаш и даваш от любовта си, защото не можеш да не даваш – тя иска да тече, да се излива. Между впрочем, този напор на самостойната обич на зрелия индивид е друга подходяща метафора за постулираната от Маслоу „себеактуализираща тенденция“...


Естествена Харизма
(Клик за целия текст)

От по-приземена гледна точка, чаровната харизма е умението за съблазняващо привличане, подлежано от здраво себезаявяване, смирено доверие в себе си, добро планиране и връзка с реалността. А самият чар: "Давам каквото искаш, за да те спечеля и да те накарам да ми дадеш каквото аз искам!" Не противоречи на естествената харизма, когато има връзка с Бога, с вътрешната автентичност. Тогава е нормално умение за качествено общуване. Ако щеш, качествени търговски умения. Няма ли я връзката с Бога обаче, деградира автоматично до евтина манипулация!



(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

 Пиша този текст, провокиран както от собствения ми опит в практиката на медитация при непреработени и неканализирани характерови и нагонни несъзнавани наличности, така и на база наблюденията ми върху хора, при които медитативната практика отключва невротични и дори психотични разстройства...



(кликни за прочитане на целия текст)

"Реалността не е известна, а това, което е известно, не е реалност."
Дж. Кришнамурти
Съвременната наука започва да преосмисля парадигмите си. Квантовата физика показа относителността на представите на Нютоновата механика, а оттам и представите ни за света, в който сме. Оказва се, че материята не е нещо твърдо установено, което съществува независимо от изучаващия я. Оказа се, че в същността на нещата твърда материя няма. Ако ядрото на атома е колкото тенис топка, то най-близкият до него електрон би бил на километри. А между тях е негово величество вакуумът...



 Да обичаш жена
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)

Ако ти съзнаваш божествеността си, виждаш богинятаи се държиш с нея подобаващо. Но не за невротичния нарцисизъм, бягство от страх говоря, а за прегърналата страха обич на смиреното, провеждащо безкрая сърце. Зрял си, цял си и затова виждаш в нея цялостност. Не половинки, а две самостойни цялости!
Доколкото ти си хармоничен, дотолкова разтваряш вратата на нейната хармония, през която тя ако иска, може да мине заедно с теб. Не е нужно да правиш нищо – просто бъди себе си и обичай. Обичайки се, приемайки се, вярвайки си, можеш да обичаш, да и вярваш, да приемеш и нея. Ако на малкото момиченце в нея му липсва любов, когато ти обичаш себе си, имаш силата да не отговориш на неврозата и с невротичност, а с любяща сила. Така ставаш приказното добро огледало, което нашепва на кралицата в нея думи на вяра и обич към самата себе си. Пепеляшка се превръща в принцесата, която винаги е била!


 Щрихи за любовта - сърце от море
(Кликни за целия текст)

Някой иска да скочи до любовта на Бога, да я стигне с напъни. Тя обаче все му бяга, а той все пада... По-добра идея според мен е да я покани човек да слезе, да и създаде условия с работата по себе си. Тогава тя почва да се отбива реципрочно на свършената работа. То е като при ухажването на жената. Нужни са условия - социални, ресурсни, контекст от обществено одобрение... Тогава жената с охота идва. По същия начин, човек създава условия за проява, за слизане на Любовта в себе си - смирение, смелост, чистота, дисциплина, мъжественост... Макар и груба, в подобна аналогия има резон. Любовта е жена...Дори и божествената...






Дзен - ум на начинаещ

(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Когато любомъдрието на съзерцанието минава през теб, няма нужда да ходиш другаде - вече си там. Няма нужда да постигаш - ти съдържаш всичко. Тогава можеш да играеш живота си - като дете. Да бездействаш в действията си - да съзерцаваш живеейки. Докато не ти съзерцаваш, а съзерцанието съзерцава теб и живота ти и забравиш малката си личност - Анатман... Защото истината е точно там и точно сега, където си, а преживяванията ти са точно тези, които точно сега са най-подходящите за теб, за растежа и разширяването на осъзнаването ти! Ето защо начинаещ...


 Контролирана глупост или бездействие в действието
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

В книгите на вдъхновяващия писател Карлос Кастанеда, се използва фразата "контролирана глупост", а в мъдростта на изтока "бездействие в действието". И двете фрази могат да бъдат не толкова разбрани, колкото преживени, през личен опит в спирането на ума, на вътрешния диалог. Тогава се ражда визия логика, която издига човека до метафоричен "Кентавър" (Кен Уилбър) - същност ползваща тялото, но ясно съзнаваща, че е само гостенка в този прелестен тренажор, бинарния живот. Когато егото смирено се стопи до прозрачност, само тогава човек осъзнава недуалната природа на ума си и света...



 Да бъдеш нищо, за да бъдеш нещо - смирено приемане
(Кликни на линка за целия текст)


Отговор на момиче с тревожност:


Докога ще продължава ли? Докато се научиш да се проваляш с кеф, да се приемеш като най-изложената, неуспяла и непостигнала никоя. Дотогава. Не се шегувам, сериозен съм :) ! Защото от това те е страх и докато потискаш тези си страхове с високите изисквания към себе си, те се поддържат, невротизират, депресират, карат те да не спиш, когато през нощта махнеш "тапата" от контрол и изплуват... Като ти казвам "да се научиш да се проваляш..." и т.н., нямам предвид умишлено да го правиш в живота ти, а в психотерапевтичната работа по виждане и приемане, прегръдка на тези ти страхове в сянката ти. :) Когато наистина не ти пука за социалното клише на някакъв си успех и можеш да се кефиш на провала с усмивка, тогава именно си готова за реален успех, в който всяка стъпка от вървенето по пътя на постигане на целите ти носи радост. Когато истински и дълбоко се приемеш за нищо, само тогава си нещо, през което тече потенциалът на любовта ти. Тогава виждаш хиляди възможности, преливаш от енергия и животът те потупва приятелски по рамото, казано алегорично... 



(Кликни за целия текст)

Да съжаляваш някого е да те е страх, че можеш да бъдеш на неговото място. Отвратително чувство, което няма нищо общо със съчувствието и състраданието.



Мощ
(Клик)

Силен e този, който побеждава другите, а е мощен този, който владее себе си. Защото докато е млад, човек иска да промени света, после държавата, семейството си, докато едва на смъртния си одър, при това само понякога стига до осъзнаването, че е трябвало да започне преди всичко от промяната на себе си...






 Да преживееш Бога
(Клик за целия текст)

В дългосрочен план това любомъдро свързване, тази връзка с Бога е не толкова екстатична, а по-фина, по-мека и постоянна. Поддържа се с права мисъл, молитва, медитация, дисциплиниран живот, устрем към Бога и прилагане на този досег с любовта в живота, в общуването, работата, в семейството... 


 Качественият скок в психотерапията
(Кликни за целия текст)

 По-долу Тодор Първанов, психиатър-психотерапевт, един от най-добрите в работата с тревожните разстройства далеч не само в България, отговаря в "портала за съзнателен живот", в рубрика "психотерапия онлайн" на доволна жена. Някой ще каже "Е, как така в психотерапията си позволявате да намесвате религиозното преживяване?". Ами, без събудената богочовечност в душелечителя, психотерапията се превръща в част от имбецилния, груб материализъм, което твърдя, че я прави слабо ефикасна. Самото тревожно състояние се явява инструмент в ръцете на свободната воля, на вечната същност в човека - инструмент по акордиране с ритъма на потенциала, на Бога. В процеса на осъзнаване и реструктуриране на маладаптивните психодинамики, се случва естествено интегриране около вътрешната цялост.



 Бодхичита - благородна мъдрост
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Благородният човек не учи благородството си от учебници. Чете го в мъдростта на Живота, в законите на вечността си. Стъпил здраво на земята, сърцето му любопитно прегръща въздуха и цветята, като малко детенце. Докато адекватно живее в този консенсус за реалност, душата му танцува а ангелската Любов. Съзнава, че е гостенин в този свят, че само малка част от целостта му, за много малко е тук. Като мост между световете е - с присъствието си смъква хармонията тук, но и вълшебно преобразува битието, знаейки, че е част от магията на един по-голям Живот. От извора на тази божествена, благородна мъдрост произтичат смисълът, посоката и истинните цели, които когато следваш, се чувстваш целият пропит от величието на Бога.



(Кликни за целия текст)

 "Ние сме същества на път към смъртта си. Ние не сме безсмъртни, обаче се държим като безсмъртни. Това е недостатък, които ни погубва като индивиди и един ден ще ни погуби като вид..."

Дон Хуан Матус, фиктивен персонаж на фентъзи писателя Карлос Кастанеда

Литературният герой на Карлос греши и е много прав в същото време. Безсмъртни сме като вечни същности. Този физически апарат, през който се проявяваме, за да се учим обаче, е жалко смъртен. Вместо да осъзнаваме Себе си, когато се идентифицираме с тленната биология и смешните социални консенсуси за реалност и цели на живота, тогава действително погубваме Себе си.




 Козирогът
(Кликни на линка)

...Удивителни са козирозите! Имат само едни малки копитца... Нямат лапи с нокти, които да забиват, нито обемни длани и пръсти, с които да се захващат. Обаче ползват това, което имат на сто процента! Или на хиляда? Поведението им граничи с невъзможното, но те правят непостижимото! Ето тайната на успеха! Ако не си на ръба и не гледаш смело провала в очите, няма как и да покоряваш върховете на успехите. И спокойно - конкуренцията там не е голяма, за разлика от тълпите в долините и равнините!...




 За любовта, трудностите и смисъла

(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Имаш трудности - благодари и се изкачи по тях като по стъпала, водещи те към мъдрост! Болен си? Осъзнай пътя на доброто, по който те води болестта ти! Имаш слабости и искаш да ги преодолееш, но ти е трудно? Радвай се - когато пуснеш любовта
 в живота си, ще бъде лесно! Дебел си - живееш изобилно! Слаб си- задоволяваш се с малко и радуваш много! Някой имал повече и по-скъпи вещи от теб? Обикни го, радвай се за него, но живей своя си живот - от сърце! Следвай сърцето си - не това емоционално или физическия мускул, но онова духовното, което е компасът в живота ти! Следвай собствения си живот, собствени цели и посоки, идващи от призванието на душата ти! Бъди автентичен, свободен от коловозите на социалните клишета и консенсуси! Тогава живееш живота си от позиция на гения в теб - на онази светла същност, която всъщност си!...


 Автентична самоувереност

(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Думите трудно могат да кажат нещо съществено за състоянието на сърдечна разтвореност и мъдрост, от което извира самоувереността! Могат да се доближат, метафорично да се докоснат до предверието на сърдечния разум, но само личното преживяване е критерий за познаването му. Бидейки деца обикновено "гласът" на сърцето е ясен и водещ. По-късно, под влиянието на интроектите на социалната ни култура, откъсната от същностната ни природа, се научваме да заглушаваме или въобще да загубим връзка с тази недуална божествена когниция, със същността си. Ако имаме щастието в даден момент от животите си отново да се докоснем до нея, да я послушаме и съзнателно да започнем да култивираме акордирането си с вибрацията на вътрешната си истинна природа, осъзнаваме, че тя е изворът на асертивността, щастието, смисъла, радостта, вдъхновението, призванието, мъдростта и добруването в живота ни! Защото няма как отразената светлина на его щастието да съществува без слънцето на духа ни!...

(кликни на заглавието, за да прочетеш целия текст!)

Къде живее съзнанието ти? В свят на безкрайни възможности, или сред малките опушени стени на привичните проблеми? Интересното е, че когато промениш перспективата си от вторачване в проблема във виждане на възможностите, които трудността носи, ограниченията се разпиляват, взривени от избухването на потенциала и силата ти!
Има два вида възприятие за света. Ако следваш първия, виждаш пречки във всичко. Избирайки втория, осъзнаваш възможности навсякъде! След стръмния склон на постижението следва красивото плато на наслаждението – но, ако за твърде дълго се отпуснеш върху му, животът те изплюва извън красотата си и цветята на вътрешната радост увяхват. Когато приемаш трудностите като стъпала от стълбата на вътрешното си израстване и външния си успех, изкачването става блаженство!...


(Кликни на заглавието, за да прочетеш целия текст!)

"Твърдящият, че нещо не може да бъде направено, не трябва да пречи на този, който го прави в момента!" Китайска поговорка

Когато хората съзират трудни невъзможности, аз виждам само предизвикващи ме възможности! Когато казват, че е тежко, аз виждам колко лек е кръстът
 ми всъщност! Там, където народът се оплаква, че няма опции за развитие, аз се смея, осъзнавайки безброя от посоки, комбинации и недокоснати потенциали, чакащи осмелилия се да ги види, вземе и обработи до красивите брилянти на свободното предприемачество и творчество! Можеш ли да бъдеш предприемач? Да видиш отвисоко, от позицията на свободната си воля безбройните диаманти – възможности, стоящи недокоснати, въпреки тълпите наоколо им?! Недокоснати, тъй като се разкриват само за високата визия, смелото сърце, острия меч на проницателния ум, рештелната воля и действия...



 ЗЕЛЕНО ДЪРВО И ПЕЕЩА ПТИЧКА


(Кликни на заглавието за пълния текст)



"Носи в душата си зелено дърво и пееща птичка навярно ще долети."

/китайска поговорка/

Искаме щастие и обич. А от нас струи ли вдъхновение и любяща сърдечност, с които да ги привлечем? Искаме да бъдем обичани и прегръщани. А ние обичаме ли себе си, живота и другите безусловно и с обич, идваща от душите ни, така че когато любовта на хората срещне нашата, да се разгори до още по-голям пламък? Искаме приятелство. А ние подобни ли сме на голямо дърво с красива сянка, приканваща морни пътници или сме като отровно храстче с бодливи клони?...








 Университетът на Живота
 (кликни на заглавието, за да прочетеш целия текст!)

Къде да намерим смиреното себедоверие? Ходим в някакви мрачни сгради, административни учреждения, т.н. черкви, да палим свещи и пробваме да подчиним безкрая на малките си кални желания в себични молитви. Следваме егоизма  в "черквата" на социостазната си автохипноза, която постоянно ламти за това, за онова, все не е доволна от настоящето... Ако обаче запалим свещта на духа в храма на душата си, в който свещеник е гласът на сърдечната ни интуиция, щастието ни следва както светлината следва топлината на огъня. Тогава, осъзнавайки единството си с ближния, даваме от сърце и превръщаме хората наоколо си в светещи същества, палейки ги с огъня на любовта си! 

Прощавам си! Прощавам ти! Господи, моля те дай ми сили да прощавам така, както ти прощаваш! Да заливам себе си, хората и света с прошката, като изява на любовта ти! Прощавам заради себе си! Прощавам, за да освободя душата си от илюзиите на егото и маските си! Прощавам, за да олекна и полетя над социалните сугестии, високо в живота на духа си! Прощавам от сърце! Прощавам от душа! Прощавам смело в духа си! Да бъде волята Божия в живота ми!... 

(Кликни на заглавието, за да прочетеш целия текст)

Кое стои зад свръхраздуването на страстта? Безлюбието. Като няма любов, няма удовлетвореност, няма щастие, няма мир, няма възхищение на творението, изразена във всяка капка дъжд и цветенце, няма благодарност. Отваря се вътрепсихична "яма", в която заживяват антиподите на висшите качества... В Будизма темата за страстта е основна. Повече желание, повече страдание. Защото човек е в постоянна вътрешна липса. Заживява се с натрапени отвън социални сугестии и заблуди за щастие през имането на вещи, пари, през илюзията за контрол на властта. И властта и парите и каквото и да е имане не могат да заместят и един квант любов. Отваряйки се за потока на любовта, пак постигаме, пак се стремим към професионални и социални случвания, но тласкащата мотивация е пълнотата от вдъхновение и преливащите светлина и щастие. Тогава ставаме промяната, която търсим в света. Така повлияваме и социалната си среда...

(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Да си вярваш! В Себе си! Да отгледаш крехката потулена в сянката на страх фиданка на Вярата си - в Себе си! рядко достига до нея слънце - едва се промъква през бурените- ригиден характер, засенчили листата и. Бледа и крехка е тази фиданка - вярата в Себе си! Пълзят в корените и ларвите на комплексите на личността, кълват я птиците на "важното" обществено мнение, наранява я вятъра на всяко по-отговорно житейско събитие. ..

Как да я отгледаме тази крехка божествена фиданка, да я свържем със Светлината на Себе си? Самата тя е сгъстена светлина! Нужно е да приложим малко когнитивно психологическо градинарство. Как?...

(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Когато човек промени възприятието за себе си от жертва в творец на живота си, знае че онази безлюбна празнота, тъжна изоставена самотност в подсъзнанието му, от която експлоадира паническият страх, няма нужда да се изолира с опити за компенсация и бягство от нея чрез свръхконтрол, безкрайно интелектуализиращо мислене и състояние на напрегнато бягство. Вместо това човек знае, че никога не е бил жертва. Точно обратното - започва да разбира, че е благословен с преживяванията си на паника, че има уникалната възможност сам да избира реакцията си на ставащото в него и живота му, че не съществува такова житейско случване като "жертва на обстоятелствата", а че всичко е точно на мястото си, най-подходящо за него, в точния момент и по най-добрия за израстването му начин!...



(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

...Кой знае, може би грешките, които правим, са част от пътя ни на учене и събиране на сърдечен опи?! Тогава, преди двадесет години отхвърлях „гласа“ на душата си и затова тръгнах по един различен и дълъг път към…Себе си. Ето в общи щрихи опита ми, довел ме до попрището на лекуване на души: носене на неврологично базирано заекване почти цял живот, което като малък тиранин не спираше да ме тормози. Сега като си давам сметка, именно то е което ме направи психотерапевт - затова сега мога да издържам по десет човека на ден, да понасям мъките им и да им помагам! Всички преживени и надживени раздирали душата ми с десетки години вътрешни конфликти, страхове и битки, изградиха в мен едно относително стабилно вътрешно ядро от цялостност. Като се върна сега назад, виждам, че психолог и психотерапевт са ме направили не формалните обучения по психология и психотерапия, а всички професии, през които съм минал...



 Срещата


Тогава чу думите на Ник:
-          Седни, както ти е удобно. До кога ще играеш театър?

Край! Цялата сладка илюзия, че контролира нещата се срути за миг. Саша осъзна, че едва се крепи на ръба на дивана. Беше седяла „като статуя“ достатъчно време, за да започнат мускулите в тялото ѝ да изпращат сигнали за болка. Напрежението беше взело своето. След като илюзията за контрол и самоувереност беше история, младата жена се отпусна. Нямаше какво да губи. Лека, полека спокойствието на Ник започна да я залива. Разговорът тръгна много по-спокойно и същевременно много по- емоционално. Саша разказа неща,които не мислеше да каже.  Всичкото напрежение се стопи благодарение на спокойното присъствие на Ник, което я заля като вълна от спокойно доверие...



 Пътят към промяната
(Кликни за целия текст)

Терапията продължи и лека полека младата жена започна да усеща и да вижда промяна в живота си. Телесните усещания, които тя не харесваше, се появяваха все по-рядко, но все още я плашеха. В последно време редките им прояви бяха дори по-силни от преди.  Саша почти беше забравила за онова „трудно” дишане, когато Орлин ѝ припомни. Саша се съгласи да опита отново, заради детското си любопитство, което надделя над страховете в душата ѝ. Започна да диша, като вдишванията бяха два пъти по-бавни от издишванията. Ритъмът я увлече и Саша продължи дълго след като започна да усеща стягането и изтръпванията. Тялото ѝ реагира остро – с болка и желание за движение. В този момент момичето осъзна, че не може да помръдне. Ужас! За Саша това бе равносилно на смърт. Опита се да каже нещо, но и това се оказа невъзможно. Пълен шок и усещане за край на всичко.


 Цени Себе си и това, което имаш
(Кликни на заглавието за целия текст)


Тялото ѝ реагира изключително силно – изтръпна и започна да се свива неистово. Светът се въртеше, а Саша не виждаше нищо. В следващия момент се усети сама и затворена в нещо, което поразително приличаше на ковчег. Започна да крещи и да плаче.  Чу отдалече гласа на човека, който бе обещал да ѝ помага.Явно не я беше изоставил. Този факт спря ужаса. След като отвори очи за няколко мига и чу познати гласове в стаята, Саша се върна към римичното дишане. Мислеше, че страшното е преминало, докато не се появи болката.




(Кликни за целия текст)

Американският президент Кулидж отишъл на излет с президентшата в обширно ранчо. Собственикът се радвал, че президентът така рекламира фермата и продукцията му и се въртял наоколо като калайджия около казан. Показвал, обяснявал, опитвал се всячески да бъде полезен. Това бил звездният му миг – президентът с първата дама, в неговата ферма. Когато минавали с президентшата покрай птицевъдното стопанство, фермерът с радост показвал щастливите си, щъкащи из двора кокошки. Особено гордо посочил петела:

-          А това е уникалният ми петел! – с изпъчени гърди заявил стопанинът. – Той може по цял ден, на всеки няколко минути да се занимава с оплождане. Така имам изобилие от оплодени яйца и се раждат прекрасни малки пиленца.

-          Моля ви, идете и предайте това на г-н президентът! – заявила с вдигнат нагоре ехидно нос първата дама.

Фермерът се забързал да предаде посланието на г-н Кулидж.



-          Само с една кокошка ли го прави петелът по цял ден? – усмихнато попитал президентът.





 Какво иска жената от мъжа?
(Клик за целия текст)

сигурност - високо самочувствие, воля, амбиция, остър интелект, либидо, социално положение и финансов статус, обич към известен риск и новост, приключенски дух, хумор, самостойна непривързаност вместо залепване към полата J . Е, разбира се - добрата физика е предимство. На по-високо ниво тези качества се проявяват по по-фин начин и в духовния живот - воля, хумор, рискът да се загубиш в тишината на медитацията, за да се намериш, сърдечен разум... 

На второ място, когато сигурността е налице, жените наистина имат нужда от емоционална съпричастност, емпатийно разбиране, способност за осъзнаване на собствените и нейните емоции (лекситимия) - обич! Защо на второ място? Защото в милионите години еволюция оцеляването, предаването на гените, са зависели първо от сигурността, осигурявана от мъжа ловец и воин. Такъв е силният мъж и сега, но в бизнес среда! C'est ça J !


 Как се лекува страхът от самота и изоставяне?
(Кликни на линка за прочитане на целия текст)

...Според мен, страхът от самота се лекува, като не оставаш сама. За целта е нужно да бъдеш максимално лоша компания на самата себе си, да си отрязала всяка връзка отвътре с любовта, с вселената, с Бога - това следователно са нужни предпоставки за лечението. След това - прилагат се прийоми като "висване на врата", натрапливо изискване на внимание, настойчиво звънене, пращане не по-малко от 354 смс-а в рамките на три часа, заляти обилно с дресинг от whatsap и viber писания и прозвънявания. Не е добре да се забравя и фейсбук месинджъра, както и добрият стар скайп...


Глутеново алергичният жертвено героичен веган
(Кликни на линка за целия текст)

 Как да бъдеш нетолерантен към глутена? Първо, бъди сигурен, че има много хора наоколо, когато го обявяваш. Така хистерично си подсигуряваш внимание честичко. Не забравяй да питаш и дали това или онова съдържа млечни продукти - ти си веган и не забравяй, че пасеш трева и си подсоляваш слънчевите лъчи с пранаяма, дори по-добре от фикуса...





 Чиста логика
(Клик на заглавието)

..."Логиката е крехка опора, приятелю. Логиката е "доказала", че самолетите не могат да летят, водородните бомби няма да ги бъде и камъните няма как да падат отгоре надолу. Логиката е начин да кажеш, че нещо, което не се е случило вчера, няма да се случи и утре." Робърт Хайнлайн...








Гениалност и норма
(Кликни на линка за целия текст)

Трансформираната до стратегическо многомерно мислене шизоидност обаче, плюс способността за надхвърляне на квадратните норми смело, винаги присъстват при гения. Това обаче вече не е нито шизоидия, нито психопатност, а творчески потенциал, изявен на дело - благословия! Ако някой през професионалния си филтър продължава да ги свързва, е все едно да кажеш, че ходещият по водата не плува, защото не го може или че летящият не ходи, тъй като не се справя с лазенето... 


(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

На добрите хора много по-често, отколкото на другите им се случват беди и нещастия. Нима не е така?! Това е отдавна наблюдаван факт, присъстващ като познание в народната мъдрост, но и в законите на Живота. Светът е бинарен - единица и нула, мъж и жена, ден и нощ, доброто и неговата сянка, злото. Това е балансът на този свят. Когато се увеличи доброто в света, автоматично се увеличава и злото. Това звучи като парадокс, но е факт. Когато обаче и злото е много силно, точно толкова силно е и доброто...
(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

...Какво се оказва:

- Човешкият мозък наистина е различен от този на останалите видове. Освен, че има повече неврони, те са константно и компактно малки, което позволява в рамките на някакъв си килограм и нещо, да се вместят около 86 милиарда единици, 16 милиарда от които неокортекс. 

- Приматите, които имат приблизително обемни мозъци, със сравнително голям брой неврони (по-малко от човешките), за да задоволяват огромния енергиен иск на тези неврони със сурова храна, отделят около девет часа на ден за дъвчене на растителност. При това, за да нарасне мозъкът и когнитивните им способности, е нужно приемът на храна да стане още по-продължителен, което е неефективно както от гледна точка оцеляване, така и поради липсата на време за ползване на евентуалния повишен капацитет за нещо друго. 

- Наблюдава се обратна пропорционалност - по-голямо тяло, по-малък мозък. Защото по-голямото тяло изисква енергия, мозъкът също, съответно природата насочва усилията си или към едното, или към другото. Тук, вероятно изцяло не на място, в развинтеното ми въображение изниква образът на фитнес маниак... Сигурно бъркам... ;)

- Човешкият мозък е само 2% от телесната маса, но черпи 25% от целия енергиен/ калориен ресурс. Честно казано, струва си инвестицията!...


(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

Имало една буца. лежала си тази буца в подножието на един хълм, дълбоко заровена в сплъстената му пръст. Около нея имало други подобни буци. Прокрадвали се обаче и разни други скалисти съединения, порьозна и наситена с въздух пръст. Носели се легенди за някаква огромна планина. А някои непослушни камъчета дори смеели да кажат, че чрез проникващия рядко въздух усещали, че има един много по-голям свят. Циркулиращата влага пък им шепнела приказки как всички те са малки частички от едно много по-голямо цяло, което е част от друго цяло - за планината, която била изградена от същите като тях камъчета, но стигала чак до покрива на света. Буцата и нейните съмишленици гледали скептично. Какъв свят, какви хълмове и планини - това са недоказани твърдения, инфантилни анимирани проекции и метаудоволствена, фантазна сублимация – бягство от обективната, недвусмислена реалност.



 Мъже и жени
(Кликни за целия текст)

... Силна статия! Стандартна ситуация - мъжът се прибира полумъртъв от 12-16 часа ежедневна работа. Жената иска да си говорят, да помогне с бебето, да измие чиниите, още приказки, още контрол и желание да го променя, опитомява, кастрира емоционално... Мъжът обаче, ако е мъж, няма кой знае какъв инстинкт или природно желание за отглеждане и занимаване с малко дете или дом, нито пък за говорене до безкрай. Искаш да поклюкарстваш? Намери си приятелки, общувай. За повечето мъже емоционалните разговори са истинско мъчение - такава е мъжката природа. В течение на хилядолетия и милиони години мъжът не е имал полза от дълбоката емоционалност - пречела му е в лова, в битките, във войните...



 Велик ден - възкресение
(Кликни на линка за целия текст)

Великден, в поп фолк традицията се свързва с боядисани яйца, евентуално палене на свещичка в някоя институционализирана сграда (църква), трапези и храна... Дали в това е същността му и само в пролетния ден ли се случва?!...


Мамка и цигулка! Рита ми се топка долу с Ванката и Мишо! Искам навъъъън! Мразя тези жици, аааааа…. ! Ей сега ще ги скъсам и ще разбия гадното парче дърво в главата на баща ми, ей сега...! 

- Росене, не те чувам да се упражняваш… - провикна се бащата от хола…
- Да, тате, ей сега, чета партитурата, ей сега – стресна се Росен.
В този миг в ума на момчето се завихриха апокалиптични картини. – Ще видят те, ще видят. Само да порасна и ще им го върна тъпкано. Ще ги накарам да съжаляват, мразя ги! 
Росен с погнуса взе гадкия инструмент и заскрибуца по „жиците“, както наричаше струните, каращи сърцето му да се сгърчва, а стомахът да се свива всеки път, щом ги зърнеше! Скърцането се сля с вопъла на изнасилената му детска душа! Сега бе на 11. Ако баща му само знаеше как само след някакви си 2-3 години всичките му опити за контрол и „вкарване в пътя“ ще свършват в отричащите и гневни вулкани на подрастващия му син… Ако само знаеше… 

 Хипнотерапевтът


Джон помоли човека да се отпусне на кушетката и заговори с отработения си хипнотичен глас, резонирайки с дишането, невербалния телесен и фин лицев език на тялото. Постепенно забави темпото на говора, а пациентът вече не можеше да помръдне… 

– Докато тялото ви натежава все повече с всяко издишване, можете да започнете да чувате симфонията на спокойствието или да я оставите радостно да ви залее като топъл благ водопад…


 Светлина и сянка
(Кликни за целия текст)

Ако филми като „Все още Алис“, „Люси“, „Високо напрежение“ (Limitless), резонират с творческия потенциал, с божественото извътре, то при други се активира тъмната, сенчеста страна. Току що гледах "Капиталът" - назначават млад джентълмен за директор на международна банкова верига, като идеята е да бъде марионетка на конци. Той обаче взема нещата в ръцете си, укрепява много себезаявяващо позициите си, движи се по ръба на бръснача и отново и отново, мощно себезаявяване, асертивност, смели решения, посрещане на неодобрението спокойно през собствено себеприемане. Не толкова сценарият, колкото добрата актьорска игра и акцентът върху достатъчно добрия интелект, ведно с много решителност, ме грабна. Мъжествена смелост, на фона на спокойно приемане на възможния провал. А оттам и също толкова спокойното приемане на успеха! Силно самообладание, ненатрапливо, но наситено с дълбока самоувереност присъствие, ползване на трудностите както сърфистът ползва гребена на вълната или както от лимона се прави лимонада. Много дух, макар и изцяло в приземен вид. Пари, много пари, елитна компаньонка за милион евро...



 Ницше и мъдрост - баба ми и брейк...
(Кликни за целия текст)


Ако диалектиката се избира от позицията на едната плоска логика, то е като маймуна да имитира генерал... Диалектика е действително рядката способност да виждаш противоположностите от трета, надхвърляща ги позиция. Да си над доброто и злото, над тезата и антитезата, над морала и сянката си, погледнал ги през панорамата на метакогнитивния синтез на наблюдателя, през очите на развития потенциал на самосъзнанието. Затова диалектиката не може да се избира подобно избора на манджа на блок маса в хотела на живота, след дрямка на плажа - достига се след нелеки лични опитности, житейски катаклизми и себепознаващо разширяване на съзнанието. Диалектиката е холистична, недуална гледна точка, достояние на малцина, дръзнали да я постигнат. Според противоречащия си на всяка дума, звучащ като блед пубертет Ницше, диалектиката е лесно оборима, но изведнъж се превръща в безпощадно оръжие... Самото разсъждение на Ницше прекрасно онагледява разбирането на шимпанзе за висша математика...

Ницше звучи като бунтуващ се против авторитета на предците си пъпчив тийнейджър, промотиран от същия дух на инфантилната епоха, отричаща дълбоката древна мъдрост и подскачаща в екстаза на яре, убедено във величието на възможностите си ...




 Мъдрост или стадно мислене
(Кликни на линка за целия текст)


"Това, против което човек въстава най-много, то ще му дойде до главата. Забележете това сега, то не е играчка. Туй, което не искаш, то ще ти дойде до главата. Ако ти искаш да изгониш туй малко зло, от което не си доволен, непременно ще ти дойде по-голямо зло." 
Беинса Дуно, Двата природни метода, НБ...




Николай се замонаши. Беше искрено вярващ! Дълго преди това се интересуваше от източна философия, йога, мистика и окултизъм. После обиколи повечето християнски църкви. Докато всичко изкристализира в православието! Прочете повечето от книжките, продавани в църквите – житията на светиите и писанията на патриарсите. Постепенно догмите на православието се превърнаха в част от собствената му психика. В него заживя онова боговдъхновено чувство на възторжена радост при допира с молитвите и писанията...



 Когато сълзите лекуват
(Кликни на заглавието за целия текст)

Предложи ѝ да се отпусне. За нея това изглеждаше невъзможно в такъв момент, но реши да опита. Така, водена от гласа на Ник, тя започна да се отпуска и да потъва в подобно на сън състояние. Тъкмо си мислеше, че е оставила напрежението някъде зад себе си, когато се върна в най-кошмарния ден от живота си. Преживя отново емоции, усети миризмите, видя картините. Видя и себе си – малка, безпомощна, неразбираща и ужасно сама, макар и заобиколена от много хора. Виждаше лицата им като маски, всичко беше черно. Студът струеше от всякъде, въпреки жаркото слънце, Студ, който идваше не отвън, а отвътре – от пустошта останала в детската душа след загубата, от страха.


Имаш трудности - благодари и се изкачи по тях като по стъпала, водещи те към мъдрост! Болен си? Осъзнай пътя на доброто, по който те води болестта ти! Имаш слабости и искаш да ги преодолееш, но ти е трудно? Радвай се - когато пуснеш любовта в живота си, ще бъде лесно! Дебел си - живееш изобилно! Слаб си- задоволяваш се с малко и радуваш много! Някой имал повече и по-скъпи вещи от теб? Обикни го, радвай се за него, но живей своя си живот - от сърце! Следвай сърцето си - не това емоционално или физическия мускул, но онова духовното, което е компасът в живота ти! Следвай собствения си живот, собствени цели и посоки, идващи от призванието на душата ти! Бъди автентичен, свободен от коловозите на социалните клишета и консенсуси! Тогава живееш живота си от позиция на гения в теб - на онази светла същност, която всъщност си!...




(кликни за целия текст)

...Продължихме да убиваме брата си, създадохме технологии, с които по-бързо да летим от една точка в друга, за да се избиваме по-ефективно. Направихме си средства за комуникация, чрез които през девет земи в десета да се манипулираме и лъжем по-ефективно...


Фанатизмът в есенция


Липса на постъпателно движение, разчитане на мъртвата буква, липса на развитие, жив труп, липса на връзка със себе си, вкопчване в правилата, законите и рамките; сляпо следване на авторитет вместо зачитането му, но със свободно мислене; отказ или невъзможност да се види и разбере друга гледна точка; тесногръда зависимост от парадигма, авторитет, рамки и установени коловози; тревожна невротична напрегнатост, постоянно състояние нащрек за отбраняване на идентификацията с авторитет и позиция, която замества автентичната връзка със собствената вътрешна цялостност; филтриране на информацията през собствения вътрешен фанатичен пристрастен познавателен филтър; скачане към заключения и свръхгенерализации, черно/ бяло инфантилно мислене от типа добро/ зло, приятел/ враг, мое/ чуждо, наши/ ваши, правилно/ неправилно...; дълбока вътрешна неувереност, компенсирана чрез вкопчването в дадена система, авторитет, правила, норми, парадигма...


Когато любомъдрието на съзерцанието минава през теб, няма нужда да ходиш другаде - вече си там. Няма нужда да постигаш - ти съдържаш всичко. Тогава можеш да играеш живота си - като дете. Да бездействаш в действията си - да съзерцаваш живеейки. Докато не ти съзерцаваш, а съзерцанието съзерцава теб и живота ти и забравиш малката си личност - Анатман... Защото истината е точно там и точно сега, където си, а преживяванията ти са точно тези, които точно сега са най-подходящите за теб, за растежа и разширяването на осъзнаването ти! Ето защо начинаещ...

(Кликни за целия текст)



"Всички сме хора. Една уста и един задник имаме - колко ще изяде и колко ще дефекира човек?" Вангелия Гущерова (Ванга)...



 Дядо Пано (съкращение от Панайот)

Ще дам пример за такъв старец-диамант със собствения си дядо – в момента е на 84. Живее сам в Добрич, защото маминка ми си отиде в по-цялостния Живот преди няколко години от инсулт. Живее сам, малко провлачва вече говора – и той имаше лек инсулт. Но никога – нито той, нито тя – не са били в тежест на никого. Дядо ми се гледа сам, чисти всеки ден апартамента, ходи да играе карти и шах с приятели. Притежава много силен оптимизъм и центрираност.

Цял живот е бил работник или управител на цех в един завод (ЗАВН) в Добрич (Толбухин). Беше и леяр по едно време. За него може да се каже, че е от онези малцината истински комунисти, които носят чистия дух на съобщността, на смирената липса на „аз и мое".
Такава ментална нагласа наистина резонира силно с тази на Вселената! Макар и атеист комунист, тази му психика го прави вярващ. Не с външни молитви и църкви или абсурден религиозен изказ, но като вяра в доброто, заедността, единството на всичко и всеки!

Тази му психика го държи и ще го държи още поне няколко години. С бодър ум и памет е и винаги, когато го чуя, ми вдъхва сила и увереност повече от най-добрия душелечител... Винаги е гледал на частната собственост като на извращение от законите на Живота и е казвал:
„Не парите носят щастие, Орлине. Приятелството, природата, смирението, радването на всички благини наоколо, които са във всичко – това носи щастие, Орлине!"
Наистина е щастлив човек, по своему мъдър и повече свят от мнозина от черноризците в догматичните уж духовни институции...



Искам да започна с това, че наред с многото голи и понякога жестоки факти и истини, във филма умишлено се катастрофизира свръх черногледо съвременната психиатрия, филтрират се само отрицателните и страни и се пренебрегват плюсовете и достойнствата и. А позитивите също присъстват, както и минусите. Но за плюсовете не се споменава и дума и неизкушеният в областта на менталното здраве зрител може да бъде подведен.

Филмът започва с основателните твърдения, че психиатричните диагнози се поставят единствено въз основа думата на психиатъра. Един и същ човек, отишъл при пет различни психиатри, би могъл да бъде диагностициран с пет различни диагнози. Засега няма хематологичен тест или някаква биопсия, с които по научен начин да се диагностицира психично заболяване. Има допаминова хипотеза, но повишен допамин има и при дузина други състояния, при които не се наблюдава психотичност. Във филма не се споменава нищо за когнитивната невропсихиатрия, която обединява твърдо научния подход на когнитивната невронаука с психиатрията. Макар и в развитие, когнитивната невронаука вече все по-уверено навлиза в процеса на случване на психичните заболявaния...

Психиатрията като слуга на бизнес фармацията
(Кликни за целия текст)

...В катедрите по психиатрия научната работа е сведена до минимум. Тя е насочена предимно към клиничната психофармация. Това не е психофармакология, нито клинична фармакология. В България почти няма конгрес или симпозиум по психиатрия, който да се финансира от лекарската гилдия. Всичко се финансира от фармацевтичните фирми. Редовите психиатри у нас са бедни хора и това ги прави зависими от фармацевтичната индустрия...


Обикновено пиша, когато не знам. Толкова не знам, че трябва спешно да почна да пиша, за да разбера. Правя някакви движения, които напомнят на котка, която си търси място из къщата, за да роди: Обръща някакви кашони, изтърбушва фотьойли, застива в слънчеви петна по пода, души харии по ъглите. Заиграва се с някакви орехи, забравила накъде е тръгнала… Търся.

Понякога ми се струва, че се нажежавам, набримчвам се до степента на смисъла, на посланието в задаващия се текст и тогава той потича, защото вече нищо не може да го спре. Качвам се в неговата тоналност...


Отиде на психолог. Жената я гледаше втрещено, смазана от чутото… Отиде при друг психотерапевт – мъж. На първата сесия едва не счупи стола, на който трябваше да види баща си и да поговори с него… Терапевтът пробваше всичко, което знаеше и можеше, но преди всичко беше искрен, откровен и сърдечен… При него се задържа по-дълго, а в душата и покълнаха семената на спасението и вярата и… Терапевтът беше безцеремонен, макар и емпатичен. Не я жалеше, а я водеше към щастието и. Катя намери нови приятели, разкри се, свърза се с радостта и доброто в себе си, в хората и живота си…
Психотерапията изпълни чашата на сърцето и догоре! Последната капка, която преля чашата на промяната и, бе отиването на хомеопат. Човекът бе харизматичен мъж, на когото успя да се довери. Плацебото на капчицата вода с малко етилов спирт в нея наистина и помогна. Духът и се закрепи спокоен и силен, а душата от сънищата и най-сетне успя да я прегърне с горещото си приемане. Светлината на бъдещите възможности проникна в живота и. Прости на баща си и майка си, на Себе си, на хората, света и Бога. Видя живота си от далеч по-високата перспектива на духовността…

Веднъж терапевтът срещна Катя на улицата:

- Накъде така? – попита я той
- На танци! – спокойно се усмихна Катя...

Катя - разказ по действителен случай

(Автор - Диана Петрова)


Има нещо особено при Бог, което не трябва да забравяме. Той не подарява фишове от тотото. Много се инати за тази тъй важна подробност. Държи всеки човек сам да си купи фиш и да го пусне. Останалото било негова работа. Винаги съм искала да му разкажа колко е трудно да си купиш фиш, ако няма тото пункт. Или пък изобщо не схващаш концепцията на тотото.
Катя с очите пълни със светлина. Те плашеха Дявола, но той не разбираше, че тя не виждаше много – както когато не виждаме нищо от светлината, нахлуваща изведнъж през щорите. Тя беше застинала в онзи момент на слепота, в който няма тото пунктове, не е имало и никога няма да има. Всъщност какво е тото пункт тя и не знаеше... 







- Мразя те, мразя те, мразя те! Ти си виновен за всичко! – кънтеше в главата на Хари. Това бяха последните му думи към вече покойния му баща. Така и не успя да му прости. Винеше го за неуспехите си, за провалите в кариерата и общуването си!
На погребението дойдоха неколцина човека, по задължение. Майка му както винаги пасивно мълчеше и едва едва хлипаше. Цял живот се беше вкопчила в съпруга си, като малко дете в татко си. Той поемаше отговорностите, той вземаше решенията. Тя зависеше от него финансово, но и емоционално. Търпеше стоически честите му избухвания, изпълняваше огромните му изисквания. Беше доволна – въпреки или може би именно поради нелекия характер на мъжа си...



 Зли сили


Естествено, беше очевидно, че е жертва на сатанистки ритуали и сили. Какво по-ясно от това. Струваше му се, че злите сатанисти са впрегнали легионите на Велзевул и милите му рогати служители сите наедно се нахвърлят върху му. Сякаш органите му експлоадираха и спираха, бодеше го тук и там, като че на опашатите вилите се забиваха в душата и тялото му. Нещо лазеше по тялото му и ей сегинка щеше да го схруска на парченца...



Когато листата на дърветата поруменеят и есенният вятър запее тъжна песен, старият горски магьосник започва да приема гости. Те, за съжаление, не са много любезни – отбиват се само за да поискат нещо. Но старецът няма нищо против. Гледа винаги да изненадва гостите си – прави го от скука и защото си е малко вдетинен.
Така една слънчева есен при него се отбил момък на име Найден. Той искал да спечели ръката на самата прекрасна принцеса и затова трябвало да победи царската войска само за два дни. Казал на магьосника, че бил най-бързият боец, но въпреки това едва ли щял да се справи с толкова много войници.
Магьосникът се съгласил да помогне на Найден. Старецът му дал купа с нарови семена и го предупредил да запази едно и за себе си. Щом ги посеел, от тях мигом щели да израстат големи нарови дървета. Найден не знаел с какво могат да му помогнат тези дървета и си тръгнал озадачен...


Идеята, че можем да мислим със сърцето си вече не е само метафора, но съвем реален феномен. Това личи от комбинираните резултати на няколко изследвания, които доказват, че сърцето представлява голям център на разумност у човека. Молекулярните биолози откриха, че сърцето е важна жлеза с вътрешна секреция в организма. Като откликва на нашите преживявания с външния свят, то произвежда хормона сърдечен предсърден фактор, който основно повлиява работата на лимбичните структури на мозъка, наречени “емоционалният мозък”. Това включва хипокампалната обаст, отговорна за паметта и обучението, а също и центровете, контролиращи цялата ендокринна система. А неврокардиолозите установяват,че всъщност 60 –65% от клетките на сърцето са нервни клетки, идентични с нервните клетки на мозъка, работещи по същия начин като мозъчните нервни клетки, със същия вид връзки и със същите невротрансмитери.*

С други думи, буквално сърцето притежава “мозък”, свързан с всеки голям орган на тялото, с цялата мускулна система, което позволява на човека по един уникален начин да изразява емоциите си. Приблизително половината от нервните клетки на сърцето осъществяват предаването на информацията, която постъпва до тях от цялото тяло, и по този начин поддържат хармоничната работа на тялото като единно цяло. А другата половина изграждат много дълги, не-опосредствувани невронни връзки с “емоционалния мозък” в главата, и провеждат 24 часов диалог между сърцето и мозъка, който ние дори не осъзнаваме.

Междувременно биофизиците са открили, че сърцето в същото време е много мощен електрически генератор. То образува електромагнитно поле, обгръщащо цялото тяло и излизащо 8-15 стъпки извън него. То е толкова мощно, че позволява да се направи ЕКГ запис на 3 стъпки навън от тялото. Това поле, създадено от сърцето е холографско, т.е. вие можете да получите информация за цялото поле от всяка точка на тялото, от всяка точка вътре в самото поле, независимо колко микроскопична е тя. Интересното тук е колко дълбоко това поле повлиява мозъка. Всички данни сочат, че то доставя целия спектър на радиовълни, от който мозъкът извлича материала, за да изгради нашето вътрешно преживяване на външния свят.

Може би най-важното, което знаем сега, е че този радио-спектър на сърцето е дълбоко зависим от нашия емоционален отговор към света. Емоционалният ни отговор променя сърдечния електромагнитен спектър, който на свой ред подхранва мозъка. Следователно всичко в живота ни зависи от нашия емоционален отговор на различни събития...


Когато обаче дори и сравнително хармоничен човек започне да си налага да мисли позитивно, отричайки и отхвърляйки негативните си мисли, те не изчезват никъде. Напротив, изтласкването им води до натрупване на негативен заряд от тревожност и вина в подсъзнанието. В началото така практикувано, позитивното мислене работи чудесно! Всичко е цветя и рози! Колкото по-дълго човек силово се придържа към позитивното си мислене, отхвърляйки тревожните импулси на подсъзнанието и породените от тях образи и мисли, толкова тези мисли стават по-натрапчиво интрузивни, нахални и нападателни. Тогава човек започва още по-пламенно и искрено да се стреми да мисли само позитивно и с усилие на волята да отрече, отхвърли и изтласка в подсъзнанието нежеланите от него мисли. Той вярва, че Вселената веднага ще регистрира негативните му мисли и ей сегинка върху грешната му глава ще се стоварят техните конкретизирани резултати. Вселената не е толкова глупава и сляпа обаче! Самото ни подсъзнание и неговият начин на работа е създаден от същата тази Вселена...


Там, в този свят ДОМ, всичко бе подвижно, течащо и променливо, но и дълбоко единно в основата си. Хората за миг можеха да променят облика, ръста и формата си. Но не формата ги определяше, а вибрацията на съзнанието. Хората знаеха, че природата е в тях и те са в нея. Всяко животинче наоколо живееше в собствения им емоционален и когнитивен живот, а всяко растение в енергията и усещанията им. Огнян знаеше, че съществата са хора, че другите са животни или растения със сърцето си. Външно всичко се преливаше във всичко. И в същото време зад тази дълбока свързаност на сърдечно и енергийно ниво, всеки човек бе индивидуален и различен, а всяко животинче или растение уникални – личности. Животните имаха развито мислене и повече приличаха на онези земни човеци, които сега Огнян бегло си спомняше. А хората – по-скоро Деви, светещи същества от лъчезарна когниция. Една различна когниция, мислене директно, слято с обекта си, мигновено и лъчисто. По-скоро мъдро знаене, виделина, отколкото дистанцирано анализиране. Животните имаха мислене, подобно на земната логика. Но дори при тях, тя беше само допълнителен инструмент по ползване на света наоколо. Растенията в този свят, по менталния си капацитет удивително напомняха земните животни. А и се движеха и летяха в по-слабата гравитация на този космичен ДОМ. А минералите пък приличаха по развитието си на земните растения – по-подвижни, пулсиращи и усещащи живота и част от него. Сякаш цялата еволюция тук се преживяваше на едно стъпало напред от тази на земята. Дребните противоречия, които разбира се, че се случваха, напомняха на най-хармоничните отношения в онзи дремещ свят, за който Огнян вече почти не си спомняше. Боже, как се радваше сърцето му в този свят. Колко у дома се чувстваше той тук...


Преди само сто години човешкото население по глобуса е било 1-2 милиарда. Преди само двеста-триста години видът на "голата маймуна" е наброявал не повече от милиард. Преди само хилядолетие или две популацията на тази по-малко космата маймуна със специализирана лява мозъчна хемисфера в обработката на знакова информация е била не повече от 200 милиона. И по-малко!

Голата маймуна обаче с помощта на тромавото си специализиране в логическото експлицитно лявохемисферно процесиране на информацията варварски завладя света. Тази гола маймуна се е самообявила за топ вид на планетата, която дори не е напускала. Голата маймуна най-брутално (в превод означава животински) избива ежедневно цели животински и флорални видове. Иззема им тероторията, храната, гаври се със съществуването им. Плешивият примат все повече губи връзка с единството на цялата природа, с екологичното равновесие, със сърдечната когниция и равновесие! Този плешив ейп расте по количество лавинообразно. Не и по качество! Двуногата плешива маймуна нарича себе си разумна. Но делата и показват обратното!...


 Мишо и Миша ...


Тя беше доволна - държеше си го като удобна играчка. Винаги имаше подръка шофьор, поддръжник и най-вече сексуален роб. Буквално роб. Нейната собствена сексуалност продължаваше да расте експлозивно заедно с намаляването на естрогена и - влезе в 40-тте. А той се опиваше в секса с нея. Беше се превърнал в дрога, беше се "закачил', буквално! Тя беше мултиоргазмена, а той се научи да контролира оргазмите си и да има десетки. Това обаче го закачи още по-мощно. Буквално преживяваше екстатично блаженство с нея, каквото малцина можеха да изпитат без помощта на дрога или религиозен екстаз. А в същото време все по-силно започваше да съзнава обсебеността си от нея и минусите на връзката си. Не можеше да скъса с нея, беше безсилен. А тя и не мислеше да го пуска. Той избяга в чужбина с идеята, че разстоянието ще го излекува. Сънуваше я, бленуваше я, живееше в аурата и миризмата и, липсващите му до раздиране преживявания с нея. Просто се поболя, загуби съня си, всичко стана мрачна бездна. Абстиненцията от хероин бе нищо в сравнение с вопъла на душата му. Върна се в България и при нея. После пак замина навън, но като ластик зависимостта му от нея го връщаше обратно. А тя нехаеше. Намираше си други връзки, искаше просто добър секс. За Мишо обаче влюбването бе тотално, от блажения екстатичен секс до най-малкото и движение - той беше влюбен в нея и във всичко нейно виждаше изключителен чар и смисъл. А реалността бе друга, далеч по-приземена...


 Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. 
- Знаем как да оцеляваме, но не знаем как да бъдем.
Познаваме все повече физиологията си, но не знаем кои сме, защо сме тук и каква е целта на живота ни.
- Науката за когницията ни е проследимо обективна, но непроследимо плоска и кастриращо духа ни субективна.
- Вкопчили сме се в живота на тялото си, но си нямаме идея за мъдростта на смъртта си.
- Развиваме изкуствения интелект и все повече редуцираме знанието за Себе си до въглеродни процесори на информация. 

- Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. 
- Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим два метра и да се запознаем с новия съсед. 
- Покорихме космическите ширини, но не и душевните.
Измисляме все повече технология, с която все по-малко да ценим свободната си воля и все повече да се манипулираме.
- Въздигаме в култ богатството на парите, за да бъдем все по-бедни в душите си.
- Тренираме мускулите си, но оглупяваме все повече.
- Развиваме рационалността си, но сме все по-слабо емоционално и социално интелигентни.
- Създаваме все по-усъвършенствани роботи, но все повече губим човечността си.
- Намерихме законите на логиката, но загубихме законите на човещината...



Има много техники за целеполагане и постигане на успех. Техники от невро лингвистичното програмиране, психотерапията фокусирана в решения, популярни книги и т.н. Всички тези методи са чудесни! Липсва им обаче ядро, сърцевина, център на гравитация, от позицията на който да бъдат успешно прилагани! 

Ядрото на успеха – здрава способност за отлагане на удоволствието


В началото на 20-ти век този гений в областта на когнитивната наука: Фройд, формулира два централни опониращи си когнитивни принципа. Принципът на удоволствието и принципът на реалността. Комплексната ни когниция е тласкана от най-изначалния базов принцип на удоволствието. Дейностите ни, целите ни, психичната ни и социална дейност да подчинени до голяма степен на принципа на получаване на удоволствено възнаграждение. Нагонът в нас желае незабавна гратификация, тук и сега, без значение личностов и социален просперитет, професионални и персонални цели – тук и сега, на всяка цена! Това е ключов нагон във всяко живо биологично същество – освен в хората, той е централният двигател и при животните. Нагонът за удоволствие е неизменно преплетен о неврално идентичен със сексуалния нагон. Този нагон, ако е задоволяван директно, осигурява моментната изгода на незабавно полученото удоволствие. Нерядко обаче незабавното задоволявне на удоволствения драйв противоречи на другия централен когнитивен принцип – на реалността. Директното и безусловно задоволяване на принципа на удоволствието в крайната си степен може да доведе до зависимости, липса на адекватна професионална и социална реализация...


Автор: Беинса Дуно
Съставител: Боян Боев

Има един свят, който вие не виждате. Трябва да се отворят очите ви, за да го видите. Вие сте сянка на този свят. Вие, сенките, трябва да вярвате, че има един Реален Свят, от който произтичате. Вие сте само проекцията на Реалността. В човека има една вътрешна Светлина. Тя е Божественото Начало, което чака времето на своето пробуждане. Човек е нещо повече от своя ум, сърце и воля. Те са слуги на човешкия дух. Човек по произхода си, по своето естество е нещо велико.

Ако обичате човека, ако вярвате в него, а не в това, което външно се проявява, щяхте да видите колко велико нещо е човекът. Вие казвате: "Човек е същество, което мисли." Но той е повече от това, което мисли. Човек не е нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките. Човекът е Божественото. Човек крие в себе си всички възможности за един Разумен Живот. Каквото сте изгубили, ще го намерите. Кога? Когато познаете, че Бог е вложил несметни богатства във вас. В човека има всички възможности да бъде художник, поет, учен и пр. Злото в човека е на повърхността. То е нещо външно. Божественото в човека е непобедимо. През каквито и изпитания да мине човек, в края на краищата пак ще се върне в първоначалното си състояние...


Ако сме изградили светъл, весел и спокоен характер, с напредването на възрастта той става още по-устойчиво спокоен и прераства във ведра мъдрост и хармонична сигурност в житейския промисъл. Ако обаче подхранваме песимизма и недоволството си, с годините те също се затвърждават, изкристализират до много тежки, постоянно съпътстващи ни вкостенели характерови черти.

Разбира се, психичното „вкостеняване”, за което говоря, е по-скоро общо правило, но не и задължителна и неизменна част от остаряването. Всичко зависи от качеството на собствения ни психичен живот и степента, в която поемаме отговорност за него още от по-ранната си възраст.

Има старци с по-голяма характерова гъвкавост и социална адаптивност от мнозина младежи! Щастие за всеки е да общува с тях – те са извор на дълбока жизнена мъдрост, жизнерадост, връзка с духовното, градена цял живот. Такива хора приличат на реки. Личността им е чист проводник за живата мъдрост на живота, която свободно тече през тренираната психика – чрез психотерапия (включително и чрез не винаги съзнаван автотренинг), медитация и осъзнаване...


Никога в човешката история процентното съотношение на хората в трета възраст не е било толкова високо. Медицинските технологии се усъвършенстват постоянно, а с това и средната продължителност на живота ни. Интересен факт е, че България е на девето място по брой възрастни хора на глава от населението. Бидейки девети всред хилядите други държави, очевидно Българите живеем над средното, погледнато в световен мащаб. Това е повод за радост, но и за размисъл около социално икономическото и психическото положение, в което старите хора в Б-я съществуват...


Какви са мотивите на средно статистическия зъболекар или лекар да избере именно тази професия? Може би някаква странна любов към дъха на гниещи зъби? Или към плътното взиране в лицата на какви ли не хора? Или може би лекарят избира професията си от човеколюбие? Последното ме кара да се усмихвам болезнено, пишейки тези редове! Психоанализата например твърди, че несъзнаваните мотиви при избора на лекарската професия, са нуждата от власт и доминиране над другите, деривати на агресивния нагон. Според самите лекари и зъболекари, единствената причина за избор на занаята, с който се занимават, от самото начало е бил един единствен – парите! Когато преди време в България започнаха да се провеждат здравните реформи по американски модел, аз недоумявах: „Ами ако някой по някаква причина не може да си плати зъбния ремонт или чернодробната трансплантация? Или просто нужния му престой в болнично заведение?!” Продължавам да недоумявам! Последното, което съвременната медицина може да се нарече, е хуманна! Защото е очевадно антихуманна! Защото лекарите се явяват търговци пласьори на фармацивтичните компании, защото корупцията и плащането „на ръка” са масова практика. Защото последното, от което съвременната медицина се интересува, е излекуването на пациента. Напротив, има пряк интерес да бъде поддържан максимално дълго време болен, болезнено страдащ. Един страдащ човек е готов на всичко, за да се освободи от болките си – съответно е готов да плаща. Да плаща от последните си спестявания, да продаде жилищата си, имотите и земите си, само и само да „отърве кожичката”. И този хипотетичен страдащ човечец, събирателен образ на пациента-жертва на съвременната античовешка медицинска система, си плаща, притиснат от системата – не хуманна, но бизнес медицина! ...


Оня ден станах на 57 год. цял живот досега работих, носих, принасях, служих на родина и фирми всякакви. Търсих духовното и гледах да се задоволявам с малкото, което аз и семейството ми имахме на този свят. Беше ми трудно, когато дъщерята растеше и тази духовност не стигаше да и купуваме хубавите дрешки и всякакви нещица, каквито имаха приятелките и. Затова тя все повече се комплексираше - а ние и казвахме, че я обичаме... Сега тя е на 30, пълна материалистка, катери бясно фирмената си кариера, бягайки от страха от немотията в нея и както тя казва, "повдига ми се от вашата илюзорна тъпа духовност - вие сте луди бе!". Затова ли я обичахме толкова, затова ли и четяхме беседите на Бахайската вяра всяка вечер преди сън? Оооох. Боже, защо? Защо така ме наказваш?...


О, велика Ирена Бисерова, да се свети твоето име, да дойде твоето царство-замък в Бояна! о, Богиньо на зъбосадизма, нека бъде твоята воля, а не моята - аз знам, че имам право да мълча, да ме боли и да не мърдам! И нека болката ти се разлива вдъхновено по снагата ми и се превръща във вдъхновението на медитацията ми! О, строга зъбогосподарке, нека така насажданата ми от теб и ситуацията мазохистична роля се всели в душата на мене грешния роптаещ! Богиньо на зъбопаричната наглост, моля те нека моята и на другите ти клиенти воля бъде изцяло подчинена на банковата ти сметка!...


Always, through the course of time, teen years have been the time for exaggerated masturbation. But nowadays the masturbation in the teen years is not only prolonged and made more frequent – it is practiced to the point of complete exhaustion, directly overstimulated through intensely arousing pornographic movies.

This early sexual overstimulation causes earlier start of the sexual life – even at 12 and less years of age. Although it sounds bad, those youngsters who begin their sexual life earlier, have better chances for psychological stability and therefore, for social and professional realization in the long run, if they learn how to channel their sexual desire for greater ends – most of all the boys, of course, because they are far more affected by the pornographic bum.

The others just get hooked to their drug – masturbation in front of the next porn movie. And not just porn – one can watch fetishes, grandmothers, children, violence and so on - explicit sexual intercourse. For a man, this is worse than a drug – it just grabs the brain and squeezes it to the last neurochemical drop. It squeezes the life of the compulsive masturbator as well.

Now, let us say that our teen boy is a fully grown man. He has finished some university, works at something, maybe he even has relationship… But despite his honest and severe efforts, he can not cut off his masturbation habits, and touches himself and ejaculates every convenient time. He has tried millions of times to overcome his addiction – but it is so strong and so deeply engraved in his brain circuits, that he is helpless...


Мишките без клетки създават голяма паника и несигурност - щурат се наоколо без цел, плашат народа, рискуват си кожата и за какво.... за една идея повече... трици или нова непозната дупка в земята. Преди да намеря СМИСЪЛЪТ и аз бях една такава неориентирана шушумига. Бях слаба и страхлива, е... имах приятели, с които съм била по полета, мази, хамбари... така де - купони на гризачи. Повечето обаче си намериха по една прекрасна бяла орбита, като мен. Има две три все още неориентирани... Идват от време - навреме тук, стоят отвън и разказват странни неща за слънцето, земята, котките... Очите им са различни от моите...по-големи и по-отворени... Съжалявам ги, разбира се, и ме е срам от тях... Заради една идея повече, така да рискуват...и да ме излагат пред възхитените мои зрители... с техните недодялани обноски и претенции за безкрайна свобода. Ако нещо е без край - това е моят кръгъл свят. Олеква ми, когато си отидат... 


- Нeколкократно споменах великата йерархия на светлината. Там, в този прекрасен свят на обич и сила, връзката с духовния свят е непреривна. Човек е в постоянно общение с финия енергиен свят. Този фин духовен свят винаги е бил населен със същества, отдавна завършили човешката си еволюция в други космически цикли и сега преминали на друго ниво на вибрация. Говорейки с терминологията на сегашното човечество, става дума за ангелите, архангелите, силите, престолите, властите, херувимите и серафимите… На цялото човечество един ден му предстои преминаване на друго ниво на съществуване, обличане на ангелски дрехи… Винаги обаче през епохите за отделни индивиди с по-високо ниво на осъзнатост общението с тези фини мъдри човечества е било възможно. Мнозина през вековете, милениумите и еоните са успявали да прекъснат веригата раждане, малък земен живот, смилане на преживяванията от последния живот в отвъдното, в т.н. състояние бардо и отново раждане – веригата на самсара. Успявали са да се издигнат до по-високите степени на съществуване, да преминат всред редовете на девите… Там, в седмата раса, това преминаване е толкова естествено, колкото за един човек от 21-ви век е храненето. Между нас, жителите на бъдещето и йерархията на светлината протича непрекъснат взаимообмен… Но, за да се случи този бъдещ свят, са нужни вашите добри усилия сега. Защото жителите на онзи свят, за който говоря, сме всички ние, преминали през доста житейски уроци и развитие… Е, стига толкова приказки, време ми е … - заяви професорът неочаквано. Залата се изпълни с мека светлина, а всички застинаха, хипнотизирани от магията на случващото се. Стоящият пред катедрата човек засвети, а усмивката му се сля с виделината, която заля стаята. За няколко мига стана прозрачен, докато се превърна в кълбо от енергия, все по-светла и бляскава енергия… След миг пред дъската нямаше никого, а погледите на студентите се спряха на думите на професора, които той беше записал преди малко на бялата дъска: „Ти си творец на съдбата си! Бъдещето зависи от теб – сега!“ … 
Автентичната самоувереност произтича от дълбините на духовното ни сърце. Мъдростта на сърцето обаче има нужда от инструмента на обективния ум, чрез който да стъпи здраво на краката на логиката и осъществи здрава връзка с обективната реалност. Логиката е слуга - един добър слуга. Когато его гордостта на човека възвеличае механичната логика и дори я постави на пиедестала, определящ човешкото, всичко се обръща наопаки. Логиката е добър слуга, но много лош господар - жесток, следващ бездушни цели, оправдаващ всякакви средства за постигането им. Логиката е откъсната - тя не може да преживява, а само да категоризира, описва, класифицира и поставя в таблици и колонки. Логиката е мъртва - тя е прекрасна способност, докато бъде ползвана като инструмент, но се превръща в убиец на цялостната реалност, когато единствено тя взема решения. Всеки калкулатор има повече логика и от най-гениалния математик - защото тя сама по себе си е бездушно, машинно, механистично пособие за боравене в този свят. Великолепно пособие обаче, когато бива водена от сърдечния разум. Както казва мъдрецът - сърцето има очи, но няма крака. Умът има крака, но няма очи - той напипва в тъмнината слепешком, неспособен да прозира тоталната мъдрост, струяща от духовността. Когато обаче его логиката се превърне в смирен слуга на сърдечния разум, всичко идва на мястото си! Който има досег с безкрая на сърцето си, знае!...


Бъдеще за българите и България

Някой ходил ли е скоро в Кърджали? Аз да. Почти не чух българска реч... Аз съм човек със съзнание на гражданин на планетата. Но все пак - роден съм в България... Дали до края на живота ми това пространство още ще се нарича България?! Защо това е важно за мен?! Защото част от съзнанието ми, в това ми малко земно тяло, е свързано с генетична верига, която идва от древните български конници, затова... Дали е много важно за мен бъдещето на тази държава?! Не прекалено. Но все пак...

Съзнателен живот


 Има хора без ръце и крака, които водят мотивационни тренинги, има катерачи без крака, има парализирани гениални учени! Казват, че привидните трудности катализират креативност, която при цветущи условия би била дремеща... :)
Нищо не си отива, докато не ни обучи на това, което имаме да учим, казва Пема Чодрон. Може ли едно паническо разстройство да си отиде, ако не научи преживяващия го на смелост?! Може ли агорафобията да изчезне, ако човекът не открие любящата сигурност вътре в себе си?! Как хипохондрията би отстъпила, ако не разтвориш гордостта на изолиралото се от мъдростта на живота его и не се довериш на потока на единството, носещ преживяване за закрила и доверие?! Може ли генерализираната тревожност да се превърне в генерализирана радост, ако не се научиш да губиш его контрола, за да се разтвори щастието на сърдечния разум?! ...

УСПЕХ

"Твърдящият, че нещо не може да бъде направено, не трябва да пречи на този, който го прави в момента!" Китайска поговорка
Когато хората съзират трудни невъзможности, аз виждам само предизвикващи ме възможности! Когато казват, че е тежко, аз виждам колко лек е кръстът
 ми всъщност! Там, където народът се оплаква, че няма опции за развитие, аз се смея, осъзнавайки безброя от посоки, комбинации и недокоснати потенциали, чакащи осмелилия се да ги види, вземе и обработи до красивите брилянти на свободното предприемачество и творчество! Можеш ли да бъдеш предприемач? Да видиш отвисоко, от позицията на свободната си воля безбройните диаманти – възможности, стоящи недокоснати, въпреки тълпите наоколо им?! Недокоснати, тъй като се разкриват само за високата визия, смелото сърце, острия меч на проницателния ум, рештелната воля и действия.

 Рак на белия дроб - уроци, изводи, излекуване и дългосрочно оцеляване
(Кликни на заглавието за целия текст)

„ В изпълнението волята на Бога стои силата на човешката душа!“, казва мъдрецът Беинса Дуно. Съвременният нам руски пророк Сергей Лазарев твърди същото: „Няма по-голямо щастие в човешкия живот от любовта към Бога!“. Бог не като някакъв архетипен или фолклорно популярен старец на някакво небе, а Бог като Любовта. Онази любов, която пропива и насища самото ни същество, във всеки миг от живота ни! Любовта, носеща в себе си мъдростта на битието и свободата на истинния смисъл, проникващ всяко вдишване и издишване на човека. Не любовта поради, а любовта въпреки, просто любовта! Защото, за да обичаш истински света и другия, е нужно първо да обичаш себе си. А кой си ти, ако не божествената природа, проявяваща се през ума, чувствата, тялото и поведението?! Когато обичаш в първом Бога, социалният успех или неуспех са вторични. За да успяваш, е нужно да можеш спокойно да губиш, с радост да жертваш. Чудесно е да успяваш, но ти вече си успял, вече си богат с безкрая от преливаща обич, идваща от извора на божественото в теб. Ако се случи да претърпиш социална загуба, малко се трогваш – центърът на стабилност е дълбоко вътре в теб! Когато обичаш първо Бога, тогава професионалните успехи, партньорската обич, финансовият статус – всичко е на мястото си. Но, липсва вкопчеността, липсва зависимостта от тях. Всичко е на мястото си!

Да бъде волята Божия в живота ми!



 Зелено дърво и пееща птичка

(кликни на заглавието за пълния текст)

Искаме щастие и обич. А от нас струи ли вдъхновение и любяща сърдечност, с които да ги привлечем? Искаме да бъдем обичани и прегръщани. А ние обичаме ли себе си, живота и другите безусловно и с обич, идваща от душите ни, така че когато любовта на хората срещне нашата, да се разгори до още по-голям пламък? Искаме приятелство. А ние подобни ли сме на голямо дърво с красива сянка, приканваща морни пътници или сме като отровно храстче с бодливи клони?


Крак в процепа на вратата
(кликни на заглавния линк за прочитане на целия текст)

 За нововъведенията в DSM 5 и МКБ 11, американският и международен статистически диагностични наръчници на болестите. Ако не знаете, че ако, видите ли, ви се случи да скърбите след кончината на скъп на сърцето ви човек повече от две седмици, сте в клинична (major depression) депресия, време е да го узнаете. Е, петте стадия на скърбене - те са подробност, важна е продажбата на малки красиви таблетки. Здрава логика? Може би тя се крие в психиатричната диагноза хиперфагия, в която сте автоматично вписан, ако си позволите веднъж седмично да си хапнете на корем. Или пък, смеете ли да се объркате и почешете по главата, неспомняйки си името на колега или какво сте яли преди три дни на обяд? Е, разбира се, тогава вече сте етикетиран като преживяващ леко невро-когнитивно разстройство. Да, нужни са ноотропни медикаменти, не е ли ясно!? А недай си Боже детето ви да изпита естествено негодувание против тотално антиприродната и смачкваща личностовия потенциал учебна система и мръдне в час. Е, разбира се, че е хиперактивно, извън нормата на представата на някой си за застанали мирно на чина безжизнени малки биороботи. Разбира се, магическото хапченце, така услужливо предлагано от фармацевтичните гиганти, ще разреши вашия проблем! А влюбването? Дали е включено във великия наръчник, писан от велики медици и диктуван от техните "богове", фармацевтични олигарси? Не знам. Но, ако не е, трябва да се включи! Та то представлява загуба на връзката с реалността в чист вид, ярко изразена психоза. За Бога, надявам се да не е пропуснато! О, велики западни люде, поклон пред прозорливата ви мъдра грижа за човешкото здраве! :) :) :)





В долните редове мой клиент, жена в двадесетте, обрисува фантазията за собствената си въображаема погребална реч, в три варианта. 

В първия умишлено преувеличава негативните си черти, съдба, живот, постъпки и социалност. Целта тук е през ползваната психотерапевтична техника на парадоксалното намерение (наводняване с прерамкиране от пародия) и допира до мисълта за крайността на телесността да се постигне: 1) десензитизация на негативните очаквания за бъдещето, идващи от маладаптивни когнитивни схеми и 2) поглед върху собствения живот от имагинерната позиция на бъдещата смърт, което фасилитира осъзнаване ценността на живота.

При втория вариант умишлено се раздуват до гротеска и хумор преувеличените очаквания за успех. Така, надувани като балон, в даден момент те просто се спукват. 

Така човекът, смело вгледал се в и погасил страховете си за бъдещето и "спукал балона" на гордостта си, стига до третия, реален вариант. В него, след първите два, той осъзнава ценността на живота си, има способността смело да планира бъдещето си, но вече свободен както от страховете на сянката си, така и от нарцистичните инфлации на суперегото си. Така, събудил потенциала си, той разбира реалните си възможности и може интуирайки призванието си, да го конкретизира като актуални насоки и общи очертания на очакванията си за случване на смислен и творчески, силен живот! 

N.B.: Техниката се прави само когато е препоръчана от психотерапевт, в даден момент от процеса на промяна при конкретен пациент. Ползването и по собствено желание не се препоръчва! 

Дядо Пано и маминка Жечи
(кликни на заглавния линк за прочитане на целия текст)

 Бяха милиардери. Не се шегувам. Милиардери, на които хазната им преливаше от богатствата на човечността, добролюбието, трудолюбивия устрем към цел, приятелската светла настройка на оптимизъм, точната центрирана визия за себе си като стойностни хора и просто… хармония. Маминка и Дядо излъчваха такова спокойствие, сякаш бяха прекарали петдесет години в дзен манастир. Носеха тази си центрираност отнякъде…  Дядо ми беше участвал доброволно в изграждането на градската градина в Добрич, а двамата бяха ходили на сума ти бригади. Доживот и двамата си останаха безкористни създания. Маминка понякога казваше: „Орлине, не парите са важни. Те не носят нито щастие, нито сигурност. Гледай онова богатство в живота си, което молец не подяжда, а ръжда не разяжда!“. И двамата не бяха нито начетени, нито много образовани хора. Но имаха вътрешния компас и пътеводител на една жива мъдрост, която водеше стъпките им през тучните поляни на вътрешното изобилие от радост и светлина...

Няколко думи за хомеопатията
(Кликни на линка за целия текст)
Енергията се предава, водата помни, безспорно! Но с методологията, тоест средствата на гуру Ханеман, се постига толкова лечебна стойност, колкото и с тридесет секунди подържана и молена, структурирана с помощта на мисълта вода или какво да е друго вещество. Защото не само водата помни... 



 Дискусия относно хомеопатията
(Кликни на линка за целия текст)

Някой казва: "С хомеопатия се "лекуват" и бебета и животни!", като аргумент в полза на действеността ѝ. Блажени са вярващите. Наистина! Аз вярвам в силата на молитвата/ мисълта, защото я познавам от личен преживелищен и професионален опит. Родителите и собствениците на животни също - мисълта е сила, а когато и подсъзнателният ѝ потенциал е прихванат, като е махната съзнателната бариера чрез ползването на котвичка за ума, въздействието е реално! Не чрез илюзията на хомеопатиците, а чрез силата на вярата!


 Учителят (Беинса Дуно) за опасностите при практикуване на Йога
(Кликни на линка за целия текст)


Има и още нещо, извън горните ми разсъждения. Учителят казва, че сега са различни времена и методите могат да бъдат други. И е така. Цялата планета вибрира в по-бърза честота, енергията е далеч по-сгъстена, времето е някакси ускорено... В такъв дух на размисли, може би молитвата и медитацията, с модерирани и меки практики, както са дадени в учението на великия Учител Беинса Дуно, са напълно достатъчни. Особено ако са правени на фона на нравственост, духовен морал и чистота, братство и смирение, присъстващи във всяка дума на Учителя! Да, първите две степени в йога (Яма и Нияма) също би трябвало да са фокусирани в това, но някакси са подминавани. Докато в учението на Братството нравствената чистота е основен фокус! ...


 Съвършенство в несъвършенството - Жена
(Кликни на линка за целия текст)


Слънцето свети точно над нея и цялото и поведение сякаш говори: "Иска ми се да владея живота си, да създавам правилата си, да надхвърлям нормите. Живее ми се, обича ми се. Моля те, прегърни онова малко несигурно момиченце в мен, което се прикрива зад външната игрива жена!"...


(Кликни на линка за целия текст)

И накрая съзрях и срещнах хората на тая щастлива земя. Те сами дойдоха при мен, наобиколиха ме, прегръщаха ме. Деца на слънцето, на тяхното слънце – о, колко прекрасни бяха те! Никога на нашата земя не бях виждал такава красота сред хората. Може би само в нашите деца, и то в най-първите години от живота им, би могъл да се открие далечен, макар и слаб отблясък от тая красота. Очите на тия щастливи хора сияеха с ясен блясък. Лицата им светеха от разум и някакво спокойно съзнание, но това бяха весели лица; в думите и гласовете на тия хора звучеше детска радост. О, аз веднага, още от първия поглед към лицата им, разбрах всичко, всичко!… Това беше земя, неосквернена от грехопадението, на нея живееха несъгрешили хора, живееха в оня рай, в който според преданията на цялото човечество са живели и нашите съгрешили прародители, само с тая разлика, че тук цялата земя навсякъде беше рай. Тия хора, радостно засмени, се тълпяха около мен, и ме милваха; те ме поведоха със себе си и всеки искаше да ме утеши. О, те нищо не питаха, те сякаш вече знаеха всичко – така ми се стори, и всички искаха страданието да изчезне час по-скоро от лицето ми...


(Кликни на линка за целия текст)

Стресът е нормален, дори нужен. Ако напълно сме лишени от стрес, от трудности, животът ни би бил твърде скучен, вял, лишен от стимули за растеж, преодоляване, развитие. Умереният стрес е нужен – мобилизира ни, активизира ресурсите на ума, емоциите и тялото ни. Когато обаче стресът прерасне в дистрес, психиката и тялото са неспособни да се справят, което травмира и блокира естествения и плавен житейски ход и просперитет. Ако стресът е бензин, който наливан внимателно, захранва огъня, то дистресът е разрушителна експлозия. Както казах, никак не съм съгласен, че стресът е в основата на човешките трудности – той е нормална част от битието ни. Но да, дистресът надхвърля индивидуалните възможности за адаптация към стимулите от средата, което резултира в маладаптивни психични и телесни симптоми и поведения...



(Кликни на линка за прочитане на целия текст)

Живеем в странен свят. Като риби на сухо сме. Пробваме да подменим водата на любовта, съчувствието, съпричастното единство, толерантността, благото търпение, дълбинната ни свързаност един с друг и с всяко чувстващо същество, на ние и наше, тоест на всичко, което определя щастието ни, с жалки сурогати: крайният индивидуализъм на аз и мое, власт, финансови ресурси и стремеж да имам, вместо да съм, позволяващи още власт, лъжа, манипулация, безлюбен секс, имоти и предмети, алчен стремеж към производствени и капиталови ресурси, с които уж да се защитим от… безумната жажда за любов в душите си. Като няма обич, заживява страх и омраза. На мястото на естественото единство, се настанява психопатният нарцисизъм и социопатната нужда от надмощие над другите – за да сме по-големите, по-защитените, по-контролиращите… безумния си страх от откъснатостта си от цялото. Колкото и да се опитваме да компенсираме страха си с гневно насилие над брата си, единственото, което можем да почувстваме, е отражението на собствения си ужас в очите му...



(Кликни на линка за прочитане на целия текст)

По-долните редове са вдъхновени от тази статия. Текстът е добър и изказаните насоки са верни. Думите ми са по-скоро ирония към проецираните в децата свръхочаквания на амбициозните мами. Свръхамбиции, плод на собствени незадоволени очаквания и себепредстава...




Дънинг-Крюгер ефект
(Клик за текста)

Отначало, в първите няколко години, успехите които постигаше, го караха да се чувства много самоуверен, знаещ, мотивиран и можещ. Малко по малко в него обаче започна да се случва нещо странно, което той наблюдаваше в себе си с учудване. Колкото повече практикуваше, трупаше личен опит и тонове теоретични познания и гледни точки, колкото методологията и подходите му ставаха по-многобройни, а прийомите му за въздействие по-цялостни, толкова в него започна да се надига особено чувство. Започна да му се струва, че все по-малко знае. Чак му беше чудно как преди е успявал да помага също толкова ефективно, с много по-малък набор от инструменти и познания. Колкото повече знаеше и можеше, толкова по-малко се възприемаше като знаещ и можещ.



(Кликни на линка за прочитане на целия текст)

Смъртта е страшна само за глупеца. А сърцето познава този голям Живот отвъд телесния скафандър и му се радва. По някое време ме завиха с плащ, наистина като мъртвец и ме оставиха да поседя така, в тишината – медитация. А не е ли медитацията смърт за малкия ум и раждане за безкрая ти?! А не е ли раждането и животът в тяло смъртно ограничение за безкрая на духа? Когато имаш опит в медитацията, старото понятие и страх от смъртта изчезват. А смърт ли беше това, или състоянието на зародиша в утробата? А има ли значение какво е мислил режисьорът или собственото преживяване, а в последствие и тълкуване е важното?!  Реторични въпроси за знаещите отговорите!...
(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

Любовта на здравия човек не е искане, а даване, протичане отвътре навън, от вътрешния извор към обекта на любовта. Тоест, не е дефицитарна, а битийна. Както и целият им живот. Любовта на невротика е искаща. Тя е незапълнена дупка, която вечно тегли още и още енергия, внимание, грижа, разбиране, подкрепа, изисква, не спира да изисква още и още… Такова невротично взаимоотношение всъщност няма много общо с любовта, но по-скоро с търговията. Депозирам в теб еди си колко внимание, усилия, грижа, секс, време, но очаквам същото или повече. Любовта на зрелия, здрав човек е различна. Да, приятно е да бъдеш обичан, да ти се отвърне със същото. Но, ако не се случи, отвътре има цял океан от любов – ти самият си тази Любов. Тогава обичаш и даваш от любовта си, защото не можеш да не даваш – тя иска да тече, да се излива. Между впрочем, този напор на самостойната обич на зрелия индивид е друга подходяща метафора за постулираната от Маслоу „себеактуализираща тенденция“...

Интервю от обучението ми в "ТЕС и Пренареждане на Матрицата с ТЕС" с Карл Досън

(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)


(Кликни на линка за прочитане на целия текст)

...Човекът е неразделна част от природата, въпреки всички негови невежи усилия да я погази по всякакъв начин. Бидейки част от нея, в контекста на разглежданата тема, преклонението към светлината (културата) тук може да се тълкува като следване на естествена, вродено присъща нужда от разкриване на светлото в индивида. Светли качества, закони, цели и посоки, присъщи на семантиката, влагана в думата светлина. Във всички народи без изключение, във всички еони от човешката история, в светлината човекът е виждал и смислово насищал с разбиране за добро, мъдрост, обич, красота, божественост. Светла хармония, присъща както на това, което мъдрите наричат „книга на живата природа“, така и на вътрешната природа в човека. Именно тази вътрешна човешка природа, когато по качеството си резонира с принципите на светлината, може да види и природната мъдрост, да резонира с нея и настрои ума, чувствата, волята и поведението си в синхрон с посланията и. Стигаме до пресечната точка между познавателя, познаваемия обект и процеса на познаване на културата, а именно – човешката психика...



(Кликни на заглавието по-горе за отваряне на целия текст)

...Кой знае, може би грешките, които правим, са част от пътя ни на учене и събиране на сърдечен опи?! Тогава, преди двадесет години отхвърлях „гласа“ на душата си и затова тръгнах по един различен и дълъг път към…Себе си. Ето в общи щрихи опита ми, довел ме до попрището на лекуване на души: носене на неврологично базирано заекване почти цял живот, което като малък тиранин не спираше да ме тормози. Сега като си давам сметка, именно то е което ме направи психотерапевт - затова сега мога да издържам по десет човека на ден, да понасям мъките им и да им помагам! Всички преживени и надживени раздирали душата ми с десетки години вътрешни конфликти, страхове и битки, изградиха в мен едно относително стабилно вътрешно ядро от цялостност. Като се върна сега назад, виждам, че психолог и психотерапевт са ме направили не формалните обучения по психология и психотерапия, а всички професии, през които съм минал...



(Кликни на заглавието за прочитане на целия текст)

...Да, разбира се, когато зелените идеи тихо хихикат, предавани от сигнала на кораба майка през регреса и фиксацията на либидото в аналната фаза от психосексуалното развитие, тогава, маймуната на Буда смело разкрива неконвенционалното си съответствие с растежа на стволовите клетки в тестисите на дракона. Тогава мигренозният дефицит, транскултурално екстраполиран в субкултурните проекции на сенчестата страна на базалните ганглии, води до главоломното насищане на синапсното пространство с ендогенните опиати на четвърти километър! Какво главоболие може да издържи на такова шаманско обайване?...


(кликни за прочитане на целия текст)

"Реалността не е известна, а това, което е известно, не е реалност."
Дж. Кришнамурти

Съвременната наука започва да преосмисля парадигмите си. Квантовата физика показа относителността на представите на Нютоновата механика, а оттам и представите ни за света, в който сме. Оказва се, че материята не е нещо твърдо установено, което съществува независимо от изучаващия я. Оказа се, че в същността на нещата твърда материя няма. Ако ядрото на атома е колкото тенис топка, то най-близкият до него електрон би бил на километри. А между тях е негово величество вакуумът...


(Кликни на линка за прочитане на целия текст)


Ако ти съзнаваш божествеността си, виждаш богинятаи се държиш с нея подобаващо. Но не за невротичния нарцисизъм, бягство от страх говоря, а за прегърналата страха обич на смиреното, провеждащо безкрая сърце. Зрял си, цял си и затова виждаш в нея цялостност. Не половинки, а две самостойни цялости!
Доколкото ти си хармоничен, дотолкова разтваряш вратата на нейната хармония, през която тя ако иска, може да мине заедно с теб. Не е нужно да правиш нищо – просто бъди себе си и обичай. Обичайки се, приемайки се, вярвайки си, можеш да обичаш, да и вярваш, да приемеш и нея. Ако на малкото момиченце в нея му липсва любов, когато ти обичаш себе си, имаш силата да не отговориш на неврозата и с невротичност, а с любяща сила. Така ставаш приказното добро огледало, което нашепва на кралицата в нея думи на вяра и обич към самата себе си. Пепеляшка се превръща в принцесата, която винаги е била!


(Клик за целия текст)

...Жената може да бъде видяна като цвете! Да, красивата и цялостна в сърдечността си жена е цвете...









(Кликни на линка за прочитане на целия текст)

Сърце

Това, което в хюмън дизайн системата се нарича Г център, в синхрон с психично наситените характеристики на тази зона от древни времена, наричам център на сърцето, на мястото на физическото и духовно сърце, по средата на гърдите (мъдреците казват, че физиологичното сърце в бъдеще ще последва духовното и ще бъде разположено симетрично по средата на гръдния кош).



Зона на принадлежност. Сърцето е зоната на смисъла, призванието, мисията, целта и посоката. Сърцето е център на идентичност, на „Знам кой съм, какво правя тук и накъде съм тръгнал!“ Сърцето е свързано с чувството на принадлежност към Аза, към Себе си, към Същността, която си, идваща от един по-цялостен свят и живот. Центърът на въплътената душа, Дживатма. Сърцето е нещо повече и по-различно от останалите центрове: пресечна и обединяваща точка между земно и Небесно, между материално и духовно, между бозайник и ангел, между висше и низше е то. Липсва ли сърцето и безусловната любов, която то провежда, всичко губи смисъла си. Духовното сърце провежда смисъла на Дхарма и корелира пряко с Дхармакая, тялото на истината, но обхващащо и материалния, телесен опит. Опит, добавян в „сърдечната чаша“, метафора за извличане на непреходност от рудата на преходната обусловеност. Единственият любомъдро истинен и творчески опит, който остава с вечната същност, с Аза, след телесното въплъщение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Здравейте, приятели! В случай, че желаете да ми зададете въпрос и очаквате отговор, моля пишете ми тук: http://www.beinsadouno.com/board/forums/forum/157-%D0%BF%D1%81%D0%B8%D1%85%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%BD%D0%BB%D0%B0%D0%B9%D0%BD/

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.